Бизнес администрация



Дата13.01.2018
Размер386.36 Kb.
ТипАвтореферат


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ДЕПАРТАМЕНТ” БИЗНЕС АДМИНИСТРАЦИЯ”
Теодора Велева Ризова


Управление и организация на използването на минералните водни ресурси на България за здравен туризъм


АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд за присъждане

на образователна и научна степен “доктор”

по научна специалност 3.7“Администрация и управление”

Научен ръководител:

Доц. д-р Иван Боевски

Научно жури:

1. Проф. д-р Боян Дуранкев

2. Проф. д-р Йорданка Йовкова

3. Доц. д-р Иванка Янакиева

4. Доц. д-р Михаил Михайлов

5. Доц. д-р Ангел Георгиев


Рецензенти:

1. Проф.д-р Йорданка Йовкова

2. Доц. д-р Иванка Янакиева
Резерви:

1. Проф. д-р Манол Рибов

2. Доц. д-р Иван Боевски

София, 2013 г.

Дисертационният труд е обсъден на съвет от Департемент “Бизнес администрация” –Нов Български Университет в София и е насочен за защита

пред Научно жури.

Авторът на дисертационния труд е докторант на самостоятелна подготовка към Департемент” Бизнес администрация” към Нов Български Университет- София

Дисертационният труд е в обем от 169 страници и е структуриран в увод, изложение в пет глави, заключение, списък с използвана литература и приложения.


Защитата на дисертационния труд ще се състои на 27.06.2012 г. от 13 ч. в заседателната зала на библиотеката на НБУ – София, на заседание на Научното жури, назначено със заповед на Ректора Материалите по защитата са на разположение на заинтересованите лица в МФ.

АВТОРЕФЕРАТ НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД

УПРАВЛЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МИНЕРАЛНИ ВОДНИ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА ЗДРАВЕН ТУРИЗЪМ

I.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1.Актуалност на темата.

Една от най-съществените природни дадености на нашата страна са минералните и природни ресурси. Съответно, от най-ранна древност, по нашите земи се развива дейност, свързана с използването на тези ресурси за нуждите на рекреацията и оздравяването.

В различни периоди от нашето историческо развитие, използването на минералните водни ресурси за нуждите на здравето и на „чистата” туристическа дейност, са използвали различни модели на управление, като се започне от най-либералните такива, базиращи се единствено на желанието на притежателите на правата над съответните водни източници и се стигне максималната степен на административно регулиране, което бе характерно за цялата ни икономика, в периода на „развития социализъм”. Днес, пред областта на управлението на минералните водни ресурси стоят нови цели и задачи. Основната цел на сферата на управление на туризма като цяло и на управлението на минералните води за нуждите на здравния туризъм, в частност, е постигането на висока степен на конкурентноспособност. Тя обаче не би могла да се достигне, ако управлението на този сектор не разполага с адекватен на времето управленски подход. Такъв подход е синергетичния подход. Той дава възможност за постигане на стабилни във времето резултати, както и бързото му адаптиране към високата степен на динамика на пазарната обстановка.

Управлението на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм е от съществено значение не само за туристическата индустрия. Сложилата се икономическа обстановка на икономическа криза не само в нашата страна, но и в региона на Европа, изисква намирането на нови възможности за поддържането на висока степен на заетост в регионите, в които не са развити промишлеността или селското стопанство. В повечето случаи, именно тези региони на нашата страна са и най-богати на минерални води. Прилагането на синергетичния модел на управление предполага максималното включване на различни слоеве от това население, както непосредствено в здравния туризъм, така и в дейностите, подпомагащи използването на минералните води.

Значимостта на изследването се състои в това, че то не разглежда синергетичния модел на управлението единствено в неговия теоретичен аспект. На основата на теорията се определят основните параметри (организационни и технологични), както и модела на тяхното обедняване в рамките на теоретичния модел.

Важен елемент от изследването е проведеното от мен изследване на предпочитанията на туристите, както и експектациите и атитюдите на персонала в два модерни български СПА-центрове, а също така и отношението към развитието на здравния туризъм и използването за него на минералните води. Настоящето изследване е проведено от мен с помощта на работещите в туристическите обекти- служители, обслужващи туристите по време на престоя им, на които изразявам искрената си благодарност.

Значимостта на дисертационния труд се определя и от това, че той е максимално широк по тематика на изследването. На основата му, могат да бъдат направени и редица допълнителни изследвания на разгледаната тематика, като бъдат приложени разгледаните в него методологични подходи.

2.Обект и предмет на изследването.

Обект на изследването в дисертационния труд е управлението на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм. Обекта на изследването е не само управлението като абстрактен феномен на икономическата дейност, но и като реални елементи на това управление.

Предмета на изследването са моделите на управлението на минералните води, като тези модели са представени най-вече при тяхното прилагане за нуждите на здравния туризъм.

3.Цел и изследователски задачи.

Основната цел на настоящето изследване е анализа на възможностите за прилагането на синергетичния подход при управлението на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм.

Постигането на формулираната цел налага решаването на следните изследователски задачи:

1)Да се изследва настоящето състояние и степента на използване на минералните водни ресурси за целите на здравния туризъм.

2)Да се анализират програмните документи свързани с използването на минералните води за нуждите на здравния туризъм.

3)Да се извърши анализ на разполагаемите минерални водни ресурси в нашата страна и възможността за тяхното използване за нуждите на здравния туризъм.

4)Да се извърши анализ на състоянието на три отделни обекта на туристическата индустрия и да се направят основни изводи за подобряването на модела на тяхното управление.

5)Да се анализира прилагането на системния подход при организацията на здравния туризъм, с оглед повишаване качеството на предлаганите продукти и услуги.

6)Да се набележат основните механизми за повишаване ефективността от използването на минералните води за нуждите на здравния туризъм, чрез прилагането на технологични и най-вече икономико-организационни механизми в управлението на тези ресурси.

4.Авторова тези и хипотези.

Основната теза, която застъпва автора в настоящият дисертационен труд е, че прилагането на модела на синергетичното управление в областта на използването на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм значително подобрява както възможностите за използването на тези ресурси, така и възможностите за развитието на съответната туристическа сфера.

В рамките на дисертационния труд са развити следните хипотези:

1)В страната съществува обща визия за развитието на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм, както и осъзнаване на необходимостта от това използване, но тази обща визия, не винаги намира адекватни форми на изразяване.

2)Изхождайки от съществуващите възможности и особеностите на управлението на здравния туризъм, като най-подходящ модел за управлението на този сектор, се разглежда прилагането на синергетичния модел.

3)Синергетичния подход предполага промяна не само на организационните, но и на техническите и технологичните особености на използването на минералните водни ресурси, както и по-разнообразни форми на управлението им и тяхното използване.

4)Прилагането на синергетичния подход в управлението на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм, стои в основата на устойчивото развитие на този отрасъл от туристическата индустрия.

5.Методологичен инструментариум.

Методологията приложена в дисертационния труд се основава на три основни подхода:

-теоретичен анализ на синергетичната парадигма и нейното приложение при управлението на минералните водни ресурси;

-прогнозиране на резултатите и анализ на практиките при прилагането на управленския метод както в сферата на туризма като цяло, така и в отделните елементи релевантни на разглежданите в дисертационния труд въпроси;

-провеждане на емпирично изследване, обхващащо три туристически обекта на територията на страната – Грандхотел Поморие, „Стримон спа-клуб” Кюстендил и Спа-хотел „Медикус” Вършец. Проведеното емпирично изследване е авторско, като при събирането и анализа на данните е използван традиционен за подобен тип изследвания инструментариум. В приложението към дисертационния труд са посочени и основните инструменти (3 броя анкетни карти), чрез които е извършено събирането на първичната информация.

6.Ограничения

При разработването на дисертационния труд са възприети някои ограничения, които могат да бъдат изразени по следния начин:

-дадения труд разглежда оптимални варианти на прилагането на съответния управленски модел, като не отчита конкретното местоположение и моментно състояние на пазара на здравни услуги, базиращи се на използването на минералните води;

-съдържанието на дисертационния труд не може да се разглежда като изчерпателно, тъй като материята на прилагането на синергетичния подход към управлението на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм предполага широк обем от фактори, оказващи въздействие върху системата като цяло и отделните и подсистеми;

-дисертационния труд е концентриран върху изследването на основните поделементи на системата на управление, както и на основните свързващи елементи, които гарантират нейната пълноценна работоспособност;

-при анализа на правната материя, засегната в изследването не се разглеждат системните елементи на правоприлагането, такива като: процесуалните норми и ефективността, общото състояние на правораздаването в страната, нивото на корупция, общият административен капацитет на държавното и местното управление;

-настоящето изследване не може да бъде прилагано пряко, без да се вземат под внимание конкретните особености на туристическият продукт, местонамирането на обекта и качествените му характеристики.

7.Обхват на дисертационния труд.

Дисертационният труд е структуриран в пет глави, като това е продиктувано от необходимостта от поетапно и системно разглеждане на предмета на изследването. Проблематиката е представена в логическа последователност, както следва:

-описание на стратегическите подходи и основните теоретични елементи на системата на управление на минералните водни ресурси за нуждите на здравните туризъм;

-описание на самите минерални водни ресурси като самостоятелен потенциал на използване на нуждите на здравния туризъм, така и в контекста на природните особености на страната и на месторазположението на източниците на минералните води;

-анализ на правната уредба на регулираща туристическата дейност и правната уредба, която определя използването на минералните водни ресурси;

-в рамките на дисертационния труд се разглежда въздействието на иновациите върху прилаганите модели за здравния туризъм;

-една от основните части на дисертационния труд е посветена на моделите за използване на минералните водни ресурси и по-конкретно на връзката между тези модели и използваните технически средства за добиване на водните ресурси, подготовката на необходимия персонал за реализирането на услуги, свързани със здравния туризъм, както и функционалните различия при прилагането на синергетичния и кибернетичния подходи.

9.Апробация на дисертационното изследване.

В процеса на разработването на дисертационния труд, някои части от него, свързани с практическото използване на минералните водни ресурси, както и някои от моделите за управление на туристическите предприятия, предлагащи здравни услуги, са приложени в два от СПА-хотелските комплекси, разгледани в изследването. Въпреки, че към настоящият момент не съществуват верифицирани от научна гледна точка данни, мениджърския персонал от средното звено на управление, отбелязва, повишаване на общата ефективност от дейността на комплексите. Дисертационния труд съдържа и редица части, които могат да бъдат използвани като основа за провеждането на съответни изследвания на отделни елементи на управлението в предприятия от туристическата индустрия, предлагащи здравни услуги.



II.СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Увод 2


ГЛАВА ПЪРВА

Стратегически подход в управлението на здравния туризъм 11

1.1 Развитието на системните и синергетичните идеи в здравния туризъм 11

1.2 Стратегии за развитието на здравния туризъм 18

ГЛАВА ВТОРА

Особености на минералните водни ресурси в България 28

2.1Анализ на природните минерални ресурси 28

2.2Състояние на култивираните и некултивираните минерални водни ресурси в България 31

ГЛАВА ТРЕТА

Правна уредба на минералните водни ресурси 46

3.1 Анализ на действащата нормативна уредба. 46

3.2 Възможности за усъвършенстване на правната уредба. 66

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Влияние на иновациите върху използването на минералните водни ресурси в здравния туризъм 78

4.1 Влиянието на иновациите върху използването на минералните водни ресурси в здравния туризъм. 78

4.2 Иновационният подход в управлението на здравния туризъм. 84

ГЛАВА ПЕТА

Моделиране използването на минералните водни ресурси в здравния туризъм 93

5.1.Анализ на прилаганите модели за използване на минералните водни ресурси в здравния туризъм. 93

5.2.Стратегии за използване на минералните водни ресурси в здравния туризъм. 113

Заключение 144

Библиография 153

Приложение 1 159

Приложение 2 162

Приложение 3 169


III.КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Глава първа.

Стратегически подход в управлението на здравния туризъм

1.1Развитието на системните и синергетичните идеи в здравния туризъм

В първата част от тази глава от изследването са посочени основните признаци на системност в организацията на здравния туризъм, както и участието на природните ресурси, по-специално минералните води в процеса на оказване на услуги от този тип туристическа дейност. Особено внимание е отделено на две основни системни характеристики на здравния туризъм:

- диверсификацията предполагаща постоянното разширяване на видовете и моделите на предлаганите на туристите здравни услуги и непрекъснато подобряване на тяхното качество и ;

- устойчивостта на развитието на системата на здравния туризъм под което се разбира постоянното укрепване на системните връзки на поделементите в системата и преминаването им от нормативно регулиране към естествено регулиране на тези връзки, независимо от външните за системата въздействия.

Здравният туризъм е разгледан не като изолирана система съществуваща извън въздействието на други антропогенни и социални системи, а като техен важен интегративен елемент, който има разнообразни въздействия върху други системи в рамките на определена туристическа дестинация.

Основният извод е, че не може да съществува изолирано развитие на отделен обект или група обекти. Същественото повишаване на конкурентноспособността преминава през системното развитие на целия регион, което изисква както проявата на инициатива от страна на бизнеса, така и висока степен на ефективност при планиране на развитието на региона и отделни сфери на икономиката и туризма.

1.2Стратегии за развитието на здравния туризъм.

Основните елементи на планирането на държавно и местно ниво са представени чрез различни програми за развитие на здравния туризъм. При подготовката и реализацията на тези програми се вземат под внимание два основни фактора:

- на първо място те трябва да отчитат взаимодействието на природните, техническите и технологични особености на взаимодействието на елементите на съответната туристическа дестинация, а също така и особеностите свързани с развитието на конкретен регион – неговото население (в това число и качеството на развитие на човека в съответния регион), особеностите на неговата икономика (тук имам предвид икономическата дейност в даден регион извън сферата на туризма), инфраструктурата и други особености специфични за конкретната дестинация;

- другият важен фактор за устойчивото развитие на туристическата дейност от определен вид е възможността тя да се развива системно и устойчиво като при този процес се постигне вътрешна самоорганизация на съответния вид туристическа дейност.

Като основен програмен документ се разглежда Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България за периода 2009-2013 г. Към основните принципи Стратегията отнася:

1. Устойчивост на развитието на туризма съчетаваща дългосрочност на икономическите практики отчитащи особеностите на условията на развитие на туризма;

2. Демократичност предполагаща висока степен на участие на местното население в развитието на туристическата дейност и управлението на определена дестинация;

3. Местна идентичност предполагаща обвързаност на туристическото развитие с основните ценности на обществеността в дестинацията, както и на развитието на туризма в конкретния регион;

4. Публично-частно партньорство, което трябва да се изрази в зачитане и взаимно подпомагане на обществени и частни организации участващи в туристическият процес.

На основата на посочените принципи се определят и основните насоки на работа на държавните органи, които са насочени към:

1. Целесъобразно и контролирано използване на природните и географските ресурси в съответствие с нормативната уредба на ЕС и съобразно основополагащи изисквания на ООН в областта на туризма и опазването на околната среда;

2. Осигуряване на съответно финансиране за развитието на националната, регионална и местната инфраструктура адаптирана към нуждите на туризма в различните му форми в това число и за нуждите на балнеологията и спа-туризма;

3. Структуриране на институциите отговорни за развитието на туризма и ясно регламентиране на техните правомощия и отговорности по отношение на всички субекти участващи в процеса на предоставяне на туристическите услуги;

4. Прецизиране на регулаторните механизми в сферата на туризма по отношение на регулиране на режима на функциониране на предприятията, фискалната политика, подкрепата на процеса на иновационно и инвестиционно развитие на туристическият сектор;

5. Създаване на условия за ефективна реклама и модернизиране на системата на маркетинга в сферата на туризма.

Глава втора.

Особености на минералните водни ресурси в България

2.1Анализ на природните минерални ресурси.

При използването на природните ресурси могат да се разглеждат два основни подхода: пасивен и активен.

При пасивният подход природните ресурси се разглеждат като даденост, която се използва без преобразуване. При подобен подход не се изискват инвестиции от страна на туристическият оператор. Природните ресурси се използват в естествения си вид и размер, които позволяват естествените условия.

При активният подход към използването на природните ресурси, те се разглеждат като елемент от цялостния туристически продукт. Освен климатичния, балнеоложкия или друг вид ресурси или комплекс от тях се създава и съответстваща инфраструктура, създават се условия за пълноценното използване на ресурсите и максимално разширяване на потребителските групи, които биха могли да се възползват от тях.

В съвременната практика се възприема именно активния подход при използването на природните ресурси, тъй като именно той позволява да се използват в най-голяма степен природните дадености, което на свой ред води и до по-висока ефективност от дейността на туристическите оператори. Изхождайки от казаното по-горе, минералните водни природни ресурси на страната не могат да се разглеждат изолирано. Те са елемент от природния комплекс, който на свой ред е непосредствено свързан с нивото на обслужване, инфраструктурните възможности, логистиката и други елементи на съответния туристически продукт.

2.2Състояние на култивираните и некултивираните минерални водни ресурси в България.

Минералните водни ресурси са подземни води, характеризиращи се с повишено съдържание на минерални или органични компоненти и притежаващи специфични физикохимични свойства на основата на които те могат да се използват за лечебни цели.

Една част от минералните води могат да бъдат използвани както за лечебни цели, така и за непосредствена консумация, а друга част – за провеждането на санаторни процедури. В повечето случаи източниците на допълващи природни ресурси са добре известни. Направени са съответните тестове, което на свой ред определя възможността за тяхното непосредствено използване. Запасите от минерални води са достатъчно големи, което предполага и устойчиво развитие на туристическият бизнес, базиращ се на дадените природни ресурси.

Обстоятелството, че по-голямата част от минералните източници по силата на своя произход са „привързани” към определени тектонски линии, които обикновено са в близост до планините, а понякога са и в самите им склонове и подножия е причина окръжаващите ги местности да се отличават с благоприятен, свеж климат и красива природа. Тези допълнителни по отношение на балнеолечението фактори в същност понякога играят голяма роля за правилното протичане на оздравителните процеси. Поради това, редица местности надарени от природата с минерални води с право се ползват с името на балнеоклиматични курорти, известни не само в страната, но и в чужбина.

Основните типове и класове минерални води са:

I.тип. Газови води: 1 клас - Въглекисели води; 2 клас Сулфидни води; 3 клас Родонови води;

II. тип. Минерализирани води – с минерализация над 2 g/l. Към тях спадат: 1 клас Хидрокарбонатни води; 2 клас Сулфатни води; 3 клас Хлоридни води; 4 клас Натриеви води; 5 клас Калциеви води; 6 клас Магнезиеви води.

III. тип. Води с биологично активни микрокомпоненти. Към този тип спадат следните класове: 1 клас - йодни води; 2 клас - бромни води; 3 клас - арсенови води; 4 клас - железни води; 5 клас - води с органични вещества; 6 клас - силициеви води; 7 клас - флуорни води

IV. тип. Слабо минерализирани (акрахтерми) – води с по-ниска от граничните стойности за ефективност на лечебните газове, минералните соли и микрокомпонентите, но с температура над 20ºС

Водите се разделят и по двете си основни физически свойства:

-температура като при това разделение се разграничават: хипотермални, изотермални и хипертермални води и ;

-по своята активна реакция при което се разграничават: води със силна кисела реакция, води с умерено кисела реакция, води с леко кисела реакция, води с неутрална реакция, води с леко алкална реакция и води със силно алкална реакция.

Глава трета

Правна уредба на минералните водни ресурси.

3.1Анализ на действащата нормативна уредба.

Действащата нормативна база отнасяща се до използването на минералните водни ресурси може да се разглежда в контекста на две групи правни норми: правните норми засягащи използването на природните ресурси и тяхното опазване и правните норми се отнасят до специфичната материя на водоползването като цяло.

Към категорията на специалните правни актове, могат да бъдат отнесени: Закона за водите, Наредбите №1, №3 и №14. В рамките на анализа са разгледани следните характеристики на нормативната уредба:

- общият и специален режими за водоползване, както и правната връзка между използването на минералните води и защитата на териториите от непозволено увреждане от страна на използващите предприятия;

- формите на правни отношения, които възникват между стопанските субекти използващи минералните води и органите на държавната и местната власт, както и правата за контрол на тези органи върху дейността на стопанските организации;

- посочени са основните форми на използване на минералните води, както и съответните ограничения имащи както негативен (забранителни норми), така и позитивен характер (право за осъществяване на определени дейности в съответните зони намиращи се в непосредствена близост до съответните водоизточници);

- основните санкции, които се следват при нарушаването на посочените в законодателството норми, както и правото на публичната власт да ограничава при определени условия свободата на действие на съответните стопански субекти.

Към категорията на общите норми на националното право се отнася действащият Закон за туризма.

Правният анализ на съществуващата нормативна уредба не би бил достатъчно пълен, ако в него не бъдат включени нормите на Европейското право. Затова в анализа е направен макар и не подробен анализ на основните принципи, които имат отношение към използването на природните ресурси и по-специално към използването на минералните води. В частност се посочват основните принципи на които се основава подхода на Европейското законодателство, а именно:

- принцип на предпазливостта;

- принцип на превантивните действия;

- принцип на отстраняването на източника на ущърба нанесен на околната среда;

- принцип „замърсителят плаща”.

3.2Възможности за усъвършенстване на правната уредба.

Основните препоръчителни промени посочени в изследването се свеждат до:

- въвеждане на понятието „ефективно използване” на природните ресурси;

- въвеждане на понятието „ефективно използване” на природните ресурси

- нови организационни форми при използването на природните ресурси;

- приемане на норми, които да третират използването на съвременни методи за добив и транспортиране на минералните води;

- значително увеличаване на санкциите, които следват за незаконно или не съответстващо на нормите добиване и използване на минералните води;

- законодателно възприемане на понятието „общ ефект” от използването на определен природен ресурс за нуждите на туристическата дейност.

Глава четвърта

Влияние на иновациите върху използването на минералните водни ресурси в здравния туризъм

4.1Влиянието на иновациите върху използването на минералните водни ресурси в здравния туризъм.

Всяка иновация има своя цена под формата на допълнителни разходи за придобиването или производството на иновационни продукти в рамките на определена стопанска дейност. Това изисква мениджмънта на съответните предприятия да разглежда иновациите не като самоцел, а като елемент от общата организация на дейността в предприятието. Синергетиката разглеждайки определена стопанска дейност като система от функции на различни елементи участващи в производствения процес включва и развитието на иновационната дейност. Изхождайки от този подход могат да се направят няколко основни извода за връзката между иновационната дейност и прилагането на синергетичния подход.

1)Синергетиката изисква да бъде извършено предварително планиране на онези иновации, които ще бъдат необходими за развитието на системата като нейни структурни елементи.

2)Иновациите от гледна точка на синергетичния подход реализирани в различни елементи (подсистеми) на общата система на дейността трябва да бъдат обвързани с общата динамика на развитието на системата.

3)При въвеждането на определен тип иновации трябва да бъде планирана динамиката на тяхното развитие и динамиката на развитието на системата като цяло.

Общите процеси на взаимна връзка между иновациите и синергетиката намират своето отражение и при управлението на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм. Теорията разглежда осем нива на приложение на иновациите в дейността на съответното предприятие:

- иновации от нулево ниво чрез които се регенерират първоначалните свойства на съществуващи вече системи като функциите им се запазват, но се обновяват;

- иновации от 1-во ниво при които се променят количествените свойства на системата;

- иновации от 2-ро ниво при които има прегрупиране на съставните части на системата с цел подобряване на нейното функциониране;

- иновации от 3-то ниво при които се променят елементите на производствената система с цел по-доброто им взаимно приспособяване;

- иновации от 4-то ниво при които се създава нов вариант, просто качествено подобряване на полезните свойства без да се внасят промени в първоначалните свойства на системата;

- иновации от 5-то ниво;

При това ниво има ново поколение от производствени системи или стоки при което се променят всичките или повечето от свойствата на системата като заедно с това базовата структурна концепция остава непроменена;

- иновации от 6-то ниво;

При този тип иновации се създава нов вид изделие, технология или пазарен подход. Те се характеризират с качествени промени на първоначалните свойства без да се включват нови функции.

- иновации от 7-мо ниво при които се променят функциите на цялата система или на по-значителна част от нея1.

4.2 Иновационният подход в управлението на здравния туризъм.

Туризма, като вид стопанска дейност, притежава няколко характеристики, релевантни на посочената в предходния раздел классификация:

-относително предпазливото въвеждане на революционните иновации в сферата на туризма. Основна причина за това е спецификата на туристическата услуга. За разлика от други видове услуги имащи ясно определена област и ясно диференцируема полза за потребителя, при туризма услугата има комплексен характер. Тя е свързана със задоволяването на най-различни потребности на туристите, при това тази услуга трябва да бъде реализирана не индивидуално, а в рамките на така формирано предложение, което едновременно да задоволява широкия спектър от потребности на туристите. Тази синергетичност на туристическите услуги определя предпазливото въвеждане на революционните иновации. Важна причина за „предпочитанията” на сферата на туризма към еволюционните иновации или иновациите от смесен тип се определя и от необходимостта от висока степен на стандартизация на услугите. Такава стандартизация е трудно достижима при въвеждането на революционни форми на иновациите.

-прилагането на широк диапазон от видове иновации. Те могат да имат както технически и технологичен характер (на това ще се спра при разглеждането на иновациите при използването на минералните водни ресурси), така и организационен и информационен характер. Иновациите в туризма могат да засегнат всички етапи от предлагането на туристическата услуга – транспорта на туристите, обслужването на туристите в местата в които те са разположени, оказването на основни или допълнителни видове туристически услуги, както и в широкия диапазон на туристическата анимация.

-относително по-бавното възприемане на тези иновации. Както бе посочено и по-горе като водеща причина за това може да се изтъкне необходимостта от висока степен на стандартизация на един или друг вид иновации, а също така и необходимостта на „включването” на съответните иновации в общият контекст на предлаганата туристическа услуга.

-четвъртата характеристика на иновациите в туристическата дейност е свързана с преминаването през определен период от време през който цялата система на предлагането на услуги на туристите да бъде адаптирана към съответната иновация. Това в значителна степен различава туризма от другите сфери на прилагане на иновационните решения при които е достатъчно самото реализиране на определен тип иновации. Ако иновацията не бъде реализирана извън този „адаптационен период” това може да предизвика вътрешносистемни противоречия между отделните подсистеми заети с предлагането на съответната туристическа услуга, както и противодействие на прилагането на подобна иновация2.

Прилагането на иновациите в областта на здравния туризъм съответства на прилагането им в другите видове туристическа дейност като заедно с това в сферата на здравния туризъм съществуват и някои характерни за него различия. Спецификата при иновациите в здравния туризъм се състоят в следното:

-в сферата на здравния туризъм иновациите засягат както техническите и организационни системи свързани пряко с оказването на съответния вид туристическа услуга, така и всички области, които имат отношение към здравния туризъм като част към цялото. По-конкретно става дума за подсистемата на специфичните здравни услуги, подсистемата на техниката и технологиите използвани при добива на съответните туристически ресурси (сред които най-съществено значение имат минералните водни ресурси), поддържането на съответна инфраструктура и системна организация на дейността на туристическите организации;

-една от характеристиките на иновациите в здравния туризъм е взаимната обвързаност на иновациите в отделните подсистеми на системата на здравния туризъм. При това тази обвързаност не е свързана с характеристиките на иновациите на едно и също ниво. Като правило, взаимната обвързаност засяга иновациите от различни нива и от различни типове;

-иновациите в здравния туризъм е и сравнително бавната възвращаемост на първоначално вложените в тях инвестиции. Причина за това е обстоятелството, че ако при другите видове туризъм инвестициите могат да бъдат разглеждани пропорционално на входящите в предприятието парични потоци (изграждането на допълнителна леглова база например, предполага и значително по-голямо количество туристи, които могат да се възползват от съответната база), докато при здравния туризъм първоначалните инвестиции засягат всички подсистеми на здравния туризъм – първоначални разходи за добиването на съответния вид природни ресурси (минерални води), разходи за съответната апаратура, която да бъде използвана за целите на здравния туризъм, набирането на персонал със съответна квалификация и др;

Спецификата на иновационният процес като цяло и по-специално в областта на здравния туризъм изискват определяне нивото на иновационен риск при реализация на иновациите. „Иновационният риск е функция на вероятността от реализирането на дадено неблагоприятно събитие или действие по време на иновационния процес умножена по последствията от него и незабавността (заплахата) от реализацията му от гледна точка на времето.”3.

При здравният туризъм възможностите за възникването на неблагоприятни събития е значително по-голяма отколкото при рекреационния туризъм, което се дължи на посочената по-горе обвързаност на процесите в здравния туризъм от различни по ниво и функция фактори.

При прогнозирането на рисковете трябва да се вземат предвид системните модели, които се построяват на основата на промяна на някои от основните фактори, такива като:

- предпочитания на определени пазарни сегменти и основните тенденции за тяхната промяна;

- въздействието на съвременните медицински открития върху предпочитанията на определени групи от потенциални потребители от услугите на здравния туризъм;

- отчитане на вида и общото въздействие на информационните потоци, които се използват от потенциалните потребители на здравните услуги.

Глава пета

Моделиране използването на минералните водни ресурси в здравния туризъм

5.1Анализ на прилаганите модели за използване на минералните водни ресурси в здравния туризъм.

Като основен ресурс използван в здравния туризъм, минералните води имат специфична форма на управление, която отговаря на две важни условия:

- от една страна да удовлетворява нуждите на специфичния вид туристическа дейност като безпроблемно осигуряване на съответните ресурси;

- от друга страна да подлага тези ресурси на такъв вид експлоатация, който да осигури природосъобразното им използване като използването им не нанася непоправими щети на околната среда.

Анализа на управленският модел в практически всяка област, в това число и при използването на определени природни ресурси за нуждите на туризма включва няколко основни компонента, които ще бъдат използвани и в настоящето изследване, а именно:

- анализ на ситуацията в областта на управлението към определен момент от време;

В този анализ се посочват основните силни и слаби страни на управлението, както и факторите, които оказват въздействие върху неговите качествени компоненти.

- възможности за развитието на управленския модел приложен към конкретен обект на управление;

- системен анализ на възможностите за развитието на посочения управленски модел.

Актуалното състояние на управленският модел за използването на минералните води за нуждите на здравния туризъм трудно може да бъде описан изчерпателно поради значителното многообразие на управленски подходи, които се използват на територията на нашата страна.

Поради това, за нуждите на настоящето изследване съм избрала два обекта, които могат да характеризират управленския модел.

Анализа на използвания управленски модел се основава на изследване проведено през септември 2012 г. в три туристически обекта на територията на страната – Грандхотел Поморие, „Стримон спа-клуб” Кюстендил и Спа-хотел „Медикус” Вършец.

В изследването е посочен и съответния статически апарат, както и статистическата база, на която се основава извадката на изследването. Като приложение към дисертационния труд е представен и техническият инструментариум на изследването.

От анализа на данните на направеното изследване могат да бъдат направени следните основни изводи:

1) В момента в страната съществуват туристически обекти, които по своите характеристики и възможности за използване на природните ресурси се доближават до добрите практики в тази област в Европа и света;

2) Съществува достатъчен материален, човешки и управленски потенциал за допълнително развитие на съвременните туристически услуги в трите включени в изследването дестинации;

3) Сред основните резерви за развитието на здравния туризъм в посочените региони е повишаването на ефективността от използването на минералните водни ресурси;

4) Сред трудностите, които възникват пред допълнителното интензифициране на използването на минералните води основната е липсата на достатъчна синхронизираност на действията между държавната и местната власт, както и между местната власт и инвеститорите;

5) Съществуващата форма на добив и използване на минералните води не е достатъчно ефективна като основна причина за това е липсата на еднакъв подход при използването на минералните води до тяхното добиване, до използването им от крайните потребители.

5.2.Стратегии за използване на минералните водни ресурси в здравния туризъм.

Развитието на управленския модел свързан с използването на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм има няколко основни насоки на развитие:

- подобряване на технологичните схеми на използване на минералните води и разширяване на диапазона на тяхното приложение;

- усъвършенстване на управленския модел при управлението на отделните туристически обекти като това усъвършенстване има за основна цел оптимизацията на функциите на управление и подобряване обслужването на клиентите;

- подобряване на рекламната и насърчителна маркетингова дейност в рамките на рекламата на определена дестинация.

Подобряването на технологичните схеми за използването на минералните води се извършва при спазване на няколко основни условия:

- възможно най-малки разходи на водни ресурси при тяхното добиване и запазването на минималния обем на водни ресурси за поддържане на съответното находище и поддържане на принципа за устойчивост на добива;

- запазване на екологичния комплекс в процеса на добива на съответните водни ресурси;

- повишаване на ефективността и широтата на обхвата при използване на съответните минерални водни ресурси. Това предполага многоаспектност на целеполагането при реализирането на използването на съответните водни ресурси.

Технологичните схеми реализирани при добива на съответните минерални водни ресурси трябва да отговарят на няколко основополагащи изисквания, а именно:

- съответствие на отделните елементи и под елементи на технологичната схема на нейното основно предназначение;

- съгласуваност между отделните елементи на технологичната схема и възможност за тяхното гъвкаво приложение;

- иновативност на технологичните схеми.

Усъвършенстването на управленския модел, който се използва при експлоатацията на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм може да бъде постигнато чрез няколко отделни елемента, които заедно с това са взаимно свързани. Тези елементи са:

- въвеждането на модел за максимизиране на доходите от използването на водните ресурси;

- повишаване качеството на човешките ресурси;

- принос към повишаване на привлекателността на съответната туристическа дестинация.

За реализирането на здравния туризъм съществено значение има управлението на персонала. В този аспект развитието на управленския модел има следните измерения:

- стандартизация на подготовката на персонала при спазването на най-високите стандарти за тази подготовка;

- непрекъснато повишаване на квалификацията на персонала като повишаването на квалификацията засяга всички нива от непосредствено изпълнителското до най-висшите звена на мениджмънта;

- постигане на висока степен на синергия в подготовката на персонала. Това предполага анализ не само на професионалната квалификация на персонала, но и отчитане от страна на мениджмънта на индивидуалните особености на работещите в сферата лица.

Съществен елемент от модела за управление на минералните водни ресурси е повишаването на степента на привлекателност на съответната туристическа дестинация. Характерните признаци на дестинацията са:

- благоприятност на географското положение спрямо териториите, които изпращат основния туристически поток;

- характеристика на природно-географските дадености;

Приложено към минералните водни ресурси използвани за здравния туризъм това е характеристиката на качествата на минералните води и лечебната кал в конкретна територия.

- характеристики на културно-историческите ресурси;

За постигането на висока ефективност на туристическите обекти развиващи здравен туризъм не може да бъде реализирана без всяко едно от предприятията в даден регион да не работи системно за подобряване на статута на съответната дестинация.

Основните елементи на икономическия модел на използването на водните минерални ресурси предполага две основни насоки на рекламата и насърчаването на потребителите.

Първата насока е свързана с инвестиционната привлекателност на находищата на минералните водни ресурси в нашата страна, а втората с рекламата и насърчаването на потреблението на вече съществуващите обекти в които се предлагат услугите на здравния туризъм. Двете насоки предполагат различаващи се в известна степен модели на действие, които заедно с това имат общи белези.

Различията в рекламните кампании и насърчаването на потребителите са свързани с това, че при първата насока основен елемент на комуникация е привлекателността на условията, възможностите за използване на нови или разширяване на съществуващи пазари, както и правни гаранции за направените инвестиции.

Комуникационната политика при реализирането на втората насока е свързана с акцентирането върху благоприятните условия на здравния туризъм в нашата страна, а също така и значителните ценови и продуктови предимства.

Общите параметри на двете насоки се състоят в това, че и в двата случая разширяването на комуникацията изисква по-висока степен на обединяване на усилията на предприятията от бранша както и определена помощ от страна на държавата.

Както всяка сфера на дейност, системата на здравния туризъм притежава определени характеристики. Към тях спадат:

- многоелементност на системата, което предполага висока степен на съгласуваност на отделните поделементи;

- висока степен на активност на поделементите на системата;

- зависимост на елементите на системата от външни въздействия;

-хистерзис на действията при елементите на системата.;

- съществуване на различни зависимости между елементите на системата;

- „прагов” характер на протичащите в системата процеси и цялостното и развитие.

Развитието на системата за използването на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм е характерно за развитието на повечето икономически системи. В този смисъл това е типична система и като такава нейното развитие има бифуркационен характер. Това означава, че то съдържа както периоди на относително устойчиво, постъпателно развитие, така и периоди на бифуркация, т.е. такива в които системата достига до нивото на хаос (не в разговорния, а в строго научния смисъл на думата, което предполага многовариантност на пътищата за по-нататъшно развитие). Смяната на тези периоди се определя от въздействието на атракторите, т.е. особено значимите елементи на системата, които определят характера на нейното развитие.

За системата на управление на здравния туризъм и минералните водни ресурси съществуват две групи такива аткрактори:

- към първата група могат да бъдат отнесени потребителите на здравни услуги в най-широкия смисъл на това понятие;

- а към втората обществото като основен реципиент на ползите от използването на минералните водни ресурси.

Един от основните методи на предотвратяването на негативното въздействие на бифуркационните периоди е преминаването на системата на използване на минералните водни ресурси за целите на здравния туризъм от кипернетичния към синергетичния модел на управление.

Кибернетичният модел предполага строго йерархична структура, отношение на власт и подчинение между отделните елементи на системата, а синергетичния подход към управлението предполага използването на мрежовия механизъм и приоритет на принципа на самоорганизацията в процеса на управлението.

При прилагането на синергетичния подход, самоорганизацията прави бифуркационните периоди по-кратки по време, по-лесно поносими за отделните елементи на системата, а резултатите от преминаването на бифуркационния период са по-стабилно и ефективно развитие, както и значително по-дълги периоди на устойчиво развитие на системата.

Заключение

Организацията и управлението на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм подчинявайки се на основните закони на управлението придобива особена предметна същност, която включва специфични особености, които изискват от мениджмънта нов подход към тази област на управлението. Това обуславя необходимостта от разработването на теоретико-методологични подходи към изучаването на този модел на управление на туристическите ресурси.

Настоящето изследване показва, че системата на управление на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм представлява отворена система взаимодействаща си и функционираща в определена среда, която се характеризира със специфични особености на публичното управление, технически и технологични особености на използването на водните ресурси, както и специфични особености на управлението. Особеностите на управлението придобива конкретни форми в зависимост от условията в които се развива туристическата дейност, както и различното отношение на външните фактори оказващи въздействие върху сферата на управление на водните ресурси. Външните фактори оказват различно въздействие върху отделните поделементи на системата, което на свой ред определя работата на цялостната система за управление на минералните води.

Същностните характеристики на сферата на управление на минералните водни ресурси показва, че основната задача на мениджмънта се състои в намирането на баланса при отчитане на въздействието на двата типа атрактори оказващи въздействие върху тази система – удовлетвореността на потребителите от услугите на здравния туризъм от една страна и решаването на съответните социални и икономически задачи стоящи пред местното публично управление и населението на съответното място в което са разположени източниците на минералните водни ресурси.

Като вътрешен системообразумащ фактор може да се посочи качеството на предлаганите от съответния туристически обект услуги, нивото на квалификация на персонала, както и провежданата информационна кампания.

Към външните такива могат да бъдат отнесени особеностите на публичното управление и по-специално степента на изграденост на инфраструктирата, гъвкъвостта на публичното управление по отношение на бизнеса и др.

В качеството на отделен фактор за използването на минералните води, може да се разглежда степента на въвеждане на иновации в процеса на добиването и използването им за нуждите на здравния туризъм.

Като цяло и управлението на здравния туризъм и неговият отделен елемент – управлението на минералните водни ресурси могат да прилагат два основни принципа.

Първият от тях е принципа на кибернетичния подход при който повечето функции на управлението се подчиняват на предварително зададена, определена от висшите нива на мениджмънта цел като отделните подфункции на цялостната система имат „подчинена” роля.

Другият подход, който в настоящето изследване се определя като приоритетен е синергетичния подход към управлението.

Под възпроизводство в случая се разбира такова функциониране на системата и отделните и подсистеми при които тя не само запазва своите функционални възможности, но и постоянно се развива като се адаптира към външните въздействия в това число и онези от тях, които имат кризисен характер.

Целта на възпроизводствените процеси е осигуряването на устойчиво функциониране и развитие на туристическата дейност като основна цел на здравния туризъм е пълноценното и качествено задоволяване на разнообразните потребности на широк спектър от туристи.

В рамките на системата на управление възпроизводствените процеси на отделните елементи трябва да бъдат съгласувани. Съгласуваността при това не породена от кибернетична команда, а възникнала в резултат на естествените процеси на възпроизводството е един от основните фактори благодарение на които системата на управление да се развива устойчиво. Ефективността на възпроизводствените процеси се осигурява от иновациите, които определят инвестиционната активност в развитието на отделна туристическа дейност.

В настоящето изследване се прави анализ на системните свойства на управление на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм. Тези свойства притежават значителен потенциал за развитие на управленската система при използването на водните ресурси. Този потенциал има конкретни проявления в:

- синтезираните потенции на връзките между отделните елементи на управлението;

- диверсификация и адаптивност;

- самоорганизация;

- социосинергетиката;

Изхождайки от потенциала на свойствата на синергетичния подход могат да бъдат формулирани основните принципи, които трябва да се спазват при управлението на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм. Основни сред тези принципи са:

- екологичността, която предполага, че експлоатацията на минералните води не следва да нанася щети както на самите води, така и на природния комплекс в който те съществуват;

- принцип на интегративното управление на минералните водни ресурси, който предполага, че управлението им не може и не следва да се подчинява единствено на една или няколко цели (или групи цели), а да се стреми към саморазвитие на управленската система и нейните отделни подсистеми;

- съобразяване на развитието на системата с динамиката на социалните, икономически и природни процеси в региона в който се осъществява добива на съответните минерални водни ресурси.

СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Основни приноси на дисертационния труд

1. Иновативност на подхода, към анализа на управленския модел на използване на минералните водни ресурси за нуждите на здравния туризъм. Иновативността се състои не само в прилагането на синергетичния подход в здравния туризъм, но и в това, че даденото изследване не се концентрира върху частни въпроси, а следва логическата последователност „от общото – към частното”. По този начин се дава възможност не само за практическо приложение на модели за управление в рамките на посочения подход, но и за разработване на нови теоретични модели, които да разгледат отделни въпроси, засегнати в изследването. Самата структура на изследването представлява теоретико-приложен алгоритъм, на основата на който да бъдат правени нови изследвания или да се подобрява структурата на управлението на предприятията от здравния туризъм.

2. Пълнота на връзките между отделните елементи на управлението, които изграждат комплексния подход в мениджмънта на туризма. За разлика от други изследвания, които са концентрирани или върху прилаганите управленски модели или върху „средата” в която функционират туристическите предприятия (в.ч. и върху правната среда на тяхното функциониране), настоящето изследване има комплексен характер. Заедно с това, то не се концентрира върху отделни стопански обекти, а разглежда генерализирано проблемите и възможностите за развитие на сектора на здравния туризъм в нашата страна. Така, на основата на генерализирания подход, съществува възможност за прилагане на получените в изследването резултати от различни стопански единици, функциониращи в различни региони от страната.

3. Съществен принос на дисертационния труд е и наличието на авторско изследване върху предприятия от сектора на здравния туризъм. Основавайки се на три независими категории респонденти, данните от които са получени по метода на стандартизираната анкета, резултатите от изследването имат висока степен на достоверност. Данните, посочени в изследването се базират на висок коефициент на корелация при резултатите на отделните групи. Така, направените теоретични конструкции и посочените практически методи, получават „здрава основа”. Трябва да се посочи и като съществен принос на даденото изследване и това, че на основата на изследователският инструментариум (посочен в приложенията) могат да бъдат направени лонгитюдни изследвания, които да отчитат резултатите от прилагането на нови модели за управление на минералните води за нуждите на здравния туризъм.

4. Извън чисто теоретичните приноси, дисертационния труд има и чисто практическо значение, което се състои в анализа на отделни технологични въпроси, обвързани със също така чисто практически въпроси на управлението. Така, определена част от изследването (по-конкретно 5 глава) може да бъде разглеждана и като ръководство по методика на управление на минералните водни ресурси. Практическото приложение на тази част от изследването, започнало след написването на настоящия дисертационен труд, показва, че в редица случаи, мениджърите на туристическите предприятия са се нуждаели именно от подобно ръководство, на основата на което те да предприемат практически стъпки по планирането и контрола на своята дейност.

5. Съществен принос в областта на изследванията на туристическата дейност има и очертаването на перспективите за развитие на здравния туризъм, направен в настоящият дисертационен труд. На основата на тези перспективи могат да бъдат формирани нови практически, а възможно и научни направления. Така, в чисто практически план би могло, в туристическите предприятия, осъществяващи услуги на здравния туризъм, да се формира звено по синергетично планиране и контрол. Практиката за формиране на подобни звена вече съществува в някои промишлени предприятия на Германия, САЩ, Русия и Китай. На база на изследването става ясно, че подобно звено би имало важно практическо значение за нашите туристически обекти. В теоретичен аспект, съществува възможност за сериозно изследване на отделни прояви на синергетичните ефекти, както и особеностите на бифуркациите в туристическият отрасъл.


ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Монография

Ризова, Т., Организация и управление на минералните водни ресурси на България за здравен туризъм, издателство “ Аскони”,ISBN 978-954-383-071-8,2013г

Студия

1. Ризова, Т., Методологически въпроси на минералните водни ресурси за туризъм, издателство”Аскони”, , ISBN 978-954-383-063-3,София, 2012,

Статии

2. Ризова, Т., Дестинации за здравен туризъм в България, сборник на Икономическия университет Варна и Варненската Туристическа камара,ISBN 978-954-579-945-7,159-172 стр., 2012г



3. Ризова Т, СПА технологии в лечебном туризме, Журналь из ВАК “ЕстественньIe науки”,издательство Спутник+, Москва;2012

4.Ризова Т, Территориальное распределение бальнеологических ресурсов в Болгарии, НаучньI журнал “ВопросьI економических наук” Москва,ISBN 978-5-9973-2086-7 издательство Спутник+,2012г, 62-73стр.

5.Захаринов Б.,Ризова Т, СПА индустрията се нуждае от уникалност, Сборник на НБУ-Туризмът-предизвикателства в условията на икономическа криз ;ISBN 978-954-535-642-12011г, София,211-224стр

6. Ризова Т, Аспекти на здравния туризъм в България, Списание“ Туризъм и отдих” –година 11(2012) брой 4-5; раздел Балнеология, издателство ДАКЕР;

7. Ризова, Т, Поморие-дестинация для проведения отдьIха и СПА туризма,списание”Туризм и отдьIх”Болгария,номер 3,MITT, МосквьI, издателство Дакер, 2013г.

8.Rizova T.,In Bulgaria the Balneological resorts are open all over the year,Tourism&Recreation,еdition 6,World Travel Market,London, 2012


Доклади:

1. Ризова Т,Минералните водни ресурси- потенциал за развитие на здравния туризъм в България, International Water Bridge 2012 на 22 март- Световния ден на водата организиран от ООН в подкрепа на Деня на водата

Награда: Certificate Blue Cluster Honorary Lecturer

2. Ризова Т, Дестинации за здравен туризъм в България,Пети Черноморски туристически форум на тема“ Здравният туризъм-стратегическият потенциал на България организиран от Министерство на икономиката енергетиката и туризма, Община Варна и Варненската туристическа камара (2012г)

3.Ризова Т, Территориальное распределение бальнеологических ресурсов в Болгарии ,VIII Международной научно-практической конференции” Економические науки в России и за рубежом”,Москва, 16.07.2012г

4.Ризова Т, Иновационни методики и практики в Българската SPA&Wellness Индустрия,Национална кръгла маса на МИЕТ,МТСП,Министерство на регионалното развитие и благоустройство, НСА,НБУ,ЮЗУ,НАСТ и др, 26.04.2013г,София



Награди:

Златен приз за висок професионализъм при обучаване на кадрите в туризма за 2012г на МИЕТ на Експо Ваканция-2013г




1 Водачек Л., Водачкова О. цитирано съчинение, стр.183.

2 Сире М., Ламиман Ж., Успешната иновация – Как да насърчим и развием добрите идеи , Класика и стил ООД, София, 2003 г.

3 Димитров П, цитирано съчинение, стр.77.






Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница