Бизнес-компас република казахстан



страница1/5
Дата14.10.2017
Размер0.78 Mb.
#32362
  1   2   3   4   5
БИЗНЕС-КОМПАС
РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН



актуализиран:

Юни 2015 г.

изготвен от:

Служба по търговско-икономическите въпроси при Посолството на Република България в Р Казахстан, гр. Астана

1. Обща информация за страната.


ТЕРИТОРИЯ

2 млн. 724,9 хил.кв.км. - на девето място в света по територия след Русия, Китай, САЩ, Аржентина, Бразилия, Канада, Индия и Австралия и на второ място сред страните в ОНД.


НАСЕЛЕНИЕ

Населението на Казахстан наброява 17 498 100 души (01.05.2015 г.). В Казахстан живеят представители на 131 националности. Съставът на населението е предимно от казахи (около 60%) и руснаци. На територията на страната живеят и големи групи украинци, немци, татари, узбеки, белоруси, корейци и турци.

Сравнително голяма част от казахското население живее в съседните страни, предимно Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Азербайджан и др.



СТОЛИЦА

гр.Астана (от 10 декември 1997 г., в превод от казахски „Столица”).

НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА

Тенге

РЕЛИГИИ

Ислям (сунити) - 47%;

Православие - 44%;

Протестанти - 2%;

Други - 7%.




ЕЗИЦИ

Държавен език в Казахстан е казахският, отнасящ се към групата на тюркските езици. В държавните учреждения и в органите на местното самоуправление успоредно с държавния език официално се използва руски език, който функционира като втори официален и като език за междунационално общуване.

В съответствие с поръчението на държавния глава, към 2025 г. трябва да приключи процеса на замяна на кирилицата с латинска азбука на казахския език.



РАБОТНО ВРЕМЕ

09,00 – 18,00 ч. Банките работят от 9.30 до 17.30, от понеделник до петък. Обедна почивка: от 13.00 до 14.00. Събота и неделя са почивни дни.


ЧАСОВИ ПОЯС

Два часови пояса, времето изпреварва софийското с 3 часа през лятото и 4 часа през зимата. Не се въвежда лятно часово време.


НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ

Нова година – 1 и 2 януари;

Международен ден на жената – 8 март;

Науръз мейрамъ (Нова година) - 22 март;

Празник на единството на народа на Казахстан – 1 май;

Ден на победата – 9 май;

Ден на столицата Астана – 6 юли;

Ден на Конституцията – 30 август;

Ден на Републиката - 25 октомври;

Религиозни празници – Курбан айт и Рождество Христово.



Важни търговски и промишлени региони и центрове.
По природно-климатични условия Казахстан се дели на пет зони. Южният и Северният региони, обхващащи около половината от територията на страната и се населяват от две трети от населението. Западният регион, заемащ над една четвърт от територията, е населен от едва една осма част от населението.

Източен Казахстан заема площ от 277 хиляди квадратни километра. Населението е около 1 772 хиляди души, със средна плътност, превишаваща средната за страната. Природните ресурси са разнообразни, в зависимост от релефа, климатичната и почвено-растителната зона. Почти половината от горските масиви на страната са в този регион. Недрата са наситени с полиметални, оловно волфрамови и ванадиеви руди. Основни отрасли на промишлеността в тази зона са цветната металургия, машиностроенето, производството на прибори и кондензатори, електроенергетиката, химическата и дървообработваща промишленост.

Северен Казахстан е основният аграрно-индустриален регион на страната. Развити са селското стопанство и промишлеността. Площта е 600,9 хил. кв.км., населението е около 4 431 хил. д., плътността - 7,2 души/кв.км. Добиват се каменни и кафяви въглища, желязна и медна руда, боксити и злато. Развити са топло-енергетийната, миннодобивната промишленост, машиностроенето, съществуват предприятия за преработка на нефт, за производство на феросплави, алуминий, трактори и др. Значително място в икономиката на региона заема агропромишления комплекс. Три четвърти от посевните площи са отделени за житни култури. Региона е основен производител на технически култури. Добре развита е хранително-вкусовата промишленост.

Територията на Централен Казахстан обхваща 398,8 хил.кв.км. Населението е около 1 728,7 хил.д., а плътността на населението - 4,5 души/кв.км. Централен Казахстан е „съкровищница” на природни богатства. Тук са разположени центровете на въгледобивната и химическа промишленост, черната и цветната металургия, машиностроенето, строителната индустрия, както и изграден голям горивно-енергетиен комплекс.



Южен Казахстан е относително малко развита част на страната. Площта на региона е 712,2 хил.кв.км., населението е около 6 363 хил.д. Плътността на населението е около 9 д./кв.км. В региона са развити поливното земеделие, градинарството, лозарството, памукопроизводството, отглеждането на захарно цвекло и ориз. На базата на селското стопанство се развиват хранително-вкусовата и леката промишленост. Бурно се развиват металургичната, рудно-химическата, машиностроителната, нефтодобивната и нефтопреработвателната промишленост. Създаден е най-големия в света комплекс за добив на фосфорни торове и фосфорни соли. Развиват се цветната металургия, циментовата промишленост и каракуловото овцевъдство.

Населението на Западен Казахстан е около 728,5 хил.д. с плътност 2,7 д./кв.км. Регионът е богат на минерални ресурси. Открити са около хиляда находища на 50 вида рудни и нерудни изкопаеми: нефт и газ, хромити, манган, никел, фосфорити и мед. Тенгизкото нефтено находище е съпоставимо с най-големите в света. Водещи в икономиката на региона са нефтогазохимическата и рибнопреработващата промишленост. Развито е производството на нефтено и рентгеново оборудване, феросплави, минерални торове, животновъдство. За усвояване и развитие на икономиката на региона активно се привличат чуждестранни инвестиции, създадени са редица съвместни предприятия.


Казахстан е разделен на 14 области и има два града с републиканско значение - Астана и Алмати:

1. Акмолинска област. Територия: 146,2 хил.кв.км., население: 747,447 хил.души, областен център – гр.Кокшетау;

2. Актюбинска област. Територия: 300,6 хил.кв.км., население: 703,660 хил.души, областен център – гр.Актобе;

3. Алматинска област. Територия: 224,0 хил.кв.км., население: 1 643,278 хил.души, областен център – гр.Талдикорган;

4. Атъpауска област. Територия: 118,6 хил.кв.км., население: 490,369 хил.души, областен център – гр.Атирау;

5. Източно (Восточно)-Казахстанска област. Територия: 308,9 хил.кв.км., население: 1 417,384 хил.души, областен център – гр.Уст-Каменогорск;

6. Жамбълска област. Територия: 144,3 хил.кв.км., население: 1 018,845 хил.души, областен център – гр.Тараз;

7. Западно-Казахстанска област. Територия: 151,3 хил.кв.км., население: 615,310 хил.души, областен център – гр.Уралск;

8. Каpагандинска област. Територия: 428,0 хил.кв.км., население: 1 342,081 хил.души, областен център – гр.Караганда;

9. Костанайска област. Територия: 196,0 хил.кв.км., население: 894,192 хил.души, областен център – гр.Костанай;

10. Къзълоpдинска област. Територия: 226,0 хил.кв.км., население: 632,234 хил.души, областен център – гр. Къзълоpда;

11. Мангистауска област. Територия: 166,6 хил.кв.км., население: 407,403 хил.души, областен център – гр.Актау;

12. Павлодаpска област. Територия: 124,8 хил.кв.км., население: 746,454 хил.души, областен център – гр. Павлодаp;

13. Севеpо-Казахстанска област. Територия: 98,0 хил.кв.км., население: 653,921 хил.души, областен център – гр.Петропавловск;

14. Южно-Казахстанска област. Територия: 117,3 хил.кв.км., население: 2 331,505 хил.души, областен център – гр.Шимкент;

14. Алмати – град. Население – 1 324,739 хил. души;

16. Астана – град. Население – 602,684 хил. души.

В Казахстан съществуват 160 района, 85 града (вкл.40 града с републиканско и областно подчинение), 195 селища, 2150 аулни (селски) окръга. Всяка административно-териториална единица се оглавява от аким (кмет).

Регионалното развитие на Казахстан се реализира в съответствие с основните приоритети на Стратегията за териториално развитие до 2015 г.

В регионите са създанени Съвети по конкурентоспособност към акимите (областните управители), дейността на които се основава на принципите на публично-частното партньорство.

С цел повишаване на конкурентоспособността на регионалния бизнес, осигуряване на организационни и икономически условия за привличане на инвестиции и за създаване на нови производства на базата на нерентабилни предприятия и ефективно използване на обекти на държавната собственост, правителството на РК създаде социално-предприемачески корпорации. В качеството си на региионални институти за развитие действат седем социално-предприемачески корпорации (СПК) – „Сарыарка”, „Ертис”, „Жетису”, Онтустик”, „Тобол”, „Батис” и „Каспий”. В началото на 2010 г. СПК „Сариарка” беше разделена на области, в резултат на което към момента действат СПК „Астана”, СПК „Караганда” и СПК „Акмола”.

Предприети са мерки за развитие на туризма, като за целта се изграждат Щучинско-Боровска курортна зона до Астана, туристически комплекс на Капшагайското водохранилище в близост до Аламати. В ход е изграждането на туристически центрове „Бурабай”, „Жана иле” и „Кендерли”.

През 2014 г. беше утвърдена Концепция за развитие на туристическия отрасъл в Казахстан до 2020 г. По отношение на развитието на туризма, в страната се планира да се обособят 5 клъстера – Астана, Алмати, Източен Казахстан, Южен Казахстан и Западен Казахстан.

В съответствие с концепцията, Астана и Алмати се планира да се позиционират като центрове за развитие на деловия туризъм, а Алмати и като център на зимния туризъм. В Източен Казахстан акцент ще бъде поставен върху развитието на екологичния туризъм, в Южен Казахстан – културния туризъм, в Западен Казахстан – културния туризъм и плажния отдих.

В рамките на указаните клъстери ще бъдат реализирани национални проекти.

С цел развитие на градовете, явяващи се основни икономически центрове, стартираха дейности за изграждане на индустриални зони, технопаркове и специални икономически зони. През 2007 г. е създадена специалната икономическа зона Национален индустриален нефтохимически технопарк в Атирау. На регионално ниво такива паркове функционират в Алматинска, Карагандинска, и Западно-Казахстанска области Изградени са две индустриални зони - в гр. Астана за производство на строителни материали и в гр. Темиртау за металургическата промишленост.

В края на 2012 г., гр. Астана спечели домакинството на световното изложение „Ехро-2017”, в конкуренция при гласуването срещу белгийския град Лиеж. Темата на изложение е „Енергия на бъдещето”.

Събитието получи широк отзвук в Казахстан и беше определено като един от най-големите международни успехи на страната. Държавното ръководство изрази решителна готовност за създаване на всички необходими условия за протичане на изложението на високо ниво. Цената на провеждането му се определя на около 1,2 млрд.евро, от които 250 млн.евро бюджетни средства и около 1 млрд.евро привлечени инвестиции за изграждане на цялата необходима инфраструктура. За създаване на съответната организация по подготовката и за реализация на проекта беше създадена национална компания.

За изграждането на изложбения град е заделен поземлен участък с площ от 124 хектара, като е обявен международен конкурс за проект на Експо-градчето. Проектът беше утвърден от Международното бюро по изложенията и в средата на 2014 г. беше поставено началото на строителните дейности, касаещи изграждането на изложбени площи, зали, хотели, спортни съоръжения, обекти на транспортната инфраструктура.

Паралелно, в гр. Астана ще продължи активната работа по реализирането на Програмата „Достъпно жилище – 2020”, като до 2017 г. в това направление се планира да бъдат построени 1,3 млн.кв.м. жилищни площи.

В сферата на строителството на социални обекти, до 2017 г. в Астана се предвижда да се построят 50 детски градини, 30 училища, 15 болнични обекта.

До 2017 г. в столицата се планира изграждането и на 12 крупни предприятия, между които фармацевтичен завод за производство на биоеквивалентни лекарства, комбинат за продукти за бързо хранене и др.


География и климат.

Общата дължина на държавната граница на Република Казахстан е 12 187 км. На север страната граничи с Русия (6 467 км.), на юг с Узбекистан (2 300км.), Туркменистан (380км.) и Киргизстан (980км.), на изток с Китай (1 460км.). Общата дължина на морската граница на Казахстан е около 600 км.

Присъщо за климата е изключителното му разнообразие - рязко изразена засушливост и висока степен на континенталност; зоналност на климата и малкото количество валежи, поради значителната отдалеченост от океаните. За повечето райони са характерени силните ветрове.

Средната температура през януари варира от -19°С в северната и източна част на страната до -4°С в най-южната част на Казахстан. Средната температура през юли е в границите от +19°С  в северните до +28° - +30°С в южните части. Най-ниските температури през зимата достигат до - 45°С, а най-високите през лятото до +40°С.

Повече от ¼ от територията на страната заемат степи, ½ - пустини и полупустини, останалата ¼ - планини, вътрешни морета езера и реки.

Територията на Казахстан е разположена в четири климатични зони - лесостеп, степ, полупустиня, пустиня.

Към лесостепната зона се отнасят най-обезпечените с влага равнинни райони в северната и източната част на страната. Най-кратък сезон е пролетта - 1,5 месеца, лятото продължава 3 месеца. Зимата продължава от октомври до април.

Степната зона заема обширна територия на север, както и част от източната, западната и централна част на страната. Характерни за нея са силните ветрове. В сравнение с лесостепната зона продължителността на зимния период е по-малка, а тази на летния – по-голяма.

Полупустинята е зона на сухите степи, заемаща предимно централната част на Казахстан. Зимата е сурова и с неустойчиво време, лятото е горещо.

Пустинната зона заема по-голямата част от равнините в Казахстан (западната, централната и южната части). Климатът се отличава с ниска влажност на въздуха, продължително горещо лятои студена зима.

По-голямата част от територията на Казахстан е ниска и равнинна. В централния район на страната се намират нископланински масиви, а на юг се разпростират Тян Шанските планини с най-високата точка – връх Хан Тенгри с височина 6 995м.

Казахстан притежава огомно разнообразие от полезни изкопаеми. Понастоящем са открити 495 находища, съдържащи 1225 вида минерални суровини. Казахстан заема първо място в света по разработени запаси на цинк, волфрам и барит, второ място в добива на сребро, олово и хромити, трето в преработката на мед и флуорид. По обем на запаси на полезни изкопаеми Казахстан заема първо място сред страните от ОНД по добив хромови руди и олово, второ – по запаси на нефт (страната разполага със значителни запаси на нефт и газ, които са съсредоточени основно в западния регион), сребро, мед, манган, цинк, никел и фосфорни суровини и трето място по запаси от газ, въглища, злато и калай. Според резултатите от геоложко-икономическата оценка на съществуващите запаси на полезни изкопаеми, най-голяма икономическа значимост за страната имат въглищата, петрола, медта, желязото, оловото, цинка, хромитите, златото и мангана.

Започналото през 1978 г. повишаване на нивото на Каспийско море продължава активно със средна интензивност 0,14 метра/година. Нивото се е увеличило почти с 4 метра. Една трета от територията на Казахстан е разположена в сеизмично опасна зона, като на нея се намират повече от 400 населени пункта – големи и малки градове с около 6 млн. население.

За някои части на страната са характерни стихийни хидрометеорологични явления, като снежни бури, със скорост на вятъра 15-20 метра в секунда и ниски температури: около -37° - -38°С.
2. Форма на управление на страната.

Унитарна държава, с президентска форма на управление.



Президент - Нурсултан Абишевич НАЗАРБАЕВ.

Министър-Председател Карим Масимов.

Висш представителен орган, осъществяващ законодателни функции в държавата се явява двукамерният Парламент, който се състои от Сенат (Горна камара) и Мажилис (Долна камара).

Сенатът се състои от 39 депутати, като 32 от тях се избират на редовни избори, по двама от всяка област и градовете с важно републиканско значение – Алмати и Астана. Останалите седем се назначават от президента на страната.

Мажилисът се състои от 107 депутати, в това число 98 избирани по пропорционална избирателна система и 9 от Асамблеята на народите на Казахстан.

На последните парламентарни избори за Мажилис в страната (15.01.2012 г.), 7%-ната бариера за влизане в Парламента преодоляват про-президентската Народно-демократична партия “Нур Отан” (80,99% от гласовете на избирателите), Демократическата партия на Казахстан „Ак Жол” (7,47%) и Комунистическата народна партия на Казахстан (7,19%).

Съдебната система в Република Казахстан е съставена от: Върховен съд и местни съдии, утвърдени в съответствие с Конституцията на страната.

Съгласно Конституцията, Казахстан е президентско-парламентарна република. След консултации с парламентарно представените партии и одобрение на Маджилиса, президентът назначава министър-председател. По негово предложение определя състава и структурата на правителството. Реорганизира централните изпълнителни органи. Лично назначава и освобождава от длъжност членовете на правителството.

Със съгласието на Сената назначава на длъжност Председателя на Националната банка, Генералния прокурор и Председателя на Комитета за национална сигурност.

Назначава и отзовава ръководителите на дипломатическите представителства на Казахстан.

Президентът е Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на РК, назначава и освобождава от длъжност висшето военно командване.

Ръководител на изпълнителната власт в Република Казахстан е Премиер-Министър, възглавяващ правителството, което в своята дейност е отговорно пред Президента и подотчетно на Парламента по отношение на изслушване, одобрение или отклонение на неговата програмата.

Актуалният състав на правителството е както следва:

- Карим Масимов – министър-председател;

- Бакытжан Абдирович Сагинтаев – първи зам.-министър-председател;

- Бердибек Машбекович Сапарбаев – зам.-министър-председател;

- Асет Орентаевич Исекешев - министър по инвестиците и развитието;

- Бахыт Турлыханович Султанов - министър на финансите;

- Имангали Нургалиевич Тасмагамбетов – министър на отбраната;

- Ерлан Абилфаизович Идрисов – министър на външните работи;

- Асылжан Сарыбаевич Мамытбеков – министър на селското стопанство;

- Берик Мажитович Имашев - министър на правосъдието;

- Аслан Бакенович Саринжипов - министър на образованието и науката;

- Тамара Босымбековна Дуйсенова - министър на здравеопазването и социалното развитие;

- Владимир Сергеевич Школьник – министър на енергетиката;

- Арыстанбек Мухамедиулы – министър на културата и спорта;

- Калмуханбет Нурмуханбетович Касымов – министър на вътрешните работи;

- Ерболат Аскарбекович Досаев – министър на националната икономика;

- Жанар Сейдахметовна Айтжанова – министър по въпросите на икономическата интеграция.


Държавни органи:

Организация

web-сайт

Президент

http://www.president.kz

Правителство

http://www.government.kz

Национална Банка

http://www.nationalbank.kz

Министерство по инвестициите и развитието

http://www.mid.gov.kz

Министерство на финансите

http://www.minfin.gov.kz

Министерство на националната икономика

http://www.economy.gov.kz

Министерство на eнергетиката

http://www.еnergo.gov.kz

Министерство на селското стопанство

http://www.minagri.gov.kz

Министерство на здравеопазването и социалното развитие

http://www.mzsr.gov.kz

Министерство на външните работи

ttp://www.mfa.gov.kz

Министерство на отбраната

http://www.mod.gov.kz/

Агенция по статистика

http://www.stat.gov.kz/

Интернет-портал на обществените поръчки

http://goszakup.gov.kz/

Генерална прокуратура

http://www.procuror.kz/


Местни органи на властта. Депутатите в местните съвети се избират с пряко гласуване от граждани, навършили 20 години. Същевременно акимите (управители) на области се назначават от президента и са отговорни пред него.

В структурата на Акиматите (областните администрации и кметствата) влизат управления по предприемачество, инвестиции, селско стопанство, туризъм и т.н.

От опита, като най-ефективно и целесъобразно може да се определи, развитието на двустранните търговско-икономически връзки и инвестиционно сътрудничество между фирми от България и Казахстан да се извършва със съдействието на областните акимати (администрации) и градските акимати (кметства), които имат преки отговорности, големи възможности, компетентности и финансови ресурси за стимулиране на това сътрудничество, в рамките на прилаганите секторни държавни програми в Казахстан.
3. Икономика и основни макроикономически показатели.
Влияние върху социално-икономическото развитие на Казахстан през 2014 г. оказваха външни и вътрешни фактори, свързани с встъпването на страната в Евразийския икономически съюз, спада на цените на нефта, на металите и на други полезни изкопаеми на международните пазари, на фона на нестабилността и финансово-икономическата криза в Русия, въведените от ЕС и Русия взаимни санкции във връзка с обстановката в Украйна.

В съответствие с официалните статистически данни, БВП на Казахстан през 2014 г. е 212,250 млрд.щ.д. Според казахстанската статистика е отбелязан ръст от 4,3% на БВП през м.г., което обаче е условно и валидно само за неговото изражение в местна валута (38 033 064,4 млн.тенге). Този темп на растеж е най-нисък за последните пет години.

Реалното определяне на основните показатели на БВП в парично изражение се усложнява от извършената през м.г. 20% девалвация на местната валута и промяната на курса й спрямо щатския долар.

На практика, в стойностното изражение на БВП в щ.д. е налице спад от 19,6 млрд.щ.д. спрямо 2013 г., когато той е възлизал на 231,875 млрд.щ.д.

БВП на глава от населението през 2014 г. е 12276,5 щ.д., спрямо 13611,5 щ.д. през 2013 г. Паралелно със спада на този показател, през м.г. е отбелязано увеличаване на населението на Казахстан с 256 000 души.

Обемът на инвестициите в основен капитал през периода януари-декември 2014 г. е съставил 6574,7 млрд.тенге, което е с 3,9% повече спрямо 2013 г. (към 07.07.2015 г., 1 евро=205 тенге).

През 2014 г. се демонстрира липсата на забележим растеж в повечето основни казахстански икономически сектори.

В сферата на промишлеността е отбелязан ръст от 0,2% спрямо 2013 г. В преработващата промишленост ръстът е от 1%, в електроснабдяването, подаването на газ, пара и въздушно кондициониране - 2,3%.

Брутният обем произведена селскостопанска продукция и услуги през 2014 г. е нараснал с 0,8% спрямо 2013 г. В областта на растениевъдството е отбелязан спад от 1,6%, а в животновъдството е налице ръст от 3,8%.

Намаление с 5,9% е регистрирано през м.г. в добива на зърнени и бобови култури, който е 17,2 млн.т. От този обем, 75,7% се падат на пшеницата.

Спад е регистриран в миннодобивната промишленост и разработката на кариери (-0,3%), във водоснабдяването, канализационната система, контрола над събирането и разпределението на отпадъци (-5,5%).

За разлика от производствения сектор, сферата на услугите в Казахстан се развива с високи темпове. Лидер в това отношение продължава да бъде търговията на дребно (12,1%). Обемът на търговията на едро е нараснал със 7,7%. Незначително е увеличението от 0,9% в сферата на продажбата на хранителни стоки и напитки. Характерна особеност на развитието на търговията в Казахстан е небалансираността й в отделните региони. С най-висок ръст тя е в Мангистауска (26%), Алматинска (23%), Кызылординска (22%), Костанайска (21%) области, а с най-нисък в Атырауска (0,3%), Източно-Казахстанска (5%), Карагандинска (7%).

В края на 2014 г., с правителствено постановление бе утвърдена Републиканска карта за индустриализация в периода 2015 – 2019 г.

С цел реализиране на приетата през декември 2013 г. Концепция за влизане на Казахстан сред 30-те най-развити държави в страната се изпълнява План с мероприятия за периода 2014 – 2016 г.

Политиката за по-нататъшна индустриализация на икономиката се съдържа в Концепцията за втората петилетка за индустриално-иновационно развитие, насочена към развитие на обработващата промишленост в определени приоритетни сектори, с отчитане на регионалната специфика. В процес на реализация е Държавна програма за индустриално-иновационно развитие на Казахстан в периода 2015 – 2019 г.

С цел развитие на иновациите и оказване на съдействие за технологическа модернизация, в Закона за „Държавна подкрепа на индустриално-иновационната дейност” са заложени нови данъчни облекчения и преференции за местните предприятия – с 50% беше намалена данъчно облагаемата база на разходите на предприятията за научноизследователска, конструкторска и развойна дейност, а предприятията - недроползватели задължително отчисляват 1% от годишните си приходи за развитие на иновационна дейност.

В ежегодния рейтинг „Doing Business” на Световната банка и на Международната финансова корпорация (IFC) за 2014 г., Казахстан заема 50-то място, спрямо 53-то за предишната година, изпреварвайки останалите страни от Митническия съюз – Беларус и Русия, класирани съответно на 63-то и 92-ро места от общо 189 държави.

Показателите на Казахстан по различните критерии са: „получаване на строителни разрешения” - 145 място; „регистрация на собственост” – 18 място; „разрешаване на неплатежоспособност” – 54 място; „регистрация на предприятия” – 30 място; „достъпност до кредитиране” – 86 място; „защита на инвеститорите” – 22 място; „обезпечаване на контрактите” – 27 място.

Най-лоша позиция, Казахстан заема по показателя „международна търговия”– 186 място.

Правителството и Националната банка планират да осигурят макроикономическата стабилност за сметка на реализацията на Концепция за нова бюджетна политика и приемането на мерки за снижаване на инфлацията до приемливо за икономическия растеж ниво.

Един от приоритетните проблеми, решавани от Националната банка е намаляването на равнището на проблемните кредити в банковата система. Плановете са за съкращаването им до края на 2016 г. до 10%. По официални данни, през 2014 г. те са заемали 23,5% от общия обем кредити, а през 2013 г. – над 30%.



 







Индекс на физическия обем, в % към предходната година

Брутен вътрешен продукт, млн.щ.д.

212 250

94,5%

Промишленост, млн. тенге

18 492 753

100,2%

Селско стопанство, ловно и горско стопанство, рибарство и рибно стопанство, млн.тенге

2 509 906,8

100,8%

Строителство

2 652 501

104,1%

Търговия

- на дребно в млрд.тенге

- на едро в млрд.тенге



6 020,8

16 358,4


112,2%

107,7%

Транспорт

- товари, млн.т.

- пътници, млн.души

3 627,9


249 579

103,7%


106,8%



3.2.Инфлация.
На годишна база, равнището на инфлацията през 2014 г. е в размер на 7,4 %, спрямо 4,8 % през 2013 год. Потребителските цени на хранителните стоки са нараснали с 8%, на нехранителните стоки са нарастнали със 7,8%, цените и тарифите на потребителските стоки и услуги са се увеличили със 7,4% и т.н.

4. Развитие на реалния сектор.

4.1. Промишленост.

През 2014 г. в Казахстан работят 2 475 крупни и средни промишлени предприятия и производства. Обемът на промишленото производство е възлязъл на 18 492 753 млн.тенге, спрямо 18 178 829 млн.тенге през 2013 г.



Индекси на физическия обем на промишлената продукция

Индексът на физическия обем на промишленото производство през 2014 г. е в размер на 100,2%, спрямо предходната година.

Производството в сферата на миннодобивната промишленост и разработката на кариери е в размер на 99,7% спрямо предходната година, а в обработващата промишленост – 101%.

През 2014 г. в Казахстан са добити 113,8435 млн.т. въглища, 80 845,4 хил.т. суров нефт и съпътстващ газ и 43 183 млн.куб.м природен газ. Общият обем на продукцията от преработката на нефт е 17967,6 хил. т. Произведени са 3020 хил. т. бензин и керосин, 5009,7 хил. т. дизелово гориво, 3660,9 хил. т. мазут, 2118,5 хил. т. пропан-бутан. Добити са 981882 кг. сребро, 49207 кг. злато, 297463 т. мед, 324754 т. цинк.




Каталог: content -> file
file -> 1Уводни разпоредби 1Цел
file -> Уважаеми иноватори
file -> Наредба №20 от 27 октомври 2015 Г. За прилагане на подмярка "инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка "инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 Г
file -> Бизнес делегация до Сингапур, 30 септември 4 октомври 2012
file -> Решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка
file -> Решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка
file -> First name: Peyo Last name: Ralinsky Company
file -> Да заминем на професионален стаж с аиесек!!!


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница