ТУРИЗЪМ Посещения на казахстански туристи в България

Туристическите връзки между България и Казахстан отбелязаха през последните години съществено развитие. Възможностите на нашата страна в тази област обаче, са много по-големи. В тази връзка, в бъдеще е необходимо да се разгърне туристическата ни реклама в Казахстан, да се разшири системата от чартърните полети до българските курорти, по-широко да се използват възможностите ни в областта на планинския, балнеоложкия и културно-историческия туризъм.

По отношение на трети страни, с РМС № 48 от 27 януари 2012 година нашата страна прие до датата на пълното ни присъединяване към Шенгенското пространство Република България да признава едностранно, като равностойни на нейните национални визи, за целите на краткосрочно пребиваване за не повече от 3 месеца в рамките на всеки 6-месечен период, считано от датата на първото влизане документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн.
ДОГОВОРНО-ПРАВНА ОСНОВА

Между България и Казахстан са подписани следните по-важни документи:

• 
  Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за икономическо сътрудничество, подписано на 3 октомври 2011г. в Астана, в сила от 13 септември 2012 г.;
  
• 
  Договор между правителствата на Р България и Р Казахстан за сътрудничество в областта на туризма, подписан на 15.09.1999 г. в София; в сила от 23.07. 2000 г.
  
• 
  Договор между правителствата на Р България и Р Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 15.09.1999 г. в София. На 24 юли 2006 г. в София бе подписан Протокол за изменение и допълнение, в сила oт 21.05.2007 г.
  
• 
  Спогодба между правителствата на Р България и Р Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 13.11.1997 г., в сила от 24.07.1998 г.;
  
• 
  Спогодба между правителствата на Р България и Р Казахстан за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 13.11.1997 г., в сила от 19.08.1999 г.;
  
• 
  Протокол между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Комитета по енергетика на Р България и Министерството на енергетиката, индустрията и търговията и Агенцията за стратегическо планиране и реформа на Р Казахстан за намерения за сътрудничество в областта на нефта и природния газ, подписан на 13.03.1998 г. в София;
  
• 
  Меморандум между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Р България и Министерство на енергетиката, индустрията и търговията на Р Казахстан за сътрудничество в областта на строителството, подписана на 13.03.1998 г. в София;
  
• 
  Спогодба между правителствата на Р България и Р Казахстан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 15.09.1999 г. в София;
  
• 
  Спогодба между Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа на Р България и Министерството на селското стопанство на Р Казахстан за сътрудничество в областта на селското стопанство, подписана на 15.09.1999 г. в София;
  
• 
  Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за безвизови пътувания на граждани, притежатели на дипломатически и служебни паспорти, подписана в гр.София на 4 декември 2009 г.
  

Съществена роля за активизиране на връзките между двете страни е отредена на Междуправителствената българо-казахстанска комисия за икономическо сътрудничество. Съпредседател на МПК от българска страна е министърът на регионалното развитие и благоустройството, а от казахстанска страна министърът на здравеопазването и социалното развитие.

Третата сесия на смесената комисия бе проведена на 24-25 март 2014 г. в София. На нея бяха набелязани мерки за насърчаване на двустранното сътрудничество в редица области, в т.ч. в сферата на търговията, малките и средни предприятия, регионалното развитие, строителството, селското стопанство, транспорта и комуникациите, отбраната и сигурността, туризма, труда и социалните политики, образованието, културата, спорта.
ДВУСТРАННИ СРЕЩИ И ФОРУМИ

През периода 9–15 март 2009 г. заместник-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев участва във Втория икономически форум в Астана и се срещна с Галимжан Пирматов – заместник-министър на икономиката и бюджетното планиране и Олег Димов – депутат в казахстанския парламент и председател на българската диаспора в Казахстан.

На 25 април 2009 г., по време на Енергийния форум „Природен газ за Европа: сигурност и партньорство”, в София се състоя среща на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров със специалния представител на Република Казахстан Лязат Киинов, заместник-министър на енергетиката и минералните ресурси.

През периода 25-26 септември 2009 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков участва в Четвъртия евразийски енергиен форум в Астана и проведе срещи със Сауат Минбаев - министър на енергетиката и минералните ресурси на Казахстан и Владимир Школник – председател на „Казатомпром”.

През периода 2-9 октомври 2009 г. заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов участва в 18-тата сесия на Генералната асамблея на Световната организация по туризъм (СОТ) в Астана, Република Казахстан. На сесията Република България бе избрана за член на Изпълнителния съвет на СОТ за периода 2009-2013 г.

На 24 ноември 2010 г. заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов участва в бизнес конференция на тема „Казахстан-нови възможности за бизнес” в София.

През периода 2–4 октомври 2011 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков посети градовете Астана и Алмати. В рамките на работното му посещение бяха реализирани срещи с министъра на нефта и газта на Казахстан Сауат Минбаев, директора на националната енергийна компания на Казахстан „Казмунайгаз” Каиргелди Кабилдин и вицепремиера и министър на индустрията и новите технологии на Казахстан Асет Исекешев.

По време на срещата с вицепремиера и министър на индустрията и новите технологии на Казахстан Асет Исекешев беше подписано двустранно междуправителствено споразумение за икономическо сътрудничество между Р България и Р Казахстан.

Министър Трайков беше съпроводен и от български фирми, организирани от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за срещи с представители на казахстанския бизнес.

На 12 юни 2013 г. в сградата на Българската търговско-промишлена палата се проведе бизнес семинар на тема „Казахстан-България: възможности за търговско-икономическо сътрудничество”, на който българските фирми бяха запознати и с инвестиционния климат в Казахстан. Семинарът има ежегоден характер.

На 24 и 25 март 2014 г. по време на третата сесия на Междуправителствената българо-казахстанска комисия за икономическо сътрудничество в София се проведе форум, на който Българската агенция за инвестиции направи презентация на икономическия и инвестиционния климат в България. Представителите на казахстанските бизнес среди проведоха работни срещи с български компании в София, Пловдив и Стара Загора.

В периода 16.02.2015-20.02.2015 г. гр. София бе посетен от бизнес-делегация от Казахстан, с цел обмяна на опит, проучване на българската икономика и възможностите за инвестиране, импорт и експорт. Домакин и организатор на бизнес посещението по проекта „Съдействие за устойчиво икономическо развитие на бизнес-асоциации и предприемачи от малък и среден бизнес от страните на Централна Азия”, осъществяван с финансовата подкрепа на Европейския съюз, беше CEED България - Център за предприемачество и управленско развитие.

В периода 21.05 – 23.05.2015 г. министърът на икономиката Божидар Лукарски участва в VIII Астанински икономически форум и осъществи посещение в гр. Астана начело на официална делегация на Министерство на икономиката, включваща зам.-министъра на икономиката Даниела Везиева. В рамките на посещението министър Лукарски проведе двустранна среща с министъра на националната икономика на Казахстан Ерболат Досаев и участва в официалното откриване в Астана на Българо-казахстанската търговска камара.

Зам.-министър Везиева проведе среща със зам.-министъра по инвестициите и развитието на Казахстан Ерлан Сагадиев.

Обменният курс на казахстанското тенге през 2014 г. е отслабнал спрямо щатския долар (щ.д.) в номинално изражение със 17,3%, и в края на годината е 181,81 тенге за 1 щ.д. Средно претегленият курс на казахстанското тенге през 2014 г. е 179,19 тенге за 1 щ.д.

С цел осигуряване на финансовата стабилност и подкрепа за казахстанските фирми-износителки, през февруари 2014 г. беше извършена девалвация с 20% на казахстанското тенге. На 11.02 т.г. от Националната банка решение за отказ от поддържане на обменния курс на националната валута на равнището от 155 тенге за 1 щ.д., за намаляване на обемите на валутни интервенции и за съкращаване на намесата в процеса на формиране на обменния курс на националната валута. В резултат, беше установено ново равнище на обменния курс от 185 тенге за 1 щ.д. и коридор за колебание от плюс/минус 3 тенге. В тази връзка е въведено ограничение в разликите между курс купува и продава в обменните бюра от 2 тенге за 1 щ.д. и 3 тенге за 1 евро.

Позицията на МВФ е че, Казахстан трябва да премине към по-гъвкав обменен курс, заедно с въвеждане на нови инструменти на парично-кредитната политика, което ще помогне на местната икономика да „поглъща външните шокове и да уравновесява външните дисбаланси”. Това се явява и предварително условие към преминаването към политика на инфлационно таргетиране, което е приоритет за Националната банка в период от 3 до 5 г. От страна на председателя на Националната банка Кайрат Келимбетов се декларират намерения за преминаване от политика на фиксиран, към политика на по-гъвкав обменен курс.

Правителството и Националната банка разработиха и стартираха програма за дедоларизация на икономиката и за увеличаване на привлекателността на банковите депозити в национална валута, за сметка на тези в щ.д.

През 2014 г., обемът на депозитите в Казахстан в чужда валута се е увеличил със 72,2% и е достигнал 6,496 трилиона тенге. Депозитите в национална валута са намалели със 17,7% и са в размер на 5,197 трилиона тенге. Влоговете на населението в банките (с отчитане и на нерезидентите) са се увеличили през м.г. с 12,5% до 4,438 трилиона тенге.

По данни на Националната банка, обемът на кредитите през 2014 г. е нараснал със 7,9% до 8,565 трилиона тенге, а в чуждестранна валута – с 5,5% до 3,540 трилиона тенге. Относителният дял на кредитите в тенге към декември 2014 г., на годишна база, се е увеличил от 70,3 до 70,8%.

От началото на т.г. казахстанските банки се сблъскаха с дефицит на кредитен ресурс в тенге, което се дължеше на засиленото трансформиране на влоговете в национална валута във влогове в чуждестранна валута, предимно в щ.д.

Кредитните инвестиции от банките второ равнище в сектори на икономиката в края на декември 2014 година възлизат на 12106100 милиона тенге, повишение в сравнение със съответния период на миналата година със 7,2%. От общия размер на кредитите, делът на дългосрочните кредити е 79,4%, кредитите в чуждестранна валута са с дял от 28,9%.

Един от приоритетните проблеми, решавани от Националната банка е намаляването на равнището на проблемните кредити в банковата система. Плановете са за съкращаването им до края на 2016 г. до 10%. По официални данни, през 2014 г. те са заемали 23,5% от общия обем кредити, а през 2013 г. – над 30%.
Банков сектор.
През 2014 г. в Казахстан са функционирали 38 търговски банки, от които 16 банки с чуждестранно участие, в т.ч. 14 дъщерни банки.

Към 01.02.2015 г. активите на банковия сектор са 17889 млрд.тенге, спрямо 15461,7 млрд.тенге края на 2013 г. Високо ликвидните активи са в размер на 3047 млрд.тенге (17%). Чистата печалба на банковия сектор е 27 млрд.тенге.

Задълженията на банките възлизат на 15571 млрд.тенге, като най-голям дял в тях заемат банковите влогове (70,8%) и пуснати в обръщение ценни книжа (7,8%).

Забавянето на темпа на икономическата активност в Казахстан оказва отрицателно влияние върху банкивя сектор. Ограничената ликвидност отслабва доходността на банките. Високото равнище на доларизация и недостига на тенге повишават уязвимостта на балансовите позиции от гледна точка на потенциално разширяване несъответствието на валутите и несъвпадането на сроковете за погасяване. Според МВФ са наложителни мерки за подобряване на ситуацията с ликвидността и стимулирането на ръста на кредитите, с цел преустановяване на снижението и обезпечаването на повишаване равнището на финансово посредничество, явяващо се ключов движещ фактор за растеж на частния сектор.

Въпреки постигнатите положителни резултати по снижаването на равнището на необслужваните кредити в Казахстан (от 34% преди една година, до 23,5% понастоящем) са налице условия за възникване на нови необслужваеми кредити, във връзка със спада на темпа на икономическия растеж, особено в някои сегменти на ненефтения сектор.
14.Туризъм.

	2008г	2009г	2010г	2012	2013
Число граждани нерезиденти,посетили Казахстан	4 117 242	3 774 354	4 097 387	6 163 204	6 841 085
От тях чрез туристически фирми	38 032	31 287	39 732	30 259	33 459
Число граждани на Казахстан,посетили други страни	4 329 514	5 422 675	6 019 171	9 065 579	10 143 710
От тях чрез туристически фирми	270 554	205 608	274 639	409 121	626 711
Запълняемост на хотели в %	23	20	21	26,4	21,4
Количество стаи отдих в хил.	21	22	25	37,4	41,2

15. Изпълнение на държавния бюджет на Република Казахстан през 2014 г.
По данни на Министерството на финансите на Република Казахстан, към 01.01.2015 г. приходите в държавния бюджет са в размер на 7321,3 милиарда тенге, или 100.5% в сравнение с изпълнението на бюджета.

Изпълнението на бюджета в разходната част е в размер на 7791,9 милиарда тенге или 99,4% от планираното. В сравнение със съответния период на 2014 г., приходите са се увеличили с 14,7%,а разходи с 13.7%. Бюджетният дефицит (включително Нетното кредитиране и бюджетното салдо на финансови активи) се формира на ниво 1086,70 милиарда тенге.

Във връзка с тенденцията на спад на казахстанския износ, намаляване на валутните приходи и на икономическите показатели на страната, през февруари 2015 г., държавното ръководство възприе курс на рестриктивна бюджетна политика, съкращаване на бюджетните разходи през т.г. със 700 млрд.тенге, (което представлява 10%) и на реализацията на инвестиционните проекти.

През март т.г. двете камари на парламента одобриха актуализацията на държавния бюджет за 2015 г., която влезе в сила на 20.03 т.г., със задна дата 01.01.2015 г., с подписването от президента Назарбаев на закон за промени в бюджета. В базовия сценарий за изчисляване на параметрите на държавния бюджет е заложена прогноза за цена на нефта 50 щ.д. за барел в периода 2015-2016 г. и 60 щ.д. за барел в периода 2018-2019 г.

Прогнозираният ръст на БВП през 2015 г. е 1,5%, а през 2016 г. - 2,2% По прогноза на Националната банка, обемът на експорта през т.г. ще се съкрати с 44,7% до 43,6 млрд.щ.д., а импорта с 21,8% до 34,7 млрд.щ.д. Прогнозната инфлация през годината се оценява на 6-8%.

В съответствие със закона, приходната част на държавния бюджет е установена на 5 874 940 963 000 тенге, а разходната на 6 864 195 556 000 тенге. Бюджетният дефицит е увеличен от 2,3% на 3% от БВП и е в размер на 1 256 479 885 000 тенге.

През 2015 г., целевият трансфер от Националния фонд към държавния бюджет е увеличен на 783 499 999 000 тенге, с цел реализиране на новите антикризисни мерки на програмата за нова икономическа политика „Нурлы Жол”.

Финансовият резерв на правителството през т.г. е 317 866 086 000 тенге, а лимитът на предоставянето на държавни гаранции през годината е 120 000 000 000 тенге. Максималният размер на държавните концесионни задължения на правителството в края на т.г. не трябва да надхвърля границата от 1 148 280 000 000 тенге.

Към 31.12.2015 г. правителственият дълг не трябва да бъде повече от 6 925 492 122 000 тенге.

През 2014 г., държавният дълг е нараснал с 28% (+1,2 трлн.тенге), за сметка на финансирането на бюджетния дефицит. Според изнесени от сенатора Владимир Бобров данни, на 01.01.2014 г., държавният дълг е бил 4,4 трлн.тенге, а на 01.01.2015 г. е достигнал 5,66 трлн.тенге. Оценката на министъра на финансите Б. Султанов е, че равнището на държавния дълг е в границите на допустимите значения. На 01.01.2015 г., той е бил 31 млрд.щ.д., или 14% от БВП, при определен от правителството максимално възможно допустим - 50% от БВП. С оглед заложения за т.г. бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП, в края на 2015 г. държавният дълг се очаква да достигне около 7 трлн.тенге или 16,6% от БВП.

През 2014 г., дълговото натоварване на бюджета е било 10%, при лимит от 15%. В общия обем на държавния дълг, делът на външния дълг е около 25%, като от тази сума, 2/3 са задължения пред международни финансови институции, еврооблигации и заеми от чуждестранни търговски банки.

Към 31.03 т.г., международните резерви на Казахстан, включващи златно-валутния резерв на Националната банка и активите на Националния фонд са намалели с 3,5% и са в размер на общо 98,859 млрд.щ.д. От тях, 29,120 млрд.щ.д. е златно-валутният резерв на Националната банка и 69,739 млрд.щ.д. са активите на Националния фонд.

• 
  Източници на актуални търговски запитвания и оферти или предложения за партньорство в страната (посочване на линкове и езици за комуникация);
  

Республика Казахстан, 010000, город Астана, ул. Кунаева, 8, АЗ "Изумрудный квартал", Блок "Б", 26 этаж

Телефон: +7(7172) 919 300

Телефон/факс: +7(7172) 919 393

Канцелярия: +7(7172) 919 390

info@palata.kz

Езици за комуникация – руски, английски.

• 
  Източници на актуална информация за търгове и обществени поръчки в страната (посочване на линкове);
  

Единен Интернет-портал за електронно участие в държавни поръчки и търгове

• 
  Програми за развитие и програми на ЕС;
  

гр.Алматы, ул.Казыбек би, 41 , 3-ий подъезд

Тел.: + 7 7272 980123, Факс:+ 7 7272 584662

baspkz@basp.biz
EDP - Проект за развитие на предприемачеството, финансиран от ЮСАИД,

осъществаван от Корпорация "Прагма"

гр.Алматы, пр. Достык, 117/6, Център “Хан-Тенгри”, 1 ет.

Тел.: + 7 7272 50 47 61/62/63

qmc@pragma.kz

• 
  Основни панаири и изложби в Казахстан (контактна информация с местните организатори);
  

480057, Республика Казахстан, г.Алматы, ул.Тимирязева, 42

тел.: (7272) 582-535, 751-357

факс.: (7272) 582-536

e-mail: expo@netel.kz

http://www.exhibitions.kz

Филиал в г. Астана

Тел.: (7172) 32 67 64, 32 67 09

Факс: (7172) 32 82 28

Представителство в Казахстан:

480008, Казахстан, г.Алматы, ул.Манаса, 32А, оф.618-620

тел.: (7272) 501-999

факс.: (7272) 505-511

e-mail: kazakhstan@tntexpo.com

Казахстан, Алматы, ул. Тимирязева, 42, 5 этаж

Телефон: +7 7272 583434, Факс: +7 7272 583444

www.iteca.kz, E-mail: contact@iteca.kz
КазЭкспоСервис ТОО Казахстанско-Российское СП

http://www.kazexposervice.kz

Казахстан, 480072 Алматы Абая 44

E-mail: kazexposervice@nursat.kz

тел.: (7272) 92-19-66, (7272) 92-08-40, (7272) 92-09-66, (7272) 92-98-93;

факс: (7272) 92-48-38.

 

Central Asia International Exhibitions

Алматы, пр. Достык 105, офис 618

Телефон: +7 7272 584022

Факсы: +7 7272 581668

• 
  Организации на производители, търговци и вносители (информация за контакти) ;
  

• 
  Информация за водещи спедитори в страната.
  

Республика Казахстан, 480091, г. Алматы, ул. Фурманова, 127.

• 
  Свободно достъпни бази данни с фирмени профили и координати;
  

http://www.kompass.kz/

http://www.yellow-pages.kz/

http://www.escort.kz

• 
  Основни достъпни бази данни с икономически профил;
  

Национална банка - http://www.nationalbank.kz

Агенция по статистика - http://www.stat.gov.kz

Министерство на икономиката и бюджетното планиране - (http://minplan.gov.kz /

Министерство на селското стопанство - http://www.minagri.gov.kz

Министерство на финансите - http://www.minfin.gov.kz

Правителство на РК - http://www.government.kz

 Република Казахстан,

г. Астана, 010000,

ул. Сыганак 25,

"Аңсар", 2 этаж

тел.: +7 7172 79 93 93,

факс: +7 7172 79 93 92,

e-mail: info@kaznexinvest.kz

Республика Казахстан,

050004, г. Алматы,

ул. Гоголя, 111, 5-й этаж, каб.505

тел.: +7 727 259 06 90,

факс: + 7 727 258 21 51