Бизнес компас
Изтегляне 284.49 Kb.
|
БИЗНЕС КОМПАСза Република Индия за 2016 г.
ТЕРИТОРИЯ 3.28 млн. кв. км. НАСЕЛЕНИЕ около 1.3 млрд. души СТОЛИЦА гр. Делхи /около 22 млн. жители/; РЕЛИГИИ хиндуизъм /81% /, ислям /13% /, сикхизъм, християнство, будизъм; НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ 26 януари – Ден на Републиката; 15 август – Ден на Независимостта; НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА индийска рупия /1 щ.д. = 67 рупии, август 2016 г./ OСНОВНИ ОФИЦИАЛНИ ЕЗИЦИ хинди и английски език Индия е сред страните с най-дълга история в света, която може да се проследи по писмени източници до средата на третото хилядолетие пр.н.е. Индийската държавност и култура достигат своя разцвет при император Ашока (273-232 г. пр.Хр.), династиите Гупта и Паллава (3-8 в.), владетеля Акбар (1556-1605 г.) от периода на великите моголи. Индия е родина на изтъкнати реформатори и мислители с неоспоримо влияние върху световната цивилизация като Сидхарта Гаутама /Буда/, Гуру Нанак /основоположник на сикхизма/, Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор. Силно влияние върху историческото развитие на страната оказват редица продължителни нахлувания на чужди завоеватели - афгани през 12 век, моголи през 16 век и европейци през 18 век. Британското влияние оставя най-силен отпечатък върху съвременния облик на страната. То довежда до териториално обединение на Индия, централизиране на административния апарат, развитие на комуникациите, индустрията и търговията, утвърждаване на общ език (английски) за индийския елит. Съвременна Индия възниква като държава на 15 август 1947 г., когато върху част от територията на колонията Британска Индия се създават, разделени по религиозен признак, две държави Индия и Пакистан, със статут на доминиони. На 26 януари 1950 г., съгласно приетата и обявена на тази дата конституция, Индия е провъзгласена за независима република, член на Британската общност /сега Общност на нациите/.
Висш законодателен орган е двукамарният парламент, съставен от Горна камара – Съвет на щатите (Раджия сабха), и Долна камара – Съвет на представителите (Лок сабха). Долната камара има водеща политическа роля. Президентът се избира непряко от колегия, състояща се от избраните членове на двете камари на парламента и щатските събрания, и не разполага с реална власт. Вицепрезидентът се избира от членовете на двете камари на парламента. Централното правителство, осъществяващо изпълнителната власт, се сформира от партията или коалицията с мнозинство в Долната камара, като нейният лидер става министър-председател. Щатите имат губернатор /фактически представител на централното правителство/, законодателни събрания и правителства, начело с главен министър, с ограничени пълномощия. Съюзните територии се управляват пряко от централното правителство. В централното и щатските правителства влизат както кабинетни министри, които ръководят съответните министерства, така и държавни министри, които отговарят за отделни департаменти в министерствата. Секретарите на министерствата са най-висшите служители в държавната администрация и омолог на първи заместник-министри. Дълбоко вкоренени в политическата система са принципите на демокрацията – изборно правителство, граждански контрол над армията, независима съдебна система, свободна преса, независими институции в областта на правата на човека. Същевременно етническото, религиозното и културното разнообразие, както и дълбоко вкоренените традиции на кастовата система, оказват силно влияние върху обществения и политическия живот. Последните парламентарни избори в Индия (май 2014 г.) се спечелиха от опозиционната Бхаратия Джаната Парти (БДжП) с пълно мнозинство в Долната камара на парламента на Индия (282 места; 51.2% от гласовете), което й позволи да сформира самостоятелно правителство. Това е най-голямото парламентарно мнозинство в Индия от 30 години насам, докато изборните резултати на Индийски национален конгрес (ИНК) са най-ниските в цялата история на партията. Номинираният за министър-председател от БДжП, бивш главен министър на щата Гуджарат, г-н Нарендра Моди положи клетва на като министър-председател на Индия на 26 май 2014 г. Новото правителство на страната е коалиция на Националния демократичен съюз (НДС), в който влизат 28 политически парти (начело с БДжП) с общо 336 депутати в Долната камара на парламента. Успехът на БДжП в общите избори през 2014 г. се дължи основно на обещанията на партията за бърз и инклузивен икономически растеж на страната, главно чрез осигуряване на чуждестранни инвестиции. Доказателство за тези намерения е стартиралата през октомври 2014 г. правителствена кампания “Make in India”, която цели стимулиране на производството в страната. Същевременно бе разформирована Плановата комисия на Индия, с което бе демонстрирано желание да се даде повече самостоятелност на икономиките на отделните щати; на нейно място бе създаден NITI Aayog (Национален институт за трасформиране на Индия), оглавен от министър-председателя и функциониращ като „тинк-танк“, който да генерира препоръки за развитие на националната политика, в т.ч. стратегически и технически насоки по въпроси, свързани с държавното устройство и икономика. Освен инициативи за създаване на по-добър бизнес-климат, премиерът Моди провежда и кампания за по-голяма активност на индийската администрация, за справяне с градската замърсеност и изчистване на водите на свещената река Ганг.
Икономически показатели на Индия: БВП през финансовата 2015-16 г. (апр 2015 – март 2016 г.) : 2.29 трил.щ.д., като Индия заема 7-мо място в света по общ номинален БВП; Доход на глава от населениетото (2015-16 г.): 1.820 щ.д. (129 място в света); ППС на глава от населението (2016 г.): 6664 щ.д. (108 място в света); Ръст на БВП от 7.6% през финансовата 2015-16 г. Валутни резерви – 365.8 млрд.щ.д. (август 2016 г.) Кредитен рейтинг на страната ВВВ- (Standard & Poor’s) Бюджетен дефицит – 3.9% от БВП (през финансовата 2015-16 г.) БВП на Индия по сектори през финансовата 2015-16 г.: Услуги - 54.4% Земеделие - 16.1% Промишленост - 29.5% Износ от Индия през финансовата 2015-16 г.: 262.1 млрд.щ.д. Внос през 2015-16 г.: 380.7 млрд. щ.д. Търговски дефицит 2015-16 г.: 118.7 млрд. щ.д. Привлечени ПЧИ през 2015-16 г.: 55.46 млрд.щ.д. (по предварителни данни от MCI) Икономиката на Индия е седмата по големина в света по номинален БВП и третата по големина по паритет на покупателната способност (PPP). Страната е една от страните от Г-20 и член на БРИКС. Според МВФ, Индия заема 108-то място по показателя паритет на покупталента способност на глава от населението (PPP) през 2015 г. През 2016 г. Индия запазва своя икономически профил на индустриално-аграрна страна с добре развита промишленост, автомобилна и фармацевтична индустрия, химическа индустрия, с огромни ресурси в сферата на телекомуникациите и информационните технологии и с висок научно-технически потенциал, включително в космическата и ядрената област. През финансовата 2015-16 г. общият брутен вътрешен продукт (БВП) на Индия е на стойност 2.29 трилиона щатски долара. Структурата на БВП на Индия през финансовата 2015-16 г. е следната: услуги 54.4%; индустрия 29.5%; земеделие 16.1%. Регистриран ръст в отделните сектори в Индия през последните четири финансовите години, 2012–2016 г.
Основните данъци в Индия (към юли 2016 г.) Corporate Tax Rate – 34.61 % Personal Income Tax Rate – 33.99 % Sales Tax Rate – 14.5% Social Security Rate – 24 % Social Security Rate for Companies – 12 % Social Security Rate for Employees – 12 % Внос на суровини, стоки и услуги в Индия
Като част от страните БРИКС (Brazil, Russia, India, China, South Africa), Индия води ясно изразена протективна политика по отношение на вноса на стоки и услуги. Въведени са редица тарифни и нетарифни бариери при чистия внос на стоки в страната. Наред с високите вносни мита на редица стоки от ЕС (напр. основни мита при внос на автомобили – 127 %, алкохолни напитки – 250 %, вина – 150 %, както и се налгат допълнителни мита на щатско ниво). Също така в Индия съществуват и редица бюрократични препятствия пред свободния внос на стоки (напр. режим на специални разрешения при внос на някои хранителни продукти и др.). Освен високите вносни мита, стоките при внос се оскъпяват допълнително и от редица косвени данъци (напр. налага се общ акциз върху стоките в размер на 12 %, високи диференцирани ставки на ДДС, други допълнителни данъци в зависимост типа на стоките и в зависимост от конкретния щат, в който те се търгуват). Концепцията на Индия е развиване на собствено производство за задоволяване на вътрешните потребности на страната и максимално ограничаване на вноса на стоки, аналогични на произвежданите в Индия.
Успешна реализация на индийския пазар имат ограничен тип стоки, а именно:
Високата платежоспособност на голямата по обем индийска средната класа (около 300 млн. души) формира един огромен пазар, който влиза в дисонанс със затвореността на индийската икономика към чист внос. Разрешаването на това противоречие става по пътя на редица неизбежни инвестиции на европейски компании с цел избягване рестрикциите и реализация на продажби на ненаситения огромен индийския пазар. Инвестициите са основно в сферата на асемблиращите производства (БМВ, Ауди, Фолксваген, Мерцедес, Сименс-Бош), производството на вино и алкохолни напитки (бутилиране и опаковане в Индия), съвместни предприятия за производство на храни (Нестле, Данон, Кедбъри) и др. Развитие на основните сектори на индийската икономика през 2016 г.: Икономиката на Индия е смесена. Държавният сектор в страната обхваща главно част от тежката промишленост и енергетиката, военната промишленост, железопътния и част от въздушния транспорт. Частният сектор преобладава в селското стопанство, услугите, производството на потребителски стоки и в част от тежката промишленост. Основните сектори на индийската икономика са: информационни технологии и аутсорсинг отбелязват средногодишен ръст от 25-30%, като делът на информационните технологии в БВП на Индия е достигнал близо 10 %, а над 3.5 млн. души работят в ИТ и ВРО сектора в Индия; фармацевтичната индустрия в Индия е един от водещите отрасли на индустриалното производство, като заема 3-то място в света по обем на произвежданите лекарства. Индия задоволява 70% от нуждите си от лекарства със собствено производство. Индия произвежда лекарства за над 20 млрд.щ.д., като голяма част от тях са с експортна насоченост; автомобилната индустрия в Индия се развива с изключително бързи темпове. Все повече чуждестранни компании инвестират в този сектор от индийската икономика и развиват свое производство в страната. В Индия, освен местните модели коли на “ТАТА”, “Махиндра”, “Марути” и др., вече се произвеждат и различни модели на световноизвестни марки автомобили като: “Тойота”; “Хонда”; “Мерцедес”; “Шевролет”; “Шкода”; “Хюндай” и др. Като своеобразен автомобилен хъб в Индия се е оформирал гр. Ченай. През 2013 г., следвайки политиката за защита на местното производство, вносното мито за автомобили, произведени в ЕС, нарастна до 127%; химическата индустрия в Индия формира над 3% от БВП на страната. Въпреки, че Индия е традиционен нетен вносител на химикали, разликата между индийския внос и износ на химикали намалява. Индия е голям световен вносител на карбамид, което създава възможност за българските износители; текстилната и шивашка индустрия в Индия имат силно влияние върху икономическото развитие на страната, тъй като това е най-големият работодател в индийската икономика след селското стопанство, като допринася за 14% от индустриалното производство, формира 4-5% от БВП на Индия и 11% от износа на страната, като осигурява директна заетост на повече от 35 млн. души; телекомуникациите са най-бързо развиващият се сектор на индийската икономика. Индия е втори най-голям телекомуникационен пазар в света, непосредствено след Китай, като са разрешени 100% чуждестранни инвестции в сектора на телекомуникациите. Налице е ожесточена конкуренция на телекомуникационния пазар в Индия, което води до намаляване на тарифите и подобряване на качеството на услугите. Броят на мобилните абонати в Индия е над 1 млрд. души; електрониката в Индия има огромен потенциал за развитие и поради тази причина индийското правителство е определило този сектор като приоритетен за стимулиране и растеж. Очакванията са пазарът за електроника в Индия да се развива с бързи темпове през следващите пет години и през 2020 г. да достигне 450 млрд.щ.д.; хранително-вкусовата промишленост в Индия е сред доминиращите сегменти в индийската икономика. В сектора са директно заети над 14 млн. души, а индиректно 35 млн. души. Този сектор формира около 7% от БВП на Индия. Средногодишният ръст на ХВП в Индия се оценява на 10%. Индия е втората по производство на храни в света страна след Китай. Близо 70% от индийският износ на селскостопански стоки и преработени храни е за пазари в Близкия изток, Азия, Африка и Южна Америка. Индия е един от най-големите производители на селскостопанска продукция (около 600 млн. тона годишно), в т.ч. на първо място в света по производство на мляко и на второ място по производство на чай, захарна тръстика, ориз, пшеница (реколтата от зърнени храни е около 264 млн. тона годишно), плодове (около 80 млн. тона), зеленчуци (около 162 млн. тона). Поради недостатъчни механизация и напоителни системи развитието на земеделието е все още силно зависимо от климатичните условия; туристическият сектор в Индия все още е твърде слабо развит поради недостига на хотели и добра инфраструктура. През 2016 г. туризмът в Индия осигурява около 6% от БВП на страната и около 10.2% от трудовата заетостта в Индия. Предвижданията са през 2016 г. туристическата индустрия в Индия да отбележи ръст от 7.5% на годишна база. През последните години Индия поетапно разшири схемата „визи при пристигане“ за туристи от 150 страни, тоест издават се туристически визи директно на летището след предварителна електронна заявка и заплащане на визата, като от 26 февруари 2016 г. и България е включена в тази група-страни. Същевременно броят на индийските туристи, пътуващи в чужбина, нараства ежегодно като по неофициални данни през 2015 г. близо 20 млн. индийски туристи са пътували в чужбина. Поради високата платежособност на индийските аутбаунд туристи и силния им интерес към нови дестинации, България е активно налагана като нова туристическа дестинация в Индия, като според изследвания индийският турист харчи средно по 400 евро на ден при туризъм в далечни дестинации. Най-сериозен ефект върху популяризирането на определена туристическа дестинация в Индия оказва заснемането на боливудски филми в нея, тъй като заснетите кадри от дестинацията достигат огромен брой зрители. През последните години бяха заснети няколко популярни индийски филма в България, последният от които е “Shivaay”, с участието на известния индийси актьор Аджай Девган, който ще излезе по индийските кина през ноември 2016 г. За развитие на двустранния туризъм следва да се открие директен самолетен полет от България до Индия. Индия е на 6-то място в света по потребление на енергийни ресурси, докато делът й в световната енергетика е едва 3%. Недостигът на инсталирани мощности и на електричество, както и енергийната зависимост на страната са основна пречка за индустриалното производство. 4. Привлечени преки чуждестранни инвестиции в Индия и индийски инвестиции в чужбина. По предварителна информация от Департамента по индустриална политика и насърчаване към Министерството на търговията и индустрията на Индия през финансовата 2015-16 г. (април 2015 – март 2016 г.) Индия е успяла да привлече преки чуждестранни инвестиции на стойност 55.46 млрд.щ.д., при привлечени 36.04 млрд.щ.д. през предходната година. Това е най-високото ниво на привлечени в Индия ПЧИ в рамките на една финансова година и се дължи на наложения от настоящото правителство либерализационен режим в ПЧИ през последните две години, както и на прилаганата програма „Make in India“, насърчаваща чуждестранните инвеститори. Основни инвеститори в Индия през 2015 г. са Сингапур, Германия, САЩ, Япония, както и се наблюдава ръст в инвестициите от страна на Русия и Китай. С решение на индийското правителство от юли 2016 г. се предвижда допълнително либерализиране на преките чуждестранни инвестиции в Индия в следните сектори: отбранителна индустрия (разрешават се ПЧП до 49%, като за придобиване на мажоритарен дял от чужди компании се изисква специално правителствено разрешение и само в случай, че се внедряват модерни технологии, които не са налични в Индия); радио-телевизионни предавания (разрешава се 100% чуждестранно участие); фармацевтична индустрия (за инвестиции „на зелено“ е разрешено чуждестранно участие до 100%, а за чуждестранни инвестиции в съществуващи компании до 74%); сектора на гражданската авиация (разрешават се чуждестранни инвестиции до 100%); частни охранителни компании (разрешават се чуждестранните инвестиции до 49% в компании от този сектор, а над този процент само след получено изрично разрешение); земеделие и животновъдство (разрешават се чуждестранни инвестиции до 100%); търговия на дребно на отделен бранд (до 49% чуждестранно участие, а над този процент се изисква съответно разрешително – от това се възползва IKEA, която навлиза на индийския пазар); хранително-преработвателна промишленост (разрешават се чуждестранни инвестиции до 100% след получаване на съответното разрешително). През 2016 г. се създаде също индийска държавна инвестиционна агенция “Invest India”, чиито задачи са свързани с промотирането и улесняване реализацията на чуждестранни инвестиции в Индия. Най-големите ПЧИ в Индия са реализирани от американски, немски, френски и английски компании, като:“American Power Corporation”, “General Electrics”, “Microsoft”, “Pepsi”, “Аpple“, “Ford Motors”, “P&G”, “Pfizer”, “Knoll Pharma”, „BMW”, „Bosch”, “Mercedes-Benz”, “Аlstom“, “Amazon” и др. Най-големият европейски инвеститор в Индия е Германия, осъществила около 20% от общо привлечените чуждестранни инвестиции в Индия. В страната оперират редица световноизвестни германски компании като: BMW, Volswagen AG, Mercedes, Daimler AG, Bosch Group, Siemens AG, Deutche Bank AG и др. През последните години Индия се превръща в значим инвеститор в редица страни, вкл. в ЕС. Водещи индийски компании (ТАТА Steel, Reliance Industries, Ranbaxy Amtak, Sun Pharmaceuticals, Auto, Amex Infotech, Bharat Forge, Videocon, Tata Tea, Tata Coffee, Dr. Reddy’s, Suzlon Energy, Mahindra, India Hotels, Elder Pharmaceuticals) инвестираха в над 30 световни корпорации като: Energy Brands, Eight O’clock, Ritz Boston (САЩ), Trevira GmbH, Betapharma, Jeco Holding, CDP (Германия), RPG Aventis (Франция), GWK Group, CORUS, Siakom (Великобритания), Hansen Transmission (Белгия), Terapia (Румъния), Таrо Pharmaceutical Industries (Израел), Daewoo Electronics (Р. Корея), “Биомеда”-България и др., като индийските инвестиции са насочени главно към стоманодобивната индустрия, фармацевтиката, информационните технологии, електрониката, автомобилостроенето, текстила, енергетиката, производството на кафе и чай. Двустранни инвестиции През последните години нараства интересът на индийски компании за инвестиции в България. През 2007 г. индийската фармацевтична компания “Elder Pharmaceuticals” реализира “джоинт-венчър” с българската компания “Биомеда”, Пловдив. Инвестиционният проект на “Еlder Pharmaceuticals Pvt Ltd” в България се развива много добре, като през 2010 г. ръководството на “Еlder Pharmaceuticals Pvt Ltd” увеличи дяловото си участие в “Elder-Biomeda JSC”, Пловдив от 51% на 92%. Компанията постоянно развива производствените си мощности, увеличавайки номенклатурата на произвежданите лекарства, както и стартирайки производство на мехлеми и хранителни добавки на билкова основа. Произвежданите от “Елдер-Биомеда” ООД лекарства са предназначени основно за западноевропейския пазар. През 2008г. индийската ИТ компания “Sutherland Global Services” откри аутсорсинг център в София, обслужващ европейския пазар на водещи световни компании. През 2013 г. и 2014 г. компанията откри два нови центъра за аутсорсинг на бизнес процеси съответно в София и Бургас. През последните години индийската компания “Namdhari Seeds Pvt Ltd”, която е сред водещите производители на семена, плодове и зеленчуци в Индия, инвестира в закупуването на големи парцели земеделска земя в Пловдивския регион (над 2500 декара) с цел производство и износ на земеделска продукция за Европа. През 2013 г. стартира проект за изграждането на индийски център за йога, медитация и акупунктура „Babe key village“ във врачанското село Паволче. Центърът работи от 2015 г. През 2014 г. индийската компания „Сine Grand” откри киносалони в Бургас и София - в Сити Център София и в София Ринг Мол и др. Успешни български инвестиции в Индия През ноември 2014 г. в Мумбай бе официално открита българска инвестиция в Индия, реализирана от българския консорциум „Астра Интерпроект – Прайм Петролиум“, съвместно с индийския мастодонт „Хиндустран Петролиум“ по изграждане и опериране на терминал и завод за пакетиране на пътен битум във варели. Заводът ще работи като подизпълнител на индийския държавен петролен гигант „Хиндустан Петролиум Корпорейшън Лимитед“, за което е спечелил търг за реализацията на проекта на база „проектиране, строителство и експлоатация“. Българо-индийският завод , разположен на площ от 28 декара, има дневен капацитет за опаковане на битумни варели 450 тона на смяна. Българската страна е предоставила инвестиционна, инженерингова и технологична помощ при реализацията на модерния проект. Друга важна българска инвестиция в Индия, която напълно се вписва в кампания „Направи в Индия“ е на българската компания „Хюве Фарма“, открила през 2015 г. джоинт‐венчър завод в Индия за производство на ветеринарни фармацевтични продукти (край град Пуне). През 2010 г. българската ИТ компания “IPACCT” (поддържаща най-голямата система за управление на LAN-оператори в България) регистрира в Делхи компаниите “Next Billion Ventures Pvt Ltd” и “Extreme Broadband Services Pvt Ltd” и стартира джоинт-венчър в Индия с най-големите индийски интернет доставчици за изграждане на мрежа за доставка на високоскоростен интернет (широколентови интернет услуги) в няколко населени места в Индия. Развива се услугата “extreme peering”, предназначена за алтернативни интернет доставчици (ISP) от малък и среден клас в Индия. Понастоящем „Extreme Peering” Pvt. Ltd. работи с почти всички водещи доставчици на интернет в Индия (в 150 индийски града), с интернет доставчици с над 3 млн. крайни потребители. Същевременно през 2015 г. българският консорциум „Intertainment Services” регистрира в Индия компанията “Excitel Broadband” Pvt. Ltd. и получава лиценз за директен доставчик на интернет в Делхи. Компанията “Excitel Broadband” Pvt. Ltd. стартира дейността си в Делхи през декември 2015 г. като до юни 2016 г. общият брой на интернет потребителите на компанията в Делхи достига 45 000 души, а за компанията вече работят около 300 души. Планира се до края на 2016 г. „Excitel Broadband” Pvt. Ltd. да има над 100 хил. крайни интернет потребители в Делхи. През юли 2016 г. българската компанията “GREENZONE Bulgaria”, която е част от българския консорциум „ASPA Engineering” бе сертифицирана заедно с техните индийски бизнес партньори по програмата „Make in India” за реализация на мащабен инвестиционен проект в Индия за изграждането на виртуална канализационна мрежа в страната, включваща изграждане, инсталиране и поддръжка на стотици хиляди био-тоалетни в Индия. 5. Външната търговия на Индия. По информация от Департамента по търговия към Министерството на търговията и индустрията на Индия през индийската финансова 2015-16 г. (април 2015 – март 2016 г.) е налице значителен спад на индийската външна търговия и по-специално на индийския износ. Общият индийски стокообмен е на стойност 642.7 млрд. щатски долара, регистрирайки спад от 15.3% спрямо предходната година, формиран от 262.1 млрд.щ.д. индийски износ (спад от 45.4% спрямо предходната година) и 380.7 млрд.щ.д. внос (спад от 15% спрямо финансовата 2014-15 г.). През финансовата 2015-16 г. значителният спад в индийския износ се дължи основно на намалелия индийски износ на минерални горива, житни храни, желязо и стомана. През 2015-16 г. индийският износ на стоки се формира основно от: минерални горива – формиращи 11.9% от общия индийски износ (спад от 46% в износа спрямо предходната година); обработени бижута – 15.2% от общия износ (спад от 4.4%); коли – 5.5% от износа (спад от 0.8%); дрехи – 3.6 % от износа (ръст от 1.4%); фармацевтични продукти – 4.9 % от износа (ръст от 11.4%); органични химикали – 4.4% от износа (спад от 3.7%); памук - 2.8% от износа (спад от 5.4%); житни храни – 2.4% от износа (спад от 35.2%); желязо и стомана – 2.1% от износа (спад от 36%); риба – 1.7% от износа (спад от 14.6%). Тоест от основно изнасяните индийски стоки през годината е налице ръст в индийския износ единствено на фармацевтичните продукти и колите, дължащо се основно на добре развитите индийски индустрии в тази сфера. През финансовата 2015-16 г. индийският внос се формира основно от: минерални горива и петрол – формиращи 25.4% от общия индийски внос (спад от 38.2% спрямо предходната година); бижута, скъпоценни и полускъпоценни камъни – 14.9% от вноса (спад от 9.4%); електрически машини и оборудване – 9.5% от вноса (ръст от 8.5%); оборудване на ядрени реактори – 8.6% от вноса (ръст от 3.6%); органични химикали – 4.1% от вноса (спад от 12%); пластмасови изделия – 3% от вноса (спад от 2.4%); желязо и стомана – 2.9% от вноса (спад от 8.8%); олио или растително масло – 2.8% от вноса (спад от 1.4%). Тоест налице е ръст в индийския внос единствено на електрически машини и оборудване за ядрени реактори, предвид мащабните планове за развитие на индийската ядрена енергетика и изграждането на редица нови ядрени реактори. През индийската финансова 2015-16 г. основните десет търговски партньори на Индия са: Китай – общ стокообмен 70.7 млрд.щ.д. (индийски износ за 9 млрд.щ.д. и внос от 61.7 млрд.щ.д.); САЩ – 62.1 млрд.щ.д. (износ за 40.3 млрд.щ.д. и внос от 21.8 млрд.щ.д.); ОАЕ – 49.7 млрд.щ.д. (износ за 30.3 млрд.щ.д. и внос за 19.4 млрд.щ.д.); Саудитска Арабия – 26.7 млрд.щ.д. (износ за 6.4 млрд.щ.д. и внос за 20.3 млрд.щ.д.); Швейцария – 20.3 млрд.щ.д. (износ за 1 млрд.щ.д. и внос от 19.3 млрд.щ.д.); Германия – 19.2 млрд.щ.д. (износ за 7.1 млрд.щ.д. и внос от 12.1 млрд.щ.д.); Хонг Конг – 18.2 млрд.щ.д. (износ за 12.1 млрд.щ.д. и внос от 6.1 млрд.щ.д.); Южна Корея – 16.6 млрд.щ.д. (износ за 3.5 млрд.щ.д,. и внос от 13.1 млрд.щ.д.); Индонезия – 15.9 млрд.щ.д. (износ за 2.8 млрд.щ.д. и внос от 13.1 млрд.щ.д.); Сингапур – 15 млрд.щ.д. (износ за 7.7 млрд.щ.д. и внос от 7.3 млрд.щ.д.). 6. Търговско-икономическите отношения между България и Индия. Индия е дългогодишен и важен търговски партньор на България в Южна Азия. За развитието и задълбочаването на двустранното търговско-икономическо сътрудничество е изградена широка и напълно актуализирана нормативно-правна рамка и регулаторни механизми на правителствено и бизнес равнище. През последните години се забелязва нарастване на търговския стокообмен. През 2015 г. стокообменът е на стойност 226 млн. щ.д., отчитайки увеличение от 3.5% спрямо същия период на 2014 г. Износът на България за този период възлиза на 69.3 млн. щ.д. (увеличение от 6.8%), а вносът от Индия е 156.7 млн. щ.д. (ръст от 2.2%). Българският износ за Индия се формира основно от апарати за химически и физически анализи, ел. табла, медикаменти, хранителни добавки за животни, скрап, суров тютюн и др. В официалната статистиката не се включва българския износ на специална продукция за Индия, която е един от основните пазари за продукцията на българската отбранителна индустрия. В статистиката за двустранния стокообмен не се включва и търговията със софтуерни продукти. Индийски софтуерни компании изнасят софтуерни програми за България и работят успешно с редица български банки, като внедряват и поддържат банковия софтуер. Водещите стокови групи във вноса от Индия (2015 г.): продукти на химическата промишленост (хетероциклени съединения, полиацетали и поликарбонати), необработен алуминий, полимери на пропилена, медикаменти, суров тютюн, вълна, памучни тъкани и прежди и др. Навлизане на индийския пазар - особености при търсенето и консумацията на стоки и услуги Търсенето и консумацията на стоки и услуги в Индия са силно зависими от:
Наложените обичаи и традиции в консумацията на определен вид стоки, свързано с психологията на индиеца, са трудно променими. Предложеното ново качество като правило отстъпва пред традициите. Наблюдава се незаинтересованост към новото, аналогично по предназначение изделие, независимо от предоставяното ново качество. Инерцията за осигурения пазар за класически наложеното е твръде силна, въпреки, че то вероятно е с възможно по-ниско качество.
Средната класа на Индия, която представлява и основния пазар на стоки и услуги, силно се влияе от популярността на предлаганите импортни марки, по отношение на продукти на хранителната промишленост, облекло, алкохол и др. Луксозните световноизвестни или добре маркетирани стоки са предпочитани пред непопулярните.
Индия е ценово-чувствителен пазар и при налагане на нов продукт съществено влияние оказва ценовата политика по отношение на продукта. От особено значение е офертната цена на новопредлаганото изделие предвид ценовата чувствителност на пазар „Индия“. В случай, че потенциален вносител в масовия случай трябва да избира между познат наложен продукт с по-ниско качество и нов неналожен продукт с по-добро качество, то новият би бил предпочетен единствено ако е по-изгоден от наложения до момента, а не поради по-високото си качество. Възможности за българските износители На база анализ на спецификата на индийския пазар, успешен износ в Индия се очертава пред няколко типа български износители: Български стоки за износ за Индия без необходимост от налагане на пазара и разходи по скъпа маркетингова стратегия и активности, но при подходящи конкурентни ценови равнища:
Български стоки за износ за Индия с необходимост от налагане на пазара и необходими разходи за маркетингова стратегия и активности:
Продукцията на българския ВПК - тази продукция е традиционно наложена в Индия въпреки силната световна конкуренция. Предвид въоръжението от руски и НАТО-стандарти в Индия, произвежданите в България боеприпаси, въоръжение и резервни части имат добър пазар в Индия. Индия е един от най-големите пазари за България на военна продукция. Български фирми, развиващи съвместно с индийски партньори производствени, маркетингови и сервизни активности:
Съвместна инженерингова дейност: съществуват възможности за участие на български фирми в редица инфраструктурни проекти в Индия на базата на публично-частното партньорство, предвид мащабното строителство в страната на нови магистрали и пътища. Туризмът е перспективен сектор за бъдещо развитие на двустранните икономически отношения предвид огромния брой индийски туристи пътуващи ежегодно в чужбина (близо 20 млн. души). Понастоящем България е посещавана от около 8000 индийски туристи годишно. За привличането на платежоспособни индийски туристи е необходимо не само силна промоционална кампания за възможностите за туризъм в България, но и активно присъствие на български туроператорски компании, които да открият свои представителства в Индия (Делхи или Мумбай). Постоянен представител в Индия е необходим с цел генериране на запитвания, маркетинг активности и с оглед силната конкурентна среда. Необходимо е да се отбележи, че за реализирането на успешни бизнес проекти на български компании в Индия, реализирането и повишаването на износа на български стоки и услуги, необходимо е да се засили участието на българските фирми в международни търговски изложения и тяхното цялостно присъствие в Индия. Особеност на индийския пазар на стоки и услуги е, че изисква създаването на представителен офис или оторозирането на местен представител на българската фирма-производител, който да търси възможности за реализацията на българските стоки и услуги в силно-конкурентната международна среда, да се грижи за успешното маркетиране на стоките, а в случай на износ на индустриални инженерингови стоки – да бъде създаден център за сервизиране с обучен местен персонал за следпродажбено сервизиране. Международната конкуренция наред със силно-рестриктиращата вноса индийска икономика изискват и изследването на възможностите за разкриване и организиране на частично производство на стоки от български произход в Индия чрез реализирането на джоинт венчъри с производствени индийски компании. Част от производствения процес (например опаковане) на български експортни стоки в Индия би дал сериозен ефект в реализирането на тези стоки на индийския пазар. По този начин значителна част от тежките вносни мита биха били избегнати и това би довело до възможност за българските компании да реализират успешно своите продукти на необятния индийски пазар. Очакванията са след евентуалното скорошно подписване на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия (преговорите по това споразумение са изключително трудни и продължават вече 10 години) високите вносни мита на някои стокови групи (напр. вино и алкохолни напитки) да бъдат значително намалени и това да създаде добри предпоставки за износ на български стоки за Индия. Предвид зачестилите проблеми на български компании с некоректни индийски партньори, следва при извършване на внос от Индия, българските фирми да бъдат по-внимателни при сключването на договори с индийски компании, като предварително се проверяват индийските компании и се избягва 100% авансово заплащане на стоките, а да се договаря част от плащането да се извършва след получаване на стоката на българското пристанище и след проверка на нейното качество. 7. Правно-нормативна база и полезни бизнес контакти в Индия 7.1. Заинтересованите български компании могат да намерят пълна информация за митническия и данъчен режим в Индия, както и да се запознаят подробно с основните индийски закони, регламентиращи външноикономическата и стопанска дейност, на следните официални електронни страници, които се актуализират периодично:
7.2. Полезни координати на водещите индийски търговски палати, където членуват и най-големите индийски компании:
7.3. Сайтове за установяване на бизнес контакти – координати на индийски компании по сектори:
7.4. Основни панаири и изложби в Индия – календар и подробна информация за изложенията;
7.5. Информация за сериозни индийски консултантски и юридически фирми, които изявяват готовност да развиват бизнес със заинтересовани български компании:
- “European Business and Technology Centre” – www.ebtc.eu (offices – New Delhi; Mumbai; Bangalore; Kolkata). EBTC e финансиран от ЕС и европейски търговски палати; - “PricewaterhouseCoopers India Pvt Ltd” – address: Susheta Bhawan, 11A Vishnu Digamber Marg, New Delhi – 110 002; tel: +91 11 4115 0000; fax: +91 11 2321 0596; e-mail: www.pwc.com/India ; - “Vedas Shaakha Pvt Ltd” – address: 161 Jorbagh, New Delhi – 110003; tel: +91 11 43523161; fax: +91 11 24629027; e-mail: contact@vedantar.com ;
7.6. Координати на посолството и търговската служба на Рeпублика България в Делхи, Индия: Embassy of the Republic of Bulgaria 16/17, Chandragupta Marg, Chanakyapuri New Delhi – 110 021, India Tel: +91 11/ 26115549; 26 11 5551; Тel/Fax: +91 11/ 26871677; E-mail: i.dekov@mi.government.bg ; idekov74@hotmail.com Делхи, 30 август 2016 г. Изготвил: ИЛИЯ ДЕКОВ СТИВ-ДЕЛХИ Каталог: files -> useruploads -> files files -> Цел и правна рамка files -> Европейски съюз европейки фонд за регионално развитие files -> Іii образци на документи за участие в процедурата образец №1 оферта files -> Програма " околна среда 2007 2013 г." Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Дирекция " Изтегляне 284.49 Kb. Сподели с приятели:
|