Бизнес план На тема „Модернизиране на земеделските стопанства”



страница1/3
Дата01.01.2018
Размер434.92 Kb.
ТипБизнес-план
  1   2   3
Бизнес план

На тема

„Модернизиране на земеделските стопанства”

„Изграждане на производствени помещения за отглеждане на култивирани печурки,покупка на технологично оборудване и специализиран транспорт”

1. Въведение

1.1 Име на проекта, обект на разработка

1.2 Име и адрес на фирмата, координати за връзка

1.3 Лица за контакти

2. Кратко описание на проекта

2.1 Описание на ключови моменти от бизнес плана

2.2 Очаквани резултати след завършване на проекта

3. Описание на кандидата и осъществяваната от него дейност

3.1 Кратка информация за дейността на кандидата

3.2 Организация и структура на управление

4. Описание на пазарната среда на бранша

4.1 Район на разпространение

4.2 Пазарен потенциал и обем

4.3 Растеж на пазара

4.4 Канали на разпространение

4.5 Конкуренти и предлагани заместители

4.6 Правен статус

5. Пазари

5.1 Вътрешен пазар

5.2 Външен пазар

5.3 Изграждане на съвременната структура на сектора

6. Прогнози за финансовите проекти

6.1 Прогнози на приходите и разходите

6.2 Прогнози на паричните потоци

7.Заключение




А

Б

Име на кандидата

Темида”ЕООД

Седалище и адрес на управление

с.Търнава,община Стралджа,област Ямбол

Място на извършване на инвестицията

с.Търнава,община Стралджа,област Ямбол

Телефон за контакти:

Факс:


E-mail:

046/682890 мобилен 0897531497

Предмет на дейност

Производство и търговия с растителна и животинска продукция, производство и търговия с вино, ракии, високоалкохолни спиртни напитки и оцет, внос износ и реекспорт на вино и спиртни напитки, търговско посредничество и представителство на местни и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина, комисионни,спедиционни и складови сделки,строителство, превоз на пътници и товари, търговия с хранителни и промишлени стоки и др. дейности

Собственик/управител на фирмата

Иван Петров Иванов

Стойност на дълготрайните материални активи, съгласно данните от последния счетоводен баланц

444000 лв.



А. Кратко описание на проекта
Предвижданите от кандидата инвестиции са по „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР на ЕС и включват следните видове дейности:

  • Изграждане на едноетажна сграда с четири броя помещения(камери) за отглеждане на гъби,подготвително помещение с достъп до помещенията за отглеждане, помещение за нулева хладилна камера, помещение за котел и чилър, тоалетна за персонала. Предвиден е и навес от южната страна на сградата..Предвижда се благоустрояване на дворна площадка с бетонова основа, тротоар и изграждане на ажурна ограда от стоманени профили, монтирани върху стоманенобетонов цокъл.

  • Изграждане и монтаж на стоманени стелажи за отглеждане на гъби-8 броя.

  • Доставка и монтаж на нулева хладилна камера 9 куб.м. за съхранение на готовата продукция от гъби преди преди реализацията им на пазара.

  • Доставка и монтаж на котел за твърдо гориво и чилър за осигуряване на нужните температурни параметри. Доставка и монтаж на вентилаторни конвектори за принудително движение на въздуха в камерите за отглеждане на гъби.

  • Покупка на лекотоварен миниван с товароподемност 650 кг. и оборудван със седалки за пътници, който ще изпълнява две функции – извозване на готова продукция от гъби до клиенти и транспорт на работещите в гъбарника, опаковки за готова продукция и други „чисти” суровини и материали, необходими за производството.

  • Товарен автомобил с товароподемност от 1590 кг. ,необходим за снабдяване с торби или блокчета с компост заразени с мицел, транспорт пепелина, препарати за растителна защита и други суровини, необходими за производствения процес.

  • Покупка на газокар, стакер и 3 броя работни колички. Функциите им са свързани с технологичния процес.

  • Покупка на машина за бланширане на гъби.


Стойността на проекта е : 1261559,47 лева

Б. Очакван резултат след завършване на проекта

С реализацията на проекта ще се постигнат следните резултати:




  • Въвеждане в производството на нов продукт.

  • Изграждане на производствен процес с възможност за контролиране на технологичните изисквания на всеки етап.

  • Откриване на нови работни места.

  • Производство на висококачествени култивирани гъби.

  • Увеличаване на броя на производствените цикли, с възможности за целогодишно производство.

  • Повишаване на рентабилността на производството.

  • Повишаване конкурентноспособността на продукцията.



Описание на кандидата и осъществяваната от него дейност
А. Кратка информация за дейността на кандидата
Основната дейност на кандидата е свързана с производството на земеделски продукти. Производството е организирано в няколко землища:

  • В землището на с.Търнава, община Ямбол. Тук дружеството отглежда 474.01 декара винени лозя върху собствена земеделска земя.

  • В землището на гр.Николаево, община Николаево фирмата стопанисва насаждения от лавандула, рози и посев от хлебна пшеница, овес.

  • В землището на с.Едрево, община Николаево-рапица. През 2008 година дружеството е създало и 124,8 декара насаждение от винени лозя.

  • В землището на гр.Гурково фирмата отглежда лавандулово насаждение.

  • Дружеството обработва общо 1970,5 декара земеделски земи. От тях 433,6 декара са угарите за стопанската 2009 година.

  • През тази стопанска година са наети и земеделски земи в землището на с.Нова махала, община Николаево.

  • Площите с винени лозя са 596,8 декара. Засадените сортове са мерло, каберне совиньон, мускат отонел, шардоне. В плододаване са лозята в землището на с.Търнава. Площите с рози за 82,1 декара, лавандуловите насаждения са 256,6 декара. Засяти са и 148,3 декара рапица, 337,6 декара пшеница и 115,5 декара овес.

Структурата на насажденията и посевите, стопанисвани от дружеството е разнообразна.Произвежданите продукти са структуроопределящи в областта на земеделското производство.

Основната група културни растения, отглеждани в България са зърнено-житните култури. Предназначени са за производство на зърно, което е богато на скорбяла и след преработка се използва за храни на хората или фуражи. Допълнителната продукция от производството (слама, стъбла и т.н.) се използват за груб фураж в животновъдството, а също така като енергиен източник (екобрикети). Една част от културите – самостоятелно или в смески с друг компонент се отглеждат за производство на сочни (зелени) фуражи. Основна зърнено-хлебна култура в България е пшеницата. Пшеницата е чуствителна към природните условия и то главно към почвите, климата и надморската височина. Най-благоприятни са богатите на хумус почви. Тези почви се срещат из цялата страна, но преди всичко са разпространени в Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Югоизточна България. Именно в тези региони се произвежда по-голямата част от пшеницата в страната.



Кориандърът – едногодишно тревисто растение, което се използва широко като подправка в средиземноморската, индийската, латиноамериканската и в далекоизточната кухня. Всички части на растението могат да се ядат, но пресните листа и сушените семена се използват най-често в кухнята.

Листата имат вкус, силно различаващ се от този на семената. Пресните листа са необходима съставка в много азиатски и мексикански сосове и зеленчукови пюрета. Популярен е в Латинска Америка и е съставка за мексиканското гуакамоле.Нарязани наситно листа от кориандър се използват и за гарниране на различни ястия, но не бива те самите да бъдат готвени, защото топлината бързо унищожава аромата им.



Кориандърът се отглежда заради плодовете, в които се съдържа 0,3-1,2% етерично масло и 17-24% обикновено растително масло.

Етеричното масло съдържа компоненти линалоол, гераниол и цитронелол, поради което от него се получават различни продукти с аромат, наподобяващ роза, кокиче, лимон, теменуга, лилия, липа и др. Най-ценната съставка е линалоолът (60-70% от маслото)



Обикновеното масло се използва за производство на сапуни и олейнова киселина. Освен за аромати и масла, кориандърът се използва като подправка в бонбонената и консервната промишленост.


Рапицата е растение с ярко жълти цветове, което се отглежда и култивира масово по света.Основните и приложения са за фураж, производство на растително масло и биодизел.
Голямото търсене на европейския пазар, относително благоприятните почвено-климатични условия в България за отглеждане на културата, наличната прецизна техника за провеждане на агрономическите мероприятия и прибиране на реколтата, ангажиране на почвообработващата и сеитбена техника и сеитбените многооперационни комплекси се натоварват преди сезона на есенните сеитби, влизане в сеитбообръщенията на мястото на „претоварващият” ги слънчоглед я определят като повече от наложителна в модерното зърнопроизводство.
Тя цъфти в Средна и Северна България от около 15 април до 5-10 май т.е. явява се като относително ранен източник за прашец и нектар в обилни количества. Това представлява начало на първа главна пчелна паша по долината на р.Янтра и близките и по-далечни хълмисти полета на Великотърновската област и цяла Северна България. Първите опити за селекция на хибридни сортове парица, подходящи за нашите почвени и климатични условия, започва Добруджанският земеделски институт край Генерал Тошево директорът.Досега института бе специализиран в селекцията на пшеницата и слънчогледа. Той е единствения у нас, който прави научни разработки маслодайните култури. Използването на рапицата е световна тенденция. Тя може и да не замени слънчогледа, но все пак повече намира приложение. Рапицата е култура, която в последните няколко години буди интерес сред фермерите в България като алтернатива на слънчогледа в сеитбообращението. Тя се отглежда в две основни направления. За добив на масла за хранително-вкусовата промишленост се използва така нареченият канола пит рапица или 0.0 – качество, който е с ниско съдържание на ерукова киселина.Отглежда се и за производство на биодизел, за което пък са подходящи генотипи с високи съдържание на ерукова киселина. От 1 януари 2008г. смесването на минералния дизел с биодизел е задължително и у нас. Именно в тази връзка се очаква увеличаване на производството на биодизел. Собственикът на рафинерията „Клас олио” в Карапелит преди време съобщи, че очаква максимално да се натоварят мощностите му за преработка на 3 000 тона рапица за биодизел месечно. В съответствие с изискванията на ЕС за добавяне на 10% от необходимата енергия за страните-членки от така наречените възобновяеми ресурси, рапицата с включена за изучаване в редица изследователски програми, като алтернативна култура за получаване на биодизел, тъй като тя развива мощна биомаса сравнително рано през вегетационния период.Рапицата се използва за зелен фураж и за приготвяне на силаж. Тя е и добро медоносно растение. Прибира се рано и след нея с успех се отглежда втора култура.Добър предшественик е за зимните житни растения.

Зърното на овеса се отличава със сравнително високо съдържание на белтъчини (12 – 13%), скорбяла (68 -72%) и мазнини (около 4.5%), соли и витамини (А, B1, B2, PP), лесно усвоими от животинския и човешкия организъм. Основно се използва кото незаменим концентриран фураж за млади, подрастващи и разплодни животни. В редица северни страни като Швеция, Шотландия, Норвегия и др. то се използва и за храна на хората под формата на пити, каши, грис, ядки, брашно , които са с висока биологична стойност. Тези продукти имат голямо значение за производството на диетични и детски храни у нас.

Овесената слама е с много висока хранителна стойност. Съдържа около 4 % протеин, 1,9 % мазнини, 34 % безазотни екстрактни вещества и 39 % целуоза.

Приема се с голяма охота от преживните животни под формата на груб фураж.

Овесът се използва като подпорно растение в различни смески с грах, фий и други бобови култури. Сеното от тези смески е с висока питателна стойност. Те са отличен предшественик за зимните житни култури.

Подобно на ръжта овесът се появява като плевел в посевите на пшеницата и ечемика. Предимствата, които демонстрира по отношение на издръжливостта в планинските и полупланинските райони пред тях в северните страни на Европа го отвърждават като култура.

В таблицата са отразени площите, добивите и производството на овес в света и България 2003г.
От овеса могат да се получат високи добиви при подходящи климатични условия и добра агротехника. В Западно и Северноевропейските страни с прохладен и влажен климат (Англия, Германия, Дания, Франция, Швеция, Финландия, Ирландия и др.) се получават много високи добиви.

Пролетните сортове при наши условия не реализират напълно продуктивните си възможности поради високите температури в края на вегетацията. През последните години се районираха зимуващи сортове овес, което е предпоставка за увеличаване на добивите и площите.

Съществена част от дейността на дружеството заема създаването и отглеждането на лозови масиви. Застъпени са сортовете:
Кабернерне совиньон безспорно е коронованият цар на червените сортове. Наричан още ''завоевателят'' заради факта, че много често най-различни сортове биват изкоренени, за да бъдат заменени именно с Каберне Совиньон. Разпространен абсолютно в цял свят от България до САЩ, от Чили до Испания. Интересен факт е, че генетичните  изследвания  на сорта доказват, че Каберне Совиньон е хибриден сорт получен от сортовете Каберне Фран и Совиньон Блан. Тъй като това се е случило много преди периодът на умишленото кръстосване на сортове (17-ти век), се смята, че тази кръстоска се е случила в естествени условия без намесата на човека.

 

За любителите му той е лесно разпознаваем благодарение на минималните промени във вкусово и ароматно отношение, породени от различните климатични условия. С други думи между Каберне Совиньон например от Чили и Франция няма такива фрапиращи разлики във вкуса или аромата, както има при някои други сортове (в голяма степен запазва идентичните за сорта вкусово ароматни качества).



Причина за неговото широко разпространение е и неговата непретенциозност и лесна приспособимост към различните климатични условия, терени, валежи, слънцегреене, изложение и т.н. Има ли подходящи климатични условия за отглеждането на който и да е червен сорт, то тогава със сигурност може да отглеждаме и Каберне Совиньон. Веднъж засадени лозите на Каберне Совиньон започват борбата за надмощие над всички останали сортове имащи нещастието да растат в непосредствена близт.

От този сорт са правени и се правят някои от най-добрите вина със световно признание. А ето и някои от местата със световна репутация за вината си направени от  Каберне Совиньон: Пойяк (Франция), Калифорния (САЩ), Австралия, България, Чили, ЮАР, Аржентина.По засадени площи водач е Франция следвана от САЩ (Калифорния), Австралия, Чили, България, Румъния, Молдова, Аржентина, ЮАР. Интересен  факт е, че в Бордо (Франция) Каберне Совиньон не се оставя като индивидуален сорт, а винаги е в купаж (макар и често доминиращ) със сортовете Каберне Фран, Мерло, Пети Вердо и Малбек. В Калифорния е точно обратното, в основата на много от прочутите им вина стои единствено Каберне Совиньон  (на 100%), докато в Австралия сортът най-вече се купажира със Шираз.

Ароматните и вкусовите качества на младите вина от Каберне Совиньон са с нюанси на малина, черница, аспержи и леки пикантни нотки. Танините са много богати, което дава много добър стареещ потенциал, а в цветово отношение можем да кажем, че наситеният пурпур никога не е бил толкова привлекателен. При по-старите вина имаме доста по-меки танини, които придават завършеност и комплексност, няколко тона по-светъл цвят и аромати на череша, касис,  черна череша, шоколад, кедрово дърво и тютюн.

Каберне Совиньон е сорт, който много добре си взаимодейства с дъбовото дърво, ето защо вината често прекарват различни периоди от време в дъбови бъчви.




Мерло е висококачествен червен сорт, произхождащ от областта Бордо във Франция и обикновено играещ ролята на любим партньор на каберне совиньон в тамошните вина.

Сравнен с каберне совиньон, сортът узрява по-рано и е по-чувствителен на ниски зимни температури; зърното му е по-светло, по-голямо, но с по-тънка ципа, което обяснява склонността към загниване; не е особено устойчив към гъбични заболявания. При избора на място за насажденията, двата сорта се разбират прекрасно и не създават проблеми за лозарите - това, което не е добро за каберне совиньон, е прекрасно за мерлото. Мерлото предпочита по-тежки, по-дълбоки и влагозапасени почви от каберне совиньон. Ранното му узряване може да се окаже, както предимство, така и недостатък, но всичко зависи от капризите на времето през дадената година.

Сортовите вина от мерло са плодови, с добро тяло и меки танини, гладки и пищни. Тъмночервени са и подкупват с интензивните си плодови аромати, които напомнят подправки и череши. Деликатната им танинова структура ги прави достъпни доста по-рано от вината от каберне совиньон. Въпреки това, най-качествените вина от мерло могат да отлежават също толкова дълго време, колкото и тези от каберне совиньон. В комбинация с каберне совиньон (купаж), мерлото може или да омекоти строгостта му, или самото то да получи известна стегнатост и структура от каберне совиньон.

В световен мащаб насажденията с мерло възлизат на около 100 000 ха. Тенденцията е за увеличаването им.


Във Франция мерло е на трето място сред червените сортове (след "Каринян" (Carignan) и "Гренаш" (Grenache) с насаждения от около 60 000 ха. В Бордо той изпреварва каберне совиньон по големина на лозовите насаждения. Във Франция мерлото е важен участник в производството на най-добрите купажни вина от Бордо. Във висококачествените червени вина от регионите Канон-Фронсак, Померол и Сен Емилион мерлото преобладава; в тях каберне совиньон играе ролята на допълващ сорт.
Извън Бордо, мерло се среща все по-често в Югозападна Франция, най-вече в областта Миди, където от него се произвеждат обещаващите сортови Вен дьо Пеи (Vin de Pays).

В Северна Италия мерло се радва на доста голямо разпространение - насажденията възлизат на около 30 000 ха. Винарските центрове, свързани с мерло, са най-вече районите с контролирано наименование за произход (DOC) Бреганце (Breganze), Граве ди Фриули (Grave di Friuli) и Коли Болониези (Colli Bolognesi). Вината от тези региони са обикновено плодови, леки, не особено комплицирани - прекрасни придружители на италианска кухня. В никакъв случай не може да се твърди, че всички италиански вина от мерло са такива - чудесен пример за изключително и грижливо произведено мерло е “Masseto” на винарна “Орнелая” (Ornellaia) от тосканския DOC-район Болгери Супериоре (DOC Bolgheri Superiore).

В Испания мерлото все още е в очакване на най-добрите си години. Налице са насаждения с мерло в областите Каталуния, Навара и Сомонтано, гроздето от които бива преработвано в много добри сортови или купажни вина, но със сигурност потенциалът на региона не е изчерпан. В областта Риоха също има лозя с мерло, но от него могат да бъдат произвеждани само трапезни вина.

В щата Калифорния, САЩ мерло е на трето място по насаждения сред червените сортове след каберне совиньон и зинфандел. От него се произвеждат както фини и елегантни сортови вина, така и меритаж-вина - висококачествени купажи по рецепти от Бордо. През последните две десетилетия сортът преживява истински бум - насажденията се увеличават с около десет пъти; винарите, които се занимават с мерло, от 4 през 1972 г. днес възлизат на над 250. Само през 90-те години в Калифорния, след като винарите се убеждават в стабилността на добивите, площите с мерло се увеличават от 1500 на 15 000 ха. Но не само Калифорния проявява интерес към сорта, а и всички “винарски“ щати. Особено добри условия за отглеждането му има в щата Ню Йорк и окръг Вашингтон.

В Южна Америка най-големите насаждения с мерло се намират в Аржентина, но Чили и дори Боливия могат да се похвалят с много добри вина от сорта.

В Австралия мерло е третият по важност червен сорт и, макар и вече затихващ, все още преживява невероятен бум. През изминалите десет години насажденията с мерло на петия континент са се увеличили в пъти - на около 6000 ха - но голяма част от насажденията са все още млади и не дават реколта. В ролята си на омекотяващ сорт на каберне совиньон в купажните вина, мерлото се явява сериозен конкурент на традиционно използвания за това сорт “Шираз”.

В Нова Зеландия сортът се среща главно на по-топлия и влажен Северен остров и играе важна роля в купажните вина тип “Бордо”. Потенциалът на мерлото в Нова Зеландия е значителен.

В Източна Европа, освен у нас, мерло се среща в значително количество в Словения, Унгария, Румъния, Молдавия и Русия.



У нас сортът е разпространен във всички лозаро-винарски райони. Ароматът на младите вина се описва като доминиран от нюанси напомнящи зряла череша и синя слива. Във вината от някои региони се долавят и цветни аромати.
Шардоне е царят на белите винени сортове грозде. Историята на успеха на шардоне е удивителна, сравнима с тази, която каберне совиньон има вече зад гърба си и която се случва сега с мерло. Главно благодарение на повсеместното му разпространение и на сортовите вина, идващи от Новия свят, но и на висококачествените френски Vins de Pays (Вен дьо Пеи)днес шардоне е познато име дори и за съвсем случайните консуматори на вино. Имената на прославилите го вина обаче, са отстъпили на заден план - Шабли (Chablis) по всяка вероятност говори нещо на интересуващите се от вино, но Мюрсо (Meursault), Кортон - Шарлеман (Corton - Charlemagne) или Монраше (Montrachet) - вина, в които шардоне достига до олимпийски висини - означава нещо само за онези, които се интересуват задълбочено от белите бургундски вина.

Няма точни сведения точно откъде произхожда шардоне. Дълго време сортът е бил смятан за член на лесно мутиращата фамилия "Пино" и е бил наричан "Пино Шардоне" - дори допреди няколко години в някои области на Италия.


Други теории търсят корените му в Израел и Ливан, тъй като по тези области сортът е познат от стари времена. Трети се обръщат към градчето Шардоне в Бургундия, имайки пред вид силните позиции на сорта точно в тази област. Откъдето и да идва шардонето, безспорно е, че става световноизвестно чрез френските вина.

Широкото разпространение на сорта по целия свят е причината вината от шардоне да са толкова разнообразни. Общото за всички тях обаче, е приятната им, сърдечна и не особено сложна същност, с която те спечелват сърцата на публиката по света. Палитрата на ароматите е много богата: при строгите вина от по-студени области или от рано обрано грозде са описани аромати на зелена ябълка, при други вина - ароматите на презряло цариградско грозде, пъпеш, банан или екзотични плодове. Някои от мутациите имат мускусен тон и биват наричани "Шардоне муск", а мутацията "Шардоне розе" има оцветени в розово гроздови зърна.

Вината от шардоне обикновено са с плътно тяло, достатъчно алкохол и екстракт и дълъг послевкус. Тайната на успеха на шардонето по всяка вероятност е в неговата гъвкавост и приспособимост. Сортът расте успешно както в най-северните винарски райони на Франция - студените Шабли и Шампан, така и в най-горещите области на Австралия или Аржентина, където е зависим от изкуствено напояване. И навсякъде е в състояние да даде прекрасни вина, не рядко най-добрите от даден регион.

Шардоне е сорт с много добра родовитост, но добивите, при които биха се получили висококачествени вина, не са високи. Границата, над която сортът дава само тънки, незабележими вина, се намира около 70 хектолитра от хектар. Шардоне е ранозреещ сорт и е изложен на риск от пролетни измръзвания, което и често се случва в областите Шабли и Шампан във Франция. Не е особено устойчив към различните болести като оидиум, пероноспора и сиво гниене, но що касае почвата, е относително непретенциозен и се справя добре на различни видове почви. Следващият чувствителен момент настъпва към края на вегетационния период, във фазата на зреене на гроздето, тъй като зърната имат тънка ципа и при дъждовно време са лесна плячка за сивото гниене. Точно избраният момент на беритба е много важен при шардонето, тъй като след цялостното узряване на гроздето, в него започва да протича много бърз процес на разграждане на киселините. Това води до получаването на вина, които макар и плътни, поради липсата на достатъчно киселини, са лишени от изразителност и свежест. Най-добрите екземпляри са уникални по рода си: неповторими плодови аромати, впечатляващи тяло, комплексност и дълбочина.

Репутацията на шардоне се гради най-вече върху класическите му райони на разпространение във Франция. На първо място Бургундия, за която шардоне е основен сорт. В Кот д'Ор от лозята около селищата Мюрсо, Шасан - Монраше и Пюлини-Монраше идват вина, които са мерило за всички винари по света, занимаващи се с шардоне. Световна класа са и вината от Кот Шалонез, както и тези от Шабли. Друг център за отглеждане на шардоне е областта Шампан, където се намират насажденията от трите сорта, одобрени за производство на френското шампанско - шардоне, пино ноар и пино мюние.

90% от насажденията с шардоне във Франция се намират в Бургундия или Шампан, но те съвсем не са най-големите в световен мащаб. Калифорнийските лозя надвишават френските и възлизат на площ от около 30 хил. хектара. В САЩ и по-точно в Калифорния, сортът се развива най-добре в по-студените области. Затова в най-големи количества може да се срещне по протежение на северното тихоокеанско крайбрежие в областите Монтерей, Напа и Сонома. Тук при ранна беритба, в съчетание с климата, се получават особено ароматни, пикантни вина с ясно изразена плодова свежест. От по-южните райони, най-вече от Сентрал Вали, идват крепките вина с екзотични аромати, но с по-малка свежест. Пикантните вина от северните региони реагират много добре на отлежаване в дъбови бъчви; при най-добрите вина ферментацията се провежда изцяло в бъчви.

В Аржентина, Чили и Южна Африка развитието шардоне се движи с по-бавни темпове. Повечето винарски области на тези страни са прекалено горещи, а възможностите за напояване - недостатъчни за изискванията на сорта. Но със сигурност е само въпрос на време преди на вниманието на публиката да бъдат представени добри вина от шардоне, идващи от тези страни.

Съвсем различна е ситуацията в Австралия: със своите 17 000 ха шардоне е най-разпространеният бял винен сорт там. Австралийските вина от сорта са може би най-добрият пример за високата компетентност на тамошните технолози. Най-добрите австралийски шардонета, с тяхната пищност и богатство на нюансите, се числят към едни от най-качествените вина по света.

Още по-свежи ни се представят шардонетата от Нова Зеландия. Това се дължи на по-студения в сравнение с Австралия климат. Репутацията на новозеландските шардонета, заедно с произвежданите там совиньон блан и ризлинг, утвърждават островната държава като един от значителните производители и износители на висококачествени бели вина.

В Европа шардоне е намерил значително разпространение, не само за производството на сортови вина, но, по френски образец, и на пенливи вина. Особено добри резултати се наблюдават например в областите Южен Тирол и Умбрия в Италия, в Навара, Сомонтано и Каталуния в Испания, както и в Румъния.

У нас шардоне е широко разпространен сорт както в по-хладната Североизточна България, така и в по-топлия Пловдивски регион. Шардонетата на "ЛВК - Винпром" - Търговище и "Винекс Славянци" АД са редовни участници и победители на ежегодното изложение "Винария" в Пловдив, но печелят медали също така и на световното изложение "Шардоне дьо Монд" във Франция.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница