Бизнес по магарешки питър Брискоу



страница1/5
Дата23.07.2016
Размер0.85 Mb.
  1   2   3   4   5
БИЗНЕС ПО МАГАРЕШКИ

Питър Брискоу
Бизнес с цел

Donkey Business/Peter J. Briscoe

Copyright © 2006 Croun Companies Niderland
Първо българско издание Издателство „Нов човек" София, ул. Антим I 28, тел: 02/986 37 66

www.novchovek.com
ISBN: 978-954-407-272-8
Превод от английски: Цветелина Райкова

Редакция: СГС консулт ЕООД



www.sgsconsult.eu

Графичен дизайн: Филип Папратилов

Предпечат: Васил Папратилов

Магарето
Когато рибите летяха, а горите вървяха,

и смокините на тръни растяха,

когато луната бе в кръв облята

сигурно тогаз съм се родил на земята.

С чудовищна глава и ужасяващ рев

с разперени уши изчадие,

от дявола направено за смях

на всичките четирикраки създания.

Белязан и отхвърлян отвред

поради нечия древна воля

на глад, жега и присмех изложен: Тъп и твърд

и тайната си пазещ до смърт. Глупаци! И на моя час дойде ред:

О, величие и сладост!

С тез викове ми галеха ушите,

а палмите полагаха в нозете ми.

Дж. Честъртън1



Предисловие
Вие сте на прага на едно голямо приключение. Ако сте предприемач като мен, „Бизнес по магарешки - бизнес с цел" ще ви допадне много. Всяка година на пазара излизат стотици християнски книги. Малко от тях обаче са така увлекателни и поучителни като тази. Бизнесмен съм вече четиридесет години и в същото време считам себе си за последовател на Божието Слово. Така че ако сте като мен - да гледате сериозно и на бизнеса си, и на отношенията си с Бога, това пътешествие наистина ще ви допадне. Винаги съм си мислил, че магаретата са прости и не чак толкова обаятелни животни. Никога не съм си представял, че от едно магаре мога да науча толкова много за бизнеса си. Питър Брискоу виртуозно използва магарето като метафора, за да разкрие тайните на Божието Слово, които всеки на ръководна позиция в света на бизнеса трябва да научи.

Вече няколко години ръководя една организация на вярващи изпълнителни директори (ИД) и бизнесмени. Виждам, че всеки от тези ръководители се сблъсква с трудности, подобни на трудностите, които срещам и аз в компаниите, за които все още работя. Питър използва дългогодишния си бизнес опит и познанията си върху Божието Слово и отговаря на много от въпросите, с които се сблъскваме ежедневно в професиите си. Личните му примери и практичните идеи са изключително полезни за всеки, който управлява компания и който иска да избегне капаните и болезнените завои в професионалния си път. Обяснява и нуждата ни от постоянна връзка с Исус Христос, който да ни превежда през трудните решения, свързани с управлението на един бизнес.

Питър Брискоу е точният човек, от когото да научим тези принципи. Автобиографията му включва заемане на ръководни длъжности в промишления сектор, основател е на Europartners, а понастоящем е директор на „Краун" за Европа. Питър е една от най-уважаваните водещи фигури в бизнес средите на цяла Европа и дължи своята репутация на дългогодишната си управленческа кариера, съчетана с неотклонното си следване на Христос.

От няколко години имам удоволствието да познавам Питър и да работя с него и вярвам, че той е избраният от Бога посланик до нас, хората в бизнеса. Той следва истините, за които говори, в брака и семейството си, във взаимоотношенията си и в професионалната си кариера. И така, сложете си коланите, пригответе се за пътешествието и слушайте внимателно, докато Питър ни разкрива тайните на магарето, вързано за Лозата.

Кент Хъмфрис, президент

FCCI – Fellowship of Companies for Christ International/Christ@Work

Оклахома сити, щата Оклахома, САЩ

Глава 1

Призвание на работното място
Тази книга поставя християнина бизнесмен пред предизвикателството да погледне на своя бизнес по различен начин. Много хора казват, че да бъдеш християнин и да правиш бизнес са два несъвместими свята. Християните бизнесмени често са обвинявани, че се правят на свети в неделя, а през останалата част от седмицата правят компромиси с честността си.

Да бъдеш християнин и едновременно с това да правиш бизнес е наистина предизвикателство. В същото време Бог ни призовава да говорим за вярата си не само в неделя с другите вярващи, но преди всичко с всички онези, с които се срещаме в тъмните дебри на джунглата на бизнеса, където сме изпратени като „овце сред вълци".

В Библията четем за един талантлив младеж, предопределен да стане велик водач, който се бори с професионалното си призвание и бизнеса си. Саул е син на богатия бизнесмен Кис. В глави 9 и 10 на книгата I Царе четем за това как той се занимава с бизнес с магарета - гледа семейните магарета - и как Бог го избира да стане цар на страната си Израел. Компанията на Кис изпада в смут, когато се изгубват няколко магарета. Какво е станало? Да не би да са откраднати от някой конкурент? Кис моли сина си Саул, който е забележителен млад мъж - „от израелевите синове нямаше мъж, по-красив от него; той беше с една глава по-висок от целия народ", - да вземе един от доверените им служители и да отиде да потърси изгубените животни. Компанията не може да си позволи такава значителна загуба на основен капитал. Те обикалят страната, но не успяват да открият и следа от магаретата. Саул е изчерпан от идеи и казва:

- Хайде да се връщаме, че баща ми ще забрави за магаретата и ще започне да се притеснява за нас.

Помощникът му е чувал за един мъдър човек - Самуил, който живее в близкото градче и който, понеже е пророк, получава специални откровения от Бога. Може би той ще знае как да се реши проблемът. За тяхна изненада Самуил вече ги очаква. На предния ден Бог му е казал, че при него ще дойде млад мъж на име Саул. Дори официалната вечеря е вече уредена. Поканени са 30 видни гости, а Саул ще бъде Почетният гост!

Той дори не подозира какво всъщност се случва. Тук е поради проблемите с магаретата и желанието му е само да се прибере у дома възможно най-скоро. След вечерята Самуил го отвежда в друга стая и казва:

- Бог те е назначил да станеш цар на Израел.

Саул тръгва на служебно пътуване, за да потърси животните, а командировката му приключва с новината, че ще стане цар на Израел!

Цяло чудо е как насред ежедневните ни бизнес дела Бог успява да стигне до нас, за да ни възложи нова задача! Саул въобще не е мислил за такава длъжност! Самуил му казва, че ще получи три знамения, по които ще познае, че назначението идва от Господа, и го изпраща да си ходи. Всичките три предзнаменования се сбъдват.

Първото знамение е, че не бива да се притеснява за личните си дела, нито за проблемите в работата си. Магаретата са намерени, баща му вече не се притеснява за тях и го очаква да се върне на работното си място възможно най-скоро.

Второто знамение е, че по пътя обратно ще срещне трима мъже, които пътуват към Ветил, за да се поклонят на Бога. Те ще се поинтересуват за здравето му и ще му покрият дневните разходи

Последното знамение е, че в близост до филистимския гарнизон в Гаваон ще срещне група пророци, които се връщат от тяхното място на поклонение, всички - много въодушевени. Пред тях ще вървят музиканти с арфи, тамбурини, флейти и лири. След тази среща Саул ще бъде внезапно завладян от Святия Дух и ще се превърне в друг човек.

Саул си тръгва и в момента, в който обръща гръб на Самуил, Бог му дава ново сърце.

На хората им е трудно да повярват на промените, настъпили в Саул. Всички се питат какво ли е станало със сина на Кис. Какво преживяване само е това за Саул - да бъдеш призован да излезеш от бизнеса с магарета, за да служиш на Господа като цар!

При завръщането му вкъщи чичо му иска от него отчет за служебното пътуване. Бихме предположили, че след обръщението си и чудото, което се е случило с него, Саул ще прелива от ентусиазъм, но той отговаря в типичния за него делови стил.

- Отидохме да търсим магаретата - казва той, - но не ги намерихме. Затова отидохме при Самуил.

- Е, и какво ви каза той? - пита чичото на Саул.

- Каза ни, че магаретата са намерени - отговаря Саул. Но не споменава пред чичо си, че Самуил му е казал, че ще стане цар. Не казва нито дума! Саул държи делата си в тайна и няма никакъв интерес към това, което Бог има за него - така че просто оставя Бог сам да прави каквото иска. Изглежда Саул няма желание да приеме новото си назначение от Бога. Желанието му е да си остане бизнесмен. Но Самуил въобще не е свършил със Саул. Той казва на израелския народ, че Бог е чул молбата им и ще им даде цар!

След това Самуил събира всички израелтяни и им предлага да хвърлят жребий - първо за племето, след това за рода, а после и за семейството. Накрая жребият се пада на Саул и той е публично избран за цар. Отиват да го търсят, но не могат да го открият. Питат Бога:

- Къде е човекът, който го няма?

- Ето го - казва Господ. - Крие се сред вещите.

Защо се крие? Да не би да е от срамежливост, скромност или смирение? Не. Той се дърпа, защото иска да живее живота си, както той иска. Опитва се да пренебрегне Божия призив. Предпочита да остане с магаретата си и скъпоценния им товар. Материалните неща са по-важни за него от мисията му. Днес християните в частния бизнес също имат трудности с призива си. Те са изцяло погълнати от материалната страна на своя бизнес и са склонни да избягват духовните въпроси. Бог продължава да призовава хора насред ежедневието им, докато работят по задачите си. Може би и вие сте чули гласа на Бога, който вика: „Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас?" (Исая 6:8). Отговорът ви „Ето ме. Изпрати мен." ли е?

Може би се притеснявате какво става с бизнеса ви. Възможно ли е това да е начинът, по който Бог се опитва да привлече вниманието ви? В следващата глава ще видим, че магарето е библейска метафора за бизнеса. Бихте ли позволили на Бога да ви говори чрез компанията ви? За да влезете в Божия бизнес по магарешки, трябва първо да заведете магарето си на правилното място!

Саул не се оказва много умен. Това ми напомня за една история, която чух в Египет. Сами си изгубил магарето. Паднал на колене и започнал да благодари на Бога. Али го попитал:

- Та ти загуби магарето си. Защо толкова благодариш на Бога? Сами отговорил:

- Благодаря на Бога, че Той се погрижи да не съм на гърба на това магаре; иначе сега и аз щях да съм загубен.



Глава 2

Магарето като метафора за бизнеса
За какво си мислите, когато чуете думите „бизнес по магарешки"? Може би за нещо подобно като следната история. Магарето на един фермер умряло. Фермерът много се нуждаел от магаре, за да си върши работата. Затова се обадил на един търговец на магарета някъде из провинцията.

Той продавал магаре за 1000 долара. Фермерът се съгласил да му преведе парите, а търговецът щял да му достави магарето възможно най-скоро. Но когато след седмица ремаркето с магарето пристигнало, магарето вътре било мъртво. Фермерът се обадил на търговеца и казал:

- Ей, виж какво, магарето пристигна мъртво! Търговецът отговорил:

- Това е много лошо. Какво ще правим сега? Фермерът казал:

- Ще трябва да ми пратиш друго магаре. Търговецът отвърнал:

- Съжалявам, но това беше последното. Фермерът казал:

- Ами тогава щом не можеш да ми доставиш друго магаре, по-добре ми върни парите.

Търговецът отговорил:

- Не може. Вече ги похарчих.

- Няма проблем - казал фермерът. - Тогава ще разтоваря магарето и с него ще направя томбола.

- Ще го използваш за награда в томбола ли? - учудено отговорил търговецът. - Това не може да стане.

Фермерът го уверил:

- Разбира се, че може. Не се притеснявай. Всеки ще участва. Няколко седмици по-късно търговецът се обадил, любопитен да разбере какво е станало. Той си мислел, че фермерът е глупав като Магаре, за да организира подобна томбола.

- О, всичко мина чудесно - казал му фермерът. - Продадох над 500 билета за томболата, всеки по 2 долара. Дори излязох на малка печалба.

Търговецът бил шокиран и попитал:

- А хората не се ли ядосаха, когато разбраха, че магарето е мъртво?

- О, не. Само човекът, който спечели магарето - отговорил фермерът. - Но аз му върнах двата долара!

В старозаветно време магаретата са били специален белег на заможност. За Яков се казва следното: „забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета" (Битие 30:43). Магарета са били не само белег за заможност, но и незаменимо средство за осъществяване на търговска дейност. „И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път" (Битие 45:23).

Думата за магаре, която се среща най-често в Библията, е “хамор". Това означава „да нося товар". Магаретата са били използвани в търговските кервани, както и за дълги преходи през пустинята. Хората тогава са употребявали тази дума по отношение на животните и вещите, с които си служим, когато правим нещо. Адам е погледнал магарето и го е нарекъл “хамор" - животно, което носи тежки физически товари и чиято съдба е да служи на човека.

Магарето е библейска метафора за бизнеса. То е нещо, което носи товара ни; нещо, което използваме, за да постигнем целта си, да изпълним задачите си; нещо, което е част от нашите активи или богатство.

Магарето е било предпочитано като средство за придвижване от високопоставените граждани. „И когато Давид беше минал малко по-нататък от върха, ето, Сива, слугата на Мемфивостей, го посрещна с двойка оседлани магарета и на тях двеста хляба и сто калъпа сушено грозде, и сто низаници летни плодове и мех с вино. И царят каза на Сива: За какво ти е това? А Сива каза: Магаретата са, за да язди царският дом, хлябът и летните плодове - за да ядат момчетата, а виното - за да пият онези, които изнемощеят в пустинята" (II Царе 16:1, 2).

Пророкът Исая описва предприемачите като хора, които носят активите си на гърба на магаре, минават през пазарната джунгла, криеща опасности от всички страни, и накрая остават почти без печалба. „През земя на скръб и мъка, откъдето излизат лъвица и силен лъв, пепелянка и хвърката огнена змия, носят богатството си на гърба на магаренца и съкровищата си на гърбицата на камили, при народ, който няма да им е от полза" (Исая 30:6).

Пазарът не е безметежно място за християнина бизнесмен. Частният бизнес крие в себе си риска от криза, ако стигнеш до кредитния си лимит и кредиторите те заплашат с банкрут; трудно е, ако най-големият ти клиент се откаже и ако икономиката се срине по-бързо от барометъра по време на буря. Срещаш лъвове в лицето на хищни конкуренти, които заплашват да те погълнат, лукави змии в лицето на противници, които не ценят истината чак толкова. Да, дори пепелянки, бързи като светкавица, в лицето на злонамерени сливания или принудителни преговори. Не бива да ни изненадва, че частният предприемач често се пита: „За какво правя всичко това? Защото каквото и да спечеля, го губя също толкова бързо!"

Като християни бизнесмени днес ние сме заобиколени от реалността на един жесток и своенравен бизнес климат. Много са причините, поради които се питаме „За какво правя всичко това?" или, както се пее в известната песен на Пеги Лий: „Is that all there is?" („Това ли е всичко?")2

Но добри новини има! „Радвай се много, сионска дъще, викай от радост, Йерусалимска дъще! Ето, твоят Цар идва при теб; Той е праведен и спасител, смирен, и яздещ на магаре, и на магаренце, рожба на магарица. И Аз ще изтребя колесница от Ефрем и кон от Йерусалим; и ще се отсече бойният лък. И Той ще говори мир на народите" (Захария 9:9, 10).

Това пророчество се изпълнява, когато една неделя Исус, яздейки магаре, влиза в Йерусалим, за да се подготви за предстоящата седмица, която ще завърши с разпятието Му. Забележително е, че магарето има по две по-тъмни ленти - една между рамената и една по протежението на гръбнака, които оформят кръст! Исус използва магаре, за да осъществи задачата Си. Аз вярвам, че и днес Исус иска да използва вашето магаре, вашия бизнес или компания, за да осъществява делото Си сред хората. Царят идва и предявява правата Си на собственик. Това е смисълът на израза „бизнес по магарешки".

Преди няколко години група християни частни предприемачи започнаха т.нар. компании „Краун". Компанията „Краун" е всъщност компания, чийто изпълнителен директор е Исус Христос и която обслужва изцяло Неговите цели. Директорите съзнателно приемат, че вече не притежават бизнеса си, а заемат ролята на управители. Управителят е мениджър, който се грижи за активите на някой друг. Това е първата стъпка към свободата в света на бизнеса. Освобождаващата мисъл е, че отсега нататък всяко решение ще се взема заедно с новия собственик, който е самият Господ. А Той знае толкова по-добре от нас как се прави бизнес и може да постигне толкова много повече, отколкото можем да поискаме или да си представим!

Глава 3

Завързаното магаре
Нашата история за бизнеса по магарешки започва, когато Исус влиза триумфално в Йерусалим. „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана магарица и магаренце с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте. И ако някой ви каже нещо, кажете: На Господа трябват; и той веднага ще ги изпрати" (Матей 21:2, 3).

Магарето стои завързано за колче. То не може да се движи свободно, докато собственикът му не дойде при него с конкретна задача - да пренесе товар или да отнесе някого до определено място. И така, магарето трябва да бъде освободено, развързано, за да може да си свърши задачата, да може да бъде използвано за целта, за която е предопределено, а именно - да изпълни дълга си на товарно животно. Нещо повече, в евангелието на Марк четем, че магарицата е била завързана в близост до кръстопът. Собственикът може да избира - дали да пусне магарето си, или да го задържи за себе си. Вие какво бихте направили?

Мога да видя в магарето символ на днешния частен бизнес. Обвързан със светската система и затова неспособен да служи за целта, за която Бог го е предназначил. Чувствате ли се като с вързани ръце? Липсва ли ви усещането, че знаете накъде вървите? Намирате ли се в положение, в което не успявате да правите това, за което сте започнали частния си бизнес? Да бъдем завързани може също да означава, че бизнесът ни е така обременен от дългове или тежки проблеми, че се намира в стагнация. Предприемачът не може да разгадае Божията воля за компанията си, защото компанията не е „отвързана" и, следователно, не е пригодна за употреба от Бога.

Исахар получава следното пророчество от баща си Яков: „Исахар е кокалесто магаре, което се е проснало между кошарите, и като видя, че мястото беше добро за почивка, и че страната беше приятна, подложи плещите си за товар и стана слуга подчинен" (Битие 49:14, 15).

Този стих говори за това, че Исахар сам позволява да бъде заробен. Той е силен и очевидно преуспяващ. Но се осланя на лаврите си и това бързо го превръща в роб. Чувал съм много бизнесмени да въздишат отчаяно: „Чувствам се като роб на банката! Дават ми чадър, когато не вали, а когато дъждът започне, си го искат веднага обратно!"

Едно основно нещо, което често води до робство, е неблагоприятната стойност на финансовия лост, тоест лошият баланс между собствените ви активи и задълженията. Натискът да работиш за печалба, за да изплащаш понякога смазващия дълг може да лиши бизнесмена от възможността да откликне и направи каквото Бог иска от него. Исус ни призовава да пуснем магарето. Тогава ще бъдем свободни за употреба от Господа. Как можем да получим тази свобода? Свободата да се радваме на живота, както Исус обещава, казвайки следното: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно" (Йоан 10:10). Свободата също и да служим на Господа в Неговите намерения за нашия бизнес. Магаретата трябва да бъдат развързани. Кариерата, бизнесът, активите, финансите и притежанията ни трябва да бъдат освободени от оковите и безполезността си за Бога. Истинско изкуство е да бъдеш свободен, на разположение на Бога за Неговия бизнес по магарешки! Последвайте Исус и бъдете напълно свободни! „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:31, 32).


Обременени

Магарето може да бъде товарено с всякакви товари. „Прегъна се Вил, приведе се Нево; образите им са натоварени на животни и на добитък; товарът ви е натоварен, бреме за умореното животно. Приведоха се, прегънаха се заедно, не можаха да отърват товара, а самите те отидоха в плен" (Исая 46:1, 2).

Вил и Нево са вавилонски богове. Исая иска да покаже на Вавилон действителната картина на нещата, като описва как идолите им се превръщат в непосилна тежест на гърба на техните магарета, докато накрая целият товар рухва на земята и трябва да бъде влачен. Вил е вавилонската дума за „Господ", а Нево е синът му и означава „уча се". Тези прозвища са съставна част от вавилонските имена Валтасар и Навуходоносор. Главните въпроси тук са „Кой е Господ?" и „От кого се учим?".

Ние освободили ли сме се от идолите, заели мястото на Господ в нашата компания? Идолите, които така тържествено разнасяме със себе си, представляват огромна тежест за компанията ни. Научаваме много за тях от въпросите, които Бог задава: „На кого ще Ме уподобите и приравните, и ще Ме съпоставите, че да бъдем подобни? Онези, които изсипват злато от торбичка и претеглят сребро на везни, наемат златар, да го направи на бог - падат по лице, да, и му се покланят. Вдигат го на рамо, носят го и го полагат на мястото му, и там стои - не мърда от мястото си. Още и викат към него, но не отговаря, никого не избавя от бедата му" (Исая 46:5-7).

На първо място тези идоли обещават финансово благополучие, което след време всъщност се превръща в бог. Колко пъти сякаш искаме отново да изваем златното теле, като очакваме да получим отговор за всичките си проблеми от бога на парите! На второ място, тези идоли изискват да им посветим голяма част от личното си време и енергия, за да ги носим навсякъде със себе си. Един от белезите на идолите е, че те не дават каквото обещават. На пръв поглед изглеждат добре, но всъщност са празна черупка. В Псалм 115:4-8 четем за илюзорността на идолите: „Техните идоли са сребро и злато, произведение на човешки ръце. Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват; нос имат, но не миришат; ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; и не издават звук от гърлото си. Онези, които ги правят, ще станат като тях - всеки, който се уповава на тях."

Бог ни кани да се учим от Него: „Слушайте Ме, доме Яковов, и целия остатък на израелевия дом, които сте носени от Мен още от утробата и държани още от майчиния скут! И до старостта ви Аз Съм; и докато побелеете, Аз ще ви нося. Аз направих и Аз ще вдигна, и Аз ще нося и избавя" (Исая 46:3, 4).

Ето защо, преди да можем да видим Бог да работи чрез компанията ни, трябва да разберем какво е това, от което трябва да се освободим.
Егото

Първият въпрос е: „Кой е номер едно в моя бизнес?" Обикновено това съм аз! Частните предприемачи имат невероятно голямо его. Някои казват, че това е необходимо на човек, за да успява в бизнеса си. На английски (както и на български) „его" е акроним от първите букви на „експедирам Господа отвън". Това означава да изтласкаме Бог в периферията.

През последните години сме свидетели на няколко истории за възхитителния успех, но и за грандиозното падение на компании като Arthur Andersen, Worldcom, Enron и Тусо.

Зад всеки лош пример стои по един силен мъж - председател на Управителния борд или президент, който ще бъде помнен дълго с участието си в драматичните събития. Съвсем пресен е споменът за срива на голямата фламандска компания Lernhout and Hauspie, която доскоро държеше пазара на езиковия софтуер и програмите за синтез на говор. Малко след като техният изпълнителен директор (ИД) стана мениджър на годината, компанията се срина и той падна в калта.

FAST COMPANY е остро и динамично списание за хората, занимаващи се с бизнес през 21 век. Броят от юли 2003 г. съдържа една интригуваща статия със заглавие „Седемте навика на грандиозно неуспелите директори", написана от Сидни Финкелщайн.

Ето какво пише в статията: „През последните няколко години сме свидетели на възхитителния успех и забележителния провал на няколко компании - например Arthur Andersen, Rubbermaid и Schwinn Bycycle, както и на редица бивши лидери в бранша си - като Enron, Тусо и Worldcom. Зад всеки от тези провали стои внушителната фигура на (ИД) или на бизнес лидер, който дълго ще се помни с грандиозния си провал.

Почти никой не може да унищожи толкова много капитал, ако няма и потенциала да го създаде. Повечето от разрушителите на големите компании са хора с необичайно висока интелигентност и талант. Те са обаятелни личности и често вдъхновяват другите около себе си. Това са мъже и жени, чиито лица се появяват по кориците на уважаваните бизнес издания като Fortune и Forbes."

Къде е тайната на тяхната невероятна разрушителна сила? - пита Финкелщайн. Иронията тук е, че всичките „седем навика", за които пише Финкелщайн, са всъщност качества, на които в бизнес средите се гледа с много добро око. Всъщност бизнес светът не само толерира тези качества, но ги аплодира и поощрява. Ето за кои навици става дума:

1. Гледат на себе си и на компаниите си сякаш са над другите.

2. Идентифицират се напълно с компаниите си - няма ясна граница между личните им интереси и интересите на корпорацията, която представляват.

3. Мислят, че имат всички отговори.

4. Безмилостно отстраняват всеки, който не стои 100% зад тях.

5. Те са ненадминати оратори, които непрекъснато мислят за имиджа на компанията си.

6. Подценяват препятствията.

7. Упорито разчитат на това, което им е вършело работа в миналото. Финкелщайн коментира, че ръководителите, които притежават тези навици, са „склонни да гледат на хората като на инструменти за употреба, като на материали за обработка или като на публика за аплодиране на постиженията им... Позицията на (ИД) на мащабна корпорация днес е най-съпоставима с тази на цар на някоя държава; а това е опасна титла - хората, които я носят, могат да стигнат и до саморазрушение."

Като четем обвинителния акт на ръководителите, злоупотребяващи с властта си, на нас ни е лесно да ги осъдим и заклеймим. Но Библията ни казва: „Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко" (I Коринтяни 10:13). С други думи, няма нещо лошо, което някой друг да е направил и което ние не бихме могли също да извършим в определен момент, на определено място и при определени обстоятелства. Така че независимо дали сте (ИД) на компания, изгряваш лидер, мениджър или дори някой, който тепърва навлиза в бизнеса, изучавайте тези навици! Научете се да ги разпознавате. И бъдете честни - ако откриете някой от тях в себе си, признайте си го и помислете какво трябва да направите, за да го промените.

Следната бележка в The London Times от 15 октомври 2000 г. привлече погледа ми. Тя описваше възхода и падението на Хъчингс, „една от изгряващите звезди на британската индустрия". Ето какво пишеше в нея: „Оставката ще дойде като зашеметяващ удар за него и ще му е нужно дълго време да се съвземе. Той е човек, който се крие зад фасадата на гордостта и егото си. За него е важно да преуспява, така че другите да го виждат като преуспяващ човек." Гордостта предшества падението - и Хъчингс пада отвисоко!
Мамонът

Вторият въпрос, който Бог ни задава в Исая 46, е: „Какво е мястото на парите във вашия бизнес?" Дали те са оборотно средство или духовен бог? Дали обслужват конкретна цел или упражняват някаква власт? Исус ни открива бога, който стои зад парите, и го назовава по име, като казва следното: „Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона" (Лука 16:13). Исус разбулва духовната сила, която стои зад парите, и я описва като един от основните конкуренти на Бога, бореща се да спечели нашето поклонение и нашата вярност.

В класическия си труд „Парите и властта" Жак Елул, заслужил професор по социология на Университета в Бордо, Франция, пише, че сред нас се е развила идеята, че парите са равнозначни на благословение. Ето защо ние придаваме на парите духовна стойност.

Моят опит в правенето на бизнес, сходен с опита на много други предприемачи, е, че Бог може да ни благослови еднакво силно, като ни лиши от парични постъпления, както и като ни даде финансов успех! Това ме е предпазвало от много погрешни ходове. Мамонът иска да ни убеди, че парите са незаменими и са задължителни, ако искаме благополучие.

Елул казва, че Исус иска да ни отвори очите за факта, че парите представляват голяма сила. Те упражняват власт над нас и имат способността да ни тласнат в една или друга посока.

Ако продължим да четем думите на Исус в Лука 16, ще научим повече за мамона:

Първо, Господ иска да бъдем хора, на които може да се разчита с парите дори ако сумата е малка. „Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден" (Лука 16:10). За разлика от Бог, мамонът е само нещо дребно, само средство в Божията ръка, което Той ни дава да използваме, за да провери доколко може да ни се има доверие.

Второ, мамонът е по природа несправедлив и в стих 11 той е наречен „неправедно богатство". Мамонът лъже, мами и иска да въвлечем и други в тази игра.

Трето, той наистина не е важен, макар че иска да вярваме точно обратното. В стих 11 четем следното: „И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?" Истински важните неща идват от Бога, а не от мамона, който се опитва с всичка сила и с много шум и блясък да ни накара да повярваме, че парите са отговор на всичките ни проблеми.

Четвърто, мамонът няма никакво влияние върху това, което ни носи истинско удовлетворение. В стих 12 Исус ни казва: „И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?" Благоденствието идва от Бога. Среброто и златото принадлежат на Господа, нашия Бог. Парите са под влиянието на мамона и искат да ни обвържат. Мамонът иска да ни покори, но последната дума принадлежи на Бога.

Майка Тереза е много ясна в твърдението си: „Когато човек има допир с парите, той губи допира си с Бога." От нас зависи като бизнесмени християни да се научим как да използваме парите по правилен начин, който прославя Бога!
Въжета, които ни обвързват

Когато Исус иска да използва магарето, Той казва на учениците Си, че магарето е вързано. Как и с какво може да е вързано едно магаре, така че да не е на разположение на Бога? Ето кои са някои от въжетата, които ни обвързват.


1. Служим на погрешния господар.

Двама капитани на един кораб! По същия начин когато една компания има двама ръководители, това води до объркване и хаос. Трябва да изберете на кого искате да служите - на Господа или на мамона? За бизнесмена християнин е съществено важно да се научи да се справя с постоянния стремеж на мамона да се домогне до позицията на шеф; съществено важно е да се научим да следваме Божия призив. „Но ако не желаете да служите на ГОСПОДА, изберете си днес на кого ще служите: дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА!" (Исус Навин 24:15).


2. Дълг

Твърде много заеми! Това е въже, което често ни връзва - когато сме притиснати от тежестта на смазващи заеми. Да правим бизнес по магарешки означава да виждаме Бог като източника на капитала ни - при условие, че първо търсим Неговото царство, защото в това има невероятно обещание. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави" (Матей 6:33). Убеден съм, че това също така означава, че Той ще снабди нужните ни оборотни средства!


3. Работохолизъм

Да сме всецяло отдадени на работата си, да оставаме дълго след края на работното време и да се заблуждаваме, че работата ни изисква това! Според скорошна статия в немското списание Psychology Today работохолиците не само работят много, но и страдат от чувството за малоценност и неудовлетвореност. Липсва им усещането за принадлежност и признание от страна на другите и за да запълнят празнотата, която усещат в себе си; работят много, като се опитват така да си създадат чувство за сигурност. Помнете обаче, че Исус ни обича и ни приема независимо от това как се справяме. Ето какво четем в Словото Му: „Понеже ти беше скъпоценен пред очите Ми и почетен, и Аз те възлюбих" (Исая 43:4). Божията любов е безрезервна!


4. „Отрудени" сме.

- В резултат от тежестта на многото задачи, които хората възлагат на онези, които не могат да отказват. Какво вършим и кои сме като хора не са две взаимно заменяеми неща. Умението да избираме правилните неща е изкуство. Ако сме отрудени и обременени, Исус ни кани да се присъединим към Него в Неговото дело, казвайки: „Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко" (Матей 11:29, 30).


5. Притеснения

Бизнесът ще оцелее ли без вас? Повечето бизнесмени са дълбоко убедени, че без тях нищо няма да върви добре. Сигурен съм, че можете да намерите свободно време, но трябва да го планирате много добре. Навикът да отделяме време, за да бъдем на тихо място и насаме с Господа, ни помага да чуваме гласа Му. „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение; и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус" (Филипяни 4:6, 7). Не се притеснявайте!


6. „Финансово робство"

Намирате ли се в положение, в което не можете да промените работата си заради финансовите си нужди? В положение да живеете и работите в „златна клетка", от която наистина не можете да се измъкнете, понеже финансовите ви ангажименти не ви позволяват това? Планирайте да изплатите кредитите си и да продължите да живеете без дългове; снижете стандарта си на живот. Помнете, че Бог е източникът, от който ще получавате всичко, което ви е нужно, за да живеете, ако първо търсите Неговото Царство (Матей 6:33)


7. Неправилни приоритети

Възможно ли е да се освободите достатъчно, за да сте на разположение на Бога? Приживе Тед ДеМос, президент на СВМС33, казваше, че „най-важното нещо е най-важното нещо винаги да бъде най-важно."


Преследващи успеха преди всичко?

Имах привилегията да се уча от д-р Зигфрид Бухолц. Той беше директор на голямата химическа компания BASF, а сега работи във Виена като водещ консултант и обучаващ по въпросите на мениджмънта. Той проведе анкета сред частни предприемачи, за които бизнес успехът е пръв приоритет в техния живот, и откри червена нишка в поведението им, която води към попадането им в заложения от тях самите капан.

Ето кои са симптомите:

1. Те изключват брачния си партньор и децата си от професионалния си живот - и така се лишават от един изключително важен източник на подкрепа и енергия.

2. Те съкращават социалните си контакти и заменят добрите си приятели с клиенти и колеги - и така разрушават най-важната си социална опора.

3. Те вярват, че могат да увеличат продуктивността си, като работят по-дълго и повече - и така губят личната си идентичност.

4. Те отстраняват всички хора около себе си, които изказват мнението си открито и честно - и така се лишават от важни корективи и информация.

5. Те се концентрират на онова в работата, което е носело успех досега - и така ограничават хоризонтите си и все повече губят готовността си и желанието си да променят нещо.

6. Те отхвърлят висшия авторитет (Бог) в живота си и се превръщат в самодоволни хора - и така губят ясна представа за реалността и стават опасно безпомощни в кризисни ситуации.

„Най-важното никога не бива да се оставя на милостта на най-маловажното." Тези думи на немския поет Гьоте очертават дилемата, която стои пред всички нас. За тази дилема говори и Чарлз Хамъл в проницателната си книга „Тиранията на спешното" - там той описва как спешните задачи на работното ни ежедневие изместват най-важното. Говорихме за това да бъдем свободни - на разположение на Бога в услуга на Неговите цели за нас - това е важно, но от наша гледна точка, ако сме наистина честни, не е чак толкова спешно.


Не позволявайте да ви обвържат

Чувствате ли се понякога обременени? Една стара история разказва за това как Бог създал магарето и му казал:

- Ти ще бъдеш магаре. Ще работиш усилно от сутрин до мрак и ще носиш тежки товари. Ще ядеш трева и ще те мислят за инат. Ще живееш 50 години.

Магарето отговорило:

- Твърде дълго е да живея по този начин 50 години. Моля Те, дай ми само 20.

Така и станало.

Бог създал кучето и му казал:

- Ще пазиш човека и ще му бъдеш най-верният приятел. Ще ядеш от остатъците от трапезата му и ще живееш 30 години.

Но кучето казало:

- Моля Те, Господи, да живея така 30 години е твърде дълго. Моля Те, направи годините ми не повече от 15!

Така и станало.

Господ създал маймуната и й казал:

- Ти си маймуна. Ще скачаш от дърво на дърво и ще правиш глупави номера. Ще забавляваш и разсмиваш хората. Ще живееш 20 години.

А маймуната отговорила:

- Господи, твърде дълго е да бъда клоун на света цели 20 години. Моля Те, направи годините ми не повече от 10.

Така и станало.

Най-накрая Бог създал човека и му казал:

- Ти си човек, единственото разумно същество на земята. Ще използваш интелекта си, за да владееш над всички създания по света. И ще живееш 20 години.

Човекът отвърнал:

- Господи, да живея само 20 години като човешко същество е твърде малко. Моля Те, дай ми 30-те години, които магарето отказа, 15-те години, които кучето отхвърли, и 10-те години, които маймуната не пожела.

Така и станало.

Човекът получил 20 години да живее като човек, след това 30 години да се задоми и да носи тежки товари като магаре, да има деца; после 15 години да живее като куче и да пази дома си, да яде каквото е останало; и накрая 10 години да живее като маймуна и да забавлява внуците си като клоун. Така и станало!



  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница