Глава 4 Магарето и лозата

„За лозата връзва магаренцето си и за избраната лоза - малкото на магарицата си..." (Битие 49:11).

В една селскостопанска страна лозата е нещо много скъпо и ценно. Тя е част от богатството на земеделеца и отлично средство за производство. А магарето е тревопасно животно, което означава, че яде растителност. Дали тогава идеята да вържеш магарето си за лоза е наистина добра? Няма ли то да опасе листата й или да се опита да се изскубне и да счупи пръчките й? По подобен начин частният бизнес може много лесно да изяде или унищожи собствените си активи. Така че да завържеш магарето за лоза трябва да има символично значение. Това е метафора за плодоносния бизнес!
Лозата

Лозата, разбира се, е библейската метафора за източника на плода в християнския живот - самият Господ Исус.

Как мога да придобия същата любов към хората като тази на Исус? Как мога да намеря онази мъдрост за бизнеса си, която идва отгоре? Как мога да владея себе си и да ръководя другите? Как може моята компания да бъде използвана за Божиите цели?

Отговорът е - завържете магарето си за лозата! Оставете магарето си - бизнеса си, активите си и всичко, на което разчитате - до ствола на истинската лоза, за да може вашият бизнес, свързан с лозата, да ви дава изобилен плод! Силата и животът на лозата ще потекат през магарето, сиреч през компанията ви, за да носят плод за Божия слава.

Исус много ясно изразява истината, че не можем да направим нищо, за да имаме духовен плод, ако не останем свързани с лозата! “Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз - в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо" (Йоан 15:5).

Да завържете магарето си за лозата означава да бъдете готови да Позволите на Бог да подкастря вас и всичките дейности на компанията ви, за да давате плод.

„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод" (Йоан 15:1, 2)

Духовното благословение от Бога често започва с подкастряне. Познавам много бизнесмени, които започват да вярват в Господа. Те са въодушевени и много благодарни за новия си живот с Бога и очакват, че Той ще започне да ги благославя веднага! Жалко е, че забравят, че преди да може да има растеж, има подкастряне. Често чувам новоповярвали бизнесмени да казват: „Мислех, че всичко ще ми тръгне на добре, а сега проблемите ми са повече и от преди. Имам чувството, че никога досега не съм се сблъсквал с толкова много дилеми!".

Това наблюдение е правилно и е точно каквото Бог иска. Собственикът на лозето трябва да се труди усърдно, да подрежда, да маха камъните, да разбива буците, да плеви и да подрязва клоните, преди да се появи какъвто и да било плод. Понякога трябва да закрием цяла компания, ако корените са гнили. Сещам се за един бизнесмен, който се занимаваше с вътрешен дизайн и украса на публичните домове и други сгради, свързани с престъпния свят в града си. След обръщението си той отказа да продължи тази дейност. Бизнесът му умря, но той самият започна да израства във вярата си и да се доверява на Бога за нови бизнес начинания. Започна нова компания, отново за вътрешен дизайн и украса, но този път на по-добра основа. И никога не се върна на стария си пазар.
Юда - една картина на бизнесмен

Татко Яков пророкува следното за Юда: „Той ще си завърже магарето за лозата." Юда е четвъртият син на Лия и Яков, и името му означава „слава на Господа". Това, че такова пророчество е изречено точно за човек с такова име, отразява първата цел на предприемача християнин: да издига Божието име и репутация, за да може хората да почитат и приемат Господа и всичките Му пътища.

Това обаче не е лесно за Юда - с баща като Яков. Влиянието на Яков, измамника, върху синовете му е силно и те също стават измамници. Това е вероятно едно от най-големите обвинения, които хората често държат срещу християните в бизнеса - че това, което казват, не винаги отговаря на това, което правят. Когато говоря с невярващи, те често повдигат възражението. „Говорят едно, а правят друго - това е лицемерие." Почтеността означава да говориш това, което живееш, и да живееш това, което говориш. Бизнес делата ни трябва да хармонират с взаимоотношенията ни с Господа!

Няма да забравя случая, когато заведох един познат на евангелизационна вечеря. Там той видя свой бизнес партньор, с когото се намираха в конфликт. Този бизнес партньор водеше групата на местните бизнесмени християни. Моят познат възкликна: „Ако той е християнин, мен не ме бройте!" Той намекваше за начина, по който другият човек действаше в бизнеса си - съвсем не така, както се очаква от един християнин.

Следната статия бе публикуване в USA Today на 19 септември 2002 г. Имената са променени.

„Бил Игълтън твърдеше, че струва над 1 милиард долара. Сега компанията, която той основа, е в развалини, дълговете му надвишават значително предишните му неизмерими активи и той е напълно банкрутирал. Но независимо дали преподава в неделното училище, пие бира в любимите си нощни заведения или се обажда на бившите си колеги, всички, които са говорили с бившия (ИД) на Worldweb през последните няколко седмици, казват едно и също - той се държи сякаш нищо не се е случило.

Това, което очевидно поддържа духа на Игълтън, е неговата религиозна вяра (той е новороден християнин)... Когато е с компания... той се интересува от здравето на болния барман, от новостите в бизнеса на другите, говори за църквата си и за тенис... В неделя Игълтън посещава баптистката църква Уестууд, където преподава в неделното училище... и всяка седмица със съпругата му посещават ресторант Тисън - обикновено си поръчват омари и нещо за пиене... Свещенослужителят в църквата, която Игълтън посещава, Джон Колдуел казва, че другите членове му дават „кредит на доверие".

На пръв поглед Игълтън изглежда всеотдаен вярващ. „Аз съм дете на Царя, а Царят е все още Исус. И аз съм напълно спокоен и доволен." Въпреки това той нарушава някои от основните постулати на религията, която - по думите на Колдуел - е против развода, изневярата и пиянството. Още докато работеше за Worldweb, Игълтън често оставаше да пие с колегите си до ранните часове на денонощието - дори преди заседанията на управителния съвет, които той винаги откриваше с молитва...

Преди пет години Игълтън и съпругата му се разведоха след 30 години брак. Той открито ухажваше Кати, бивш търговски топ консултант на Worldweb - и то, докато и двамата бяха още женени за други... Въпреки това в неделното училище той преподава на млади семейства, които искат да научат повече за благовестието и влиянието му върху брака.

"Начинът, по който развява байрака си на християнин, е твърде неудачен - твърди брокерът Джордж Лонг... - хората тук отказват да приемат това лицемерие."

Дори някое от тези очевидни несъответствия в живота му да го смущава, Игълтън въобще не показва това."

Чудите ли се понякога защо светът не гледа сериозно на християнството?

Юда е истински бизнесмен по душа! В Битие четем, че когато единайсетте сина на Яков искат да убият брат си Йосиф, Юда предлага едно бизнес решение, а именно: „Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът" (Битие 37:26, 27). Братята му се съгласяват с това предложение и когато мадиамските търговци минават с кервана си, те измъкват Йосиф от рова и го продават за 20 сребърника. Не чак толкова добра сделка, като се има предвид, че средната цена на един роб в района по това време е 30 сребърника! Юда Искариотски се справя по-добре. Той получава 30 сребърника, когато продава нашия Господ Исус.

И в двете ситуации любовта към бизнеса взема връх над любовта към Господ Бог.

Юда има много проблеми и в брака си. Той напуска дома на баща си, за да се ожени за ханаанка - жена от друга вяра. Изгубва най-големия си син, понеже момчето е изключително грешно. Юда има проблеми и с втория си син, който отказва да му се покорява, и в крайна сметка губи и него. Веднъж Юда спи с проститутка - или поне така си мисли, но по-късно се оказва, че това е било снаха му. Семейният му живот е пълен кошмар.

В живота на Юда настъпва промяна, когато започва успешна търговия с Египет. Баща му го праща там да купи храна за семейството. Там обаче обвиняват него и братята му в кражба и задържат най-малкия брат Вениамин като заложник. Юда успява да върне Вениамин на баща им и в крайна сметка да избави цялото семейство. По време на престоя си в Египет Юда се покайва, признава вината си пред Йосиф и Йосиф му прощава за всичкото зло, сторено от него и братята им. Юда отново тръгва на път с ново поръчение от Йосиф, който в Библията е прототип на Христос. „И фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, и идете в ханаанската земя. И като вземете баща си и челядите си, елате при мен, и аз ще ви дам най-доброто на египетската земя и ще се храните от тлъстината на земята" (Битие 45:17, 18). Йосиф дава на брат си дарове за баща си. „И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път" (Битие 45:23).

Когато Бог ни даде ново поръчение, Той също така ни снабдява щедро с всичко, от което имаме нужда, за да вършим това, което ни е възложил!

Глава 5

Как да завържем магарето си за Лозата
„Да завържем магарето си за лозата" означава да започнем да си партнираме със самия Исус. „Станете Мои партньори - ни кани Исус. - Приемете Моята поръчка и се включете в дейността Ми. Аз ще нося товара заедно с вас. Научете се от Мен колко значима може да е новата ви дейност. Ще видите как смирената Ми сила действа чрез вас и ще откриете колко отморяващо е да работите с Мен! Моите задачи не са трудни и Моята дейност не е тежка!" (парафраза на Матей 11:28, 29).

Исус е наистина много благ; истински джентълмен е! Той обикновено не използва много прилагателни, за да опише характера Си. Исус казва, че е „кротък и смирен по сърце". Тези думи не се чуват често в съвременните бизнес среди. Когато влиза в Йерусалим, Библията Го описва „смирен и яздещ на магаре". Когато Исус поеме юздите на вашето магаре, кротостта и смирението ще са първите промени, които хората ще забележат във вас. Кротостта не е черта, която обичайно се свързва с бизнесмените. Ние сме по-скоро горделиви, уверени в способностите си и убедени в бъдещия си успех. Така или иначе, кротостта и смирението са задължителни условия, ако искаме изцяло да изпитаме живота на Христос и да можем да вържем магарето си за истинската лоза.

Помолили датския скулптор Бертел Торвалдсен да направи статуя на Христос, благославящ с протегнати нагоре ръце. Най-напред той изваял глинен модел. Вечерта оставил модела в ателието си, за да изсъхне през нощта. Ателието му се намирало близо до брега. През нощта от морето придошла мъгла, влагата пропила в глината и формата на фигурата се променила. Когато на следващия ден скулпторът се върнал, той бил ужасен, че трудът му е отишъл напразно. Ръцете, които преди се протягали над главата за благословение, сега висели надолу, някак си подканящо. Лицето на Христос, което трябвало да гледа нагоре към небето, сега било насочено надолу, така че голяма част от него не се виждала.

Торвалдсен продължил да се вглежда в модела и изведнъж осъзнал, че именно така трябвало да изглежда статуята. „Ами да – възкликнал той. - Когато искаш да видиш лицето на Христос, трябва първо да се смириш и да коленичиш пред Него."

Често зад фасадата на самоуверения и силен бизнесмен най-вероятно се крие напълно различен човек. „Достигнах до заключението, че всеки, който публично се държи като властен, самоуверен и самодоволен човек, всъщност прикрива срама си". Според статия на Сю Ериксън Болънд в броя на Atlantic Monthly от ноември 2000 г. гордостта е форма на нарцисизъм и защитна реакция срещу срама - съзнанието, че вътрешният човек има сериозни недостатъци; че човек просто не е достатъчно добър.

Проф. д-р Манфред Кец де Ври от френското бизнес училище INSEAD твърди, че вътрешният копнеж за успех и признание е пряк резултат от отхвърлянето на човека в миналото му. В мотивацията на частните предприемачи често е залегнало желанието да покажат на родителите си (независимо дали те са живи или са починали), че могат да успяват и да се справят - и така да получат любовта и уважението, което не са имали преди.

Преди няколко години имах привилегията да обучавам по-големия син на богат мениджър на проекти. Той страдаше много под тежестта на негласните очаквания на властния си баща. Бремето, което усещаше, понамаля малко, когато излезе от семейния бизнес и се премести да живее в друг град. Едва тогава обаче той започна да се развива като отделна личност, а не като придатък на баща си, постоянно изнемогващ от усилията да отговори на тези очаквания.

Ако завържем себе си за Лозата, за Исус Христос, това пресича този дух на недостатъчност и ни открива нов източник на сили и приемане. Тогава смирението и кротостта на Исус могат да станат и наши. Исус заявява: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Матей 5:5). Не е правилно да мислим, че кротостта е слабост. Точно обратното е вярно! За Мойсей се казва, че е бил кротък, но от Библията разбираме, че Мойсей е бил изключително силен характер! Кротостта е сила, защото черпи сили, самоуважение и приемане от един нов източник - от връзката си с Исус. Исус казва: „Блажени кротките." „Блажени" означава, че всички Божии ресурси са на наше разположение и ние имаме Неговото одобрение, приемане, сили и мощ, „защото те ще наследят земята". Така че елате и се радвайте на всичко, което Бог дава от добротата Си.

Бизнесът по магарешки е преди всичко почивка! Докарайте магарето си до лозата и оставете жизнените й сокове да потекат свободно през него, за да произведат кротост и смирение. Кротостта се вижда най-явно тогава, когато силните хора изберат да служат, вместо да упражняват властта си. Тя ни тласка да не гледаме на себе си твърде сериозно или да търсим твърде много признание от страна на хората. Кротките хора са искрено изненадани, когато се окаже, че стоят в центъра на вниманието. Те търсят най-доброто в човешките същества около себе си и им харесва да създават условия за максималното развитие на другите.

В бестселъра си Good to Great Джим Колинс говори за важността на кротостта, която Исус показва. Мисля, че тази книга е една от най-добрите през последните години особено поради обективното изследване на фактите, характерни за компаниите, чийто бизнес е изключително успешен в продължение на поне 15 поредни години. Първата характеристика, спомената в неговата книга е това, което той нарича ръководител от пето ниво. Такъв ръководител притежава на пръв поглед несъвместимите качества скромност и силна воля, кротост и твърдост. Тези ръководители следват това, което той нарича „принцип на прозореца и огледалото". Поглеждат навън през прозореца, за да видят кого да похвалят за успеха на проекта си, и се обръщат към огледалото, когато става въпрос за носенето на отговорност. Кротостта на Исус също съдържа силна воля и твърдост, съчетани с отговорност пред Отец и любов към другите.

Чували ли сте някога обратното твърдение: „Блажени онези, които лансират себе си, защото те ще стигнат до върха в кариерата си"? Така че, когато се изкачвате по стълбицата на успеха, внимавайте да не би като стигнете до върха, да се окаже, че стълбата ви е подпряна на погрешната стена!
Хората, които Христос променя, променят всичко около себе си

„Искате да усмирите буйния си млад жребец, така ли? Вземете 30-сантиметрово въже и го вържете заедно с магаре. До 48 часа жребецът ви ще стане кротък като агне." Удивително, но факт! Това бил съветът на възрастен ирландец, треньор на коне, който знаел, че упоритостта на магарето няма да отстъпи пред номерата на злонравия жребец, макар жребецът да е много по-голям на ръст от него. Магарето тръгва на където си поиска, а конят просто трябва да се научи да следва! Ако “завържем магарето си за Лозата", ние с вас, упоритите християни в бизнеса, също можем да имаме подобно благотворно влияние.

Исус ни кани: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко" (Матей 11:28-30). Той ни кани да се вържем за Него с 30-сантиметрово въже - да работим заедно с Него, впрегнати в общ ярем, поделяйки си тежестта на работата ни! Тогава ще се научим да Го следваме и ще наблюдаваме отблизо Неговото действие.

Исус ни кани, така да се каже, да се прикрепим към Него с един лакът въже - много изкъсо - и да работим с Него, носейки същото иго и изпитвайки същата тежест на работата. Това е начинът да се научим да Го следваме, да работим отблизо с Него и да бъдем много близо до Него.

„Не мога да повярвам колко раздразнителен и гневлив съм станал. Преди вземах решенията си въз основа на ценностите и вярата си, а сега сякаш всичко се върти около месечни печалби, дялове и паричен поток." Една сутрин Ханс се събудил и не харесал човека, когото видял в огледалото. Бил се превърнал в част от корпоративната култура. Изследванията показват колко бързо можем да попием духа на корпоративната си среда поради натиска да променяме и нагаждаме отношението си, очакванията си и поведението си така, че да се впишем по-добре в нея. „Впрягането" с партньор, който не споделя нашите ценности, може да повлияе на духовното ни здраве!

Когато сме потопени в днешната бизнес култура, лесно можем да стигнем дотам, че да изоставим истинския си източник на действителни ценности. Добре познатата история за жабата в тенджерата с бавно затоплящата се вода, която в началото се чувства добре, но накрая бива сварена, защото продължава да стои вътре, илюстрира истината, че и ние можем бавно да се превърнем в продукт на средата си, вместо да бъдем благотворно влияние върху нея.

Човекът, когото Христос променя, променя средата около себе си. Това е виждането ни в компаниите „Краун". Ние знаем, че когато стоим свързани с Христос и заедно с Него носим ярема Му, тогава започваме да виждаме как силата Му се излива чрез магарето ни, в нашия бизнес. Това на свой ред се отразява на средата ни и в крайна сметка библейските ценности се превръщат в ежедневна практика и променят хората към по-добро.

Апостол Павел цитира реплика от известна старогръцка трагедия, когато записва в Писанието стих, който си струва да вкараме в умствената ни база данни. „Лошите приятели покваряват добрите нрави" (I Коринтяни 15:33). Мъдрият цар Соломон казва: „Който ходи с мъдрите, ще бъде мъдър, а другарят на безумните ще стане лош" (Притчи 13:20). „Научете се от Мен" - ни приканва Исус. Истинска привилегия е човек до края на живота си да остане ученик в учебна атмосфера, като се радва на силата и мъдростта на самия Създател!

Един човек получил добра ирландска мъдрост, когато преди старта на престижно конно надбягване попитал:

- Какво прави тази стара кранта в това надбягване? Отговорът бил:

- Е, знам, че няма шанс да победи, но компанията ще й се отрази добре.

Глава 6

Изкупеното магаре
„Кой е Питър Хамор?" - това е въпрос, който равините шеговито задават на учениците си, за да им обяснят една от удивителните заповеди на Тората. Питър Хамор не е човек, а пий тър хамор - юдейски обичай, чието название означава „ритуално приемане на магарето".

В Изход 13:13 четем следната заповед: „А всяко първородно от магаре да изкупиш с агне или яре, а ако не искаш да го изкупиш, тогава да му пречупиш врата. Ще изкупиш и всяко първородно на човек между синовете си."

Изглежда магарето е имало специален статут в традициите на древен Израел. То е единственото забранено за ядене животно, чиито първородни е трябвало да бъдат изкупвани, понеже са принадлежали на Господа. Първородният син на всяко юдейско семейство е трябвало да бъде изкупен, за да служи на Господа - това е ставало посредством принасянето на заместителна жертва. Мъжките първородни на позволените за ядене животни са били предопределени за Господа и са били жертвани в храма. Магарето обаче е било забранено за ядене и, следователно, не е било считано за годно да бъде принасяно в жертва. Собственикът му е трябвало да го изкупи с агне - да даде на свещеника агне вместо магаренцето. Ето че още преди да се появи свещената крава, вече е имало свещено магаре! Връзката с Господ Исус е поразителна. Нашият бизнес, който е нашето магаре, трябва да бъде изкупен и да ни бъде върнат от самия Агнец!

Идеята, че първородните принадлежат на Бога, произхожда от бедствието, сполетяло египтяните в нощта преди Изхода на изрелтяните. В онази нощ умират всички първородни синове освен първородните на юдеите. Ето защо всички първородни синове, както и всички разрешени за ядене животни са считани за свети пред Бога. Ако собственикът на магаренцето не искал да го изкупи, като пожертва агне на негово място, тогава е трябвало да му пречупи врата! С други думи, ако магаренцето не станело приемливо за Бога, като за него бъде пожертвано агне, то би било напълно безполезно за Него! По същия начин всичко, което притежаваме - в това число компания, активи, кариера и амбиции - трябва да стане приемливо за Бога чрез жертвата на Агнеца.

Наскоро прочетох едно юдейско обяснение на тази заповед от Изход 13:13. Авторът твърдеше, че причината да се изисква магарето да бъде убито, ако не бъде изкупено, трябва да се търси в простия анализ на разходите и печалбата. Магарето струва повече от едно агне. „Тази заповед е формулирана в Тората по такъв начин, че ако човек наруши мицва (заповедта), това ще доведе до икономическа загуба за него. Ако дадеш агне, изпълняваш заповедта, извършваш мицва и запазваш магарето. Но ако задържиш агнето, извършваш авера (морално престъпление) и губиш магарето. Изборът е твой!" Според Тората хората са можели и да изплатят равностойността на жертвата в пари. Ето ви още един начин да се прави бизнес!

Причината да се налага магаретата да се изкупват може да е свързана и с Йезекиил 23:30. В този стих материализмът на Египет, използван разгулно от израелтяните, е сравнен с „плът на магарета". Равините, които коментират текста, сравняват староеврейската дума за магаре - хамор - с думата хомор, която означава нещо като да се отдадеш на безграничен и неудържим материализъм.

И така, забраненото за ядене магаре се изкупва от ритуално чисто животно, от агне. Това е сравнение с Израел, който е воден от небесен пастир. Освещението на хората настъпва след освобождаването им от Египет. Те заменят своите материалистични магарета с духовен живот, като признават, че Господ е техният пастир и че са били спасени чрез кръвта на агнето. Исус, Божият Агнец, ни е изкупил за Свое притежание чрез кръвта Си. „Или не знаете, че ... вие не принадлежите на себе си? Защото вие бяхте купени с цена, затова прославете Бога с телата си" (I Коринтяни 6:19, 20). Исус е сторил това на кръста, когато извиква „Свърши се!", което буквално от старогръцки означава „Изплатено докрай!", купено и платено със скъпоценната кръв на Исус. Това важи и за бизнеса ни. Бог иска да използва нашето магаре - бизнеса, активите и компанията - за Своето изкупително дело.

Когато изборът е падал върху магарето, свещеникът е изговарял специално благословение. Да осъзнаем, че бизнесът ни е бил изкупен и че Бог го е купил с Агнеца Си, е доста значим момент. Знам за няколко компании, които организираха специална церемония по освещаването си, с която да ознаменуват факта, че вече имат нов собственик!

Попаднах на едно изследване върху думата хамор, чийто автор е равин Хилел Бен Давид. Той сравнява Авраам с Мойсей. Авраам използва магарето си, за да качи Исаак и нужните му за изкупителната жертва материали (дърво, нож) на планината. Мойсей качва жена си и децата си на магаре и тръгва обратно към Египет, носейки Господния жезъл в ръка. И двамата имат водеща роля в изкупителната дейност! След това прави сравнение с Месията, когото Йерусалим зове развълнувано: „Радвай се много сионска дъще, викай от радост, Йерусалимска дъще! Ето, твоят Цар идва при теб; Той е праведен и спасител, смирен, и яздещ на магаре, и на магаренце, рожба на магарица" (Захария 9:9). Това е окончателната изкупителна дейност. Това начинание ще бъде окончателно доведено до успешен завършек, когато Човешкият Син се върне отново, но този път не яздейки магаре, а на небесен облак и в цялата Си слава!

Запознах се с един бизнесмен в края на много успешна за него година. От благодарност към Бога той реши да покаже на клиентите си какво означава да бъдеш освободен от дълга си. През декември, както всеки друг месец, той им изпрати фактурите. Но този път в тях написа „Изплатено!" Това му струваше около 10% от целия оборот за онази година! По този начин искаше да покаже на клиентите си какво е направил Исус за нас. Нашият дълг към Бога е платен от Исус и Той ни е освободил, за да можем да станем хората, които иска да бъдем. С тази своя постъпка бизнесменът искаше да изрази благодарността си за това, че самият той е получил толкова много от Бога.

В Лука 19:33 четем следното: „И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?" Тук Лука посочва, че магаренцето вероятно е имало повече от един собственик. Това не е било обичайно в староеврейското общество. Дали животното е било по-специално и толкова ценно, че е трябвало да се съберат група купувачи и да го закупят заедно - също както днес скъпите състезателни коне се купуват от няколко съдружници като вид обща инвестиция? Старогръцката дума, използвана от Лука, е баалим. Тя означава „собственици" и е множественото число на Ваал, известен бог в древен Израел. Може да се каже, че магарето е принадлежало на боговете!

Библията ни учи, че пазарът е изключително повлиян от бог Мамон, когото Исус развенчава и когото счита за толкова важен, че дори оповестява името му. Исус ни предупреждава, че „никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона." Трябва да изберем. На кого ще служим като компания? Можем да служим или на единия, или на другия. „И съживи вас, които бяхте мъртви във вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, според княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството, между които и ние всички сме живели някога в своите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били деца на гнева, както и другите" (Ефесяни 2:1-3).

Но сега „по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас - това е дар от Бога - не чрез дела, за да не се похвали никой. Защото сме Негово творение, създадено в Христос Исус за добри дела, които Бог отнапред е наредил, за да ходим в тях" (Ефесяни 2:8-10).

Трябва да има, както вече казахме, прехвърляне на собствеността. Бог ни дава нови цели и нови насоки. Това важи и за компаниите. Получаваме нова мисия, нова цел, нови ценности - и всичко това, подготвено от самия Бог. За съжаление, малко бизнесмени разбират това. Те продължават напред под влиянието на мамон, без да осъзнават, че Бог вече е откупил компанията им. Всъщност те не искат и да чуят за подобно прехвърляне, защото държат на това да останат сами собственици на компаниите си.

Винаги съм се удивлявал от факта, че Исус е бил продаден за пари - за 30 сребърника, средната цена на един роб. Мисля, че Той Си е позволил само веднъж да попадне под влиянието на Мамона, за да може чрез смъртта и възкресението Му властта на парите да бъде разчупена веднъж завинаги. „Той изличи написаното в постановленията на закона, което беше против нас, и го отстрани отсред нас, като го прикова на кръста; и като разоръжи началствата и властите, Той ги изложи открито на показ, тържествувайки над тях чрез него" (Колосяни 2:14, 15).

По този начин Той открито унижава и обезоръжава Мамона. Да завържем магарето си за истинската лоза означава да прехвърлим собствеността. Когато компанията ни е под ръководството на Светия Дух, можем да не стоим вече под влиянието на Мамона. Прехвърлили ли сте компанията си на Бога?

Познавам бизнесмени, които символично подписват нещо като договор за продажба, по силата на който всичките дялове се прехвърлят на Господ Бог.

- Това е най-освобождаващото нещо, което някога съм правил - ми каза Ричард, добър мой приятел. - Сега бизнесът е на Бога и вместо сам да се питам „Каква да е следващата ми стъпка?", аз първо се моля и питам Господа „Каква ще бъде следващата ни стъпка? В края на краищата, това са Твоите пари, Твоят бизнес, Твоят сътрудник, Твоят проблем."