Бизнес по магарешки питър Брискоу

За разлика от вола - роболепно животно, което се оставя на волята на господаря си, магарето е по-твърдоглаво същество, известно с това, че прави каквото си науми. Но по никакъв начин магарето не е глупаво животно. В един от своите коментари Матю Хенри пише следното за този стих: „Оселът знае изгодата си: познава яслите на стопанина си, където го хранят, затова той стои и живее там." То знае къде е добре да бъде и обича храната си!

Джим, мой приятел ирландец, има две магарета. Той трябва да внимава магаретата му да не преяждат, иначе те (както и ние) ще надебелеят. Това му се случи веднъж - магаретата ядоха твърде много храна и надебеляха прекомерно. Когато магарето стане много тежко, то ляга, обръща се по гръб и не може да се изправи отново! И на практика става неизползваемо!

Как може една компания да надебелее прекомерно? Тук се сещам за притчата за богатия глупец, за когото Исус разказва. „Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, като казваше: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си. И каза: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели. А Бог му каза: Глупецо! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, а не е богат спрямо Бога" (Лука 12:16-21).

Успехът може да означава падение за нас! Да се възгордеем с богатствата си, „натрупани за много години"; означава, че не разчитаме на Бога. Във Второзаконие 8:17, 18 Бог ни предупреждава да не си казваме: „Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство." Точно обратното, трябва да помним, че Господ, нашият Бог, е „който ти дава сила да придобиваш богатство". А причината за това богатство е „за да утвърди завета Си, за който се закле на бащите ти, както е и днес."

Увеличаването на печалбите и активите не може да бъде самоцел, нито може да се използва за подсигуряване на компанията. Целта на чистата печалба, както вече споменахме, е да затвърди взаимоотношенията на Бога с хората, както и тези на хората с Бога. Вашето богатство обслужва ли Божиите цели? Внимавайте! Гордостта винаги предшества падението.

Просто трупането на пари ги прави безполезни за Божието царство и прави компанията дебела и неизползваема. Да разчитаме на парите е същото като да се покланяме на Мамона. Финансовата свобода не означава да разполагаме с достатъчно авоари, за да си живеем спокойно; означава да признаваме, че Бог е източникът на всичко, от което се нуждаем. Да се уповаваме на Бога означава също и да не зависим от парите; да гледаме на парите като на средство, а не като на цел. Магарето ни не бива да се превръща в златно теле!
Осолен фураж

С какво храним магарето си? Магарето, което е вързано за лозата, се нуждае най-напред от осолена храна! „И Той ще даде дъжд на семето ти, което ще засееш в земята, и хляб като добив от земята, и той ще бъде тлъст и изобилен. И в онзи ден добитъкът ти ще пасе на широки пасбища, и воловете и магаренцата, които работят земята, ще ядат чиста зоб, веяна с лопата и веяло" (Исая 30:23, 24).

Защо осолена храна? За да надникнем в значението й, трябва да се запознаем с една картина от Стария Завет. В IV Царе 2:19 четем следното: „И градските мъже казаха на Елисей: Виж, моля те, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни, но водата е лоша и земята е безплодна." Тук става дума за красив град с добро местонахождение. Търговците обичат да идват в него и да стоят по няколко дена. Зад впечатляващата фасада обаче има нещо, което причинява много страдание на обитателите му и е бреме за всички, живеещи и работещи в него. Въпреки видимо прелестната околност и възхищението на посетителите, жителите на града се превиват под тежестта на своята градска тайна. Питейната вода е лоша, а почвата не ражда нищо. Водата е мръсна - това не означава, че няма вода, а че е застояла и води до безплодие.

Макар че почвата е неплодородна, все пак реколта има. Виждаме наченките на жътва. Над земята обещаващо се подават малки кълнове. Дърветата са отрупани с цвят и вещаят изобилие от плодове. Всичко изглежда чудесно! Тук обаче се крие трагедията на града. В крайна сметка жътва няма. Може би в сърцата си земеделците все таят надеждата, че следващата година ще е по-добра. Та нали се трудят усърдно и впрягат всичките си таланти и умения да променят нещата! Дълбоко, дълбоко в себе си обаче те знаят: „Не, и този път няма да стане. Знаем точно какво предстои." Така и става. Още преди да започнат да зреят, плодовете изпокапват необрани на земята - и всичко е отново напразно.

Може би това е картина на вашия бизнес. Може би отвън нещата изглеждат добре. Хората говорят с респект за начина, по който е организирано всичко, и са впечатлени от ноу-хауто на компанията. Продуктите изглеждат добре в началото, служителите са висококвалифицирани и доставчиците са доволни да имат клиент като вас. Но нещо не е наред. Появяват се проблеми с клиентите и става все по-трудно да се открият причините за тях. Клиентите започват да отказват поръчки и предявяват рекламации, между продавачите и производствените работници започват дрязги, става все по-трудно да плащате на доставчиците си. Напрежението расте. Вие кретате напред, но все не успявате да пробиете.

Можете да намерите изход, като завържете магарето си за лозата и му дадете осолен фураж! Нека продължим да четем за картината от IV Царе 2:20-22. „А той каза: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И му донесоха. И той излезе при извора на водата и хвърли солта в него, и каза: Така казва ГОСПОД: Изцелих тази вода; вече няма да има смърт и безплодие от нея! Така водата беше изцелена, както е и до днес, според словото, което говори Елисей."

Солта е олицетворение на възкресенската сила на прославения Изкупител, дадена на християните от обитаващия в тях Свят Дух. Тази сила - животът на самия Исус - тече през лозата и през магарето, за да принася плод. Като бизнесмени християни вие сте членове на „свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос" (I Петрово 2:5). Сам Исус прави жертвите ни благоприятни на Бога. Само Неговото действие чрез нас заслужава одобрението на Отец. Ами солта? „И всеки принос от хлебните си приноси да посоляваш със сол. Да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог. С всичките си приноси да принасяш и сол" (Левит 2:13).

Бог казва на Мойсей, че при никакви обстоятелства не бива да Му се принасят жертви, без да са овкусени със сол. Без сол, жертвите не са приемливи независимо от добрите ни намерения.

В Лука 14:33 Исус ни казва какви са минималните изисквания към учениците Му. „И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик." Това е жертвата, която изисква от нас законът. Да се откажем от всичко свое е минималното изискване! Следващите стихове 34 и 35 продължават така: „Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша." Исус нарича християните „солта на земята". Нашето пълно предаване в ръцете на Бога е това, което като солта придава приятен вкус, а в замяна Бог ни изпълва с Духа Си. Ние сме сол на земята не поради собствената си дейност, а въз основа на действието на Исусовия живот чрез нас.

От Него трябва да извира всичко, което правим. Той трябва да е първият, до когото се допитваме. В Левит 2:13 се говори за „солта на завета". Това е Божието обещание да даде сила на всеки, който сключи завет с Него. Солта трябва да се добави към фуража! Солта трябва да се изсипе в самия извор, за да направи водата годна и животворна. Тази сол представлява връзката ни с Исус, посредством която магарето ни стои вързано за лозата!

Магарето на един стопанин паднало в дълбок кладенец. Колкото и да се опитвал, човекът не могъл да измъкне животното си от шахтата. Накрая решил да затрупа кладенеца с пръст и отпадъци и да погребе магарето си под тях. Събрал приятели, взели ръчни колички и започнали да насипват пръст и отпадъци в шахтата, за да погребат магарето. Междувременно магарето стъпвало върху постепенно растящата купчина пръст и накрая успяло само да се измъкне от кладенеца!

В тази глава говорихме за магарешкия фураж. Важен елемент от диетата на магарето е храната, в чийто състав влизат и проблеми! След като оглеждат обещаната земя преди навлизането на народа в Ханаан, съгледвачите се постарават с всички сили да убедят израелтяните в привидно непреодолимите проблеми, които стоят пред завземането на тази обещана земя. Ето казват те: „Земята, която обходихме, за да я разузнаем, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките хора, които видяхме в нея, са много високи мъже. Там видяхме великаните, синовете на Енак, от великанския род; и пред тях ни се виждаше, че сме като скакалци, а такива бяхме и в техните очи" (Числа 13:32, 33).

Исус Навин и Халев съветват хората: „Само не въставайте против Господа и не се страхувайте от народа на земята, защото той е ястие за нас! Защитата му се оттегли от него, а Господ е с нас; не се бойте от тях!" Ще ги погълнем. Проблеми ли? Ще им видим сметката наведнъж! Твърде често това, което ни плаши, е всъщност сянката на проблема пред нас. Вярата означава, че Господ е с нас, а сянката избледнява под светлината, която Бог хвърля върху проблема.

Какви поуки можем да извлечем от историята за магарето в кладенеца?

1. Когато сме попаднали в кладенец, винаги има изход.

2. Трябва да се концентрираме върху изхода дори ако ни се струва, че изникват все повече проблеми.

3. Когато проблемите се натрупват, това може и да ни доведе до разрешението.

4. Когато разрешение сякаш все не се намира, не бива да смятаме, че всичко е загубено.

5. Трябва да останем оптимисти!

Да правим бизнес в партньорство с Господа означава да се научим да се справяме с трудностите на пазара и на самия бизнес. Да правим бизнес в партньорство с Господа означава преди всичко да се уповаваме на Бога за крайния резултат, ап. Петър пише: „Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви изпита, като че ви се случва нещо чудно, а се радвайте, доколкото сте участници в страданията на Христос, за да се радвате и ликувате и когато се яви Неговата слава" (I Петрово 4:12, 13).

Първото, което трябва да направим, когато се появят проблеми, е да се научим да благодарим на Господа, каквито и да са обстоятелствата. Да благодарим на Бога за проблемите означава, че разбираме, че Той ще се погрижи за изхода. Разрешението сигурно ще ни удиви! Да правим бизнес в партньорство с Господа означава да осъзнаваме, че трудностите носят възможности! Павел решава да остане в град Ефес въпреки тежките конфликти, „защото ми се отвори голяма врата за работа, а има и много противници" (I Коринтяни 19:9). Да правим бизнес в партньорство с Господа означава да се учим на твърдост - също като Павел, който пише: „И не само това, но се и хвалим със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта - опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни е даден" (Римляни 5:3-5).

„Да обичаш ближния си както себе си" - такъв ще е един от по-важните резултати от това, че магарето ни е завързано за лозата. За красноречива илюстрация тук служи добрият самарянин, който, пътувайки от Йерусалим за Ерихон, попада на безпомощен човек, ограбен и лежащ на пътя. Самарянинът се смилява и проявява грижа към пострадалия юдеин: „Един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали, приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. А на следващия ден извади два динария две надници, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя" (Лука 10:33-35). Милост в действие!

За самарянина въпросът се свежда до това да прояви любов към ближния и да използва средствата си, за да окаже грижа и милост на човек в нужда. Преди няколко години в-к Лондон Таймс отрази резултатите от проучване, проведено сред млади бизнесмени. Оказва се, че две трети от тези амбициозни и състоятелни личности не чувстват въобще никаква отговорност върху себе си да помагат на други, които не са така заможни като тях! Как можем ние да използваме магаретата си и да се грижим за бедните сред нас? Ето няколко примера.

- Наскоро чух за един холандски бизнесмен, който приютил бежанец от Иран в дома си.

- Една компания си е поставила за цел 10% от персонала й да бъдат хора с увреждания.

- Друго предприятие осиновява финансово деца от развиващите се страни и поощрява персонала си да прави същото.

- Шест местни компании си сътрудничат с близкия затвор и наемат на работа хора, излежали присъдите си.

Като частни предприемачи и християни за нас е голямо предизвикателство да намираме нови приложения на идеята за настойничеството. Трябва да се учим какво означава да използваме част от активите на компанията си по нестопански начин, както прави добрият самарянин, когато използва магарето си, за да помогне на свой ближен. Неговата постъпка му коства време и пари. В Лука, глава 16, Исус хвали хитроумния управител, защото е опростил на длъжниците си чак до половината от дълговете им. „И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища" (Лука 16:9).

Златното правило на Библията гласи следното: „И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, това и вие правете на тях; защото това е, на което учат законът и пророците" (Матей 7:12). А това е точно обратното на общоприетото правило, според което „Който плаща, той поръчва музиката!".

Спомням си как шефът на търговския отдел на една фирма поръча да изпишат това златно правило върху монети, които раздаде на продавачите си. Всеки път, когато срещаха трудности в преговорите, те задаваха следния въпрос на опонента си: „Ако бяхте на мое място, какво щеше да е честна сделка за Вас? Как бихте искали да се отнеса аз към Вас?" Това се казва откритост и прямота. Това са действия, които събират хората в името на обща цел по начин, печеливш и за двете страни. Ситуация, от която всички са доволни!
Магаре, което рухва под товара си

„Ако видиш, че магарето на онзи, който те мрази, е паднало под товара си, гледай да не го изоставиш. Непременно да го освободиш заедно с него" (Изход 23:5).

Когато до вниманието ви достигне проблем в бизнеса на друг предприемач, това може да е Божият начин да ви подкани да изиграете важна роля в живота на този ваш колега.

Помня сякаш беше вчера един сериозен разговор, който имах с кредитор на компанията ни. Той се държеше като териер, готов да погне всеки клиент, който не си плаща навреме. Всъщност той печелеше от това, че средният му срок за събиране на вземанията беше около 35 дена! В онзи ден той вече се беше ядосал на наш търговец. Този човек беше независим търговец на химични продукти за месопреработвателната промишленост, един от най-добрите в занаята си. Той много добре познаваше отрасъла и нуждите на клиентите, но, както се случва при много други добри търговци, администрацията му беше голям хаос и поради това той често закъсняваше с плащанията си. Кредиторът искаше да повдигне срещу него съдебно производство за събиране на вземанията си. Аз знаех, че това вероятно ще сложи край на взаимоотношенията ни и затова помолих да му дадем само още един шанс, като обещах веднага да отида да говоря с него. Още същия ден отидох до дома на търговеца, където се помещаваше и офисът му. Влязох в офиса и едва не паднах, препъвайки се в купищата хартия и папки по пода. Той нямаше никаква система за подреждане на документите си. Докато пиехме кафе и си говорехме, стана ясно, че въобще не се ориентираше в администрацията и не знаеше как да се справя с този аспект на работата си. След още няколко разговора, решихме да изкупим бизнеса му като едноличен търговец и той да дойде да работи за нас, за да можем ние да издаваме фактурите и да правим разплащанията навреме. Той беше много благодарен, че не се ръководехме само по студените цифри, а проявихме загриженост към него като към човек. В неговите очи това беше свидетелството за любов към ближния и уважението му към християните порасна. Обръщайте внимание кога бизнес партньорите ви имат затруднения. Има много възможности да свидетелстваме с думи и дела за любовта на Бога!

Едно от важните решения за частния бизнесмен е свързано с избора на партньори. Удивително е, че Библията съдържа категорични съвети за това какво да не правим в това отношение. В Стария Завет четем следното: „Да не ореш с вол и магаре заедно" (Второзаконие 22:10).

От практическа гледна точка проблемът се състои в това, че товарът не се разпределя равномерно между двете теглещи животни. Библията използва образа на хомота, който се слага на врата на животните, за да им помага да вършат тежката си работа. Ако двете животни в хомота са различни по размер и сила, тогава тежестта пада предимно върху едното и вратът му може лесно да се пречупи. Друга причина е безплодието. Потомството на магаре и кон е муле. Макар че мулето може да носи големи товари, то е стерилно и не може да ражда малки. Във II Коринтяни 6:14, 15 Павел споменава и духовна причина: „Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?"

В случай на противоречие с партньора на един християнин все би му се наложило да направи компромис, а това ще доведе до неблагоприятни последствия за самия вярващ бизнесмен и може да навреди на Божието дело чрез компанията. Пример за ужасен провал е случилото се с иначе успешния цар Йосафат, когато влиза в съюз с безбожния цар Охозия. „А след това юдовият цар Йосафат се свърза с израелевия цар Охозия, който постъпваше безбожно. Свърза се с него, за да направят кораби, които да отидат в Тарсис. И направиха корабите в Есион-Гавер. И Елиезер, синът на Додо, от Мариса, пророкува против Йосафат и каза: Понеже си се свързал с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И корабите се разбиха и не можаха да отидат в Тарсис" (II Летописи 20:35-37).

Очевидно Йосафат не е научил нищо от предишния си съюз с Ахав (II Летописи 18:18-34), нито от злополучния съюз на баща му с Арам (II Летописи 16:2-9).

Тези партньорства са примери за неравностоен ярем, защото единият служи на Господа с цяло сърце, а другият явно има други приоритети, които не включват Господа.

Преди да започнете дадено партньорство, добре е да си зададете следните въпроси:

• Какви са мотивите ми?

• Какви проблеми се опитвам да избегна по този начин?

• Това партньорство най-доброто решение ли е или е просто по-лесното решение?

• Молил ли съм се за това и търсил ли съм съвет от други?

• Партньорът ми и аз стремим ли се към едни и същи цели?

• Готов ли съм да направя каквото Бог иска от мен дори ако финансовата ми печалба бъде по-малка?

Когато описва влизането на Исус в Йерусалим и говори за магарето, на което Той язди, Матей използва старогръцката дума хюподзюгион, която буквално означава „едно в хомот". Най-добрият хомот за нас, вярващите бизнесмени, е да бъдем партньори с Исус в бизнеса си!

В старозаветни времена магаретата е трябвало да почиват в шабат, събота. „Спазвай съботния ден, за да го освещаваш, както Господ, твоят Бог, ти е заповядал. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота (шабат) на Господа, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито волът ти, нито магарето ти, нито който и да било твой добитък, нито чужденецът ти, който е вътре в портите ти; за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти. И помни, че беше роб в египетската земя и че Господ, твоят Бог, те изведе оттам с мощна ръка и с издигната мишца; затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден" (Второзаконие 5:12-15).

Една от важните задачи на вярващия бизнесмен е да оставя време за достатъчно почивка, време за размисъл и отмора - не само за себе си, но и за служителите си. Причината да почитаме Шабат, както посочва и стихът, се корени в това, че Бог ни е изкупил от робство с мощната Си ръка и издигната мишца! Този почивен ден е ден за празнуване, той действително е празник.

През цялата си кариера съм държал на обичая си да не работя в събота или неделя. Винаги ще има проблеми за решаване, крайни срокове за догонване и оферти за писане. Да изберем съзнателно да почиваме в неделя е постъпка, с която засвидетелстваме упованието си на Бога. Това е преднамерена стъпка, с която се приближаваме към Бога и демонстрираме уверената си надежда, че Той ще се погрижи за всичко! На частните предприемачи твърде често им се случва още в неделя сутрин да започват да се тревожат за понеделнишните си проблеми. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло" (Матей 6:33, 34).

„Свързват тежки и непоносими бремена и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат даже с пръста си да ги помръднат" (Матей 23:4).

Тежки бремена - като корабните пратки или контейнерите. Това е значението на старогръцкия израз фория бареа, използван тук. Тежки бремена, непоносими!

Тук Исус говори за бремето на законите и указите. Можем да добавим негласните очаквания. Нашата задача като ръководители на организацията е да облекчаваме служителите си и да им даваме свободата да служат на Бога така, както Той очаква от тях. Да служим, вместо да властваме. Като последователи на Исус трябва да имаме същото отношение като Него: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка" (Матей 11:28). Ако носим тежестите на хората си заедно с тях, това ни дава отличната възможност да бъдем като Христос за тях. Когато се борят с трудни моменти, загуба или неспособност, можем да им показваме милост и любов.

Исус влиза в Йерусалим на гърба на магаре - само Той е в състояние да язди на гърба на магаре, което все още не е обяздено и приучено да носи на гърба си товар или човек. Пиша това в началото на седмицата, която наричаме „страстна" - седмицата, когато Исус ни показва най-важното в характера Си, Своята любов. Неговата страст - или любов - Го води да направи най-великата жертва, като даде живота Си за приятелите Си.

Наскоро един мой познат попита следното: „Защо вече не съм чак толкова загрижен за служителите и клиентите си?" Една от най-големите трудности във взаимоотношенията ни с другите е емоционалната енергия, която трябва да впрегнем, за да проявяваме грижа и внимание към тях. Причината може да се крие в това, че сме смъртно уморени от това постоянно да се грижим за хора - социолозите наричат това състояние „умора от състрадаването". То е братовчед на изтощението и означава, че се чувстваме твърде уморени да мислим за когото и да било. Нищо повече не можем да дадем. Вече нямаме желание да помагаме. Изследванията сочат към пет по-значими причини, които могат да доведат до подобно състояние.

• когато работим твърде много часове в офиса или, с други думи, „количествено работно претоварване"

• когато работим за шеф, който ни е неприятен

• когато работим нещо, за което не сме наистина квалифицирани

• когато работим нещо, което изисква от нас да се занимаваме с чуждите проблеми

• когато ценностите ни не се припокриват с ценностите на работодателя ни"

Според проучване на Академията по мениджмънт резултатите от емоционалното изтощение са следните:

• отдръпване от хората около нас

• прекарване на по-малко време с други хора

• по-малко търпимост към хората, с които ни е трудно

• променливи настроения и нетърпеливост

• по-малко съпричастност

• безразличие

Исус явно показва милост и любов към хората. „А когато видя множествата, се смили над тях, защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир" (Матей 9:36).

Съкращението О.Б.И.Ч. ни напомня няколко начина, по които можем да покажем грижа към служителите си.