Бизнес право Държава-политическа организация на обществото

Територия-население-данъци-израз на публичната власт-право

Институциите изразяват интересите на държавата.
Бизнес право-комплекс от знания, които имат отношение към бизнеса и бизнес-търговската дейност.

Същност, предмет и източници на бизнес правото

Понятието бизнес право е сложно-съставно понятие.То е съвкупност от правни норми, които регулират обществени отношения във връзка с бизнеса.

Характерни особености на бизнес правото:

1.Учебна дисциплина, която съдържа правни норми, относно възникване на бизнес, осъществяване на бизнес, определяне на правни средства за дейности в бизнеса, а и за разрешаване на спорове при осъществяване на бизнеса.

2.Бизнес правото има комплексен характер и включва правни норми от различни отрасли на правната система и по-конкретно от публичното и частното пространство.

Правните норми могат да бъдат:

-от полза за Държавата-Публично право

-от полза за хората-Частно право

Правната норма е единично правило за поведение, което съдържа характерните черти на обективното право.Всяка правна норма изразява волята на държавата.Създава се и се санкционира от компетентен държавен орган по предварително определен за това ред.

Съблюдаването на правната норма се осигурява чрез принудителната сила на Държавата.

Правното задължение е обвързаността на едно лице или на всички лица да спазват определено поведение.Правните норми на правната система образуват образуват вътрешно-правна система.Българската правна система включва следните отрасли:

1.Конституционно и държавно право.

2.Административно право и административен процес

3.Финансово право

4.Гражданско право

5.Търговско право

6.Трудово право

7.Наказателно право

8.Гражданско-процесуално право

9.Наказателно-процесуално право

10.Международно частно право

11.Международно публично право
Освен националната вътрешно-национална правна система, съществува Международна правна система.С развитието на отношения на държави в Европа, става необходимо намирането на правна форма за обединяването на такива.

Започва се със създаване на Европейска общност на въглищата и стоманата-25.06.1952г.-срок на действие 50г.Към момента от 01.12.2009г. влиза в сила договор за изменение на договора за Европейския съюз и на договора за създаване на Европейската общност.Този договор е известен като “Договор от Лисабон”.Съгласно него:Вече няма общности, има само Европейски съюз.

Към момента в сила са:

1.Договор за ЕС

2.Договор за функционирането на ЕС

3.Харта на основните права на ЕС

4.Първично право на ЕС

Към момента има трети тип правна система.Това е правото на ЕС.То се характеризира с това, че се състои от правни норми, които се създават чрез два подхода:

-Национален, тъй като държавите членки запазват своя суверенитет

-Наднационален за създаване на правни норми, тъй като държавите членки на ЕС доброволно прехвърлят част от суверенитета си на ЕС.

За първи път с договор от Лисабон се определи правното положение на ЕС.

ЕС е правен субект-suigenerus- особен вид субект.Правото на ЕС като трети вид правна система е интегрирана в българската правна система, както и във всяка правна система на всяка друга държава-членка.Създават се правни норми, които по еднообразен начин уреждат отношенията за всички държави- членки на ЕС, а именно и за субектите на държавите членки.

Актовете на институциите на ЕС формират т.нар производно или вторично право, а те са регламенти, които имат директен ефект.

Директиви, които обвързват държавите членки само за посочения в тях резултат и решения, които са задължителни за посочените в тях адресати.

Бизнес правото като учебна дисциплина трябва да съдържа създаване на знания и умения относно правни норми и други правни средства за регулиране на общите отношения във връзка с бизнеса, а именно да се изследват правните норми от различните отрасли на правната система на международното право и на правото на ЕС.

Търговското право е отрасъл на българската правна система и е съвкупност от правни норми, които уреждат търговско-правни отношения.Предмет на търговското право са търговско-правните отношения, които са обществени отношения върху, които се въздейства с търговско-правни норми и други правни средства.Търговско-правните отношения са преди всичко имуществени отношения, които възникват между търговци или с участието им, но това са и свързани с тях лични неимуществени отношения.Фирмата е обект, а не субект на правото.Организационните правоотношения това са правните отношения един от участниците, от които е държавен орган.В този случай държавният субект нарежда, а другия изпълнява.

Търговец-Понятието търговец се определя в търговския закон и означава, че едно лице е търговец, когато по занятие извършва някоя от основните търговски сделки, изброени в чл. , ал.1 от търговския закон.

Юридическото лице е група от хора с организационно единство, която носи имуществена отговорност, има обособено имущество.

Търговските дружества са юридически лица.

Търговецът образува предприятието.То е съвкупност от права, задължения и фактически отношения.То не е субект, а обект на правото.

При вписване на дружеството вече има предприятие.Фактически отношения включват:

-доброто име на търговеца

-клиентела

-канали за реализация

-място на пазара

За да се заеме по-голям дял на пазара, трябва да има разрешение от “Комисия за защита на конкуренцията”

Елементи за индивидуализация на търговец

Седалище на търговеца-чл.12 от търговския закон.Това е населеното място, където се намира управлението на дейността на търговеца.Регистрацията става по седалището му.Паричното задължение се изпълнява на мястото на седалището.

Адрес на управление-еднозначно описание на мястото, където се намира управлението на дейността и където ще се получава кореспонденцията.По BG право адресът е наименование на областта, на общината и на населеното място.В зависимост от самото място адресът може да включва: улица, бул., площад, ж.к., квартал, №, вх., ап.Това е посочено в чл.89, ал.1,2,3 от закона за “Гражданската регистрация”

Задължение за търговеца е да посочва в търговската си кореспонденция и в интернет страницата си седалището и адреса на дейността си заедно с фирмата си и единния идентификационен код /ЕИК/ и банковата си сметка-чл.13 от търговския закон.Всеки търговец може да има клон.Той също има седалище и адрес на управление.

За юридически лица, търговски дружества и кооперации предметът на дейност се основава на целта, за която те са създадени.Това е в интерес на създателите на юридическото лице, които определят какви подробности искат да задоволят с този предмет.Предметът на дейност има много голямо значение за положението на търговеца на пазара.Предметът на дейност подлежи на вписване в търговския регистър. Предметът на дейност се определя свободно от търговеца.Ограничения има в правни норми, изразени в различни нормативни актове.Не всеки търговец може да включи в предмета си на дейност производство и търговия на взривни вещества, с огнестрелни оръжия, боеприпаси, валута.

Определение на понятието представителство се съдържа в чл.36 от закона за задълженията и договорите.Представителството следователно е извършването на правни действия за друго лице.

Лицата до 14г. са недееспособни, нуждаят се от настойници.От 14 до16г. са ограничено дееспособни.Могат да извършват дребни сделки за лични нужди-/попечителство/.Лицата между 16г. и 18г. могат да встъпват в трудови взаимоотношения с разрешение на председателя на Окръжния съд, както и да встъпват в брак или да участват в кооперации.

Търговското представителство може да бъде:

1.Прокурист-физическо лице, което търговецът е овластил да управлява предприятието му срещу възнаграждение и да го представлява в цялостната му търговска дейност.Обемът на предоставената власт на прокуриста се определя в закона.Прокуристи могат да бъдат повече от един.Той винаги е физическо лице и не е необходимо да бъде търговец, защото само със съгласието на търговеца прокуриста може да сключва търговски сделки за своя или за чужда сметка.

Формата на прокурата трябва да бъде в писмена форма с нотариално заверен подпис.Това е с оглед действителността на сделката, защото упълномощаването е едностранна сделка.Достатъчно е волеизявлението на търговеца, за да възникне този вид представителство.

По силата на закона прокуриста е упълномощен да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняването на търговското занятие на търговеца.Допуска се прокуриста да упълномощава други лица за извършване на отделни действия.В закона се предвижда ограничение за представителната власт на прокуратурата.Например Прокуратурата няма право да отчуждава недвижими имоти на търговеца.

-Командитно дружество-обединение на две или повече лица, при което един или няколко от съдружниците отговарят неограничено и солидарно, а останалите съдружници отговарят за задълженията на дружеството до размера на уговорената вноска.

-чрез подписка-учредителите изготвят и обнародват предложение за набор на капитал

-без подписка-акциите се записват на учреденото събрание.То приема устав

Капиталът на АД трябва да бъде изразен в лева и да е изцяло записан.Това е парична сума, която е предвидена в устава и е разделена на акции.Акцията е ценна книга-това е официален писмен документ, в който се материализират права.Тя удостоверява, че притежателят и участва в капитала на АД с посочената от него номинална стойност.Те имат и емисионна стойност.Тя е по-голяма от номинала.

АД може да издава облигации.Чрез тях се осигуряват допълнителни парични средства, необходими на дружеството.Тя също е ценна книга.

Акцията създава членство в дружеството.Облигацията удостоверява отношения назаем.Който купува облигация е заемодател на този, който издава такава.

Дружествата на капитала трябва да имат органи на управление.АД има колективен орган за управление.Общото събрание събира надзорен съвет, който избира управителен съвет.Общото събрание може да избира съвет на директорите, който излъчва изпълнителен директор.

-Командитно дружество с акции

Това е дружество образувано с договор, при което размера на вноските на всички съдружници в дружния капитал се определя в устава му.А за вноските на ограничено отговорните съдружници, които са най-малко трима се издават акции.НОС се наричат комплементари.ООС се наричат командитисти.Всички търговски дружества са юридически лица.

-Кооперации и респективно Европейско кооперативно дружество

То също е АД и ако има седалище в РБ и собственост на земеделска земя, не може да си сменя седалището.

Търговските дружества могат да се преобразяват и обединяват.Обединени дружества са:

Сделка в правото е равномерно равнодействие с централен елемент-волеизявлението насочено към възникване, изменение и прекратяване на правно отношение.Тя е юридически факт,тоест обстоятелство с наличие или липсата, на което една правна норма свързва възникването, изменението и прекратяването на едно правно отношение.С възникването на търговското право като отрасъл в българската правна система се въвежда и понятието търговска сделка.Тя е сделка, която се сключва от търговец във връзка с упражняваното от него занятие.Едновременно с това в чл.1, ал.1 от търговския закон се прогласяват за търговски посочените сделки, независимо от качеството на лицата, които ги извършват.

Търговските сделки биват:

-Основни

Сключването им по занятие придава на физическото или юридическото лице качеството им на търговец.Преди всичко по ал.1 на ТЗ се посочват следните търговски сделки.

1/Покупки на стоки или други вещи с цел препродаване в първоначален или обработен вид.

2/Продажба на стоки от собствено производство

3/Покупка на ценни книги с цел продажба

4/Търговско представителство и посредничество

5/Комисионни , спедиционни и преводни сделки

6/Застрахователни сделки

7/Банкови и валутни сделки

8/Менителници, записи на заповед и членове.

9/Складови сделки

10/Лицензионни сделки

11/Стоков контрол

12/Сделки с интелектуална собственост

13/Хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски услуги.Тук може да има консултиране.

14/Покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба

15/Лизинг

-Обикновени

Може да ги сключва всеки без да е търговец.

Изнесено производство се нарича аутсорсинг
Сключване на търговска сделка

Това е начинът, по който трябва да се осъществи фактическият състав, за да се появят желаните от страните правни последици.Общите правила за сключване на търговски сделки се съдържат в Гражданското право със закон за задълженията и договорите.Например чл.14 от него посочва, че:

Една сделка , сключена между отсъстващи, изисква волеизявлението за приемането на предложението да достигне до предложителя.

Съгласно закона за задълженията и договорите, търговската сделка се смята за сключена на мястото, където е направено предложението.В търговския закон са посочени особеностите при сключване на търговска сделка.

Може да има предварителни контакти между евентуалните участници, за да си изяснят условията на бъдещата сделка и целесъобразността от сключването и.Това се нарича Покана за сключване на сделка.И по-конкретно се изразява в изпращане на каталози, менюта, тарифи до неопределен кръг от лица.

Изрично има изискване предложението за сключване на договор да бъде изпратено точно определено лице и да бъде получено от него.

Отговорът на предложението се смята за приемане само ако съдържа резервно съгласие с всички условия на предложението.

Търговските сделки винаги са с форма.

В закона изрично е предвидена писмена или друга форма за действителността на търговската сделка.Писмена форма се изисква за договор за търговско представителство, за продажба, за уговорка с изкупуване, за предварително плащане на цената, продажба на изплащане, за договор за разплащателна сметка, за акредитива на банковата гаранция, за акредитива за менителница, за договор за влог, договор за лицензите.

В кодекса за застраховането има изискване застрахователния договор да се сключва писмено във форма на застрахователна полица или акт.От друга страна застрахователят издава застрахователно свидетелство или удостоверение за поискване от застрахования.

В някои случаи за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или одобрение на държавен орган.

Уредено е в гражданското право и в закона и в закона за задълженията и договорите има диспузитивни норми за изпълнението, но също така се посочва, че договорът поражда действия между страните и има силата на закон за тези, които са го сключили.

Изпълнението на едно договорно отношение означава осъществяване на резултата, който е предвиден в договора и, който кредитора има право да изисква от длъжника.Всяка от страните трябва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно, съгласно изискванията на закона.

Когато има търговски сделки, търговския закон изисква от длъжника да полага грижа на добър търговец.Това е по-висока степен на дължима грижа при изпълнение на сделката, отколкото грижата на добрия стопанин, като изискване по гражданското право.Това е така, защото търговецът има повече знания, опитност и по-високо чувство за отговорност.Има също и срок на изпълнение, период от време в течение, на който договорното задължение трябва да бъде изпълнено от длъжника.Недобросъвестното изпълнение на търговска сделка се счита за неизпълнена.

Изпълнението и неизпълнението се урежда от гражданското право.

Задължението по една търговска сделка е обвързала длъжника да осъществи известен резултат.

Отговорността за изпълнение на един договор се състои в неблагоприятни за длъжника имуществени последици от неспазването на договорно задължение.Неизпълнението може да бъде:

1.Пълно неизпълнение-когато длъжника изобщо не е осъществил дължимия резултат

2-Неточно изпълнение-То може да бъде:

- късно изпълнение

Нарича се забава, тоест неточно изпълнение във времето.

-лошо изпълнение

Това е неточно осъществяване на дължимия резултат по отношение на качеството.

-частично изпълнение

Неточно осъществяване на дължимия резултат по количества.
Освобождаване от отговорност за неизпълнение на търговска сделка, когато настъпва непреодолима сила или се появява стопанска непоносимост.Има нормативно определение в чл.36 от търговския закон за непреодолима сила и то гласи:Непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което е възникнало след сключването на договора.

-природни бедствия

-форсмажорни обстоятелства

-акт на компетентен държавен орган

-стачки и епидемии
Стопанска непоносимост

По искане на една от страните съда да отмени или прекрати договора изцяло или от части, когато са настъпили такива обстоятелства, които не са могли и не са били длъжни страните да предвидят и запазването на договора да противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Вещо лице може да изслушва при стопанска криза, хиперинфлация, за които са необходими специални знания за отражението им.
Конкретно значение на видовете сделки

Продажбата е договор, с който едната страна, наричана продавач се задължава да прехвърли на друга страна, наречена купувач собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

Съгласно търговския закон:Търговската продажба е търговска сделка, съгласно чл.286 от ТЗ-Търговска е продажбата, сключена от търговец, която е свързана с упражняването от него занятие.

Няма да бъде търговска сделката, когато продажбата има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.

Предмет на правото на интелектуалната собственост са:

Интелектуално правните отношения

Човекът е естественият правен субект и има характерно свойство: интелект, затова само на него е присъща интелектуалната дейност.Може да се приеме, че интелектът като психологическа категория е насочен към съзнателното и е способността да се произвеждат и употребяват неорганични, изкуствени елементи.

Интелектът е начин на психическа активност, оръдие на практически ориентираното човешко съзнание и естествената му функция да внася единство в многообразието на явленията поради възникналата затова потребност.

Човешкото свойство интелект му помага в практиката му и улеснява действията му.Интелектуалната дейност като човешка дейност води до създаването на продукти с особен характер, тоест това са интелектуалните резултати и свързаните с тях нематериални обекти.

Развитието на стоково-паричните отношения поражда необходимостта да се обърне внимание на икономическата стойност на създаваните от интелектуалната дейност продукти.Възниква връзка между интересите на потребителите на интелектуални продукти, предприемачи, търговци и също на интересите на творците-автори на интелектуални резултати.

Тази връзка поражда необходимостта от правна закрила и правно регулиране на отношенията във връзка с интелектуалните резултати.

Към този момент в ЕС има харта на правота на ЕС.

-Договор на ЕС

-Договор за функционирането на ЕС

-Харта на основните нрави на ЕС

Те създават първичното право.В хартата на ЕС се закриля интелектуалната собственост.

Държавите членки трябва да имат единен подход към правната закрила на интелектуалната собственост и да осъществява интелектуална собственост.

Съществува резолюция на ЕС:Университетите да управляват интелектуалната собственост.Самото право на интелектуалната собственост обективно се състои от три части

1.Авторско право и сродните му права

/Създаване на обекти на авторското право произведения на литературата, на изкуството, науката и други/

Сродни на авторското право са:изпълнения на артисти, звукозаписи, радио и TV предавания

/обекти, имащи връзка с производството/

-патентно право

Правни норми в закрила на патентното право-способни изобретения и полезни модели.Тук е най-висока степента на интелектуална собственост.Трябва да има техническа значимост.

-право на промишлен дизайн

-право на означенията

Сходни на интелектуалната собственост.Знаци, с които стоките на един производител или търговец се отличават от други.
-право на марка, право на географско значение-наименование на произход, географско указание на произход.

-право на търговско име/фирма/

-право на домен

-конкурентно право

Правата, произтичащи от нелоялна конкуренция са обекти на интелектуална собственост.

-лицензионно право

Съдържа правилата за използване на обектите на интелектуална собственост.

3.Всички други права, отнасящи се до интелектуалната дейност

Международна конвенция за учредяване на използването на интелектуалната собственост

-нови растителни сортове

-породи животни

-топология на интегралните схеми

-всякакви тайни-производствени, търговски, управленски, счетоводни, организационни, технологични и всякакви други тайни умения, сръчности, опит, които могат да бъдат от значение с изразите:”Ноу хау” и “Шоу хау”

-традиционни знания

-права във връзка с интернет и най-вече информационните източници в интернет

В основата на обективните права въздействат и субективни.Те са имуществени-/лични/ и неимуществени.

Счита се, че правото на интелектуална собственост в обективен смисъл е подотрасъл на гражданското право.

Правото на ЕС е съвкупност от правни норми, които регулират общите отношения във връзка със създаването и функционирането и обединение на държави от Европа в ЕС, като правна форма на субект-sui generis

С договор от 01.12.2009г.-договор от Лисабон, ЕС е въздигнат в субект на правото.Правото на ЕС е трети тип правна система, различна от националните правни системи и също от Международната публично правна система.Към момента държави членки на ЕС са 27 от Европа и правото на ЕС е интегрирано във всяка една национална правна система.Националните правни системи са интегрирани в правото на ЕС.

Правото на ЕС се характеризира с прилагане на национален подход в създаването и развитието му.Държавите членки запазват своя суверенитет, но доброволно прехвърлят част или цял суверенитет.

Върховенство на държавата на нейната територия и независимост по отношение на други територии-суверенитет.

ЕС като обединение на държави няма суверенитет.Той не е държава, не е обикновена междудържавна организация.

За да функционира ЕС има институционална система и механизъм, има компетентност и действа принципа за предоставяне на компетентност.Той действа в рамките на предоставената му компетентност и поставените му в този договор принципи за предоставяне на компетентност.Те са:

-субсивярност

Само в рамките на предоставените правомощия ЕС има нормотворческа компетентност, тоест може да създава национални правни норми.

Действията на ЕС не могат да надхвърлят необходимото за постигане на целите на договора за функциониране.

Институционалната система включва три вида институции и органи:

1.Основни институции

2.Институции, които имат спомагателен характер-консултативни органи.

3.Децентрализирани агенции

Към момента въз основа на Договор от Лисабон има седем основни институции на ЕС

1.Парламент

2.Европейски съвет

3.Съвет на ЕС

4.Комисия на ЕС

5.Европейска централна банка

6.Сметна палата

7.Съд на ЕС

Консултативни органи-икономически и социален комитет, който включва представители на работодатели, представители на наемния труд-синдикати, и на разни интереси-занаятчии, свободни професии.

Децентрализациите си прехвърлят право на собственост

-агенция за лекарствените средства

-агенция за околната среда

-агенция за сигурността на информацията и мрежите

-агенция за морската сигурност

-Европейски институт за равенство на мъжете и жените

-Европейска агенция по отбраната

-Европейска полицейска служба-Европол

-Европейски съд