Бизнес в интернет



страница1/8
Дата25.07.2016
Размер1.78 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8
бизнес в интернет


Възникване и развитие на Интернет като средство за пренасяне на информация

История


Интернет е компютърна мрежа появила се преди около 30 години по един проект на военното ведомство на САЩ в опит да бъде създадена мрежа, свързваща компютърните мрежи на военните бази с други радио или сателитни комуникационни средства. Експерименталната мрежа е носела наименованието ARPAnet с предназначение да обслужва изследователската работа на военни и граждански институти и по-специално разработването на мрежа, която да остава функционираща дори при отпадане на нейни възли. При мрежата ARPAnet комуникацията се подържа винаги между два компютъра с минимални информационни изисквания към компютъра клиент. За да се изпрати едно съобщение по мрежата, компютърът подател трябва да "постави" своите данни в своеобразен "плик", наречен Интернет протокол (Internet Protocol - IP), където са записани адресите на подателя и получателя. Създаването на протокола TCP/IP е резултат от проекта, финансиран от американската агенция за авангардни изследователски проекти (Advanced Research Projects Agency-ARPA). Интернет е колекция от компютърни мрежи, в която се включват различни по топология и вид мрежи като ARPAnet, NSFnet, Nysnet, локални мрежи, регионални мрежи, университетски мрежи, компютърни мрежи на изследователски институти и известен брой мрежи на военни ведомства. Всички тези компютърни мрежи са свързани помежду си. Потребител, независимо от коя от споменатите мрежи, може да изпраща съобщения до получател от друга мрежа с изключение на местата, до които достъпът му е ограничен.

Архитектура на Интернет


По същността си Интернет представлява мрежа от компютърни мрежи, които физически са разделени и са свързани помежду си само на определени места. Всяка мрежа, която ще бъде включена в Интернет трябва да работи с набор от протоколи за комуникация, известни като Интернет протоколи.
Една мрежа се състои от възли и канали, които осигуряват основната комуникационна инфраструктура. Има два типа възли: крайни и междинни. Така наречените крайни възли в повечето случаи са сървъри и клиенти, осигуряващи или набор от услуги, или изискващи набор от услуги. Клиентите са компютри, през които потребителите комуникират с други възли, а сървърите са централизирани доставчици на услуги, които предлагат услугите за клиентите , като например web сървър и mail сървър.
Междинните възли нормално са машини, които предават трафика между мрежовите сегменти. Тези устройства се наричат маршрутизатори и бриджове. Понякога те предлагат възможност за филтриране на определени заявки и за ограничаване на достъпа до определени устройства в мрежата, но нито клиентите, нито сървърите могат да имат достъп до услуга предлагана от междинните възли.
Не е задължително крайните и междинните възли да бъдат различни устройства. Сървърите могат едновременно да бъдат и сървъри и клиенти, така както могат едновременно да бъдат сървъри и маршрутизатори (или обратното). Всеки възел има уникален идентификатор, наречен IP адрес. По-големите системи могат да имат повече от един IP адрес и на този IP адрес се задава име на домейн, тъй като то се помни по-лесно.
Каналите необходими за комуникация между възлите могат да се изпълнят по различни начини. В повечето случаи се използва част от кабел, който свързва крайните възли с междинните. Кабелът може да бъде коаксиален, оптичен или меден. В зависимост от типа на кабела се получават различни скорости на обмен, но тъй като протоколите за предаване са едни и същи, приложенията не трябва да се променят за различните видове канали. В допълнение на физическите връзки може да се изпълни и безжично предаване. Тези електромагнитни предавания се осъществяват на различни честоти, като например инфрачервени предавания, предавания с микровълни, комуникации с клетъчни телефони и комуникации през сателитни връзки.
Съвсем общо може да се каже, че всеки възел може да извършва обмен с всеки друг възел в Интернет. Тъй като обаче това не винаги е желателно, междинните възли могат да откажат връзки до определени възли. Така наречените firewalls защитават само интранет мрежите от външни потребители. Поради факта, че интранет мрежите използват същите протоколи, всеки може да получи достъп до конфиденциални за компанията данни. Firewalls защитите се използват за защита на данни и всякаква друга информация, до която трябва да се осигури достъп само на определена група потребители.
ARPANet мрежата, предшественика на Интернет, е създаден от правителството на САЩ. Нейната първоначална идея е да се създаде мрежа, която да продължи да работи като едно цяло, когато отделни нейни части откажат. За да се постигне това е необходимо мрежовата архитектура да не е йерархична. Нито ARPANet, нито Интернет имат правила относно начина на свързване на възлите. В повечето случаи клиентите ще имат една единствена връзка към останалите възли, но сървърите и маршрутизаторите ще имат повече от една връзка. По тази "хаотична" структура Интернет предлага в повечето случаи за всяка връзка между два възела да има повече от една връзка. В случай на отказ на междинен възел, връзката може да се насочи през останалите мрежови сегменти без потребителска намеса, т.е. мрежата може да се реорганизира сама.
Наборът от Интернет протоколи, позволява на всяка двойка възли да обменят директно данни, като трябва само да знаят IP адреса или името на домейна на отсрещния възел. Протоколите представляват софтуерни кодове, които се стартират във всеки възел. Понастоящем всяка операционна система осигурява основна Интернет функционалност.
Поради факта, че Интернет не принадлежи на никой е доста учудващо, че той все още работи перфектно. Една причина за това е, че днес мрежите не се свързват директно една с друга, а използват опорни мрежи. Тези опорни мрежи представляват високоскоростни връзки, които свързват мрежовите сегменти, които са физически разделени и предлагат връзки до други мрежи посредством точки или портали. Интернет опорните мрежи са частта, която може да се нарече Information Highway (Информационна магистрала). Локалните мрежи са нещо като градове, в които пътищата са по-претъпкани и тесни.
Основните протоколи в Интернет са изградени и се контролират на йерархичен принцип. Въпреки че всеки може да допринесе за развитието на новите технологии и протоколи, само малко организации могат да определят това, което ще бъде включено в набора от Интернет протоколи.

Интернет протоколи


За осъществяване на комуникацията между свързаните към Интернет възли са установени специални правила. Тези правила съдържат много функции, групирани в протоколи. Тази фамилия протоколи се наричан Internet Protocol Suite (IPS) или понякога просто я наричат TCP/IP.
Протоколите са базирани на нивата на модела OSI/ISO. По-ниските слоеве от модела изпълняват технически функции, докато средните слоеве се използват от приложения и разчитат на факта, че функциите в по-ниските слоеве работят безпроблемно. Протоколите от горните слоеве са базирани на функционалността, която изисква дадено приложение откъдето следва, че се намалява значително сложността на приложенията. Всяко едно приложение може да установи лесно връзка през Интернет, без да се налага да знае нещо за хардуера, който се използва за достъп до Интернет, като например модем или маршрутизатор.
Въпреки, че пълния OSI/ISO модел се състои от седем слоя IPS модела използва само четири от тези слоеве: слоя за връзка, мрежовия слой, транспортния слой и слоя за приложения. Най-ниският слой е слоя за връзка и той е отговорен за мрежовия достъп. Той свързва възела и канала и определя правилата за това свързване. В резултат на това, по канала се изпраща сигнал. Този сигнал се образува от пакети, изградени от серии от битове, които съдържат информацията. Сигналът се предава през физически порт (например паралелен или RJ-11 порт) на канал, който може да е оптичен или меден кабел. Типичните протоколи за слоя за връзка са FDDI (Fiber Distributed Data Interface) и PPP (Point to Point Protocol). Софтуерът за слоя за връзка е известен като драйвер за устройство и обикновено е вграден в мрежовата карта.
Мрежовия слой се намира над слоя за връзка. Той е отговорен за адресирането на данни и за прехвърлянето на информацията. Протоколите определят начина на предаване на пакетите в мрежата, по такъв начин информацията се маршрутизира от начален към краен възел. Информацията се представя в сегменти и пакети. Един пакет се състои от набор от битове и байтове. Протоколът използван за мрежовия слой се нарича Интернет протокол (Internet Protocol - IP). Друг протокол, използван на това ниво е отговорен за мултипредаването, изразяващо се в изпращането на едно съобщение до множество получатели, като се намалява необходимата честотна лента за изпращане на информацията. Този протокол се използва за аудио и видео предавания в Интернет и се нарича Internet Group Management Protocol (IGMP).
Следващото ниво е транспортния слой, който е отговорен за доставката на данните до определен възел. Той показва как и дали може да се гарантира пълното и точно получаване на информацията. Информацията се представя във формата на съобщения и сегменти. Съобщенията се състоят от група пакети. Транспортният слой накъсва по-големите съобщения на сегменти, които се предават. При този слой имат значение два протокола - Transmission Control Protocol (TCP) и User Datagram Protocol (UDP). TCP протокола е основен и осигурява надеждно предаване. UDP е по-несигурен и не предлага гарантирана услуга, работи с парадигмата на най-доброто усилие.
Слоят за приложенията гарантира доставката на данни от едно приложение до друго, като приложението, от което се предават данните е разположено на същия или друг възел в мрежата. При предаването на информация този слой използва съобщения. Протоколите на това ниво са: Hypertext Transfer Protocol (HTTP), който гарантира предаването на HTML документ, Simple Mail Transfer Protocol (SMTP), който предава пощи от един възел към друг и File Transfer Protocol (FTP), който предава файлове между възлите.




Сравнение между TCP/IP Модела и OSI Модела

Въпреки, че тази структура може да изглежда сложна, тя действително опростява изпълнението на набора от протоколи IPS. Чрез сегментиране на информацията в съобщения, пакети, байтове, битове и сигнали, в зависимост от слоя, е по-лесно да се разработи софтуер, който да включва необходимите протоколи. Всеки слой може да се разработи отделно, без познания за останалите слоеве, при което софтуера се опростява и е по-устойчив Освен това така е по-лесно да се интегрира софтуер от различни разпространители в едно решение, дори и ако различните продукти работят на различни нива.




Описание на специфичните за всеки слой единици информация

Общо описание на TCP/IP протоколи


Главното предназначение на множеството от Интернет протоколи е свързването на разнообразни мрежови технологии и подържане на стабилна комуникация между тях. Протоколите, съставляващи това множество, се намират в различни слоеве и тяхното предназначение се разделя на две основни части.
Протоколи и услуги ориентирани към пренасяне на информация


  TCP (Transfer Control Protocol)- протокол за управление на обмена на информация. Този протокол обслужва връзките. Данните се изпращат на пакети, които съдържат заглавна част и данни. Надеждността на обмена се осигурява от контролни суми и сравнения между изпратената и пристигналата информация.   SMTP (Simple Mail Transfer Protocol)- прост протокол за обмен на електронна поща. Определя стандарта на съобщенията, които един SMTP (Mail) клиент от своя компютър може да използва, за да изпраща електронна поща до SMTP сървър на друг компютър.   FTP (File Transfer Protocol)- протокол за обмен на файлове. Дава възможност за прехвърляне на файлове от един компютър на друг по TCP/IP протокол. Съществува услуга с подобна функция, която използва друг базов протокол.

Протоколи и услуги осигуряващи и разрешаващи връзките в мрежата


  ARP (Address Resolution Protocol)- протокол за преобразуване на адреси. Превръща 32-битовите IP адреси в адреси от физическата мрежа, които са 42-битови адреси на Ethernet.   ICMC (Internet Control Message Protocol)- протокол за обмен на информация и съобщения за грешки между маршрутизаторите и сървърите в мрежата. Информационните полета на този протокол са съставна част от заглавната част на IP протокола.   IGMP (Internet Group Management Protocol)- протокол за групово управление в Интернет мрежата и осигурява обмена на IP дейтаграми между различни мрежи.   IP (Internet Protocol)- протокол на Интернет - функцията му е от ниско ниво за маршрутизация на пакети от данни (дейтаграми) от мрежата на подателя през междинните машрутизатори до мрежата на получателя.   RARP (Reverse Address Resolution Protocol)- протокол за обратно преобразуване на адреси, като превръща адресите от физическата мрежа в IP адреси.   UDP (User Datagram Protocol)- потребителски протокол за дейтаграми. Протоколът изпраща данните на пакети, но не е особено надежден, липсва обратната информация за това дали дейтаграмите са действително получени.   DNS (Domain Name System)- за осъществяване на връзка между имената на машините и техните мрежови адреси.



Услуги

  MAIL (Computer Mail (E-Mail))- електронната поща е услуга, може би най-популярната сред потребителите на Интернет. Услугата дава възможност за изпращане на съобщения до друг потребител от мрежата в ASCII или HTML формат. Съобщенията са придружени от адреси на подател и получател. Това на практика включва адресите на Mail сървъри, между които се осъществява обменът на съобщенията по мрежата. Всеки отделен потребител получава своята поща от пощенската кутия на своя Mail сървър. Подробно описание на Computer Mail се намира в документите[RFC 821],[RFC 822],[RFC 937]. Simple Mail Transfer Protocol (SMTP) е наименованието на протокола на услугата електронната поща.   FTP (File Transfer Protocol)- обмен на файлове е услуга, позволяваща на потребителя да прехвърля файлове от своя компютър на друг компютър и обратно. Нивата на достъп на всеки потребител се определят от отсрещния компютър чрез задаване на потребителско име и парола. Най-честата употреба на FTP е свързана с копиране на файл или файлове от FTP сървър, включен в Интернет. Работата с полученото локално копие на файла не е свързана с ограничения. Подробно описание на FTP се намира в документа[RFC 959].   TELNET (Network Terminal Protocol)- отдалечена сесия (отдалечен терминал) е услуга, при която потребител може да се свърже с друг компютър от мрежата и да стартира процес в него. От този момент до края на сесията, всеки натиснат клавиш се изпраща на отдалечената машина и се интерпретира от нея. Обслужването се извършва от локалната машина, но Telnet програмата прави невидим вашият компютър. Първоначално връзката се осъществява чрез разпознаване на потребителя с потребителско име и парола. Telnet приложенията за микрокомпютри обикновено са придружени с терминални емулатори за определен тип терминали, подходящи за работа в среда UNIX или VMS. Подробно описание на Telnet спецификациите могат да се намерят в документите[RFC 854]и[RFC 855].   USENET- самостоятелна система, превърнала се в среда за дискусии и обмен на информация между хора с общи интереси, разделени по групи-"newsgroups". Обменът на новини по Интернет се обслужва от услугата NEWS, която се реализира чрез NNTP протокол.   WEB или World Wide Web- най-популярната услуга сред сърфистите по Интернет мрежата. Разпределената информационна система W3 дава достъп до документи по целия свят. Мултимедийната реализация на голяма част от тях ги прави особено атрактивни за преглед на нови филми, нова музика, графика, анимация и много други неща

Система за имена на домейни


Всеки възел в Интернет има уникален IP адрес. Поради факта, че IP адресите се запомнят трудно, вместо тях се използват имена на домейни. За повечето хора е по-лесно да се запомни името на домейна www.hp.com, вместо отговарящия на него IP адрес - 192.151.11.13. Името на домейна hp.com има повече от един IP адрес и посредством специален механизъм клиентите се изпращат към една от четирите машини, което се прави с цел постигане на еднакво натоварване на всички компютри.
Всяко име на домейн отговаря на един или повече IP адреса и всеки IP адрес отговаря на едно или повече имена на домейн. В случай, че има повече от един IP адрес за едно име на домейн, това означава, че на едно и също място има няколко сървъра, които споделят входящите заявки и ако няколко имена на домейни отговарят на един IP адрес, тогава няколко клиента споделят един голям web сървър при доставчика на Интернет услуги.
За да направи връзката между имената на домейни и IP адреси се изисква специализирана услуга, наречена DNS (Domain Name System). Йерархичното пространство с DNS имена се използва за свързване на имена на домейни с IP адреси и обратното. То се състои в последователност на имена, от най-общото до най-специфичното (в посока от ляво на дясно), отделени с точки, като например www.ferrari.it.
Коренът на системата няма име. Под корена има набор от имена на домейни от високо ниво, които или се състоят от двубуквени кодове на отделните страни (както са описани в ISO-3166) или са по-общи като например ".edu", ".com", ".net", ".org". Повечето държави, като например Германия (".de") позволяват регистрирането на индивидуални организации директно под имената на домейни от високо ниво, което прави йерархията "плоска". В други държави, като например Великобритания (".uk") има допълнителен слой от общи категории под имената на домейни от високо ниво. Тези домейни от второ ниво могат да бъдат ".ac" за академични институции, като университети, ".co" за търговски организации, ".org" за всякакви видове организации и ".gov" за правителствени сайтове.


Система за имена на домейни

World Wide Web


През 1989 година изследователи от CERN (Eвропейска лаборатория за физика на частиците) в Женева си поставят за цел да разработят подходящо средство за предаване на текстова и графична информация на разпределените изследователски групи в средата на TCP/IP базирана мрежа. Изборът на документи или преглеждането на графика изисква търсене и намиране на машината, където е желаната информация, установяване на връзка с нея, прехвърляне на информацията до локална машина. Всяка подобна процедура налага стартиране на различни приложения (Telnet, FTP, Archie, или друга подходяща програма за визуализация на текст и графика). Поставената задача е създаване на система за достъп до произволен тип информация посредством унифициран интегриран интерфейс без необходимост от изпълнение на много стъпки при достъп и ползване на желания документ.
През 1992 година CERN публикува проекта WWW (World Wide Web). Потребителите веднага оценяват рационалното в идеята и започват да създават свои WWW сървъри, за да направят своята информация достъпна по Интернет. Започна работа и по създаване на лесни за използване интерфейсни програми-WWW клиенти.
В края на 1993 година WWW клиенти са разработени за различни компютърни системи, включително UNIX (X Windows), MacOS (Macintosh), MS Windows (PC).
През лятото на 1994 година WWW е вече най-популярното средство за достъп до ресурсите на Интернет. Появяват се нови понятия - browser и navigator. Двете понятия отразяват функцията на един WWW клиент, предназначен да извлича, интерпретира и изобразява мултимедийни документи на екрана на локалната машина.
Какво представлява WWW
Информационната система World Wide Web (WWW или W3) е една от най-популярните услуги, достъпни чрез Интернет. Тя позволява да се комбинират текст, аудио, видео, графика и анимация в мултимедийни документи. Хипервръзки в тези документи правят възможен достъпа до други документи, свързани с първичния. Те от своя страна могат да сочат към други документи, намиращи се в други сървъри по мрежата без да имат директна връзка помежду си. По същество се оформя една паяжина от контекстно-ориентирани връзки.
Информационната система World Wide Web е базирана на хипертекст (hypertext) технология. Една дума в хипертекст документ може да служи като указател (hyperlink) към друг документ, в който се намира информация свързана с думата - указател. В съвременните Web документи свободно се комбинират хипервръзки, аудио и видео фрагменти, графични икони и изображения, което ги превръща в хипермедийни.
Информационната система WWW се състои от множество информационни сървъри (Web servers), които са постоянно достъпни по мрежата и непрекъснато се променят. Наблюдаваните промени са насочени към съдържанието на информацията, начина на нейното представяне и структуриране. Нови Web точки непрекъснато се появяват в Интернет и създават една общодостъпна информационна среда.
За получаване на достъп до WWW е необходима връзка с мрежата и програма клиент (client, browser), която интерпретира и визуализира документите. Документите са хипермедийни и съдържат текст с команди за структуриране. По този начин WWW клиентът извършва форматиране с цел получаване на най-добрите възможни визуални резултати върху екрана на компютъра.




Обща архитектурна схема на информационната среда WWW

Електронен обмен на документи


Електронния обмен на документи (Electronic Data Interchange - EDI) се използва широко за обмяна на документи, главно в бизнес към бизнес отношенията. често се налага размяната на фактури, поръчки, коносаменти, запитвания, поръчки и предложения. Внедряването на EDI може да ускори много бизнес процесите като намали и съответните разходи за транспортиране на твърдите копия (листи, папки) или телефонните и факс такси.
Друго важно предимство на EDI е използването на общи протоколи за трансфер на данни на ниско и на високо ниво. Това означава унифициране на бланките, софтуера, архитектурата на мрежите и базите с данни на различните фирми. Обикновено големите фирми се кооперират в изграждането на такива системи за EDI, което означава и изграждане на единна преносна мрежа за информацията. Такива са VAN (value added network). Те са дело обикновено на няколко големи фирми или сдружения, защото инвестициите не са по силата на дребния и среден бизнес. Това означава още едно предимство за фирмите, защото волю-неволю те започват да използват една и съща методика и един и същ софтуер, което е свързано често с огромни икономии от мащаба. При желание от страна на фирмите собственички на мрежата, тя може да се отвори към по-малки предприятия, които да я използват под наем.
Развитието на Интернет отваря вратичките на дребния и среден бизнес към една по-глобална мрежа за EDI. IBM е била една от първите фирми, разработващи решения за EDI по VAN, сега се използват и възiможностите на Интернет.
Окрупняването и отварянето към света не винаги е свързано само с положителни явления. Въпросите по отношение на сигурността излизат на преден план и това налага фирмите да инвестират допълнително в наемането на високо платен персонал, хардуер и софтуер за защита на данните от вандали


Електронен бизнес (е-бизнес). Класификация на стратегиите при електронния бизнес. Категории е-бизнес

Дефиниране на понятието е-бизнес


Идеята за електронен бизнес се появява още преди Интернет да стане популярен. През 70-те години на 20-ти век, Е-бизнесът е бил популярен например за финансовите мрежи, които използват правилни хардуерни и софтуерни решения. Електронният обмен на данни (Electronic Data Interchange - EDI) съществува още преди Интернет да се използва за тази цел. Но без Интернет, е-бизнесът нямаше да бъде толкова широко разпространен. Частните мрежи, използвани през 70-те и 80-те години на 20-ти век са били много скъпи за малките предприятия и недостъпни за персонално използване.
Или най-общо електронният бизнес се дефинира като процес на използване на електронните технологии за осъществяване на бизнес.

Основни характеристики на е-бизнеса


Eлектронният бизнес променя мисията, визията и стратегиите, които фирмите използват, за да постигнат целите си. Преди да започнем да се занимаваме с е-бизнес, трябва да осъзнаем, че използване на електронните технологии изисква основно преразглеждане на начина, по който правим бизнес. Много компании приветстват електронната търговия, защото разбират, че тя е начин за повишаване на производителността, предлага нови и оригинални услуги и увеличава качеството на бизнеса им. Компаниите, които имат успех в е-бизнеса, разбират, че това с съвършено различен начин за правене на бизнес, а не просто нов инструмент, който отговаря на старите модели. При е-бизнеса традиционните физически дейности се заместват от електронни взаимодействия, като традиционните производствени вериги се разширяват във виртуални вериги за добавяне на стойност.
Електронният бизнес трансформира ролята на информационните технологии при осъществяване на бизнеса ­ от спестяване на пари чрез ефективни вътрешнофирмени операции (back-office processing) в печелене на пари и подобряване на стоките и услугите чрез иновации, ефективност и ефикасност при взаимоотношенията с клиентите си (front-office processing). Той се отнася много повече до процесите, организацията, процедурите и мениджмънта на фирмите, отколкото до технологията, която те прилагат. Това е не просто работа с компютри и програми, а използване на съвременни информационни технологии и системи за удовлетворяване нуждите на клиентите. Проблем за повечето фирми е, че типичният стратегически план за информационните технологии (IT) обикновено e слабо свързан с бизнесцелите на организацията. Често той е смесица от технологични и архитектурни схеми и връзки (20% информационна част "I" и 80% технологии "T"). Добре функциониращата организация интегрира стратегията на компютърните си отдели с бизнесстратегиите.

Разработване на стратегия за електронен бизнес


Има няколко основни въпроса, които всяка една компания трябва да си зададе при изграждането на рамката на стратегията за електронен бизнес. Важно е подобно спорни въпроси да бъдат изяснени както за ръководството, така и за разработчиците. Ако компанията се обърне към екип, независимо дали е вътрешен или външен, с молба за изработване на решение за електронен бизнес, то тези въпроси трябва да бъдат зададени. Някои важни въпроси, които трябва да се обмислят, са:

  • Каква е като цяло нашата бизнес стратегия

  • Какво искаме, за да направим бизнес с електронни средства

  • Каква е всеобщата мярка за успех за тази компания

  • Какви резултати бихме искали да постигнем

  • Как ще разберем, че сме имали успех

  • Каква част от нашия бизнес е подходяща в най-голяма степен за електронния свят

  • Каква част от нашия бизнес е подходяща в най-малка степен за електронния свят

  • Какви аспекти от нашия бизнес очакваме или се надяваме да разработим на тази технология

Класификация на стратегиите при електронния бизнес
В информационното общество бизнесстратегиите се изграждат върху взаимоотношенията между фирмите и отраслите, а не върху продуктите или възможностите вътре във фирмата. Основните фактори, които влияят за изграждане на успешни е-бизнес стратегии, са:

  1. Позиционни фактори– технологии, услуги, пазари и търговска марка

  2. Обвързващи фактори– ръководство, инфраструктура и организационно обучение

Стратегиите за успешен е-бизнес могат да се класифицират по много и различни показатели. По-важните от тях са:


  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница