Бизнес в интернет



страница2/8
Дата25.07.2016
Размер1.78 Mb.
#6587
1   2   3   4   5   6   7   8
Централизиран– малка група на фирмено ниво взема стратегически решения. Участниците в нея са добре подготвени и обикновено работят на ротационен принцип.



    • Децентрализиран– всяка бизнесединица във фирмата взема свои стратегически решения, като се съобразява със стратегията на фирмата. Планирането и приложението на стратегиите в отделните звена е свързано и времето за реакция на промените в околната среда е по-кратко. Основните пречки за прилагане на децентрализирания подход при разработване на стратегиите са:

      • липса на знания, умения и нагласи за възприемане на стратегии от работещите на ниските нива

      • затваряне на стратегическата информация във висшето ръководство, което води до различно разбиране за бизнеспроцесите

      • отделяне на малко ресурси за разработване на стратегии

      • фокусиране на мениджмънта върху краткосрочни цели

Съвременните електронни технологии и системи съдействат за бързото преодоляване на тези проблеми.


  • В зависимост отетапа на реализация на е-бизнесамогат да се разгледат следните четири стратегии:

    • Изграждане– на този етап се намират фирми, които са изостанали с изграждането на информационната си инфраструктура, услугите и транзакциите за електронния си бизнес. Те се нуждаят от разработка на план за ре-инженеринг на бизнеспроцесите и информационната инфраструктура за тяхното осъществяване. За да преодолеят изоставането е необходимо също:

      • да разработят ясна визия, да изяснат мисията и да поставят дългосрочни цели за приложенията си и информационната инфраструктура

      • да въведат технологии и стандарти, чрез които да избегнат сложните и несъвместими помежду се модули и автономни подсистеми

      • да се преориентират към разпределени системи за изграждане на информационната си инфраструктура




    • Управление– на този етап се намират фирмите, които са започнали преход към отделни елементи на електронен бизнес, но техните действия са били това интуитивни и хаотични, изразходвали са много средства и са загубили контрола при изпълнението. Те трябва да разработят своя дългосрочна информационна инфраструктура и да въведат стандарти, а също така:

      • да прекратят бързо приложенията с големи разходи

      • да се фокусират върху разработването на приложения с възвръщаемост на инвестициите




    • Изпълнение– фирмите, които се намират на този етап, са разработили основните си инфраструктури и приложения, но все още не ги изпълняват добре. За тях е необходимо да продължат разработването на проектите си и да повишат конкурентоспособността си:

      • да оценят конкурен-тоспособността на проектите си и да решат в кои от тях да продължат инвестирането

      • да продължат сътрудничеството и коооперирането между мениджърите и компютърните специалисти




    • Разширение– фирмите на този етап се намират във водеща позиция на пазара. За да я запазят, те трябва:

      • да продължат използването на информационните технологии, за да запазят конкурентните си позиции

      • да създадат фондове за изследване и развитие и да експериментират с възможностите за по-големи рискове и възвръщаемост на инвестициите



  • В зависимост от товакой управлява електронните пазариса възможни три модела, а оттам и три стратегии на участниците в тях:

    • Пазари, управлявани от продавачите– продавачите са в най-неизгодна позиция при е-бизнеса, защото се конкурират с останалите производители в прозрачна среда. Те печелят от редуцираните цени на транзакциите при е-бизнеса. Стратегията им е бързо да изграждат пазари, управлявани от тях, и да предотвратяват възможностите на купувачите да намаляват цените на стоките и услугите



    • Неутрални пазари, управлявани от търговски посредници– търговските посредници имат ясни възможности за добавяне на стойност. Тяхната стратегия се ръководи от нуждите на продавачите и купувачите. Те трябва да намерят начин да интегрират бизнеспроцесите си с тези на клиентите и да избягват отрасли, където продавачите или купувачите имат власт. Стратегически печеливши са области, където се работи анонимно или където се генерира информация от транзакциите



    • Пазари, управлявани от купувачите– стратегията на купувачите е ясна ­ те могат малко да загубят от възможностите на продавачите да анализират потребителското им поведение и покупателните им способности, а могат да спечелят много от конкуренцията между продавачите. Печелившата им стратегия е да организират колкото е възможно по-бързо пазари, управлявани от тях

  • В зависимост отмениджмънта на знаниятастратегиите са две:

    • Кодифицирана– тя осигурява на работещите надеждни, висококачествени и бързи информационни системи за споделяне и използване на кодифицирани знания



    • Персонализирана– тази стратегия дава на работещите творчески, аналитични знания чрез лични контакти на специалистите си, без да се използват бази от знания

Дните на простите електронни транзакции на електронната търговия вече са преброени. За да са водещи при осъществяване на е-бизнес, е необходимо фирмите да предефинират традиционните си приложения и да ги разширят и отворят към клиенти, доставчици и партньори. Те трябва да разработят стратегии за вътрешната и външната информационна инфраструктура, с оглед да отговорят на предизвикателствата на разработването, внедряването и използването на сложни приложения. Изследванията показват, че е важно фирмите да решат какво да разработват, какво да купуват и каква роля ще играе всяка технология. Тъй като подобни знания често не достигат, то ключовите решения ще се намират чрез разработване на стратегически партньорства и наемане на изпълнители извън фирмата.

Категории е-бизнес


Електронният бизнес е съвкупност от различни бизнес процеси, които са компютъризирани и работят в Интернет. Е-бизнес категорията се дефинира от конкретен бизнес, а не от технологията използвана за неговата реализация.
Е-банки

Електронното банкерство е един доста успешен електронен бизнес. Този тип е-бизнес позволява на клиентите да имат достъп до техните банкови сметки и да се изпълняват поръчки, посредством елементарен за използване web сайт. Не е нужно да се инсталира някакъв специален софтуер. Единственото необходимо нещо е наличието на web браузър и много банки не вземат никакви такси за тези услуги. Някои банки дори предлагат по-ниски такси за онлайн транзакции, в сравнение с таксите за класическите банкови транзакции. Електронното банкерство спестява на клиентите и на самите банки време и средства.


Онлайн банкерството дава възможност на клиента да се обслужва сам. Това е подобно на начина, по който клиентите теглят пари от автомати, вместо да губят време за да отидат до банката и да си изтеглят парите от гише. С тази онлайн услуга клиентите могат да проверяват различни атрибути от своята сметка, да проследяват минали транзакции, да превеждат пари, да поръчват чекове, да плащат сметки и да обменят информация със служители от отдела за клиенти в съответната банка. Единствената транзакция, която все още не може да се изпълни е внасяне на средства в банкова сметка, но банките работят по решаването на този въпрос.
За да може виртуалния банков клиент да прави всичко това, той трябва да има компютър или вградено устройство свързано към Интернет и инсталиран браузър. В зависимост от стратегията на сигурност на онлайн банката, може да се наложи инсталиране на plug-in или да се разреши използването на Java, с което се увеличава нивото на сигурност в браузъра. Инсталирането на plug-in или използването на Java аплет се прави с цел увеличаване на нивото на криптиране/защита за да се гарантира, че никой не може да прекъсне банковите транзакции. Освен това за увеличаване на сигурността, в допълнение на ID и парола за влизане, може да се прилага списък от транзакционните номера, които представляват еднократни пароли, използвани за една транзакция.

Е-търговия


Ако погледнем назад във времето, в годините преди появата на Интернет търговията е била значително ограничена, в сравнение с възможностите, които предлагат информационните технологии и инфраструктурата. Основните ограничаващи фактори са били времето и пространството. Дори и ако магазините са отворени по 24 часа в денонощието само ограничен брой клиенти могат да ги посещават през цялото време. Освен това един магазин може да предлага само ограничен брой стоки, тъй като пространството в магазина е ограничено.


Един магазин в Интернет е неограничен от гледна точка на време и пространство. Няма ограничение и в броя на предлаганите продукти. Например, сайтът amazon.com предлага над 4,7 милиона книги. Представете си магазин, който има налични 4,7 милиона книги. Сравнението може да не звучи точно, тъй като на практика amazon.com не поддържа тези книги на склад, а просто ги поръчва по необходимост. Освен това, сайтът предлага информация за всяка една от предлаганите книги.
Онлайн търговците (понякога наричани e-tailers) предлагат повече продукти отколкото традиционните търговци или предлагат повече услуги за същия брой продукти. В Интернет броя на подаваните книги, компакт дискове и билети е много по-голям от тези, които продават традиционните търговци, тъй като тези продукти се купуват заради тяхното съдържание, а не заради вида им. Видът на един самолетен билет не е от значение, това което е определящо при него е цената и свързаните с продажбата услуги. Освен това, новите технологии правят Интернет привлекателен за стоки, купувани на емоционална основа, т.е. заради вида им, а не заради съдържанието им.
Интернет променя традиционния модел на продажбите, който по същността си е тактически. Компаниите предлагащи продукти, услуга или информация, при продажбите се ръководят от четири неща: цена, продукт, продукт, промоция и пласмент. От друга страна Интернет търговията е по-стратегическа. Докато повечето компании разглеждат своите продукти само от гледана точка на търсенето им от клиентите, Интернет търговията ще накара тези компании да разглеждат продуктите си като цял цикъл на продажби, включващ развитие на пазара, търсене от страна на клиентите, изпълнение, поддръжка и привличане на клиенти. В модела на продажбите, гореспоменатите етапи са допълнителни и просто подпомагат продажбите. В стратегическия модел, тези етапи са основни модули в цялостния цикъл на продажбите.

Е-справки


Справките винаги са играели важна роля при откриването на определена услуга или продукт. Телефонните директории, така наречените бели страници за частви телефонни номера и жълти страници за бизнес номера са от значение при търсенето на даден човек или бизнес. В допълнение на справките във формата на книга, телефонните компании дават възмогност на хората да се обаждат, за да получат някакава информация.


Тези неща се появиха и в Интернет. Базата данни е разположена на едно място и по този начин се осигурява центрлизирана работа , но предлагането на всеки и по всяко време я прави децентрализирано решение.
Интернет предлага възможност за създаване на копие на телефонни справки и тук може да се правят повече неща от едно просто търсене на име и получаване на телефонния номер, отговарящ на това име. Например, в Интернет е възможно да се въведе телефонен номер и да получите името на човека/компанията отговаряща на този номер. Нещо повече, с помощта на повече насоки/справки могат да се откриват web страници на хора и фирми, и да се получават техните адреси на електронната поща.
Интернет прави получаването на информация от една страна по-лесно, но от друга страна по-трудно. То е по-лесно защото средстватаза търсене са по-мощни. Само, че откриването на определена информация се затруднява, тъй като обема информация се съхраняван в базите данни нараства много бързо.

Е-инженеринг


През последните няколко години инженерството също се промени драстично. Преди няколко години инженерите работещи по общ проект трябваше да бъдат в един офис за да могат да обменят информация помежду си. Когато се налага проектите да се изпратят на отдалечено място се правят хиляди разпечатки, които се изпращат по поща. При получаването на проектите те се проверяват и дообработват. Всичко това изисква доста ръчна работа, което довежда до дълги срокове на изпълнение и възникване на грешки.


Интернет променя драстично скороста на проектиране. Тя даде възможност за електронна съвместна работа. Освен това, вече не е необходимо проектантите да работят в един и същи офис. Всеки имащ Интернет връзка може да участва в разработката на проектите. Бяха разработени нови средства за съгласувано проектиране, които да поддържат възможностити на Интернет.
С помощта на Интернет стана възможно да се разработват проекти, в които да вземат участие проектанти и инженери от цял свят. По този начин се осъществява много успешно открито разработване. Всеки може да взме участие и да разработва част от един общ код.

Е-франчайзинг


В миналото големите франчайзинг компании като Mc Donald's (http://www.mcdonald's.com/) и Beneton (http://www.beneton.com/) релизираха големи печалби като даваха своите продукти и марки на препродаващи компании, които ги продаваха ексклузивно на определана територия. Компаниите препродаващи продуктите се наричат фрайчайзинг партньори. Предлагайки набор от продукти и марки, компанията франчайзер гарантира определен успех на компанията получаваща франчайзинга. Причината за този успех е в това, че хората познават много добре продуктите и търговската марка. Предимството за компаниите франчайзингодатели е че не им се налага да инвестират в магазини и персонал. Франчайзинг партньорът отговаря за служителите и за финансовия успех на своя пазар.


Електронният франчайзинг е аналогичен на традиционния. В действителност изпълнението му в Интернет е доста улеснено. Прехвърлянето на цифрови продукти, процеси и и марки е много лесно. Пример за това са сдруженията на големи търговци на книги в Интернет. Те не са истински франчайзинг-получатели, тъй като големите компании продаващи книги имат свой собствен склад. Те дават право на франчайзинг партньорите да продават продуктите им чрез своите web страници. Предимството на тази система е, че няма никакви разходи за дистрибуция. Възможно е партньорите да доставят продуктите от франчайзингодателя без крайния клиент да разбере това. Например Quelle (http://www.quelle.de/) продава книги на своя web сайт. Книгите не са част от истинския им бизнес, но благодарение на съвместната им работа с Libri (http://www.libri.de/) те предлагат повече от 1,5 милиона книги на своя сайт.

Е-хазарт


Въпреки моралната страна на хазарта, той е една от най-печалившите области на бизнеса в Интернет. В реалния свят хазарта е ограничен с много закони. Притежателите на казина трябва да плащат големи данъци, което затруднява развитието на конкуренциатя. Например в САЩ , във всеки щат е позволено да има само по-няколко казина.


В Интернет положението с хазарта е по-различно. Все още той не е позволен от закона в някои щати и данъците са доста високи, но бизнеса се е преместил на места, където хазарта е законен и се плащат ниски данъци. Повечето сайтове с хазарт се намират в Южна Америка, където законите не го забраняват.
Компаниите, които поддържат хазартните web сайтове могат да разпространяват много игри без ограничения. Тъй като собствениците имат свои компании в страните, където хазарта не е забранен от закона те могат да работят без опасения от намесата на властите в съответния щат. За разлика от реалните казина, които сенамират на определо физическо място, онлайн казината могат да привличат хора от цял свят. Компани като 123 Gambling (http://www.123 gambling.com/) и CasinoPlase (http://www.casinoplase.com/) привличат стотици хиляди хора всеки ден.

Е-обучение


Непрекъснатите промени в Интернет изискват и нов начин на обучение. В индустриалната ера предметите на обучение и съдържанието им не се промениха много. Във времето на Интернет се появяват нови технологии, парадигми и процеси, които изискват непрекъснато обучение. Непрекъснатото обучение се превръща в необходимост и на преподавателите им е необходимо същото време за разучаване на нови неща, колкото време е необходимо и на обучаващите се. Тъй като познанията се превръщат в основен фактор, определящ възнаграждението, често не е възможно да се изчаква нещо да се научи в училище.


Преди няколко години бе въведено компютърно-базирано обучение. С помощта на специален софтуер се обясняват определени неща и след това се предоставят тестове. Въпреки, че това е ефективен начин на обучение, когато възникнат въпроси, чиито отговор не може да се получи от програмата, се усеща липсата на учител.
Електронното обучение, понякога наричано Интернет-базирано обучение предлага нов аспект в компютъризираното обучение. Вместо да използвате изпълним файл, предоставящ обяснения и тестове, материала се предоставя онлайн. Тестовете се правят в реално време заедно с други участници и учащите се, могат да обменят опит и да задават въпроси един на друг. В допълнение , може да се предложи онлайн учител, който да обяснява различни теми на всеки посещаващ даден курс, без значение от коя част на света са посетителите. Всичко това може да се направи в реално време. Вместо да се изчаква следващият курс, учениците могат да се свържат към обучаващата мрежа за да получават по-индивидуално обучение. Интернет-базираното обучение може също да се предложи на студенти преди още да има наличен завършен курс на обучение. За "горещите" теми курсът може да се организира по същото време, когато започне самото обучение.

Е-поща

Когато говорят за цифров/компютъризиран бизнес много хора дори не си помислят за електронанта поща. Само, че ние не трябва да забравяме, че комуникацията е основата на всеки бизнес. Интернет навлиза в традиционните комуникационни пазари. Пощенските услути и телекомуникационните компании губят пазарен дял пред електронните комуникации, особено пред електронаната поща. Последната комбинира силните страни на телефонните разговори и писмата. Предимството на телефонния разговор е това, че дава мигновена връзка между двете страни, а писмото има предимствмото, че всичко е в писменнна форма. Интернет дава възможност за бърза комуникция в писменна форма чрез е-поща или онлайн част.
Все повече и повече бизнес компании общуват помежду си по електронен път. За разлика от телефоннния разговор, е-пощата съдържа повече от обикновен текст. Тя дава възможност за прикрепване на файлове, които могат например да съдържат форматирани документи, презентации, изображения или звуци. Потози начин информацията може да се сподели по-лесно.
Освен тово електроната поща променя начина на комуникация между хората. Вместо да записват всяко нещо в отделни писма, мислите могат да се предадат към различни електронни пощи. Предимството е че една мисъл може да предизвика мигновен отговор, но това означава, че вие също очаквате незабавен отговор на всяка електронна поща, която е изпратена, така както всеки очаква бърз отговор от самите вас.

Е-маркетинг


Традиционният маркетинг беше насочен към определени групи. Комуникациите при рекламирането бяха само един от начините за осъществяване на маркетинг. Маркетинг групите не можеха веднага да получават резултатите от реакцията на клиентите. Във времето преди появата на информационната общност това беше добре, тъй като имаше време за проучвания и публикуване на резултатите, което влияеше на стратегията на дадена компания и на нейните продукти.


В информационното общество всичко започна да се движи с голяма скорост. Продуктите стратегиите и цените зависят от нуждите на клиентите. Всичко започва да зависи основно от клиентите. Търсенето от страна на клиента директно въздейства върху дизайна на продукта, маркетинговите стратегии и цените. Поради факта, че традиционно маркетинга е свързан с клиента, информацията, която идва обратно от клиента в реално време трябва да достигне до подходящия отдел в компанията за да може да се реагира в реално време на всички промени в изискванията на клиентите.
Интернет позволява на компаниите да реагират индивидуалните изисквания на клиента. Всички клиенти могат да бъдат третирани по избран от тях начин. Непосредственият маркетинг се превърна в стандарт за работата с клиентите в Интернет.

Е-оперативен мениджмънт на ресурсите


Освен материалите, необходими за производството на даден продукт, компаниите трябва да купуват и оперативни ресурси. Тези ресурси представляват стоки и услуги, които не влизат директно в произвеждания продукт и се управляват ежемесечно. Оперативните ресурси включват оборудване (например компютърно), консумативи и други.


Процесът на закупуване на оперативни ресурси включва много организации и отдели в компанията, които контактуват с различни доставчици. Доставчиците осигуряват услуги, стоки и информация. Въпреки, че оперативните ресурси са свързани с големи разходи за компаниите, процеса на закупуване често не е добре организиран и управляван. В много случаи , поръчката за закупуване на консумативи се пише на лист хартия. Благодарение на децентрализирания подход при много компании, всеки отдел може да управлява оперативните ресурси индивидуално, което води до по-високи разходи, отколкото при наличие на централизирана организация на покупките. Веднъж след въвеждане на централизираната организация, целият процес на покупки трябва да се компютъризира за да може да се контролира и автоматизира.Докато процеса не е компютъризиран, компанията не може да контролира разходите на доставчиците.
Управлението на оперативните ресурси позволява на компаниите да управляват тези ресурси по-стратегически, като използват Интернет. По този начин може да се осигури комуникационна инфраструктура, където купувачите и доставчиците да работят заедно, като си контактуват директно и не се губи контрол върху разходите. В действителност, компанията може да упражнява по-голям контрол върху разходите посредством електронната система за управление. Въвеждането на тази система не изисква използването на допълнителен хардуер и инсталирането на допълнителен софтуер, тъй като много системи работят със стандартни web браузъри, които могат да се стартират върху всякаква платформа. С използването на електронната комуникация цената на една транзакция може да бъде намалена значително и процеса може да се автоматизира.

Е-сделки


Преди появата на Интернет, покупката и продажбата на акции беше ограничена до хора с достъп до финансови мрежи, за да може покупката и продажбата на акции да става в точно определен момент. Други можеха да проследяват новините за акциите от пресата, което беше добре в случай, че не искат да печелят на финансовите борси.


Интернет промени начина на сделките с акции и ценни книжа. Е-сделките, предлагат цени на ценните книжа в реално време. При това положение хората могат да реагират в реално време на промените на финансовия пазар. Всеки, който има Интернет банкова сметка може да купува и продава акции и ценни книжа. Това позволява на всеки да участва във финансовите пазари и да печели от инвестиции. Въпреки, че при е-сделките, финансовите пазари са по-рискови от традиционните финансови борси, е-сделките предлагат достъп за хора, които до преди няколко години не знаеха какво представляват тези пазари.


Електронна търговия (е-търговия). Бизнес модели за електронна търговия

Интернет Икономика


Основни термини в Интернет икономиката
С развитието на световната компютърна мрежа и неизбежната й комерсиализация в ежедневието на хората се появиха множество нови понятия. Термини, като електронна търговия (E-commerce), електронен бизнес (E-business), електронна услуга (E-service) и електронно обучение (E-learning), придобиват все по-голяма популярност в съвременното общество. Самата комбинация от думи подсказва основата, която става причина за това бурно развитие и поява на нови направления в икономиката - виртуалната среда на Интернет. Присъствието на частицата "е-" пред всеки от термините подсказва, че става въпрос за процеси, протичащи през електронна мрежа, в случая Интернет.
В Националната стратегия за електронна търговия, одобрена от Министерския съвет на Република България през 2000 г., е формулирано следното определение: "Електронната търговия е непрекъснат цикъл от обработка и обмен на данни, чрез които се осъществява унифицирано и интегрирано информационно осигуряване на участниците в цялостната търговска транзакция независимо от сферата на дейност, отрасъла, държавата и пр."
Е-търговия - бизнес транзакции, извършвани в реално време посредством телекомуникационни мрежи. Този термин има широко приложение, като в него се включват виртуалното разглеждане на стоки, избирането на стоки за покупка и методите за разплащане. При електронната търговия няма предварителна уговорка между страните - клиент и продавач. Тя се осъществява през Интернет чрез използването на всички технологии или комбинация от тях, създадени за размяна на данни (EDI 2 или e-mail), достъп до данни (чрез обществени бази данни или електронни бюлетини) и запис на информация (чрез използване на различни машини).
Много хора не могат да разграничават е-търговия и е-бизнес. Казано накратко - е-бизнесът е повече от е-търговия. При е-бизнеса технологиите не се използват само за продажби (което е основно за е-търговията), а за да се подобрят всички аспекти от бизнес процесите. В тази връзка може да се обобщи, че е-търговията обхваща отворените навън процеси, свързани с клиенти, доставчици и външни партньори. Тук се включват: маркетинг, приемане на поръчки, доставка, обслужване на клиентите, закупуване на суровини и материали за производството и снабдяване. При е-търговията се създават нови бизнес модели и потенциал за увеличаване на печалбата или реализиране на загуби за сметка на новопоявили се конкуренти.
Е-бизнесът обхваща и е-търговия, но наред с това покрива и вътрешните процеси, като производство, управление на складови наличности, развитие на продуктите, риск мениджмънт, финанси, управление на познанието (knowledge management) и човешки ресурси. Стратегията за е-бизнес е по-сложна, по-силно фокусирана върху вътрешните процеси и насочена към подобряването на ефективността, повишаването на производителността и намаляването на разходите.
Тук е мястото да поясним и понятието е-услуги. Както подсказва името, е-услуги е най-разширеното понятие, което включва е-търговията и е-бизнеса. Спокойно може да се каже, че е-услуга е всяка услуга, която може да бъде предоставена по електронен път.
Дефиниране на Интернет икономика

Бързото напредване на Интернет базираните технологии и последващото изобилие на икономическа активност в Интернет ускориха обособяването и развитието на отделна Интернет Икономика. Тя може да се опише като много IP-базирани мрежи, софтуерни приложения и човешки капитал, който кара мрежите и приложенията да работят заедно за online бизнеса и агентите (корпорации и индивиди), които са ангажирани в купуването и продаването на стоки и услуги по директен индиректен начин.


Интернет икономиката обаче се различава от физическата икономиката по три ключови параметъра: информация, познания и скорост. Тези три, породени от Интернет фактора, дефинират нови начини за правене на бизнес чрез "взаимно изгодни отношения" с бизнес партньорите, знаейки и изпълнявайки желанията на клиентите, предвиждайки техните бъдещи изисквания и използвайки натрупаното от това онлайн общуване знание за създаването на нови стоки и услуги, определяне на цената и промоционалната стратегия, която съвпада с желанието на клиента да плати определена цена, а също и изграждането на базирани на Интернет общества и партньорства между фирмата и контактната и среда.
Умните компании вече разбраха това и пренареждат своите стойностни вериги от ерата на индустриалното производство и се фокусират най-вече върху информационно и знаниеемките звена от тях. Използването на Интернет като средство за мениджмънт на отношенията с клиентите и търговските партньори се превърна в новото тайно оръжие в Интернет икономиката.
Докато физическите аспекти на всяка икономика са все пак базирани на суровините напр. Желязна руда, нефт и природен газ, при Интернет икономиката е коренно различно. Тази икономика разчита на високоскоростни Интернет мрежи и Интернет приложен софтуер (Интернет приложения) - нови конкурентни средства за бизнес посредничество, които увеличават ефективността на Интернет-базираните пазари.

Четирислоен модел на Интернет икономиката


За да се изследват икономическите параметри чрез обичайните за икономикса променливи, абстрахирайки се от еуфоричните вълнения за бъдещето на Интернет икономиката, Бостънския университет и Cisco Systems разработиха изследване на главните пазарни участници в нея. То си поставя за цел да отговори на следните фундаментални въпроси:



  • Кои бизнес сектори, продукти и услуги трябва да бъдат включени в тази икономика

  • Каква методология е подходяща и приложима за измерване на дейностите в Интернет света

  • Колко голяма е Интернет икономиката

  • Колко бързо се развива

За целта се въвеждат т.нар. "Индикатори на Интернет Икономиката". Те имат за цел да изяснят главните характеристики и чрез измерване на различни нейни компоненти. Тези индикатори - "Индикатори на приходите" и "Индикатори на заетостта в Интернет икономиката" са изградени на базата на анализа на четири нейни слоя:



  1. Слой на инфраструктурата

  2. Слой на Интернет приложенията

  3. Интернет посредници

  4. Интернет търговия



Инфраструктурен слой
Този слой включва фирмите предлагащи стоки и услуги, които спомагат да се създаде IP базирана инфраструктура на мрежата, необходимото условие за електронната търговия. Категориите в този слой включват:

  • Доставчици на Интернет опорни мрежи (Backbone Networks) напр. Qwest, MCI, WorldCom

  • Доставчици на Интернет т. нар. ISP (Internet service providers) като (AOL, MindSPrings,Цифрови Системи,Триада)

  • Хардуерни фирми в областта на мрежите (Cisco,Lucent Technologies,3Com)

  • Фирми в областта на сигурността

  • Производители на оптични влакна

  • Производители на линейни ускорители


Слой на Интернет приложенията
Стоките и услугите в този слой работят в така изградената от слой 1 IP мрежа и я правят технологично използваема за бизнес дейности онлайн. Категориите в този слой са следните:

  • Интернет консултанти

  • Разработчици на приложения за търговия през Интернет (Netscape,Microsoft,Sun,IBM)

  • Мултимедия приложения (RealNetworks,Macromedia)

  • Приложения за разработка на WEB сайтове (Adobe, NetObjects,Allaire)

  • Софтуер за търсещи машини (Inktomi)

  • Online обучение (Sylvan Prometric, Assymetrix)

  • WEB базирани бази от данни (Oracle, IBM DB2, Microsoft SQL Server-вземат се в предвид само приходите за Интернет/интранет приложения)


Слой на посредниците в Интернет
Интернет посредниците увеличават ефективността на електронните пазари улесняване на срещането и взаимното интерактивно общуване на продавачи и купувачи в Интернет. Те действат като катализатори на процеса, в който инвестициите в Интернет инфраструктурата и Интернет приложенията (слоеве 1 и 2) се трансформират в бизнес транзакции. Тук влизат:

  • Пътническите агенции online (TravelWeb.com,1Travel.com)

  • Online брокерите (E*Trade,Schwab.com, DLJDirect)

  • Информационните доставчици на комплексни услуги (Cnet,ZDnet,Broadcast.com)

  • Търсещите машини и портали e.g., (Yahoo,Excite,Geocities)

  • Брокерите на online реклами (Doubleclick, 24/7 Media)

  • Рeкламо-излъчвателите (Yahoo, ESPNSportszone)


Слой на Електронната търговия
Интернет търговията включва продажбите на стоки и услуги на крайни потребители или бизнеси през Интернет. Тук са изброени:

  • Продавачите на дребно т.нар. E-tаilers (Amazon.com,eToys.com)

  • Производителите продаващи online (Cisco,Dell,IBM)

  • Фирмите базирани на абонамент или начална такса (thestreet.com,WSJ.com)

  • Продавачите на самолетни билети

  • Online забавленията и професионалните услуги

Важно е да се отбележи, че много от фирмите са играчи в повече от един слой. Например Microsoft и IBM са важни играчи и във всичките четири слоя, AOL (преди закупуването на Netscape) беше сериозен участник в инфраструктурния, посредническия и търговския слой. Подобно Cisco и Dell са ключови играчи в инфраструктурния и търговския слой. Така четирислойния модел създава затруднения при оценяването и разслояването на фирми участнички в много слоеве, но спомага да се анализира как фирмите избрали да участват в един слой решават да разширят дейностите си и да навлязат и в други.

Разновидновидности на електронната търговия
Наред с е-понятията, за които стана въпрос, има и някои други абревиатури, които звучат най-малкото объркващо за непросветения потребител. Става въпрос за съкращения от типа B2B (business-to-business), B2C (business-to-consumer), C2C (consumer-to-consumer) и други подобни. Термини от такъв тип се използват за отграничаване на един вид е-бизнес от друг. За целта на настоящата разработка ще спрем вниманието си само на бизнес отношенията, в които участват двете основни фигури в икономическите процеси - клиент и продавач. Все пак е необходимо да се отбележи, че освен тях има и други направления - B2G (business-to-government), B2E (business-to-employee) и т.н.
Отношения Бизнес - Бизнес (Business-to-Business, B2B)

B2B или бизнес-към-бизнес е най-широко разпространеният тип е-бизнес. Той обхваща взаимоотношенията между различните компании и съответно неговият обем е най-голям, а и разнообразието и сложността му - също. Той е атрактивен за фирмите, тъй като оползотворява по най-добрия начин предимствата на електронните мрежи - спестява време, съкращава разходи и минимизира неудобствата от фактора "геоградско положение". В B2B се включва всичко - връзки между продавачи и купувачи, производство и предлагане на услуги.

Отношения Бизнес - Потребител (Business-to-Consumer, B2C)

Тези отношения наследяват обичайните връзки-клиент продавач. Тук те обаче се поставени на нови основи, поради спецификата на Интернет като среда за пазаруване и виртуален пазар.


Най-типични представители тук са продавачите на дребно като Amazon, BarnsAndNoble, Sears&Sears и др.

Отношения Потребител - Потребител (Consumer-to-Consumer, C2C)


Тези отношения се срещат изключително рядко в реалния, физически свят и това е още едно доказателство за потенциалната мощ, която крие Интернет като средство за търговски отношения.


Те възникват когато се съберат две страни, които не са обвързани с дадена търговска фирма и решават да направят транзакция на стоки и услуги срещу пари или други изгоди. Това се среща на специализирани, направени специално за целта брокерски сайтове. Това са аукционите (http://www.ebay.com/) или др. подобни места. Не е пречка срещата да стане на предназначен за съвсем друга цел сайт, но тези срещи са по-скоро случайни отколкото целенасочени както е в брокерските сайтове.
Уточняването на цената често е на принципа на търговете или свободното договаряне. Поради тази причина тези места служат като фини индикатори на пазара.

Търговски отношения по частни компютърни мрежи


Частните мрежи се изграждат от и за нуждите на една организация и всичките им ресурси (компютри, средства и канали за предаване на данни т.н.) принадлежат на тази компания Само комуникационните линии за много отдалечен достъп се наемат от обществените комуникационни мрежи, като телефонните компании. Тези мрежи имат за цел да обслужват целите само на организацията, която ги е изградила. Мрежите могат да бъдат със всякаква архитектура и географско местоположение. Последното зависи най-вече от големината и това къде се намират офисите на организацията. Но каквото и да е, частната мрежа е с ограничен достъп само за оторизирани лица - персонал, управители, собственици. Също така е строго регламентирано кой потребител до какви ресурси има достъп. Този тип мрежи могат лесно да имат връзка с други мрежи, но това не прави достъпа до тях по-лесен. Някой частни мрежи са създадени изцяло с цел да се печели от тяхното използване. Пример за това са частните телефонни компании и мрежите, които предлагат пренос на данни срещи заплащане на услугата.

Бизнес модели за електронна търговия
Определение на бизнес модел
Структура на продукта, услугата и информационния поток,която включва


  • описание на различните бизнес играчи и тяхната роля;

  • описание на потенциалните ползи за отделните бизнес играчи;

  • описание на източниците на приходи.

Бизнес моделът сам по себе си не гарантира разбирането как той ще допринесе за реализирането на бизнес мисията на всяка от компаниите, която участва в дадения модел. Трябва да бъде известна също и маркетинговата стратегия на компанията, за да успеем да оценим търговската жизнеспособност и да отговорим на въпроси, като: как се постига конкурентното предимство; каква е позицията; какъв е маркетинговият микс; коя пазарна стратегия се следва.

Верига на добавената стойност и бизнес модели

Методологията за определяне структурата на бизнес моделите може да се базира на декомпозиране и преструктуриране на веригата на добавената стойност. Това включва идентифициране на елементите на веригата и определяне на възможните начини за интегриране на информационните технологии в различните и звена. В случая се взема под внимание възможността за използване на електронни пазари. Те могат да бъдат изцяло отворени, което значи, че имат произволен брой купувачи и продавачи, или полуотворени - с един купувач и много продавачи, или обратното. Схемата е следната:



  • Декомпозирането на веригата на добавената стойност означава да се идентифицират елементите й, както е направено от Майкъл Портър (Porter, Michael E., (1985). "Competitive Advantage", Ch.1), който е разграничил девет елемента. Основните включват вътрешна и външна логистика, преработка, маркетинг и продажби, поддръжка. Вторичните елементи са: технологично развитие, снабдяване, мениджмънт на човешките ресурси, корпоративна инфраструктура.

  • Модели на взаимодействие, които могат да бъдат няколко типа: 1-към-1, много-към-1, 1-към-много, много-към-много. В случая 1-към-1 трябва да се разбира като брой на компаниите, включени в пазара, а много означава, че се обединява информацията от няколко компании.

  • Преструктуриране на веригата на добавената стойност, което включва интегриране на информационните процеси в различните етапи на веригата. Получените комбинации съдържат елементите, участващи в подобна интеграция.

Възможните структури за бизнес моделите се построяват чрез комбиниране на моделите на взаимодействие с интеграцията на веригата на добавената стойност. Например електронният магазин е "един играч"-към-"един играч" модел за продажби и маркетинг. Електронните "хали" (бизнес моделът е разгледан подробно в следващата точка) се състоят от N електронни магазина. Електронните "хали", които предлагат един и същ вид стока, са пример за много-към-1 модел за продажби и маркетинг (информацията за стоката е обща за многото доставчици в халите). Електронният търг, където много купувачи наддават за стоките, предлагани от един доставчик, събира на едно място продажбите на доставчика с интересите на много купувачи, като се комбинира информацията за наддаването от многото купувачи.


Техническото обезпечение на всеки от бизнес моделите зависи от степента на развитие на информационните технологии. Това включва възможностите за интеграция, за реализация на отделни функции и поддръжката на моделите на взаимодействие. Комерсиалната страна на всеки от бизнес моделите е съвсем различен въпрос и следва да се третира отделно.

  • При изследването на действащите в момента бизнес модели в Интернет можем да направим следните изводи:

  • информационните и комуникационните технологии дават възможност за развитие на голям кръг от бизнес модели;

  • възможностите на техниката са само един от аспектите при подбирането на бизнес модел;

  • технологията сама по себе си не осигурява насоки за подбора на бизнес модел от гледна точка на търговията;

  • управлението на технологичното развитие може да се получи от дефиницията на нови модели;

  • много от възможните за изпълнение модели не са били тествани в реалността.

Докато системният подход, разглеждан до момента, води до доста голям брой потенциални бизнес модели, в практиката се прилагат малко от тях. В следващата част ще разгледаме 11 работещи модела или обобщения на специфични бизнес модели, които може да се срещнат в Интернет. Някои от тях са все още в начална фаза на разработка, а други са вече изцяло работещи. Точно тези 11 модела са подбрани на базата на популярността им и проучването на пазара.



е-магазин

промоция, намаляване на разходи, допълнителен изход (преследва търсене)

е-доставки

допълнителен вход (търси доставчици)

е-търг

електронно наддаване, (няма нужда от предварително преместване на стоките)

е-хали

(група от е-магазини), пазар на индустрията

пазар при 3-то лице

общ маркетингов канал и подпомагане на транзакциите при множество бизнеси

виртуално общество

фокусира се върху добавената стойност от комуникацията между членовете

доставчик на ВДС

обслужва звено от ВДС, напр. логистика, плащания

интегриране на ВДС

добавя стойност чрез интегриране на няколко звена от ВДС/TD>

обща платформа

например общ дизайн

информационно брокерство + доверителни и други услуги

бизнес информация и др.

Електронен магазин (E-shop)

Под това понятие се разбира web-маркетинг на дадена компания или магазин. Първоначално това се прави, за да се промоцират компанията или нейните продукти. Постепенно с развитието на Интернет се добавя и възможност за поръчка и плащане. Предимствата за компанията, които се преследват в този случай, са увеличаване на търсенето, евтина възможност за присъствие на международно ниво и намаляване на разходите за реклама и продажби. Ползите, на които се радват потребителите в този случай, са по-ниски цени от предлаганите на нормалните пазари, по-богат избор, повече информация и удобство при подбора, закупуването и доставката, която може да стане в максимално съкратени срокове. Когато е-магазинът се посещава много често, директният маркетинг може да спомогне за нарастване на ползата както за продавача, така и за купувача. Печалбата на продавача идва от намаляване на разходите, увеличаване на продажбите и рекламата. По-голямата част от търговските web страници са B2C е-магазини, в които се продават от цветя (http://www.fleurop.com/) до самолетни билети (http://www.travelocity.com/).

Електронна доставка (E-procurement)

В случая се има предвид електронно предлагане и доставка на стоки и услуги. Големите компании и държавните администрации са основни участници в този вид търговия по мрежата. Ползите, които стоят зад тази идея, са наличието на по-широк избор от доставчици. Това, от своя страна, ще доведе до по-ниски разходи, по-добро качество, навременна доставка, намалена цена на доставката (напр. Документите по транзакцията се свалят директно от мрежата, а не се получават по пощата). Преговорите през Интернет, сключването на договори и общата работа по определянето на специфичните детайли по сделката през мрежата още повече допринасят за спестяването на време и средства и осигуряването на по-голямо удобство. За доставчиците предимствата се изразяват в повече бизнес възможности в глобален план, по-ниска цена за представяне на предложения за доставка, възможност за доставяне на части и евентуално кооперативно доставяне (ако специализираната страница поддържа форми на сътрудничество). Основният източник на приходи е намаляването на разходите (автоматизирана обработка на предложенията и по-ефективни ценови оферти).


Множество независими компании и клиенти формират верига за доставки. Производители, спедиторски компании, изпращачи, получатели и търговци работят заедно за да координират получаването на поръчките и тяхното изпълнение. Изпълнението на поръчките и дистрибуцията на продуктите, услугите и информацията се организира чрез управление на веригата на доставките. Чрез компютъризиране на продуктите, процесите и комуникациите, Интернет има голям потенциал при свързването и управлението на тези организации. Въпреки, че при електронния обмен на данни можеха да се свързват отделни компании, този обмен не се разпространи, тъй като малките и средни компании не можеха да си позволят такава връзка с всеки от своите партньори.
Интернет намали значително разходите за стартиране на компютъризирани комуникации от типа В2В. С помощта на отворените стандарти, като XML и Java, партньорите от веригата за доставки могат да споделят и обменят информация по-лесно и с по-малко разходи. Процесът на управление на доставките дори може да се възложи на трета компания, вместо да разработвате ваши собствени приложения и да инвестирате в отделни системи. В един пазар, в който има много посредници винаги има сложен мениджмънт на логистика и автоматизирано управление на веригата на доставките.

Електронен търг (E-auction)


Електронните търгове (в Интернет) предлагат електронен вариант на механизма на наддаването, познат ни от традиционните търгове. Тази процедура може да бъде съчетана с мултимедийна презентация на продуктите. Най-често търговете не се ограничават само с тези функции. Възможно е освен тях на потребителите да се предлага възможност за сключването на договор, обслужване на заплащането и доставка. Приходи за организатора и собственика на търга идват от продажбата на технологичната платформа, от транзакционните такси и от реклама. Предимствата за продавачите и купувачите се изразяват в повишена ефективност и спестяване на време, а също така няма необходимост от физическо транспортиране на предмета преди финализирането на сделката. Поради ниската цена става изгодно да се предлагат малки количества стока на ниска стойност, напр. излишъци от продукти. Източниците на изгода за продавача са в намаляването на излишъците от натрупана стока, по-доброто оползотворяване на производствения капацитет, по-редките случаи на невъзможност за продажба. Предимствата за купувачите са изразяват в по-ниски цени на стоките и услугите. На международно ниво пример за такива търгове е FastParts (www.fastparts.com).


При класическите търгове, хората отиват в зала, където се разиграва търга, а на някои хора им се разрешава да залагат по телефона. Участието в търга не носи разходи, които да са по-големи от стойността на разиграваните стоки. Обикновено търговете се ограничават до някакво място или до определен кръг от участници.
Интернет позволи на всеки имащ Интернет връзка да залага за предлаганите на търга стоки. Всеки може да отиде до web сайта на търговете, без значение къде физически е разположен даден сървър. Освен това Интернет ускорява процеса на залагане. При класическите търгове залагането може да отнеме доста време. При Интернет повечето залагания се правят за няколко секунди. При традиционния търг се регистрират всички залагания и съответния продукт/стока се получава от този участник, който е предложил най-голяма сума.
Освен залагания "на живо" по-големите сайтове предлагат на всеки желаещ възможност за участие в залагане. Сайтовете с търгове предлагат възможност за представяне на стоки в web страница, която е на частно лице. Тези частни търгове не са на "живо"; залагащите дават сумите на web страницата на собственика на стоките обект на търга, изчаква докато някой даде добра сума или докато мине определен период от време. При това положение, всеки може не само да залага, но има и възможност да организира търг.
СайтоветеeBay,QXLиRicardoпредлагат възможности на всеки желаещ да бъде или залагащ, или организатор на търг, или и двете едновременно, за два различни продукта. Web сайтът се превръща в инфраструктура за размяна на стоки, базирана на модела на търга, който работи чрез установяване на цените при поискване. Интернет трансформира структурите на фиксирани цени в динамично ценообразуване - web сайтовете на търговете са само началото. След няколко години на всеки web сайт предлагащ стоки, информация или услуги ще има индивидуални цени, базирани на искания на клиентите.

Електронни хали (E-mall)


Електронните хали представляват група е-магазини, обикновено събрани под обща шапка, например някоя известна марка. Може да съществува също и общ - гарантиран - метод за плащане. Пример за е-хали еElectronic Mall Bodensee, които дават възможност за включване на индивидуални е-магазини. Когато се специализират в даден пазарен сегмент, тези борси могат да станат индустриален пазар. Организацията, която поддържа е-халите, може да няма индивидуален интерес към бизнесите, приютени в халите. Вместо това тя може да очаква изгода от продажбата на технологиите, необходими за е-халите. Също така печалба може да има и от продажба на услуги или рекламно пространство.


Предимствата за евентуалните клиенти са аналогични на тези на индивидуалния е-магазин, като в добавка съществува и концентрацията на много магазини на едно място с общ интерфейс. Когато организацията, която поддържа е-халите, има изградено име и имидж, това ще осигури доверие и съответно ще увеличи готовността за закупуване. Членовете на е-халите (самите е-магазини) печелят от намаляване на разходите и проблемите с поддържане на присъствие в мрежата, използване на сложни технологии, като електронно разплащане, допълнителен трафик, генериран от останалите магазини в халите или привлечен от името на организацията, поддържаща е-халите. Допълнителни приходи може да се получат от евентуални такси за паричните транзакции (ако е-халите обслужват плащания) и също от реклама.
Все още не е изяснен еднозначно въпросът, доколко организацията и поддържането на е-хали са оправдани от търговска гледна точка. Един от проектите, стартирали със сериозна подкрепа и претърпели неуспех впоследствие, е IBM World Avenue, който прекратява дейността си през 1997 г. Една от причините е, че концепцията за предимството на "съседските", е-магазини (помещаващи се в едни е-хали) не заработва според очакванията. В Интернет пространствените измерения се различават от реалната действителност - там разстоянията се измерват с кликвания с мишката и затова предимствата на конвенционалните хали не важат. Събирането на много магазини на едно място не е от толкова голяма полза за клиентите. Освен това малко по-напредналите потребители на глобалната мрежа нямат проблеми да се справят с различните интерфейси на е-магазините и съответно унифицираният интерфейс на е-халите не представлява специално предимство за тях. От друга страна обаче фактите сочат, че все повече компании предпочитат да наемат външни експерти, които да отговарят за представянето им в Интернет.
Това естествено ще увеличи шансовете на е-халите и пазарите при 3-то лице (те са разгледани по-долу). Най-вероятно това е резултат от развитието на мрежата - от пионерите към утвърждаването на Интернет като масово средство за търговия за голяма част от бизнесите.

Пазар при 3-то лице (third party marketplace)


Това е по-нов модел от досега изброените и е подходящ за компании, които предпочитат да предоставят на 3-то лице да се грижи за присъствието им в глобалната мрежа. Общото между фирмите, предлагащи услугата за поддръжка на web-магазин, е, че те всички осигуряват най-малкото потребителския интерфейс за каталога от продукти на компанията-поръчител. Много често този бизнес модел включва и допълнителни услуги, като осигуряване на имидж, поддържане на разплащане, логистика, обслужване на поръчки и цялата гама от услуги за гарантиране сигурността на сделката. Пример за приложение на модела е осигуряването на общо представяне и реклама, свързани с някакво уникално събитие, както "е-Коледа" през 2000г. Доставчиците на Интернет (ISP) могат да участват в този модел, като използват опита си при изграждане на сложни web страници. Освен за тях моделът представлява интерес за банките или други доставчици на услуги от веригата на добавена стойност. Приходите в случая се генерират от еднократна такса за участие, периодични плащания за поддържане на услугата, транзакционна такса или процент от стойността на сделките. Реални примери за пазари при 3-то лице са Citius,TradeZoneи до известна степенFedEx VirtualOrder.

Виртуално общество (virtual community)

Основното предимство на виртуалното общество се осигурява от членовете (клиенти или партньори), които предоставят информация в обща среда, осигурявана от компанията, основала това общество. Приходите са от членската такса и рекламирането. Виртуалното общество играе важна роля и при останалите маркетингови операции, при изграждането на лоялност у клиентите и за получаването на тяхната оценка. Този бизнес модел вече е намерил своето признание в отделни пазарни сегменти - книгите вAmazon.com, дрехите (http://apparelex.com/bbs/index.htm), стоманената индустрия (http://www.indconnect.com/steelweb), нанотехнологиите (http://www.nanothinc.com) и много други. Виртуалното общество също така има принос за повишаване на атрактивността и възможностите на повечето от работещите в момента бизнес модели (напр. е-хали, обща платформа и пазар при трето лице и др.).

Доставчик на верига на добавената стойност (value chain service provider)

Компаниите, избрали този модел, се специализират в специфична част от веригата на добавената стойност (ВДС), каквато например са разплащането или логистиката, като намеренията им са да превърнат тази функция в конкурентно предимство. Банките са ярък пример за подобно поведение, но дори и те могат да открият нови възможности при използването на компютърните мрежи. Нов подход в работата се наблюдава и при продуктовия мениджмънт, където новите посредници предлагат необходимия опит за анализиране и оптимизиране на производството. Приходите се получават въз основа на фиксирани такси или процент от стойността на услугата. Пример за доставчици на ВДС са компаниите FedEx и UPS(Web-based package shipping support).

Интегратори на ВДС (value chain integrators)

Тези компании се концентрират върху интегрирането на няколко звена от веригата на добавената стойност, където има възможност за третиране на информационния поток между тези звена като добавена стойност. Приходите в случая са генерирани от консултантски услуги и евентуални транзакционни такси. Някои от компаниите, които са използвали модела пазар при трето лице, преосмислят стратегиите си и се насочват към интегриране на ВДС.

Обща платформа (collaboration platform)

Идеята на този бизнес модел се изразява в осигуряването на помощни средства и информационна среда за сътрудничество между две компании. Ролята на фирмата, която предоставя общата платформа, може да бъде фокусирана върху изпълнението на някои специфични функции, например съвместен дизайн и инженеринг, или подпомагане на проект посредством виртуален екип от консултанти. Бизнес възможностите се състоят в управлението на общата платформа (членски или потребителски такси), а също така и в продажбата на специализирани помощни средства (за дизайн, работен поток, обработка на документи). Примери за този бизнес модел може да се открият в продуктите и проектите, получени като резултат от The Global Engineering Network - като Deutsche Telekom/GlobanaTMICS и проекта ESPRIT GENIAL.

Информационно брокерство, доверителни и др. услуги (Information brokerage, trust and other services)

С развитието на глобалната мрежа се появяват нови и нови информационни услуги, които добавят стойност към огромното количество данни, достъпни през мрежата или получени от интегрираните бизнес операции. Такива са търсенето на информация (напр.Google,Altavistaи др.), профилирането на потребителите, предоставянето на съвети за инвеститори и др. Най-често предоставянето на информация и консултантските услуги се заплащат директно чрез абонаментна такса или на принципа "pay-per-use" (плащане въз основа на потреблението), но освен това е възможно използването на рекламни схеми. По-специална категория са доверителните услуги, които се предоставят от сертифициращите власти и електронните нотариуси или други доверени лица. Източниците на приходи в случая са абонаментни такси, еднократни такси за извършена услуга, а заедно с това и продажбата на софтуер и консултации. Един от най-добрите примери за компания, предлагаща доверителни услуги, еBelsign, която от 1998г. преминава вGlobalSign.




Интернет-базирано обучение

Причини за Интернет-базираното обучение


Една от най-важните промени днес е огромния обем от информация, която затрупва хората и организациите, поради ниските цени на мултимедийните продукти и тяхното разпространение, а също така и доставката им по различни възможни информационни канали. Промените в обществото, неизбежно водят до цялостни промени в образователната система, в средствата и методите за обучение. Телекомуникационната и цифровата мултимедия създадоха нови възможности за придобиване на знания, тъй като те активират повече човешки сетива. Последните изследвания показват, че хората възприемат около 80% от наличната информация, ако в същото време гледат, слушат и работят с нея. Новата реформа в образованието ще се определя от промените в технологиите - доминиращата в момента в училищата и университетите печатна технология постепенно ще бъде заместена от цифровата мултимедийна технология и телекомуникациите. Все повече и повече ще нараства нуждата от нов вид грамотност - мултимедийна грамотност, например способността на хората да четат, пишат и комуникират чрез цифрово кодирани мултимедийни материали, съдържащи текст, графики, анимации, видео, звук. Според някои експерти, образованието ще се базира на: асинхронност по време и място, взаимодействие и виртуално преструктуриране на учебната среда.
Мултимедиен модел на обучение

Основните характеристики на този модел са:



  • образователните / научните дисциплини се базират не на печатни учебни материали, а не електронни библиотеки и обектно-ориентирани мултимедийни материали. Световната мрежа (World Wide Web (WWW)) предлага на студентите огромно количество от информационни ресурси и чрез безкрайното си разнообразие, тя може да покрие цялото културно наследство и знание за човечеството. Всеки потребител може да бъде автор и да публикува материали, които са достъпни за всички.

  • Учениците не получават готови познания, те трябва да сами да ги конструират, да се обучават индивидуално в зависимост от способностите, интересите, предпочитанията и познавателните си способности. Те се научават как да учат.

  • Учениците могат да взимат участие при определянето на образователните цели и да поемат отговорност за тяхното изпълнение. Те могат да контролират учебния процес, да работят в екипи, да взимат участие в дискусии и да търсят ефективността от обучението, дори да избират преподавателите си.

  • Преподавателите са по-скоро асистенти на учениците, техни по-възрастни съученици, които им помагат да се научат как най-оптимално да използват богатството от информационни ресурси в глобалната информационна система и как да намерят най-подходящите учебни материали - как да ги структурират и асимилират

  • Преобладава така наречената проектна педагогика, която е характерна предимно за университетите и професионалната квалификация, но напоследък все повече започва да се прилага и в училищата. Постиженията на учениците се оценяват на базата на постигнатите резултати, които могат да бъдат представени, защитени и публикувани както локално така и глобално. Насърчава се и самооценката.

  • Колективното обучение и работа преобладават над конкурентното обучение. Глобалната информационна среда спомага за това, като предлага различни софтуерни приложения, които подпомагат колективното обучение и работа. Преподавателите могат да работят както индивидуално така и с малки групи от ученици. Учениците могат да бъдат асистенти на преподавателите и да помагат на своите съученици да се запознаят с новите софтуерни средства или при разрешаването на някои конкретни проблеми.

  • Училището и университета са отворени за света - задачите и проблемите, които се решават са от реалния живот и често са дефинирани от самите ученици. Проблемите се решават колективно с помощта на преподавателите.

  • Мястото, времето, хардуера и всички учебни материали и софтуер се използват много гъвкаво и ефективно. Ограниченията за разстояние и време могат да се превъзмогнат, а също така и обучението в класни стаи и аудитории, където се изисква едновременно присъствие на преподавател и ученици. Учениците могат да работят в динамична и интерактивна мултимедийна учебна среда, където далеч от преподавателя и другите ученици тя/той може да комуникира и работи с нейните/неговите виртуални приятели по целия свят. Ученикът става член на глобалните колективни образователни общества.

Обучението като част от стратегията на фирмата


Непрекъснатото обучение вече (или поне би трябвало да е) е неотменна част от трудоспособния период на всеки човек - това наложи създаването на нови технологии за транспорт на информация до учащите се. В повечето случаи не е възможно провеждането на специализирани курсове, тъй като специалистите по дадена тема са малко, a на всичкото отгоре са географско разпръснати. Интернет-базираното обучение, възникнало от компютърно-базираното обучение, предлага начин за бърз транспорт на знания до хората, на които тези знания са необходими. То предлага 24 часова достъпност и персонализация, съгласно знанията и нуждите на всеки учащ се.


Осигуряването на възможност и средства за непрекъснато обучение е повече от необходимо за всяка една компания. То трябва да е част от стратегията на всяка компания, тъй като резултатите от обучението са свързани директно с бизнес резултатите на компанията. За да бъде обучението по-ефективно е необходимо консолидиране. Отделът за обучение трябва добре да разбира бизнес целите на компанията. Всеки служител на компанията трябва да познава нейната обща стратегия и своята роля в постигането на набелязаните цели. Един от основните проблеми на всяка компания е, че някои от нейните бизнес единици си поставят свои собствени цели, нарушавайки no този начин стратегията на компанията. Ако в различните нива на една компания има различни цели и различни нареждания, служителите ще се объркат и няма да знаят кое от нарежданията (целите) е правилното.
Освен лошите бизнес резултати, произтичащи от такова объркване, ще се обърка и обучението. То ще се провежда в паралел, умножавайки разходите, тъй като всеки курс ще бъде планиран индивидуално. Въпреки, че това е лошо, все пак е пo-добре от нищо. По този начин поне служителите ще са наясно с целите на компанията. По-лошият случай е когато се провежда обучение, нямащо нищо общо с целите на компанията и което не може да се използва в нейните бъдещи проекти.
За преодоляване на проблемите с непрекъснато променящата се бизнес среда се изискват нови модели на обучение. Новата парадигма налага създаването на отделен отдел за обучение, които координира u разработва програмите за обучение в цялата компания. Това елиминира множеството дублиращи се усилия, хвърлени за обучение. Тъй като големите компании имат офиси в различни държави, обучението трябва да бъде адаптирано към специфичните за държавата цели, защото целите на компанията като цяло включват само отчасти тази държава (примерно определени продукти не се разпространяват в тази държава, следователно няма нужда от превеждане на обучение за тях).
Обучението не бива да зависи само от предлаганите продукти или услуги. Голяма част от тренировъчните програми са предназначени за използваните в компанията продукти и услуги - примерно текстови редактор или презентационна програма. С цел опростяване обмена на информация между различните отдели и бизнес единици е необходимо използвания компютърен софтуер да бъде стандартизиран. Това от своя страна намалява и количеството на необходимото обучение. Примерно, ако компанията официално използва само един вид текстови редактор, то за него ще е необходимо само един тип обучение. Необходимото обучение намалява и поради факта, че отделните потребители могат да си помогнат един на друг.
При наличието на координация, тренировъчните програми могат да бъдат въвеждани no-бързо, а освен това ще бъдат и no-евтини. Обикновено лицензите (за закупуване, наемане или лизинг) за обучаващ софтуер са no-евтини при закупуване на пo-големи количества.
За изграждането на добър централизиран отдел за обучение, първо е необходимо да се отговори на въпроса защо толкова много отдели и бизнес единици създават свои собствени програми за обучение. Тъй като вероятно за това ще има множество причини, тези причини трябва да бъдат анализирани. Една възможна причина е, че централния отдел за обучение не отговаря на нуждите на отделните бизнес единици. Непрекъснато променящите се бизнес правила трябва да се следват и от отдела за обучение. Новите методи за обучение обикновено са по-добри, така че отдела за обучение трябва да бъде обучен за тях.
Друг основен проблем на повечето традиционни програми за обучение е, че те използват погрешни измервателни единици. Вместо да използват като единица необходимия брой дни обучение на служител, новите методи за измерване трябва да бъдат основани на това, как обучението да помогне за постигане целите на корпорацията, бизнес единицата или на отделния служител.

Новата парадигма


Новата парадигма на обучението обвързва дейностите по обучение и тренировка с целите на компанията, групата и отделния служител, а успеха на това обучение се измерва с постигнатите цели. Това обаче изисква промяна във възгледите на мениджърите. Обучението не бива да се счита за неизбежен разход. Непрекъснатото обучение на всички служители трябва да стане част от бизнес плана и следва да се счита за основен фактор за успеха на компанията.
Новото обучение може да бъде успешно само ако преди това са били ясно дефинирани целите на компанията, в които интегрална част да е точно това обучение. Това изисква нови възгледи не само от страна на мениджърите, но и от страна на отдела за обучение. Вместо целите да бъдат само свеждани до персонала, той трябва да е запознат с тях в степен, достатъчна за конкретния служител По този начин всеки ще знае какви са целите и персонала ще работи съвместно за да ги постигне.
Всичко това е свързано с преглед и ако трябва корекция на съществуващите бизнес процеси. След като целите и процесите бъдат съгласувани, и отдела за обучение е стартирал новата програма, този отдел следва да бъде оценяван по това доколко всеки индивидуален служител, екип, отдел и компанията като цяло са постигнали набелязаните цели. В никакъв случай не бива да се използва оценка, базирана на количеството проведено обучение.

Разходи за обучение


Разходите за обучение и тренировка могат да бъдат редуцирани чрез разработването на програми, обучаващи служителите точно толкова, колкото им е необходимо за извършването на тяхната работа. Това изисква създаването на по-динамични програми, които могат да бъдат адаптирани към нуждите на единичен служител Примерно, служител който му е необходимо да знае как да печати в мрежа, не бива да бъде учен как да инсталира мрежови принтер. Следователно, програмите не трябва да се състоят от масивни блокове познание, а следва да включват малки модули, които могат да бъдат сглобявани, съгласно нуждите.
Ако тренировъчната програма може да бъде сглобена съгласно нуждите, то това позволява и провеждането на моментално обучение. Ако даден служител се нуждае от определена програма, тя трябва да бъде предложена на момента. На служителите трябва да бъде дадена възможност да посетят Интернет сайта за обучение, където да могат да изберат сами необходимите им модули. Всички предлагани курсове трябва да са налице онлайн за самоподготовка, като все още има смисъл от поддържането на преподавателски състав.
Отделът за обучение не бива да диктува условията за подготовка. В повечето случаи служителите научават повече един от друг, отколкото от обучението им от специализирания отдел. Това е по-лесно в по-малките компании, където служителите се срещат всеки ден, докато при големите компании тези срещи на практика са невъзможни. При тях като средства за обучение могат да се използва нюз и чат групи, пощенски списъци и вестници.
чат групите предлагат най-бързите отговори на поставения въпрос, след тях са нюз групите и пощенските списъци. Все пак, нюз групите има друго предимство - те пазят архив на поставените въпроси и отговори.
Основният проблем при използването на тези технологии е, че служителите не получават сертификат за преминатото обучение. Самообучението не може да бъде оценено и от работодателите, защото те нямат и представа какво правят служителите им. Все пак по мои наблюдения, самообучението (или самостоятелно преминати те учебни програми) е много по-ефективно от формалното обучение.

Софтуер за управление на обучението


За постигане на гореспоменатите цели е необходимо да имате подходящия софтуер, с който да администрирате процеса на обучение в рамките на вашата компания (или в рамките на Интернет). Това означава на първо място, че всички учебни програми трябва да бъдат създавани от единичен отдел в рамките на компанията с цел намаляване на дублиращите се програми, а от там и на дублиращите с разходи. В повечето компании, учебните програми се разработват от централизирания отдел, с подкрепата на другите отдели, тъй като в своите области те притежават определени специфични познания - по този начин отдела за обучение осигурява ефикасния мениджмънт на програмата, а конкретния друг отдел - необходимото съдържание на програмата.
Saba Software


Saba Softwareпредлагат софтуерно решение за управление и поддържане на отдел за обучение. Софтуерът е на Java, което го прави подходящ за всяка система. Той позволява оценка на наученото от всеки обучаващ се, съгласно изискваната от него компетенция, позиция или длъжност. Тези оценки се използват от мениджърите за да видят какви са били познанията (оценките) на служителя преди и след програмата за обучение. Софтуерът предлага на потребителите възможност за планиране на комплект от онлайн и традиционно обучение, както и закупуване на допълнителни образователни помагала.
Продуктът следи постигнатите финансови резултати и на тази основа се преценява ефективността на обучението. По този начин може да анализира кой фактор (задоволство на потребителите, ефективност на образователните програми, печалба, връщане на инвестициите и т.н.) не отговаря на поставените цели и какви мерки трябва да се вземат за тяхното достигане.
Saba Software предлагат пакет от иновативни корпоративни приложения, даващи възможност за извличане на бизнес предимство, чрез ускоряване прехода към онлайн обучение. Примерно, Saba Education Management System позволява на мултинационалните компании да създадат компетентна web-базирана среда за обучение, предоставяща персонално, ценово и време-ефективно онлайн обучение за служители, канални партньори и потребители. Тези приложения осигуряват истинско web-базирано решение за всички типове обучение.

Internet University




Internet Universityпредлага разработени курсове с програми и платформа за управление. Тяхното решение позволява на всеки тип организация или лице да разшири своята образователна програма в световен мащаб. Internet University са сключили споразумения с множество академични институции, планиращи да започнат или разширят своите онлайн програми за дистанционни обучения. По този начин, Internet University може да помогне както на желаещите да се обучават, така и на обучаващите.
Основните функции на продукта включват виртуален университет представляващ платформа за онлайн обучение и система за управление на курсовете и учащите. Системата за управление набира учащи, обработва плащанията по обучението, следи обучението на студентите, автоматично ги оценява и предоставя онлайн резултатите, осигурява доклади към студентите и към администрацията. Системата позволява избирането или отказването на определени курсове, както и редактиране на включената в тях програма.
Вторият модул включва инструменти за разработка на курсове. Третият модул се грижи за управлението на сървърите, комуникационните линии, софтуера и включва персонал за поддържане на системата.
Разгледаните накратко два продукта дават възможност на компаниите или на частни лица да стартират инициатива за дългосрочно обучение, съответстващо на техните цели.


Е-Маркетинг

World Wide Web е една нова изключително мощна среда за всички маркетинг дейности - планиране, изследване, пазарна сегментация, определяне на целевите пазари, позициониране, увеличаване на степента на удовлетвореност на клиентите, дизайн, ценообразуване, промоция и реализация на продукта. Една от основните функции на маркетинга е да предоставя на компаниите информация за потребностите на пазара по максимално бърз и достоверен начин. Тази функция се осъществява чрез специфична организация, методи и техника, които се обединяват в понятието маркетингово проучване. Един от недостатъците на обичайния маркетингов анализ е, че ценността на информацията често не покрива разходите за провеждането му. Друга негативна черта е, че проучвателният процес се проточва твърде дълго.

Предимства и недостатъци на онлайн маркетинга
Предимства
Онлайн маркетинговите анализи предлагат изключителни възможности за бизнеса. Те се провеждат за по-кратко време, дават точна информация, и са многократно по-евтини. Това е и причината Интернет маркетинга да става все по-предпочитан. Експертите се ориентират осезаемо към използване на компютри, онлайн услуги и Глобалната мрежа с цел ефективно изпълнение на своите задачи.
Е-маркетингът е особено удачен за проучване на потребителската аудитория, особено що се отнася до бързо развиващ се бизнес (като ИТ сектора), тъй като неудобните и скъпи традиционни методи са неподходящи за този тип среда. Това е и една от причините за прибягване към прилагането на редица ефективни и нескъпи техники и на продукти за онлайн изследвания. Така с използването на посочените средства всяка компания, независимо от размера си, може бързо да натрупа надеждна и детайлна информация за целевата си потребителска аудитория като използва само малка част от разходите за традиционните методи.
Като предимство на онлайн маркетинга може да се посочи и бързината, с която могат да се извършват необходимите анализи, както и по-големият брой участващите в извадката. Например при e-mail анкета могат да бъдат анализирани мненията на неограничен брой хора.
От друга страна възможността анкетираните да си влияят помежду си е сведена до минимум, докато в традиционните групи нерядко се случва някой от участниците да доминира.
Недостатъци

Наред с многобройните предимства, онлайн маркетинговите анализи крият и своите недостатъци, които трябва да се отчитат. На първо място едно подобно Интернет проучване трябва да бъде съчетано със задълбочено познаване на ресурсите онлайн, на техниките и начините за обработка на получените резултати.


Трябва да се има предвид, че наред с ценната информация, Интернет съдържа и данни със съмнителен характер и достоверност. Затова източниците от Web трябва задължително да бъдат подлагани на предварителна проверка. От друга страна пазарните проучвания чрез Интернет не са подходящи за страни с ниско ниво на използване на информационни технологии. Защото все още много от фирмите, опериращи на пазара, подценяват значението на Глобалната мрежа като нова среда за развитие на бизнес.
Електронната поща - основно средство за онлайн маркетинг изследвания също има недостатъци, свързани със защитата на кореспонденцията. Друг съществен недостатък на онлайн изследванията е липсата на директен контакт с анкетираните.

Сравнение с традиционния маркетинг


Онлайн маркетинга се различава от традиционния маркетинг в много важни аспекти:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница