Благодат, бр. 1, 2013г

С няколко думи

Макар да не сме в началото на годината, ви поздравявам за Новата 2013 г., защото това е първия брой на „Благодат”.

Бъдете дързостни за Господа, следвайте Неговото учение и Той ще ви благославя изобилно. Ще бди над живота ви и ще ви пази от зло.

Наближава празника Възкресение Христово и макар че истинския последовател на Исус Христос трябва всеки ден да преживява среща с възкръсналия Христос, нека не забравяме, че много хора още не Го познават като свой Господ и Спасител и да не пропускаме да предаваме на хората около нас добрата вест раждането, смъртта и възкресението на Исус Христос. Да помним, че всичко можем чрез Този който ни укрепява и да не се страхуваме от човеците, защото ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас (Римл.8:31). Щом имаме протекцията на Всемогъщия, кой ще се осмели да застане против Него.

В този брой ще бъдете насърчени с примери на смелост и вярност към Господ.

И вие бъдете смели за Господ!

Стефка Стойчева

Библейски личности

Станислав Алексиев

Бит. 26: 1 - 11 - Осмото Мойсеево родословие – животът на Исаак

Обикновено, след като разберат откъде произхожда човек, хората казват и какъв е той. Те се вглеждат в него или нея и търсят причините за добрите или лошите страни от характера на дадената личност в прародителите й.

Текста ни казва, че подобно на случая с баща му Авраам и при Исаак /, който живее в Ханаан настъпва глад и немотия. Също като баща си и той решава да замине за Египет, където има храна и възможност за работа в изобилие. Пътят му го превежда през територията на филистимските племена по брега на Средиземно море. И неочаквано за никого Бог / Адонай / се явява точно там на Исаак / и променя намеренията му, като му заповядва нещо различно от това, което той иска. “Остани там където си!”, казва с други думи Бог на Исаак / “и Аз ще те благословя не където ти искаш, но където Аз реша”. Бог не оставя в неведение Исаак, но му помага в трудната задача да Му се довери, като му повтаря онова, в което се заклева на Авраам: “ще умножа потомството ти, като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи.” / Бит. 26: 4 /.

Тази земя, в която го спира Господ ще остане на неговите потомци и тя ще бъде онази в която ще настъпи развитието на народа му. Ние можем да видим колко е различно това, което заяви Бог на Исаак от желанието на човека. Той искаше да отиде в Египет, за да потърси спасение и благословение за хората, които бяха с него. Но Бог имаше нещо друго предвид. Може би и на теб ти се струва, че идеите ти и поведението ти са за твое благословение, може би и ти си мислиш, че ще можеш да разрешиш проблема по твоя начин и с твоите средства, но Бог много често ни изненадва с това което Той е имал или вече има за нас. Нима не сме си казвали, че ако направим това или онова, ще можем да излезем от затруднението, в което сме попаднали. Ако поговоря с този или онзи приятел, той ще ми помогне да овладея трудностите в живота си сега. Така си мислеше и Исаак: “Ако само стигна до Египет, няма начин да не подобря положението си! Там е пълно с жито и храна. Има плодородна земя. Ще мога да се трудя и все ще успея някак си. В крайна сметка, така направи и баща ми преди време и успя.” Нашият проблем е като този на Исаак. Много често и ние като него не си даваме сметка, че трябва да живеем на този свят, за да можем да прославяме Бога сред хората, сред които Той ни е поставил. Исаак не виждаше в дългосрочен план и това беше неговата най-голяма грешка в този епизод от историята. Той искаше само храна и добри условия. Но за Бог по-важното бе да уточни земята, в която един ден потомците на избрания Му народ щяха да живеят. Исаак искаше временно да задоволи нуждата си, а Бог завинаги да настани народа си в земята, в която текат мляко и мед.

Много често проблемите в нашето духовно израстване се дължат именно на факта, че позволяваме нашата, човешка гледна точка да се размине с Божията. Например, Бог избра еврейския народ за Себе Си и му даде Закона, за да се осъществи спасението на човечеството от гибелната хватка на греха. Чрез Закона / Тората / Бог пожела да съкруши и нежеланието на хората да Го признаят, като върховен Господар, Който единствен има правото да определя, кое е добро и кое зло.

Това, което евреите направиха в последствие / на тази незаслужена Божия милост да са притежание на Всевишния /, бе да заявят, че чрез спазването на Закона / Тората /, те ще могат да станат святи, като Бога. Идеята на Бога не беше, че когато човек принесе жертвено животно, той се спасява от греховете си защото го е принесъл, но защото Бог му прощава греха, който животното поема вместо грешника. Точно тук идва елемента на вярата! Човек се доверява, че Бог му прощава не защото той е направил нещо, но защото Бог е милостив и вседостатъчен. Това изкривиха евреите в богословието и поведението си пред олтара и затова пророци като Исая и Еремия, трябваше да говорят за нов отрасъл; за нов завет; за Истинския Месия и Спасител – Господ Исус Христос / Адонай Йешуа Хамашиях /, Който още преди създаването на световете бе определен от Бога да ни спаси и умре за нас / Бит. 3: 15 /.

Наставляван от Божията заповед и насърчаван от Неговите обещания, Исаак разбира грешката си, променя намеренията си и остана във филистимската земя. Но тук се явява едно ново изкушение в живота му. Той също излъгва, че жена му Ревека е негова сестра. И това е един невероятен опит за измама – защото той и Ревека имат две деца. Подобно на своя баща и той се поддава на изкушението. Както казахме и по-горе и тук страхът от последствията се оказват отново камъкът, който препъва вярата на Исаак. Още веднъж Господ трябва да се намеси за да предпази Ревека от позор и постоянно отхвърляне. Още веднъж Божият човек трябва да понесе унижението да бъде изобличен от един езичник. Макар, че на пръв поглед жалките опити на Исаак да излъже застрашават живота и вярата му, всъщност те са отново заплаха за Божието дело и обещание. Защото ако те бяха пострадали от филистимския цар, то с тях щеше да пострада и потомството по обещание. Нямаше да има бъдеще, нямаше да има Яков, нямаше да има и Христос / Месия /... Но Господ се намеси и защити по блестящ начин людете Си и плана Си.

Ние трябва да помним, че сме слаби хора, които са призвани да носят и съхраняват Божиите повели. Затова не бива никога да разчитаме на себе си и на това което можем или сме научили от житейския си опит. Не бива никога да казваме, че сме се научили от живота и нищо не би могло да ни изкуши или уплаши. Дори тогава, когато някой ни е оставил готовата формула за това какво да правим, ние трябва винаги да я съгласуваме с Божието Слово. Защото само след Божията намеса и водителство следва благословение.

Бит.26: 12 – 22: “И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно и Господ го благослови. Човека се възвеличаваше и следваше да става велик, додето стана твърде велик. Той придоби овце, придоби говеда и много слуги; а филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраам. И Авимелех каза на Исаак: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас. Затова Исаак си отиде оттам, разпъна шатрите си в герарската земя и там живееше. А Исаак изкопа отново водните кладенци, които бяха изкопали в дните на баща му Авраам, / защото филистимците бяха ги затрупали след неговата смърт / и нарече по имената с които баща му беше ги нарекъл. И Исааковите слуги копаеха в долината и намериха там кладенец с течаща вода. Но герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата; затова Исаак нарече кладенеца Есек / каране /, понеже се караха за него. После изкопаха и друг кладенец, та и за него се караха; затова го нарече Ситна / вражда /. Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец и за него не се караха и нарече го Роовот / широта /, като думаше: защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя.”

Макар, че Исаак / сигурно се е смутил, когато вестта за нечестието му се разнася по герарската земя, той не напуска веднага мястото, в което живее. Той пренебрегна собственото си благополучие и репутация, за да може да задоволи глада на своите подчинени и семейството си. Исаак остана в пределите на филистимците, разчитайки на Божието благоволение. Оттук насетне той знае, че е в зависимост от желанието на Бог да го благослови. И ние можем още от първия стих на тази част от Битие / Берешит / да видим, че “Господ го благослови”. В тази светлина се развива действието оттук нататък. Защото ние виждаме, че Исаак / е преблагословен.. той засява нивите си и въпреки, че е номад и никога не е сял и обработвал земя, текста ни казва, че пожънва стократно. На общата картина на мизерията и глада, който има в герарските предели, ние можем много лесно да си представим чудото, което се случва в живота му. Той е сто пъти повече благословен от останалите хора, които живеят в същите условия; на същата земя / НИЕ можем много лесно да приложим случилото се на Исаак към нас днес – ако днес средната заплата в България е около 300 - 350 лева, то той е събрал печалба от реколтата си сто пъти повече от другите – т. е., от порядъка на 30 000 - 35 000 лева /. Доверието в Бога е възнаградено с повече отколкото може би Исаак си е представял. Придобитото от посевите му е необикновено много – сто пъти повече отколкото засява. На всички, включително и на самия него им е ясно, че това е свръхестествено дело. И то не спира само до посевите, но продължава със същата сила и върху добитъка. Всичко, до което Исаак се докосне се умножава неимоверно много. Когато го благославя по този начин Бог му изявява Себе Си, като Господ, Който пази обещанията Си към избраника Си. На Него не Му е нужна лъжа и може да устои на обещанието Си и без плановете на Исаак.

Но наред с благословенията идва и изпитът на вярата на Исаак. Съседите му започват да му завиждат. Естествено спорът се заражда около най-важното в този регион – водата. Като пришълец Исаак няма друг избор, освен да се покори на Бога, като се съобрази с желанието на собствениците на земята. И тъй като повелите на Бога са за мир, а не за конфликти, той се мести от едно място на друго. Започва да копае нов кладенец и веднага Господ го благославя да открие прясна вода. Герарските жители отново му оспорват собствеността, той оставя мястото и се преселва в друг район и изкопава нов кладенец... и така, докато достигне до последния, за който не се водят спорове и той го наименува “Достатъчно място”. Въпреки дребнавостта и големите предизвикателства, които среща Исаак, той не се обезсърчава. Той знае, че да се открие вода в близост до пустинята Синай, е абсолютно необичайно. Фактът, че всеки път, когато слугите му започват да копаят намират вода е свидетелство, че Господ на завета благославя Авраамовото потомство, както е обещал. Затова той нарича така и последния кладенец, като казва: “Господ ни дава широко място и ние ще се размножим на земята”. Вярата в Бога не е просто нещо. Тя е предизвикателство към разума и волята на човека. Защото Бог прекосява пределите на тези две понятия, за да ни покаже, че може и действа независимо дали ние осъзнаваме или вземаме правилните решения. Сама по себе си, вярата не значи нищо без Бога, който я изпълва със смисъл, защото Сам се ангажира да премине границите на естественото, за да изпълни това, което е обещал.

Именно затова главата завършва с тъжната нотка за по-големия син на Исаак. Това е и своего рода предупреждение за всички нас. Защото макар, че към него е отправена специалната любов на баща му, Исав не отвръща на това му чувство. Без знанието на родителите си и против волята им, той си взема две жени – хетейки. Неговото дело ни показва на първо място неуважение на Божието желание и воля за брака, като съюз между двама души, посветени един на друг. Това е един красноречив пример за явно незачитане на волята на Господа. Но с това дело Исав проявява и неуважение към обещанията които Бог дава на дядо му Авраам и на баща му Исаак. Обещанията за бъдещия Месия, Спасител и Господ. Исав не се интересува дали ще бъде част от народа на завета и дали потомците му ще наследят обещаните благословения да обитават в земя, в която текат мляко и мед. За него не е важно, че Бог се заклева в Себе Си и иска да благослови народа Си, чрез делото и Личността на Своя възлюбен Син – Господ Исус Христос / Адонай Йешуа Хамашиях /, Който има да дойде и да спаси човека от греха. Хетейките, които той взема за жени не са вярващи и не ще могат да възпитат децата си да обичат Господното Слово и да се придържат към Божиите обещания. Но за Исав и това няма значение...

Тъжно е да видим, че човек целенасочено обижда Бога и не желае да се приобщи към Него. Защото хетейките са част от ханаанските народи, за които Бог изрично заповядва на Израил да не се докосва и смесва с тях. Същото нещо можем да наблюдаваме и когато Исус от Назарет дойде. За него и реакцията на юдеите по това време можем да прочетем от страниците на евангелист Йоан: “При Своите си дойде, но своите Му Го не приеха...”. да отхвърлиш Божието обещание е тъжната картина на много хора днес. Те не се интересуват дали Той страда поради тяхното неверие или не? Не се интересуват и от това, дали искрено се срещат с Библията по време на богослужение, или само присъстват на прочита й?

За вярата на Исаак / може да се говори много. За неговото посвещение на Бога също. Нека никога не забравяме какъв пример ни оставя той от страниците на днешния прочит. Но нека също така да видим и Божията грижа, която непрестанно се докосваше до него. Бог, Който остана верен на Обещанията Си винаги му помагаше и не го изостави никога. Това Той ще направи и с всеки един от нас, ако Му се доверяваме всеки ден и никога не се съмняваме във възможностите Му. Той е верен и верен ще остане към нас. Нека да се доверяваме на Вечния Бог, Който толкова ни обикна, че тогава когато бяхме грешни изпрати Сина Си - Господ Исус Христос / Адонай Йешуа Хамашиях / да бъде жертва за греховете и престъпленията ни и да ни помага да видим, че сами не можем да се справим със престъпленията си. Така както помогна на Исаак да види / и той видя /, че не може сам да се справи с немотията и му трябва Помощник, който да му даде свише стократно повече отколкото си е мечтал или отколкото има нужда.

Божието спасение и подкрепа и днес се предлага достъпно за всеки, независимо от раса, пол или образование. Достатъчно е само да съградим жертвеник в нашето сърце и както направи Исаак при Вирсавее да “призовем името Господне” и да принесем жертва на покаяние за да се спасим. Готови ли сме да Му се доверим и да тръгнем след Него? Бог, Който спасява ни очаква и винаги ще ни приеме при Себе Си, за да ни помири със Себе Си. Нека да отидем сега! Защото утре може да е късно... Амин!

27.11.2006г.

Източник: http://mesianstvo.blogspot.com/2006/11/blog-post_27.html