Благодат, бр. 2, 2011г. Благодат Християнско тримесечно списание за търсещи читатели Издава, отпечатва и разпространява

Среднощно пътуване

28 март 2011 г. Враца

Това е историята описана и в трите евангелия за Укротяването на бурята. В Марк 4:35-41се казва: „И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна. И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него. И вдига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? И Той като се събуди, смъмри вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?” Тази история не е описана само от Йоан.

Исус е уверен, че ще минат на отвъдния бряг и спокойно спи.

Питам се: Колко много бури връхлитат в живота ни? А ние уплашено крещим и ридаем, че Бог е заспал спокоен и не ни вижда. Как вълните ще ни потопят и лодката на живота ни ще потъне. Но какво се случи там? Само две думи „Спри и утихни” спря бурята и настана тишина.

Нека да си помислим сега за здравината на лодката. Още на Ной, Бог каза да намаже ковчега със смола и затова предполагам, че и тази лодка бе защитена от дебелия слой смола. Затова си мисля, че това е упованието и доверието в мощната ръка на Господа и силата на помазанието на Святия Дух, Който ни е даден да ни води и учи на всяка истина. А тук истината е да се доверим на Исус, че лодката на живота ни няма да се потопи, но ще устои на всички бури и външни влияния, които я връхлитат. За лодка може да се сметне и сърцето ни, което е мястото, където се гради вярата и доверието. Доколко сме способни да се доверим на Исус, че може да укротява всяка буря. Бурята в ума и бурята в сърцето се укротяват с думите на езика, в който има думи на живот и думи на смърт. Има бури, на които Бог ни е дал власт да заповядваме ние да утихнат, особено бурите в нашия ум – спри и утихни!

Има обаче бури, за които ние дори и не подозираме, че ще попаднем в тях. Както предполагам, че и учениците не мислеха за подобна буря, но да не забравяме, че Исус е укротителят на бурята. Той е носещият мир в житейските ни обстоятелства.

Никога не си мисли, че Исус спи и не Го е грижа за бурите в живота ти. Бурите на физическото страдание или бурите на семейните взаимоотношения, финансите и липсата на работа. Всичко това може да е буря и тежка вълна. В тишината като гръмко ехо прозвучаха въпросите от Христовите уста: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?” Страхът не е добър помощник, защото може да потопи лодката (сърцето) ни в ужас, отчаяние и съмнение, което в никакъв случай няма да изгради вяра. А вярата е даване на твърда увереност за неща, които не се виждат. Погледът на Исус беше над бурята, над обстоятелствата, над водата. Но ако попаднем в бурята вероятно невидимите неща за окото ще останат в непрогледния мрак на безверието. Казвали сме си: „Вярвам, ама...” Защо на мен това или онова. Защо и пак защо. В нощта Исус видя изхода. Мракът не Му попречи да види победата над вятъра и вълните.

Така и в живота ни може да е непрогледна тъмна нощ и да има зла буря, но трябва да виждаме победата. Сърцето да не остава в плен на отчаяната ни душа.

По-късно Исус даде мир в кораба на една душа, която имаше легион обитатели, които превръщаха в адска буря живота на човека от Гадаринската земя. Там Исус заповяда и освободи от злото и плена на сатана една потънала в адски мъки душа. Затова си мисля, че независимо от всичко, едно трябва да запомним, че Исус има контрол над нещата, когато сме с Него в житейската лодка и никога да не се страхуваме. Да помним, че Той винаги е с нас и няма да ни остави да загинем. Нека сърцата ни да са закотвени в упование и доверие към Господа, защото Псалом 121 стихове 5 и 7 казва: «Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Господ ще те пази от всяко зло; ще пази душата ти».