Благодат Християнско тримесечно списание за търсещи читатели

брой4 (34)

Зима 2010

Издава, отпечатва и разпространява

Християнски център за хора с увреждания „Благодат"
Отговорен редактор:

Стефка Стойчева – Пловдив

Иво Фердинандов – Годеч

Илияна Киркова – Враца

Мукадер Яшарова - София

Негослав Събев – Трявна

Павлина Тачева – Сандански

Керанка Милушева

Мария Костова

Здравко Лекишев

Антония Гидулска – Събева;

Аудиообработка:

Негослав Събев

Мукадер Яшарова:

Тел.: 02/827-09-85,

GSM: 0898-48-39-43

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.

Адрес:

Пловдив 4006 ул. Ландос 24

Тел./факс: 032/28-11-37,

GSM: 0898-54-71-16

E-mail: stefka@gracebg.org

Web: http://gracebg.org
„Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни; Бог Който е наш Спасител!” (Псалм 68:19).
Здравейте, приятели!

Годишният сезон е зима. Месецът е декември. През тези дни ние най-често се сещаме и размишляваме за раждането на Исус. Всяка минута ни приближава все повече и до Неговото завръщане. Последният месец от годината е и време за равносметка. Много от хората си задават въпроси от рода на: къде сме; какви сме; какво правим; с какво се занимаваме и какво сме постигнали до момента. Аз вярвам, че в този брой ще намерите поне част от отговорите на тези въпроси.

Правейки ретроспекция на изтеклата работна, учебна и календарна година, нека да прегледаме и нашата християнска година, поглеждайки себе си в огледалото на Божието Слово. Нека си спомним, че усилните времена, в които живеем, са време не само, когато любовта на мнозинството охладнява и лицемерието, заблудите и грехът достигат своя връх, но също така е изключително важно да имаме бдителност, разбиране, разсъдливост, мъдрост и вярност до края. Нека се поучим от грешките на своето минало и да продължим напред с надежда и вяра!

През декември обикновено отправяме и поглед към предстоящата Нова година. Нека обърнем очите си и към хълмовете, отгдето идва помощта ни, искайки мъдрост от Бога, Който дава щедро! Пиша това кратко послание към читателите на Благодат с молитвата, все повече християни да откликват на Божия призив за живот в святост. Нека заедно да призовем Святия Дух, да ни припомня всичко, което Господ е казал и да ни изявява волята на Бога, като ни води в цялата истина, правейки ни способни да я вършим. Само така ще можем и да устоим.

И така, скъпи приятели, в навечерието на най-светлия празник през годината, Рождество, нека да подарим на хората около нас онова, което имаме: усмивка... Нека с песен и с Божие Слово да приемем светъл благослов! Нека срещнем Рождество Христово с вяра, надежда и любов!
От Иво Фердинандов

Неговият глас и нашият избор

Благодаря ти, читателю, че от всички възможни градини си избрал именно тази. Поласкан съм! Надявам се да прекараш добре. Пожелавам ти новите неща да ти се сторят познати, а познатите нови. Остани колкото желаеш. Ако си харесаш някоя роза и искаш да си я запазиш, не се притеснявай да я откъснеш. Ако пък намериш такава, която искаш да подариш, моля те, не се колебай! Пък, кой знае? Адам чу Божия глас в градина може би и на теб ще се случи нещо подобно.

Добрият пилот е готов на всичко, за да закара пътниците си у дома. Веднъж, докато летях над щата Мисури, станах свидетел на ситуация, която ми доказа това. Стюардесата съобщи, че поради приближаваща турбулентност всички трябва да затегнат предпазните си колани. В самолета беше доста оживено и не всички обърнаха внимание на съобщението.

Стюардесата повтори своето предупреждение: „Самолетът доста ще се разклати. Моля ви, заемете местата си, за да не се нараните!” Повечето седнаха, но все още имаше правостоящи, така че тя промени тона си: „Дами и господа, в името на собствената си безопасност, моля, седнете по местата си!” – „Е, сега вече всички трябва да са седнали” – помислих си аз. Но очевидно не бях съвсем прав, защото следващия глас, който се чу, бе този на пилота. „Уважаеми пътници, говори капитан Браун – представи се той. – Имал съм случаи хора да се наранят, понеже вместо да се закопчаят на седалките си, са оставали в тоалетната. Нека се разберем кой каква задача има тук. Моята задача е да ви прекарам безопасно през бурята; вашата задача е да правите това, което ви казвам. А сега си седнете по местата и се закопчайте!” В същия момент вратата на тоалетната се отвори и от там излезе един почервенял господин. Той се усмихна смутено и си седна на мястото.

Неправилно ли бе постъпил пилотът? Нечувствително и нетактично? Не, напротив. Той бе предпочел да постави мъжа в неудобно положение, но да го предпази, вместо да си замълчи и да рискува сигурността му. Добрият пилот е готов на всичко, за да закара пътниците си у дома.

Същото е и с Бога. Но сега ще ви задам много важен въпрос. До къде искате да стигне Бог, за да Го послушате? Ако Му се наложи да избира между вечната ви безопасност и земното ви спокойствие, кое бихте предпочели да избере? Не бързайте с отговора. Помислете малко. Ако Бог вижда, че вместо да си седнал, стоиш прав, че вместо да си в безопасност, си в опасност, до къде искаш да стигне, за да те накара да Го чуеш? Какво ще кажеш например да те пресели в чужда страна? (Както направи с Авраам.) Или да те призове в служение на пенсионна възраст? (Помниш ли Мойсей?) А как ти се струва ангелско посещение или неколкодневен престой в търбуха на риба? (А ла Гедеон и Йона.) Повишение в работата (както при Даниил) или падение (като това на Самсон)?

Бог е готов на всичко, за да привлече вниманието ни. Не е ли това посланието на Библията? Не е ли това централното послание на Библията – че Бог ни преследва неуморно? Като хрътка на лов. Като папарак след филмова звезда. Наднича под кревата, търсейки скрити деца. Тършува из храстите, за да намери изгубени агънца. Слага ръце около устата Си и гласът Му отеква между клисурите. Бори се с нас Яковците в калните ями на живота. Макар и пълен с чудатости и изненади, библейският разказ си е съвсем прост. Бог създаде човека, а човекът отхвърли Бога. И Бог няма намерение да се спира, докато не Си върне човека. От Мойсей в Моав до Йоан на Патмос гласът отеква все един и същ: „Аз съм Пилотът. Вие сте пътниците. Моята задача е да ви закарам у дома.вашата задача е да изпълнявате напътствията Ми.” И колкото е неуморен Бог, толкова е и изобретателен. Нима не същата ръка, която пращаше манна на Израил, изпрати Озия сред прокажените? Не същата ръка ли, която освободи евреите от Египет, ги прати в робство във Вавилон? Хем благ, хем строг. Хем учтив, хем упорит. Безусловно верен. Търпеливо настойчив. Толерантно безкомпромисен.

Викът Му е тих. Гръмотевиците Му нежни. Нежни гръмотевици.

Така Йоан видя Исус. В евангелието му прозират две основни нишки – Божият глас и човешкият избор. Тъй като настоящата книга се основава на Евангелието на Йоан, в нея ще срещнете същия дует - Неговият глас и нашият избор. Исус каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Аз съм светлината на света. Аз съм вратата. Аз съм пътят, истината и животът. Аз ще се върна и ще ви взема със Себе Си.” Изявленията на Исус не насилват, а предлагат: Застанал пред сакатия: „Искаш ли да бъдеш здрав?” (Йоан 5:6); Лице в лице с допреди малко слепия, а сега виждащ човек: „Вярваш ли в Човешкия Син?” (Йоан 9:35); Изпитвайки сърцето на Марта близо до гробницата на Лазар: „Който живее и вярва в Мен, няма никога да умре.” (Йоан 11:26); Проверявайки мотивите на Пилат: „Това твой въпрос ли е или някой друг ти е говорил за Мен?” (Йоан 18:34). Когато за пръв път чува Исус да говори, Йоан чува въпрос: „Какво търсите?” (Йоан 1:38). Сред последните Му изречения има друг въпрос: „Обичаш ли Ме?” (21:17). Ето как Йоан е запомнил Исус. С прямите въпроси. Със стряскащите претенции. С нежното докосване. Исус никъде не отиваше без покана, но поканеха ли Го веднъж, не спираше, докато не си свърши работата докато човекът отсреща не направи своя избор.

Бог нашепва. Бог крещи. Той ни докосва. Подръпва ни за ръкава. Отнема бремето ни. Ако се налага, отнема и благословенията ни. Ако ни делят хиляда стъпки, Той прави деветстотин деветдесет и девет. Но последната оставя на нас. И решението остава наше. Моля ви, разберете, Неговата цел не е да ви угоди. Целта Му е да ви направи Негови. Не да ви даде това, което искате, а да ви даде това, което ви трябва. И ако това ще значи някое и друго неочаквано сътресение, какво толкова? Да получиш мир на небето на цената на част от спокойствието си на земята си е доста добра сделка. Исус каза: “В този свят ще имате скърби, но бъдете смели! Аз победих света” (Йоан 16:33)

Как можеше да говори с подобен авторитет? Какво Му даде правото да заповядва? Много просто. И Той като пилота знае онова, което ние не знаем, и вижда онова, което ние не виждаме.

Какво знае пилота? Как да управлява самолета. Какво вижда пилотът? Че се приближава буря.

Какво знае Бог? Как да управлява историята. Какво вижда Бог? Мисля, че се сещате.

Бог иска да ви доведе у дома живи и здрави. Просто го приемете за свой Пилот, а себе си - за Негови пътници. Тази книга приемете като четиво за през полета... И размислете добре, преди да станете и да се запътите към тоалетната.
Неговият глас

Веднъж живял човек, който предизвикал Бога да говори.

И така, човекът седнал до един храст, близо до стена, пред морския прибой. Зачакал Бог да проговори. Бог чул човека. И отговорил. Изпратил огън не в храст, а в църква. Стена съборил не от тухли, а от грях. И буря укротил не в море, а в душа. Зачакал Бог тогава тоз човек да отговори. Но чакал... чакал... дълго чакал. Ала човекът търсел храсти, а не сърца; гледал тухли, а не съдби; морски вълни, а не души. Следователно решил, че Бог не е говорил. Накрая вдигнал поглед и попитал: „Какво, да не загуби Свойта сила?” Бог го погледнал и му отговорил: „Какво, да не загуби своя слух?”

Отрязък от вечността. Бавно и старателно, Авторът изписва втората дума. Тя е име. А-д-а-м.

Докато пише, Той си представя първия Адам. После вижда и останалите – хиляди поколения в хиляди земи. Вижда всеки Адам, всяко дете. И ги обиква веднага. Завинаги. На всеки от тях Той назначава време и място. Няма случайности, няма съвпадения. Има план. И Авторът обещава на неродените. „По Свой образ ще ви сътворя. Ще бъдете като Мен. Ще се смеете. Ще творите. Няма да умрете никога. И ще пишете.” Те трябва да пишат. Защото животът е книга - не за четене, а за писане. Авторът започва историята на всеки живот, но останалото всеки сам дописва. Каква опасна свобода!

Би било много по-сигурно Той да напише и края на всеки Адам. Да предначертае всеки избор. Би било по-просто. И по-безопасно. Но няма да бъде любов. Любовта е любов само тогава, когато е пожелана. И така, Авторът решава на всяко дете да връчи писалка. „Пиши внимателно” – нашепва Той.

С любов и чувство после изписва третата дума и вече изпитва болката. Е-м-а-н-у-и-л.

Най-великият разум във вселената си представя времето. Най-справедливият Съдия дава на Адам право на избор. Но любовта е тази, която изпраща Емануил – „Бог с нас”. Авторът ще вземе участие в Собствената Си история. Словото ще стане плът. И Той като другите ще се роди. И Той като другите ще бъде човек. И Той като тях ще има ръце и крака. И Той като тях ще мине през борби и сълзи. И най-важното – и Той като тях ще има право на избор. Емануил ще застане на кръстопътя между живота и смъртта и ще направи Своя избор. Авторът знае добре какво ще Му коства това решение. Той спира за момент, преди да изпише страницата на Собствената Си агония. Би могъл да не продължи. Дори и Авторът има право на избор. Но може ли Творецът да не твори?

Възможно ли е Писателят да не пише? Способна ли е Любовта да не обича? И така, Той избира живота, макар това да означава смърт, надявайки се и децата Му да сторят същото. Така Авторът на живота завършва историята. Забива копието между ребрата и претъркулва камъка. Знаейки избора, който ще направи, както и избора на всеки Адам, Той написва “Край”, затваря книгата и прогласява началото. „Да бъде светлина!”

„И видях Духът да се спуска от небето като гълъб и да остава върху него. Самият аз все още не знаех кой е той, но Онзи, който ме изпрати да кръщавам с вода, ми каза: „Ще видиш Духа да се спуска и да остава върху някого. Той е този, който кръщава със Святия Дух.” Аз видях това и свидетелствам, че той е Божият Син.” (Йоан 1:32-34)

Някъде над Тихия океан, вън от обсега на радио-връзката, горивото на самолета свършило и той паднал във водата. Деветчленния екипаж прекарал следващия месец, носейки се на три сала. Те се борили с жегата, с бурите и с водата. Три метрови акули атакували малките им салове. След осем дни в открито море, хранителните им запаси се изчерпали напълно. Трябвало да стане чудо, за да оцелеят.

Една сутрин, след обичайното четене от Библията и кратка молитва, Рикенбакер се излегнал по гръб на сала и закрил лицето си с шапка. След малко на главата му кацнала птица. Той се взрял в нея през процепите на шапката си. Всички погледи били впити в него. Някак си той знаел, че това е чайка.

Рикенбакер я хванал и екипажът я изял. От вътрешностите на птицата направили стръв за риба... и оцелели докато ги намерили. Те разказали своята история. Историята на един изгубен екипаж, който не виждал изход. Историята на принесени и отговорени молитви. Историята на един гост, дошъл от далечна и непозната земя, за да даде живота си в жертва. Историята на едно спасение.

История, много подобна на нашата. Не бяхме ли и ние като екипажа изгубени? Не се ли молехме и ние като екипажа? И не бяхме ли и ние, като екипажа, спасени от посетител, когото никога не бяхме виждали, чрез жертва, която никога няма да забравим?

Духовно и душевно поклонение

Бог е Дух и не е възможно да общуваме с Него по друг начин освен чрез духа си (виж Йоан 4:24). В Битие виждаме, че Творецът направи човека съвършен. Бог създаде Адам от пръст, вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и той стана жива душа. Но след грехопадението Адам и Ева умряха духовно. Целта на врага беше да прекъсне връзката на човека с Бога и той успя, но Исус дойде, за да съсипе делата на дявола. Божият Син прие човешка плът, за да потърси и спаси погиналото. Чрез съвършеното дело на Христос общуването на хората с Господа е напълно възстановено. Когато човек се новороди, духът му буквално се съживява.

Новораждането много прилича на физическото раждане. Както новородените бебета имат нужда от мляко и грижи, така и духовните. За да може духът ни да бъде винаги силен и да имаме връзка с Бога, ние трябва да дишаме чрез ежедневна молитва и да се храним с млякото на Божието Слово. Това е важно за здравето ни и затова Бог ни призовава да не угасяваме Духа (виж 1 Солунци 5:19).

Обикновено, когато хората чуят да се говори за поклонение, те си мислят, че това се отнася само за музикантите и певците, но в Йоан 4:24 не пише, че хвалителите ще се покланят на Бог. Казва се: „Ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.” Всеки новороден християнин е призован да бъде Божий поклонник с дух и с истина. За жалост много християни вместо духовна имат душевна връзка с Бога. Виждал съм хора да приемат Исус Христос емоционално и дават вид, че са готови да умрат за Него, но когато техните емоции се изчерпят, те не искат вече да Го следват. Най-големият им проблем е, че духът им е мъртъв и те се опитват да имат връзка с Бог емоционално. Затова те търсят Бога без истина, а като им свършат емоциите, спират да Го следват. Както е описано в притчата за сеяча, такива хора първоначално с радост приемат Словото, но са привременни и семето на вечното Евангелие не дава траен плод в сърцата им.

Бог казва ясно, че онези, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина. Духът и истината вървят ръка за ръка. Ако някой се опитва да служи на Бог емоционално, той няма да може да живее в истината, а нейното отсъствие ще го направи лесна плячка на заблуди и лъжи. Ако искаш да преминеш от душевно в духовно поклонение, значи ти е необходимо покаяние, след което Духът на Бог ще говори на твоя дух, като те учи как да ходиш и живееш в истината. Тогава ще бъдеш истински Негов поклонник и ще имаш жива лична връзка с Исус Христос.

Човекът е създаден от велика Личност. Бог е вдъхнал в нас жизнено дихание и затова всеки човек подсъзнателно търси връзка с Него. Някои попадат в клопката на врага и започват да общуват с неправилни личности вместо с Твореца си, Който е Източникът на този копнеж. Трябва да откриеш и да познаеш Създателя си – Той изпрати Сина Си да умре за теб. Бог те обича и иска да възстановиш връзката си с Него. Търси лицето Му. Извикай към Него и Той ще ти отговори и ще ти покаже велики и тайни неща, които не знаеш (виж Еремия 33:3).

Истинското поклонение е покорство

Откъс от книгата на ИЛИЯ ПАНОВ „ПРОМЯНАТА”
Поклонението не е само да слушаш нежна музика на колене с просълзени очи. Истинското поклонение е покорство към Бог. Авраам каза на слугите си: „Вие останете тук с осела, а аз и момчето ще отидем до там и като се поклоним, ще се върнем при вас” (Битие 22:5). Бащата на вярата не е носел със себе си музикални инструменти или микрофон, за да пее, но той е бил готов да убие сина си, за да покаже на Бог, че Го обича и Му се доверява. Авраам е станал рано и не е споделил дори с жена си, че отива да се поклони на Бог, като убие сина им Исаак. Ако й го беше казал, какво ли щеше да се случи? Според мен Сара никога не би позволила това. Когато искаш да се поклониш на Бог, не е задължително всеки да разбере какво правиш. Често това е само между теб и Бог. Авраам не е позволил и слугите му да научат какво смята да направи. Разбира се, ти можеш да се покланяш на Бог и чрез пеене, музика, чрез финансите си и по още много други начини. Но същността на поклонението е покорството ни към Бог.

По време на изкушенията на Исус в пустинята дяволът Му каза: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш” (Матей 4:9). Ако поклонението не беше толкова важно, дяволът нямаше да го изиска от Божия Син. Ако то беше само музика и пеене, сатана щеше да каже: „Ако ми изпееш три песни, Исусе, всичко това ще Ти дам.” Луцифер е бил музикант и ако имаше нужда от песни, можеше и сам да си попее и посвири, но той всъщност искаше Исус да му се поклони. В Матей 2:11 мъдреците паднаха и се поклониха на Младенеца със злато, ливан и смирна. Там не се казва, че те паднаха и започнаха да пеят.

Така че, преди всичко друго поклонението е покорство, отдаване на почит, съгласие с Царя на царете. Бог иска покорни християни, за да общува с тях и да им дава бъдеще и надежда, а върху децата на непокорството идва гневът Му (1 Царе 15:22, Еремия 29:11, Ефесяни 5:6).

Поклонението е даване

Когато се явяваш пред Бога, ръцете ти не трябва да са празни: „Никой да не се яви пред Мене с празни ръце” (Изход 23:15).

Нека да размишляваме върху постъпката на мъдреците. Те са изминали голямо разстояние до Витлеем (около 1500 километра). Това със сигурност им е струвало значителна сума пари. Подобно пътуване е свързано и с неудобства като студ, жега, опасности от разбойници. Днес някои християни се оправдават с времето, за да не отидат на събрание – ту им е студено, ту топло, ту твърде далече – вижда им се трудно да отидат, ако е на повече от километър от дома им. Но истината е, че никакво обстоятелство не е в състояние да спре или да отклони от целта им истинските поклонници на Царя, защото Той е верен и ако ти наистина имаш желание в сърцето си, Бог ще осигури и силата, и необходимите средства.

В Библията не пише, че мъдреците са спорили относно пътуването. Никой от тях не е казал: „Не мислите ли, че е опасно?” Или: „Вижте колко скъпо ще ни излезе!” Или нещо подобно. Явно всички са били единни в Духа. Това е много важно. Когато отиваш, за да се поклониш на Бога, виж дали си с правилните хора, имате ли единство. Бъди в групата на поклонниците. Когато мъдреците видели Младенеца, те се поклонили, като принесли дарове – злато, ливан и смирна (Матей 2:11). Поклонението е и даване. Когато даваш, ти се покланяш на Бога.

В Деяния 8 глава виждаме друг случай на поклонение. „И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони” (Деяния 8:27).

Разстоянието от Етиопия до Ерусалим е около 2000 километра. Виждайки сърцето на скопеца, Бог изпрати при него Филип, за да му обясни Писанията. Когато ти искаш да бъдеш поклонник на Бога, Той ще ти разкрие Словото Си, ще те направи да Го разбираш и ти ще бъдеш свободен.

Жената, която започна да облива нозете на Исус със сълзите си, Го помаза с миро, което е струвало около 60 000 долара. „И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и мажеше ги с мирото”. (Лука 7:38). Тук отново виждаме, че поклонението е даване.

Сатана каза на Исус: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.” Ако се поклониш на Бога, ти трябва да дадеш нещо на Бога, но ако се поклониш на дявола, той ще ти даде нещо. Един ден ще се върне и ще поиска това, което ти е дал, и след това ще те убие. На хората им изглежда по-лесно да се поклонят на дявола, защото той им дава неща, но не желаят да се поклонят на Бога, защото те трябва да дадат нещо. Това ги прави роби на дявола. Те си мислят, че като дават на Бога, Той ги ощетява, но не е така. Господ ни учи да бъдем щедри, за да ни благослови.

Който не се покланя на Бога, няма да има дъжд върху него. „И ако някои от домочадията на света не възлизат в Ерусалим да се поклонят на Царя, Господа на Силите, на тях не ще има дъжд” (Захария 14:17).

Професионализъм

Ходим ли в помазанието на Бога, или само в професионализма? Мнението ми по тази тема може да засегне някои професионални музиканти, но ние трябва да разберем, че стоим пред Господа, а не пред обикновена аудитория. Бог иска да Му свирим изкусно, помазано, изпълнени с Духа Му (виж Псалм 33:3), но професионализъм без помазание възгордява, а това води към падение.

Професионалното свирене или пеене без Божието помазание може да получи добра оценка от публиката и специалистите, но то няма никаква духовна стойност. Ако трябваше да избирам, бих предпочел помазаното свирене и пеене, а не професионализма. Хубавото обаче е, че можем да имаме и двете. Няма нужда да ги противопоставяме. Господ заслужава най-доброто от нас във всяко отношение. Това важи и за живота, и за служението ни. Така че ние трябва да се стараем да свирим и да пеем изкусно.

Аз съм бил на много места по света. Виждал съм хваления от професионални изпълнители, които умеят да свирят изкусно. Чувал съм певци с ангелски гласове, на чиито дарби съм се възхищавал. И всичко щеше да бъде съвършено, ако тези талантливи професионалисти имаха и помазанието на Бога. Случвало се е в същите събрания друг човек да бъде поканен, за да води хвалението, който не е професионален музикант, но понеже Господ е с него, цялото събрание се е потапяло в помазанието на Святият Дух чрез служението му.

Веднъж бях на християнска конференция, където бяха поканили професионални музиканти и певци. Те бяха много добри изпълнители, но по време на хвалението усещах силен натиск и болки в главата си – сякаш цялата атмосфера беше духовно натоварена. Помислих си, че може би си внушавам, но впоследствие се оказа, че много хора, включително и пастирът, са усетили същото. След това дадоха думата на гост-говорителя. Оказа се, че той е пророк, а пророците са много чувствителни към атмосферата. Той извика друг да води хвалението и атмосферата веднага се изчисти. Бях смаян да усетя толкова ясно разликата.

Преди години работех с няколко добри музиканти, но го нямаше помазанието. Впоследствие научих, че някои от тях живеят в грях, и затова ги махнах от сцената. Когато видяха, че не им позволявам да свирят, те напуснаха събранието. Бог няма нужда от професионалисти, живеещи в грях, а от истински поклонници. Има сила и в професионализма, но в помазанието е Духът на Бога. Имайте и двете!

„Пейте Му нова песен! Свирете изкусно с възклицание.” (Псалм 33:3)

„Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите.” (Захария 4:6)

Фалшиви поклонници

Мнозина смятат, че в техните събрания няма фалшиви поклонници. Мислят, че имитатори могат да бъдат намерени навсякъде другаде, но не и в техните църкви. Писано е, че сам сатана се преправя на светъл ангел (виж 2 Коринтяни 11:14). Това означава, че той се крие между истинските, защото обича да заблуждава. Но има белези, по които можем да различим фалшивото от истинското. В нас е Духът на истината, а една от дарбите Му е разпознаване.

Нека да видим тази случка: „А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и сатана. И Господ рече на сатана: От где идеш? А сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея” (Йов 1:6-7).

Щом сатана се е преправил на светъл ангел, за да отиде на небето, не мислиш ли, че той не би прилагал същия метод, за да влиза по църквите днес? Да, прави го. Изпраща агенти в събранията – като проповедници, певци, музиканти и т.н. И понеже Луцифер е бил хвалител на Небето, той обича да се превъплъщава отново в същата роля. Дяволът използва за свои канали хора с неразпъната плът – всеки, който е непокорен на Божието Слово. Целта му е да заблуди, открадне, погуби и убие. Фалшивите хвалители често манипулират водачите на събранията, като ги заплашват, че ще напуснат църквата. Когато водачите са духовно слепи, лесно допускат компромиси с греха – понеже музикантите привличат повече посетители в църквата, те предпочитат да ги задържат, въпреки че живеят в съзнателен грях.

Както е писано: „свирепи морски вълни; които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина довека” (Юда 1:13). „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 7:21). Пред Господа няма „звезди”. За Него е важно да Му бъдем покорни. За жалост в повечето църкви хвалението е светско. Много от хвалителите живеят в съзнателен грях, борят се за власт, съревновават се помежду си, защото имат състезателен дух. Това са хора, които търсят Бога с устата си, но не и със сърцето си. Призовават Го като свой Спасител, но Исус не е Господ на техния живот.

Такива хора носят вреда, а не полза. Всяка музика минава през ушите на хората, а много демони могат да влязат през ушите. И хората се чудят защо са болни или бедни. Сатана е хитър. Не случайно едно от имената му е „лукавият”. Той все пак има 6000 години практика на земята, така че да не го подценяваме. За да приемеш неговата музика, дяволът ти я предлага в религиозна опаковка. Хората си мислят: „Няма нищо лошо в това, тези песни са за Бог.” И го наричат „набожно хваление”. Ако текстът е библейски, а музиката е демонична, песента е като духовна отрова. Ако изпълнителят живее в грях, дори песента и музиката да са християнски, то е като да се храниш с хубава храна от нечист или заразен съд. Това със сигурност води до заболявания. Изпитай сърцето си и живота си и внимавай как слушаш!

Четири основни принципа

Ние наистина живеем в последните времена и духовете на измама, объркване и съблазън подготвят трескаво спектакъла на най-големите заблуди, които светът някога е виждал. От друга страна, изискванията на Господаря към Неговите слуги са по-големи от всякога, защото преди завръщането Си, Той очаква невяста без петно, без бръчка и без недостатък. Ето защо, с оглед на сериозността и взискателността на последните времена, исках според мъдростта, до която съм достигнал, да изложа няколко основни принципа, без които във времена като тези, не бихме могли да оцелеем духовно и да устоим до край като верни Божии слуги.

1. Внимание, бдителност, молитва.

Днес има стотици и дори хиляди книги за молитвата, но лично аз не съм видял нито една книга за вниманието. Когато Исус заповяда: „Внимавайте, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.” (Марк 13:33), Той постави вниманието на първо място и молитвата едва на трето. Днес християните винаги бързат да се молят, но не бързат да внимават и бдят преди да се молят. По този начин тяхната молитва се осуетява, защото не са спазили реда, поставен от Господаря. Този ред не е случаен, а е там, защото Бог иска преди всичко да сме бдителни и внимателни, да наблюдаваме и забелязваме всичко, което може да се окаже важно и да бдим, да не пропуснем нищо от това, което Бог е изпратил към нас, да ни настави и инструктира. И едва от позицията на това внимание и бдителност, ние ще имаме мъдростта и знанието, да се молим според Неговата воля, защото „увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша” (1 Йоан 5:14).

Всеки истински Христов ученик пази стриктно инструкцията на Господаря, да внимава и бди преди молитвата. Християните трябва да са най-внимателните, будни и трезвени хора, които светът някога е виждал. Вместо това, на какво сме свидетели? Те са едни от най-отплеснатите, блуждаещи и нереални хора в това поколение. Казвам това с голяма скръб, защото Тялото Христово се нуждае от бдителността на всяка една част. И ако досега липсата на бдителност и внимание е била причина за провали в личен план, то с настъпването на усилните времена, това ще се превърне в катастрофална трагедия.

Затруднявам се да намеря достатъчно силни думи, с които да увещая всеки един от нас да се върнем с пълна сериозност към инструкцията на нашия Господар Исус Христос, да внимаваме, да бдим и да се молим. Аз дори съм сигурен, че мнозина ще се затруднят да схванат – какво на практика означава „да внимават” и „да бдят”. Като начало, ви съветвам да започнете да изследвате думите „внимание” и „внимавайте” в Библията. Само в посланията на апостолите се повтаря около 30 пъти заповедта да внимаваме и има инструкции за това, в какво и на какво да внимаваме, и около 13 пъти се говори за какво и над какво да се бди. Това е първия основен принцип. Ако подценим него, всички останали биха били безполезни.

2. Разбиране, мъдрост, знание.

Исус не веднъж смъмряше учениците Си за липсата на разбиране. Днешното поколение християни си мисли, че фактът, че не разбират, е оправдание. Докато в действителност, това е укор и позор. „А Исус, като разбра това; рече им... Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?” (Марк 8:17). Липсата на разбиране не само не е оправдание, но всъщност е свидетелство за закоравяване на сърцето. Исус нито веднъж не оправда някого с извинението, че той не разбира, а винаги изискваше от учениците Си да разбират и ги укоряваше всеки път, когато проявяваха неразбиране.

„И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?” (Марк 7:18). За разлика от днешното поколение християни, Исус нито за миг не е очаквал нещо по-малко от учениците Си от това – да следват инструкциите на книгата Притчи, която изключително много набляга на разбирането, мъдростта и знанието. „Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност.” (Притчи 3:21).

Разсъдливост! Кога за последен път чухте проповед на тази тема? Кога някой с претенциите на учител сред братята, дойде да ви инструктира, как да се научите на разсъдливост и здравомислие? Вместо това, от амвоните се предлагат готови формули, готови доктрини, готови рецепти, докато всъщност основното, което Бог иска от човеците е, не да седят, позволявайки да ги хранят с лъжичка, а да се научат да разбират, да търсят, да копаят, да намират и да се хранят, както подобава на зрели хора.

В тези последни времена и особено, когато се яви Антихрист, ще има само две групи хора и те са онези, които разбират и другите, които не разбират. И тези, които не разбират, са наречени „нечестивите”. „Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани, а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.” (Даниил 12:10). Ако си мислите, че ще устоите в последните времена без разбиране, то дори няма да разберете как ще се окажете в лагера на нечестивите.

Давате ли си сметка, колко изключително важно е, да имате разбиране? Времето на лесните доктрини, сричани по букварите, издадени от нашата деноминация, отмина. Времето на смлените духовни кашички, подавани с лъжичка от амвона, свърши. Време е Божиите хора да хванат ръждясалите лопати и да започнат да търсят познанието на Бога като скрито съкровище. Време е да издигнем гласа си към разбирането и да приклоним ухото си към мъдростта; да призовем благоразумието и да предадем сърцето си към разсъдливост. И ако не го сторим, предупреждението на пророк Даниил стои срещу нас със страшна сила – ние дори няма да разберем, кога сме станали едно с нечестивите.

Нашият Господар е дал инструкции на Своите ученици,спрямо които много християни от това поколение нехаят и блуждаят. Ние трябва да станем прецизни в разбирането на Божиите неща и Слово повече от всички други поколения, защото върху нас ще дойде изпитанието на вековете. Когато Господарят се върне, Той ще се интересува не от нещата, които сме сторили по свое усмотрение, а до колко сме разбрали и извършили онова, което Той ни е заповядал. Ние няма как да устоим в тези последни времена, ако не разбираме, каква точно е волята на Господаря за народа Му. Това, което днес масово се тиражира по църквите като Божия воля не е онова, което Писанията учат. Ние трябва да станем усърдни ученици на Писанията повече от всякога.

3. Търпение, устояване, издържане.

„Той... ще изтощава светиите на Всевишния...” (Даниил 7:25).

Веднъж поели по верния път, трябва да сме наясно, че врагът ще воюва против нас до изтощение. Много пъти всичко ще ни изглежда безсмислено, отчайващо, напълно провалено, ще се чувстваме на края на силите си да вярваме и да продължаваме напред. Красотата на небесното видение ще бъде помрачавана отново и отново от грозната реалност около нас. „Тук е нужно търпението и вярата на светиите.” (Откр. 13:10).

Ние трябва да бъдем подготвени в нашите умове и сърца, че стратегията на противника ще е да ни изтощава. Затова с всяко усърдие трябва да придобиваме търпение, твърдост за устояване и издържане докрай. Ако мислим, че ще имаме бързи и лесни резултати, ще бъдем лесно разочаровани и ще паднем в примката на лукавия. Затова сега е времето да приготвим умовете си, настройвайки се да устоим през тежката зима.

4. Единство, вярност и постоянство.

Да бъде човек християнин, означава да бъде зависим от останалите – точно, както една част на тялото зависи от другите. Христовото учение не е учение, което може да се постигне с индивидуализъм. Това е учение, което или се постига от всички заедно, или от никой поотделно. Ето защо е крайно време нашите умове да се обновят спрямо Божиите инструкции за едно Тяло. Ние живеем в поколение на индивидуализъм и единащина. Хората са по-отчуждени и уединени от всякога. Принципът „Разделяй и владей” се прилага с пълна сила спрямо масите и християните от това поколение не правят никакво изключение. Вместо да са живи общности, църквите са се превърнали в клубове по религиозни интереси с членски внос 10% и волни пожертвувания.

НИКОЙ НЯМА ДА УСТОИ ИНДИВИДУАЛНО! Ние трябва да се върнем към силата на Тялото, към ефективността на Организма, към стабилността на Общността. Това означава да изгубиш своята самостоятелност, своята лична територия и своите лични претенции. Това означава да търпиш хора, които те изумяват с нахалството си; да работиш с братя, които те шокират с глупостта си; да споделяш трапеза с хора, които те отблъскват с липсата си на хигиена. Но всичко това е специална комбинация, предназначена да изяви състоянието на собственото ти сърце, за да може то да бъде изобличено и изчистено, което никога не би се случило при други обстоятелства.

Животът в Тялото е страдание, преди да се превърне в слава. Но ако сме добре подготвени по отношение на горните три фундаментални принципи, то ще сме в състояние да устоим и да дадем плод като част от Христовата общност. Ако вие не желаете да живеете като истинска органична част от местно Христово тяло, то вие не желаете да сте Христов ученик и последните времена ще ви отнесат в лагера на врага.

Нито едно от въведенията в описаните основни принципи не е изчерпателно и служи само за насока, която всеки сериозен с Бога на Библията ще изследва, напредва и задълбочава. С цялото си сърце вярвам, че всеки, който прегърне и приложи това разбиране, ще започне да разширява и задълбочава своите духовни корени и това неизменно ще му помогне да цъфти и да дава плод във времената на жега и суша, които ни очакват. „А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.” (Лука 13:8-9).

Макар и неизчерпателно представени, аз виждам гореизложените принципи като добра тор, която може да направи безплодните – плодоносни, а плодоносните – изобилно плододаващи. Дано Бог да натори вашето разбиране и вяра, докато четете, размишлявате и задълбочавате в тези неща!

Моята първа среща със Спасителя

Здравейте! Аз съм Минка от Димитровград. Искам да споделя как Господ Исус Христос ме докосна, промени, новороди и спаси.

През 2008 в продължение на шест месеца живях на семейни начала в дома на моя приятел в село Воден. Всеки петък и събота у тях се събираха християни и провеждаха домашни служби, но ние с него никога не присъствахме. И двамата се подигравахме на вярващите и ги мислехме за луди. Родителите на приятеля ми ни създаваха проблеми, защото не ме харесваха и не бяха съгласни да съм негова жена. Тъй като те ме отхвърляха, аз бях отчаяна и се чувствах много зле.

На 11 юни 2008 от 20:30 часа започна поредната служба. С моя приятел бяхме в съседната стая, но чувахме всичко. Пастирът започна с молитва и след това каза на вярващите, че тази вечер не може да проповядва, тъй като чувствал тежест в този дом. В това време аз си запалих цигара, но слушах как той се моли Бог да вземе товара от този човек. Изсмях се на тези думи и казах на приятеля ми: „Тези хора луди ли са?” А пастирът продължаваше да се моли: „Господи, отнеми товара от този човек...” Беше нужно да мине време, докато разбера, че „този човек” съм била аз.

След това хората започнаха да пеят. Хвалението докосна сърцето ми. Почувствах сякаш някой ме прегръща и един много нежен глас ми каза: „Аз Съм. Аз Съм твоят Спасител.” Службата свърши и хората се разотидоха. Същата нощ сънувах много ясен сън. Един мъж с ослепително бели дрехи дойде и ми каза: „Следвай Ме... Аз ще те науча да ходиш по Моите пътища...”

На следващата служба аз за първи път се присъединих към вярващите. Още в началото пастирът дойде при мен, хвана ме за ръката и ми каза: „Ти си Божия дъщеря.” Аз го погледнах учудено. Когато всички започнаха да се молят, аз казах само: „Боже, избави ме!” Покаях се за греховете си, обляна в сълзи. Почувствах силно Божието свято присъствие. Знаех, че не съм сама там.

След моето новорождение, аз все исках да откажа цигарите, но не можех. Тогава Бог ми изпрати една много добра и помазана сестра. Той ми говореше чрез нея и един ден ме изобличи много силно чрез нещо, което тя ми написа в Скайпа: „Всеки път, когато ти пушиш, все едно че целуваш дявола.” Откакто прочетох тези думи, аз толкова силно се отвратих от цигарите! Най-после Бог чу молитвите ми и ме освободи завинаги от този порок. Той може да освободи и теб.

Възлюбих Бога с цялото си сърце и душа. „Когато казах: Подхлъзват се нозете ми. Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.” (Псалм 94:18). Сърцето ми каза: „Ще търся лицето Му винаги и ще се наслаждавам на красотата Му.” Благодаря на живия Бог, че ме спаси!
Минка Миткова

20 юли 2010 г.

Една истинска история

„Извинете, май изпуснахте нещо”

Иво Иванов (Канзас Сити)
Зъзнещ в ледената си таратайка, Дядо Коледа стискаше с разтреперана ръка студената дръжка на 22-калибров пистолет. Отчайващите моменти раждат отчайващи решения, а в тази потискаща декемврийска вечер единственият спътник, съратник и съветник на Дядо Коледа бе именно отчаянието. Изоставен от късмета си, напълно разорен и отритнат от съдбата, той бе само на две минути разстояние от най-голямата грешка в живота си. На 20 метра светеше витрината на малък магазин и Дядо Коледа възнамеряваше да използва пистолета, за да го ограби. У дома го чакаха гладната му съпруга и дете и той нямаше сили да ги погледне в очите и да им каже, че отново е без работа, без пукната пара, че няма да може нито да плати наема, нито да сложи храна на масата за празниците.

По това време той все още не бил Дядо Коледа, а 27-годишен младеж, чийто живот бил постоянна верига от жестоки провали и незаслужени разочарования. Постепенно разумът се прокраднал в студената кабина на кашлящата с последни сили кола и миг преди да нахълта в магазина, Дядо Коледа сложил край на безумния си план. "В този момент гледах на себе си като на абсолютен несретник - спомня си днес той. - Един загубеняк, който не е в състояние да спаси семейството си. Единствената причина да не насоча пистолета към себе си бе мисълта за жена ми и детето." Трийсет години са изминали от онзи декемврийски ден - много вода е изтекла, много неща са се променили. Светът вече е коренно различно място, а отчаяният младеж е възрастен мъж, който може да си позволи да погледне назад без притеснение - с усмивка и гордост. Защото той е човекът, който вече четвърт век е обожаван и обичан от цяла Америка, без тя дори да знае името му. Днес е денят, в който най-после ни бе отворена вратата към неговото минало и ни бе дадена възможността да разкажем изумителната му история.

Обичам да повтарям, че някои истории нямат никаква нужда от мен: те са толкова силни, уникални и въздействащи, че някак си успяват да се саморазкажат. Не им трябват украса, метафори и хумор, не им трябва дори разказвач. Такава е историята на човека, когото цяла Америка нарича Тайнствения Дядо Коледа. Всеки декември тази мистериозна личност обикаля бедните квартали, евтините магазини, гетата, гарите и автобусните спирки в търсене на хора с овехтели дрехи, счупени коли или просто тъга в очите. „Извинете, струва ми се, че изпуснахте нещо" е любимата му фраза, с която уж грабва нещо от земята и набутва 100-доларови банкноти в ръцете на изумените късметлии. После, преди да са успели да реагират, Тайнствения Дядо Коледа се изпарява като дим. От 26 години този екстравагантен благодетел е истинска енигма, дразнеща до крайност пословично любопитната Америка.

Кой е този човек? Защо се крие? Защо раздава парите си, без да иска благодарност? Хиляди са тези докоснати от неговата загадъчна благотворителност. Често се случва хора със сълзи на очите да се обадят на медиите с молба да бъде излъчена благодарността им към този човек. Едно от любимите му места за действие са заложните къщи. Там причаква бедните родители, които идват, за да заложат стар телевизор или потомствен златен пръстен и да купят с парите подаръци на децата. Известен е случаят, в който Дядо Коледа взел от ръцете на една жена очукана микровълнова печка за $ 20 и я „купил” за 800. После изтичал до ръждясалата й кола и сложил печката на задната седалка. Жената разказала всичко, ридаеща от щастие. А това е само един от стотиците подобни жестове. В началото легендите за Тайнствения Дядо Коледа кръстосваха предимно улиците на Канзас Сити, но през последните години действията на благодетеля бяха регистрирани и в други големи градове. И независимо от изпепеляващото любопитство на медиите и засадите на фотографите той неизменно успяваше да съхрани тайната си.




Преди 11 години Опра Уинфри му отправи официална покана за популярното си токшоу. Той позволи да бъде интервюиран, но се появи напълно неузнаваем, защото бе плътно дегизиран като Добрия старец. Преди броени дни обаче една тъжна ситуация го принуди да разкрие самоличността си и да разкаже как точно се е превърнал от отчаян млад мъж с пистолет в Дядо Коледа, раздаващ усмивки на изпадналите в беда и нищета. Най-после лицето му погледна цяла Америка от първите страници на вестниците, а името му стана достояние на всички ни. Преди много години Дядо Коледа е бил просто малчуганът Лари Стюърт, растящ в смазваща бедност и без родители в прашния и влажен щат Мисисипи. Отгледан е от баба си и дядо си, които свързвали двата края с по няколко долара седмично. Били са толкова бедни, че са нямали течаща вода и слагали по десетина кофи из къщата, за да събират дъждовните капки, минаващи през дупките на покрива.

Малкият Лари често ходел на училище бос, а Коледите карал без подаръци. Когато другите деца се хвалели с придобивките си, той просто се свивал на чина си. Шансът на малчугана в живота бил спортът. Оказало се, че има талант за баскетбол, футбол и лека атлетика. Благодарение на постиженията си Лари се добрал до спортна стипендия в университета, но когато решил да се хвърли с главата напред в живота и да се опита да изплува от тресавището на немотията, той осъзнал, че над главата му сякаш е надвиснало проклятие. С каквото и да се захванел, младежът винаги се натъквал на несполуки. Компаниите, за които работел, фалирали, мошеници го въвличали в схеми и обирали оскъдните му спестявания, работодатели го съкращавали. Отгоре на всичко нещастието му явно имало някакво мрачно чувство за хумор и винаги го спохождало около Коледа.

В студените зимни дни на 1971 младежът живеел в ръждясалия си жълт Датсън и се хранел веднъж на два дни. Накрая бензинът му свършил и Лари не можел да отоплява кабината. Опитал се да изпроси малко храна от местна църква, но дори и от там му отказали. Прималял от глад, Стюарт влязъл в малката гостилница "Дикси Дайнър" и си поръчал вечеря. Когато дошло време да плаща, изчервен от притеснение, Лари се престорил, че си е загубил портмонето. Заведението било толкова скромно, че собственикът Тед Хорн бил също главен готвач, касиер, чистач и мияч на чинии. Тед дошъл до масата, погледнал Лари право в очите и явно е видял нещо особено в тях, защото след това бавно се навел и рекъл: „Я, струва ми се, че сте изпуснали нещо.” С тези думи собственикът сложил „намерената” банкнота от 20 долара в ръцете на изумения клиент. Това били много пари за времето си: еквивалентът им е $ 120 по днешния курс. Лари платил, излязъл зашеметен от заведението, избутал колата си до бензиностанцията и отпрашил в посока Канзас Сити в търсене на по-добър живот.

Но както вече знаем, съдбата продължила да му подхвърля Коледни кошмари. Година след като замалко да ограби магазина от отчаяние, Лари за кой ли път бил съкратен от новата си работа. При това две седмици преди Коледа. Звучи невероятно, но абсолютно същият сценарий се повторил и следващата година. Обезверен, Лари спрял да си купи сандвич от павилион и забелязал, че продавачката е с болнав вид и трепери от студ в старите си дрехи. Младежът извадил 20 долара за сметката от 1 долар и казал на момичето да задържи рестото. „На теб ще ти свърши повече работа”, уверил я безработният Лари. „Устните й се разтрепериха – спомня си Стюарт. - и от очите й рукнаха сълзи. Никога няма да забравя благодарността й.”

И тогава някакъв необясним импулс накарал Лари да отиде в банката, да изтегли $ 200 от оскъдната си сметка и да тръгне да ги раздава по улицата на хора, които изглеждат в по-голяма беда от него. И ето че от този момент, още по-необяснимо, късметът и съдбата му направили завой на 180 градуса. Всяко негово начинание, всяка сделка и бизнес идея почнали да се увенчават с успех и Лари натрупал състояние от 5 млн. долара! Но колкото повече имал, толкова повече осъзнавал колко е важно да дава на другите. Затова дойдел ли декември, тръгвал по улиците на Канзас и слагал пари в ръцете на отчаяните хора, без да са го искали и без да ги обиди. „Извинете, струва ми се, че изпуснахте нещо." Никой не знае точно колко хора е зарадвал Лари с тази фраза през годините, но се знае, че е дарил общо $ 1,3 милиона. Постепенно медиите му подариха прякора Тайнствения Дядо Коледа, а той разшири обсега си, правейки дарения не само тук, но и в гетата на Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Ню Орлийнс и Сан Диего. Казват, че добрината е като бумеранг и неизменно се връща при теб. Преди 7 години Лари се върнал в Тупело, Мисисипи, за да открие Тед Хорн, собственика на малката гостилница „Дикси Дайнър”. Преди да е разбрал какво става, Тед се озовал с дебел плик в ръката, пълен до пръсване с хилядарки!

От години следя с възхищение репортажите за Тайнствения Дядо Коледа и се чудя кой е прекрасният човек, който се крие зад този щедър градски ангел. Защо след толкова години Лари Стюърт махна маската? Защо наруши тайната си? В отговора има много тъга, но и много надежда. Тази Коледа ще бъде последната, в която този изключителен мъж ще кръстосва улиците с банкноти в ръка. Оказва се, че дори Дядо Коледа не е неуязвим.

Дори Дядо Коледа може да се разболее от рак.

Започнал е в хранопровода и е пропълзял бързо в черния му дроб. В момента Лари се подлага на експериментално лечение, за да спечели още малко време, в което да разкаже историята си на колкото се може повече хора и да ги вдъхнови с мисията си.

Той иска от нас поне понякога да се разделяме с мислите за себе си и да се отдаваме на произволни прояви на добрина. Без корист, без облага, без услуга за услуга, дори без „благодаря!” Живеем в странни времена: светът се задъхва от безсмислени войни, алчност, геноцид, смърт, бедност и глад. Има страхотен дефицит на човечност. Дефицит на хора като Лари Стюърт. Толкова се гордея с него. Толкова го обичам. Не защото ми е съгражданин, а защото непровокираната му щедрост ми вдъхва вяра в доброто начало.

Вчера се качих на колата и отидох да се срещна с него на около час път от тук. Той бе изморен, смазан от проклетата болест и от химиотерапията. Когато стиснах ръката му, усетих колко е крехък животът в нея. Но от бледото му лице ме гледаха две големи, добри очи, в които нямаше нито умора, нито страх от смъртта, а само тихо благородство и спокойствие, характерно за човек, който не е пропилял дните си на майката земя. Обещах му лично, че ще занеса историята му в България. Вярвам, че и у нас има много хора, които биха я оценили.

Скоро ще си вземем сбогом с Лари, но не и с Тайнствения Дядо Коледа. В неговия случай ракът няма думата. Аз не съм особено религиозен: не знам със сигурност кой се е родил на Коледа: дали е Божият син, дали някой месия, мъченик или просто един изключителен човек, който е загинал на кръста, в опит да изкупи греховете на другите. Знам обаче, че Коледа е идеален повод да дадем шанс на собствената си добрина. Във всеки един от нас има по един Тайнствен Дядо Коледа. Нека тази седмица го пуснем на свобода. Бедни или богати, ние всички имаме нещичко, което можем да предложим на тези, които страдат. Не става дума само за пари: понякога една дума, една усмивка е достатъчна, за да повдигне падналия, да го изправи на крака. Според мен двайсетте долара на Тед сами по себе си са по-маловажни от силата на жеста му. И вярвам, че ако не беше той, Лари сигурно щеше да дръпне спусъка в онази студена нощ преди 30 години. Никога не знаем какво може да се окаже животоспасяващо за един отчаян човек. Та такава е историята на Тайнствения Дядо Коледа. Благодаря ви, че й позволихте да се саморазкаже. Тя определено го заслужаваше.

Аз нямам много. Не съм милионер. Не съм дори хилярдер. Но знам, че мога да бъда по-добър човек. Да направя нещо хубаво тази Коледа. В близката бензиностанция всеки следобед забелязвам един възрастен човек с добри очи и отрудени ръце. Дрехите му са окъсани и той все събира жълти центове за кафе. Дано не се лъжа, но имам чувството, че утре около пет следобед той, без да подозира, ще изпусне нещо и аз ще бъда там, за да вдигна плика от земята и да му го подам.

Честита Коледа на всички ви!

P.S. Лари Стюърт почина броени дни след публикуването на тази статия през 2006 година. Тялото му издържа точно толкова колкото беше необходимо, за да може да изпълни още една Коледна мисия и да раздаде за последен път в живота си близо 200 000 долара за нуждаещи се непознати на улицата.

Материалът е копиран от Интернет адрес: www.sportal.bg/news.php?id=149329&vote

Повече материали от Иво Иванов можете да прочетете на адрес: http://ivo.ucoz.com/

ИСУС!!!

Неизвестен автор

Превел от английски Б. Игов

Той е несравним и безпрецедентен.

Той е центърът на цивилизацията.

Той е върхът на всяко съвършенство.

Той е сборът на човешкото величие.

Неговото име е единственото, което може да спасява

И Неговата кръв е единствената сила способна да очиства.

Ушите Му са отворени за вика на грешника.

Ръката Му е бърза да повдигне падналата душа.

ТОЙ Е ВЕЧНАТА ЛЮБОВ ЗА ВСИЧКИ НАС – ЗА ВСЕКИ.

Ти можеш да Му се довериш.

Той дарява милост на страдащата душа.

Той е до изкушавания и унижавания.

Той съчувства на наранения и пречупения.

Той дава кураж на слабия и колебливия.

Той пази и води пътуващия.

Той изцелява болния и очиства прокажения.

Той освобождава пленения и защитава безпомощния,

Превързва разбитото сърце.

Той е при теб и ти можеш да Му се довериш.

Исус е ключът към всяко знание.

Той е изворът на мъдростта.

Той е вратата на изкуплението

И Той е пътеката на мира.

Той е пътят на правдата.

Той е магистралата на святостта.

Той е портата на славата,

И да! Ти можеш да Му се довериш.

Той е достатъчен…Той е Цар на всички.

Той е Цар на евреите.

Той е Цар на Израел.

Той е Цар на правдата.

Той е Цар на поколенията.

Той е Цар на небето.

Той е Цар на славата.

Той е Цар на царете.

Той е Господар на господарите.

И отново ДА! Ти можеш да Му се довериш.

Радвай се на това, приятелю мой! Той е суверен Цар.

Няма мярка, която да измери Неговата безгранична любов.

Не съществува бариера, която да спре Неговите благословения.

Той е безкрайно силен.

Той е вековечно възвисен.

Той е вечно непоклатим.

Той е безсмъртно верен.

Той е царствено могъщ и царствено милостив.

Той е Исус – Божия Син – и ти можеш да Му се довериш.

Бих желал да мога по-добре да ти Го опиша, но

Той е неописуем.

Той е непонятен.

Той е невидим.

Той е неустоим.

Фарисеите не можеха да Му се противопоставят.

Фарисеите не можеха да Го спрат.

Пилат не можа да Го обвини.

Ирод не можа да Го убие.

Смъртта не можа да Го победи.

Гробът не можа да Го удържи.

Приятели мои…

Той е алфа и омега, първият и последният.

Той е Бог на бъдещето и Бог на миналото.

И ние се изправяме да произнасяме Неговото име отново и отново

Исус… Исус.

Той е Исус. Той е на наша страна и ние можем да Му се доверим

И нещо много важно в тази Рождественска утрин:

ТОЙ Е ЖИВ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Новини от Благодат

Във Първи брой на списанието бяхме обявили поетичен конкурс за стихотворения с християнска тематика. За съжаление получихме недостатъчно творби и конкурса не се състоя. Надяваме се на по-голяма активност догодина.

Благодарност

За да можем да издаваме списание „Благодат” и да разпространяваме християнска литература, ние се нуждаем от вашата подкрепа.

Благодарим на всички, които подкрепиха с молитви, труд и финансови средства Божието дело.

Бог ще ги възнагради богато.

Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният редактор на списанието и ръководител на служението ни. Алелуя!

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап

Изтегляне 355.04 Kb.

Сподели с приятели: