Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)



страница2/3
Дата24.07.2016
Размер447.03 Kb.
#3387
1   2   3

НЕГОВИТЕ МИСИОНЕРСКИ ДЕЛА
След тригодишно обучение в Йелския университет той станал мисионер сред индианците, като се записал в мисионерската организация на Шотландското общество за разпространяване на християнското знание.

По пътя към индианците в Каунамиик, Ню Йорк, спрял в Монтаук, Лонг Айлънд, по това време обитаван главно от индианци; и какъв бил текста, на който се спрял? Той казва: „Отидох и проповядвах от Исая 53 – 'Но Господ благоволи Той да бъде съкрушен... когато направи душата Си жертва за грях.”

Исусовата смърт на кръста беше част от Божествения план: „Но Господ благоволи Той да бъде съкрушен.“

Исусовата смърт на кръста беше скъпоструващото лекарство за ужасната болест: “...направи душата Си жертва за грях. “

Исусовата смърт на кръста е Божествено употребена за спасението на мнозина: „Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им.”

Няколко месеца след пристигането си в Каунамиик младият мисионер се отделил настрана, за да пости тайно от сутрин до вечер. Чувствал, че работата му е провал. Бил завладян от чувство на недостойнство от пречките, които стояли пред него, най-вече покварата на индианците и слабостта на собственото му туберкулозно тяло. Чел много от Писанието и коленичейки, викал към Бога.

Като чел за достойнствата на героите от Библията и как чудесно Бог ги е използвал, искал да бъде като тях. В онзи ден неговият живот бил променен. Посветил се да ходи в стъпките на четири от героите на вярата в Библията.

“О, да съм като тях запален за Бог,” се молил той. Същата вечер записал в “Дневника” си, “Душата ми благославя Бог, защото се е показал толкова милостив към героите от Библията.”

Брейнард искал да бъде запален за Бог, живеейки като Мойсей – живот на себеунижение за Негова слава. Когато Бог проговорил на Мойсей от горящия храст в Мадиам, Той го намерил много по-различен, отколкото бил преди 40 години. Тогава Мойсей бил самоуверен, опитвайки се да освободи братята си със собствената си сила и със собствени методи. Сега бил съвестен, себеунижен и разбиращ своята недостатъчност и недостойнство. „Кой съм аз”, казал той, „за да отида при фараона?” Бог може да използва мощно онзи, който е предаден и търси не своята си, но Божията слава. Никой друг не е искал толкова пламенно да бъде като Мойсей от Дейвид Брейнард. „Прекарах нощта”, казва той, ”молейки се непрестанно да не уповавам на себе си, но да положа цялото си упование в Бог.” На 2 януари 1744 г. Брейнард пише:

Винаги трябва да гледаме на себе си като на Божии слуги, живеещи на този свят, за да вършим Неговото дело и да го вършим вярно. Тогава твоята грижа трябва да е – да се посветиш изцяло на Бог. Неговият “Дневник” съдържа безбройни пасажи като следващите. „26 април 1742г. О, да мога да прекарам всеки момент от живота си за Божия слава!” „30 август 1742г. Душата ми със страстно желание иска да живее за Бог.” „22 ноември 1745г. Получил съм всичко от Бог. О, да мога да Му дам всичко.” Не облягайки се на себе си, но разчитайки на Господ, Брейнард открил източника на неограничената сила, тайната на нежния дух и тайната на вътрешния мир.

Себеунижението не било крайната цел за Брейнард. „Толкова е хубаво”, признава той, „да бъдеш нищо и по-малко от нищо така, че Христос да бъде всичко във всички.”

О, горчив срам и скръб в онова време,

когато отхвърлих молбата Ти!

И тогаз аз гордо отговорих: “Всичко от мен и нищо от теб”.

Но ето, Той ме намери!

Съзрях Го Кървящ на проклетото дърво и Го чух да се моли: „Прости им, Татко.”

Тогава моето сърце тъжно каза: „Нещо от мен и нещо от Теб.”

Ден след ден нежната Му милост изцелява и помага,

пълни и освобождава. Сладък и силен, и толкоз верен!

Смирявам се и шепна: „Малко от мен и повече от теб.”

По-високо от Небесата надълбоко в океана,

Господи, Твоята любов накрая ме обхвана.

Дай ми на душата зова: „Нищо от мен и всичко от Теб.”

Брейнард искал да бъде запален за Бог, като Илия – ревностен и силен в молитва. Душата му силно се вълнувала, като четял историята на пророк Илия, който поради силната си молитва успял да устои на всички изпитания: свещениците на планината Кармил, обръщането на множествата отново към Еова, призоваването на дъжда върху гладната земя. В следствие на това: “Душата ми жадуваше за Бог и Го молеше за двоен дял от Духа, който бе излял върху Илия.”

Обикновено той прекарвал няколко часа на ден в молитва, а често отделял и цял ден за молитва. На 14 юни 1742г. той пише: „Отделих този ден за молитва и пост. През нощта Бог ме посети по чуден начин. Ходатайствах за спасението на нови души... Бях в такава агония от силното слънце, че се изпотих целия. А моят скъп Спасител бе целият облян в кръв за спасението на душите. Легнах си със сърце, изцяло съзерцаващо Бог.”

Брейнард открил реалността на молитвата: „Бог ме посети по чуден начин. “

Брейнард опитал агонията на ходатайството: „Ходатайствах за спасението на нови души... в такава агония.”

Брейнард разпознал източника на молитвата: „съкровищата на небесната благодат бяха отворени за мен.”

Брейнард научил за трансформиращата сила на молитвата: „Легнах си със сърце, изцяло съзерцаващо Бог.”

На 21 юли 1744г. Брейнард чул, че индианците планирали идолопоклоннически празник с танци за следващия ден. Дейвид прекарал деня и нощта в молитва.

„Тази сутрин около 9 се оттеглих в гората да се моля. Бях в такова терзание, че когато се надигнах от коленете си, се почувствах изключително слаб, а потта се стичаше по лицето ми и тялото ми... Не ме беше грижа как или къде живея или през какви трудности преминавам, само и само да печеля души за Христос. Продължих през целия ден и вечерта.”

Подкрепен от Бог по този начин на следната сутрин той тръгнал към индианците, убеден че Господ е с него също, както е бил с Илия на планината Кармил. И чудо на чудесата, вместо да го скалпират, когато ги призовал да спрат танца си, те седнали и го слушали сутринта и вечерта.

Силен от молитвата и с усещане за Божественото присъствие, Брейнард се придвижвал с измъченото си тяло от село в село, проповядвайки с такава нежност и убеждение, че каменните сърца на индианците често били сломявани в сълзи.

Брейнард искал да бъде запален за Бог, както Авраамовият живот бил характеризиран със святост. В “Дневника” си често споменавал древния патриарх. Дейвид говорил за Авраамовото странстване и какъв странник бил той на земята. Искал да бъде като Авраам и неговото достойнство, записано в Евр. 11:13, който „изповядва, че е чужденец и пришълец на света“.

Като гражданин на Небето, Дейвид знаел, че трябва да е безчувствен към насладите на този свят. На 19 юли 1742 г. той писал: „искам да съм мъртъв към света и разпънат за всичките му съблазни. Душата ми иска да се чувства като странник тук долу, така че нищо да не ме отклони от пътя ми през самотната пустиня, докато пристигна в дома на Отца си”.

Бидейки в такова странстване, бил изпълнен с най-силно желание за святост. “Благословени Исусе”, молел се той, „нека все повече и повече да се облягам на Теб. Всичко, което искам, е да съм по-свят и подобен на моя скъп Господ... за да съм готов за благословените радости и задачи на небесния свят.“ Като странник, Брейнард бил въодушевен от три неща: да бъде разпънат за съблазните на света, да се съобразява ежедневно със святите цели на Христос, да бъде готов за радостите и работите на Небето!

Брейнард често се чувствал сломен поради греховността си и духовната си немощ. „Какъв низък окаяник съм аз. О, да мога да дам себе си на Бог така, че никога да не се опитам да бъда моя собственост, да имам воля или привързаност към нещо, което не е подчинено на Него! Но уви, уви! Разбрах, че не мога да съм отдаден изцяло на Бог.”

Малцина мъже са откривали душата си така, както Брейнард, но да не забравяме, че той не е имал идея, че някой друг освен той самият ще има достъп до неговия дневник. Ако светец е човек, който живее живота си с поглед към вечността, не е живял друг светия, по-свят от Брейнард. „Обичам да живея на ръба на вечността”, казвал той.

Брейнард искал да бъде запален за Бог, живеейки като Павел – да проповядва Христос и да споделя страданията Му за спасение на душите. В “Дневника” му пише – 6 юли 1744г.: „Обичам и искам да живея като странник и искам благодат да бъда като Павел сред езичниците в неговия живот, работа и страдания.” Той и Павел били с подобни духове, пленени и вдъхновени от едно – спасението на душите, вярвайки, че то можело да стане с проповядване на Евангелието и живеейки живот на себеотричане и жертва.

Почти всяка страница на “Дневника” показва как той преминавал изпитанията като добър войник на Христос. Страданията му, причинени от болестите и слабото му тяло, били усилени от тежкия му живот сред индианците и трудните му пътувания сред пустошта. В първата нощ сред индианците той писал: „Яздех до Каунамиик и там спах на малка купчина слама.”

Често е бил без подходяща храна, изложен на глад и студ, изгубен в гората, застиган от бури, без да има подслон, принуждаван да пресича диви потоци и да прекарва нощи в гората сред опасности от диви животни и диваци. Един такъв инцидент: „Около 6 вечерта загубих пътя и се скитах в гората, преминавах тресавища и ужасни места. Бях измъчен от студа и имах ужасна болка в главата и стомаха, така че започнах да плюя кръв. Но Бог ме запази и благословено да е Името Му, такова изтощение и трудности като тези изглежда ме учат да се отдалечавам от света и вярвам, че ще направят Небето по-сладко.” Този мъж не е бил самотен. Той е бил апостолски в неговата работа и начина, по който прославял Бог в страданията си.

Здравето на Брейнард бързо се влошавало и той сметнал да се откаже от идеята за мисионерство и да се установи или сред християнските индианци или в една от църквите на белите. Той възприел тази идея и заживял в къщата на Джеруша Едуардс. Дейвид осъзнавал, че му остава година или най-много две живот и заключил след много страдания на душата си, че ще „изгори до края” като пътуващ мисионер. Паднал на коленете си, в примирението си той извикал: „Сбогом, приятели и земен комфорт; сбогом на най-скъпите ми. Ще прекарам живота си до последния миг в пещерите и рововете на земята, ако царството на Христос ще напредне.” В последните месеци от живота му Джеруша била негова постоянна компания. Тя била толкова сърцесъкрушена от смъртта на любимия си, че няколко месеца по-късно го придружила в Небесния Град.

Брейнард като Ап. Павел, прославял Кръста и бил решен да не проповядва нищо друго, но „разпнатия Христос”. Той правел Христос център и цел на всяко послание. „Ако държа на славните превъзходства на Бог”, пише той, ”Естествено бях воден да проповядвам Христос като Единствения Път към Отец. Почвах ли да говоря за жалката мизерия на човешкото състояние, от там естествено трябваше да покажа необходимостта Христос да се жертва за нас, да пролее кръвта Си за греховете ни и да ни освободи от тяхната сила.” Апостолът на индианците доказал, че не само проповядването на Евангелието може да разтопи сърцата на диваците до покаяние, но и че това е единственият начин за трансформация на живота им. Веднага, след като индианците предавали сърцата си на Исус, се отказвали и от старите си езически пороци. След една година работа в Каунамиик, Брейнард убедил индианците да се преместят в Стокбридж, където били под ръководството на господин Сарджент, а по-късно и под Джонатан Едуардс. От там нататък енорията на Брейнард се пренасочила от Делауеър към широки области от Ню Джърси и Пенсилвания. Индианският град Кросуиксънг бил неговата база и там той си построил малка колиба. За известно време бил много подтискан от индианските езически практики, от лошите им помисли и коравовратността на сърцата им. Но Той продължавал да сее семената на Евангелието и да ги полива със сълзите си, защото вярвал на Божиите обещания. Често се оттеглял в гората и тя била огласяна от виковете на сърцето му за неговите „бедни Индианци”.

За известно време мощно съживление избухнало в Сускуеханна и жътварят с радост събирал скъпоценните души. Един ден, докато проповядвал върху Исая 53, „Словото бе придружено с удивителна сила, множеството бе силно засегнато и имаше голяма скръб сред тях.” Изведнъж това общество осъзна важността на душите си. Идваха при мисионера от всички посоки, за да слушат посланието му и падаха на земята в стонове и викове поради греховете си. Една жена извикала: „Имай милост към мен, Боже.” Старей от племето, който бил магьосник и други пияници викали за милост със сълзи на очите си. Множествата се обръщали и станали известни като „молещите се индианци”, защото както мисионера и те стояли в застъпническа молитва за племето си. И какво било посланието, което произвело тези значими резултати? Когато един от мъжете бил попитан: “Защо плачеш толкова много?”, той отвърнал: „Когато мисля как Христос е бил заклан като агне и пролял Кръвта Си за греховете ни, не мога да не плача.” Това било посланието на Исая 53! И когато Брейнард призовал неговите християни индианците за първото причастие и им говорил за великата жертва, която символизират хляба и виното, цялото събрание било залято в сълзи.


МИНАВАЙКИ ПРЕЗ ПОРТИТЕ
Веднъж християнин се изповядал, че понякога губи плама си в посвещението си към Бог. Когато го попитали, как го възстановява той отвърнал: „Когато си мисля на къде съм тръгнал – това ми помага.” Същото било и с Дейвид Брейнард. След 5 години трудни пътешествия, различни опасности и почти непрестанна болка, крехкият болен от туберкулоза, храчещ кръв, обхванат от треска и падащ по пътя за Нортхямптън, Брейнард се прибрал в дома на Джонатан Едуардс, за да умре там. Но не е в никакъв случай унил. Той мисли за мястото, на което отива и душата му е извънредно щастлива. Странникът е свършил пътя си и жадува за колесницата, която да го отведе у дома. Когато някой отивал да го посети с Библия в ръка, той възкликвал: „О, тази скъпа книга! Скоро ще я видя отворена! Тайните, които са в нея, ще бъдат разкрити!”

Силите го напускали, но духът му се издигал. „Направен съм за вечността”, шептял той. „Колко искам да съм при Бог и да се поклоня в присъствието Му.” В очите му имало светлина от другия свят, когато мълвял: „О, Спасителят ще види плода на Своята душа и ще се зарадва. О, ела, Господи Исусе! Ела бързо!” И с тези думи на устата си той посрещнал смъртта, като дълго очакван приятел, който щял да го заведе в присъствието на Царя!

“Дневникът” на Брейнард открива пламенното му и често желание да „изгори” за неговия Господ и да е „запален за Бог.” „Това е моето желание”, казва той, „да бъда запален, постоянно горящ за Божествената служба, до последния си момент.” До края Брейнард бил изцяло загрижен за разширяване на Царството на неговия благословен Изкупител, страдащия Христос от Исая 53. На смъртното си ложе той се молил Този, който бил „наказан за престъпленията ни”, да може „да види мъката на душата си и да се зарадва.” На 9 Октомври 1747г., Брейнард изпитал неизразима радост, която толкова дълго веселяла героичното му пътуване – „да бъде отделен от тялото си и да се намери в присъствието на Господа.” Пламъкът, който горял толкова ярко и топлил мнозина, изглежда изгорял до края. Но само така изглеждало. Смъртта е сюблимната илюзия в живота. За тези в Христа няма смърт и те не са мъртви. Събитието, наречено смърт, не угася, а по-скоро усилва жизнения пламък на живота и службата. Той не е мъртъв.

Посветеният дух на Дейвид Брейнард продължава да грее в Божествена служба и до известна степен, отвъд всичките му представи той е още ЗАПАЛЕН ЗА БОГ.




В светлината на Божието слово
Изграждането на характер изгражда защита

от Кенет Копланд
Когато растях, аз правех най-доброто от себе си, за да отида в ада. Но мама не ме остави.

Моята майка беше молеща се жена. Тя също така имаше много от индианците Чироки в своята кръв, така че тя можеше да се погрижи за всяка каша, в която се въвличах. Тя можеше да направи това с молитва, или можеше да го направи с пръчка. Във всеки случай, мама беше решена, че аз ще бъда спасен. Следователно, през всичките ми години на бунт като дете и млад мъж, Бог ме пазеше. Той правеше това, понеже имаше майка ми в Своето лице през цялото време. Не мога да кажа колко пъти нейните последователни, непрестанни молитви са ме пазили да не бъда убит. В действителност, два месеца след като се новородих, мама ми каза: "Кенет, аз имах духовно най-сухите два месеца, които съм имала за 20 години." Когато я попитах, защо е било това, тя отговори: "Защото не се молех за нищо друго, освен за това - ти да бъдеш спасен."


Излизане вън от гнездото

Благодаря на Бог за молещите се родители и дядовци и баби. Повечето от нас нямаше да бъдем там, където сме днес, без тях. Някои от нас нямаше да бъдем тук въобще. Все пак време е за нас като Тялото на Христос да израснем. Време е да се събудим за факта, че Божествената защита не идва автоматично. Докато свръхестествената защита от Бог е на разположение на всеки един от нас, ние не винаги сме се наслаждавали на ползата от тази защита, защото не сме разбирали какво се изисква, за да ходим в нея. Апостол Петър предупреждава: "Бъдете трезви, бъдете бдителни, защото вашият противник, дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне" (І Петр. 5:8). Гледали ли сте някога тези телевизионни програми за дивата природа, които показват как лъвовете дебнат своята жертва? Е, те започват, като дебнат стадо животни на не толкова заплашително разстояние. Накрая обаче, те се придвижват по-близо и започват да обикалят стадото, докато забележат някое животно, което мислят, че могат да повалят. И това е, което Петър описва. Демоните от ада са навън, дебнещи вярващите. Те постоянно обикалят около външния периметър на нашия живот, наблюдавайки за слабост, наблюдавайки за петна, наблюдавайки за скришни места, където да могат да се доближат толкова близо до нас, колкото е възможно. Но забележете как продължава Петър в този пасаж, за да ни даде ключът да не падаме като жертва на тези тактики на врага: "Съпротивете му се, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света. А Бог на всяка благодат, който ви е призовал за Своята вечна слава в Христос (Исус), да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко" (9-10 ст.).

Ние всички знаем, че има трудности в този живот. Ние ги срещаме всеки ден. И ако позволим на тези трудности да ни ослабят в някоя област, тогава врагът ще се опита да вземе надмощие над тази област с надеждата да ни откъсне. Ето защо ІІ Кор. 10:3-6 ни напомня: „Защото, макар и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос. И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.”

Ние трябва да помним, че има лъвове отвън, които постоянно дебнат, търсейки някоя слабост в нас. И начинът, по който се справяме с трудностите и проблемите, които срещаме е това, което врагът използва, за да прецени нашата сила и слабост. Но запомнете, І Петр. 5:9-10 ни казва, че Бог е способен да ни направи зрели. Той може да ни затвърди и да ни укрепи.


Вие трябва да се квалифицирате

В момента, в който приемете Исус като ваш Господ и Спасител, процесът на ходене в Божествена свръхестествена защита започва. Ние откриваме в І Йн. 5:1, че „Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога." Ако вярвате, че Исус е Христос, Помазаникът, тогава вие сте родени от Бог. И ако сте родени от Бог, тогава вие сте квалифицирани за І Йн. 5:18, където ни се обещава това: „Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; а роденият от Бога, пази себе си и лукавият не го докосва." Няма съмнение, че дяволът е на свобода, търсейки за точки на напрежение и слабост в нашия живот. Но апостол Йоан ни уверява, че има място за вярващите, където дяволът не може да ни достигне. Място, където той не може да ни докосне!

"Да, но брат Копланд, казва се в първата част на този стих, че ние трябва да бъдем напълно без грях в нашия живот, за да се квалифицираме за това място на постоянна защита."

Знам, че изглежда по този начин. Но, ако изучавате този пасаж както е бил оригинално написан в гръцкия текст, той ще каже нещо такова: „Ние знаем, че човек, който е роден от Бог не се опитва да съгрешава и да се измъква с това." Помислете за това. Ако наистина познавате Бог, вие няма да гледате с колко грях ще можете да се измъкнете, нали? Не! Ще правите най-доброто от себе си, да стоите далеч от греха. И дори когато оплескате работите и съгрешите, вие ще изповядате това, ще се покаете и ще продължите напред. Забележете І Йн. 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда", това беше кажи-речи първото нещо, което Той каза – дълго преди І Йн. 5:18.

Това, което е повече, ние трябва да разберем, че Бог не е против греха, защото не иска да имаме добро време. Той против греха просто, защото знае, че грехът ще ни убие.

Аз съм открил в моя живот, че мога да се науча как да ходя в Божиите пътища, ако се науча как да върша нещата по Неговия начин – дори тогава, когато „оплескам нещата" и съгреша, аз не само имам път да изляза от този грях, но Бог ще ме пази, докато съм точно посред някои опасности, които могат да произлязат от моя грях. Нуждата да се научим да ръководим нашия живот в границите, които Бог е установил чрез Своето Слово не е Неговият начин да се опитва да „ограничи" нашия живот. По-скоро това е Неговият начин да ни въведе в това място, където животът е далеч по-вълнуващ, далеч по-мощен, отколкото някога можем да си представим.

Истината е, че Бог не ни е създал, за да бъдем малки, слаби духовни бедняци. Не, Той ни създаде, за да бъдем царе. Той ни създаде, за да управляваме и да царуваме в този живот с голяма власт чрез Името на Исус. Но, за да израснем, да се развием и да се усъвършенстваме до това по-високо ниво на власт, се изисква корекция и някои приспособявания от наша страна.
Божият защитен план

Има формула за ходене в пълнотата на Божията защита за нашия живот и тя е просто това: Корекция и насока са равни на защита. Корекцията и насоката са елементите на божествената защита. Нека да обясня. През миналите няколко месеца хора ме питаха: "Брат Копланд, защо Бог не ни запази на 11-ти септември? Къде беше Неговата ръка на защита, когато самолетите започнаха да се сгромолясват върху тези сгради?"

Е, нека да ви задам един въпрос: „Къде бяха тези от 70.000 до 90.000 човека, които се предполага да са били в Световния Търговски Център в деня на терористките атаки?” Толкова човека са типично там в един „нормален" работен ден. Ето защо първото пресмятане на жертвите беше около 50.000. Това беше най-малкият брой хора, които те очакваха да бъдат в тези сгради през този ден. Но аз съм тук, за да ви кажа, че имаше повече хора, закъснели за работа на 11 септември 2001г., отколкото през цялата история на Уол Стрийт. Защо?

Божията намеса. Неговата Божествена защита. Накрая по-малко от 3.000 човека загубиха живота си. Звучи ми, като че ли някой ги е защитил. В действителност получихме свидетелство след свидетелство в това служение през последните месеци от вярващи из цялата страна, казвайки ни как Божията „ръка на защита" е била върху техния живот през този ден, или как е била върху живота на някой, когото те познават. Така че, да, Бог е говорил на хора на 11/09/2001г. и навярно Той е говорил на всеки един от тези хора – на тези, които Го познават, също както и на тези, които не Го познават. Той им е предложил насока – нещо, което ще ги насочи далеч от смъртта и унищожението. Обаче, някои са чули Неговия глас, а някои не са. Някои са се покорили на гласа Му, а други не са. От друга страна други са чули Неговия глас, но са положили живота си този ден като жертва.

Това, което искам да кажа е, че Бог никога не насилва Своя начин в нашия живот – дори, когато става въпрос за нашата защита от врага. Да, Той е винаги там, за да ни предложи насока и дори корекция, когато е необходимо, за да ни защити от „ръмжащия лъв”. Но насилването на Неговия начин в нашия живот не е Неговият начин на вършене на нещата.

Приятелю, осъзнай, че християнството не е просто нещо, за което да се умре. То е нещо, за което да се живее. Исус вече извърши цялото умиране, което трябваше да бъде извършено (Евр. 2:14-15). Затова много по-скъпоценно е да живеем и да побеждаваме възможностите, в които може да трябва да умрем. Ето защо имаме дадената от Бога власт над Сатана и над всички негови демони на ада. Исус направи възможно за нас да разбиваме дявола и да печелим всеки път, във всяка ситуация. Това, което трябва да разберем обаче е, че за да направим това – да ходим в победа над страха, ужаса, вредата и самата смърт – ние се нуждаем от характер.




Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница