Благоев и социализма



Дата08.05.2018
Размер24.64 Kb.
#68251

БЛАГОЕВ И СОЦИАЛИЗМА

Спестените пари скоро свършват. Благоев отново се озовава в бедствено положение. От него му помага да излезе новият му познат – руският студент Харитонов. Той го въвежда в една от студентските землячески организации, които покрай основната си цел – да намират работа на членовете си, да уреждат обществени трапезарии на принципа на взаимопомощта, да събират помощи от частни лица, от вечеринки и пр. – развивали сред членовете си обществения дух и представлявали средища за оформяне на социалистически и революционно съзнание. Тъкмо в комуната, където го въвежда Харитонов, Благоев успява да си постави правилно въпроса, който го измъчва още в габровското училище: Защо трябва да се знае да се чете?

„Той сега се бе превърнал в един по-правилен и по-дълбок въпрос, който гласеше: какъв е смисълът на живота, или – за какво има смисъл да живее човек.”

Търсейки отговор на този въпрос, Благоев се обръща към историята на руското революционно движение. Две години, 1880-1882 посвещава той на изучаването на това движение, запознава се с различните му течения, но не остава доволен нито от целите, които си поставят, нито от средствата за осъществяването им. Разгромът на терористичните организации след убийството на Александър II през март 1891 година окончателно му разкрива несъстоятелността на избрания от тогавашните руски революционни движения път на индивидуален терор. Опознал вече руския социален и икономически живот и същината на различните революционни течения, Благоев се убеждава, че трябва да се търсят нови насоки, да се поставят нови цели и да се открият нови средства за осъществяването им.

Това го подтиква да се запознае основно с теорията на социализма. Не е лесно в условията на полицейски терор и макробесие да се добере до трудове, в които се разкриват социалистическите идеи. От начало това били полемични статии, в които автори като П. Лавров и Н. Михайловски се опитват да оборят Марксовите схващания, после попаднал на единствени преведени в Русия първоизточници: някои съчинения на Ласал, които популяризирали идеите на Марксовия „Капитал”, а след това и първия том на „Капитала”.

„Изучаването на „Капитала” ми струваше много голям труд, или по-точно извънредно умствено напрежение...Изучаването на „Капитала” ми даде да разбера произхода и ръста на работническата класа, тайните пружини на капиталистическото производство, значението на работническата класа в него, положението й, основанията на борбата й и историческата й задача – експропиация на експроприаторите. Изобщо изучаването на „Капитала” ме доведе до убеждението, че капитализмът не може да бъде вечен, че той развива противоречия, изострянето на които ще го направи невъзможен като форма на социално развитие и затова ще бъде заместен от друг обществен начин на производство, че създава и класата, която ще извърши социалната революция, а тази класа е работническата класа, индустриалният пролетариат, който се създава от капитализма, дисциплинира се от неговия начин на производството, тласка се към борба против експлоатацията и към организацията.”

Така още през 1883 година Благоев оформя своя цялостен социалистически светоглед. Главната задача, която си поставя след това, е пропагандирането на социализма сред индустриалния пролетариат, издигане  на класовото му съзнание, организирането му за борба срещу света на капитала. Докато старите руски революционни течения и преди всичко народничеството все още спорят дали Русия не може да избегне капиталистическия етап от развитие, за младия българин е ясно, че тя вече е тръгнала по капиталистическия път и че „революцията в Русия, особено социалната революция, е възможна само като работническа, пролетарска революция”.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница