Заповедта на Борисова като военна команда

Празните сакове, в кои­то се съхранява кръв, свършиха вчера в Бла­гоевград и лекарите от кръвния център бяха при­нудени да върнат над 30 души.

"Дойдохме от Сандан­ски да дадем кръв за наш роднина, но се оказа, че нямало празни полиети­ленови пликове. Нали за­пасите трябва да се по­пълват? Оказва се, че искаме да дадем кръв, а не ни я вземат. Липсва нещо елементарно - сакове, които струват сигурно по петдесет стотинки", възмущаваха се чакащи пред кръвния център. Други близки на болен в столична болница, които също искаха да дарят кръв, се наложи да отидат до София. Чакащите дарители ня­ма откъде сами да си купят нужните празни банки, за­щото те не се продават в аптеките.

Доставят се директно от София и се купуват чрез централизиран търг за цялата страна, провеждан от здравното министерство. Преди няколко дни били предупредени от Националния кръвен център, че има проблем. В Благоевград месечно ползвали 600 сака, за юни получили 380. В същото време кръводарителите били с 500 повече.

От МЗ обясниха, че са изпратени са допълнителни количества в страната, а другата седмица пристига до­ставка от Сингапур, която ще стигне до края на 2010 г.


Харчим 56 млн. за инфаркти
Лекари без свидетелства правят ехографски изслед­вания, в журнала не се описват всички такива из­следвания, липсват прием­ната диагноза на пациента или епикризи. Това са част от установените наруше­ния при проверки на аген­ция „Медицински одит". Не се оправдаха очаква­нията за огромни нарушения при поставянето на стентове заради инфаркти. Такива подозрения имаше от страна на агенцията. Те са свързани с нарастващи­те разходи за инвазивна кардиология у нас. Над 56 млн. лв. са платени за нея до май 2010 г. За същия пе­риод на 2009 г. са похарче­ни само 41 млн., а стентовете са със 7000 по-малко.


Шефката на здравната каса с дом в Барселона
Новата шефка на здравната ка­са Нели Не-шева има ед­на трета от апартамент в Барселона, купен през 2006 г. за 90 000 лв. Освен това има апартамент в София, къща и парцел в Угърчин, пар­цел в Каварна и ниви и го­ри в Ловеч. Декларирала е и 36 000 евро.


„Бърза помощ” изпуска Виктор за 8 минути
Той звъни на 112, но докато чака медиците, изпада в кома. Те оставят бележка на вратата -идвали, но не им отворил
МИЛА ГЕШАКОВА

Само 8 минути делят 36-годишния бивш автомоби­лен състезател Виктор Викторов от лекарска по­мощ, която трябва да го върне към живота. Млади­ят мъж, който е сред та­лантливите столични коафьори, почувствал, че се задушава

вечерта на 5 април т. г., мал­ко след като се прибира у дома в столичния квартал Младост. Само преди че­твърт час е изпратил прия­телката си Ваня до дома й, където тя живее със сина си. С нея се чували всяка вечер около 23 ч за „лека нощ", този път обаче пропуснал.

В 23,01 ч позвънява на 112 и моли да пратят екип на „Бърза помощ". Телефонистката го задържа на те­лефона до 23,15 ч, както ста­ва ясно по-късно от джиесема на Виктор, вероятно за да е сигурна, че е в съзнание. Линейката пристига в 23,23 ч - което също се смята за „на­време", но никой от апарта­мента не откликва. В крайна сметка екипът от „Бърза по­мощ" напуска терена в 23,47 ч. Лепват съобщение на вра­тата - дошли в X часа, отиш­ли си в Y часа, защото не отворил. Толкоз.

На другата сутрин Стефи Христова, собственичката на фризьорския салон, в кой­то младият мъж работи от години, вика полиция и клю­чар да отвори жилището му. Бременната в 6-и месец же­на го намира паднал в банята

бездиханен и посинял с джиесем в ръка

В хола телевизорът бил включен. По пода били раз­пилени помпички - такива, с които си помагат астматиците. Страшен и нелеп край, нали?

Стефи и Ваня ми разказ­ват тази история 2 месеца след случая. И двете се питат възможно ли е в XXI век на­пълно здрав човек да си оти­де по този начин? При това, след като навреме е уведо­мил „Бърза помощ"? Задават и въпроса

защо спешният екип не е повикал полиция и ключар

да отворят апартамента, за да спасят младия мъж, как­то това е сторила Стефи на следващата сутрин. Знае­ли са, че Виктор е в тежко състояние. Двете са изу­мели как така след като медиците са били там, не са се усъмнили, че зад заклю­чената врата може би има човек в безпомощно съ­стояние.

„Нали става дума за чо­вешки живот?", единодуш­ни са и двете.

Ваня видяла бележката на „Бърза помощ" на су­тринта, когато, уплашена, че Виктор пак не отговаря на обажданията й, идва

пред апартамента му. „В нея освен часовете на при­стигане и заминаване на ек­ипа, беше написано на ръ­ка „Пациентът не отваря". Отлепих бележката и с таксито - право в спешното отделение на XXV поли­клиника. Попитах какво означава и дали е вероятно Виктор да е в болница.

„В такъв случай разбивате вратата", каза жената от рецепцията", припомня си Ваня.

Сгефи също се опитала да се свърже с него, когато видя­ла, че не идва на работа. „Бе­ше точен човек. Даже бях ядосана, защото бях с темпе­ратура и нямаше кой да пое­ме клиентите", спомни си тя. Обажда се в 7-о РПУ и вика ключар, когато Ваня разтре­перана я моли да дойде. След час отварят вратата, но къс­но.

Младата жена и до днес не може да забрави страшната гледка. „Всъщност „Бърза помощ" не се е отзовала като „Бърза помощ", а все едно ми се е включил СОТ-ът и са ми оставили бележка, че са идвали", коментира с възму­щение тя. Убедена е, че Вик­тор днес можеше да е жив -съдебните медици, които пристигнали на място, й каза­ли, че вероятно той е изпад­нал в кома, но е можело да бъде върнат към живота в рамките на 1-2 часа

Стигало само да му бият инжекция с медикамент от групата на адреналина. Кoментирали също, че вероят­но е починал от астматичен пристъп и се е задушил, за­щото по тялото му имало ха­рактерни сини петна.

Всички, които го позна­ват, са потресени от нелепа­та му смърт. Изглеждал на­пълно здрав, не пиел, не пу­шел, спортувал редовно, което личало и по атлетич­ната му осанка.

„Излиза, че за Вики фа­тални се оказват онези 8 ми­нути от момента, в който диспечерът от 112 затваря телефона, до идването на „Бърза помощ". Ако диспе­черът беше държал връзка с линейката, Виктор щеше да е жив. Дори и след час да бяха отворили, пак щеше да има шанс!", категорични са две­те жени.

Ваня сподели, че едва на 17 юни - 2 месеца и 10 дни след погребението на Виктор, ле­карите от Съдебна медици­на успели да напишат заклю­чение от неговата аутопсия. Изненадата за близките му била голяма, когато в 7-о РПУ им прочели, че не аст­матичен пристъп го е погу­бил, а масивен инфаркт. До­ри не получили копие от ме­дицинското заключение.

Каквато и да е причината за смъртта на 36-годишния мъж обаче, въпросът оста­ва: как се постъпва от служ­бите за спешна помощ в слу­чаи като този? Ако е с лепе­не на бележки, много хора, в които има живот, могат да напуснат този свят прежде­временно. Като Виктор.


Георги Гелев, шеф на „Бърза помощ":

Малшанс за пациента - тук не е Америка
Екипът е действал по це­лесъобразност. Нямаме точно инструкции на коя минута трябва да се върне обажда­нето до телефон 112, че на адре­са никой не от­варя. Имали сме и други такива случаи, но у нас, а и в Европа не е като в Америка. В САЩ, когато се обадиш на тел. 911, ид­ват три коли - пожарна, поли­цейска и линейка.

Няма разписани правила еки­път на „Бърза помощ" да вика полиция, за да разбива вратата. Такова разрешение по принцип се взема трудно - трябва да е на хартия и подписано от полицей­ски началник. Ситуацията е би­ла малшанс за пациента.

При търсене на помощ на телефон 112 повикването се приема от опе­ратор, който събира информация за случая и го регистрира. След това изпраща сигнал към всички служби, които са компетентни да окажат по­мощ. На свой ред те предприемат действия по начин и ред съобразно техните компетентности, като връ­щат обратно информация към център 112 в хода на оказване на помощ.

Центровете 112 нямат разпоредителски функции спрямо службите за спешно реагиране. Действията на самите служби се основават изцяло на техни решения.

В случая, описан от "24 часа",

гражданинът се е обадил на телефон 112 с оплакване, че се задушава и има нужда от помощ. Операторът от 112 реагира много бързо и още до­като повикващият е на линия, из­гражда конферентна връзка с дежу­рен медик от центъра за спешна ме­дицинска помощ. Оказва се, че в мо­мента няма свободен екип. Операто­рът вижда, че гражданинът е в много тежко състояние и още два пъти се обажда на "Бърза помощ", като настоява незабавно да изпрат­ят екип. В крайна сметка медиците пристигат пред апартамента на гражданина, но никой не им отваря. Преди това са били предупредени от диспечера на 112 да се обадят на джиесема на подалия сигнала граж­данин, защото ня­мал звънец на вра­тата и се страхувал, че няма да ги чуе и да им отвори. Така и правят - звънят на номера на джиесема на мъжа, но той не отговаря. Тогава му оставят съобщение, но безрезултатно. Еки­път на "Бърза помощ" се прибира. Час и 20 минути след това се обаж­дат на диспечера на 112 и съобща­ват, че не са успели да влязат в апартамента, защото никой не им е отворил. Когато диспечерката ги е попитала защо, те отговорили: "Ние нямаме право да разбиваме врата­та." В случая решението как да се постъпи по-нататък е в ръцете на медиците от "Бърза помощ". Диспе­черите от 112 нямат разпоредителски функции.


Диагнозата е гастрит, а болната умира от тумор
37-годишна жена е лекувана от гастрит, а умира от тумор на дебелото черво. "Често се оплакваше от болки в стомаха -по-силни или по-слаби", разказва Георги Иванов, с когото Пенка Йовчева Иванова е живяла на семейни начала. Диагнозата първо е поставена от личната лекарка. Принудих я да отиде на гастроентеролог, но той също прецени, че това е гастрит.

Нямало полза от терапията. Пенка ходила отново при специалиста, той й сменил лекарствата Това било през август 2008 г. Болките остават с променлив интензитет.

На 15 ноември жената получила остър пристъп. Пила течен аналгин и бусколизин, но нямало ефект.

„Към 1 ч през нощта отидохме в спешното отделение. Лекарката влезе в кабинета и без да я прегледа, само попита - от какво боледува? Разбра, че според лекарите е гастрит, каза на сестрата да й бие инжекция и си излезе", припомня си Георги. После ги изпратили да си тръгват.

Болките обаче стават непоносими и не престават. Двамата отиват в друга поликлиника, където също има спешен кабинет.

Там лекарят преглежда корема и казва, че състоянието на болната е много тежко. Тя обаче се чувства не по-различно от предишната вечер.

Извикали линейка, с носилка я закарали в спешното отделение на болницата. Там вече бил друг лекар,приели жената и й направили изследване. Тутакси се усъмнили, че може да има преплитане на червата,и свикали екип за операция.

"Хирургът излезе след часове и съобщи, че тя има.рак на дебелото черво. Останах като втрещен", разказва Георги.

Защо толкова късно сте я довели, попитал лекарят, без да знае, че Пенка от месеци обикаля различни лекари. Ракът не бил толкова напреднал, по-фатален бил токсичният ефект, който довел до накъсване на червата. Жената изобщо не излязла от упойка след операцията. Починала на следващия ден, 17 ноември, в 6 ч сутринта.

"До последно си беше във форма, адекватна.

Всъщност причина за смъртта е перитонит. Ако лекарката от спешната помощ беше действала адекватно, щеше да бъде жива. Има изследвания от патолог, които сочат, че ракът не е бил толкова напреднал, че да доведе до смърт", не може да се примири мъжът на Пенка.

Той се заел да пише жалби - до РЗОК, болницата, лекарския съюз. Единствено здравната каса констатирала, че има нарушения. Възложили някаква проверка на Икономическа полиция.

Предложили някакво наказание за директора, а на лекарката от спешното - нищо.

Районна прокуратура препратила преписката на окръжната, но там отказали да образуват досъдебно производство. Мотивите на докторите са, че

заради възрастта - 38 г., не предполагали, че се касае за такава тежка диагноза

"Първите симптоми за рак на дебелото черво -остри коремни болки, запек и повръщане, са записани от лекарите в амбулаторния лист.

Но никой не си направи труда да назначи изследвания", категоричен е Георги.

Обжалвал до Апелативна прокуратура-Варна. Тя отменила постановлението на окръжната и разпоредила да образува производство.

Излезнали със заключение, че няма престъпление, и препоръчали прекратяване

"Тъй като не съм законен съпруг, а имахме само съжителство, отказваха да ми дадат материалите, за да се запозная.

След дълги борби прокуратурата във Варна ми позволи да видя материалите. Има куп процесуални грешки. Сега ще пиша нова жалба до новата агенция „Медицински одит" към здравното министерство, обяснява Георги, който е бил полицай цели 13 г.

Няма нарушения на вътрешния ред и правилник, отговаря преди година директорът на МБАЛ - Шумен, д-р Недко Тодоров. "Преценката е въпрос на лекарска компетентност. Д-р Ивелина Мохтарева е освободена от заеманата длъжност", допълва той. Дежурната лекарка не намерила данни за остър хирургичен корем и е назначила лечение според направената преценка.

Директорът допълва, че лечебнодиагностичните действия от хоспитализацията до смъртта на пациентката са адекватни.

Оперират грешното око, пациентът ослепява
Отидох за операция на окото в Окръжна солница "Света Анна" в София, но тя се оказа несполучлива и сега не виждам изобщо с него." С това оплакване в редакцията дойде Борис Попов, на 82 г. Причината да ослепее според пациента е това, че всъщност е било оперирано грешното око.

Пенсионерът работи като охрана, когато преди повече от година неизвестни лица му нанасят побой. От ударите по главата са засегнати и очите. Отива на преглед в Окръжна болница, където лекарката установява, че лявото око има разкъсани тъкан ни връзки и е неподходящо за операция. Определят дясното, което също е засегнато, но по-малко, за операция. В деня на интервенцията друга лекарка обаче подготвя лявото око за операция. Грешката излиза наяве в операционната. Второ недоглеждане е, че е поръчана лява, а не дясна леща. "Лекарката, която трябваше да ме оперира, се ядоса много на колежката си, крещя й по телефона. След това обаче, вместо да отложи операцията, реши все пак да се пробва на окото, което вече беше подготвено. Аз се опитах да възразя на това решение, но тя ми се скара... Обидно ми беше, но нямах сили да стана и да си отида", описва преживяното Борис Попов.

Седемдесет дни след операцията той носи превръзка на окото. Уви, то ослепява напълно. "В епикризата ми обаче пише: оздравял, настъпили усложнения - няма. Как да няма, та аз не виждам", гневи се мъжът. Лекарката го канела да оперира и второто око, но той не посмял да отиде. "Дъщеря ми е лекар в Мюнхен. Когато й разказах какво ми се е случило, тя заяви, че за такова нещо в Германия докторът ще изхвърчи от работа", допълва Попов. Въпреки усилията на „24 часа" да вземе коментар от Очната клиника в болница „Света Анна" не получихме мнение за случая оттам.

`

`