Благословението от Торонто

10 - Мъдри пастори

Един анонимен пастор споделил 'Дали пропускам горящия храст като се опитвам да държа тревата окосена?' Свържете това изказване с твърдението на Чарлз Хадън Спърджън, че 'съживлението е сезон на славен безпорядък' и може да схванете нещо от дилемата на един пастор по средата на 'време на освежаване.'

Дори известни хора на съживлението понякога се спъват с практични теми, които възникват във връзка с това. Джонатан Едуардс, лидер на съживлението в Нова Англия цитиран в 8-ма глава, е срещнал критики поради голямата роля, която са имали обикновените хора. Впоследствие той намалил дейността на обикновените хора, и огънят на това обновление бил потушен, докато Уайтфилд посетил църквата в Нортхямптън след няколко години.

Други лидери на съживление и наблюдатели отбелязват, че угасянето на Духа е не толкова проблемът, но по-скоро различаването на духовни измамници.

Уилиям Гибсън в Годината на Благодатта (Амбасадор), една класическа творба от съживлението в Улстер през 1859, споделя за един служител мощно използван през това съживление, който се е срещнал с един пророк и с един спящ. Тези двама човека пристигнали в едно домашно събрание и единият обявил, че другият щял да заспи и да не се събуди в продължение на два часа. Служителят и няколко други го попитали какъв е бил смисъла на това упражнение, предполагайки, че това било един лош начин да се влезе в събрание и да се вземе властта, и му напомнили, че пророческото умение не показва непременно истинска вяра, и те цитирали случая с Валаам (Числа 22). На 'духовният' шоу мен и неговия приятел подходящо им било отвлечено вниманието за повече от половин час и по този начин пророкувания сън не се осъществил.

Пастори, лидери, старейшини и членове се стараят да се справят с подобни сблъсъци. Как може човек да различи това, което е правилно от това, което предизвиква отвличане на вниманието, или пък това, което е направо фалшиво?

Има разпознаване, за което е жизненоважно ученето един от друг. Няколко ключови църкви са станали фокусни точки за събрания на пастори. Queen's Road Baptist в Уимбълдън и Covenant Ministries Leicester church, са две места където редовно има седмични събрания за пастори и лидери. В Съндърландския Християнски Център се събират лидери от Североизтока.

Много от Британските мнения за това време на обновление са породени от контакт, или уважение спрямо движението Винярд. Резултата е, че отношението на Винярд спрямо практическата пастирска теология и пасторска рамка на работа може да бъде видяно.

От началото, църкви като Торонто Винярд и Чемпинг Винярд в Чикаго са публикували бележки на техните пастори и лидери. Те са били отпечатани в голям тираж (и са преиздадени в отличната книга на Патрик Диксън Белези на Съживление — Kingsway) и британски лидери като Джералд Коатс от Пионерски Хора и Браян Джоунс от Заветни Служения също са публикували свои записки.

Какви са темите, които тези документи засягат? Те са жизненоважни индикатори за честността и почтеността, която много хора вярват, че Бог върши в настоящем, и те дават силен отговор на обвиненията за неправедност и безотговорност.

Мъдрият пастор е изправен пред няколко ключови въпроса:

• 
  Как могат лидери да се държат с почтеност и честност в това време?
  
• 
  Когато Павел говори за събрания, които са провеждани 'прилично и в ред' какво има предвид той? Как трябва да откликнем на изкривяването на нормалният модел на поклонение и служение?
  
• 
  Обновлението и съживлението са почти винаги съпровождани от съживяване на пророчеството. Как да са сигурни лидерите, че това е претеглено и изпълнено, а не злоупотребено?
  
• 
  Как трябва да се молим за хората?
  
• 
  Какъв вид служение е подходящ за публично събрание — дали службите на освобождение от демони трябва да се правят в лични частни места?
  
• 
  Как може един пастор да насърчи и да даде простор на обновлението?
  

За някои лидери едно движение на Святия Дух ще бъде дълбоко обезпокояващо. Дори ако са с отворени сърца, те непременно ще търсят да намерят баланс между контрола и анархията.

Няколко ключови стойностни елемента за лидера могат да бъдат видяни в бележките, които са били широкоразпространени в църквите Винярд, Пионер, Завет и Англиканските църкви в тази страна. Това, което следва по-надолу е извлечено от техните бележки.
Почтеност и смирение

Рик Джойнър, пророческа фигура активна в Щатите говори в Жътвата за 'безименно, безлично' съживление, чието лидерство изглежда 'в някои случаи невидимо. Те нямат желание да изграждат големи служения, нито пък копнеят за слава и богатства.' Този 'нов род, без слава и позиция, ще направлява някои от най-великите събития в историята.' Те ще бъдат 'неегоистични посланици на сила,' които ще причиняват страх в сърцето на Сатана.

Браян Джоунс, лидер на мрежата от църкви Заветни Служения, в писмо до лидерите си предупреждава: 'Бъдете внимателни да не търсите да получите максимума лична печалба от движението на Духа.' Той препоръчва смирение и готовност на лидера да се остави самия той други хора да се молят за него. Той връща хората обратно при Исус. 'Внимавайте да поддържате фокуса към истинския източник на благословение — Самия Бог, и да не прехвърляте вярата на хората към човек, място или метод.'

Тези думи на предупреждение са сериозни. Родни Хауърд-Браун е използван от Бог; Торонто е място, където хората са получили обновление; смеенето е било символ на освобождение за мнозина. Бог обаче се движи чрез други хора, на други места и по различни начини.

Хауърд-Браун е нащрек към това да се изгради култ към личността му. В края на лятото на 1994 той промени името на организацията си на Интернационални Съживителни Служения и отхвърли старото ЕАРХБ (Евангелска Асоциация Родни Хауърд-Браун).
Прилично и в ред

Когато говорителите трябва да спрат понеже има много смеещи се, или плачещи, или ревящи, тогава състоянието на нещата може да се окачестви като, че е нарушено спокойствието.

За някои, които са наблюдавали такива събрания през последните месеци, възникват следните въпроси. Защо Святия Дух, когато докосва живота на хората, ще прекъсва Святия Дух, който е вдъхновил проповедника?

За някои фразата 'прилично и в ред' просто се отнася до прогреса в реда чрез различните аспекти на службата, с физически проявления, които са видими и приети като резултат от проповядване или през време на специфични моменти от служението. За други фразата е много по-наситена с емоции и с други преживявания. Те очакват тресенето, смеенето и различни необикновени поведения.

Може би е изкушаващо за църковния лидер, който има съчувствие да 'остави събранието просто да върви,' и да препише водителството на Святия Дух. Джералд Коатс предупреждава: 'Старейшините в Коринт са имали такъв подход на вдигане на ръцете. Това, което те са виждали е било смес от работата на Духа, работата на плътта и дори на дявола. Като водачи ние трябва да дадем сметка за това, което позволяваме и насърчаваме в нашите църкви. Бог не благоволява в невежеството; докато е време на освежаване също е време когато ние като лидери трябва да помогнем на църквата да разбира това, което се случва.'

Рик Джойнър е също предпазлив относно прекалената спонтанност и говори за събрания, които претендират да са 'водени напълно от Святия Дух, където фактически те са водени по-често от незрялост и бунт.'

За някои тогава 'прилично и в ред' означава отговорна гъвкавост, готовност да се живее между двата крайни полюса на детайлна организация от една страна и пълна спонтанност от друга.

Мона Джуниън, автор на Прясното Помазание, и заедно със съпруга си Пол, лидер в Християнския Център за Поучение и Поклонение в Уобърн близо до Бостън, са щастливи да видят, че 'програмираните събрания' в тяхната църква изчезват, но това може да бъде и знак за хаос. 'Безредието се случва когато няма никой отговорен, когато никой не знае какво да прави и когато всеки е оставен да действа за себе си. Това, което апостол Павел търсеше да коригира в Коринт беше изразяването на всеки един човек без да обръща внимание на другите хора. В нашите служби [моя съпруг] Пол винаги остава видим. Заедно, той и аз постоянно даваме разбиране за това, което се случва.

Апостол Павел също прави ясно, че духовното изразяване може да бъде подчинено на човека. Никой не е длъжен да прави каквото и да е в определен момент. Духовете на пророците се подчиняват на самите пророци (1 Коринтяни 14:32). Всеки трябва, фактически, да изчака неговия или нейния ред, за да може всеки да има полза от това, което Бог върши между тях.

Някои пастори и проповедници са готови да изоставят своите си планове, за да откликнат на Святия Дух, който докосва животи. Това не е лесно за ония, чиято култура ги е обучила да вярват, че Бог се движи само в отговор на проповядване — за предпочитане проповядване центрирано на Голгота и Христовото дело на кръста.

Всяко значително съживление ще издигне Исус и проповядването на кръста, и покаянието, което ще последва ще бъде жизненоважен аспект. Но да се измерва съживлението просто по критерия 'проповядване' е да се сведе съживлението до един формален пакет.

Павел, или Савел когато беше по пътя за Дамаск, не му беше проповядвано — той беше посетен от Бог и конфронтиран с едно единствено изречение. 'Савле, Савле, защо Ме гониш?' Бог е запалвал съживление и обновление много пъти с едно единствено изречение.

Джоузеф Дженкинс е бил пасторът на една Методистка църква в Ню Куай, Уелс. Той се е молил дълго и усилено и е проповядвал много прилежно с цел да въведе една нова набожност между своите хора. Младият новоповярвал, Флори Еванс се изправил да свидетелства на едно младежко събрание. Дженкинс поканил за свидетелство и след малко треперещият Флори се изправил и просто казал, 'Аз обичам Господ Исус с цялото си сърце.' Ейфор Еванс, пишейки в Уелското Съживление през 1904 коментира: 'Ефекта беше направо потресаващ, и едно завладяващо чувство на Божието присъствие изглежда предизвика тържественост и възбуда в цялото събрание.'

Духовно обновените млади хора посетили съседните църкви, за да споделят благословението, и така превръщайки се в една от главните искри на съживлението през 1904.

Съживлението през 1859 в Улстер, което започнало в Конър, се разпространило до Ахохил, и там станало обръщането на един млад човек по време на една борба на петли. Неговия брат го намерил там и просто му казал, ' Имам послание за теб от Господ Исус.' Джон Уеър пишейки в Небето Слезе Долу отбелязва: 'Това направо влезе в сърцето му, той също така усети в себе си раждането на едно дълбоко покаяние; и скоро побягна за да намери прибежище в разтворените ръце на разпънатият Изкупител.' Местният служител, докоснат от това обръщане, поканил хората от Конър в църквата си и започнало съживление, което се разпространило.

Средно статистическия проповедник ще се бори, ако неговата проповед е прекъсната от нещо друго освен сълзи на покаяние или викове на радост за потвърждение.

Поведението на събрания в Еърпорт Винярд е може би един полезен модел. Обикновената практика на църквите Винярд изглежда е, че вярват, че проявленията в събранията могат да бъдат от Бог, могат вероятно да бъдат от плътта, и понякога може да се случи да са от дявола. Вярвайки, че смъмрянето се използва само в крайни случаи, те понякога ще признаят 'прекъсването,' но въпреки всичко ще продължат. В това те могат също да отразят схващането на Чарлз Уесли, за когото Джон Уайт пише, че пренебрегвал всички 'изпълнения,' които не са много обезпокояващия и отстранявал шумните.

През време на моето посещение в Еърпорт Винярд през август 1994, имаше периодични прекъсвания от смях и веднъж случай на 'ревящ лъв.' Отношението на пасторът, Джон Арнот, беше интересно. Част от смеха беше нежен и необезпокоителен, но друга част беше много шумен, дълъг и заразен. Може би Джон не искаше да прави отсъждания за смехът на непознатите. Той със сигурност не чувстваше, че трябва да спре, но просто помоли за повече сила на микрофона! Понякога той казваше нещо не много остро, но твърдо като например това, 'Нека да слушаме сега внимателно това.' Това имаше ефект на смълчаване на ония, които бяха хванати в заразителен смях и често затихваше и други по-тихи смехове.

Когато един младеж от Техан започна да реве, Джон обясни вярването си, че такива неща са пророчески символ на гневът на Лъвът от Юда спрямо греха, и че 'младият лъв би трябвало да пророкувана английски това, което Бог е поставил в сърцето му.

Докато продължаваше ревенето той напомни на събранието и на този човек, че духът на пророка се подчинява на самия пророк. Насаме тимът на Еърпорт насърчи лидерите на църквата Техан да насърчат този млад човек, но и да му погнат да внесат зрялост за това как да изразява това, което вярва, че Бог говори.

За един еднократен посетител на събрание, особено консервативен християнин, такъв тип проявления може да са повече отколкото може да понесе. След като ги наблюдава няколко пъти, тия прекъсвания могат да му се струват по-малко обезпокоителни и едно чувство на увереност и доверие в цялостната посока на събранията може да започне да се появява.

За ония, които имат перфекционистко мислене всичко това ще бъде малко твърде объркано. Трябва да се даде позволение на членовете на събранието да се учат как да откликват подходящо на Духа, и за лидерите да се учат да различават между Духът, плътта и дяволът. Осъждения за поведението на църквата въз основа на едно събрание правят лоша услуга на ония, които са включени в него. Аз бях веднъж 'въздействан така' от един гост говорител на събрание през 1990. Външните наблюдатели могат да са възприели, че такава практика е била нормата. Почти със сигурност обаче това не беше така. Чуждестранните лидери на църквата, към която аз принадлежах протестираха накрая с въвлечения проповедник.

Лидерите трябва да бъдат готови да се справят с конфронтации или да смъмрят на момента. Лидерът на Еърпорт Винярд на една сесия, която посетих, помоли член на събранието да говори малко. Пасторът от Винярд Марк Дюпонт, говорейки на едно събрание през юли в Кент, просто помолил две жени в събранието да бъдат тихи. Той и други лидери от Еърпорт са предпазливи относно освобождението (изгонване на демони) в публични събрания.

Марк коментира, 'Като правило, ние не искаме да вършим никакво освобождение по време на служителски събрания в Торонто. Ние или ще вържем демоничния дух или ще изведем хората от събранието. Тогава може да започне съветване насаме.'

Джон Уимбър говорейки на събранието в Торонто на конференцията през юни 1994, коментира, че е било необходимо да се запази поучаването на Библията, и да се съветват ония, които се нуждаят от съвет, дори ако това нарушава нормалния ред на нещата. 'Трябва да има действително някакъв план. Аз вярвам в прогресивното посвещение. И е добре да се учим да се молим, да четем Библията, да даваме, да се учим да посещаваме църква и да служим на другите.'

Уимбър също споделя по отношение на 'прилично и в ред' пасажа в 1 Коринтяни 14:40: 'От това как четеш текста зависи значението, което ще извлечеш от него. По време на моята ранна консервативна евангелска основа, аз бих прочел това по тоя начин. Всичко трябва да бъде направено в един подходящ и подреден начин. Подходящ и подреден означава според нашите традиции и нашето развитие.'

Той споменава, че Господ го е предизвикал, че може би пасажа трябва да се чете така: 'Нека всичко да бъде вършено, в един подходящ и подреден начин. Това, което за нас е подходящ и подреден начин може да не бъде подходящ и подреден начин за Бог.' Аз изучавах Стария Завет и открих, че Бог е неподходящ и не пасва (според нашите стандарти). Аз съм бил поучаван, че Бог е джентълмен, Той никога няма да те притесни. Но какво да кажем за пророка, който е призован да бъде гол сред съседите си (Исая 20)…и всички други?' Уимбър можеше лесно да се отнесе до Нееман, призован да отиде и да се потопи в реката, или Езекиил, който трябваше да лежи на едната си страна в продължение на месеци.

Изглежда ясно, че ключови фигури в сегашното време на освежаване са посветени да имат внимателно око за плътското и демоничното, но те са щастливи да поемат риска с необикновеното, което разбива техният обикновен модел.

Пророчеството е играло своята част в събитията водещи до това 'време на освежаване.' Често е имало значителна роля в съживлението, както демонстрира изучаването на живота на Уесли и на Джонатан Едуардс. Едуардс не се е чувствал много спокойно с това, което днес наричаме дарбите на Духа и не е бил предразположен да разглежда пророчествата от неговия ден като 'такива от същата природа като виденията на пророците, или Павловото грабване в Рая.'

Новото появяване на пророчеството като значителна част на харизматичното движение в последните 30 години не е било без своите проблеми. Някои са използвали 'пророчеството' за да оправдаят неморалността, други са имали фалшиви 'слова на знание,' които са показвали несъществуващи и непроверими грехове или демонични въздействия върху живота на хора. Други пророчески фигури просто са били неразбирани или пък самите те са били бунтовни. Ако това настоящо движение на Бог запали едно по-нататъшно освобождение на пророческото надаряване, има някои, които ще бъдат по-скоро разтревожени отколкото ентусиазирани.

Все пак в последните години една практическа теология за пророчеството се е развила между различните потоци на харизматичното движение. Нейните поддръжници са в предните линии на това настоящо време на освежаване. Преди да разгледаме как те помагат да се внесе яснота и баланс може би е добре да се дефинира какво се има предвид под термина 'пророчество' или 'пророчески.' Може да има няколко значения.

• 
  Това може да означава полезен поглед отвътре, стих от Писанието, или песен изпята в християнско събрание.
  
• 
  Може да означава специфичен поглед отвътре в живота на човек. Точно както Исус знаеше мислите на Своите опоненти или грешните пътища на жената при кладенеца, така Святия Дух може да даде на хората днес 'слово на знание.'
  
• 
  Може да означава приложението на вечното слово на Бог към днешния свят и култура, така че смъмряне или насърчение да бъде дадено и да се даде посоката на бъдещата стратегия. Старозаветните пророци като Осия, Михей и Амос, които са изявили социалната неправедност и рефлектират Божият стандарт, са примери. Евангелските социални реформатори като Уилбърфорс (за унищожението на робството) и Шефтесбъри (прекратяване трудът на деца и други такива реформи) могат да бъдат разглеждани като пророчески фигури.
  
• 
  Също може да означава специфично предузнание за бъдещето. Книгата Деяния говори за пророк Агав предсказал глад и гонения (Деяния 11:28; 21:10).
  
• 
  Това може да включва сънища и видения и умствени образи и картини.
  

Тука също имаме широко отваряне към субективното наблягане на вторични и второстепенни детайли. Някои, които са имали сънища ги третират като реалност. Внимателното сравнение на историите за 'отиването в небето' на Морис Серуло, Робъртс Лиардън и други разкрива голямо различие в описанията на Исус, особено по отношение на цветът на косата Му.

В светлината на това, увещанието на Павел към Солунците 'изпитвайте всичко — дръжте доброто' (1 Солунци 5:21) е една сигурна основа. Някои сравняват въпроса със съмнението. Съмнението на един отворен ум е библейско. Неверието на затворения ум е това, което Бог ненавижда.

От какво тогава може да се състои едно отворено отношение към пророчеството? Църквата Еърпорт Винярд е публикувала кратки бележки, които са на разположение на членовете на събранието и на гостите. Този документ представлява едно отворено изявление и отразява погледът на много от ония, които ще могат да идентифицират себе си като евангелски по доктрина и харизматични по практика. Те разглеждат няколко ключови неща.

Обаче той предупреждава: 'Много хора стават пристрастени към пророческите слова…Когато узреем ние ще се нуждаем от все по-малко и по-малко водителство, а не от повече. Това да трябва да се чуе от Господа за всяко дребно решение може да бъде знак на незрялост, а не на зрялост. Работата на пророците не е да бъдат като гуру. Нито Писанията са предназначени да се използват като хороскоп.'

В една брошурка на Еърпорт Винярд озаглавена 'Какво да правим когато получим пророчески слова' се казва ясно. 'Има нужда обаче да се изпитват всички пророчества чрез Духът и Словото тъй като "ние пророкуваме частично" (1 Коринтяни 13:9), т. е. никое пророчество или пророк не е непогрешим или равен с авторитета на Библията.'

По нататък те отбелязват, че 'Духът на Бог винаги ще е в съгласие с предишното откровение в Библията' и насърчават тия, които приемат да сравняват това, което слушат с Писанието.

Тия, които споделят пророческо слово са обикновено от църковния служителски тим. В тая брошура се коментира: 'Можеш да бъдеш убеден, че ония хора, които от време на време служат с лични слова към хора, са под авторитета и наблюдението на пасторите, които имат отговорност за духовното надзираване на църквата. Тогава можеш да бъдеш уверен, следователно за зрелостта и доверието, което имаме в тях като любящи, стабилни християни и умеещи да служат.'

Еърпорт Винярд внимават за какъвто и да е вид безполезни пророчества. Те предупреждават срещу пророчества от типа 'направи го или умри' и отбелязват, че пророчества, които 'дават специфични дати, времена, партньори за живота, взаимоотношения, и увещания да се направи нещо или да не се направи са запазени за най-зрелите и опитни' и дори тогава всички критерии, които вече са споменати се прилагат спрямо тях, защото дори когато сърцевината на пророческото слово да е вярна, рамките на времето и детайлите могат да бъдат сгрешени.

Вярвайки, че да се внася корекция е работа на мъдрите и зрелите, те съветват за внимание при пророчества, които са 'за корекция, осъждение или порицание, като такива, които не са непременно от Господа. Предай го на някой от пасторите, ако имаш въпроси или съмнения.'

Незрелите пророци получават къси послания. 'Понякога хората се опитват да използват тяхното надаряване за да получат признание от тялото на Христос. Ние като църква сме по-заинтересовани от характера отколкото от надаряването. Надаряването трябва да изтича от цялостта, зрелостта и почтеността. Понякога такива 'самозвани' пророци ще обиколят всички уредници по църквата, и ще ти дадат слово в паркинга, или пък на някое друго такова частно място. Отбягвайте тия неща като чума.'
Отвореност за промяна

Това не винаги е толкова трудно колкото звучи. Много пастори свидетелстват, че са били близо до изгасване преди техния контакт с тая вълна на обновление. Идеята, че Бог ще хване техните събрания и ще ги изчисти от критицизъм, закоравяване, и в същото време ще съкрати пътеката към зрелостта на някои от най-лошите проблеми за съветване, не е много атрактивна, дори ако цената е промяна.

Джералд Коатс коментира: 'Ние трябва да бъдем готови да прегърнем работата на Божия Дух, дори ако това означава промяна в нашите структури, програми и планове. Главният ключ е цялото лидерство да се подчини на Святия дух и да позволят да получат молитва.'
Работата на тима

Класическия модел за обновление в много църкви е построен на модел, който предполага, че ти не внасяш промяна в събранието. Първоначално обновление се случва често измежду лидерския тим, тогава в малки групови събрания и накрая в цялото събрание.

Докато някои църкви намират себе си потопени от Бог, както видяхме в предните глави, други са търсили Божието благословение и са имали възможността да имат време на освежаване в една по-бавна крачка.

Като се приема заразната природа на много от тези проявления, полезно е да се направи нужното щото тия, които водят събранията, или се молят с други, да споделят видението на църквата, да подкрепят лидерското тяло и да са отворени за дейността на Святия Дух.

Когато една църква е включена в служение към по-широк кръг християни, или просто по-голям брой, друг вид работа в тимове излиза вече на преден план.

За да се запази почтеността на това, което се случва някои църкви изискват само определеният тим за служение, обикновено хора с табелки, да се молят за хора. Това помага да се предпазят от политически екстремисти или дори врагове на обновлението, които да се молят за хора и да прокламират безполезни доктрини или разбирания, особено по отношение на крайни доктрини за освобождение от демони или безотговорно пророческо служение.

За да се улесни растежа и разбирането, някои църкви насърчават хора, които не са от тоя тим за служение да стоят покрай членовете на такъв тим и дори да участват в молитвата. Членът на такъв тим има отговорност и нужната мъдрост.
Фокусиране на Христос и плодовете на освежаването

Внимавайте, съветва Браян Джоунс, да не се концентрирате на човек, на метод или на място. Дейвид Пичес, на когото не са му странни такива проявления като ревене на лъв, насърчава 'стремежа да се проявяват странни и често объркващи проявления.'

Лидерите трябва да насърчават ония, които свидетелстват да се концентрират на вътрешната промяна, която Бог е довел в резултат от тяхната среща с Него.

Като се вземе предвид факта, че някои откликват на служение поради това, че в малко екзалтираната атмосфера на едно събрание, смехът и падането могат да са заразни, водачът също ще иска да отбягва 'служение на проявленията,' където голяма част от нещата се случват физически, но не са резултат от нещо, което се е случило действително.

Следвайки Джон Арнот около Торонто Винярд човек открива разнообразие от нужди, които са посрещнати и действия с Бог, които се случват. Някои се нуждаят от физическо изцеление, други от емоционално изцеление. Някои имат грях за изповядване, други имат радост, която да изразят.

По време на едно събрание в моята църква в Ийстбърн, една двойка, които са били заедно от 40 години говори за техния първоначален страх, как Бог е дошъл при тях и го е помел и как се е изпарил облакът депресия от техния живот.

Луис Гот, част от лидерския тим на Съндърландския Християнски Център, се появила в края на тяхното съботно събрание на 10-ти септември, с някакъв вид украса по цялото й бяло яке. Тя била съветвала няколко момичета и жени. Една е говорила за нуждата да се спре двойнствения живот, други са говорили за отказване от пушене. Те не просто са имали преживяването, те са били предизвикани в моралната сърцевина в техния живот.

Това контрастира с една църква където първата част на събранието е отбелязана с 'демонстрации на Божията сила' като лидерът систематично бута хората. Това, което всъщност се случва с тях по отношение на срещата с Бога е отворено за предположения.

Концентрирането на физическия аспект прави фокуса на хората да се отстрани от Исус и от плода, който Той желае, но не можем да пренебрегнем ясното физическо въздействие по време на някои от срещите на хората с Бог. Ние трябва да го разглеждаме като вторично по отношение на истинската работа на вътрешната трансформация.
Внасяне на баланс

Не изглежда неразумно това, че Бог може да прекъсне нашите планове и да мине без проповед по време на събрание, ако Той би избрал това. Той дори може да ни прекъсне повече от веднъж. Но възможно ли е да караме 10 седмици без проповед, както е известно, че е правила една църква?

Не, не е възможно, и според дори най-ентусиазираните поддръжници на свободата и отвореността. Мартин Релф, пастор на църквата Живите Камъни в Ийстбърн, споделил размишлението на Джон Уимбър когато той напомнял на събранието, че точно всред благословението редовните неща от църковния живот трябва да продължават. Ние все още ще проповядваме Словото и ще вършим всички неща, които изграждат църквата.

Браян Джоунс също набляга на това: 'Ние трябва да продължим нашето посвещение към Словото и Духа и да не намираме себе си хванати в капан на слово или Дух, където християни се лутат от едната крайност в другата.'
Приключване на самоанализа

Като се знае за себецентрираната природа на нашето естество ще бъде лесно да бъдем хванати в 'преследване на постоянна възбуда,' която понякога символизира крайните групи и егоистичните хора. Докато Бог желае да ни сортира, изцелителния процес за мнозина включва обръщане наопаки, решение да служиш на Бог вместо да се търси емоционално и духовно усъвършенстване за себе си.

Браян Джоунс, пишейки за Мрежата Заветните Служения, отразява: 'Целта на освежаването е да допринесе за изпълнението на крайните цели в Божия план.' Джералд Коатс също гледа по същия начин: 'Ние искаме да видим хората да гледат максимално на ония, които са отвъд християнското общество. Иначе самозадоволството ще пусне корен…и в края на краищата ние ще изсъхнем.'
Инструктирай и обясни

Кен Гот, пастор от Съндърландския Християнски Център, ми подаде микрофона и изчезна в събранието от 400 души да се моли за хора, които бяха откликнали на призива за молитва. Докато той и жените в църквата се молеха, мъже падаха на земята, някои плачеха, други очевидно в състояние на транс.

Предната вечер имаше подобни сцени когато започнах да проповядвам след като няколко човека бяха получили молитва. Аз възприех шума, но 200-та или горе долу толкова, които посещаваха църквата за първи път бяха любопитни. Аз упорствах, но не за да ударя тяхното съгласие с моето подчертано натъртване!

В неделя сутринта направих това, което трябваше да бъде направено през миналата вечер. Обясних на събранието това, което се случваше на различните хора.

Обясняването и тълкуването има двойнствена функция. То изяснява нещата на хората и им помага да разбират. Свързването на някои от преживяванията с Писанието помага да се направи ясно, че ние не сме се 'потопили в море от субективност.' Това сигнализира, че събранието е все още в ход и то има своята посока и цел. Обясняването често ще удовлетвори любопитството и ще помогне на цялото събрание да се концентрира още веднъж върху течението на събранието.
Почивай!

Четейки историята на съживленията, особено ония интензивни периоди където имало събрания всяка вечер в Нова Англия и в Улстер през 1859, човек често се среща със случаи на пастори, които се намират в даден момент близко до изтощение докато са помагали на събрания и са посвещавали домовете на тия, които са физически посетени при тяхната среща с Бог и тия, които се нуждаят от по-нататъшна молитва. Дали техният работен товар се повтаря и сега?

Докато някои църкви са станали 'центрове за освежаване' и се събират всяка вечер, други просто са добавили още едно събрание през седмицата и/или допълнително събрание в неделя.

Дори в църквите на 'освежителния център' като Съндърландския Християнски Център или Еърпорт Винярд, средно 10-30% от домашните членове отсъстват всяка вечер. Повечето хора от членовете на домашната църква посещават повече от веднъж седмично, но малцина идват всяка вечер.

Важно е за всеки да бъде наясно с нуждата от почивка и баланс. Джералд Коатс предупреждава, 'Постоянно да се раздава, без да се получава, може да доведе до изтощаване и изгасяне. Отдели време да приемаш, да почиваш, да четеш Писанието и да вършиш "нормални" неща. Бог иска да бъдем готови за дълго бягане, а не за къс спринт.'