Благословението от Торонто

11 - Нагазване във водата

Една общоприета картина от словото, която понастоящем се употребява е извлечена от Езекиил 47, където река от животворяща вода изтича от храма и напоява земята, осигурявайки плод за храна и листа за изцеление. Пророкът в действителност е нагазил във водата на дълбочина до глезените, но накрая той е достигнал до момент, в който реката е била така дълбока, че той е можел да плува в нея.

Обновената църква по света изглежда, че е в плитчините, с измокрени глезени, но очаквайки, че скоро ще плува в поток от благословение на Святия Дух, който ще кара всичко, до което се докосва да оживява.

Къде ще ни отведе Господ след това? Надеждата е за съживление, което ще отмие недостигнатите и номиналните и дълбоко ще докосне в сърцето ценностите на тази нация и на много други. Повратната точка ще бъде когато значителен брой нехристияни изповядат вяра в Христос. Историческото въздействие на такъв вид съживление е добре документирано.

Джери Стейгардън напомня на своето събрание Хамилтън Винярд за въздействието на съживлението в Уелс в една специална брошура.
Престъпленията са спаднали до точка, където много съдилища и затвори са били изпразнени. Някои полицаи са образували вокални квартети и са пеели по съживителни събрания защото е имало толкова малко работа когато са били на пост.

Конете във въгледобивните мини са били свикнали да се подчиняват на команди съставени от викове и псувни. Когато голямото мнозинство от миньори се покаяло, конете били объркани с командите, които били толкова хуманни и благотворни, че е имало нужда да бъдат тренирани отново.

Подобни модели са били свидетелствани през 1859 в съживлението в Улстер. Джон Уеър, размишлявайки за съживлението в Балимена в Небето Слиза Долу, отбелязва: 'Силни викове, сълзи и молитви се чуваха по улиците…Беше намерено, че ония, които са били най-небрежни и нечестиви, светски, сега са препълнили различни места за поклонение. На някои улици, 4-5 тълпи от хора, в къщи и пред отворени врати и прозорци, са се включвали в молитва и хваление.'

Част от ефекта на съживлението в Улстер, отбелязан от Ян Пайсли в 59-то Съживление беше продажбата на една бирария и почти затварянето на друга. Един пастор, преподобният Теофилус Кемпбъл, отбелязва, че 8 местни проститутки в една област са се отказали от тяхната търговия. Преподобният Дж. Байли също отбелязва, че един бордей сега бил използван за молитвени събрания. Това са били само върховете на айсберга, със спад на пиянството, конфликтите между католици и протестанти, и насилието.

Целият морален ход на Уелс, Ирландия и Хибридите е бил променен от това докосване на Бог. Дали ние трябва да желаем нещо по-малко?

Социалните тъкани в страни въздействани от западната култура били разрушени. Ефектите на бунт срещу Божията мъдрост разкриват емоции и сили, които разкъсват семейства и институции. Предбрачни и извънбрачни сексуални взаимоотношения рефлектират в извращаване на тяхната цел и ги отделят от Божието намерение за тях в заветните взаимоотношения на брака. Божият добър дар става идол. Плодът на това идолопоклонство са деца, които не са отгледани добре, семейства където истината е разрушена от недоверие, и всякакви видове сексуално насилие.

Това е само част от идолопоклонската природа на нашето общество. Някои се покланят на силата и я търсят чрез окулта. За някои 'техният бог е техният стомах' и живот характеризиран от материалистични желания и себеугаждането е нормата.

В едно общество, което е по същество себецентрирано такива реформаторски промени трябва да се случат — като плод на лична морална промяна — също и като се има предвид обществото където се вземат пророчески стъпки срещу икономическа несправедливост, порнография, аборт, расизъм и всички тия нападения срещу почтеността на човешките същества направени по образа на Бога.

Можем ли да повярваме, че Бог ще освободи такъв вид съживление в наши дни? Какво може да Му попречи? Може би е полезно да погледнем към първото Голямо Пробуждане през 1740 и аспектите на съживлението в Уелс за водителство и да видим какво може да потуши потока на Духа.

Уайтфилд и Девънпорт, активни в първото Голямо Пробуждане, не винаги са се справяли с техния гняв по отношение на критиките, които са получавали. Те са отричали някои критики по най-невъздържани начини, като са отговаряли в лицата на хора, че те не стават да бъдат на отговорен пост в църквата.

Докато църквата се потапя в реката, ще има хора, които ще постъпват безполезно. Спасителите на брега тогава ще издадат строги предупреждения за правилно поведение във водата. За тия, които плуват внимателно това може да бъде нещо повече от леко раздразващо. Преувеличаване, подбрани доказателства, нетолерантност, ерес гримирана като истина, бързи осъждения, вина от общуване, ще отнесат някои отвъд правилния стил на здравословен скептицизъм на Беряните, и ще ги отнесат в една крайна опозиция.

Как трябва да откликва на това съживеният вярващ? Едно чувство на тъга за унищожителността на прибързаното осъждение или зле обмислено отмахване могат бързо да се обърнат в гняв и мърморене. Джонатан Едуардс предупреждава приятелите на съживлението да отбягват 'гневливо усърдие' и отношението на осъждение към ония, които не споделят техните съживителни възгледи.

Джералд Коатс, в писмо до мрежата от църкви Пионер, съветва хората да отбягват 'реакционни, цинични, разпуснати или надменни отношения. Останете спокойни, рационални и разумни. Научете се да не се съгласявате без да бъдете груби.' Ако трябва да отбягваме обвиненията, че ни липсва плодът на истинското обновление от Святия Дух, ние трябва да обърнем внимание на тая дума.

Ако ли не, Бог ще отмахне своята ръка на благословение. Той не благославя отношението на разделение.

Джонатан Едуардс е бил силно цензуриран от неговите приятели от духовенството за това, че е позволявал на обикновени хора да вземат по-главна роля. Малко място било оставяно на хората да се учат от своите грешки и съживлението започнало да запада.

Докато Бог все още използваше предадени хора за да отиде по-нататък в своите цели, преживяванията на Ивън Робъртс в Уелското съживление, където ентусиазма заглъхна с последвалото му оттегляне от Уелс през 1907, трябва да предположим, че Бог желае, както и направи в световното съживление през 1857-59, да използва цялата църква. Исус не издигна само Петър за да евангелизира юдейската нация. Той имаше 12 ученика и група от 70, които също беше изпратил. 'Външният Му кръг' може би изглежда да е бил около 500 души, ако броят на тия, на които се появи след възкресението Си може да бъде измерен.

Въпреки различните нишки на евангелизма и харизматичния живот, от които се е развило това време на освежаване, силното наблягане в движението Винярд на обучението на обикновени хора е важно.

Те наблягат, че Бог гледа на сърцето, и желае израстване в святост на Своите служители. Но докато тая святост узрява, Бог все още ще използва хора да благославя други и да прави чудеса. Това контрастира с философията често наследена в някоя петдесятно/харизматична литература, която изглежда предполага, че мощни вършители на чудеса представляват един специален вид хора, крайно осветени, святи, напълно предадени и потопени в Словото. Не че тези неща са грешни — те трябва да бъдат целта на всички нас — но една истинска ефективна църква не се нуждае от няколко супер проповедници, които да привличат огромни аудитории. Тя се нуждае от мощни хора посяващи едно множество от църкви.

Моделът на Винярд не е специфично само за тях, но важно е, че една от техните църкви е била моделирана църква тъкмо по средата на едно обновление. Това насърчава идеята, че Бог ще използва хората на общо основание, не просто необикновени личности.

Умението да се ходи по опънато въже може да е чудесно умение за тия, които са включени в обновление и съживление. Водач на една голяма мисионерска група — който не би направил важно решение без 'слово от Господа' — веднъж ми каза за неговите опити да помогне на групата да намери баланс между духовното откровение и библейските принципи, като последните не изискват специално позволение от Бог.

За разлика от цирковите номера, няма никаква духовна мрежа за безопасност. Ако не си балансиран, ти се сгромолясваш на земята.

Необуздани, спонтанни събрания могат да водят до духовна безплодност, течение без посока в 'преследването на постоянна възбуда,' със следващ голям духовен пробив винаги съвсем наблизо.

Джордж Джефриз, пионер в движението Елим, пишейки през 1933, насърчава хората да отидат отвъд проявленията към трайния плод. Той пише:
Съживление е избухнало — Духът слиза, чудотворни дарби са като доказателство, и всичко е в движение. Тогава, за объркване на умните глави, ръцете са отмахнати от правилния контрол, и на силата и дарбите им е позволено да вървят неконтролируемо. Моделът на Новия Завет за църквата е разбъркан и не след дълго емоционализма съпроводен от крайни психични сили идват на борда, с резултат, че църквата в определен момент се разцепва на части…Истинността на динамиката не може да бъде поставена под въпрос, защото нямаше нищо грешно във връзка с това. Проблемът беше причинен от не разпознаването на нуждата от контрол, така ясно разкрит в Писанията. Тези, които са били на власт са открили твърде късно, че не е имало истинско ограничаване в духовния контрол, и не е имало истинска свобода в неконтролируемата сила.
Най-голямата опасност по отношение на духовната анархия е възможното издигане на разделителен дух измежду ония, които са въвлечени в обновление, чрез което те енергично отхвърлят ония, които им се противопоставят или онези, които не споделят подобни на техните преживявания. Смирение, единство и видът на принципна толерантност, които не крият различията, но търсят да акцентират върху области с общо съгласие, са жизнено необходими, ако реката на Бог трябва да залее църквите ни и обществото.
'Това е любов, огромна като океан'

Ако нашите сърца са прави и ние не спъваме и не угасяме Духът на Бог, небето може действително да слезе долу, и слава да изпълни душите ни.

Съживлението в Улстер през 1859 е може би най-полезния модел, който имаме. Ако преживяването през 1859 и сегашното време на освежаване са разгледани в рамката, която поставя пет белега за съживление идентифицирани от Дж. И. Пакър, уважаван евангелски теолог, ще се появи една положителна картина.
Долавяне на Божието присъствие

Присъствието на Бог, засвидетелствано от много хора в това време, е нещо, което се схваща и обективно и субективно. Болни са изцелявани, разбити взаимоотношения са възстановявани. Пресни разбирания за Бог, Исус и Святия Дух са както наблюдавани в Писанието така и разкрити в субективното преживяване на човек чрез сънища и видения.

Някои буквално са усещали присъствието на Бог да почива върху тях 'като едно топло одеало' или тежест.

Докато сте преминавали през тази книга вие сте прочели много свидетелства в живота на хора напълно трансформирани от свежа среща със Святия Дух. Това, което е мистериозно, недосегаемо и отвъд това, което въображението ни може да схване, е било проявено по някакъв начин. Привлечени от този поглед към небесната сила, можем да попитаме Бог за това, което Том Шоу е описал като 'молитвено бреме, което никога не е охлабвало докато Бог населява небесата и планини от грях и зло падат в Неговото присъствие' (Небето Слиза Долу: Съживлението през 1859 — Амбасадор).

Ако вярваме на Библиите си, трябва да вярваме, че това може да се случи отново — тази преобладаваща молитва ще потече от хора, които имат страст за Исус. Те ще бъдат гладни да знаят повече за Него, да търсят приятелство с Него чрез молитва, и да бъдат като Него във всяка ситуация.

Те ще бъдат хора на святостта. Техните сърца ще бъдат влюбени в Бог, умовете им ще търсят Неговата мъдрост и те ще бъдат активни в служение на Него във всеки аспект на живота им, от работа до семейство до църковна дейност, и всички точки между това.

Бог е навсякъде, но понякога Той е по-очевиден, където дейността Му е по-видима — особено когато позволиш на Духът Му да работи чрез теб. Ето защо Бог освежава Своите изморени, износени от битка, отеготени от грях хора: така че Неговото присъствие да може да бъде по-очевидно; Така че океан от любов да може да изтече към нашето болно, бунтовно, объркано и сгърчено от болка общество.
Яж словото

Пакър говори за съживление предизвикващо един по-голям отклик към словото. Една силна радост ме завладя когато четях това. Подготвяйки проповед на тема 'Представи си какво може да направи едно поколение с нежни сърца' след завръщането ми от Торонто, аз буквално скочих на крака когато прочетох, 'Аз тичам в пътеките на Твоите заповеди, защото сърцето ми е свободно' (Псалм 119:32). Свободен от разрушението на греха, аз мога радостно да приема границите на пътеката на Божията мъдрост.

Един по-голям отклик към Божието Слово ще потече в точната пропорция на степента според, която ние помагаме на хората да схванат мъдростта на Бог. Писанието ни казва, че Бог казва, 'Когато сърцето ти е мъдро, Моето сърце се радва' (Притчи 23:15). Легализма унищожава, също както прави и проповядването на Божията справедливост без да има равно наблягане на Неговата благодат. Но думи, стихове и пасажи могат да бъдат свежо оживени докато са четени или обяснявани. Църкви пометени от Духа пренебрегват Писанията, и това е опасно за тях. Съндърландския Християнски Център има проповед в болшинството от събранията си, но те също са определили четвъртък вечер за специално библейско изучаване. Над 500 човека посещават това време на писане.

Проповедници, които са страстни за Исус и влюбени в мъдростта Му могат да се изправят срещу събрания, да конфронтират нуждата им да простят и могат да излеят тая мъдрост в сърцата и умовете на хората.

Библията е историята за спасението, свързана с практическа мъдрост. Тя е богата храна, ако ще я ядем. Да я скрием в сърцата си, за да може тя инстинктивно да бъде в умовете ни и в устните ни, позволявайки на Духът да говори на нас и чрез нас. Настоящето наблягане на библейското размишление е духовна слама във вятъра. Църквата в Улстер, съживена през 1859, е поставила основи каквито ще видим след момент. Глад за мъдрост и потапяне в Словото са само два от начините, чрез които Бог подготвя църква, която да е готова да обучи новите и номиналните, които ще се съберат под звукът на Неговото име през следващите години.
Чувствителност към грях

Кери Джоунс, водеща фигура в мрежата Заветни Служения, пишейки в лятното издания на Завет през 1994 казва, 'Господ отново набляга, че трябва да се покоряваме на Словото Му. Чрез покорство ние откриваме, че пътищата Му са приятни и пътеките Му са мирни.'

Джералд Коатс казва за Дневен Телеграф, 'Никога не съм имал толкова много изповеди на грях, писма на съжаление и действия на помирение.'

Хората отново чувствителни към Бог и живи към мъдростта Му започват да чувстват голямо неудобство поради греха. Те знаят неговата разрушителност, той разрушава доверието, подхранва горчивината, освобождава емоционално и физическо насилие. Ако взаимоотношението ни със Законодателя е добро, неговите стойности се отразяват в другите ни взаимоотношения. Заповедите Му не са като налог, но просто издигат един позитивен модел на живот. Хората ще избират или да се покланят на Бащата на мъдростта или да идоализират своите собствени желания.

Кевин Прош, автор на песни, които са използвани често в Торонто Винярд, в една песен, която ме накара да се разплача когато я чух за първи път, пише, 'Разбий сърцата ни с нещата, който разбиват Твоето…Помогни ни да плачем както Исус плаче, извор от сълзи за разбитите и изгубените…кой е чувал някога за една армия на Бог, която завладява света с плач, тъгуване и разбитост?' ('Разбий сърцата ни' — Mercy Publishing).

Ти може би си чувал, че това е съживление на смях. Така е, и мнозина, които се смеят приемат в радостта това, което са сели в сълзи през изминалите години. Но в крайна сметка, това е съживление на плач. Не тъжно съживление, защото освобождаването носи радост, но съживление на плач, защото само отчаяни хора, на който им е писнало от греха ще имат упоритостта и страстта да изчакат Бог, за да даде силата нужна за съживителния евангелизъм.

Същото това се случило и през 1859. Хората в Улстер се обърнали по един удивителен начин от греха. Както вече отбелязахме, сектарианското насилие между различните изповедания намаляло, бордеите били затворени, пиянството изчезнало, семейства били възстановени, взаимоотношения помирени.

Това трябва да се случи с нас. Една жена, която си проправяла път през тълпата в едно голямо събрание, се спънала и почти паднала, и била хваната от някой, с който тя била в конфликт за почти пет години. Те плакали заедно, приятелството им се възстановило, и те сега служат заедно в тяхната местна църква.

Нека Господа да ни помогне да мразим греха, не поради фалшива гордост или желание за репутация, но поради това, че сърцата ни са пълни с любов към Татко и не можем да издържим да гледаме почтеността на хора направени по Божия образ, унищожена или осъдена от лъжи, разбити обещания и бунт.
Сърце за обществото

Главните движещи сили на съживлението през 1859 в Улстер не са били добре известни проповедници, но местни служители. Техният фокус е бил не на краткосрочни евангелизационни походи, но на дългосрочното духовно здраве на техните ближни.

Евангелисти, подбудени от техните разделителни идеи, са прекарали много време през последните 40 години, за да бъдат единствената, истинска, свята, чиста, доктринално коректна църква свидетел в техния град. Илюзията за растеж, според както сектарианските групи търсят в своите събрания и членове, ги е поддържала. Но тя вече изчезва.

Появяването на една философия за сеене на църкви, където една църква в една област започва да подкопава водачеството на 'една истинска църква.' Тери Вирго, лидер на мрежата Новите Граници, казал на своите църкви събрани за Седмицата на Библията през 1994, 'Неговата стратегия за посяване на църкви е наш приоритет. Когато се събираме да се покланяме на Бог, бъдете инструктирани и укрепени със сила от Святия Дух, и тогава ще бъдем подготвени за тази голяма задача.'

В един град като Ийстбърн, където аз служа основно, много от евангелските църкви от какъвто и да са вид концентрират тяхната работа извън църквата в тяхната околна среда. Хората все още търсят църкви, които да отразяват техния вкус, но евангелските усилия са ориентирани към дългосрочно изграждане на приятелства в местното общество. Това подкрепя издигането на философията 'мощни хора' за разлика от евангелския модел 'мощен човек.' Евангелизма е работа на цялата църква и евангелизма е вкоренен в живота, а не просто в изявления на религиозна вяра.

Както по-рано отбелязахме като отношение на уважение към съживлението през 1859 в Балимена, много от най-дълбоките сцени на съживление са се случили в домовете. Сенди Милър, викарий в Холи Тринити Брамптън, е убеден, че това ще бъде наблегнато отново. Той набляга на служението на домашни групи като място където християнският живот е 'живян в потвърждение на взаимоотношенията и в активен отклик на Божия свят.' В една статия той коментира, 'Там е където ефектите на служение ще бъдат видяни и чрез служение в домашни групи е начинът, по който света ще бъде докоснат.'

На 14-ти август той каза на читателите си, 'Църквите растат по-бързо където видението за растеж чрез домашни групи е било възстановено…концентрирайки своето внимание на домът като място за привличане на съседите, майките с децата, съпругите,' вечери на възрастни хора, и всякакъв друг вид дейност, която е вдъхновена от Духът на Бог като начин на едно семейно участие в тялото на Христос в тая околност.'

Сенди отбелязва, че Павел е писал на Прискила и Акила, Архипа и Нимфона в няколко от писмата си и поздравява църквата, която се е събирала в техният дом. Той цитира отговорността на семействата за възстановяването на стената когато Неемия е помагал да се възстанови Ерусалим, и заключава, че се нуждаем да 'преосмислим възможностите за употребата на нашите домове.' Всичко това изгражда една основа за обикновените хора. 'Ако целите на Бог ще бъдат изпълнени през тия дни то ще бъде защото обикновените хора са разбрали важността на това да вземат инициативата и да се хванат на работа. Бъдещето е във вашите ръце. Ролята на духовенството е да насърчава и да води, но задачата остава да се изпълни от събранието.'

Святия Дух тече там където желае, но Той също избира да тече чрез нас. Една църква, чиито членове нямат контакт в обществото с недокоснатите, няма да има естествените канали за влияние, които причиняват съживлението да се разпространи в ония близки общества в околността на Улстер и Уелските долини. В нашите самотни, градски общества само едно активно християнско посвещение на обществото ще даде възможност да бъдем жива демонстрация на Святия Дух в действие.

Ако вземем на сериозно упълномощаването на Сенди Милър на обикновените хора, ние ще можем да видим друг модел включен в съживлението през 1859 в Улстер. Преподобният Джон Муур, служител в Конър, е разбил своето голямо неделно училище на 13 по-малки. Той се е трудил много за обучаването на учители. Четири от младите мъже в епархията му са се срещали редовно за молитва, и служителят е казал на събранието си това, което 'Господ ще прави в това лозе в Америка.'

Някои от най-сериозните съживителни събрания са с инициативата на обикновени хора. В понеделник на 14-ти март 1859 тълпа от 3,000 се събрала след официалната служба, която била свършила в Ахогхил. Джон Уеър, пишейки в Небето Слиза Долу (Амбасадор) отразява, 'Един млад новоповярвал се обърна към тях и под мощното влияние на неговия апел много паднаха долу на калната улица посред хладния дъжд, и изляха искрени викове и молитви.' Уеър отбелязва, че за няколко месеца преди това някой в почти всеки един от 700-те дома се е молил и е чакал 'за Святия Дух.'

Големият брой молитвени и домашни събрания през 1859 е направен наложително щото служителите да предават някаква работа на по-обикновени хора. В нагорещеният до бяло духовен климат през юни 1859 в съживлението в Балимена, няколко млади човека 'са дали почти цялото си време, ден и нощ, през първата седмица, за да служат за инструктиране , и физическо и духовно утешаване на страдащите.'

Бог ни подготвя за време като това, точно както е подготвил чрез обучаване и търпелива работа ония, които са пожънали жетвата през 1859. Малки групи, сеене на църкви и служене на всеки член са били част от библейското и евангелско наследство — това е Божието снабдяване за време когато славата започва като поток, а после е като потоп.
Плодотворност в свидетелството

Вече отбелязахме важността на молитвата като увод към съживлението. Дънкан Кемпбъл, главният проповедник на съживлението на Хибридските острови през 1949, набляга ясно на важността на молитвата. Няколко мъже и две възрастни жени 'влезли в един тържествен завет, че няма да си починат или да спрат да се молят докато Той не направи "Ерусалим" хваление на островът. Мъжете се молили през нощта, а двете възрастни сестри се молели три нощи всяка седмица. Те 'изисквали едно обещание: "Аз ще излея вода върху тия, които са жадни, и потоци на сухата земя."'

Тяхната молитва била чута, както и молитвите на друга група селяни. Изправени пред голямо безразличие друга група селяни се срещали всяка вечер за молитва в една ферма. Дънкан Кемпбъл, пишейки в Цената и Силата на Съживлението (Мисия на Вяра), отбелязва, че не е било лесно време. Посред нощ той помолил един млад мъж да се моли. Младежът извикал, 'Господи, Ти направи обещание, ще го изпълниш ли?…Казвам Ти сега, че аз съм жаден, жаден съм за изявяване на Твоята праведна ръка. Господи, преди да седна, искам да ти кажа, че Твоята чест сега е поставена на карта.'

Къщата се потресла като листо и чиниите потреперили. Един старей казал на Кемпбъл, 'Мистър Кемпбъл, има земетресение.' Кемпбъл излязъл от къщата за да види мъже и жени пристигащи в църквата, някои с тежест на душите изразена на лицата им.

Църквата през 90-те вижда безпрецедентна активност по отношение на издигането на молитвата. Световният Марш за Исус на 25-ти юни 1994 видя поне 12 милиона души обединени в молитва. Около 30 милиона са се молили през октомври 1993 за духовен пробив в прозореца 10/40, най-малко евангелизираната област на света и дом на повечето от будистите, мюсюлманите и хиндуисите.

Тази повсеместна активност е посрещната в значително местно нарастване. Аржентинското Петдесятно общество се е включило в една агресивна молитвена стратегия за евангелизъм, така че е видяло църквата в града да расте първо със 102%, след това с още 400% в следващите две години, докато 70-те църкви нараснали на 200. Значителна част от стратегията са били 600 молитвени групички по една за всеки 100 дома.

Британската църква понастоящем приема няколко молитвени инициативи, с Молитва за Всеки Дом търсейки да се направи нужното, че за всеки дом в нацията да има молитви. Може би сега схемата веднъж издигната от Евангелския Алианс и известна като 'Светлина за Всяка Улица' трябва да бъде възстановена.

Не само молитвата ще освободи Божието благословение — а също и единството. В християнските общества по света, пастори се събират да се молят. След това те се събират в своите си църкви да молят Бог да даде успех на работата на други пастори.

Съживлението през 1859 е било белязано от събрания за обединена молитва, включително такава молитва, която толкова изпълнила Ботаническата градина в Белфаст, че отделни събрания са били организирани за хора, които не можели да чуят говорителя в главното събрание. Идва ден когато британските вярващи ще напълнят паркове и стадиони за да се покланят и да се молят. Духът на Бог ще падне на големи открити места за събрания и невярващи ще идват във вярата. Молитвата на една обединена църква ще бъде инструмент за освобождаването на изливането на Божията слава. Пастори ще си гостуват един на друг за да молят Бог да благослови събранието на другия. Християни ще се събират в техните обедни часове в църкви близо до техните бизнес и индустриални зони да молят Бог да излива Своя 'късен дъжд.'

Ходатайствената молитва, която ще помете нацията ще бъде вкоренена в едно състрадание на Святия Дух за изгубените и бунтовните. Хора, които едвам могат да се молят ще изкарват цели нощи в молитва. Проклятието на себецентрираното християнство ще бъде разбито в живота на мнозина, като хората позволяват да бъдат трансформирани по моделът и мислене на нова страст за Исус, а не по модела за себеизпълване.

Една църква отчаяно нуждаеща се от съживление, призоваваща Бог, ще намери свят, който е по-готов да слуша отколкото когато и да е през изминалите векове. Осветеният поглед към света, който поставя рационалният ум на пиедестала на идолопоклонство, имайки оптимистичен поглед към човешката природа, е бил изпитан и се е оказал, че не става. Ектения от бедствия се проследяват в неговите следи: ядрените оръжия, замърсяването, геноцида от комунисти и фашисти, ужасните кланета в Югославия, садистично насилие прославено от сърцата на Западната култура чрез филмовата индустрия.

Хора, които са загубили вярата си в глобални общи решения се обръщат навътре и приемат народна религия, като хороскопи или алтернативна медицина, и спиритисти, като Дорис Стокес започват да идват на сцената отново.

Децата, които са отгледани на телевизионна диета от окулт и източен мистицизъм вече възприемат свръхестествения поглед на света примесен с материалистичния, които от дълго време доминират в Западната култура. В техните тинейджърски години много се сблъскват със специфични духовни неща чрез техния интерес към музика и духовните неща зад хеви рок бандите повлияни от окулта и някои езически танцувални или хаос групи. Култура от компютърни игри, особено приключенските игри, продължават да подхранват духовният огън. Нашата култура за това е по-възприемчива и по-малко скептична към свръхестественото отколкото когато и да е досега.

Тя е също по-малко сдържана относно личната уязвимост. Шоута като Килрой Силк, The Time The Place, Oprah and Donahue, всички поставени като първа тема на телевизията, ще провокират хуманистичната култура на 'изповед' и публично 'свидетелство.' Прибавете към това смесицата от хуманистични/мистични евангелисти и тогава ще получите един климат, където свръхестественото, личното и прокламираното изглежда са нещо като нормата. Какво имаме предвид под хуманистични евангелисти? Растежа на сателитната и кабелната телевизия в Европа позволява за издигането на едни смесици от свидетелства, проповядване и покани да се вземат решения. Те не са произведени от християни, но от хора, които рекламират програми за отслабване, семинари за личностно израстване и едно разнообразие от духовни неща. Всички обещават един вид форма на спасение.

Всички тия — народна религия, народни изповеди и една фалшива църква — представляват и възможност и предизвикателство. Църквата не може да стои тиха докато хуманистичния евангелизъм краде нашия пророчески гръм чрез тяхното адресиране към извращението и греха в обществото. Техните идолопоклоннически решения, призоваващи 'силата отвътре' или каквото и да е друго, вкарват нуждаещите се хора в заблуда и себецентризъм.

Така че как може църквата да адресира тоя духовен глад?

Един начин на живот на свидетелство ще бъде подходящ отклик. Това често ще ни въвлича в това да разбираме евангелизма като съществена не религиозна дейност. За много от нас, евангелизма ще бъде нашите дела — нашия подход към работата ни, нашето взаимоотношение със съседи и не достигнати приятели, нашето включване в социално състрадание, нашето включване в дейностите на местното общество. Когато делата са изговорени, тогава смели (но учтиви думи) могат да последват.

За много от нас има нужда да имаме едно свежо разбиране за природата на обръщението. Много хора преминават през процес, който ги води до точка когато те молят Бог да им прости бунта и да управлява в живота им. Такива зрелищни обръщания са изключения, не нормата. Както Павел на Хълма на Марс трябва да търсим хора, които имат малко или никакво разбиране за Бог и да почнат да разбират. Павел говори за гръцки поети и тяхното поклонение на един непознат Бог. Той говори с културните термини на него ден.

Друг урок от книгата Деяния засяга Петър (Деяния 2). Уверен, че неговите слушатели нямат никакво разбиране за Бог, и очакване за Месията, той отива направо до тая точка. Той говори директно истината на правилното време. Заедно с неговите сподвижници той изразява истината 'на майчиния език' на своите слушатели. Като знаем техните корени, повечето може би биха разбирали поради произхода им еврейски или арамейски, но все пак те чуват евангелието на техния всекидневен език използван в местата, в които живеят поначало.

Ние също трябва да говорим майчиния език на нашата култура, като изразяваме безкрайни, непроменими, вечни истини в проповядване и музика, метафори и картини, които отразяват разнообразието на нашата култура.

Църквата в съживление ще бъде разнообразна и многолика. Някои ще бъдат тихи и размишляващи, други ще възклицават и изразяват тяхното поклонение чрез музика на улиците.
Социално въздействие

Клив Калвър, генерален директор на Евангелския Алианс, говорейки на юлската църковна ваканция на Холи Тринити Брамптън, отбелязва, 'Вярвам, че Бог започва с нас. Но ние не искаме Той да свърши тук, нали? Аз обичам да се смея, но искам също и нашия свят да се смее.'

Клив не просто се отнася към възможността някои да могат да дойдат до радостта на спасението, но до възможността обществото да може да бъде трансформирано или променено чрез християнско свидетелство и институции.

Браян Едуардс, пишейки в Съживление (Евангелска Преса) отразява за съживленията в Англия през XVIII и XIX век и заключава, 'Съживлението дава на нацията една социална съвест и произвежда мъже и жени, които са се борили срещу робството, и са извели жените и децата вън от мините, и са изкарали момчетата от комините: съживлението е допринесло също за по-голяма загриженост за затворниците и умствено изостаналите, намаляване на часовете на работа и грижа за жизнените условия на бедните.'

Евангелизма в Обединеното Кралство вече има няколко институции, които имат широка социална дейност. Те включват Care Trust: Tear Fund, помощна и развиваща се агенция; Christmas Cracker, младежки проект, който е събрал три милиона лири за последните пет години за страните от Третия Свят.

Обществото Шафтесбъри е активно по отношение на състраданието, особено за инвалидите. Центърът Джубили приема едно разнообразие от политически инициативи, с които цели да насърчи правителството на деня да се придържа към стабилно семейство като основа на социалната му политика. Кампанията Джубили, с нейните корени в Жужене — евангелско списание през 70-те и 80-те — е една от водещите агенции в света за човешки права и религиозна свобода, която е подкрепяна от 80 члена на парламента.

На местно ниво много църкви са включени в дейности в обществото. Югоизточния Лондонски проект PECAN е събрал коалиция от църкви, за да помогнат да създадат клубове за работа. Тези клубове екипират ония, които ги посещават с практика и умения за общуване, които ще помагат на хората да намерят работа. В доклад на вестник Независимост, се отбелязват значителни по-добри резултати, които са постигнати в сравнение с централизирана местна схема, водена от правителството.

Всичко от гореспоменатото е само върхът на айсберга от социално състрадание. Притчата на Исус за овцете и козите в Мт.25, която насърчава да храним гладните и да обличаме голите, свързана с предупрежденията от Амос, Осия и Михей срещу ония, които ще продават бедните за един чифт сандали, ни напомня, че една съживена църква също ще търси справедливост.

Рамката за това вече е изградена. Съживена църква ще освободи източниците и хората, за да прокламират християнското видение за справедливост и социално състрадание.

Думите на Клив Калвър към хората събрани на Фокус '94 може би обобщават този момент в нашата история когато усещаме, че сме достигнали една повратна точка.

Това е призив за покаяние. Това е призив да се следва Исус. Това е призив да се предадем. Когато го направим, ние ще спрем да чакаме Бог и ще видим, че Бог чака нас. И когато Той ни е намерил, вярвам, че Той ще ни използва да променим тази нация по начин, който не сме виждали от времето на Уесли и Уайтфийлд.

* * *

Радвайте се, о, Сионови деца,

веселете се в Господа вашия Бог,

защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка.

И ви наваля дъжд - есенен и пролетен -

в първия месец.

Гумната ще се напълнят с жито,

И линовете ще се преливат с вино и масло.

И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът,

Изедникът, пръгът и лапачът,

Моята голяма войска, която пратих между вас.

И ще ядете изобилно и ще се наситите,

И ще хвалите името на Господа вашия Бог,

Който е постъпвал чудесно с вас;

И хората Ми няма никога да се посрамят.