- Потоци от благословение

3 - Потоци от благословение

Като редактор на списание Алфа, един от водещите Британски евангелски ежемесечници, аз планирах да пиша за Аржентинското съживление и Родни Хауърд-Браун от февруари, но не чувствах, че съм избрал правилното време. После планувах да направя нещо през август, но нашия проектант, Рахел Селтър, ме подтикна да отида през юли, въпреки факта, че имахме само няколко дни преди списанието да отиде за печат.

Тази нощ моя пастор, Мартин Релф, ми разказа за пророчеството на един стриктен баптистки пастор, Дейвид Обърд. Пророческо видение разказано в неговата автобиография От Селянче до Пастор (публикувана частно) предлага, че съживление ще започне през 1994. Обърд е изучавал Езекиил 37 един ден през 1954. Той пише:
Това дойде до мен по този начин; така както кост достига до кост, така би имало съживление за интереса към доктрините на благодат, които са навярно рамките на истинската църква, но това няма да донесе съживление за нея. Също, както мускулите и плътта се съединяват върху тях, така ще следва съживление в истински библейски ред и изпитан духовен живот, но нито тези неща ще донесат съживление. След това ще има мощно движение на Святия Дух, дъхът на Бог, и църквата ще бъде възкресена от нейното безжизнено състояние до това на много голяма велика армия.

Когато това убеждение дойде до моя ум в ума ми фигурираха 20 годишни периоди: 20 години костите да се съберат заедно, 20 години през които Библейски основани църкви от новородени вярващи ще бъдат установени в световен мащаб; и някога по време на следващите 20 години (т. е. от 1994 нататък) мощно изливане на Святия Дух. Аз не мога да дам никаква причина за тези 20 годишни периоди, освен да повторя това, че присъстваха в ума ми по това време.

Може би това беше то.

Ние приготвихме статия от 4-ри страници за списанието, очертавайки корените на това, което се случваше, и историческите прецеденти като използвахме изложенията за съживление, описани от Джонатан Едуардс.

Слух за съживление се беше разпространил чрез уводната статия. Списанието излезе на 17-ти юни. Християнската медия и главната преса бяха пълни с подобни слухове за съживление в края на тази седмица.

Служба в Холи Тринити Брамптън, беше казано, че свършила в хаос когато дузини избухнали в спонтанен смях или сълзи, тресели се и се клатели на техните пейки или падали проснати на пода.

Вестникът уверил читателите, че 'духовенството е забелязало, че такива необикновени постъпки могат да отблъснат и разделят и са направили стъпки за да успокоят несигурните енорияши.' Наместника на ХТБ, Сенди Милър отбелязва, 'Невярващите обикновено мислят, че това е добре. Те мислят, че ако има Бог, тогава Той харесва да действа по необикновени начини.'

Националните вестникарски репортери са вероятно по-объркани. Андрю Браун от Независимост, неприятел на петдесятната възбуда на Морис Серуло или Райнхард Бонке, харесва 'убедителната, добре пригодена и практическа' проповед, която е слушал в St Paul's Onslow Square, и 'неистеричният стил, в който всичко се случва' (Независимост 21-ви юни 1994).

Браун накрая е развеселен от хитрото отношение на децата посред всичко това. След тяхното неделно училище 'те бягат отстрани на църквата, очевидно не забелязвайки това, което става…Това беше, в края на краищата, Англиканска църква в сърцето на Южен Кенсингтън…Ако хората припадаха, трепереха и се смееха като пияни, това не беше извинение за стряскане.' Той отбелязва, че църквата, въпреки цялото това вътрешно вълнение, дава само 4,000 лири за подпомагане на бедни хора.

Рут Гледхил пишейки във Времена (18-ти юни 1994), не е така жизнерадостна. 'Религиозна лудост, която произлиза от Канада и включва множество неясност и истеричен смях, прекосява Атлантика…' Тази първа бележка издава особения тон, който не беше голяма победа в поставения неутрален репортаж.

Клив Калвър, генерален директор на Евангелския Алианс, изразява мнението, че вътрешното преобразяване може да бъде 'съпроводено от нов ангажимент към обществената дейност, като грижа за бедните и бездомните. Ако това се случи, то не е нищо друго освен добри новини.'

Друг писател от Телеграф посети Холи Тринити Брамптън за да 'наблюдава мнителното кикотене и техния начин на действие по пътя на праведност.' Когато молитвата започнала той бил прибързано отбой, но накрая се съгласил да му бъде послужено. 'Те се молеха. Аз се покайвах.' Той напуснал църквата слисан, неговия скептицизъм бил явно ударен, но не напълно съборен.

Какво ще направи Дневната Поща (20-ти юни 1994) за това, давайки своето предразположение за Евангелското преследване? Тони Холпин описва обикновения феномен, но съобщава, че 'членове на събранието са се постарали да наблегнат, че не са нито фанатици нито са склонни към истерия. Те говорят, че са погълнати от горещо усещане на любов и мир.'

На 24-ти юни член на персонала на ХТБ, Марк Елсдън-Дю успокоява Църковните Времена: 'Намирам за добре да подчертая, че не е толкова странно или жестоко, че чувствителни хора не искат да правят нищо с това. Ние се опитваме да покажем и ред, но ако това е Бог, то би било ужасно да нямаме всичко, което Той предлага.'

Цялото това внимание на медията трябва да има два ефекта. Това галванизира християнската лоза във френетична активност, което довежда до това много пастори да посетят Холи Тринити Брамптън, и също изкарва 'навъсените' вън от техните килери. 'Това не може да бъде истинското нещо,' разсъждават те. 'В съживление хората се покайват и плачат — не се смеят.' Скоро се появиха мнения в писмени страници и църковни кръгове се основаха на тези вестникарски доклади. Имаше беседи за 'духове на измама' и 'духовна лудост.'

Беше нещастие, че това трябваше да стане така. Водещата преса няма пълната история, нито могат да направят нещо повече от репортаж на физическите феномени и развълнуването под повърхността. Скритата история беше по-дълбока и по-значителна и повече от противоотрова за тези, които се дразнеха от външността. Тези в средата на обновлението добре осъзнаваха опасностите и клопките, но вярваха, че Бог ще донесе добър плод.

Свети Джордж в Аштийд били докоснати от обновяване след като събранието слушало касета на Ели Мъмфорд говореща в Холи Тринити Брамптън. Ректорът, Крис Хагис, пишейки на 25-ти юни казва, 'Членовете от църквата в Аштийд разказват за познаване на нова радост в тяхната християнска вяра, подновена любов към Бог, чувство за нова цел в техния живот, засилена решителност да следват Исус Христос, изцеление на дългогодишни проблеми и по-голям мир.'

В 200-членната Баптистка църква в Литъл Букхам, Сурей, съживление и обновяване дошли когато хората в църквата претърсили сърцата си за бъдеща посока и стратегията им за евангелизиране. Те отделили една седмица за ефективна молитва в края на май. Пасторът, Ян Макферлайн, чувствал силно товара на Духа за няколко дни и се усетил буквално да трепери. Накрая той предал на хартия едно пророческо слово, което вярвал, че Бог му е дал.

Той наредил това да се сподели специално след събранието на църквата. Той получил касета с проповед на Ели Мъмфорд в Холи Тринити Брамптън, която пуснал на събранието след църквата. Ян прекъснал историята: 'Аз помолих събранието да се изправи и да чака Господа. За секунди, аз се опънах на платформата. Не бях способен да се движа, но бях чувствителен за заобикалящата ме среда. Накрая можах да се изправя отново и открих молитва и служение навсякъде около мен.'

Ян забелязал незабавен плод. 'Хората не могат да дочакат да започнат да се покланят. Те са много отворени за тяхната вяра и има нова страст за приятелството и общия евангелизъм, в който бяхме включени.'

Един брой на местния вестник позволил възможности за свидетелства на членове от църквата, включително Мисис Макферлайн на нейното редовно посещение при местната фризьорка.

Фил Рийс от Соут Стрийт Баптист в Гринуич никога не е виждал нещо подобно за 30 години църковен живот. Неговата църква е част от мрежата Ихтус в южен Лондон. Лидерът на Ихтус, Роджер Мичел посетил същата конференция в Аржентина като Джон Арнот, и някои от църквите Ихтус преживявали 'време на освежаване' от декември 1993.

Фил отразява: 'Господ пое всичко — едва можеш да го повярваш. Имаше сълзи на покаяние и освобождение от напрежение. Има растеж на святост и приближаване към Бог. Последните седем седмици бяха най-добрите в моя християнски живот.'

Джералд Коатс, лидер на системата от църкви Пионер, се върнал в своето събрание Cobham-based след посещение на конференция в Швеция, където се случили подобни неща.Той внимателно избягвал да споменава за феномена или да полага ръце на хората, когато се молил за тях. Той разказва за един човек, с който се молил:
Той беше човек, който много добре се контролираше. Дойде до мен и ми каза, че не иска да живее с изкушение повече. Той никога не е падал под силата на Духа през петнайсетте години откакто го познавах. Той утихна за 30 секунди. Плачеше под осъждение. По-късно ми каза, че бил победен от чувство за страхопочитание от Бог. Той не можеше да се движи, макар че забелязваше какво става в събранието.

Има усещане на присъствието на Бог между хората тук. Те не искат да живеят с грехове, които преди са толерирали. Един човек ми каза за изпитаното силно чувство както на страха от Господа така и на радостта от Господа, по начин, по който никога преди не е познавал.

Ние също виждаме хора идващи до спасение — включително 25 човека на едно неотдавнашно събрание, водено от Стив Клифорд.
Дейв Холдън, пастор на Църквата Сидкуп Комюнити, също видял промяна в живота на хората. 'Когато се молим за тях, те се смеят или плачат. През следващите дни те разговаряха за усещането на Божието присъствие, браковете им станаха различни, етиката в живота им се промени. Ние открихме ново вдъхновяване за живот. Нашите молитвени събрания се учетвориха.'

Смехът в събранията може да не е изглеждал забавен за някои, но имаше някои наистина шеговити мигове.

Една санитарна кола пристигнала на събрание в Сидкуп за да вземе някой, който бил донесен болен. Санитарите влезли в залата и станали свидетели на сцена където дузини били на пода в различни фази на духовна среща. 'Кой е нашия?' попитали те, някак си объркани.

На едно друго събрание в Сидкуп имало молитва за един от Свидетелите на Йехова, който веднага се отпуснал на земята. Докато той бил 'вън,' онези, които се молили за него се молили с мощни молитви. Той се раздвижил и те му говорили за вяра. Той казал, че е търсил, но не е намирал удовлетворение при Свидетелите на Йехова. Те му обяснили евангелието и той дал живота си на Христос. Те се молили отново за да бъде изпълнен с Духа. Той проговорил на езици и паднал отново на пода. Накрая се раздвижил и изглеждал изпълнен с желание да напусне събранието. Той е бил там два часа. Притиснат да каже за какво бързал толкова, той посочил, че приятелката му го чакала в колата. Той явно не е очаквал да остане много дълго.

Южноафриканския евангелизатор Родни Хауърд-Браун привлякъл вниманието на една жена на предния ред в събранията на Църквата Дома на Дърводелеца, която била спряна от полицията. Тя била победена от смях докато слушала Хауърд-Браун по радиото. Полицаят я забелязал да кара несигурно и трябвало да я спре. С малко затруднение тя отворила прозореца. Полицаят, убеден, че е пияна, понечил да я изкара от колата. В момента, в който я докоснал, той започнал да се смее и не можел да направи нищо за няколко минути. Когато върнал самообладанието си, Родни бил стигнал до призива в своята проповед. Полицаят, отстъпил петдесятник, започнал да плаче. Дамата го завела обратно при Господа и след това му помогнала да се качи в патрулната си кола.

Друга история включва дама в подобни обстоятелства накарана да духне в апарата за проверка на алкохол. Когато надула балона, полицаят паднал на земята смеейки се. На събранията на Клаудио Фрейдзън в Аржентина специална таксиметрова служба помагала на изгубили силата си вярващи да се върнат в къщи. Холи Тринити Брамптън има номерът на таксиметрова фирма, която разбира, че техните енорияши 'не са пияни както вие предполагате' и са невредими в таксито.

Има други разпространявани истории, които изглежда, че са малко основани на истината, включващи спорна история за 'ангелски пратеник.' Това включва случайно пътуващи на автостоп хора, които са въвлечени в разговор с някой, който им казва, че Христос се връща скоро и това, което се случва е приготовление. 'Ангелът' често изчезва зад колата, докато тя се движи със 70 мили в час. Вариация на тази история е била разказана в Югозападна Лондонска църква и е била спомената в списанието на Холи Тринити Брамптън.

Това е материята на градската легенда. Не е неправдоподобно, ако имаш своя християнска гледна точка, но добре документира във фолклорна литература. Поради факта, че такива истории са разпространявани сред английските евангелисти за повече от 15 години, те трябва да бъдат посолени с щипка сол. Може ли твоят източник да спомене замесените хора? Ако не си видял или чул наименувания лично, който е приготвил подписано свидетелство и има двама човека подготвени да гарантират тяхната честност, тогава можеш нежно да насърчиш тези, които нежно преразказват историята да усетят, че това може да е мит.

Истории прииждат от цялата страна, които са добре потвърдени и дълбоко трогателни.

Лидери като Джералд Коатс (Пионерски Хора) и Браян Джоунс (Заветни Служения) пътували до Бирмингам за да слушат Родни Хауърд-Браун на серия от събрания в началото на юни. Те били единодушно положителни относно самия Родни, но не всеки приел лесно събранията. Браун се молил за всички, и ефекта за някои хора бил необикновен. Браян Джоунс получил молитва на събранието в петък сутринта.

Джералд и Браян, помощници на Новото Църковно движение в началото на 70-те, дълго са били предпазливи към всичко друго. Обаче мирът, който имали си заминал, и Джералд посетил лидерското събрание на Заветните Служения по това време.

Сцени на покаяние и упълномощаване, смях и радост, които вече били явни сред някои в Заветната група, избухнали по цялата мрежа. Лятното издание на Завени Новини беше пълно с радостни доклади.

В Църквата Кардиф, главният старей Питър Гриърли докладва:
Хора падаха на земята, смеейки се неконтролируемо, търкаляйки се наоколо като пияни и викайки от дълбочините си. Не можехме да завършим някои събрания защото хората не искаха да спрат да хвалят Бог или да напуснат присъствието Му.

Докато се покланяхме миналата неделя, Агнес Морис беше моментално изцелена от 20 годишен проблем в гърба. Тя не можеше да се навежда както трябва и сега е живо свидетелство за Божията изцелителна сила.

Пасторът Гарет Дафти има да разкаже друга удивителна история. 'Нашата 8 годишна Абигейл, разказала на 4-ри свои приятелки от училище какво се беше случило на събранието в неделя сутринта. Те поискали да познаят Исус за себе си, така че тя се молила с тях, положила им ръце за да приемат Святия Дух и те паднали долу под силата на Бог. Те казали, че коленете им се превърнали на желе. Родителите се обърнаха към моята съпруга Сандра, искайки да узнаят повече когато децата се прибрали в къщи с историите на техните преживявания.'

Кралската Църква не била единствената църква в Лоугбъроу докосната от Бог. Рой Монкс, пасторът на Петдесятната църква Елим, разказва в списание Посока, че един приятел му разказал в средата на юни какво се случвало из страната. Коментара на Рой бил, 'Аз само се моля Бог да не ни подминава.' Той отишъл на нормалната служба в 9.15. В 11.15 нещата на службата внезапно се променили. Имало огромно страхопочитание и усещане за присъствието на Бог. След известно време Рой извикал хората отпред за молитва, и веднага хората започнали да падат долу под силата на Бог. Цели групи от събранието падали без някой да бъде близо до тях. Имало много викане и много сърцераздирателност. Бог очевидно присъствал. Рой каза, 'Аз просто смятах, че не мога да закрия службата в нормалното време и тя отиде до 14.00 часа.' На вечерната служба Гордън Нийт говорил за 'Реката на Бог,' и отново били поканени хора за молитва; подобни неща се случили.

През следващите седмици нещата изглеждали напълно нормални. Службите били добри, но нищо необикновено не ставало. Тогава Рой се срещнал с трима други местни служители за молитва и дискусия. Докато се молели, един от служителите, баптист, паднал под Божията сила. Рой почувствал, че трябва пророкува върху него, и служителят потвърдил, че някой друг вече му е давал същото пророчество. Тогава Рой почувствал, че трябва да пророкува върху Дейвид Хедън, и отново Дейвид потвърдил, че това, което Рой пророкувал му е било дадено от други двама човека. Рой бил толкова завладян от явната точност на пророчествата, че започнал да плаче.

Баптисткия служител описва как, при завършването на службата следващата неделя, една скромна жена дошла от събранието и казала, че Бог иска да продължат в молитва за малко. Той усетил, че това е правилно и насърчил събранието да го направи. За минути почти цялото събрание било повалено на колене, победено от огромен смях.

На общите църковни събрания в Лоугбъроу ден или два по-късно, започнали да се случват подобни неща — и отново на службите им следващата неделя. 'Удивителното нещо,' каза Рой 'е, че най-невероятни хора изглежда приемаха преживяването. Това не беше просто обикновеният възбудим тип хора, но бизнесмени, университетски лектори и други подобни, много от тях много важни и скромни хора.'

В Деусбъри, в северна Англия, обръщането на едно 16 годишно момче подбудило повече от 30 от неговите невярващи приятели да посетят събранията на местната църква на Заветните Служения.

Дориан Хамонд, лидер от Църквата Хайгдаун, видял незабавен плод от своята среща с Бог. Той създал контакт с 11 младежа, всички от окултната среда. 'Вече 4-ма от тях са спасени, освободени и изпълнение с Духа.'

И все още тази вълна на Духа тече.

Армията на Спасението не е настрана от 'докосването на Бог.' Някои от техните стари църкви имат миндери отзад където те обикновено са слагали хората, които са били 'повалени.'

Като приближи есента, техния лидер от ОК, Commissioner Pender, насърчи корпуса из страната да съблюдават принципа на Гамалиил (вижте Деяния 5:34-39) — ако това не е от Бог, то няма да донесе нищо, но ако е от ръката на Бог, би било глупаво да Му се противопоставяш! На лидерска конференция в Суануич хора започнали да падат на пода по време на поклонението. Никой не се е молил за тях, и нямало никакво увещание от платформата. Мнозина свидетелствали за изцеление или възстановяване. Един делегат, при завръщането си на работа, бил попитан какво му се е случило през изминалите дни, защото имал промяна на изражението на лицето си. Фил Уол, национален евангелизатор от Армията на спасението, беше ясен относно плодът. 'Има по-голяма страст относно Христос и за изгубените. Някои от докоснатите хора бяха сред нашите най-консервативни лидери.'

Вълната започна да докосва Северна Ирландия през юли по време на Хилсбъролската Седмица на Библията, когато Норман Робъртсън говори на повече от 800 възрастни за 'Помазанието.' Друга вълна се стече когато 12 лидера свързани с Църквата Християнско Общение, се върнаха от посещение в Църквата Еърпорт в Торонто. Пасторът, Пол Рейд бил радикално променен и неговия тим не намирал винаги за лесно да прима 'напиването' на техния обикновено контролиран пастор.

Разсъждавайки за въздействието от своето посещение той заключава:

Ние се върнахме в събота и първата ни служба беше в неделя в 9.30, последвана от друга в 11.30. След изпяването на една песен аз паднах, заедно с няколко други човека. Всичко това започна да се случва. Хората падаха, смееха се, възклицаваха, тресяха се, плачеха, викаха, пророкуваха, без някой да беше близо до тях. Това беше суверенно движение на Святия Дух, и въпреки че е вълнуващо, понякога е сплашващо. Аз успях да се изправя за да изпитам и да участвам, но се тресях толкова много, че трябваше да бъда свален от амвона, където бях лежал за 4-ри часа на земята, докато цялото небе избликна около мен. Ние сега имаме три събрания в неделя и едно в четвъртък вечер. Ако имаме събрания всяка вечер от седмицата, подозирам, че хората пак ще идват. Имаме около 2,000 възрастни, които идват през седмицата, повечето от тях са посетители от други църкви.

Вълнуващото нещо е, че различни църкви от главните деноминации идват на борда на това, което Бог прави. И толкова е вълнуващо да се натъкнеш на Презвитериани, Ирландската Църква, Методисти и Римо-католици, където Бог се движи отново в техния живот и църкви. Аз вярвам, че чудесата в естественото са проявление на това, което се случва в духовното. Аз вярвам, че Бог отново се движи в Ирландия по това време и не мисля, че някой може да отхвърля това, че Бог отново е в движение. Събранията продължават и огънят продължава да пада, и ние вярваме, че силата на това, което се случва ще се увеличава.

Вълнуващото нещо е, че тези неща се случват даже когато хора нямат по-раншни познания за това, което става. Аз отидох на едно малко селско събрание в Country Antrim миналата събота вечер, където бях се ангажирал да говоря преди около шест месеца. След като говорих няколко минути за Божията любов, помолих хората да се изправят — всички, които искаха прясно докосване от Божията любов. Около 18 човека излязоха и се наредиха в редица, и аз започнах да се моля. Без някакви предварителни знания за тези неща, те падаха, тресяха се, възклицаваха, плачеха и Бог дойде върху тях по суверенен начин. Аз съм убеден., че това е движение на Бог.

Групата Cor Lumen Christi организира събрание за католически харизматици в Гуилдфорд в петък, 8-ми юни. 350 души присъстваха от толкова далече като Уестминстър и Портсмут. След обяснение и свидетелство те 'поканили Святия Дух да дойде върху цялото събрание. За следващите два часа и половина Бог изливал Своя Дух, докато много хора си почивали в Духа, тресяли се, плачели и се смеели, докато Бог ги благославял, освежавал и изцелявал.'

В средата на цялата тази пламенност и възбуда имаше такива, които докато не бяха склонни към негативна присъда, въпреки това бяха малко скептични. Църковния настоятел на Холи Тринити Брамптън беше един такъв човек. 'Аз чух, че имало избухване на нещо лекомислено сред членовете на персонала на Холи Тринити Брамптън. Мислех си, "О, добре, това е преходен период. Ако искат да лежат под кикотене, нека да лежат." Аз някак си усетих малко външно всичко това. Мислех, че това беше мека доза на истерия и всичко ще премине.'

Въпреки това той водил събрание в St Paul's Onslow Square, където въпреки совите най-добри усилия, бил победен от смях. Той не знаел напълно какво да прави с това.

Той имал възможност да посети Еърпорт Винярд в Торонто. Той говорил на слушателите на един семинар на Седмицата на Библията Фокус '94:
Аз слушах поклонението — което беше посредствено. Видях хора пищящи, ревящи и падащи, и си помислих, 'Добре, ние сме тук — меко избухване на лекомислие. Всичко това ще свърши.'

Следващата сутрин аз седях в събранието, мислейки си за своите си работи, когато изведнъж започнах да се треса с всяка част на моето тяло и подскачах нагоре надолу. Казах, 'Боже, какво правиш?' Но той не спря — и това продължи две или три сесии.

Сега ви споменавам това действително само за да кажа, че съм дошъл от позиция на някакъв скептицизъм. Но сега съм, според думите на К. С. Луис, 'изненадан от радост.'

Защо допусна Бог това тресене? Аз мисля, че Той го направи, за да привлече вниманието към Себе Си.

Подозирам, че това е пророчество, че Бог ще ме разтресе — моя живот, моя контрол, моя установен интерес, моята решителност да управлявам живота си според това, което разбирам.
Р. Т. Кендал, служител от Уестминистер Чапъл и високо уважаван библейски учител, също се почувствал смирен от Святия Дух. Той беше откровен относно това когато разговаряше с Уолс Болтън от списание Обновление.
Трябва да направя публично отстъпване от позиции. Ако беше ме сложил на детектор за измама когато за първи път чух за това, и да ме попиташ дали вярвам, че това беше от Бог, аз щях да кажа не. Две седмици по-късно аз си промених ума.

Аз видях един от моите близки приятели, който не беше така изцяло отворен за това, да пада по лицето си когато се молиха за него в моето събрание.

Човека, който се мои за моя приятел трябваше да дойде да се моли за мен, което и направи. Но моя приятел каза, че ще позволи да се молят за него, без да очаква нещо да се случи. Той едва тази сутрин чу за Торонто от мен.

Той беше този, който бе проснат на пода, а не аз. Това ме впечатли.

Нищо не се случи. Жена ми се присъедини към нас докато те се молеха за мен. След около две минути тя беше на пода. Никога не съм виждал такава сияеща усмивка на лицето й.

Тя плачеше, смееше се — и по-късно ми каза, че ако това беше онова, което е 'убиване в Духа,' те може да разбере защо хората го искат.

После, вечерта, когато Сенди Милър и неговия персонал дойдоха в нашата църква, ние почти щяхме да си тръгваме за вкъщи, когато един от тях попита дали може да се моли за мен. Аз казах, 'Със сигурност, но трябва да ти кажа, че за мен са се молили много пъти.' Не исках да го оставя да се надява.

За минута умът ми се отпусна. Най-добрия начин, по който мога да опиша това е да кажа, че това е като когато бях упоен преди години когато бях в хирургията. Все пак не бях в безсъзнание. Усетих да се отпускам напред.
Имал ли е той голямо разбиране за Бог? 'Не повече от това, че го усещах през целия ден: това беше велик ден за мен.' Какво, тогава, беше значението на това преживяване? 'За мен то беше толкова смиряващо. Мисля, че Бог искаше да ме научи да бъда смирен, да изглеждам глупаво и да бъда глупак. Аз бях там на пода пред всички мои дякони и техните съпруги. Имаше само неколцина, на които това се случи тази вечер и аз бях объркан. Мисля, че това е, което Бог искаше да направи с мен.'

Когато лятото мина, очакването на мнозина беше намаляло. Хората бяха на ваканция. За някои, обаче тяхната ваканция включваше църковен лагер. Седем хиляди човека се натъпкаха в Библейската Седмица Новото Вино. Последната вечер Бари Кисъл, член от лидерския тим на St Andrew's Chorleywood видя 'славата на Господа,' помитайки отзад напред събранието. Предната седмица същата църква организира Soul Survivor, 4-ри хиляден лагер за млади хора. По време на първата песен през първата вечер, хората започнаха да падат, да плачат, да се смеят и се нуждаеха от молитва. Когато наближи краят на седмицата, хората взеха да пускат проповедниците в началото на събранието, преди духовната пламенност да изригне.

В неделя вечерта проповедникът говори храбро на различно смеещите се, гръмогласни млади хора. (Стоейки в страни на залата аз от своя страна устоявах на изкушението да сложа дясната си ръка на другарство на устата на един млад 'лъв'.) Децата бяха също доста дълбоко докоснати през седмицата на Новото Вино. Капитан Алан Прайс имаше пълна отговорност за 1,000 или повече деца.

Дейвид Гарднър, служител от Буруел Баптист, Кеймбриджшир, беше част от учителския тим и разказа за Баптистките Времена какво се случи когато седмицата напредна.

По-късно през седмицата имаше поучение за Святия Дух, и възможност да отговорят на Христос. Това беше направено много чувствително и когато децата чакаха от Господа, някои необикновени феномени започнаха да се случват. Някои деца започнаха да викат (по-късно те казаха, че не са били тъжни или изплашени, но много щастливи); Някои започнаха да се тресат, а някои да се смеят. Аз знам, че смеенето и кикотенето са заразителни, но вярвам, че имаше много, което беше от Бог.

И децата падаха на пода, почивайки си в Духа; някои от тях чуха гласа на Исус и видяха картини или видения.

Позволете ми да опиша серия от картини, които едно 9 годишно момче от моята група видя докато беше отпуснато на земята всяка вечер.

Първият път то видяло много ангели и чуло глас, който му казал, че те са там за да го пазят през неговия живот. При втория случай то видяло ангели навсякъде, и една много по-голяма личност над всички тях, която била отговорна за тях. Било му казано, че тази по-голяма личност бил Исус.

При четвъртия случай, той каза, че не е чул никакви гласове и не е видял картини — той просто говорил на езици. При петия случай, той видял картина на Сатана в клетка и, докато християни марширували наоколо пеейки хваления на Господа, Сатана ставал по-малък и по-малък. Когато Сатана бил с големината на мравка, той го стъпкал, и изчезнал.

Всичко това е от много нормален 9 годишен момък, който беше също така пълен с шеги и пакости. Не мисля, че може да си го е измислил, и също не мисля, че е дошло от дявола. Общо взето, наистина забележителна седмица.
Дейв Холдън, лидер в мрежата Новите Граници, посочва едно покачване в отговор и служение в нощта на the Stoneleigh Bible Week когато американския пастор К. Дж. Махани проповядвал за кръста. Той казва: 'Ние сме предадени на комбиниране на словото и Духа. Тери Вирго проведе специфичен семинар за библейския произход на това, което случва и ние се стремяхме да помогнем на хората да разберат нещата, които се случваха около тях.' Той отбеляза, че множество хора сред 13-те хиляди или повече посетители са дали живота си на Христос.

The Stoneleigh Bible week също видя ново развитие, в което лидерите търсеха да признаят, че понякога беше подходящо за събранието да продължи, даже ако някои са възможно докоснати от Бога. Сто и петдесет млади хора им беше помогнато извън събранието, така че другите 850 да могат да чуят проповедта. В една църква от Нови Граници, те започнаха да приготвят стая, където онези, които са получили 'докосване' по време на спокойната част на събранието да могат да се оттеглят и да получат молитва.

Вярващите от Stoneleigh пееха за 'дните от небето, но имаше такива по света, които не бяха убедени. Дневната Поща се върна към историята за 'Торонто' след появяването на бившия топ модел Саманта Фокс на Зеления Християнски Фестивал за Изкуствата. Тя направила изповед на вяра след посещение на курса Алфа в Холи Тринити Брамптън. Този курс, който бил посещаван от много невярващи, предлагал 15 сесии за въвеждане в християнството. Вестниците отбелязаха също, че хората се трупали на опашка, за да влязат в църквата, това беше въпреки традиционно слабия месец август за ХТБ.

Писателят Джефри Леви от Дневна Поща бил недвусмислено стреснат от животинските звуци издавани от някои (повече за това в една от следващите глави). Той наблегнал, че 'по-големият брой от Англиканските църкви показващи интерес към феномена, и към неофициалния харизматичен стил на поклонение, създават загриженост в някои общоприети кръгове, че Църквата в Англия може да пострада от "появяването" на благословението от Торонто по същия начин както Лейбъристката партия трябваше да се бори с вътрешното влияние на комунизъм.

'Официално, Църквата в Англия казва, че това не е обезпокояващо. "Ние нямаме страхове от каквото и да е превземане," каза един чиновник надменно. "Ако случващото се не е просто следване на тълпата или масова истерия, тогава това е велик белег на обновление. Защо да се страхуваме да бъдем хванати от Святия Дух? Това би било велико.'"

Леви се обърнал към един психолог за да обясни за какво било всичко това. '…Д-р Дороти Рое сравнила масовото събитие с натиск. "Някой започва и други се чувстват задължени да се присъединят да не би това да означава, че Бог не им е говорил."

'Тя поставя тресенето до физическото насищане от вълнението причиняващо масово освобождение на адреналин, и издуването със смях до "общественото заразяване в ситуация където ти си решил да бъдеш щастлив за да намериш Бог." '

На следващия ден известния политически Консерватор, големия преследвач на Англиканци и Евангелисти Пол Джонсън става лиричен в Съботната Поща (3-ти септември 1994). Той описва 'благословението от Торонто' като 'харизматична религиозна истерия' и повечето от религиозното поведение като 'обезпокояващо, объркващо и отблъскващо.' Съживяването, предупреждава той, може да се превърне в 'опустошителното чудовище на Франкенщайн.' Той смята, че установената църква не си върши работата и че харизматиците са изпълнили вакуума. Навярно съживленията от миналото са били дълго забравяни?

Той бил загрижен, въпреки това. Разтревожил приятели със своето доказване, че съживяването спомага искрата на независимостта в съзнанието, която довела американците да се отдалечат от британците, или Северът да воюва с Югът през робството. И не беше ли това съживяване зад забраненото движение? И не даде ли забраната опора за организираната престъпност в Щатите?

Това, от което се нуждаем, ни информира той, е религията на Св. Августин, Св. Франциск и Томас Мор, 'спокойната, разумна, красива и възвишена система на Юдео-Християнството.' Изглежда, че това, заедно с религиозното образование в училищата е, което ще спаси нацията.

Според Джонсън историята е много жестока. Мнозина ще спорят, че Методисткото съживяване спомогна да предотврати атеистичния френски стил на политически радикализъм да погълне Британия през XVIII век. Моравските квакери и методистите помогнаха на Уилбърфорс да премахне търговията с роби. Шафтсбъри преобразява фабриките и наказателната система. Свръх съживената Армия на Спасението станаха едни от най-видните доставчици на доброволни обществени удобства в страната.

Каквито и опасения да има главната медия, онези, които са въвлечени в съживен духовен стил за няколко месеца са напълно ясни за облагите от това.

Кралската Църква в Пензанс, която е преживява феномена на плачене и смеене от края на 1993, след посещение на един старейшина на събрание на Родни Хауърд-Браун, могат да оценят дълготрайният плод от сегашното обновление. 'Виждали сме хора, които сме съветвали с години, да се променят почти за една нощ,' каза църковния лидер Рон Стрингер. 'Лявата ръка на библейско съветване беше допълнена от дясната ръка на Божията сила. Хора, които бяха пълни със страх или със себеналожени ограничения са променени. Те не са такива каквито бяха преди 8 месеца.'

Това е несъмнено повече отколкото миг в духовен тиган.