Благословението от Торонто

5 - Връзката Торонто

'Британски въздушни линии, полет номер 092 излетя от летище Торонто в четвъртък вечер точно когато Святия Дух се приземи в малка сграда на 100 ярда от края на пистата.'

Описвайки Торонто Еърпорт Винярд като 'мястото' в света на харизматичния евангелизъм, Неделен Телеграф от 19-ти юни 1994 казва на своите няколко милиона читатели, че съживление на евангелизъм се носи из света от църквата.

Свежият духовен огън беше запален от Южноафрикански евангелизатор, Аржентински пастор и тази малка църква. За мнозина, докоснати от Бог преди тяхното посещение, Торонто Еърпорт не беше мястото където те откриват отново силата на Духа, но мястото където се научават да преследват Бог и как да помагат на други да Го преследват.

До края на септември 90,000 са посетили събрания в църквата, и вероятно повече от 40,000 'за първи път' от САЩ, Египет, Англия, Камбоджа, Германия, Швейцария, Ейре и дузини от други страни, които долетяха за да 'хванат огъня.'

Еърпорт Винярд, по човешки, не беше благоприятно място, където би могло да се зароди обновление или съживление. Само 350 човека от разпръснатото на всички страни пет милионно население на Голямата област Торонто посещават църквата, която се събира в края на комплекс от складове и офиси. Пасторът Джон Арнот и жена му Карол били щастлива брачна двойка, но и двамата били познали разпадането на предишните им бракове.

Местните църкви били враждебни към тяхното служение, с един пастор от Онтарио използващ позива 'Как да държите Винярд вън от вашето лозе.' (Той в последствие се покаял на пасторско събрание в църквата в Торонто.)

Църквата има връзки с известното изцелително и освободително служение, което много във водещото петдесятно/харизматично движение в Британия считали за крайно. Пасторът бил също дългогодишен приятел с Бени Хин, който до своето публично отричане от някои от техните ключови доктрини в интервю за списание Харизма, бил високо профилен говорител и изцелителен евангелизатор свързан с движението слово на вяра. Този вид поучение беше под силно подробно разглеждане сред харизматичните и евангелски лагери, първоначално поради тяхното наблягане на изцеление и изобилие, но по-късно поради произведената от някои философия за 'вяра и сила,' доктрината, че Исус умря 'духовно' в ада и доктрината за 'малките богове,' която убеждава, че ако нашите думи се съобразят с Божия закон, ние можем да създадем реалност, точно като Него.

Торонто Еърпорт Винярд определено не са се влияели от доктрините на слово на вяра, но техните лидери били приятели с някои от противоположните фигури на световното харизматично движение.

Ако беше оставено на теб и мен ние нямаше непременно да изберем това място за 'освежителен център' на Божиите хора и катализатор за потенциално съживление. И на пръв поглед защо Бог би избрал Канадски град? Един пастор от Еърпорт Винярд, Марк Дюпонт мисли, че знае защо. 'Торонто, според Обединените Нации е най-разнообразно етническият град в света. Той е голям град; и ако нещо бъде родено в него, то може да бъде изпратено навън.'

В сърцевината на историята как Торонто Еърпорт стана църквата, която е запалена, както медията я кръсти 'Благословението в Торонто,' е личното духовно странстване на Джон и Карол Арнот.

След тяхната сватба през 1979 те предприемат бизнес пътуване до Индонезия през 1980. Те имат възможността да проповядват и споделят и виждат значителен отзив. Мисълта, че могат да бъдат повече отколкото делови християни и можели действително да подпомогнат пионерството, била запалена отново и през 1981 те помогнали за създаването на църква в Страдфорд, Онтарио.

През 1986 тази нова църква се присъединила към разрастващото се движение Винярд и Джон накрая станал независим пастор на една област в южната област на Онтарио. Църквата растяла и Арнот почувствали повик за ново предизвикателство.

През 1988 те основали Торонто Еърпорт Винярд и накрая се преместили там през 1992. Църквата наброявала 350 човека в края на 1993.

Църквата отразявала предпазливостта на Арнот към всеки вид 'удрящ и бягащ' модел на служение. Според думите на Арнот, когато хората се спасявали те работели за да ги 'прилепят.' Те наблягали на покаяние, освобождение и вътрешно изцеление и започнали да подготвят 70-членен служителски тим, който да помага на хората през често доста дългия период, в който техният предишен живот бил възстановяван.

Джон не бил изцяло щастлив: 'Понеже този вид служение е отегчителен и поглъщащ време, ти можеш да свършиш с "голям дявол" или "малък Бог." Пробив дошъл когато той посетил събрание на Бени Хин, където един глух човек прочул и различни други хора били изцелени. Той си припомнил отново, че се покланя на голям Бог, който бил повече от способен да разруши силата на Сатана в живота на хората.

Гледайки на собственото си духовно наследство Джон вярвал, че има отговори за това неравновесие. Той вярвал, че една мощна среща със Святия Дух може да донесе пробива. 'Аз знаех, че помазанието е, което ще направи хората наистина свободни. Виждаме това в служението на Кетрин Кулман и то напълно ни съсипва в стремежа ни за установяване на повече традиционни модели на служение.'

Тези, които са запознати с движението Винярд ще познаят, че идеята за 'мощна среща' ще се сблъска с техния характер на служение. Както своите колеги от Винярд, обаче, Джон бил посветен на пасторски практики, които се стремели да вземат насериозно свещеничеството на всички вярващи. Той познавал някои личности, които били 'мощни мъже,' но искал да помогне за духовно възпитание на мощни хора. Като прекарвал време с Бог той се почувствал подтикнат да прекарва време с хора, които изглеждали помазани от Бог да се движат мощно в дарбите на Духа.

Бог също казал: 'Искам твоите сутрини.' Арнот решили да променят начина, по който организирали ежедневния си живот и за 18 месеца през 1992 и 1993 те отделяли всяка сутрин за лична молитва, поклонение и четене на словото.

Те подхранвали своя духовен огън, но Джон не бил винаги готов да приема от Бог. Той прекарвал време с Бени Хин, и през юни 1993 Родни Хауърд-Браун се молил за него. Както Джон си спомня това: '248 човека паднаха, но аз все още стоях. Моя ум за тези събития се хлъзна да анализира и контролира.'

През ноември 1993 Джон и Карол посещават конференция в Аржентина. Тази конференция била водена от водещи Аржентински християнски фигури, като Ед Силвозо, Хектор Джиминез и Омар Кабара, и била посетена главно от пастори от Северна Америка. Пасторите били насърчени да търсят лицето на Бога, не просто работата на Неговите ръце, но някои приели ново упълномощаване въпреки това.

Тук било, където Джон се срещнал с Клаудио Фрейдзън и той се молил за него. Както Арнот, Фрейдзън бил на лично духовно пътешествие. Той търсел да развие дълбока интимност с Бог, и също така приел 'предаване' на духовно помазание както от Бени Хин така и от Родни Хауърд-Браун.

Смутеният Арнот, все още сражаващ се със собствения си формализъм, бил попитан от Фрейдзън дали иска това ново упълномощаване, и ако е така 'да го вземе.' Арнот чувствал, че Господ го подтиква. 'Заради любезността ще вземеш ли това?' Той го направил и свидетелствал за значително изцеление и възстановяване като се предал на Бог.

След това той пътувал до Палм Спрингс на събрание на националния борд и съвет на църквите Винярд. Лидерът на Винярд, Джон Уимбър, споделил своята вяра, че Бог му е подсказвал многократно, че това било време на нови начала, и че Бог иска да раздвижи църквата.

В тази атмосфера на духовно очакване, Джон се срещнал също с Хепи Леман, друг лидер от Винярд, който му разказал за мощното обновление и освежаване, което Ренди Кларк, пастор на Свети Луис Винярд преживял след посещение на събрание на Хауърд-Браун. Джон се свързал с него и го помолил да дойде и да говори на четиридневни серийни събрания за църквите в южен Онтарио. Събранията, които започнали на 20-ти януари в Еърпорт Винярд, удивили Арнот, въпреки неговата пламенна вяра и надежда, че Бог ще се движи в съживителна сила. 'Вместо да послужи на различни хора нормално, изглеждало като че ли цялата църква била докосната.'

Арнот допуснал суров страх, че ако Кларк си замине, благословението ще се установи на нормални равнища. Той се наложил над него да остане за още една седмица и по-късно долетяла жената на Кларк от Свети Луис за допълнителна седмица. Кларк посещавал църквата с прекъсвания по различно време до средата на март и отново през август.

Джон, който копнеел за време когато църквата ще се събира всеки ден, чел за служението на Били Сънди и за съживлението на Азуза Стрийт през 1906 — което спомогнало да се зароди световното петдесятно движение — и ето сега това се случвало.

Видението на Джон и Карол Арнот било подсилено от различни пророчества. Пасторът на Еърпорт, Марк Дюпонт предугаждал огромно благословение в южната област на Онтарио. Един напълно непознат дошъл в църковните офиси и пророкувал на Джон.

Когато тази книга отиде на печат църквата продължаваше да се събира всяка вечер. През летните месеци броят се увеличил. В средата на октомври конференцията Улови Огъня изглежда привлякла повече от 2,000 човека. Повече от 3,000 църковни лидери я посетили. Скромно било пресметнато, че 2, 500 човека препосветили своя живот на Христос, и че най-малко 300 човека приели Христос за първи път.

Въздействието започнало да бучи из целия свят. През пролетта, Норман Мос от Queen's Road Baptist Church, Уимбълдън, Алан Престън от църквата на Христос Царят, Брайтън, Ели Мъмфорд от Винярд в Югоизточен Лондон и епископ Дейвид Пичес от Свети Андрей в Chorleywood посетили Торонто. И четиримата са въртели около помагането да насърчат глад и да прехвърлят времето на освежаване в Обединеното Кралство. В средата на юни главната преса написа истории.

И така какво се случваше на хората, които падаха на пода след молитва? Беше ли това само емоционално, но в основата си плитко харизматично благослови ме?

Аз пътувах до Торонто в началото на август за да видя за себе си. Моя първоначален отговор на новините от въздействието на Родни Хауърд-Браун и смехът сред последователите на Клаудио Фрейдзън беше дълбоко подозрение. Аз от своя страна бях враждебен към идеята за всяка харизматична прищявка, която съдейства за 'преследване на безкрайна възбуда,' но не помага за произвеждане на по-голяма любов към Исус и истинска християнска зрялост.

Хора в ОК бяха докоснати още през ноември/декември 1993 чрез контакт с Родни Хауърд-Браун и различни аржентинци. Когато стана ясно, че Църквата Винярд и мрежата Нови граници са били докоснати, аз бях заинтригуван. Както Джон Уимбър така и Тери Вирго, уважаваните лидери на тази групи, имаха репутация на хора със сериозна вяра. Евангелски учени, като Джон Уайт и Уени Грудън, Чарлз Крафт и Джак Диър бяха привлечени към движението Винярд поради умерените им възгледи. Уимбър беше антитезата на бурното американско петдесятничество. Тери Вирго, проповядвайки в Шефилд през 1990 на 1,000 хиляда харизматични лидери, призовал за 'завръщане към апостолската доктрина' (Деян.2:42), вместо тази 'вятърничава доктрина,' която блъска харизматичния кораб.

Преди да замина за Торонто аз разговарях с Марк Дюпонт, един от пасторския тим на Еърпорт Винярд, и открих, че той усетил Бог да му говори десет дни преди това, че ще има среща в Лондон с един журналист, и че това ще бъде една важна среща. След това той сподели с мен едно пророческо слово. Той изглежда усещаше различни аспекти за начина на моето публично служение, въпреки че силно ме обезсърчи с разговора ни преди да се молим заедно, относно това, че неговото усещане за това, което Бог може би желае да ми каже нямаше да бъде оцветено с нещата, които аз казах.

Аз бях както насърчен така и разтревожен за нещата, които той каза, тъй като беше предсказана промяна. Както винаги аз заех 'чакаща и наблюдаваща' позиция по отношение на неговото пророчество.

Също така в дните преди пътуването до Торонто аз посетих две големи събрания. На едното бях свидетел на плачене, смях и много проснати на лицата си пред Бога хора. Следващата вечер беше като кораб, който се движеше с високо вдигнати емоции. Събранието беше знаменателно прекъснато от един 'ревящ лъв.' Бивайки само посетител аз не можех да направя кой знае какво. Моята първа реакция обаче беше да отида и да дам някой доста сбит съвет на този човек. Жизнената проповед беше прекъсната!

Пристигнах в Торонто и отседнах в The White Knight Motel, само на 100 ярда от църквата. Той беше обикновен, но подходящ.

Следващата сутрин аз бродех из църквата и започнах да се ориентирам. Персоналът беше любезен, свободен, небрежно облечен и нерелигиозен. Истории за Божието движение в техния личен живот преобладаваха в техния разговор, но те също така разказваха за лично освободени от тях пророчества и други забавни моменти през изминалите 6 месеца.

Прекосявайки главната зала за събрания за да стигна до бюфета аз усетих определено чувство, че съм на специално място. Залата е квадратна, украсена с вкус в отпускащо зелено и имаше около 500 удобни подплатени стола. Грамадни вентилатори на тавана промъкваха в залата хладина докато хората се лееха вътре за събранията. Аз съм изпитвал това 'усещане' преди, понякога на места където духовната искра беше на всички, там където имаше велико благословение през годините.

В 19 часа залата беше пълна. Аз бях нервно възбуден когато събранието започна. Имаше голяма група от Кентъки. Те периодично скимтяха и един от тях крещеше 'Голям Бог!' всеки път когато фразата беше казвана от платформата.

Докато службата напредваше, някои трепереха, тресяха се или се друсаха. Времето на службата беше удължено, и както много други преди мен, аз стоях 'облегнат на задната стена' и наблюдавах. Някои стояха с вършеещи ръце, други маршируваха на място, други лежаха тресейки се. Когато пастор Джон Арнот вървеше наоколо молейки се за хората, думата 'чирак' дойде в моя ум. Аз бях меко казано ужасен. Аз бях раздвоен относно всичко, на което бях свидетел; защо щях да искам да бъда чирак на пастора?

Следващия ден присъствах на пасторското събрание, където Джон Арнот говори открито и честно за своето духовно странстване. Гай Чеврю, местен пастор и историк по неотдавнашни събития, говори от анализа на Джонатан Едуардс за феномена на съживлението.

Тази вечер на събранието аз седнах близо до растителността. Имах второстепенна вътрешна борба. По време на поклонението и свидетелствата аз си записвах различни насърчителни неща, които Бог ми беше напомнил. Гледайки към другата страна на залата, забелязах едно момиче, което изцяло изглеждаше, че казва 'с нежно сърце.' Фразата 'представи си какво може да направи едно поколение с нежно сърце' дойде в моя ум. Аз се носех в безпристрастно бленуване и различни възможни точки на проповед идваха до моя ум.

Но аз бях предпазлив към това състояние. Познавах това добре от предишни преживявания. То често ми се случва по време на събрания и е обикновено встъпление за мен да споделя някакъв вид пророчество или вдъхновено разбиране. Това обаче не беше подходящо за това място, не бях ли аз тук за да наблюдавам и вероятно да получа докосване от Бог?

Аз събрах смелост да поискам молитва и преустанових моето объркване от гледката на някои от конвулсиращите вярващи. Една жена, която свидетелства, спомена, че нейният съпруг-пастор никога не е падал. Той звучеше като мой тип човек. Аз отидох при него да се моли за мен. Стоях там в някакво вълнение, умът ми в пълно внимание. Нищо не се случи.

Обратно в моята хотелска стая тази нощ аз казах на Господа, че Той вероятно ще ме издебне, когато клоня към замръзване чакащ на молитвената редица.

Като напредваше седмицата за мен се бяха молили няколко пъти и два пъти паднах на земята. Не бях 'поразен' както някои, но усетих моето равновесие да си отива и реших да спра да се съпротивлявам. Не бях бутан от никого в нито един от случаите.

Срещнах се с Марк Дюпонт отново на обяд и стоях от страни на офиса на църквата докато той се молеше за мен. Аз усетих, че нещо се случи, но почувствах незначително разколебание като вървях обратно към хотелската ми стая. През целия следобед аз чувствах вълни на топлина и усетих подбуда да опиша различни ключови области към интереса, който често задържах в собствените си вътрешни духовни беседи. Мислех, че те бяха просто мои собствени интереси, но започнах да откривам, че някои от тях, за които бях разсъждавал, и други бяха проповядвали и писали за тях. Може би Святия Дух ме беше подбуждал повече отколкото мислех.

После интервюирах Джон Арнот и той ме взе под своето крило за останалата част от седмицата, насърчавайки ме да го следвам в събранията и да разбера сложното естество на срещата с Бог, която мнозина имаха. Аз станах негов 'чирак' за пет дни, хващайки хората когато падат и се молих за някои. За мен също се бяха молили и приех специално насърчение от думите, с които се бяха молили за мен.

Аз бях все още малко омаян, но въпреки това работех рамо до рамо с хората от Кентъки, чието поведение толкова ме беше разтревожило през първата вечер. Те бяха напълно нормални — макар и малко необикновени в своето духовно преживяване.

Но най-дълбокия момент от седмицата за мен все още предстоеше да дойде. Ние се молихме за един английски пастор, Кен Гот, в събота вечер. Аз помолих Бог да го използва да занесе 'огъня на Бог отвъд Северна Англия.' Кен е пасторът на 400 членният Съндърландски Християнски Център. Той веднага видя видение на избухнали пожари отвъд северната местност и изкрещя с колкото му глас държи, 'Аз мога да го видя! Аз мога да го видя!' Отново съм напоен. Това никога не беше се случвало преди когато съм се молил за някого!

Следващия ден когато Джон и Карол се молиха за него отново, Кен изпадна в състояние на транс и започна да тупа наоколо. Джон го попита какво става и Кен каза, че се е опитал да мине през преграда. Тази преграда символизираше безполезните традиции и очаквания. Като седнах и размишлявах къде се приспособява всичко това в моята теологична решетка, аз започнах да се чудя какво ще направи Кен когато види зад преградата. Думата 'жетва' и умствено изображение на нива със златно жито, бали от което носехме с Кен, дойде до мен. Аз споделих това с него. Точно тогава жена му Луис започна да плаче.

Преди осем години Луис и майка й имали същия сън скоро преди нейния син да се роди. Сънят се отнасял за трагични обстоятелства при раждането. Всичко това трагично се случило и детето било загубено. Луис също така сънувала, че напуска болницата, явно отново бременна, и стояла пред поле с пшеница. Зад своя съпруг тя можела да види някой, който обяснява какво означава това, но не можела да го чуе или да го види точно.

През годините тя имало много пророчества, но нито едно не споменавало поле с пшеница. През месеците преди Торонто тя получила слово за съществуващата възможност 'да роди.'

Тази сутрин, молейки се в църквата, тя усетила своя страх от болници и смърт да си отива, като била докосната от Бог с разбиране какво ще бъде като танцува из небето. Остатъка от емоционалната болка от загубата на нейното дете започнала да се разтваря. С това в ума й се нареди последното парче от нейния сън, което причини водопад от сълзи.

Джон Арнот се обърна към мен. 'Ти си шокиран, нали?' Наистина бях. Едно нещо е да споделиш 'картина.' Друго нещо е да откриеш, че тази картина е част от удивителна последователност на събития.

Аз напуснах Торонто Еърпорт Винярд различен от както когато пристигнах. Не бях прекарал часове 'на килима.' Но различни неща се бяха случили за да раздрусат собственото ми съмнение за това дали мога истински да чувам от Бог. Думите на Марк Дюпонт, изговорени към мен преди няколко седмици, относно чуването от Бог по много естествен начин щяха да се окажат истина.

Аз също така съм се затварял раздирайки се вътрешно различни пъти, особено когато сме се молили за хора от други нации.

Интелектуално аз бях отворен за идеята, че ние може би сме на границата на обновление и съживление. Емоционално, и в този ъгъл на ума където здрав скептицизъм и цинично съмнение са неспокойни близки другари, аз все още се съмнявах. Посещението ми до Торонто започна да променя това. Отношението на слуга, липсата на превъзнасяне, разнообразието на служение, превъзнасянето на Христос в поклонение, страстта за Исус и дълбокото проповядване за кръста, ме обезоръжиха.

Аз бях един от хилядите. Гай Чеврю, местен пастор и авторът на Улови Огъня (вътрешната история за това, което се бе случило в Еърпорт Винярд), се изправя в църквата на 1-ви февруари таейки в себе си подозрението, че това, което се случвало било 'много люспесто.' Той дойде и за всеки случай описа себе си като 'твърде отчаян за да бъде критичен.' Той намерил положението в местната си църква по-малко от честно. Жена му била 'опиянена' за 48 часа след първото събрание. Втория път когато присъствали Гай започнал да плаче докато лежал на пода. 'Аз чувствах как нечувствителността, негодуванието и горчивината в моя живот започнаха да се вдигат, и приех мощно поръчение за служение на Христос.'

Тази нова цел била жизненоважна за Гай. Описвайки външния феномен като 'камбани и свирки' той коментира, че ако беше само това, а не беше придружено с ново чувство за цел и поръчение, 'Тогава аз имам въпрос.'

За някои има малко или никакви външни феномени; за други мощни чудеса.

Марк Дюпонт, член на пасторския тим в църквата Еърпорт, имал тиха промяна. 'Аз не съм падал в Духа. Не съм се тресял, плакал или смял неконтролируемо. Нищо публично не ми се е случвало. Но от друга страна от средата на януари, когато прекарах време насаме с Бог и усетих Той да ми говори за Своята любов към мен, надеждата Му за мен, приятелството Му към мен, аз знам, че моят молитвен живот стана по-последователен отколкото в миналото.'

През моето време във Винярд аз чух различни хора да свидетелстват за изцеления. Най живата обаче е тази на Сара. Следващото описание е взето от църковните новини.

Докато минавало времето, Сара претърпяла загуба на мускулния си контрол, а също така и загуба на познавателната си способност. През октомври 1993 Сара вече била вегетарианка, неспособна да ходи, яде, гълта или дори да вижда. През януари 1994 тя била преместена в Bloorview, болница за пациенти под постоянно наблюдение, защото се нуждаела от малък елеватор с помощта, на който била поставяна да ляга.

На 27 февруари 1994, приятелката на Сара, Рахел Алалоуф, отива на вечерната служба в Еърпорт Винярд, където Ренди Кларк говорил. След неговото послание, Рахел получила молитва. Докато била на пода почивайки си в Господа, тя имала видение, че се намира на една маса в небето с нейните двама дядовци и с Исус. Когато видението се променило в картина на кръст, Рахел чула Исус да я моли да отде до болницата на следващия ден и да се моли за Сара точно както Той й обяснил. На следващия ден в болницата Рахел и нейния баща, Саймън Алалоуф, избутали Сара на тихо място и започнали да се молят. Сара, неспособна да се движи, била в нейната болнична количка, която изглеждала като 'бутаща носилка.' Сара не можела да вижда или да разбира какво й се казвало, но тя познала гласовете на своите приятели. Когато те се молили в следващите два часа и половина, Сара започнала да плаче, после се потресла. Зрението й започнало да се връща и краката й започнали да се движат. Тя бавно започнала да сяда самостоятелно, и нейното предишно неконтролируемо отпускане спряло. Радостта на Господа започнала да я изпълва и тя продължила да казва "Аз ставам по-силна и по-силна!' Рахел била толкова убедена, че Исус ще изцели Сара, че й донесла чанта с мариновани картофи да яде. През следващите няколко дни Сара започнала да ходи и да яде самостоятелно даже и картофите! Нейното зрение продължило да се подобрява. Вестта за възстановяването на Сара бързо се разнесло из болницата. Няколко дни по-късно, една жена от регистрацията се приближила към Саймън и Рахел и казала, 'Силата на Исус е реална, нали?' Тя била вярваща и, както Саймън казва, била развълнувана, че Господ бил дошъл и посетил със Своята изцелителна сила. Тогава тя ги помолила да се молят за нейния невярващ съпруг, алкохолик.

На 22 април 1994, Сара се върнала в къщи от болницата Bloorview. Тя не очаквала някога да напусне хроничната болница. Сара имала възможност да присъства на вечерната служба Еърпорт Винярд с Рахел. Тази вечер, Рахел получила допълнително слово от Господа: Ако Сара излезе пред църквата и свидетелства за това, което се случило, Господ ще продължи да изцелява очите й. Това била трудна стъпка за Сара, поради нейния страх от хора, но тя го направила защото се уповала на Бога.

Цялото й семейство претърпяло радикална промяна и всички се сближили повече от когато и да било един с друг и с Бог. Майката на Сара довела един приятел на събранията на Винярд. Нейният приятел влязъл като невярващ, но напуснал като последовател на Христос. Невярващата съпруга на Саймън дошла на събранията на Еърпорт Винярд и сега тя е предала живота си на Господа. Саймън разказал на един стар приятел за чудото в живота на Сара. Този приятел след това дошъл на събранията и предал сърцето си на Исус. Саймън приключва своето свидетелство: 'Ние просто искаме да дадем цялата хвала и слава на Господ Исус. Ние Го обичаме с целите си сърца и нищо, абсолютно нищо, не е преди Него. Той е Алфата и Омегата. Хвалете Йешуа!'
За други, освежаването идва по средата на пустинно време.

Брендън Мънро, Лондонски петдесятен пастор, вече имал вземания давания с Бог преди да пристигне. 'Аз бях гладен и жаден за Господа. След точно 10 години във фул-тайм служение аз бях в сухо и безплодно място, отчаян за Бог да ме обнови и съживи. Достигнах предела на силите си.' Той посетил Холи Тринити Брамптън, коментирайки, че е иронично за един петдесятен пастор 'посещавайки Англиканска църква да получи молитва са свежо докосване от Святия Дух.'

Неговото преживяване в Торонто било значително.
Първата личност, която се моли за мен носеше блестяща емблема, която гласеше 'Пътуващ Служителски Тим.' Аз я видях да идва и се чудех дали мога бързо да я избегна и да стоя на място където Джон Арнот и Ренди Кларк щяха да ме намерят. Исках те да се молят за мен. Почти можех да видя ръката на Бог да пише надпис на стената на моето сърце — 'Гордостта Трябва да Умре.' Моята вяра в този, който се моли ли е или в Този, който отговаря на молитвата?

И така тази дама се моли за мен и аз започнах да се люшкам. Аз хванах коленете си, напрягайки мускулите на краката си. Чаках Бог да ме удари с бейзболна бухалка. Аз почти Го предизвиках да ме удари от злоба към самия себе си. Твърдостта на моето сърце ме шокира. Колко малко знаех за моя небесен Татко. Дамата ме посъветва. 'Защо се съпротивляваш?' попита тя. Не знам. Тя едва ме докосна, но аз бях убеден, че ме бутна. 'Не ме бутай,' казах аз. Тя продължи да се моли, този път стоейки доста назад. Аз спрях да се съпротивлявам, спрях да държа коленете си и да напрягам мускулите на краката си, и нежно се спуснах на пода. Лежах там чувствайки се уязвим, но въпреки това невредим, киснейки се в любовта на Татко.

Като напредваше седмицата, аз бях слаган повече 'време на пода.' В един от случите аз лежах отпред с около 20 други фул-тайм служители отвъд океана и се смеех. Страните ми ме боляха. Чувствах се глупаво. Чудех се какво би си помислила моята местна църква за мен, ако можеха да ме видят. Кой му пука! Моето религиозно достойнство просто се беше стопило в пещта на Божията любов. Като дете, аз просто се наслаждавах на любовта и радостта на моя татко, моя Спасител, моя Господ и Бог.

Докато лежах там аз осъзнах, че преживяването само по себе си, преживяването на падане и смеене, всъщност не е толкова важно. Но Бог използва тези необикновени преживявания за да хване вниманието ми, да предизвика и промени отношението ми. Сърцето ми беше разширено. Бог е по-голям отколкото мислех, по-мощен отколкото предполагах.

'Поради умората, жегата, проточването и непривлекателната музика, аз не бях в най-доброто настроение когато събранието започна.' Не познаващ най-новите песни на Винярд, безучастен в музиката, отблъснат от дължината на проповедта, на него му било трудно да повярва, че това било новата 'Азуза Стрийт.'

'Но от момента, в който прекрачих вратата аз знаех — Бог беше там, и останалото нямаше истинско значение… Това, което беше ясно за мен от първата минута беше, че нещо извънредно беше се случило, и че това не се дължеше на човешки фактори, но на божественото присъствие и сила… Превъзнасянето напълно отсъстваше.'

Той забелязва посвещението на хората, които служат в църквата. Всяка вечер членове на служителски тимове и хвалебствени групи от църкви от целия южен Онтарио се събират да работят един до друг с членовете от персонала на Еърпорт.

'Нямаше парадиране, нито изявления относно това колко велика беше тяхната църква и служение. Напълно забележима беше степента на самозаличаване, което е още един сигурен признак за истинската работа на Святия Дух. Никой не беше прославен с изключение на Бог и Неговата милост.'

Той не бил твърде щастлив от смеенето, този нощен шумен лъв, и падането, но не можел нищо да направи, само усетил, че това 'в основата си е добро.'

Докосването, което мнозина преживявали в църквата имало дълбок ефект в Sojourn Church в Каролтон, Тексас.

Пастор Тери Муур видял свежа вълна на живот да помита паството му след групово посещение в Торонто. Един човек, който страдал от много голяма болка в бедрото лежал на пода една вечер в неговата църква. Той усетил една жена да се моли за него. Тя му казала, че имала видение на скелет, и че Бог е преустроил неговите кости. 'Аз станах от пода и неподвижността и болката си бяха отишли. Можех да кажа, че моя гръб и бедрената ми област бяха изравнени. Колко чудесен подарък ми даде Той!'

Дейв Кийлър бил дълбоко докоснат в Торонто. Той плакал като усетил утешаване от Бог чрез пророчески думи, и се смял и се тресял в други събрания. Отразявайки цялото преживяване, той казва, 'Физическите прояви на присъствието на Святия Дух са временни преживявания. Най-скъпоценната част от цялото това преживяване е ново приближаване до Господа, това е, което става. За първи път от 37-те години откакто съм вярващ, аз бях способен да вляза в беседване с Господа. Чувството да бъда обичан и да бъда в любовно взаимоотношение с Господа е изумително.'

За Ан Хекенлайн имало божествено плевене, което трябвало да бъде извършено по време на нейното посещение в Торонто.

'В един момент аз чух този любящ, все още тих глас на Господа да казва, "Аз съм твоя Татко, сега искам да простреш Моята любов към твоя земен баща." Аз плаках много и през това време бях освободена от много болки… След като всичко това започна Господ направи чудесно възстановяване на моето взаимоотношение с моя татко, то беше по-добро от когато и да било преди.'

Анджела Уеър имала подобно преживяване: 'Той излива, след това плеви. По време на службите, Господ ме докосна със Своята радост и смях и ми говори чрез видения. Това е, което аз наричам дъжда. Дъжда изглежда изкарва 'плевелите,' които са настанени в моето сърце на повърхността. Господ…ги изскубна когато аз реших да се предам.'

Диан Лафвинг била докосната от Бог в Sojourn. Събранието буквално бягало отпред за да получи от Бог. 'Когато бях повалена по гръб започнах да се смея…с ангелите, които можех да видя с моя дух. Те се смееха на това колко сериозно-мъртви бяхме относно нашето ходене с Бог. Те празнуваха около нас, че ние най-накрая сме свободни от нашите горди задръжки. Те се забавляваха на това колко немощни бяха демоните, които се опитваха да ни държат назад, в сравнение с Божията сила… Тъй като Бог е мой Помощник, аз никога отново не ще чупя ръце пред хитрините на врагът… От тогава, мирът в моето сърце за семейството ми и Неговото намерение за нас никога не ме е напускал. Дори когато очите ми виждаха нещо неприятно или неблагочестиво , моят дух беше изцелен от страх от бъдещето.'

Събранията, в които тези животопроменящи преживявания се случваха следваха подобен модел. Събранието, повечето, от които пристигаха час преди службата, е водено в поклонение за може би един час. В музиката преобладават песните на Граам Кендрик, Кевин Прош, Дейвид Руис и Браян Дорксен. В 'проповядването в песен,' което предшества действителната проповед, събранието е водено отново и отново към кръста. 'Ние не молим за богатства, но гледаме към кръста,' свидетелства Прош в 'Покажи Своята Сила.' 'Удивителна Любов, О, каква жертва' е викът на Кендрик.

В четвъртък 4-ти август, лидерът на хвалението представи два химна, 'Коронясан с Много Корони' и 'Свят, Свят, Свят, Господ Бог Всемогъщи.' В паузите между стиховете събранието викаше и аплодираше положително неговото лирично издигане на Бога. Трудно е да се предаде просто колко ликуващи бяха хората тази вечер, но аз никога преди не съм чувал аплодиране по време на химните.

След хвалението лидерът на събранието поканил хора докоснати от Бог в предишните вечери да свидетелстват. Трудно може да се стои спокойно дори при тази част от службата. Един Камбоджански пастор свидетелства как бил един от само трима човека, които са се спасили след клането на повече от 600 души в неговото село. Този човек, който прекарал години в затвора помогнал за създаването на 10 църкви в последните години.

Един баща заплака като разказа за изцелението на астмата на сина му и дислексията на дъщеря му. И след това те получили още молитва когато другите с подобни болести, нужди или призвания били поканени да получат молитва.

Следва проповедта. Една вечер в началото на август, Джон Арнот говорил за партито, което Божиите веселящи се хора ще имат в Неговото присъствие. Той припомнил на събранието за цената, която Христос е платил, така че ние да можем да познаем свободата от грях и бунт. Хората заплакали докато той говорел за Христовата жертва.

В края на всяка служба тези, които не са християни, или които са отстъпили, са поканвани да приемат Христос. След молитвата те са отвеждани от страни на залата и са им давани пакети за новоповярвали и подробности за качеството на Новия Живот. После остатъка от събранието е поканван да получи молитва. Столовете са събирани на куп и служителският тим броди около събранието, молейки се за хората, докато хвалението свири.

За да поддържа отговорност в служение църквата не насърчава 'политическо' молене. Служителския тим е издърпан от църквите Винярд в областта, или от доверени лидери от други църкви, и могат да бъдат познати по техните червени или жълти емблеми. Това помогнало да се спрат чудаците по време на служението, а също така помага на лидерите, които са дошли от различни части на света да се отпуснат. Дори да искат да се молят за хора те първоначално не са насърчавани докато нямат време да разберат какво се случва и сами да го получат.

В 22.00 часа кафенето отваря и хората започват бавно да напускат. Мнозина обаче остават в църквата за да получат служение и молитва до сред полунощ. Някои посещават кафенето и след това се връщат в главната зала за служба.

Британците често могат да бъдат видяни общувайки в кафенето. Не трябва да имаш слово на знание за да различиш кои са те. Жените имат малко грим и имат по-скоро модни прически отколкото накъдрени. Мъжете са по-дребни отколкото канадците и американците.

В средата на тази пламенна духовна активност Еърпорт Винярд се опитва да поддържа нещо от своята установена самоличност като местна църква. Юлски брой през 1994 на църковните новини отразява: 'Ние се опитваме да вземем нашите редовни дейности обратно; а именно Близост [Британският еквивалент ще бъде домашна група], Възстановителни групи и Лидерско обучение… Обучението на служителския тим "за работата" ще се извърши с извънредни допълнителни групови сесии. Ние също имаме много нови хора, които да изграждаме в нашето църковно семейство… Ние определено увеличихме усилията си, но сме дълбоко благодарни на Господа, че ни почита със Своето присъствие по такива чудесни начини.'

Понякога църковното мото, 'Ходи в Божията любов, и след това я давай' е било проверявано. Младежкия пастор Бриан Уест говорил на неделното събрание на 31-ви юли, и уловил раздразнението в себе си. Той признал, че след първите три месеца бил уморен и поискал някои вечери събранието да 'отиде в своите хотелски стаи: Святия Дух е и там.' Той променил своето отношение когато усетил Бог да му говори, 'Би ли желал да спра това поради твоето отношение?' Той насърчил събранието да избягва горчивина, критицизъм или осъждение. Проблемът с горчивината, отразява той смеейки се, често се свързва с проблемите при намиране на място за паркиране. Той открива чувството на някои, които са 'загубили църквите си,' но твърдят, че харесват новата.

Неспокойствието, което характеризира живота и предишните обстоятелства на мнозина от паството означава, че Бриан е честен, но въпреки това положителното отношение е образец.

Може би Бог е способен да използва всички тях защо превъзнасянето е проклятие. Те допускат, че освежителните събрания са ударили структурата на 12-те домашни събрания. Въпреки позитивните реакции от младите хора, 11 до 14 годишните не мислят, че това, което се случва е 'разхлаждащо.' С толкова много посетители, местните сега имат табелки с имена в неделя сутрин за да поддържат някакво местно разпознаване.

Излиза, че по много начини на действие Еърпорт Винярд е църква като твоята и моята. Не е перфектна, но Бог я използва.

Ще се движат ли те в съживление като виждат много непроменени хора водени при Христос и областта Торонто разтърсена от силата на Бог? Джон Арнот несъмнено копнее за това, но е задържан от много енергично натискане в краткия срок, защото усеща Бог да му казва, че Той желае да покаже на хората Си Своята любов за дълго време. Джон казва за списанието на църквата Sojourn, 'Ние трябва отново да се влюбим в Исус, защото влюбените хора ще свършат работата. Забелязвали ли сте някога, че влюбените хора не се уморяват?…нашето ходене с Бог е изцяло свързано с романтика, приемане на Божията любов и после изливане на другите.'

Член на пасторския тим, Марк Дюпонт, повтаря Джон: 'Когато ние започнем да се изпълваме с тази перфектна любов, тогава страха от отхвърляне, страха от неуспех и страха от присмиване ще започнат да изгубват своя контрол върху нас и ние ще бъдем по-свободни да евангелизираме, по-свободни да говорим на нашите съседи, по-свободни да се молим за жената на улицата, която има рак, по-свободни да говорим на някой в офиса, който знаем, че не е християнин, но Бог ни казва да му говорим. Аз вярвам, че това ще доведе до голямо, голямо съживление в западните страни… Това е време на възстановяване в тялото на Христос, подобно на времето на служението на Йоан Кръстител предшестващо идването на Месията.

'Църкви, които изберат да се отзоват сега ще опитат първите плодове посредством хора спасени и изцелени.'

Може би това ще е така.