Благословението от Торонто

6 - Родни Хауърд-Браун

Както някой сглоби пъзела на съживлението от 1993/94, ключовото парче в центъра на картината е Родни Хауърд-Браун, евангелизатор роден в Южна Африка.

Неговите събрания са познати с тяхната 'свята радост,' и името му се среща в някои дискусии на 'подпалвача' на Торонто Еърпорт Винярд, Ренди Кларк, Аржентинския пионер Клаудио Фрейдзън, и Британски пастори, като Бриан Джоунс (Заветни Служения) и Тери Вирго (Нови Граници).

Родни е роден на 12-юни 1961 в Порт Елизабет, Южна Африка, от набожни петдесятни родители. Той е бил свидетел отрано на чудеса в живота на майка си и баща си и взема частична нота от тяхното посвещение да се молят. Той предава своя живот на Христос ма 5 годишна възраст и има формиращо преживяване със Святия Дух когато е на 8 години.

През юли 1979 той търсил Бога за свежо преживяване за себе си. 'Аз виках към Бог в истинско отчаяние… Бях гладен. Той ми каза, че трябва да огладнея и да ожаднея. В началото аз Му казах "Защо просто не ми го дадеш? Аз съм Ти служил през целия си живот. Бил съм добро момче. Не съм правил това, не съм правил онова, както другите. Боже, аз го заслужавам."

'Той каза, "Аз нямам предпочитания към хора. Ела по същия начин както всеки един идва. Ела във вяра и ожадней и го пожелай. Тогава ще ти го дам." '

Родни постоянствал и 'изведнъж огънят на Бог падна върху мен. Неговата сила гореше в тялото ми и остана така за цели три дни. Аз мислех, че ще умра.'

Скоро след 'запалването' Родни помолил Бог, 'Моля Те, вдигни го от мен, така че да мога да го издържа.' Той чувства нещо от огненото усещане през следващите две седмици.

Родни се присъединил към християнска музикална група през 1980, но бил дипломатически мълчалив за своите огнени петдесятни вярвания. Една вечер в Методистката църква един член от групата помолил за молитва за изцеление. Родни усетил сила да излиза от него и момичето паднало на пода. Останалите от тима влезли и той се молил за тях. Всички паднали.

По време на последвалото събрание той усетил подтик от Бог да 'призова всички онези, които искат благословение. Аз отидох до първия човек и казах, "В името на И…" Дори нямах време да кажа "сус" когато силата на Бог го тръшна на пода.'

Този модел се повторил и няколко човека проговорили на езици или били неспособни да се движат. Обезпокоен Хауърд-Браун се обърнал към местния пастор: 'Това не беше от мен! Това не беше от мен!'

'Помазанието' останало силно за още две седмици и после спаднало. Родило се желание за плътна сила за служение.

Като се разгърнали годините Родни се оженил за Адоника и имат три деца. Той подпомогнал пионерска църква и се свързал за две години с Рей Мак Коли в Йоханесбург, църква Рема; огромна църква от Слово на вяра свързана с работата на Кенет Хегин.

Родни обаче почувствал призив за Америка. Той придвижил своето семейство в Орландо, Флорида, през 1987 и, действително без пари, започнал бавно да изгражда пътуващо проповедническо служение. Той изкарал две спокойни години, и тогава през 1989 имал още едно забележително преживяване подобно на това в Методистката църква преди 10 години. Той описва какво се случва в Божието Докосване:

Ние бяхме на серийни събрания в Олбани, Ню Йорк. Това беше времето когато започнахме да имаме по две събрания всеки ден. И жена ми и аз бяхме гладни Бог да се движи. Ние имахме такова желание да видим славата на Господа изявена.

Спомням си събранието в четвъртък сутринта. Докато проповядвах, славата на Господа дойде в сградата. Аз го усетих просто като че ли някой сложи тежко одеало върху мен и присъствието на Господа изпълни домът.

Една жена стоеше някъде около последните три реда и я забелязах да премигва и да оглежда тавана. Аз спрях това, което правех и казах, 'Госпожо, какво не е наред?' Тя ми каза нищо не е наред.

После каза, че докато седяла там, видяла гъсто замъгляване или мъгла, като облак, да идва на долу и изпълнил залата. Светлините и таванът изчезнали. Това й напомнило за израстването й в крайбрежен град, където в ранните часове на утрото мъглата била толкова гъста, че можеш да виждаш само на няколко фута пред себе си.

Аз не видях този облак, но го усетих. В това време, аз извиках двама човека от озвучаването и те и двамата дойдоха вървейки между редовете. Когато бяха направили две или три крачки от техния път между редовете, те паднаха под силата на Бог. Никой не ги докосна. По-късно те ме информираха, че като вървели между редовете, те вървели в гъсто замъгляване или мъгла и паднали под силата без дори да са полагали ръце върху тях.

Докато проповядвах, силата на Бог започна да пада. Много хора започнаха да падат от седалките си. Изглеждаше като че ли някой ги беше застрелял и на някои места цели редове от време на време падаха. Те се смееха и викаха и се търкаляха навсякъде и изглеждаха като пияни.

Аз се опитвах да проповядвам над гласовете на хората, но нямаше никаква полза. Славата на Господа падна по такъв чудесен начин. Някои бяха изцелени на местата си. Господ после ми каза, 'Аз ще се движа всеки път, ако ти Ми позволиш да го правя.'

Неопитния евангелизатор все още се спускал към относително малко служение. Той се хванал с кореспондентски курс с петдесятно ориентираното училище по Библейска теология в Сан Джацинто, Калифорния и заслужил докторат за служение.

Той действал на основа ден за ден, работейки по принципа, че ходи и проповядва, където вярвал, че пасторът и църковното лидерство са гладни за съживление. Той давал собственото си преживяване и приемал дарения от любов.

Чакайки да излезе на една телевизионна програма, той казал на персонала, че ще отиде да служи на първото място, където някой го покани. За негов ужас някой от Джуно, в Аляска го поканил. Леденият град с около 30,000 жители бил с непривлекателен вид, но тонусът бил придаден през първата вечер когато една дама станала от своята инвалидна количка след като 18 години била саката от артрит. Родни не се молил специално за нея да бъде изцелена. Тя се отпуснала 'под силата' и се разтресла и раздрусала.

'Какво искаш да направиш?' попитал той.

'Да стана,' отговорила тя. Той се помолил, и тя свидетелствала за огън преминал през нея. Тя станала и ходела. 'Събранието се объркало.' Това било беседата на града.

На събранията имало представители от 36 църкви, с 3,000 човека — 10% от населението — присъствало по едно време през последвалите седмици. Дамата била обществена гледка по местните улици, където хората идвали буквално до нея и възклицавали за нейното изцеление.

Веригата от събития, които щели да доведат до важната пролет на 1993 започнали.

Псевдонимният пастор го изпратил във Фарго, Северна Дакота. Той служил там в един затвор и приел покана за служение в църквата на затворническия свещеник. Хауърд-Браун излетял за тази църква след поход в Южна Африка, където видял 3,800 присъстващи през последната вечер. Това не било благоприятна сполука: 'Нямаше никакъв отзив, никакво алилуя, никакво амин. Те бяха петдесятни, но бяха загубили Петдесятница преди години.'

Всред тълпата имало един пастор. Той подал на Родни своята визитка и го поканил в църквата си. За голяма изненада на пастора Родни казал, че той ще бъде с него след три дни. Тази мисия била по-добра и била издигната палатка, за да се справи с тълпите. Пасторът го изпратил при своя брат в една църква близо до Палм Бийч. Родни се върнал във Флорида, място със смесени спомени за него. Преди няколко години той ходел плачейки през Дисни Уърлд: 'Хиляди идват за да видят една мишка. Господи, кога ще дойдат за да видят Теб?'

Похода бил отличен и била издигната палатка с 1,000 пейки. Един човек с няколко счупени ребра, история на епилепсия след нападение, повредена ръка и др. бил изцелен след падане под силата. Хауърд-Браун бил изненадан когато току-що изцеленият човек размахвал ръцете си и се удрял в ребрата в учудване от изцелението, което се случило.

Новини от тези събрания достигнали до Карл Страдър от Църквата Дома на Дърводелеца, църква от Асамблея на Бога в Лейкланд, Флорида. Учудения Родни го слушал да говори за тях по телевизията и за своя собствен глад за съживление.

Това бил типът на Родни за пастор и скоро той се ангажирал с поход в 1,900-членната църква. Църковната сграда можела да побере 10,000 човека, но те били преминали през разцепление. И така Карл Страдър бил отчаян Бог да се движи и дал на Хауърд-Браун свободна власт. Страдър използвал своето обществено влияние да пусне Хауърд-Браун по християнската телевизия и да предава събранията по огромната местна радиостанция.

Събранията започнали с 1,500 души, но през четвъртата седмица тълпи от повече от 8,000 изпълнили сградата. Родни бил болен, но продължил да служи. 'Аз съм чакал с години за това движение на Бог и сега физически се чувствах сякаш бях умрял. Казах на Бог, "Господи, аз знам, че съм нищо, но ако Ти можеш да ме използваш, аз ще бъда щастлив." '

За Родни това , което се случвало го чувствал като съживление — християни се връщали към своята първа любов и средно число от 1,000 човека на седмица предавали своя живот на Христос. Те накрая кръстили 2,260 човека, и по някога не можели да приключат събранията до 2 часа сутринта. Имало представители от повече от 500 църкви през осемте седмици на събранията в Църквата Дома на Земеделеца през 1993. Радиопредаването за централна Флорида спомогнало да привлече 100,000 различни човека на събранията.

Родни си спомнил своите сълзи в Дисни Уърълд, плачейки отново една нощ. 'Те идват за да получат докосване от Теб, Господи, а не да видят една мишка.'

Карл Страдър с 800 нови членове в своята църква бил щастлив човек. Той казал за списание Харизма, 'Това беше като нещо от историческите книги. Хора долитаха от Африка, Велика Британия и Аржентина, за да го видят…никога не съм виждал нещо подобно.'

Събранията били характерни с щедри дози на 'свята радост.' Джойси Страдър, съпругата на Карл, разказала за читателите на Днешните Служители за въздействието от смеха на един човек:

'Моята шефка и аз бяхме доста еднакви. Тя живееше за да нанесе съд на някого, който има късмета да й възрази неправилно. Продавачите на дебели рипсени платове за тапициране се бояха да идват в нашето ченч бюро, което те наричаха "приспособеното от ада ченч бюро."

'Но един продавач на дебели рипсени платове за тапициране упорства да покани шефката на съживлението в нашата църква. Тя отказа отначало, но дойде следващата вечер.

'Няколко вечери по-късно тя и още двама дойдоха късно в ченч бюрото, смеейки се истерично. Те идваха направо от църквата. Те поканиха един чиновник да отиде на следващото събрание през следващата вечер, но той им каза, "Аз не съм в това." Обаче, два дни по-късно той отишъл и дал сърцето си на Исус.

'Аз наблюдавах Бог да взема една студеносърдечна алкохоличка и да я помазва със Своя Дух. Сега е благословение да се работи с нея,' казва той.
Въздействието от служението не било ограничено до крайния срок. Много лидери видяли продължително обновление в техните църкви след посещение на негови съживителни събрания.

Каризма, говорейки за Християнския Център за Поучение и Поклонение в Бостън (ХЦПП), коментира: 'всички онези, които преживяват този нов гръм на силата на Святия Дух в ХЦПП, включително лидерите Пол и Мона Джуниън, казват, че първоначално са били скептични за спонтанния, необуздан смях, който прекъсвал техните хвалебствени служби през есента на 1993.'

Мона Джуниън се борила да се примири с феномена на смях на едно събрание на Родни Хауърд-Браун в Джорджия, където нейният пастор, Бил Лайгън, отишъл напред за молитва. 'Бил е въплъщението на достойнството, човек напълно в контрол.' Когато евангелизатора се молил за него, Лайгън 'паднал на платформата,' като че ли победен. Съмненията на Мона Джуниън започнали да избледняват.

Списание Каризма коментира: 'Проявлението на свят смях, поддържано от Джуниън, е много повече от емоционален изблик или харизматичен каприз. То е било придружено от прошка, емоционално изцеление, желание за свидетелстване, и изцеление на взаимоотношения.'

Благословението също кръстосва и през главните деноминации.

Хаг Уилямс от Христос Царят, Англиканска църква в Лейкланд, Флорида, разказва на своите енорияши:
Под служението на Южноафриканския евангелизатор Родни Хауърд-Браун, Бог промени моя живот, моето семейство, моето служение, и моята енория.

Докато бях на моето трето съживително събрание аз бях единствения излязъл за молитва когато брат Родни се движеше из събранието. Аз паднах на земята и влязох в силен смях за 20 минути. Това завърши с освобождение от някои наранени чувства, мека угнетеност, и две години на неспокойствие, които ме накараха да търся нова църква. В друг случай Бог изчисти моето сърце от упорита нечистота. Резултата е най-очевиден в моя възобновен брак. Дори децата ми забелязаха разликата. Аз не съм същият от тогава.

Съживлението удари енорията Палм Санди и е нараснало в сила от тогава. Дузини дойдоха при Исус или бяха възобновени в своето общение с Него. Посещаемостта нарасна с 40% от миналата година (112% на деня на Петдесятница). Бюджета е в затъмнение за първи път от две години, но ние събрахме рекордни дарения за служения извън църквата. Едно църковно събрание, закрито с молитва завърши с Ковчежника и Джуниър Уордън на пода на църквата, защото те не можеха да се изправят. (Аз заключих вратата, повиках съпругите им, и им казах, че техните съпрузи са долу в църквата пияни…пияни в Святия Дух).

Едно нещо е сигурно. Аз не заслужавах нищо от това. Но това е, което е 'благодатта' — незаслужената, не по заслуги благосклонност на Бог. Бог беше, който първи започна да се движи. Всичко, което аз направих беше да кажа, 'Да, Боже, аз съм гладен. Движи се в мен.'

Той си спечелил много приятели. Джулия Дан, пишейки в Каризма коментира, 'Неговата привлекателност е очевидна. Тя лежи в неговата абсолютна липса на ловък евангелизъм. Неговия необикновен стил и истинско желание да развихри духовно съживление в Америка улавя вниманието на харизматици, които са нетърпеливи да видят чудеса и знамения.'

Влиятелния харизматичен издател Стивън Стренг съветва внимателно в една графа в Каризма за да не би смехът да поеме, но казва: 'През миналата година аз отидоха да се запозная с Родни лично. Аз вярвам, че той е смирен, поучаем и искрен. Той изглежда решен да даде славата на Бог. Аз увещавам Родни Хауърд-Браун и другите, които виждат подобни проявления да бъдат внимателни, да изпитват духовете и да се подчиняват на благочестивия съвет за да държат това ново съживление в баланс. От друга страна, ние трябва да знаем, че значителни промени се случват в живота на хората когато радостта на Господа ги докосва.'

Родни се молил за един пастор от Винярд на име Ренди Кларк на едно събрание в Тулса. Кларк в последствие водил серии от събрания в Еърпорт Винярд в Торонто. Въздействието разтърсило света. През пролетта и началото на лятото на 1994 Родни също така се молил за влиятелните Британски църковни лидери Браян Джоунс и Тери Вирго. 'Времената на освежаване' в Британия започват да набират скорост в резултат от въздействието на тези мъже и влиянието на Торонто Еърпорт Винярд.

Всеки разбиращ служението на Родни Хауърд-Браун ще трябва да погледне неговата теология за 'помазанието.' Едно близко разглеждане на неговата книга Божието Докосване разкрива неговата перспектива.

Има голяма разлика между всеприсъствието на Бог и изявеното присъствие на Бог. Господ е всеприсъстващ, но Той не изявява или проявява Своята сила навсякъде. Когато Божията сила се изявява, нещо се случва. Ние четем в Лука 5:17, че силата на Господа присъстваше за да изцелява. Когато Бог се движи в някои ставащи неща, нещо се случва. Помазанието е осезаемо. То може да бъде усетено. Точно както електричеството е осезаемо, така и помазанието е осезаемо.

Другаде той използва познатият образ на вятъра за да опише как това 'изявено присъствие' или 'помазание' е схванато. 'Ти не можеш да видиш вятъра, но можеш да видиш резултатите когато той духа.'

Исус, се казва в Деян.10:38, беше помазан със Святия Дух и със сила. Бог беше с Него и изцеление и освобождение Го следваха. 'Всеки вярващ е помазан когато е новороден. Бог идва и прави Свой дом вътре в нас.'

Родни вярва обаче, че тези, които са призвани в петкратното служение от Ефесяни 4 — пастор, учител, евангелизатор, апостол и пророк — и които са отделени за тези задачи, ще имат 'по-голямо проявление на 9-те дарби на Духа, и по-голямо помазание отколкото миряните.'

Той използва аналогията на извор и река за по-нататъшно обяснение как помазанието на Святия Дух е направено осезаемо.
В Йоан 4:14 Исус каза, 'Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.' Искам да забележиш, че се казва извор. Писанието казва, 'С веселие ще начерпете вода от изворите на спасението.' (Исая 12:3). Можем да наречем това първо помазание, помазание на 'извор.'

'А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил' (Йоан 7:37-39).

В това писание, ние не виждаме просто извор, но нещо, което е по-голямо от извор. Виждаме река. С други думи, Ти можеш да имаш помазание на 'извор' когато се новородиш, и можеш да имаш помазание на 'река' когато си кръстен в Святия Дух.

Исус каза на учениците да чакат в Ерусалим за идването на Святия Дух. Той каза в Деяния 1:8, 'Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели.'

Родни призовава хората да въвлекат себе си в живота на Исус:

Учениците следваха Исус и виждаха чудесата и знаменията, които Той правеше. Той им каза, 'Този, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Татко' (Йоан 14:12).

Той изпрати Святия Дух за да ги упълномощи, за да отидат и да вършат Неговите дела. По-късно, когато Петър и Йоан бяха изправени пред главните свещеници и старейшините и им заповядаха да не проповядват или поучават в името на Исус, те казаха, 'Ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули' (Деяния 4:20).
Причината, поради която мнозина не получават повече сила от Бог е защото 'техният мисловен живот е далеч от Него.' Тези, които желаят да растат в 'помазанието' трябва да бъдат гладни за Бог да се движи и да имат твърд характер.
Ти трябва да желаеш Святия Дух. Трябва да ожаднееш за Него. Трябва да желаеш помазанието повече от всичко друго в живота. Трябва да го желаеш повече отколкото желаеш самия живот. Ти трябва да имаш сериозни намерения с Бог, стани сериозен с Бог. Това не е бърза разходка между редовете да ти бъде положена ръка на главата. Ти трябва да го желаеш, желай го силно от дъното на твоето сърце и от дълбочината на твоето същество. Викай към Бог, 'Прави каквото искаш да правиш, но моля Те, нека да бъда част от това. Извърши работа в моето сърце!' Бог може да извърши работа в твоето сърце.

Всеки иска служение, но никой не иска да плати цената, за да стане съдът, който Бог иска. Когато станем достатъчно гладни, за да направим каквото Той изисква, Бог ще ни изпълни с прясно масло.

Ако ние ще бъдем помазани, едно нещо, което трябва да направим е покаяние. Покаяние. Едно нещо, което едно дете на Бог трябва да може да прави повече от всичко друго е покаяние.
Това не е еднократно преживяване всъщност. 'Аз съм убеден в сърцето си, че това е постоянен процес за всяко дете на Бог. Ние трябва ежедневно да бъдем изпълвани със Святия Дух. Ние трябва ежедневно да пускаме Духът на Бога да идва върху нас. Ние трябва ежедневно да вкусваме от добрите неща на Господа.'

Понеже Родни вярва, че помазанието е осезаемото присъствие на Бог, той също така вярва, че присъствието може да бъде ограничено и че когато някои молят Бог да работи в тяхна полза, тяхното влагане в искане на помазанието причинява то да тече в тях.

Говорейки за жената с кръвотечението (Марк 5:28-29) той коментира:
В тълпа като тази, Исус трябва да се е сблъскал или докоснал до множеството. Обаче нещо се случи когато тази жена докосна края на Неговата дреха. Божествена сила или енергия, наречена 'дунамис' на гръцки, изтече от Исус в нейното тяло и тя беше изцелена.

Има много други споменавания на хора докосващи Исус, които са изцелени. В книгата Деяния, когато сенките на апостолите минаваха върху болните, те биваха изцелявани.

Исус плюеше върху хора. Той също духна върху тях и каза 'Приемете Святия Дух' (Йоан 20:22). Всичко това е точка на контакт, в която някой може да освободи своята вяра.

Има много примери за това в Библията от помазването с масло в Яков 5:14, до помазаните носни кърпички и престилки в Деяния 19:11, 12.

Той цитира 1 Тимотей 4:14: "'Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите." Когато вземеш ръцете си, чрез Духът на Бог, и ги поставиш на главата на някого, живота на Бог вътре в теб потича от теб в него.'

Родни за това е внимателен кой за кого се моли на неговите събрания. Като пътуващ евангелизатор и справящ се с огромни тълпи, организирането на 'служителски тим' изглежда по-силно.

На неговите събрания в Дома на Дърводелеца проникнал един магьосник, който се молил за хора, така че той сега поддържа тесни предпазни мерки и обикновено само той се моли за хора.

Той е наясно обаче, че съживлението няма да експлодира от служението на един мощен човек. 'Няма да има никакви велики мъже в идващото съживление. Няма да има никакви велики жени в идващото съживление. Ще има обикновени мъже и обикновени жени с велик Бог. Те ще се изправят и ще разказват историята за кръста.'

С това в ума той често призовава всички пастори в събранието и се моли Господ да им предаде прясно помазание. Каризма докладва за резултатите от съживлението.

Някои от тези, които са враждебно настроени към текущото обновяване се хващат за корените на Родни в движението Слово на вяра, особено времето му като пастор в църква Рема на Рей Мак-Коли в Йоханесбург.

Движението Слово на вяра в никакъв случай не е сцепителна група, но в неговия лагер двата най-големи профила учители са Кенет Хегин и Кенет Копланд. Тяхното учителско наблягане получава значителна критика от петдесятно/харизматичното движение. Професор Чарлз Фарах пише за предполагаемото естество на част от това, което е било поучавано по отношение на изцеление и изобилие (Из Върхът на Храмът). Дан Мак-Конъл търсил да докаже сходства между тяхното поучение и стилът на групите Християнска Наука (Друго Евангелие). Ханк Ханеграаф, пишейки в най-продаваната книга Християнство в Криза разглежда тяхната теология за християните като 'малки богове' и вярата, че Исус умря 'духовно' в ада и буквално стана греховен.

Няма място тук да бъдат разопаковани доводите. Задоволявам се с това да кажа, че мнозина чувстват, че някои от поученията на слово на вяра отиват отвъд границите на общоприетото. Аз несъмнено го чувствам по същия начин.

Аргумента следователно е следният: Хауърд-Браун е от лагера на вярата; те са неортодоксални; това 'време на освежаване' следователно е измама.

Това не е толкова просто, обаче, поради няколко причини. Първата е поради основната независимост на мнение на Родни. Той дава кратко изповядване в своите книги за различни спорни харизматични доктрини или спорни области:

За грубото пастируване: 'Бог не дава на служителите правото да си присвояват Неговата власт или да бруталничат над овцете.'

За фанатичните езици: 'Някой хора мислят, че Той каза, "Ще приемете езици." Колко добри са езиците без силата? Ние имаме много бърборещи вярващи с много малко сила.'

За крайното духовно воюване: Родни описва някои теологии за духовното воюване като забавления, 'Скъпи, аз избухвам срещу дявола.' 'Великите души на победителите никога не се отдават на такива навици.' Той съветва да вършим делата на Исус и предупреждава за 'доктрини произлизащи от нововъведения.'

За пророкуването: Родни твърди, че това трябва да бъде 'потвърждение,' а не 'информация.' Той предупреждава, че постоянното 'неточно пророкуване' причинява разочаровани хора да пропуснат истинското пророческо слово.

За отговорността: Родни предупреждава за лидери, които 'нямат взаимоотношения с никого' и са обградени от хора постоянно казващи 'да.' Той предупреждава, че щом работят с кредити кризисните писма стават неизбежни.

Друг признак за неговото независимо мнение е неговия признателен дълг към съживителя от 19-ти век Чарлз Фини, който като Родни става известен в края на 20та си годишнина, и също така вижда сцени на голяма емоция в совите събрания. Той също е почитател на петдесятния изцелителен евангелизатор и 'мъж на велика вяра,' Смит Уигълзуърд.

Родни не се страхува да държи собствените си независими мнения и нито иска, нито може лесно да бъде измамен.

Той няма да бъде въвлечен в критика на Хегин и Копланд. 'Те са честни хора. Не можеш да напуснеш тяхното присъствие без да знаеш, че си бил с някой, който обича Исус с цялото си сърце. Мога ли да се изправя и да кажа, че не приемам тези мъже, че те не са от Бог? Не, ни най-малко. Аз ги познавам. Наблюдавал съм живота им.'

Това е умерено с определеното изявление, 'Желая ли да популяризирам, гледайки към този лагер? Не, ни най-малко. Аз не съм част от лагер.'

Онези, които имат желание да претърсят от край до край книгите на Родни ще открият близки до Словото на вяра коментари. 'Аз вярвам в просперитета,' твърди той…Винаги когато словото на Бог е изговорено с вяра от устата на някой вярващ Божията изцелителна сила се активизира…Павловият трън в плътта не беше болест.'

Но има също така енергични критики на прекаляването на служението на вяра и признаци за по-умерена петдесятна ортодоксалност. 'Това съживление на последните дни няма да дойде чрез отделна група или деноминация. По-скоро, то ще дойде чрез измита в кръвта църква…'

Споменаването на кръвта на Христос е поучение даващо мнението сред някои учители на Слово на Вяра, че кръвта на Христос не е изкупила нашите грехове.

Някои учители на вяра вярват също, че нашите думи могат да бъдат творчески и че това е поради 'закони,' които Бог трябва да почете. Родни е напълно ясен, че властта е изцяло на Бога. 'Тогава Господ ми каза, "Ти си просто съд, чрез който Аз тека. Ти не можеш да заслужиш това помазание; то е давано както Аз желая. Ако ти дам ключ и ти можеш да го вземаш по всяко време, ти ще започнеш да си мислиш, че всичко е от теб, а не от Мен. Понеже знаеш, че Аз съм Този, който върши това, ти ще Ми даваш цялата слава."'

Споменавайки за жената, която станала от инвалидната количка в Джуно, Родни коментира своето схващане на изцелението: 'Ако Бог иска да слезе и да изцелява, нека слезе и изцелява. Това е работа на Бог.'

Тази позиция, в общи линии подобна на позицията Винярд, е в някои области далеч от войнстващият 'изискай своето изцеление' характер на някои учители на вяра.

В своята брошура Идващото Съживление той също е откровен в своето предупреждение за крайното поучение на вяра:

Ти се опитваш да говориш с хора. Може би задаваш прост въпрос: 'Как я караш днес?'

'Аз съм благословен. Слава на Бога, алилуя, аз съм праведността на Бог в Христос Исус. Алилуя. Аз не мога да се проваля, и няма да се предам. Алилуя, аз съм главата, а не опашката!'

'Братко, как си?'

'Благословен съм, братко. Слава на Бога.'

Но когато погледнеш през прозореца, колата му е взета на буксир!

Ако дойде човек с патерици и го попиташ, 'Как си?' той ще каже, 'Аз съм изцелен и цялостен. Алилуя, нямам проблем.'

В някои случаи, ти никога не можеш да се свържеш с някои хора!

Тогава идват крайностите. Всеки трябва да има часовник марка X и да кара кола XYZ, или няма помазанието. И всеки трябва да се съгласява с теб. 'Ще се съгласиш ли с мен, братко? Моля те, съгласи се с мен.'

'Бил съм в някои църкви в Щатите, където говорителят се изправя и казва, 'Днес искам да говоря за 20 начина да станеш проспериращ и да имаш нова кола.'

Мисля си, 'Боже, имай милост! Ние сме с всичкия този боклук. Кой го е грижа каква кола караш ти? Бог не Му пука каква кола караш.'
Цялостната му позиция може би би била най-добре разбрана в неговото разбиране за единството.
Ще бъда честен с вас. Има служители, с които аз лично не съм съгласен. Но ще ви кажа, че знам без сянка на съмнение, че ръката на Господа е върху техния живот. Радвам се, че много животи са били докоснати от силата на Бог чрез техните служения. Трябва да бъдеш духовно затворен за да не видиш, че Бог ги използва, дори ако не си съгласен сто на сто с техните поучения или начина, по който те гледат на нещата. Ако можем да приемем несъгласията, ние можем всички заедно да изкачим планината.

Няма просто обяснение за загадъчността на Хауърд-Браун. Задоволявам се с това да кажа, че прекаленото му отмахване като крайното слово на вяра не е достатъчно да даде ясна представа за неговото мислене представено по-горе.