Благословението от Торонто



страница7/11
Дата26.12.2017
Размер1.86 Mb.
#37596
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

7 - Божият пръст

Когато дойдат обновяване и съживление, каквито изглежда се появиха през 1994, как може християнинът да отсъди кое е от Бог и кое е повърхностно? Джонатан Едуардс, водач на съживлението през XVIII век, имал мъдрост за онези, които търсят отпечатъци от пръстите на Бог.

Джонатан Едуардс бил значителна фигура в съживлението, което помело Нова Англия между 1740 и 1742. Един преобразен служител, чиито книги са публикувани от консервативното издателство Знаме на Истината, Едуардс бил неемоцинален ентусиаст. Неговите съчинения започнали да се разглеждат като класически. Книгата му Разграничаване на Маркс от Работата на Духът на Бог (Знаме на Истината) е пълна с мъдрост за онези, които търсят да разберат сегашната вълна на освежаване и обновяване.

Джонатан Едуардс установява своите основни правила веднага като насърчава читателите си да избягват 'предоверяване' и да 'изпитват духовете' (1 Йоан 4:1), така както да избягват да бъдат измамвани от фалшиви пророци. Той е наясно, че ние трябва да 'вземем Писанията за наш пътеводител.'

После той поглежда обикновените възражения за съживление, предлага положителен плод и насърчава внимателно водачество от църковните лидери на деня.

Нека първо да погледнем отговора му на възраженията за съживление.


Необикновеното и извънредното

'Каквото и да е използвала църквата, това не е правило, чрез което ние да 'съдим,' предупреждава Едуардс. В правилата на Писанието той забелязва: 'Ние не би трябвало да ограничаваме Бог където Той не ограничава Себе Си.' Нищо, че умовете на хората са може би много повлияни и раздвижени до силни емоции на страх, печал, желание, любов и радост, но тази промяна може да дойде и спокойно, той съветва читателите си да не падат в капана на онези, които се присмиват на новото и необикновеното естество на Петдесятница (Деяния 2:13; 26:24).

Да не очакваме ли Петдесятен вид явления, предполага той, по време на това 'последно и велико изливане на Божия Дух, което ще бъде в последните времена на света?'
Възражения за физически въздействия

Той отбелязва, че някои са връхлетени от 'сълзи, треперене, стенания, силни викове, телесни агонии, или отслабване на телесната сила.' Едуардс доказва, че това не е убедително доказателство, че Бог работи, но напълно е възможно това да е поради 'въздействието на Божия Дух.' Той доказва, че Писанието нито 'изрично или заобиколно изключва такива въздействия върху тялото, нито пък разумът ги изключва.'

Той изглежда предлага, че ако умът е щампосан с 'нищетата на ада' или други аспекти на величието и страховитостта на Бог, не е чудно, че човек ще трепери. Той се позовава на времена на война или опасност като източника на голяма емоция и не е изненадан, че осъденият грешник ще усети силно същото.

На тези, които спорят, че няма Новозаветен прецедент, той отговаря: 'Никой не предполага, че има някаква нужда от изрично Писание за всички несъществени неща, второстепенна проява на вътрешната подбуда на ума.' Какво да кажем, пита той, за падането и треперенето на тъмничния началник във Филипи когато беше засъден? Не извикаха ли учениците от страх по време на бурята (Матей 14:26)?

Едуардс е малко нетърпелив с онези, които възразяват на тези основания. Той ги описва като лекомислени, и се чуди с каква власт възразяващите ще съдят нещо положително. Той съветва да се гледа 'коренът и причината' на нещата и да се търси да се различи плодът в живота на човека.
Безполезна публичност

Някои изглеждат ядосани, че съживлението 'причинило забележителност, видимост и явен смут.' Какво да кажем за опозицията срещу ранната църква в Ерусалим или Самария, Антиохия, Ефес и Коринт?


Сънища и видения

Онези, които са докоснати от Духа имат живи сънища и видения. Едуардс е предпазлив за това как се тълкуват, но енергично отрязва тези, които биха ги презрели. 'Аз дръзвам да привлека вниманието на всеки човек с великите способности в ума, дали е способен да се справи със своите представи за Бог, или Христос, или с нещата от друг свят, без въображаеми представи присъстващи в размишленията му.' Не е довод, че Духът не работи, отговаря той, просто защото някои са ударени от 'някакъв вид екстаз.' Той нито поставя тези сънища и видения на равно с библейските пророчества, нито внася 'помощта от дявола в обяснението, което ние даваме за тези неща.'


Емоцията на тълпите

Едуардс няма проблем с идеята, че някои са повлияни от въздействието на Духа върху други.

Доказвайки тези въздействия понякога с високоговорител вместо с думи, той заключава, че 'това следователно не е довод срещу добротата на въздействието на хората, които са силно засегнати гледайки други.'

Той отбелязва, че някои посредством разпространяване на Евангелието произвеждат слушатели с 'камениста почва,' но е непреклонен, че дори повечето интелектуални мъже и жени вземат решения, които не са рационални, линейно логични, и че са били движени от неизказано послание в печалта или радостта на други и че не е погрешно, ако е подсилено от провъзгласеното слово на Бог.

Едуардс изглежда предвижда, че Бог работи както чрез суверенни действия така и чрез свидетелството и примера на вярващи, и цитира Зах.8:21-23: 'И жителите на един град ще отидат в друг и ще рекат: Нека отидем незабавно да искаме Господното благоволение, и да потърсим Господа на Силите. Ще отида и аз. Да! Много племена и силни народи ще дойдат за да търсят Господа на Силите в Ерусалим, и да искат Господното благоволение. Така казва Господ на Силите: В ония дни десет мъже от всичките езици на народите ще хванат, да! ще хванат полата на един, който е юдеин, и ще рекат: Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.'
'Но, Господи, някои от тези хора са толкова крайни!'

Когато чета тази глава на Едуардс, аз се чудя дали неговото остроумие е преднамерено или дали просто чета хумор от неговите виждания. Едно от неговите най-големи ударения в книгата му се движи както следва: 'Ние трябва да вземем предвид, че целта поради която Бог излива Духът Си е да направи хората святи, а не политици.' Нищо, че някои, които изглеждат докоснати от Духът са 'неблагоразумни и нередовни' той отразява: 'Не е чудно, че в смесено множество от всички души — благоразумни и неблагоразумни, млади и стари, със слаби и силни способности, под силно влияние на ума — има много, които се държат безсрамно.'

Той е непреклонен, че 'хиляди безсрамници не ще докажат, че работата не е от Духът Бог.' Поддавайки се на слабостта на човешката природа и остатъка от грях даже и в повечето ревностни вярващи, не е странно, че има някои с нищо недопринасящо поведение. 'Какво да кажем за църквата в Коринт?' изгърмява той, предупреждавайки за темата, 'или за апостол Петър, който беше конфронтиран от Павел при неговото колебаене да яде с вярващите езичници?' (Галатяни 2:1-13).
Грешни присъди и заблуди на Сатана

Без новия спомен на думите на Господа, който учениците имаха, ние сме на границата да бъдем способни да грешим, доказва той. Нито трябва да бъдем изненадвани, ако има 'фалшиви чудеса по същото време, от ръката на дявола.' Истински чудеса се случваха в библейските времена, въпреки това обаче имаше фалшиви изцелители. По-нататък той доказва, че някои могат да са благочестиви и все пак в някои неща да се заблуждават. Той особено се обръща към въпроса за пророчеството. Много отговорни харизматици днес биха споделили своя спор, даже когато зависят от вземането под внимание на пророческо бебе като са изляли пророческа помия.


Груби грешки и скандали

Войнственото преследване на баланс на Едуардс е поддържано, дори в лицето на най-лошите крайности. Той предупреждава за вина чрез свързване. Едно изучаване на църковната история ще покаже, предлага той, че няма 'случай на някое голямо съживяване на религия,' което да няма 'свидетелство за избуяла ерес.' Евр.6 загатва, че онези, които са познали Духът пак могат да паднат в грешка. Юда, един от вътрешния кръг на Исус, се оказа морално пропаднал човек. Николай, един от дяконите на Ерусалимската църква, е считан от някои за глава на Николаитската секта, толкова здраво порицана в Откровение 2:6.


Адски огън и сяра

Бяха ли изплашили проповедниците на деня своите слушатели в кралството? Едуардс спокойно отговаря на удара с удар: 'Ако съм в опасност от отиване в ада, аз щях да бъда щастлив да знам колкото е възможно повече за ужасът му.' С животи и вечни съдби на клада, страстното проповядване трябва да бъде очаквано.

Отговаряйки на критиката, че хората са изплашени по пътя за небесната врата, той отразява: 'Аз мисля, че това е благоразумно нещо хората да са уплашени далеч от ада.'
Плодовете на съживлението

Реагирайки внимателно на критиците на съживлението, Едуардс стопля същината на своето представяне. Какви са положителните плодове, изразени в Писанието, за едно истинско движение на Бог? Той очертава пет:




  1. Исус е прославен

Когато Святия Дух идва, личността на Исус е почетена от всички, които наистина са докоснати. Едуардс вярва, че това ще се разлее от интелектуално съгласие в свидетелство, изявление и изповед, че 'Христос е Господ.'

Това е Духът, убеждава той, ако слушателите се трогнат да 'повярват в историята на Христос когато Той се яви в плът — и че Той е Синът на Бог и беше изпратен от Бог да спаси грешниците, че Той е единственият Спасител и че те стоят в голяма нужда от Него.' Дявола не произвежда фалшиво съживление с този вид плод. Едуардс вика гръмогласно: 'Той смъртно мрази историята и доктрината за [Христовото] изкупление.' Това не е намерението на дявола да види Христос прославен и да се следва Неговата мъдрост (1 Коринтяни 12:3).




  1. Отделяне от себично удоволствие или печалба

Едуардс цитирайки 1 Коринтяни 2:15-16, доказва, че 'света,' който вярващият вече не обича, се отнася за покварите и похотите на хората, и 'постъпките и нещата, с които те се задоволяват.' Духът работи, предлага той, ако има подчиняване на човешките желания за 'удоволствието, изгодата и почитта на света.'

Само неразумният, твърдо предлага той, ще каже, че дявола прави хората 'по-внимателни, любознателни и бдителни да различават кое е грешно, и да избягват бъдещи грехове; и така повече да се страхуват от изкушенията на дявола, и да бъдат по-внимателни да вземат предпазни мерки срещу тях.'

Ти може да не харесваш пищенето, припадането или викането, загатва той, но ако начинът на живот е променен, тогава това е Святия Дух, който работи. Сатана не изгонва Сатана (Матей 12:25-26).


  1. Глад за Писанията

С друго съдържателно изречение Едуардс загръща истината с големи познания по начин, който ние можем да схванем. 'Дух на заблуда няма да склони хората да търсят упътване от Божиите уста…Всяка тема е хвърлена на мъчение от старата змия.'


  1. Живеене в истина

Святия Дух работейки в съживление води мъжете и жените към истината, няма заблуда. Ако хората осъзнаят своя бунт и собствената си безпомощност и са благосклонни към здравата доктрина, ние трябва да сме благодарни на Бог. Вижте плодовете, продължава той. Бъдете повече отворени и не толкова предпазливи.


  1. Обичане един друг

Когато Духът на Бог работи, Той 'потушава кавгите сред хората, дава дух на мир и доброжелателство, предизвиква към действия на външна любезност и сериозни желания за спасението на души, и причинява удоволствие на тези, които се показват като децата на Бог и последователите на Христос.'

Тази любов може да бъде фалшифицирана от себичността и измамата, но истинската християнска любов е белязана чрез смирение и търпение (1 Коринтяни 12:4-5).

Смирението и любовта са страни от характера на Бог и се движат противно на белезите на дявола, злоба и гордост.
Доводът на Едуардс достига кулминационна точка като подтиква читателите си по-скоро да забележат плодът на променени животи, отколкото въпроса "какво означава суверенен Бог…служещ да доведе това.' Плодът от променен начин на живот превишава 'хиляди такива малки предмети' основни чудатости, нередности, измами и скандали.

'Дяволът,' убеждава той, може да търси наподобяващи видения, откровения, пророчества и чудеса,' но не може да заведе хората в истината, да превъзвиши Исус, или да причини истинска нравствена промяна в живота на хората.


Предупреждения и насърчение

Едуардс сега се подготвя за последната обиколка. Той си е сложил рицарската ръкавица на възражения и установява позитивните плодове на обновяване. Сега той трябва да продължи по трасето, въоръжен с практична мъдрост и предпазлив от клопки.

Той по-рано допусна, че съживлението е заразително в някои отделни случаи. Той също изтъква, че то може да избухне спонтанно. Той твърди, че като дойде време плодът на промяната ще изплува и говори за хора добре познати от него и които е наблюдавал няколко месеца.

По-нататък той забелязва, че мнозина, които са връхлетени от сълзи, треперене или стоят повалени 'в пълно упражняване на тяхното мислене' и впоследствие 'са можели да дадат описание на подробностите от техния ум.'

Той установява собственото си открито съчувствие с тези, които биха се вайкали за разрушаването на обичайния ред на нещата. Той обаче не се кани да бъде легалистичен. Ако това се случва, случва се. 'Аз вече не мисля, че това е объркване или нещастно прекъсване, ако едно общество се събере на полето да се моли за дъжд и бъде прекъснато от своето упражнение от обилно обсипване на дъжд.' Истинността на някоя духовна промяна, предупреждава той, не се свързва със своето физическо въздействие, но с дългосрочното й въздействие върху живота на вярващият.

Той има няколко практични предупреждения и насърчения:




  1. Нуждата от мъдро лидерство

'Хора в такива обстоятелства стоят в голяма и продължителна нужда от водачи, а техните водачи стоят в продължителна нужда от много повече мъдрост отколкото те самите притежават.'


  1. Предпазливост пред критика

Той дава тържествено предупреждение: 'Нека всички оттук нататък да бъдем внимателни, не посредством противопоставяне или да правим нещо в най-малката пречка; но, напротив, да правим това, което можем за да го подпомогнем.'

Той предупреждава онези, които са нарекли това работа на дявола да внимават да не съгрешат против Святия Дух. Той спомага за 'принцип на благоразумие,' че е нито много ентусиазиращо нито просто зрелищно.

Той иронично забелязва: 'Ако искат да видят Божието дело вън от трудности или препятствия, то ще бъде като глупаци чакащи на брега на реката да накарат всичката вода да се махне.'

Не бъдете като онези, които се молеха за идването на Христос, предупреждава той, и тогава нито Го признаха нито Го приеха.

Не се осланяйте на критиките от втора ръка, съветва Едуардс. Той се обръща към поуката на Гамалиил, който каза, че ако делото на апостолите не беше от Бог, то няма да доведе до нищо. Ако беше, техните противници щяха да се борят с Бога.

Махнете оградата, умолява Едуардс своите другари служители, като ги подтиква да се включат, предлагайки, че мълчанието е вид тайна опозиция. 'Този, който не е с нас е против нас.' Не предизвиквайте Бога, увещава той.




  1. Стой смирен

Бъдете внимателни за духовна гордост. Пазете се от мислене, че 'тайната на Господа е особено с нас' или че ние сме ' необикновени посланици на небето.'

Едуардс после споделя своите размишления за необикновените дарби на Духа и вярата му, че любовта е далеч по-важна отколкото тях. Той не желае възстановяване на тези дарби. Много от онези, които обикновено го цитират, включително и аз, ще искат да не се съгласят с него по този въпрос, докато вземат под внимание неговото предупреждение за крайностите. По-нататъшните глави на тази книга ще разгледат с подробности пасторската отговорност за развиване на пророкуване.




  1. Не презирай умът

При мощното движение на Духа, някои са склонни да пренебрегнат човешкото учене и изучаване. Бог Си послужи с Павловата ученост също както с мъдростта на Соломон и Мойсей.

Едуардс не отрича възможността от спонтанно говорене и вдъхновени от Духа думи. Той горещо насърчава гръбнак от система, обаче, особено в приготвяне за проповядване, така че хората да могат както да разберат така и да научат словото.




  1. Порицаване на другите

Едуардс не е склонен вярващи да предизвикват други относно доктрина, както предишното му споменаване за спора между изгледите на Павел и Петър.

Той става лиричен, обаче, относно онези, които създават повече основни присъди за други християни, и ги порицава като злонамерени, лицемери или невежи за 'истинската вяра.' 'Само Бог може да познава човешките сърца' (3 Царе 8:39; Римляни 14:4). Предавайки собствената си гордост, предразсъдък и пристрастие, ние трябва да бъдем внимателни да не осъждаме другите.

Той също предупреждава онези, които са приятели на съживлението да се пазят от 'гневно усърдие' когато отговарят на критици. Бъдете като Христос, съветва той, който остана мълчалив и величествен пред лицето на нападките. Бъдете като Павел, който насърчи Тимотей да бъде 'нежен с всички хора...с кротост да обучава онези, които им се противопоставят.'


  1. Баланса между формализъм и свобода

Едуардс предупреждава за твърд формализъм, но изглежда предпазлив за нововъведение заради новост. Не презирайте традицията, изглежда, че казва той. Изразявайте чрез най-подходящите средства за хората, на които говорите (1 Коринтяни 9:20-23).

Ние можем да научим много слушайки гласът на църковната история и мъдростта на онези, които са се срещнали с подобни ситуации като нашите и вече са претърсили Писанията.

Със словата на Едуардс за загадъчния отзив на неодобрение на предна линия в моя ум аз търсех внимателно да обмисля количеството материал, който вече използвах да критикувам това, което понастоящем се случваше. Държейки своите алчни опасения в ранните дни на това освежително време, аз мога лесно да разбера искрените съмнения, които някои могат да имат. Библейският модел на Беряните, които претърсиха Писанието за да проверят това, което бяха чули и видяли е добър за следване.

Ясно е от Писанието,че макар че църквата трябва да бъде внимателна в съденето на сърцата на мъже и жени, има отговорност за всички нас да бъдем внимателни и проницателни. Павел порица Петър за изпадане в легалистични становища срещу нееврейските вярващи. Посланието на Йоан ни насърчава да "изпитваме духовете.' Казано ни е да открием какво вярват относно Христос тези, с които си имаме работа.

Във време като това, когато странни или необикновени неща се случват в националния църковен живот, често изглежда, че хората изоставят собствената си библейска проницателност и проявяват скрита непоносимост и нетърпеливост. Понеже тези въпроси са толкова сериозни за толкова много хора, една нелюбезна дума или мнение от болно мислене може да подкопае или да разруши, вместо да освети и да коригира. Изглежда, че мнозина са готови да говорят от осъждащо мнение с малко мислене за последствията.
Моментални присъди

Лесно е да се отхвърли нещо, защото сме предпазливи за ключовия персонал, който е въвлечен. Един пастор, с когото се свързах по време на моето проучване, отхвърлил възможността за съживление или обновяване когато научил кой бил въвлечен. Мнозина от нас познават хора, които се държат за крайни доктрини или постъпват нечувствително, но после стават зрели и милостиви. Отхвърлянето на нещо от старата история не дава позволение за промяна и напредък.

Други посещават едно събрание, гледат това през собствената си решетка, напускат събранието и го порицават енергично. Разбрали ли са те наистина какво се случва в живота на хората? Разбрали ли са дали църквата още е в 'изкривена наука' от гледна точка на уместна проницателност и чувствителна дисциплина?

Бихме ли напуснали Коринтската църква, необузданите хора в техните дни, заради техните еретични средства, или като Павел, признаваме тяхната пламенност и търсим да донесем нежно порицание?


Неизследвано съдене

Една неотдавнашна брошура в тираж прави обширни изявления за служението на една особена група от църкви. Повърхностно четене на книги от тази група, четене на списания и слушане на касети би причинило някои разумни личности да оспорват точността на твърденията. Друга брошура в тираж жигосва някои като демонизирани на базата на вестникарски слух.

Не е изненадващо, че света ни смята за крайни и ограничени фанатици, ако даваме мнения, които ще помогнат да оформят становището на онези, които ни се доверяват без да са сигурни, че нашите факти са правилни и сведенията ни пълни.
Несправедливо съдене

Ние трябва винаги да се стремим да дадем на тези от приемащата страна на критиката шанс за отговор. Този процес обикновено би станал в отговор на нещо, което е било написано от организация или някой въвлечен човек, и което е предизвикало спор. Това им дава възможността да сложат своите виждания в контекст.

Ние трябва да излезем публично само когато усетим, че енергични диалози 'зад сцената' са се случили вече и че не е явна никаква позиционна промяна.

Обезпокояващо е, обаче, когато християни просто се отмахват един друг на базата на слухове и на придирчиво четене. Всяко публично порицание, в църква или в печат, което не е спазило принципа от Мт.18:15-17 трябва да бъде поставено под въпрос.

Срещнали ли сме с местните представители на тези, които критикуваме? Имало ли е свидетели? Една прочута критика на частно движение, текущо цитирана от мнозина, е базирана на не свидетелски, неофициален коридорен разговор, който беше отпечатан без потвърждение от нападнатото лице, че е цитиран правилно.

Бил ли е издигнат въпроса за тези, които критикуваме при местното, националното или международното лидерство? Само когато сме търсили диалог и той е бил безцеремонно отказан или не е успял, можем справедливо да изложим на показ нашите обществени опасения за назовани индивиди или организации в тялото на Христос.



Законни и незаконни съдения

Ловци на ерес се наслаждават да играят играта на виновност чрез общуване. Сравнете това, което се случва днес с активността на една група в историята, и вие можете бързо да си припомните сегашните не общоприети становища на тази група, и така да бъдете предупредени, че вие сте на хлъзгавия наклон към ерес.

На тази основа ние бихме отсекли Уесли и Дж. Ц. Райл от нашия лист на благонадеждни духовни източници защото части от Методизма и Англиканизма са били превзети от еретици и библейски подлеци.

Духът на теологично съвършенство преследва нашите диалози. Повечето от нас не пишат напълно за Лутер, защото той е бил антисемит, ние не отмахваме Уесли, въпреки неговото небалансирано съвършенство.

Ние уважаваме Калвин, въпреки факта,че той е използвал общественото положение срещу неприятелите си. Ние уважаваме генерал Бот, въпреки неговото отстраняване на кръщението и причастието от практиката на Армията на Спасението.

Понякога ние ще искаме да предизвикаме системните мнения на нашите вярващи другари, и може, след диалог, да сигнализираме голямата църква за нашите безпокойства. Но не дължим ли това на всеки друг, като християни другари, и на името на Господа, на когото се покланяме, да бъдем по-внимателни за увличане в съдене? Има толкова много изложени на риска заради нас да бъдат готови за борба един с друг.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница