Благословението от Торонто



страница8/11
Дата26.12.2017
Размер1.86 Mb.
#37596
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

8 - Тресене и възбуждане

Отразяването на медията за така нареченото 'Благословение от Торонто' често се специализира в крайни физически реакции преживяни от някои. Феномените на тресене, смеене, поваляне и визуални преживявания по никакъв начин не са новост в съвременната църковна история. Те са били отличителна черта на харизматичния църковен живот от първите раздвижвания на съживление в началото на 60-те, и спечелват голяма известност когато движението Винярд започна да въздейства на Обединеното Кралство. Но те никога не са били толкова силни или толкова широкоразпространени.

Когато духовното вълнение нарасна през юни 1994, някои бяха вече предвидили, че феномените на обновлението щяха да причинят спор.

Ник Кътбърт, познат за мнозина със своята пионерска работа с Бирмингамския Център Исус, сега е пасторът на 400-членната църква Общение на Брега на Реката. Той казва:


По средата на едно неотдавнашно събрание, където много неща се случиха, аз почувствах, че Господ ми показа една река вливаща се в море. Непроницаемите граници на църквата бяха променени от широко отвореното море — църквата излиза в света. Но устието на реката е опасно и често бурно място. Аз почувствах, че Бог ми казваше, че ни предстои бурно време на подготовка за Неговите велики движения.

Това време е особено проверка на водачество. Ако не се отнесем правилно с него то ще предизвика разрушение и деление в църквата. Ние се нуждаем да бъдем освежени и освободени, но трябва да залепим себе си за Писанията и библейското разбиране или ще претърпим корабокрушение.


Да останем 'залепени към Писанието' е инстинктивна реакция на повечето, но как да бъдат тълкувани Писанията?

Две ключови изявления, и двете широкоразпространени, повтарят възгледите на Джонатан Едуардс, който напомня на читателите си, че Писанията не обслужват всеки възможен случай.

Джералд Коатс, поставяйки ръководни принципи изпратил на Пионерски лидери през август 1994 изложение на своите изгледи:
Има изобилие библейски материал обхващащ всички тези аспекти, прояви и реакции на присъствието на Духа. Някои могат да гледат библейските показания за тези прояви като слаби и редки. Но е прието сред библейските учени и евангелските кръгове, че важността на един въпрос не може да бъде измерен основавайки се на това колко пъти е споменат в Писанието.

Например, фразата 'новороден' е спомената само два или три пъти в целия Нов Завет; разчупването на хляба е споменато в шепа събития; танцуването, докато е споменато от нашия Господ от гледна точка на това как хората реагират на Неговото служение (Лука 7:32), въпреки това не е споменато в посланията. Но е трудно да се повярва, че в култура, където танцуването в празнични събития не беше само приемливо, но поощрявано (вижте Псалмите!), че след като Месията е дошъл, преживяно е прощение, групи хора са били примирени и дарбите на Духа са били изливани на хора, те спират да танцуват!

Преди да погледнем на някои от проявите на Духа, или на хора отзоваващи се на Духа, ще трябва да отбележим, че Библията не е дадена толкова, че да можем да докажем всичко с текст. Повечето евангелски християни понастоящем са ангажирани с голяма сфера активности, за които няма доказващи текстове.

Има неща, които Бог утвърждава в Писанието и ние ги наричаме библейски. Но има много неща, които са явно небиблейски. Библията не е учебник, а изпитана книга. Ние чертаем нашите преживявания до Писанието за да проверим дали са от Бог или не.

Нещата, в които повечето християни са въвлечени без да са потвърдени от много библейски факти включват църковни сгради, причастие/Господна вечеря (където хора не ядат храна или дори не говорят един с друг), евангелието се проповядва на друговерците в 18:30 всяка неделя вечер, затвори очите си когато се молиш, седни когато се молиш, моли се преди ядене, неделни училища, младежки събрания, женски събрания, и дори ежедневно сутрешно време за тишина! С това не искам да кажа, че тези неща са грешни. Въпросът е, че Бог иска да пораснем, и между тези неща, които Той специфични утвърждава и други, които специфично неутвърждава, на нас ни е дадена свобода да развием широка сфера на активности.

Същата свобода важи за проявите на Святия Дух и за реакциите към Святия Дух (мисля, че беше изтъкнато, че даже една проява е някакъв вид реакция на присъствието и подтикването на Святия Дух).


Бил Джаксън от Чеппейн Винярд, Чикаго, в един обширен документ, Какво се Случва в Света с Нас?, широкоразпространен из различни Винярд църкви, също така се залавя решително за трудната работа на тълкуването.
Когато питаме, 'Библейско ли е това?,' ние вероятно питаме за това, което обикновено се нарича 'доказващ текст.' Доказващ текст е част от Писание, което когато е взето в контекст, утвърждава точната позиция, за която говорим. За да проверим дали тези феномени са библейски, ние трябва да формулираме някои основни правила за твърдо тълкуване.

Има три основни доктринални заглавия в Библията:



  1. Християнска теология (това, което християните трябва да вярват)

  2. Християнски етики (как трябва да се държат християните)

  3. Християнска опитност или практика (това, което християните трябва да правят)

Ти можеш да наречеш един стих/пасаж доказващ текст когато писателят заявява, какво Бог иска от нас да вярваме, да правим или да практикуваме. Тези текстове могат да бъдат наречени 'първостепенни.'

Има много убеждения, поведения и практики, които не са ясно поучавани, но по-скоро са загатнати. Тези текстове могат да бъдат наречени 'второстепенни.' Това не означава маловажни, само защото не е намерено ясно изявление.

Нека да вземем кръщението например. Библията ясно заявява, че християните трябва да бъдат кръщавани. Има първостепенен текст, който казва това в Матей 28:19. Как трябва да бъдем кръстени, от друга страна, никога не е било изрично заявено. Ето защо различни групи кръщават по различни начини. Има, обаче, ясни библейски пасажи, които показват, че е Било нормално в ранната църква да потапят хората във вода. Дори думата 'кръщавам' означавам потапям. Това не доказва, че този е начинът, по който църквата трябва да кръщава през цялото време. Това, обаче се подразбира. Поне малко това илюстрира, че това е, което се е правило. Начина на кръщение, следователно е второстепенен, а не първостепенен въпрос.

Когато имаме работа със свръхестествен феномен, ние имаме работа с християнска практика. Няма първостепенни текстове, които ясно заявяват, че християни са падали, тресяли са се или са изглеждали като пияни през сезони на официално Божествено посещение (въпреки че има първостепенни текстове отнасящи се за пророческо откровение), но има голямо количество второстепенни (запомнете, второстепенни не означава невалидни или маловажни) текстове, които илюстрират, че тези са били някои от отговорите на хората в моменти на официално Божествено посещение.


По-късно в тази глава ще бъде направен един по-голям преглед на феномените, със съответни писания.

Уес Кемпбъл, от Канадската Винярд Нов Живот, в един документ написан през 1992, отразява физическия феномен. 'Много често Библията ни казва какво да правим, но не и как. Тя заявява абсулюти, но не форми. След XVI-ти век мнозина реформатори унищожават църковните органи, защото те не са "открити в Библията".'

Кемпбъл ни подтиква да възприемем 5 критерии когато разглеждаме физическите феномени.


  • Съобразено ли е това с изричното или загатнатото Слово на Бог?

  • Издига ли това в основата си Господ Исус Христос?

  • Атакува ли това царството на тъмнината?

  • Произвежда ли това духовен плод?

  • Какъв е характерът на тези, които са въвлечени в практиката?

Като напредваме през изпит на феномените, съществения тласък на Кемпбъл ще изплува в дадения съвет или в извинението предложено от различни лидери.

Евангелски лидери, не се противопоставяйте на Протестантската предпазливост да се позовават на църковната история или на традицията, гледайте историческата преднина и духовния плод на предишните поколения.

Съживлението през 1959 в Улстер може би в случая е показателно. Джон Уеър, пишейки в Небето Слиза Долу (Амбасадор) напълно е възможно да е говорил за Холи Тринити Брамптън, а не за енорияшите на Балимена и Колерейн:


От внимателно изготвения доклад,съставен от гореспоменатия писател и представен на Синода на Балимена и Колерейн, изглежда, че 'във всички посочени молитвени събрания това е възникнало, и то масово,' и че 'Духът е слязъл със сила.' Споменавайки за физическата възбуда, Г-н Бик казва, 'Чрез съдействието на Словото и молитвата, убеждения, често много силни, дори до гърчене на цялото тяло, треперенето на всяка става, силно горене на сърцето, и пълно изтощение на силата, са били произведени. Стрелата на осъждение пронизвала съвестта, сърдечните вълнения почти избухнали, тежък и непоносим товар подтискал духа, и обремененото, изгорено сърце, неспособно да издържи нещо повече, избухвало в проницателен вик на страдание, "Господи Исусе, имай милост към моята грешна душа!" Под такива осъждения, сърцето намира облекчение в изливане на своите викове и сълзи пред Господа.

Под събуждането на заспалия ум, раздвижването на задрямалата съвест и силното движение на нервната система, въображението често е повикано в жива активност на изобразяване на тържествени сцени на бъдещето, и в слушане на предупредителни думи и съветване. Такива гледки са безспорно ликвидирани, докато често са осветени в публикувания на пестеливи издания.'


Нищо не струва, че Уеър посочва цената на молитвата. Като такива, които вярват, ние се нуждаем от повече и по-добро проповядване в това поколение, аз от друга страна съм предпазлив за съживление идващо само чрез умствено проповядване. Внимателно четене на историята вероятно би навело на мисълта, че молитва, песен, свидетелство, увещаване от необучени новоповярвали, и молитва, всички са играли своята роля в публичните събрания, където е било засвидетелствано съживление. Тези, които поддържат първенството на проповядването като войнствено убеждение са често силни защитници на суверенитета на Бога. Изглежда, че има напрежение между поддържането на Неговия суверенитет и ограничаването на 'насладата' на Неговия Дух до проповедта.

Един модел на молитвено служение е бил преобладаващ в това време на освежаване. Ще подпомогне изясняването на въпроса, ако разгледаме моделът на Торонто Винярд и по-широката перспектива на Винярд от гледна точка на молитвено служение.


Молитвен модел

Петдесятно/харизматичното крило на евангелизма често е било управлявано в миналото от философията на служение на 'мощният човек.' Мъж или жена, които са 'умрели за себе си,' живели са живот на святост и жажда и глад за Бог, могат да бъдат облечени с мощно 'помазание.' Святия Дух е можел да се движи по-мощно чрез тях, защото те са били 'призовани' в служение на чудеса. Още има следи на тази перспектива в служението на Родни Хауърд-Браун, както забелязахме в миналата глава.

Харизматичното движение в последните дни постави голяма стойност на свещеничеството на всички вярващи. Конференциите на Винярд през 80-те бяха революция за мнозина с това, че след библейско представяне на даден предмет, делегатите, присъединили се случайно към членовете на тима на Винярд, били поканвани да се молят за всички други. Лидерът на Винярд Джон Уимбър вярвал, 'че ние всички можем да служим в силата на Духа.' Това не означава, че въпросите за святост, личното предаване на Бог и духовния глад са пренебрегнати, само защото ти не трябва да бъдеш 'супер звезда,' за да бъдеш използван от Бог. Обаче, пастори на конференциите понякога седяха в края на редовете за да плевят всички журналистически чудаци, които можели да се прицелят към техните хора.

Имаше също нарастващо признаване, че внимателни насоки за пророчеството и грижа за духовната и емоционалната зрялост на тези, които са въвлечени в съветване бяха жизненоважни, ако с новооткритата свобода нямаше да бъде злоупотребено.

Този характер на 'мощни хора' естествено се влял в практиката на Еърпорт Винярд когато те открили, че тяхното януарско време на благословение започнало да прелива в седмици и месеци на обновление.

По причина на това, че толкова много хора получавали молитва, те натрупвали всички столове след службата и след кратко поклонение техният служителски тим започвал да се моли за хората. Характерът на 'тимът' бил преследван поради две причини. Църквата искала да бъде отговорна за служението. Това също означавало, че останалата част от събранието можела да се съсредоточи на слушане и приемане — преживяване, което не е често срещано за повечето от лидерите, които често били дейни 'давачи' вместо почиващи си 'приемачи.'

Мнозина падали и служителският тим често се нуждаел от 'хващачи' за да предотвратяват хората да падат един върху друг или да се нараняват. Тази практика предизвикала някои вътрешни диалози в движението Винярд. Джон Уимбър не е войнствено настроен срещу 'хващачите,' но е предпазлив 'че това съсредоточава феномена на Духа предимно на проявлението на падане и на каквото и да се случи в последствие.'

Пишейки в Отразяванията на Винярд той насърчава лидерите да са сигурни, че 'хващачите' не са пасивни, а са участници в молитвата. Той предлага където е възможно да се молят за хората в нормалния седнал ред.

Еърпорт Винярд, Ели Мъмфорд, епископ Дейвид Пичес и много други често напомняли на хората, че феномена е второстепенен за плодът. Тери Вирго насърчава хората 'да не говорят само за преживяният феномен, но също така и за вътрешната промяна, до която преживяването е довело.'

Уимбър е напълно категоричен: 'Аз нарекох тези "търсачи на събрания." С това аз просто се обръщам към християни, които търсят повече от присъствието и работата на Бог в техния живот. Тези събрания би трябвало да бъдат характеризирани с послания, които са центрирани върху Христос, и призиви към олтара, които са центрирани върху Христос, в противовес на центриране върху феномена. Според мен, не е логично да се поканват хора напред просто за да се тресат, да падат, да се смеят или да викат. Феномена не е целта. Целта е въздействието от присъствието на Бог и развиването на благочестив характер в последствие.'

Бог се изправи пред Павел на пътя за Дамаск. Той също го вдъхнови да напише 'изработвайте спасението си' и 'старай се да се покажеш одобрен.' Уимбър, като мнозина от своите съвременници, не вярва в поставяне на 'кризисно' освещаване срещу 'прогресивно' освещаване или израстване в християнска зрялост. Той коментира:
Нашата теология и преживяване на съживление трябва да се кали от разбирането ни за освещението. Освещението е необходимото съответствие на оправданието, или прощението на греховете.

Освещението е тази работа на Святия Дух, която се случва както като 'моментално действие, валидно през цялото време, вменявайки и предавайки святост, така и като продължаваща, прогресивна работа' (Нов Теоложки Речник стр. 615). В смисъла, че това продължава, ние съдействаме със Святия Дух.

Всички християни трябва да бъдат изчистени и посветени в службата на Бог (Римляни 12:1-2) и чрез това правим практична нашата молитва, 'Твоето царство да дойде, Твоята воля да бъде на земята (и в моя живот) както е на небето.'

Нека да не позволяваме да представяме като равни преживяването на различни проявления на Духа с освещението. Такива преживявания могат да придружават, акцентират, или да дават важно събитие в пътуването към освещение, но те не са необходими фактори на освещението.


Чарлз Фини е бил ясен относно мястото на проявленията:
Ние не трябва да се страхуваме от никаква степен на възбуда, която е причинена просто от възприета истина, и е в съгласие със здравото действие на интелектуалните сили. Каквото и да е друго, което надвишава това трябва да бъде бедствено. В общи линии, тези случаи на физическо поваляне, за които съм говорил се случват без явната намеса на който и да е външен източник решил да се приспособи в произвеждане на такъв резултат…вълнението произведено когато Святия Дух разкрива Бог на душата…не е само в съгласие с по-ясните и много разпространилите се схващания на интелигентността, но директно произвежда и причинява такива възприемания. Действително, това подпомага свободната и не обременена дейност както на ума така и на волята.

Сега ми изглежда много важно да разграничаваме в тези случаи между неща, които са различават. Когато виждам случаи на извънредна възбуда, аз съм се научил да се осведомявам колкото спокойно и нежно мога като вземам предвид истината изградена чрез умът и чрез времето. Едва тогава мога да отсъдя неговия характер. Ако характера наистина произхожда от някаква ясна картина на Святия Дух, или показва характера на Бога или великите истини за Неговото управление, умът ще бъде пълен с тези истини и спонтанно ще ги предава винаги когато има възможност да ги изказва…Но където вниманието изглежда да е заето с нечии чувства, и когато хората не могат да дадат някаква разумна причина за това, че се чувстват така, може да се сложи много малко доверие в тяхното състояние. (Отразявания за Съживлението, стр. 49-51.)


Вътрешното изпълване със Святия Дух

Общоприетото християнско мнение е, че Святия Дух започва да обитава в християнина в момента на обръщането. Това 'позиционно' изпълване понякога ще бъде допълнено с 'основано върху опит' изпълване, чрез което вярващият може да получи 'дар на благодат' или 'харизма,' специално докосване от Святия Дух за да предприеме специфично действие, като молитва за изцеление, езици, пророчество, слово на знание или някаква друга свръхестествена дарба.

Това основано върху опит 'изпълване' може да бъде видяно в живота на Мойсей. В Числа 11:25 се казва, че Господ взе от Духа, който беше на Мойсей и го положи върху 70-те старейшини и когато Духът почиваше върху тях, те пророкуваха. Мойсей каза на Исус Навин, че би желал Господ да постави Своя Дух върху всички Божии хора, така че всички да могат да бъдат пророци.

Саул, цар на Израел, имаше подобно преживяване когато Духът на Господа дойде върху него със сила. Той трябваше да пророкува и обещанието беше, че той ще бъде променена личност (1 Царе 10:5-10).

Това нещо е много по-разширено в разбирането на Родни Хауърд-Браун за помазанието, обяснено в 6-та глава. Той взема думите на Исус от Йоан 4 и предлага, че обитаването на Святия Дух е като извор. 'Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот' (Йоан 4:13-14).

Докато можем да бъдем поддържани и подхранвани от 'изворът,' Хауърд-Браун вярва, че от нас ще изтича 'река' на Святия Дух. Ние откриваме тази река образно представена в Йоан 7:37-39:


А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.
Докато се молим един за друг може да има предаване на тая река на Святия Дух. Точно както Бог взе Своя Дух, който беше на Мойсей и го сложи върху 70-те старейшини, така Павел предаде 'помазанието на Духа' на Тимотей. 'Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите' (1 Тимотей 4:14). 'По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце' (2 Тимотей 1:6).

Метафората с реката е също приложима когато се говори за 'осезаемото присъствие.' Бог е всеприсъстващ и е навсякъде, но може да има време когато ние виждаме, чуваме или чувстваме Неговото присъствие. Понякога Той открива нещо от Своята слава, както направи с Мойсей или понякога слиза 'долу в облак' (Числа 11:25).

Неговото присъствие е следователно и външно и вътрешно. Неговото външно присъствие е символизирано във видението на Езекийл от реката, която изтича от храма (Езекиил 47:1-12), която носи живот и изцеление където отива. За вътрешното Му присъствие се говори в Ефесяни 5:18:  'И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се с Духа.'

Оригиналната гръцка дума означава 'бъдете изпълвани.' Това е постоянен процес. Защо се нуждаем от това? Спърджън отговаря, 'Защото аз пропускам.' Насърчението да пием отново от Духа е често срещано в това време.

Причините защо много хора са нетърпеливи да получат молитва или докосване от Бог са много. Някои символично 'чакат в Ерусалим,' точно както учениците, чакайки прясно изпълване със Святия Дух, така че да могат да имат нова сила за служение. Някои, които са чувствителни към чувствителността, че са далеч от Бог въпреки тяхната професионална вяра, предприемат първите си стъпки към преориентирането на техния начин живот, така че духовното им безразличие да се разбие и Святия Дух да може да бъде свободен да царува в мисловния им живот и в техните следващи действия.

Други пък, като влязат в събрания където Бог се изявява, намират себе си предизвикани, докоснати от обвинение, освободено в радост или каквото и да е друго. Това може да се случи след лична молитва, понякога след съвместна молитва, като например "Татко, заради Исус, изпрати Своя Свят Дух,' а понякога пък и без молитва въобще.

Когато сърцата на хората са обърнати към Бог и те търсят промяна в техния живот чрез съвместна работа със Святия Дух, възможно е да им се наложи 'да почистят къщата' така че Той да може да работи по-ефективно. За други може да има просто някакви нови прозрения или разбирания за Него.

И точно в този момент физическия феномен може да бъде засвидетелстван. Докато хората 'се киснат' или 'очакват' или викат за 'повече' тогава Бог изпраща Своя Дух за да екипира и да обнови Своите гладни и жадни хора.

Стоейки или седейки, проснати на земята или молещи се, хората могат да бъдат завладяни от разнообразни феномени. Какви са тези феномени? Има ли някакви показатели в Писанието по отношение на тях? Случвали ли са се в историята?

Трябва да се наблегне, че проявление или феномен единствено означава, че Бог може би работи в нечий живот. Джонатан Едуардс коментира: '…едно дело не трябва да бъде съдено според ефектите му върху телата на хората, като сълзи, треперения, въздишки, силни викове, агонии на тела, или изгубването на телесната сила. Влиянието, под което са хората не трябва да бъде преценявано по един или друг начин според ефектите, които имат върху телата си; и причината е защото Писанието никъде не ни поставя такова условие.'

Пишейки в Съживяване на Религията, Едуартс отново споделя тази тема. 'Има някои, които са имали много големи унеси на радост и са били необикновено изпълвани и телата им са били завладявани, и то много често, но са изявявали много малко от характера на християни в своето поведение, докато други, които са били неподвижни и не са имали кой знае какви външни проявления, те проявяват такъв християнски характер. Но тогава отново, има много други, които са имали необикновени радости и емоции в ума, с често пъти голямо въздействие върху техните тела, които действат в стабилно поведение, като смирени кротки, и издигнати християни.'

Възможността, че можем да бъдем докоснати телесно изглежда съвсем ясна в Ер.23:9: 'За пророците. Сърцето ми дълбоко се съкрушава, всичките ми кости треперят, като пиян съм, и като човек обладан от вино, поради Господа, и поради святите Негови думи.'

Джъстин Денисън, пастор на Брамлеа Баптист, църква в Торонто близо до Винярд, в писмо до негов приятел относно тия феномени, казва, 'Следователно няма да бъде неуместно поне да се приеме това, което Писанието не забранява и църковната история изглежда, че подкрепя.'
Феномените на съживление/обновление

Падане

Най-широко разпространеният и обикновено виждан физически отзив в много църкви през последните месеци беше хора да падат на пода. Аз бих предложил, че може да има 6 причини защо това може да се случва.




  1. Ударени от Духа, хората усещат да ги напуска тяхната телесна енергия и не могат да се задържат прави много дълго. Те могат да изпаднат в състояние на транс.

  2. Хората се чувстват неустойчиво по ред причини. Предпазливи да анализират отдалеч всяко докосване от Бог, те позволяват да рухнат на пода и си почиват.

  3. Съществуването на предаващ/уязвим мотив в свидетелството на мнозина внушава, че доброволно просване означава отношение на предаване и отвореност към Бог. Докато си почиват, те могат да останат в съзнание, но в молитва или в бленуващо състояние. Някои, които не са 'поразени' са имали дълбоки въображаеми преживявания докато почиват и са се молили за тях или са се ангажирали в лична молитва или размишление.

  4. Някои са бутани. Поради тази причина има такива, които не ще поставят ръцете си на главите на хората или да ги докосват по начин, който може да се подразбира, че е бил упражнен натиск.

Тези, които бутат са виновни за 'служение на проявления.' Вие можете да откриете, че те проповядват по-скоро проявленията отколкото послание, което води сърцето към Христос. В тяхната неоправдана ревност, или от необходимост да се удостовери истинността на служението им, те инсценират 'демонстрации' на Божията сила, които нямат нищо общо със съдържателно проповядване или обяснение или даже изричното желание за молитва на тези, които са бутани. Те могат да оправдаят своето действие като 'изграждане на вяра' и да настояват, че 'помазанието' удря хората, а не техните ръце.

Тези хора могат да причинят дълбоко разочарование и да злепоставят истинската работа на Бог. Бог ще смъмри незрялостта и накрая ще премахне 'измамниците,' защото те причиняват хората да се препъват — буквално и образно.



  1. Някои падат поради безусловно оказан натиск. Те не искат да бъдат видяни, че се съпротивяват на Божиите дела. Това е разбираема реакция, но тя не е полезна за дълго. Един мъдър пастор ще се увери, че хората знаят, че падането не е духовен символ. Ние трябва да се молим за хората в разнообразни стойки — седейки, стоейки, прострени — за да изясним, че съществената цел е среща с Бог, а не 'традиционен' физически отговор.

  2. Някои, които падат или се гърчат са обикалящи търсачи, плевели всред пшеница.Те могат да бъдат несигурни или високо емоционални и обусловени към поведение, което причинява да бъдат центърът на внимание.


Плачене

Това е разбира се приемливият феномен. Ще чуете малко хора да говорят против това. В дните на Неемия хората плачеха когато чуха Словото на Господа, което им беше прочетено. Неемия ги насърчи да не плачат — определено нямаше никакво самовнушение тука. Той ги насърчи да си отидат и да празнуват с голяма радост.

Уилиям Уилиямс пишейки в Събранието на Преживяването за едно молитвено събрание през 1762 в Уелс, си припомня, 'Сега някои плачеха, някои се молеха, някои пееха…и всички пълни с учудване и любов и удивление от Господната работа.'

Хората могат да плачат поради разнообразни причини — печал поради грях и състрадание за изгубените и разбитите са само две.


Смях

Този феномен е най-забелязваният през последните дни. В Псалм 126 се говори за хора, чиито уста са изпълнени със смях. Авторът на Еклесиаст отбелязва, че има време за плачене и време за смеене. (Напълно е оспорвано когато някой би се смял в някои съвременни църкви.)

Уилиям Уилиямс, говорейки за същото събрание споменато по-горе, говори за 'някои…изпълнени с небесен смях.'

Феномена не означава нещо ново. Уочмън Ни се е сблъскал с него и сметнал сдържано да го порицае.

Джонатан Едуардс отбелязва, че тези, които са докоснати от усещане на благодат били победени от 'радостна изненада [която] накарала сърцата им, така че те били готови да избухнат в смях.'

Може би някои чувстват за първи път, че Бог им е дал позволение да се наслаждават в тяхната вяра, не само да издържат атаките на дявола, но и да се надяват за небето.


Транс състояния/въображаеми преживявания

Тези проявления не са редки в Писанието. Павел разказва как Бог използвал едно такова преживяване за да го предупреди: 'Когато се върнах в Ерусалим и се молех в храма, аз изпаднах в транс и видях Господ да говори. "Бързо!" ми каза Той. "Напусни Ерусалим веднага, защото те няма да приемат твоето свидетелство за Мен."'

Петър също имаше преживяване на транс свързано с молитва (Деяния 10:10-23). Бог използва транс, за да промени ума на Петър относно езичниците. Това беше едно мистично преживяване, но то имаше дълбок ефект върху интелектуалното разбиране на Петър за Божието намерение, особено като Бог беше подтикнал един езичник по същото време чрез ангелски пратеник да потърси Петър.

Всички тези преживявания трябва да бъдат претеглени и изпитани, както трябва да бъде и стандартното пророчество, за да се уверим, че те отразяват обширна библейска общоприетост. (Няколко примера са изложени другаде в тази книга.)

Някои докато са в тези транс състояния, могат да постановят какво 'сънуват.' Тези постъпки могат да включват 'бягане' или 'плуване.'
Тресене

В Еремия 5:22 Бог пита, 'Не ще ли треперите в Моето присъствие?' Когато Данаил преживя едно от своите видения, тези, които бяха с него не видяха видението, но усетиха присъствието на Бог и бяха дълбоко засегнати (Данаил 10:1-11).

Бог каза на Исая, че Той ще почете тези, които 'треперят от Словото Му' (Исая 66:2).

Джордж Фокс, основател на Квакерите, видял голямо осъждение да пада върху хората, на които проповядвал. 'Силата на Господа започна да ги тресе,' казва той, 'и започнахме да имаме велики събрания, и мощна сила и работа на Бог имаше сред хората.'


Поваляне

Има няколко библейски указания отбелязани от Бил Джаксън в Какво Ни се Случва в Света?:


Най-общия феномен, който сме виждали в нашите събрания е хора да падат. Често те остават в съзнание, но се свързват с Господа. Те се чувстват слаби и намират за трудно да правят нещо освен да си почиват с Бог. Ние сме видяли, че докато те лежат с Господа, са имали значителна промяна в техния живот. Всичко това е прекрасно и добро, но има ли някакъв библейски прецедент за това?

Битие 15:12: 'А около залязването на слънцето, дълбок сън нападна Аврам; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.' Това буквално се чете, 'дълбок сън нападна Аврам.' Еврейската дума 'радам' означава да бъда или да падна в дълбок сън. Това е същата дума, която е използвана когато Бог сложи Адам да спи когато Той направи Ева (Битие 2:21).

1 Царе 19:23-24: ' Саул вървеше по пътя пророкувайки…Съблече и той дрехите си, и пророкуваше и той пред Самуил, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата оная нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?' Този текст показва, че за период от 24 часа Саул лежеше прострян по очи и Бог говореше чрез него.

Езекиил 3:23: '…и, ето, Господната слава стоеше там, като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.'

Данаил 8:17: 'И така, той (Гавраил) се приближи…аз се уплаших и паднах на лицето си.'

Данаил 10:9: При друга божествена среща с ангелско същество, Данаил казва, 'Като чух гласът на думите му, аз паднах в несвяст (радам) на земята.'

Йоан 18:6: Когато Юда и войниците дойдоха да арестуват Исус, те имаха една интересна среща. Когато Исус каза, 'Аз съм," те отскочиха назад, и паднаха на земята. Тук ние виждаме едно незабавно падане назад в отговор на присъствието на Исус. Те явно можеха скоро след това да се изправят, защото идваха да арестуват Исус.

Деяния 9:22-26: Когато Павел беше арестуван на пътя за Дамаск чрез светлина от небето той каза, 'Аз паднах на земята и чух глас.' Отново виждаме, че падане беше нормален отговор на божествено посещение.

Откровение 1:17: Във визионното преживяване, което има за резултат книгата Откровение, Йоан, говорейки за своята ангелска среща, казва, 'И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв.' Тук виждаме преживяване подобно на Адамовото и Аврамовото, където човека не само пада, но също така е и в безсъзнание за продължителен период от време.
Джонатан Едуардс, главният инструмент и теолог на Великото Пробуждане в Америка (1725-1760), казва в своя Разказ за Съживяването на Религията в Нортхямптън 1740-1742:
На много хора религиозните убеждения са били издигнати доста над това, което някога са били; и е имало моменти когато хора са лежали в нещо като транс, оставайки може би за цели 24 часа неподвижни, с всичките им сетива бездействащи; но в същото време под силни въображения, сякаш са се качили на небето и са имали видение на славни и възхитителни неща.

Много често са се срещали викове, умалявания, конвулсии, други такива, и от страдание, и от възхищение и от радост.

Въпроса тук не е да се провеждат събрания цяла нощ, нито пък е общоприето те да продължават до късно през нощта; но много често има хора под такова въздействие, и телата им са толкова завладяни, че не могат да си отидат в къщи, но са принудени да останат цялата нощ там където се намират.
Чарлз Фини (1792-1875) бил един от най-мощните хора на съживление от реформацията. В едно описание на служението му четем:
В едно селище наречено Содом, в щата Ню Йорк, Фини е давал описание на състоянието на Содом преди Бог да го унищожи. 'Аз не бях говорил в този дух повече от около четвърт час,' казва той, 'когато едно страхотно страхопочитание дойде върху хората; събранието започна да пада от седалките си във всяка посока, и викаха за милост. Ако имах меч във всяка от ръцете си, нямаше да мога да ги разрязвам по-бързо отколкото те падаха, фактически. Почти цялото събрание беше или на колене или паднало на земята, и според мен, това стана за по-малко от две минути след като това разтърсване слезе върху хората. Всеки, който въобще можеше да говори се молеше.' Подобни сцени са се наблюдавали също така и в много други места.
Опияняване

Еремия каза, че той е бил като пиян човек, завладян от вино поради Господа и Неговите святи думи (Еремия 23:9). Учениците на деня на Петдесятница бяха обвинени в напиване. Илий също обвини Анна, че е пияна (1 Царе 1:13). Саул, пророкувайки пред Самуил, махна дрехите си и легна долу за 24 часа, пророкувайки през цялото време. Това сигурно е изглеждало до голяма степен като опияняване.

Има много доклади за този феномен в Аржентина, Америка, Канада и наскоро в Британските острови. Има доклади от 1859, съживлението в Улстер, описващи случаи когато хора са били отнасяни в къщи и е трябвало да бъдат поставяни на легло, често в състояние на транс, преживявайки мощни видения, които са посочвали наличието на подобен феномен.

За тези, които са склонни да бъдат под въздействието на 'плътта и дявола,' може да има изкушения във връзка с този феномен, които могат да водят до псевдоопияняване и това, което църковният лидер Тери Вирго описва като 'безпомощно състояние на глупост.'


Друсане

Това е често срещано в Еърпорт Винярд и в други от водещите, сериозни църкви, които са били отворени за движението на Бог. То няма своя библейски аналог, но има много исторически случаи в Петдесятното движение през XX век, особено в Петдесятните деноминации.

Някои говорят за преживяване на Святия Дух идващ върху тях или на тях като вълни, които могат да бъдат усетени физически.
Търкаляне

Някои могат да се търкалят напред и назад по целия под. Това бил феномен, който безпокоял особено Джеси Пен Луис, която въпреки че в началото поддържало съживлението през 1904 в Уелс Живота на Вяра, по-късно яростно критикува някои аспекти на това съживление във войната на Светиите. Мнозина смятат, че тя била готова да припише делата на плътта на дявола.


Скачане

Библейската картина на изцеления просяк, който ходеше и скачаше и славеше Бога, може би тук ще е от полза.

Тази практика е често срещана в съживлението в Уелс и през вековете. Уесли бил внимателен. Той не писал за ония, които са правили това, но почувствал, че това било разсейващо. Други не са били толкова негативни. Гилберт Егертън пишейки в Пламъка на Бог отбелязва: 'Практиката на скачане в отклик на словото, което ще се проповядва е започнала през 1762 и също така устояла и в последния век се среща в много части на Уелс. За да ги различават от техните английски сродници, те станали известни като "Уелските скачачи." Вероятно е вярно, че болшинството от скачащите са били Калвинистки Методисти, но не всички. Практиката се разпростряла до други деноминации, които са били въздействани от духът на Методизма.'

Един възхитителен поглед към тая практика е описан от Джон Луис през 1891 и е описан от Е. Робъртс в Съживлението и Неговия Плод:


Такова вълнение, такова скачане и ликуване, не съм виждал никога нито преди нито след това! Стари мъже и жени пляскат с ръце и скачат като елени…Не мога да дам никакво обяснение за това, освен, че новата природа в тях трябва да ги раздвижва по някакъв много силен начин. Виждал съм хваление преди и след това, но такива скокове единствено този път. О-о! Какво облекчение за хиляди хора да дадат отклик на духовната енергия, която е в техните дробове. Някои плачещи, някои пеещи; други ликуващи и много от тях правещи това докато 'скачат и славят Бога.' Това беше събрание, което ще се запомни завинаги.
Когато Даниел Роуланд от съживлението в Уелс през XVIII век е бил подтикван от Джон Торнтън, богат англичанин, да осъди практиката на скачане, той отвърнал, 'Вие англичаните говорите срещу нас и казвате, "Скачачи, скачачи!" Но ние уелсците можем справедливо да кажем за вас "Спящи, спящи!"
Животински звуци

Внимателното изучаване на историческите съживления ще разкрие връзки с ревове в някои случаи. Не е давано специално обяснение, но контекста би предложил, че това са били виковете на измъчвани души.

В рамките на съвременното харизматично движение такива шумове обикновено идват от събрания на освобождение когато е засегнат демоничен източник.

Тази практика е възникнала в Торонто в днешно време и е въздействала върху лидери като епископ Дейвид Пичес и един водещ канадски пастор Даниел Чуи.

Марк Дюпонт каза за списание Алфа:
Чувствам, че Бог иска да ни напомни, че както Христос е Агнето на Бога, Той е и лъвът от Юда. Казва се в Ам.3:8, 'Лъвът изрева; кой не ще се уплаши? Господ Иеова изговори; кой не ще пророкува?'

Наскоро се срещнах с 8 или 9 пастори от Ванкоувърските Острови. Бог ги докосна и те паднаха на пода тресейки се. Даниел Чуи, който е с китайски произход от многонационална Петдесятна църква, започна да реве като лъв. Нормалното правило в тоя случай бе да си помислим, че той се нуждае от освобождение. Аз почувствах Бог да ми казва, че това е символично. Драконът е специален символ в китайската култура. Това символични пророческо действие показва, че Лъвът от Юда ще триумфира. Това главно се случва с два вида хора. Първо, водачи, които имат надденоминациоонни служения, които Бог ще използва за дела на обединяване. Второ, тези, които са сериозно призвани към застъпнически молитви — за църкви, градове и нации.


Тези, които са преживяли феномена на реването също се обръщат към Осия 11:10: 'Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще дойдат треперейки от запад.'

Този феномен се разглежда като пророчески символ и лидерите на Еърпорт Винярд ще подтикнат тези, които са въвлечени в това действие да пророкуват на техния роден език след това символично действие. Безразборно реване не е насърчавано, макар че изглежда се среща по този начин в някои събрания, където няма подходящо ниво на водачество.

Други животински звуци, които се проявяват в събрания могат да провокират едно втурване към конкорданса след събранието за да се търсят позитивни библейски примери във връзка с това какво символизират животните. Критиците търсят негативните връзки и след това започват битка с текстовите връзки. Обикновено текстовете се балансират един с друг!

Джон Уимбър, интернационалният лидер на движението Винярд, е много позитивен относно Торонто Винярд, но изглежда усеща, че този специфичен феномен не е особено значителен.

Журналистът от Църковни Времена Колин Моретън описва тая тема в статията си 'Да Направиш Място за Посещение от Бог' (30-ти септември 1994):
Ние се чудехме защо Бог ще кара хората да лаят и да блеят и да реват и да произвеждат други такива зоологически звуци. 'Да се опиташ да отговориш на това е да се опиташ да отговориш на неотговоримото. Няма нищо в писанието, което да подкрепя такъв вид феномен. Не знам никой главен принцип в историята на Църквата, който някога да е казвал, "това означава това." Не усещам задължение да се опитвам да го обяснявам. Това е просто феномен, това са просто хора, които отговарят на Бог.'

Някои критици предполагат, че те откликват един на друг, в състояние на повишена емоция. Джон Уимбър каза: 'Не съм склонен да се опитвам да отговоря на средно статистичния скептик. Аз не съм скептик, аз съм християнин, и вярвам в проповядването на словото на Бог и служението чрез силата и присъствието на Духа. Мисля, че тази реакция е просто реакция, и не виждам много разлика между това и феновете на футбола, които правят всякакви странни екзотични шумове когато са развълнувани. Нито пък гледам на това като нещо, което трябва да бъде подкрепяно, възприемано, прегръщано и утвърдено и прието от Църквата. Мисля, че трябва да го пренебрегнем.'


Огън на Духа и див огън

Джак Диър, в Изненадан от Силата на Духа (Kingsway), предупреждава тези, които са лидери да бъдат внимателни:


Ако започнем да даваме голямо значение на проявленията, хората ще започнат да изравняват проявленията с работата на Духа и дори да съдят по тях за духовността. Когато това се случи, хора, които са несигурни често ще имитират тези проявления за да привличат вниманието към себе си и за да изглеждат духовни.

Друга такава значителна грешка би била да се подминат тези проявления. Представете си човек, който е под такова интензивно обвинение на Святия Дух за греховете си, че има много остро усещане за мъченията в ада, и той трепери като резултат от това обвинение.

А сега си представете огромната глупост на това да приближиш човек като него и да му кажеш, че трябва да излезе от това състояние, в което се намира! Ако се опитваме да подтиснем такова реално физическо проявление на Святия Дух и работата Му, ние сме в опасност да угасим огъня на Духа.
Има загриженост между мнозина следователно да бъдат чувствителни дори когато дават корекция. Джон Арнот насърчава хората да се концентрират на проповедта, и напомня на тези, които са включени в нещата, че духът на пророка може да се покорява на пророка.

Домашната църква на Тери Вирго в Колумбия, САЩ, е отделила стая, където хората могат да отидат или да бъдат занесени и да получат молитва или да продължат да бъдат докосвани от Бог, без да обезпокояват главното събрание.

В някои случаи лидерите просто могат да помолят за тишина или да се молят Бог да смълчи това, което не е от Него и да успокои останалите. Този общ вид молитва е използван по време на едно събрание, където, въпреки тяхната симпатия към това, което се случва в момента, лидерите усетили, че обезпокояването на проповедта повече не може да продължава. Молитвата била ефективна.

На практика, може да е полезно да се разгледа тоя вариант да няма молитви преди проповедта, както често се случва напоследък. Проявленията по този начин могат да не изключат проповедника, но новодошлите са склонни да бъдат несръчни или срамежливи, и тези, които са склонни към емоционалности могат да получат 'позволение' да се намесват, ако проявленията не бъдат под контрола на проповедника.

Много от проявленията не са непременно свързани с времето на служение на молитва обаче. Пасторите трябва да помолят Бог за мъдростта на Соломон и търпението на Йов. Опита ни да държим нещата в контрол не трябва да бъде смесван с това да даваме позволение на хората да бъдат емоционални и да плачат или да се смеят или да викат своята хвала.
Обяснявай, обяснявай, обяснявай

Жизнено важно е да помогнем на нашите Беряни и на тези, които са просто шокирани от новите и различните неща като търсим да напомним на хората подходящите стихове. Трябва да поставим всички тези проявления в по-широк контекст на цялостните цели на Бог в личното спасение и възстановяване, молитва, ходатайство и евангелизъм.

Хората се нуждаят от сигурността на едно спокойно лидерство посред всички промени и нововъведения.
Пророческия импулс/Бог среща напрежението

Тази книга не се опитва да изследва психологическата динамика, която вероятно действа. Има две главни школи на мисълта, все пак. Едното предложение е, че проявленията са човешка реакция на божествено докосване; а другото е, че човек е завладян от Бог и проявленията могат да бъдат не доброволни.

Аз лично клоня към това, че и двата възгледа са логични, макар и в различни обстоятелства. Библията изглежда посочва, че понякога можем да избираме дали да изразим или не това, което Бог ни подтиква да си мислим или да изразим емоциите си, които Той отключва. В този смисъл в 1 Коринтяни 14, мястото, където духът на пророка се подчинява на пророка изглежда подходящо.

Все пак в Писанието изглежда, че има доказателства, че има случаи когато хора са напълно завладяни от Духа. Вече отбелязахме, че Саул и неговите спътници имаха Духът върху тях, който ги накара да пророкуват, и че ония, които атакуваха Исус паднаха под силата на Духа (Йоан 18:6). Имаше външно изразяване на Духът когато огнените езици се появиха на деня на Петдесятница и докоснаха всичките ученици.

Преживяванията на видения където хора са конфронтирани със своя грях са друг пример където Бог завладява нашата реалност, а не просто мисловния ни живот.

Тук е нужен внимателен баланс. Твърде много наблягане на проявленията винаги може да ни поведе към бавно рационализиране на свръхестественото. Твърде много наблягане на Бог, който ни завладява с проявления може пък да доведе от своя страна до свръх духовност, която забравя, че не всяко емоционално въздействие идва от Бог.


Служене на тези, които остават недокоснати

Важно е да се изясни какво имаме предвид под 'недокоснати.' Някои се мислят за недокоснати защото не са имали силно 'утвърдено' физическо преживяване.

Обаче те могат да са били докоснати емоционално от сълзи, или чувство на добруване и радост. Други просто могат да са били предизвикани да мислят повече библейски или просто да са насърчени, като гледат другите да са изградени във вярата.

Всъщност готовността да бъдат насърчени от това какво се случва на другите хора е жизнено важна, и помага на членовете на нашето събрание да се отстраняват от индивидуалистичните западняшки умствени разсъждения, където личното задоволство е главната цел вместо посвещението на Бог и на Неговите хора.

Някои са физически недокоснати, но са използвани мощно за да благославят други. Бележките за ръководство на един лидер, които понастоящем са в тираж отбелязват, че един човек, който прекарал 12 часа в много мощни събрания с никакви открити физически реакции, сега е сред лидерите на това, което се случва в ОК.

Марк Дюпонт, мощно използван в Еърпорт Винярд и по света, не е падал, не се е смял или не е имал такива крайни физически реакции през целия период на съживлението от януари 1994.

В бележките на служението на Винярд се напомня на пасторите, че те би трябвало да продължат 'да насърчават хората, че всичко е наред, ако те не проявяват нищо необикновено докато се молят за тях. Бог работи различно в различните хора. Винаги помнете да насърчавате хората, че не проявленията са това, което ние преследваме, но променени сърца. Проявленията са просто един вторичен резултат.'

Обаче може би е нужно да знаем за значителните бариери, които пречат на хората да получат от Бог. Те са центрирани главно в три области, според пастора на Еърпорт Винярд, Джон Арнот, който споделя на хора, които търсят обяснения за своите реакции в събранията на Еърпорт.

Той съветва хората да се 'хванат за здравия разум' и казва за своята битка с темата за падането, и за тенденцията му да рационализира всичко това. Той разпознава контрол, страх и аналитичност като препъни камъните за тия, които желаят да получат от Бог. Следващите неща са мои лични виждания, а също така и материал от Джон.
Контрол

За много пастори е трудно да оставят настрана своя пасторски начин на мислене. Те са твърде загрижени, наблюдавайки събранието, очаквайки това, което ще се случи после. Те не искат да са уязвими, считайки себе си за пример на цялото събрание, и не искат да се поставят в ситуации където могат да бъдат в положение на някаква слабост. (Ето защо те трябва да отидат да бъдат благословени някъде на друго място — като Торонто.)


Страх

Ние се страхуваме от измама, страхуваме се от емоциите, страхуваме се от Сатана. Доверие, родено от 'придържане към нашия здрав разум' и оценяване на духовните неща в събранията, които посещаваме може да ни отведе отвъд тези препятствия на страх и измама.

Библейско разбиране за правилната роля на емоциите в духовното преживяване, наречено плод на разбиране, ще ни помогне да избегнем емоционалността, но ще ни държи далеч от християнство, където като Пътуващият по Звездите характер ние всички сме интелектуални и не емоционални.

С респект към страхът от Сатана, Джон предупреждава за тази тема: 'Ние трябва да имаме повече вяра в Божията способност да ни благослови отколкото в способността на дявола да ни измами.'

За ония, които се опасяват от 'прехвърляне' на неща, които не са полезни, когато се молят за тях незрели и 'демонизирани' хора, Джон предлага следното обяснение: 'Святия Дух е в твоя живот, довери Му се. Няма съвършен човек, който да живее на земята.' Той не е нечувствителен към идеята, че незрелият може да причини вреда — ето защо Винярд имат значителна структура в тимът на служение — но той е внимателен за ограничителното отношение основано на страх.
Аналитичност

Джон Арнот използва аналогията за обич и насърчава хората да не правят клинически анализи на техните преживявания с Бог. Той го подтиква 'към здрав разум' и дава ясно да се разбере, че не е заинтересован от това да бъде въвлечен в нещо, което е 'откачено.'

За мене, аз открих, че някои от най-дълбоките духовни преживявания са се случили когато съм бил в състояние на сънуване през деня. Умът ми не е изключен, но аз често съм отделял себе си от заобикалящата ме среда. Аз не съм 'в едно състояние на екстаз, без да участва ума,' но в същото време не съм и на стража.

Има подходящо място за анализи — вярващите Беряни са пример за това — но също има място за непреднамерено възхищение и фокусиране на Бог. За някои това може да означава да спреш да се стремиш да изработваш емоции според някаква формула. Хора, за които се молят би трябвало да бъдат насърчавани да бъдат спокойни и да се отпуснат, без да се молят на английски или на молитвен език.

Нека да кажем тези последни думи за проявленията с Джон Уимбър. Той е дал своето изявление много ясно в интервю за Църковни Времена (30-ти септември 1994):
Нека да не издигаме проявленията. Тука важното не са проявленията, става въпрос за Бог посещаващ Църквата Си. Нека да говорим за Бог, нека да поучаваме главните неща на писанието, и нека да свържем тези преживявания с работата на Бог. Затова, нека да отидем и да храним гладните и да се грижим за съкрушените в общността, нека да се грижим за вдовиците и разведените и тия, които са без родители, и нека да проповядваме Евангелието на изгубените.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница