Блажените слова на Шри Рамакришна



страница1/26
Дата13.09.2016
Размер5.45 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26
<<Обратно към сайта>>

Блажените слова на Шри Рамакришна

I том

Iва част


Първа глава

Храмът  на  Кали  и  градината

Днес е неделя. Бхактите1 са свободни, затова идват на групи в храма на Кали в Дакшинешвар, за да видят Парамахамса2 Дева (Шри Рамакришна). Вратата е отворена за всички. Шри Рамакришна говори свободно с всички посетители. Садху3, парамахамси, индуси, християни, брахмисти, шактисти4, ваишнави5, мъже и жени, всички го посещават. Благословена си ти, Рани Расмани! Заради твоите добродетелни заслуги този красив храм се е появил. Освен това тук има такава жива икона! Хората могат да дойдат, за да се срещнат и почетат тази велика духовна личност.

 

Чандни (покритият портал) и дванадесетте храма на Шива


 

Храмът на Кали е разположен на около пет мили северно от Калкута. Той се намира точно на брега на Ганг. Слизайки от лодката и изкачвайки широкото стълбище, посетителят влиза в храма на Кали, докато гледа на изток. Това е същият гхат, където Шри Рамакришна взема своята баня. Точно след стълбището се намира Чандни. Пазачите на храма живеят тук. Техните легла, шкафчета от мангово дърво и една-две стомни се търкалят в същото това чандни. Когато господата (бабу) живеещи в съседство идват да се изкъпят в Ганг, някои от тях сядат тук и бъбрят, докато се масажират с масло за баня. Садху, факири и ваишнави идват, за да вземат прасад (осветена храна) от къщата за гости, а някои от тях очакват звънеца за бхог6 в това чандни. Отвреме-навреме някоя бхайрави7 облечена в оранжеви дрехи - цветът на монашеските одежди в Индия - и със своя тризъбец в ръка е виждана седнала отново на това място. Тя също ще отиде в къщата за гости в точното време. Чандни е точно по средата на дванадесетте храма на Шива, шест от които са на север от него, а другите шест –на юг. Хората минаващи с лодки по реката, виждат дванадесетте храма от разстояние и възкликват: “Това е храмовата градина на Рани Расмани.”

 

Настланият с тухли двор и храмът на Вишну


 На изток от чандни и дванадесетте храма има циментиран тухлен двор. В средата на двора има два храма обърнати един срещу друг. На север е храмът на Радхаканта (храмът на Вишну). Точно на юг от него е този на Майка Кали. В храма на Радхаканта идолите на Радха и Кришна са обърнати на запад. В него се влиза през стълбище. Подът му е покрит с мрамор. Отпред има полилей, който виси във вестибюла. Той не се употребява сега; затова е предпазен с червени ленени покривала. Един пазач бди тук. Прегради от ленено платно са осигурени, за да не чувстват божествата неудобство от западното слънце по обед. Отворените проходи между редовете колони на вестибюлите са покривани с тези прегради. В югозападния ъгъл на вестибюла, има стомна с вода от Ганг. Близо до прага на вратата на храма има съд, съдържащ чаранамрита8. Бхактите идват за да се поклонят пред божествата и изпиват по няколко капки от тази чаранамрита. Вътре в храма са фигурите на Радха и Кришна на издигната основа. В началото, през 1857-1858г., Шри Рамакришна е бил назначен за свещеник на този същия храм.

 

Шри Шри Бхаватарини Майка Кали


 В южния храм се намира красивата каменна фигура на Кали. Майката е наречена Бхаватарини (спасителка на света). Подът на храма е настлан с бял и черен мрамор. На издигната платформа са направени стъпала. Върху нея има хилядолистен сребърен лотос. Отгоре му лежи по гръб Шива с глава насочена на юг, и нозе – на север. Фигурата на Шива е направена от бял мрамор. На гърдите му стои изправена каменната статуя от черен базалт на много красивата триока Шяма Кали облечена в Банараско сари и украсена с много видове накити. Триоката Богиня държи отрязана човешка глава и меч в двете си леви ръце. Двете й десни ръце даряват дара на безстрашието. Около кръста си носи огърлица от човешки ръце и златни верижки.

 В североизточния ъгъл на храма има уникално легло. На него Божествената Майка си почива. От една страна на стената виси чамар9. Върху платформа, на лотосова поставка седи чаша с вода в нея. Долу на земята са наредени редове от съдове, които съдържат вода за пиене на Шяма. На северозапад от лотосовата поставка има лъв направен от осем метала, а на изток – фигура на игуана и тризъбец. Божествената Майка стои с лице обърнато на юг. От една страна на стената се намира медна кана, пълна с вода. Тя е за да измие Божествената Майка лицето си с нея. Нагоре в храма има балдахин, зад статуята на Кали виси парче от красива Банараска тъкан. На четирите страни на платформата има сребърни колони. Много скъп балдахин се разстила над тях. Той подсилва красотата на фигурата. Храмът е със среден размер. Някои от портите на вестибюла са предпазени от силни врати. Пазачът седи до една от тези врати. Близо до прага има малък съд с чаранамрита в него. Върхът на храма е украсен от девет кубета. Четири от тях са на най-долното равнище, в средата има други четири и още едно – над тях, което сега е счупено. Шри Рамакришна е изпълнявал пуджа на този олтар, както и пред олтара на Радхаканта.

 

Натмандир (театралната зала)

Пред храма на Кали, или на юг от него, се намира просторният натмандир. Пред него има статуи на Махадева (Шива), Нанди10 и Бхринги11. Преди да влезе в храма на Кали, Шри Рамакришна се покланял със събрани пред гърдите длани на Шри Махадева все едно, че влизал в храма след Неговото позволение. Два реда от много високи колони с покрив над тях пресичат натмандир. От двете страни на тези колони, се намират двете части на натмандир. По време на богослужение в дни на фестивали и особено в деня на Кали пуджа11, в натмандир се провеждат различни ятри12.

 

Стаята на Шри Рамакришна

В северозападния ъгъл на храмовия комплекс, на север от дванадесетте храма на Шива, се намира стаята на Шри Рамакришна. На запад от нея има полукръгла веранда. От тук той често гледа Ганг с лице обърнато на запад. Съвсем близо до верандата минава пътека. На запад от нея има цветна градина, а след това – една тераса, по дължината на която текат водите на святия Ганг, символ на всички поклонения.

 

Нахабат (концертната стая), Бакултала и Панчавати.

Точно на север от стаята на Шри Рамакришна има една правоъгълна веранда. На север от нея минава пътека. Отново на север има цветна градина. След градината се намира Нахабат. В стаята на първия етаж е живяла майката на Шри Рамакришна, а по-късно Шри Сарада Деви, неговата духовна съпруга. До Нахабат се намира Бакултала, а малко пó на север е Панчавати. Панчавати е малка горичка, състояща се от пет свещени дървета. Точно тук, на земята на тази горичка Шри Рамакришна практикува много и различни духовни практики. Дърветата на Панчавати са: бата (индийска смокиня), пийпалово дърво, ниймово дърво, амалаки и бел. Тези дървета са засадени по молба на Шри Рамакришна и той се е грижил за тях. Когато се върнал от Вриндаван, той разпръснал на това място свят прах взет от града, свързан с детството и младостта на Шри Кришна.

В средата на Панчавати е дървото бата. До него е пийпаловото дърво. Те двете са се сраснали и изглеждат като едно дърво. Около тях има изградена от тухли площадка, със стъпала. Шри Рамакришна е изпълнявал много духовни упражнения, седейки на северозападната страна на тази площадка. Сега, точно върху това място е паднал клон от пийпаловото дърво, другарят на дървото бата. Клонът не се е счупил напълно и продължава да се дължи частично на дървото-родител. Той сякаш показва, че все още не се е родил човек, който отново да седи на тази площадка.

 

Домът на радостта

 Храмовият комплекс в Дакшинешвар се е превърнал в същински Дом на Радостта. Радха и Кришна, Кали и Шива са почитани с богослужения всеки ден. Тук се предлага храна на боговете и се служи на гостите, дошли в комплекса. От едната страна се простира гледката на свещения Ганг, а от другата има уникална цветна градина с многобройни цветя в различни краски и оттенъци, които очароват посетителите със своите аромати и красота. И най-вече - тук има един божи човек, ден и нощ опиянен от любовта към Бог. Тук тече непрестанният фестивал на вечно радостната Божествена Майка. Музикални напеви и мелодии често се носят от Нахабат. Музиката започва в ранни зори по време на сутрешното арати. После отново в девет часа, докогато протича богослужението. След това се свири на обяд, след бхога арати, когато божествата се оттеглят да спят. Музика се изпълнява отново и в четири часа, когато божествата стават от сън и се мият. После се свири по време на вечерното арати и накрая – в девет вечерта, когато след предлагането на храна за вечеря на божествата, те си лягат да спят.

Втора глава



Нектарът на Твоя живот възкресява изсъхналата душа на човек. Поетите  и хората на познанието го възхваляват. Той заличава греховете ни. Само да го чуеш, предвещава добро. Той е всепроникващ, безграничен и красив. Само онези го разбират, които са били благородни в предишните си животи.

Шримад Бхагавата, Скандха 10, Шлока 9

Първа  среща  –  февруари  1882г.

   


  Днес е неделя, 26 февруари 1882г., няколко дни след рождения ден на Шри Рамакришна. В този ден М. се среща с него за пръв път. Шри Рамакришна живее в Калибари, храмовата градина на Майка Кали, на брега на река Ганг в Дакшинешвар.

 М. е дошъл до тук вървейки от градина на градина със Сидху, негов роднина. Днес е почивен ден, затова той е излязъл на разходка. Малко по-рано са се разхождали в градината на Прасанна Баннерджи. Там Сидху казва: “Има една красива градина на брега на Ганг. Искаш ли да я видиш? Един парамахамса живее там.” М. се съгласява и те веднага тръгват за Дакшинешварската храмова градина. Пристигат до главните порти на смрачаване и тръгват право към стаята на Шри Рамакришна. Там те го виждат седнал на едно дървено легло, обърнат на изток. С усмивка на лицето, той говори за Бог. Стаята  е пълна с хора, всички седят на пода и пият думите му в пълно мълчаниие.

  М. поглежда вътре и остава като онемял. Той се пита дали това не е Шукадева1, който говори за Бог и дали тук не са се събрали всички всички места на поклонение. Или пък е Чаитаня седящ върху святата земя на Пури (свещен град) и възпяващ имената и славата на Бог, а седнали пред него са Рамананда, Сваруп и други бхакти! Шри Рамакришна казва: “Когато само при името на Хари или Рама косата ви настръхва и сълзи потичат от очите ви, знайте със сигурност, че Сандхя и другите ежедневни служби няма да са ви необходими повече. Всички тези дейности са свършили за вас. Придобили сте правото да се откажете от различните видове карма (работа). Видовете карма действително отпадат от само себе си. В това състояние повтарянето на Рама, Хари или Омкар2 е достатъчно.” И добавя: “Сандхя преминава в Гаятри3, а Гаятри – в Ом.”

М. стои занемял докато гледа. Той си мисли: “Колко очарователно е това място! Колко очарователен е този човек! Колко благи са неговите думи! Не ми се иска да напускам тази стая!” След малко си казва: “Но нека поне веднъж да погледна къде съм дошъл! След това ще се върна и ще седна тук.”

Докато излиза от стаята със Сидху, сладките звуци на арати4 започват да се носят. Цимбали, камбани и барабани – всички зазвучават едновременно. Откъм южната страна на градината - от Нахабат - изплуват музикалните тонове на красиви мелодии. Понасяйки се по пазвите на Ганг, звуците се разтапят някъде далече, далече. Бризът на пролетта е нежен и ухаещ със сладкия аромат на многобройни цветя. Лунната светлина започва да се сипе. Изглежда така, сякаш приготовленията за вечерното арати на божествата са в ход навсякъде. Наблюдавайки арати в дванадесетте храма на Шива и в храмовете на Радха-канта и Бхаватарини, М. е изпълнен с върховна радост. Сидху казва: “Това е храмът на Расмани. Тук се служи на боговете всеки ден от сутрин до вечер. Много святи гости и бедни хора идват тук.”

След като излизат от храма на Бхаватарини, двамата тръгват през огромния четириъгълен двор и отново стигат до стаята на Шри Рамакришна. Сега виждат, че вратата е затворена.

Преди малко е бил запален тамян. М. е образован според английските маниери, затова не може да влезе в стаята направо (без да бъде съобщено името му). На вратата стои Вринде, прислужницата. М. пита: “Дали сега садху махарадж (святият човек) е вътре?”

Вринде – Да, вътре е.

М. - Той oт колко време живее тук?

Вринде – О, от много, много години.

М. – Е, а чете ли много книги?

Вринде – О драги, книги и всякакви такива – всички те са на езика му!

М. скоро е завършил колеж. Той е много изненадан да чуе, че Шри Рамакришна изобщо не чете книги.

М. – Е, може би сега той изпълнява Сандхя! Можем ли да влезем? Ще му кажеш ли за нас, ако обичаш?

Вринде – Влизайте, деца мои. Влезте и седнете вътре.

След което те влизат и виждат, че там няма никой друг. Шри Рамакришна е сам в стаята и е седнал на леглото. Запален е тамян и всички врати са затворени. М. събира длани пред гърдите си, за да отдаде уважение, докато влиза в стаята. По покана на Шри Рамакришна, М. и Сидху сядат на пода. Шри Рамакришна пита: “Къде живеете? Какво работите? Какво ви води в Баранагор?” и така нататък. М. отговаря на всички тези въпроси, но забелязва, че по време на разговора Шри Рамакришна позволява на ума си да се спре на някакъв друг обект, върху който медитира. По-късно той чува, че това се нарича бхава (Съзнание за Бог). То е както когато човек седи с въдица в ръка и чака да хване риба. Рибата идва и започва да хапе стръвта. Плавката потрепва. Човекът е целия във внимание. Той държи здраво въдицата и гледа плавката със съсредоточен ум. Не говори на никого. Състоянието на Шри Рамакришна е точно такова. След време М. чува и вижда, че той изпада в това състояние след Сандхя (т.е. вечер). Понякога изцяло загубва съзнание за външния свят.

М. - Вие сигурно изпълнявате своята Сандхя. В такъв случай, ние можем да си тръгнем.

Шри Рамакришна (в бхава) – Не. Сандхя! Не, не е това.

След като са поговорили малко, М. се покланя и си взема довиждане.

Шри Рамакришна казва: “Елате пак.”

Докато се прибира, М. си мисли: “Кой ли е този божи човек! И защо душата ми копнее да го види отново! Може ли човек да бъде велик без да е чел книги? Чудно е, че ми се иска да го посетя отново. Ще дойда утре или вдругиден.”

Трета глава

Втората  среща  на  М.  и  Шри  Рамакришна

Втората среща на М. и Шри Рамакришна става на югоизточната веранда на неговата стая в Дакшинешвар една сутрин в около осем часа. Шри Рамакришна ще се бръсне, затова е дошъл бръснар. Тъй като зимният студ все още не си е отишъл, той е сложил молескинов шал, поръбен в червено.  Когато вижда М., той казва: “Е, значи дойде! Добре, ела седни тук.”  Лицето му е усмихнато. Той леко заеква докато говори.

Шри Рамакришна (на М.) – Е, къде живееш?

М. – В Калкута, господине.

Шри Рамакришна – При кого си дошъл тук?

М. – Дойдох в Баранагор на гости на по-голямата ми сестра, в къщата на Ишан Кавирадж.

  Шри Рамакришна – О, у Ишанови ли? А знаеш ли как е Кешаб1 в момента? Беше много болен.

М. – И аз чух същото, но предполагам, че вече е добре.

Шри Рамакришна – Дадох обет да предложа зелен кокосов орех и захар на Божествената Майка за неговото оздравяване. Понякога се събуждах през нощта и плачех пред Божествената Майка, казвайки: “О Майко, направи така, че Кешаб да се оправи. Ако той не оживее, с кого ще си говоря когато отида в Калкута?” Затова се зарекох да предложа зелен кокосов орех и захар.

“Кажи ми, а познаваш ли един мистър Кук, който беше дошъл в Калкута? Дали той изнася лекции? Кешаб ме качи на борда на един параход. И мистър Кук беше там.”

М. – Да, чух за него, но не съм присъствал на нито една от неговите лекции. Не знам много за него.

  Шри Рамакришна – Братът на Пратап беше тук и стоя няколко дни. Нямаше работа и ми каза, че иска да остане тук. Узнах, че е оставил жена си и децата си на грижите на тъста си. Той има толкова много деца! Аз го нахоках. Само си представи! Баща е на толкова много деца! Трябва ли другите от селото да ги хранят и гледат? Не го е срам, че някой друг се грижи за семейството му и че те са в тежест на тъста му. Аз му се скарах доста сурово и му казах да си потърси работа. Тогава той си тръгна.

 

Четвърта глава



М.  е  укорен  -  неговото  его  е  сразено

  

Шри Рамакришна (на М.) – Женен ли си?



М. – Да, господине.

Шри Рамакришна (потръпвайки) – Гледай, Рамлал!1 Боже мой! Той вече си е взел жена.

М. се обърква и стои мълчаливо, овесил глава като човек виновен в сериозно нарушение. Той се чуди: “Толкова ли е лошо да си женен?” Шри Рамакришна пита още: “Имаш ли деца?”

М. може да чуе биенето на сърцето си. Той отговаря много тихо: “Да, господине, имам деца.” Много тъжно Шри Рамакришна казва: “Уви, имаш и деца при това!”

Така укорен, М. остава безмълвен. Гордостта му получава тежък удар. След малко Шри Рамакришна го поглежда приветливо и му заговорва с обич: “Виждаш ли, ти имаш някои добри знаци. Мога да разбера това, като видя очите и челото на някого. Кажи ми, жена ти от кой вид е? Дали тя е видя шакти2 или е авидя шакти3”?

М. – Господине, тя е добра, но е аджнана (невежа).

Шри Рамакришна (с очевидно недоволство) – А ти си джнанин (мъдър), така ли!

Какво е джнана и какво е аджнана, М. не знае. Досега той знае само, че джнанин е този, който е получил образование и може да чете книги. По-късно той се отказва от това погрешно схващане. Научава, че джнана е да познаваш Бог, а да не го познаваш е аджнана. Когато Шри Рамакришна възкликва: “А ти си джнанин, така ли?”, егото на М. отново получава тежък удар.

Шри Рамакришна – В какво вярваш – в Бог с форма или в безформения Бог?

М. (объркан, на себе си): “Възможно ли е да вярваш едновременно в безформения Бог и в Бог с форма? Как е възможно докато вярваш, че Бог е с форма, да си мислиш за Него като безформен? Могат ли двете противоположни твърдения да съществуват в една субстанция? Могат ли белите неща като млякото да бъдат черни?”

М. – Обичам да мисля за Бог като безформен.

Шри Рамакришна – Това е добре. Да имаш вяра в единия от двата аспекта е достатъчно. Да мислиш за Бог като безформен е съвсем правилно. Но и така да е - не мисли, че само тази идея е вярна, а всички останали са погрешни. Знай, че безформеният Бог е истински също както Бог с форма. Но трябва да се държиш за онова, в което ти вярваш.

Чувайки отново и отново, че и двете идеи са верни, М. стои мълчаливо. Той никога не е чел такова нещо в някоя от своите книги. Неговото его получава удар за трети път, но тъй като то не е съвсем сразено, той отново се опитва да спори с Шри Рамакришна.

М. – Господине, нека човек си вярва в Бог с форма, но Той със сигурност не е глинено изображение.

Шри Рамакришна – Скъпи мой господине, защо глинено? Това е изображението на Духа!

М. не разбира смисъла на “изображението на Духа”. Той казва: “А не трябва ли човек да направи ясно за онези, които боготворят изображения от глина, че Бог не е в глинения идол и че докато боготворят, те трябва да мислят само за Бог, а не да почитат глината?”

Шри Рамакришна (остро) – Сред хората от Калкута е модерно да се изнасят лекции и да се осветляват другите. Как да донесат светлина за самите себе си обаче, те не знаят. Кой си ти да учиш другите? Този, който е Господ на вселената, Той Самият ще учи всекиго. Този, който е създал вселената, луната, слънцето, сезоните, човешките същества и зверовете, който се е погрижил за храната на хората и животните и за това, родителите да отглеждат и обичат децата си, Той Самият ще ги учи. Той е направил толкова много, няма ли да направи и това? Ако има нужда някой да учи някого, Бог Самият със сигурност ще го накара да разбере. И още – Бог е антарямин4. Дори и да има някаква грешка в почитането на глинения идол, да не би Господ да не знае, че единствено Той е бил призоваван? Той обича точно такова обожание. Защо ти трябва да се главоболиш за тези неща? Опитай се да придобиеш джнана за себе си и да развиеш любов към Него.

Този път М. чувства, че егото му е напълно сразено.

Той си мисли: “Това, което той казва наистина е вярно. Има ли нужда аз да ходя и да проповядвам на другите? Аз самият познал ли съм Бог? Нито съм развил бхакти към Него. Все едно да поканя някой приятел да легне на леглото ми, когато за самия мен няма достатъчно място в него. Да не знаеш нищо, да не слушаш никого и въпреки това, да излизаш навън и да проповядваш на другите! Би било наистина срамно, голямо безумие. Това да не би да е математика, история или литература, че да можеш да научиш другите на него? Това е науката за Господ. Напълно съм съгласен с всичко, което той казва.

Това е първият и последният опит на М. да спори с Шри Рамакришна.

Шри Рамакришна – Ти говореше за почитането на глинени изображения. Дори да са направени от глина, те трябва да бъдат боготворени. Самият Бог е осигурил различни форми на обожание. Този който е Господ на вселената, е създал всички тях, за да подхождат на хората с различни нива на познание.

“Една майка приготвя храна на децата си така, че всяко от тях да получи онова, което най-добре понася на стомаха му и което то най-много обича. Да кажем, че една майка има пет деца и трябва да им сготви риба. Тя приготвя различни ястия от рибата и дава на всяко от тях това, което му подхожда. Пулао5 от риба за едното; риба с кисел тамаринд6 за другото; чарчари7 от риба за следващото; пържена риба за четвъртото и т. н. Тя приготвя точно това, което всяко от тях харесва и точно това, което понася на стомаха на всяко едно. Разбираш ли?

М. – Да. Господине.

Пета глава

Как  човек  може  да  придобие  любов  към  Бог

 

М. – Господине, как може човек да фиксира ума си върху Бог?



Шри Рамакришна – Повтаряй Неговото име, възпявай Неговата слава и общувай със святи хора. Умът на човек не може да се концентрира върху Бог, докато той живее ден и нощ сред светски дейности и семеен живот. В първата фаза е много трудно да фиксираш ума си върху Бог, освен ако често не се усамотяваш.

“Когато едно растение е младо, то се нуждае от ограда около себе си. Без нея козите и кравите ще го изядат.

“Умът, самотният ъгъл и гората са местата, където трябва да медитираш. И винаги трябва да храниш добри мисли. Само Бог е истински или вечната същност, а всичко останало е неистинско или преходно. Разграничавайки така, ще се отърсиш от привързаността към тленните неща на света.”

М. (скромно) – Как трябва човек да живее в семейството?

Шри Рамакришна – Върши всичките си задължения, но да дръж ума си върху Бог. Жена, син, баща, майка – трябва да живееш с всички тях и да им служиш, като че ли са твои. Но в сърцето си знай, че те в действителност не са твои.

“Прислужницата на един богат човек изпълнява всичките си задължения, но умът й винаги е в нейния дом на село. Тя се грижи за децата на господаря си като че ли са нейните собствени. Нарича ги ‘моя Рама, моя Хари,’ но напълно осъзнава, че не са нейни.

“Костенурката плува из водата, но знаеш ли къде е винаги умът й? На брега на реката, на сухата земя, където лежат яйцата й. Трябва да вършиш цялата си работа в света, но да се стараеш умът ти да остава в Бог.

“Ако влезеш в света (в семейния живот) преди да си развил любов към Господ, със сигурност ще се оплетеш още повече. Несполуката, скръбта и злините на света ще те накарат да изгубиш равновесие на ума. И колкото повече мислиш за светските неща, толкова по-силно ще ставаш обвързан.

“Намажи ръцете си с масло преди да разчупиш плода от джакфрут, иначе неговият млечен сок ще залепне по тях. Първо придобий маслото на бхакти към Бог и след това се заеми с делата на света и със семейството.

“Но за да достигнеш божествена любов, е необходимо усамотение. Ако искаш да направиш масло, изварата трябва да бъде сложена в самотен ъгъл. Тя няма да втаса, ако се мести. След това трябва да седнеш в някое тихо място, оставяйки всяка друга работа и да разбиеш изварата. Само тогава можеш да получиш масло.

“Освен това, докато медитираш върху Бог в усамотение, придобиваш и джнана (духовна мъдрост), вайрагя1 и бхакти. Но ако отдадеш същия този ум на света, той става вулгарен. В света няма нищо друго освен мисълта за ‘жена и злато’2.

“Светът е като водата, а умът е като млякото. Ако мляко се излее във вода, то се смесва с нея и те стават едно. След това няма да можеш да добиеш чисто мляко, колкото и да се мъчиш. Но ако млякото е подквасено в извара и от нея е направено масло, сложено във водата то ще се носи по нея. Затова първо получи маслото на познанието и любовта към Бог като изпълняваш садхана3 на усамотено място. Това масло, пуснато във водата на света няма да се смеси с нея. То ще плува на повърхността.

“Заедно с това е необходимо и практикуването на разграничение. ‘Жена и злато’ са преходни, само Господ е единствената реалност. Какво дават парите? Те дават ориз и дал (т.е. храна), дрехи и подслон, но нищо повече. Но те не ти помагат да достигнеш Бхагаван (Бог). Така че парите не могат да бъдат целта на живота. Това е процеса на разграничение. Разбираш ли?”

М. – Да, господине. Наскоро четох в Прабодх Чандродая (Санскритска пиеса) за разграничението.

Шри Рамакришна – Да, разграничението. Само си помисли, какво толкова има в парите или в едно красиво тяло? Помисли малко - в тялото на една красива жена има кости, плът, мазнина, урина и изпражнения – само такива неща. Защо човек да губи ума си заради такова нещо и да забравя Бог? Защо Го забравя?

М. – Господине, може ли Бог да бъде видян?

Шри Рамакришна – Да. В това няма съмнение. Усамотяването от време на време, повтарянето на Неговото име и възпяването на Неговите качества, практикуването на разграничение – това са средствата, които човек трябва да използва.

М. – Кое състояние на ума води до реализирането на Бог?

Шри Рамакришна – Плачи със силно-копнеещо сърце и ще видиш Бог. Хората проливат цели стомни от сълзи за жени и деца, те изплакват пороища сълзи за пари. Но кой плаче за Бог? Викай Бог с копнеещо и жадно сърце. Като казва това, Шри Рамакришна запява песен:

 

За Майка Шяма, О ум, с истински плач плачи!



Как тогава да не дойде при теб Тя ще се сдържи?

Как би могла Шяма да стои безразлично настрани?

Как ще може Майка Кали на разстояние да седи?

 

О ум, ако си пламенен, искрен и горещ,



Донеси Й дар от хибискус и белови листа.

Намажи ги със сандаловата паста на Любовта

И направи приношение в Нейните святи нозе.  

 

 



“Копнежът на сърцето довежда зората. След това се вижда слънцето. След копнежа идва реализацията на Бог.

Можеш да видиш Бог ако имаш общата сума от тези три привързаности: Желанието, което светският човек чувства към нещата от света, обичта, която майката изпитва към детето си и любовта, която непорочната жена чувства към съпруга си. Ако тези три привързаности (към Бог) се съберат заедно в един човек, тяхната сила го кара до види Бог.

Истината е, че трябва да обичаш Бог по начина, по който майката обича сина си, непорочната жена – съпруга си, и светският човек – нещата от света. Когато имаш обединената сила на любовта на тези трима души към Бог и сложиш на едно място всички тях - ще Го видиш.

“Човек трябва да призовава Бог с копнеещо сърце.

“Котенцето знае да вика само ‘мяу, мяу’ на своята майка. То остава там, където тя го сложи – един път в кухнята, друг път на пода, а друг път – на леглото. Когато нещо го боли, то просто вика ‘мяу, мяу’ и не знае нищо друго. Където и да се намира майката, тя идва веднага щом чуе мяукането му.  

 

Шеста глава



Трета  среща

По това време М. живее в къщата на сестра си в Баранагор. Още от първия път когато вижда Шри Рамакришна, той започва да мисли за него почти непрестанно – сякаш пред него е винаги същият радостен образ, а той слуша думите му, сладки като нектар. М. си казва: Как може един беден брахмин да е установил такива дълбоки истини? Той никога по-рано не е чувал някой да обяснява толкова ясно всички тези неща и си мисли ден и нощ как ще отиде при него и ще го срещне отново.

Не след дълго идва 5 март, неделя. М. пристига в градината в Дакшинешвар с Непал Бабу от Баранагор в четири часа. Те откриват Шри Рамакришна в същата стая, седнал на по-малкото легло. Стаята е препълнена с много бхакти (поклонници). Неделя е, затова бхактите имат възможност да го посетят. М. все още не познава никой от тях затова сяда встрани от групата и наблюдава как Шри Рамакришна разговаря с поклонниците с усмихнато лице.

Обръщайки се към млад човек на деветнадесет години, Шри Рамакришна го гледа и радостно му говори по различни въпроси. Младият човек е Нарендра (Вивекананда). Той е колежанин и често посещава Садхаран Брахмо Самадж1. Неговите очи са блестящи, думите му винаги са одухотворени и той изглежда като бхакта.

М. разбира, че предметът на разговор е поведението на светските хора привързани към удоволствията на света и гледащи с пренебрежение на онези, които търсят Бог и религията. Шри Рамакришна казва, че в света има много, много такива хора и обяснява как човек трябва да се отнася към тях.

Шри Рамакришна (към Нарендра) – Какво ще кажеш, Нарендра? Светските хора казват най-различни неща. Но виждаш ли, когато слонът върви по пътя си, толкова много животни лаят подир него и издават разни шумове изотзад. А той дори не ги и поглежда. Ако някой те порицае, какво ще мислиш за него?

Нарендра – Ще мисля, че кучетата си лаят.

Шри Рамакришна (усмихнат) – Не, момчето ми, не трябва да отиваш чак толкова далеч. (Смях.) Знай, че Бог живее във всички неща. Но и така да е, трябва да общуваш с добрите хора и да държиш лошите на разстояние, дори и да живееш сред тях. Нараяна (Бог) присъства дори в тигъра, но със сигурност човек не може да го прегърне поради това. (Смях.) Ако ти кажа, че тигърът е Нараяна, защо трябва да бягаш от него? Отговорът на това е следният: този който казва “Бягай!”, също е Нараяна. Защо да не го послушаш?

“Чуйте една история. В една гора живеел един садху. Той имал много ученици. Един ден ги учел как да виждат Бог във всички живи същества и как, като знаят това, те трябва да се покланят на всички тях. Веднъж един ученик отишъл в гората, за да събере дърва за хома2. Изведнъж се чул вик: ‘Бягай, бягай където и да си – луд слон се е развилнял!’ Всички избягали освен този ученик. Той си помислил: ‘Нараяна (Бог) е и в слона, защо тогава трябва да бягам?’ Мислейки си така, той останал да стои там. Предложил намаскар (поздрав) на слона като на Бог и започнал да отправя молитви. Махутът3 изкрещял: ‘Бягай, бягай, бягай!’, но той не помръдвал. Накрая слонът дошъл и го хванал с хобота си, хвърлил го настрани и отминал. Ученикът изгубил съзнание и останал да лежи на земята, изподраскан и разранен.

“Когато узнал за това, неговият гуру и други ученици го пренесли в ашрама и му дали някакво лекарство. След известно време, когато дошъл на себе си, един от тях го попитал: ‘Защо не се махна когато чу, че слонът идва?’ Той отговорил: ‘Защото Гурудева ни каза, че Самият Нараяна присъства във всички човешки същества и в другите живи творения. Затова като видях, че слонът Нараяна идва, не напуснах мястото.’ Тогава неговият Гуру казал: ‘Синко, наистина е вярно че слонът Нараяна е идвал, но детето ми, махутът Нараяна те е предупредил. Ако всеки е Нараяна, защо не послуша именно него? Трябвало е да се съобразиш с махута Нараяна.’

“Писанията казват: ‘Апо Нараяна (водата е Бог).’ Една вода се използва за божествената служба, а друга – само за да си измиеш лицето, устата и ръцете, както и съдовете и дрехите, но тя не може да се употреби за пиене или за богослужение. По същия начин, Нараяна е в сърцата на всички святи хора, както и в тези на несвятите хора, на праведните и неправедните. Но човек не може да си има вземане-даване с несвятите, лошите и нечистите хора. Той не трябва да бъде близък с тях. С някои може само да си кима от разстояние, докато с други дори и това е невъзможно. Човек трябва да се държи на разстояние от такива хора.”

Един от бхактите – Господине, когато лош човек иска да ни навреди или действително го направи, не трябва ли да правим нищо тогава?

Шри Рамакришна – За да живее в света и да се спаси от ръцете на лошите хора, човек трябва да показва тамогуна4. Но няма да бъде правилно да навредиш на някого с идеята или поради опасението, че той може да ти навреди.

“Чуйте друга история. Едни говедарчета пасели стадата си в поле, в което живеела страшна и отровна змия. Всеки внимавал поради опасността от влечугото. Веднъж един брахмачарин5 минавал през това поле. Говедарчетата го настигнали и му казали: ‘Святи човече, молим те не отивай нататък. Там има една ужасна отровна змия. Брахмачаринът отвърнал: ‘Деца, няма значение. Не се страхувам от нея. Знам една мантра.’ Като рекъл това, той тръгнал в онази посока. Нито едно говедарче не го придружило от страх. И ето, змията се появила с вдигната качулка пълзейки бързо към него. Но когато се приближила, брахмачаринът изрекъл мантрата и виж ти! - змията паднала в краката му като дъждовен червей. ‘Е,’ казал святият човек, ‘Защо ходиш насам-натам и пакостиш на другите!? Ела, ще ти дам мантра. Повтаряйки тази мантра ще развиеш любов към Бог, ще Го достигнеш и желанието ти да навредиш на другите ще те напусне.’ Като казал това, той дал мантрата на змията. След като получила святото име, змията се поклонила пред своя Гуру и попитала: ‘Господине, каква садхана трябва да изпълнявам - кажете ми, моля ви.’ Нейният Гуру казал: ‘Повртаряй тази мантра и освен това недей да вършиш зло на никого. Пак ще дойда’ – рекъл брахмачаринът, преди да си тръгне.

“Минали няколко дни. Говедарчетата забелязали, че змията вече не хапе. Дори когато я удряли с камъни, не се ядосвала. Била станала като дъждовен червей. Веднъж едно говедарче отишло при нея, хванало я за опашката, завъртяло я над главата си, след което я блъснало няколко пъти в земята. Змията повърнала кръв и изпаднала в безсъзнание. Тя не можела да помръдне. Говедарчетата помислили, че е умряла. Затова си заминали.

“Късно през нощта змията си възвърнала съзнанието. Тялото й било начупено и тя нямала сили да се помръдне. Бавно и с големи мъки изпълзяла в дупката си. След няколко дни, когато станала слаба като скелет от глад, започнала да излиза от дупката си по веднъж нощем и да търси храна. От страх от момчетата не излизала през деня. След посвещението си с мантрата, тя вече не причинявала вреда на никого. Преживявала доколкото може от листа и плодове паднали от дърветата.

“След около една година брахмачаринът отново преминал по същия път. Когато стигнал до мястото, той потърсил змията. Говедарчетата му казали, че тя е умряла. Но брахмачаринът не можел да повярва на това. Той знаел, че змията е получила мантра и следователно било изключено да е умряла, преди да е видяла Бог. Затова той започнал да претърсва местността и да я вика с името, което й бил дал. Чувайки гласа на своя Гуру, змията излязла от дупката си и му се поклонила почтително. Брахмачаринът попитал: ‘Как си?’ Змията отговорила: ‘Добре съм, господине.’ Брахмачаринът отново запитал: ‘Но защо изглеждаш толкова слаба?’ Тя отвърнала: ‘Святи господине! Вие ме помолихте да не наранявам никого. Затова живея от листа и плодове. Може би затова съм отслабнала толкова много.’ Змията била развила, видите ли, качеството на саттва. Ето защо не се гневяла на никого. Тя била забравила, че говедарчетата се опитали да я убият. Брахмачаринът рекъл: ‘Не може само храната ти да те е довела до това състояние. Със сигурност има нещо друго. Помисли си малко.’ Тогава змията си спомнила, че веднъж говедарчетата я били завъртели и блъснали в земята. Затова казала: ‘Святи господине! Сега си спомням всичко. Веднъж момчетата ме запокитиха силно в земята. Те са невежи. Не разбират каква промяна настъпи в ума ми. Как можеха да знаят, че нямам намерение да ухапя или да навредя на никого? Брахмачаринът казал: ‘Срамота! Толкова си глупава, че не знаеш дори как да се предпазиш. Това, което ти забраних беше да хапеш което и да е живо същество. Но защо не ги изплаши чрез съскане?’

“Човек трябва да съска на лошите хора, за да може да ги плаши, така че по-късно те да не могат да му навредят. Но той не трябва да инжектира отрова в тях или да ги наранява.”

 “В Божието творение има различни видове създания и растения. Сред животните има лоши, както и добри. Има зверове като тигрите, които убиват другите. Сред дърветата има някои, които раждат плодове сладки като нектар, а други – отровни. По същия начин има добри и лоши хора; святи и несвяти; хора, привързани към света, и такива, които са отдадени на Бог.

“Хората могат да бъдат разделени на четири вида – светски хора обвързани със света, търсещи освобождение, освободени и вечно-свободни.

“Вечно-свободните - като Нарада6 и други, са онези, които живеят в света за доброто на човечеството, за да учат другите на истина.

“Обвързаните души – те са привързани към обектите на сетивата. Те забравят Бог и никога не си и помислят за него.

“Търсещите освобождение се опитват да се освободят. Но само някои от тях постигат освобождение, другите не могат.

“Освободените – те не са привързани към ‘жена и злато’. В техните умове няма привързаност към обектите на света. Те винаги медитират върху Лотосовите Нозе на Бог.

“Да предположим, че една рибарска мрежа е хвърлена в някое езеро. Някои от рибите са твърде умни, за да бъдат уловени в нея. Те могат да бъдат оприличени на вечно-свободните души. Повечето риби обаче, се хващат в мрежата. От тях само някои се опитват да избягат. Те са като търсещите освобождение. Но не всяка риба, която се опитва да избяга, може да го направи – само някои успяват да изскочат навън. Тогава рибарите викат: ‘Гледай! Една голяма риба избяга.’ Тези риби са като освободените. Но по-голямата част от рибите хванати в мрежата не могат да избягат – те дори не се и опитват. Нещо повече, те държат мрежата в уста и си лежат тихичко, криейки се в тинята на дъното на езерото. Мислят си: ‘Сега сме на сигурно място; няма никаква опасност.’ Но не знаят, че рибарите изведнъж ще изтеглят мрежата навън и ще ги хвърлят на брега. Тези риби могат да се сравнят със светските хора.”

“Светските хора остават приковани към ‘жената и златото’ на света. Те са овързани – и ръце, и крака. Мислят си, че могат да намерят щастие единствено в ‘жена и злато’ и да се чувстват сигурни в това, но не разбират, че ще умрат сами в това. Когато такъв човек е на смъртното си легло, неговата жена му казва: ‘Заминаваш си. А какво си направил ти за мен?’ Освен това, майа7 е такава, че виждайки лампа да гори дълго време, обвързаният човек казва: ‘Газта ще свърши, намали фитила.’ А лежи на смъртния си одър! Такъв човек не мисли за Бог. Дори и да има свободно време, той се отдава на празни приказки или се заема с безполезни дейности. Когато го попитат защо, казва: ‘Не мога да седя без да правя нищо, затова правя ограда.’ Когато времето много му дотежи, той може би започва да играе карти.” (Всички се смеят.)  

Седма глава

Начинът  –  вярата

Един бхакта – Господине, няма ли спасение за такъв светски човек?

Шри Рамакришна – Със сигурност има спасение. Отвреме-навреме човек трябва да търси компанията на святи хора и в определени моменти да се усамотява, за да медитира върху Бог. Той трябва да практикува освен това разграничение и да се моли на Бог: “О Боже, дай ми вяра и любов към Теб.”

“Когато веднъж постигнете вяра – постигнали сте всичко. Няма нищо по-висше от вярата.

(към Кедар) “Чувал си за силата на вярата! Пураните разказват, че Рамачандра - Съвършеният Брахман и Нараяна - трябвало да построи мост, за да достигне Ланка. Но Хануман, по силата на вярата си, прескочил морето. Той нямал нужда от мост. (Всички се смеят.)

“Вибхишана написал името на Рама на едно листо и го завързал в гънките на дрехите на един човек, който искал да прекоси морето. Вибхишана му казал: ‘Не се страхувай. Имай вяра и върви по морето. Но помни, веднага щом изгубиш вярата си, ще се удавиш.’ Човекът тръгнал и вървял по водата много добре, когато бил обхванат от силно желание да погледне само веднъж какво има в гънките на дрехите му. Той развързал възлите им и видял, че на листото било написано само името на Рама. Казал си: ‘Какво! Тук е написано само името на Рама!’ И моментално, изгубвайки вяра, потънал във водата.

“Човек който има вяра в Господ може да бъде освободен от големи грехове, няма значение дали е извършил най-тежките грехове – дали е убил крава, брахмин или жена. Нека само каже: ‘Няма да правя това отново’ – и той няма от какво да се страхува.”

Казвайки това, Шри Рамакришна запява:

 

 

Само ако мога да умра 



С името на Дурга на уста 

Как ще можеш Ти тогава, О Блажена, 

Да не ми дадеш освобождение - 

Дори и да съм най-окаяния...

Ако убия крава или брахмин, 

или дете унищожа в утробата на майка;

Ако се отдам на пиене на вино 

или други подобни, ако убия жена -

За всички тези грехове 

не ме е грижа ни най-малко,

Защото мога да достигна 

нозете на Брахман за момент.

 

 

 



“Всички виждате това момче (Нарендра). То е много различно. Когато едно непослушно дете е в присъствието на баща си, то се държи така, сякаш човек вижда пред себе си таласъм. Но когато играе в чандни, то е съвсем различно. Момче като това принадлежи на класата на вечно-свободните. Те никога не се привързват към света. Когато пораснат малко, чувстват пробуждане в сърцето си и моментално се устремяват към Бог. Те идват на света, за да учат човечеството. Те не изпитват любов към нещата от света. Умът им никога не се насочва към ‘жена и злато’.

“Във Ведите се споменава една птица, наречена Хома. Тя живее високо в небесата. Там, в самото небе тя снася яйцето си. Веднага щом е снесено, то започва да пада. Но това става толкова високо, че яйцето продължава да пада с дни. През това време, то се разчупва и от него излиза малкото птиче, което не спира да пропада. Докато се движи надолу, очите му се отварят и крилете му се разперват. Веднага щом отвори очи, то вижда, че се приближава към земята и че скоро ще се разбие в нея. Тогава птичето внезапно се изстрелва нагоре към своята майка и достига голяма височина.”

В този момент Нарендра се изправя и си тръгва.

Кедар, Пранкришна, М. и много други са в стаята.

Шри Рамакришна – Виждате ли, Нарендра превъзхожда другите във всичко – пеене, владеене на музикални инструменти, четене и писане. Онзи ден той имаше дискусия с Кедар и направо обезглави аргументите му. (Шри Рамакришна и всички останали се смеят.) (Към М.) Има ли някаква английска книга върху разсъждението?

М. – Да, господине. Нарича се ‘Логика’ на английски.

Шри Рамакришна – Кажи ми за какво се говори в нея.

Сега М. се намира в затруднено положение. Той казва: “Една част от логиката представлява разсъждение от общото положение към частното. Например: Всички хора умират. Пандитите са хора. Следователно пандитите също ще умрат. Друго подразделение на логиката се занимава с разсъждение от частния пример към общото предположение. Като например: Този гарван е черен, онзи гарван е черен, всички гарвани които виждам, са черни. Следователно всички гарвани са черни. Но пътят към достигане до заключения по този начин е открит за погрешни изводи, защото е възможно да откриеш бял гарван някъде, докато търсиш. Има друг пример: Когато вали, или е имало облак, или той все още е там. Следователно обобщаващото предположение е, че дъждът идва от облака. Следващ пример: Този човек има тридесет и два зъба. Онзи има същия брой зъби. Всички хора, които виждаме имат по тридесет и два зъба. Следователно всички хора имат по тридесет и два зъба.

“Ето такива са общите положения на английската Логика.”

Шри Рамакришна чува всичко това. Докато слуша, умът му отива някъде другаде. Затова разговорът на тази тема не продължава.

Осма глава

В  самадхи1

  

Щом събирането свършва, бхактите тръгват да се разхождат наоколо. М. Също тръгва към Панчавати. Около пет часа е. Когато се връща след известно време в стаята на Шри Рамакришна, той вижда странна гледка на малката веранда северно от стаята.



Шри Рамакришна стои неподвижно. Нарендра пее химн, а бхактите седят наоколо. М. е очарован да чуе песента. Никога и никъде другаде той не е чувал някой да пее толкова красиво, освен Шри Рамакришна. А когато поглежда към него, той остава притихнал от удивление. Шри Рамакришна все още е неподвижен - очите му също не се движат; трудно е да се каже дали диша или не. След като М. пита за това един бхакта, той му обяснява, че това състояние е известно като самадхи или божествен екстаз. М. никога не е чувал или виждал нещо подобно. Безмълвен, той казва на себе си: Възможно ли е човек да забрави до такава степен външния свят, потопен в съзнанието за Бог? Колко ли голяма трябва да е любовта му към Бог и вярата му, довели го до това състояние!” В песента се пее така:

     


 

Медитирай, О ум, върху Хари! 

Той е самата същност на Духа.

Той е Абсолютния и Неопетнения - 

Той е свободен от всичко нечисто!  

 

Неговата Светлина е несравнима, 



Неговата форма е красива, 

Колко силно възлюбен е Той 

В сърцата на своите бхакти!

 

Виж! Подсилвана е прелестта му  



От все нови проявления на любовта! 

Тя хвърля в дълбока сянка дори 

Блясъка на милиони сияйни луни!

 

Наистина, светкавици проблясват 



От Неговата божествена красота! 

От неописуемото Му блажено видение 

Побиват тръпки и настръхва косата.

 

 



Шри Рамакришна потръпва, когато този ред от песента е изпят. Косите по главата и тялото му настръхват, а от очите му потичат сълзи на радост. Отвреме-навреме той се усмихва, сякаш вижда нещо. Човек не може да каже на какво видение от безподобна красота се наслаждава в момента – такова, което хвърля в сянка сиянието на милиони луни! Това ли е видението на Бог, на самата Същност на Духа? Колко ли интензивни духовни практики и аскетизъм трябва да изпита човек, колко ли много вяра и каква силна любов трябва да има, за да го доведат те до такова видение! Песента продължава:
 

Обожавай Неговите святи нозе 

върху лотоса на своето сърце!

Взирай се в несравнимата красота

на тази възлюбена форма. 

Сега умът се наслаждава на покой, 

а очите са преливат от божествена любов.

 
Пак тази омагьосваща усмивка! Тялото му остава неподвижно по същия начин, а очите са фиксирани и полуотворени. Изглежда така, като че ли той съзира някакво чудно и необикновено видение. И виждайки го, сякаш плува във върховно блаженство.

Сега песента свършва. След това Нарендра изпява:

 

Вдъхновен от божествената любов, 



О ум, завинаги се потопи,

в сладостта на Онзи, който е извора

на Абсолютния Разум и Блаженство.

О! Радостта от Върховното Съзнание, 

радостта от любовта!
 

Картината на самадхи и божественото блаженство, на които М. става свидетел, оставят неизличимо впечатление в ума му. Той се връща у дома си дълбоко затрогнат. Отвреме-навреме все още може да чуе ехото от тези опияняващи душата редове:

 

Вдъхновен от божествената любов,



О ум, завинаги се потопи,

в сладостта на Онзи, който е извора

на Абсолютния Разум и Блаженство.

Девета глава

Четвърто  посещение  –  веселбата с поклонниците

 

Следващият ден, 6 март, също е почивен ден. М. идва отново в три часа следобед. Шри Рамакришна е седнал в стаята си. Едно килимче е постлано на пода. Нарендра, Бхаванатх и двама други бхакти са седнали там. Някои са млади хора, деветнадесет или двадесетгодишни. Шри Рамакришна седи на по-малкото легло с усмивка играеща на лицето и весело разговаря с момчетата.



Виждайки М. да влиза в стаята, Шри Рамакришна се разсмива високо и казва на момчетата: “Вижте, той идва пак!” Докато го казва, той продължава да се смее и всички се присъединяват към него. М. влиза, поздравява Шри Рамакришна като пада ничком пред него и сяда. Преди това той го е поздравявал прав със събрани пред гърдите длани, по маниера на хората с английско образование. Но днес М. се научава да го прави като ляга по очи в нозете му, по традиционния начин на индусите. Когато той сяда, Шри Рамакришна казва на Нарендра и другите ученици какво го е накарало да се разсмее.

“Чуйте, в четири часа следобед дали на един паун опиум. На следващия ден паунът пристигнал отново точно в четири часа следобед. Той се бил пристрастил към опиума, затова дошъл без закъснение за дозата си.” (Всички се смеят.)

М. казва на себе си: “Той е прав. Връщам се у дома, но умът ми остава с него - ден и нощ - и мисли само за това кога ще го видя! Сякаш някой ме дърпа към това място. Не мога да отида никъде другаде дори и да искам – трябва да дойда тук.” М. си мисли по този начин, докато Шри Рамакришна се забавлява с момчетата, сякаш е на тяхната възраст. Всички се превиват от смях, като че ли е панаир на веселието.

М. е занемял наблюдавайки този уникален характер. Той си казва: “Това ли е човекът, когото видях в самадхи и в радостта от божествената любов, невиждана досега? Същият ли е той, който днес се държи като обикновен човек? Той ли е който при първото ми посещение ме нахока, докато ме поучаваше? Не ми ли каза пак той, че Бог с форма и безформения Бог са еднакво истинни? Не ми ли каза още, че единствено Господ е реален, а всичко останало в света е мимолетно? Не ме ли посъветва да живея в света като прислужница?”

Шри Рамакришна много се забавлява и често поглежда към М. Той вижда, че М. стои мълчаливо. Обръщайки се към Рамлал, казва: “Виждаш ли, той е малко по-възрастен, затова е някак си по-сериозен. Всички тук се смеят и веселят толкова много, но той си седи тихо.” Тогава М. е на около двадесет и седем години.

След това предмет на разговор става Хануман1, великия бхакта. В стаята има картина на Хануман на стената. Шри Рамакришна казва: “Вижте състоянието на ума на Хануман! Той не иска нищо от това: богатство, почести или физически удобства. Той копнее само за Бхагаван2. Когато побягнал с небесното оръжие, което взел от кристалната колона, Мандодари започнала да му показва различни плодове. Тя си мислела, че изкушен от тях, той може да слезе и да изтърве оръжието, но Хануман не можел да бъде излъган. Той казал:

 

Имам ли аз нужда от плодове?



Придобил съм плода, който ме направи плодотворен,

Дървото на Рама, чийто плод е освобождението

Е посадено в моето сърце.

Стоя под дървото Калпатару на Шри Рама.

Когато пожелая някой плод, го вземам;

А ти ми предлагаш плодове; О жено, аз не се пазаря.

Оставям горчивите плодове на теб3.

 

 



Шри Рамакришна изпява песен. И отново изпада в самадхи. Тялото му пак става неподвижно, а очите му са фиксирани. Той стои така, сякаш е фигура от някоя фотография. Само до преди миг бхактите се смеят и забавляват, но сега всички се взират в това уникално състояние на Шри Рамакришна. За втори път М. вижда самадхи. След известно време настъпва промяна в състоянието му – тялото се отпуска и усмивка заиграва на лицето му. Сетивата отново започват да функционират по нормален начин. Сълзи на радост потичат от ъглите на очите му, докато той изрича името: “Рама! Рама!”

М. си казва: “Това ли е светецът, който се шегуваше с момчетата! Тогава той изглеждаше като дете на пет години.”

Връщайки се към предишното си естествено състояние, Шри Рамакришна отново започва да се държи като обикновен човек. Обръщайки се към М. и Нарендра, той казва: “Бих искал да чуя двама ви да разговаряте и спорите на английски.” Те двамата се разсмиват при думите му. Говорят за малко, но на бенгалски. За М. повече е невъзможно да спори пред Шри Рамакришна. Въпреки че Шри Рамакришна настоява, те не говорят на английски.  

 

Десета глава



Със  своите  близки  ученици
Часът е пет. Много от поклонниците са си тръгнали, всеки към своя собствен дом. Само М. и Нарендра остават. Нарендра отива до Ханспукур и Джаутала със съд в ръка, за да си измие лицето. М. крачи около храма. След малко той стига до Ханспукур, близо до Кутхи и вижда Шри Рамакришна да стои на стъпалата от южната страна на езерото. Нарендра си е измил лицето и стои със съд в ръка. Шри Рамакришна му казва: “Чуй, трябва да идваш по-често. Ти си новодошъл. След като се запознаят отначало, хората се срещат по-често, като двама влюбени. (Нарендра и М. се смеят). Нали ще идваш по-често?” Нарендра е член на Брахмо Самадж и се опитва винаги да спазва думата си. Затова се разсмива и казва: “Добре господине, ще се опитам.”

След това те тръгват за стаята на Шри Рамакришна, минавайки покрай Кутхи. По пътя Шри Рамакришна казва на М.: “Сигурно си чувал как селяните си избират бикове от пазара. Те различават добрия и лошия бик много лесно. Докосват опашките им. Някои бикове лягат на земята веднага щом някой от купувачите направи това, но селяните не купуват такива. Те избират само онези, които подскачат рязко щом опашката им бъде докосната. Нарендра е като бик от втория вид. В него има много темперамент и своенравие.” Като казва това, Шри Рамакришна се усмихва и добавя: “А има и много други, които са меки като сварен ориз изкиснат в мляко – без сила отвътре, без твърдост - меки и хлъзгави.”

Мръква се. Шри Рамакришна медитира върху Бог. Той казва на М.: “Иди, поговори с Нарендра и после ми кажи какво момче е той според теб.”

Вечерното арати свършва. М. се среща с Нарендра след малко от западната страна на Чандни. Те разговарят един с друг. Нарендра казва: “Аз съм член на Садхаран Брахмо Самадж; колежанин съм...” и т.н.

Вече е късна вечер и е време за М. да си тръгва; но на него все още не му се иска да си замине и вместо това отива да потърси Шри Рамакришна. Той е запленен от неговото пеене и му се иска да чуе още. Накрая го намира да крачи сам в просторния натмандир близо до храма на Кали. В храма на Кали от двете страни на Нейния образ горят ярки лампи. Обширното помещение на натмандир обаче, е осветено от една единствена лампа, чиято светлина се слива с мрака в някакъв мистичен полуздрач, в който едва-едва може да се различи фигурата на Шри Рамакришна.

М. е извън себе си, след като е чул красивите песни на Шри Рамакришна – той се чувства омагьосан е като змия. С известна нерешителност пита Шри Рамакришна дали ще има още песни тази вечер. Шри Рамакришна се замисля за момент и казва: “Не, днес повече не.” Казвайки това, той сякаш се сеща за нещо и веднага добавя: “Но можеш да направиш така – ще ходя в къщата на Баларам в Калкута, можеш да дойдеш там. Тогава ще чуеш музика.” М. се съгласява да отиде.

Шри Рамакришна – Познаваш ли Баларам Босе?

М. – Не, господине.

Шри Рамакришна – Баларам Босе. Къщата му е в Босепара.

М. – Добре, господине. Ще я намеря.

Докато върви из натмандир с М., Шри Рамакришна казва: “Нека те попитам нещо - какво мислиш за мен?”

М. продължава да мълчи. Шри Рамакришна казва отново – “Какво чувстваш? Колко анни1 познание за Бог притежавам?”

М. - Анни! Не разбирам какво имате в предвид с това. Но никога преди не съм виждал такова познание, екстатична любов, вяра, отреченост и широта на характера.

Шри Рамакришна се разсмива.

След този разговор, М. се покланя и си взема довиждане. Той стига до главната порта, но си спомня нещо и бързо се връща. Отново отива при Шри Рамакришна в натмандир, който все още крачи под бледата светлина сам, без другар. Както царят на животните, който се разхожда сам в гората. Атмарам2, лъвът ликува да бъде сам и да върви сам! Сам!

М. стои безмълвен и наблюдава тази велика личност.

Шри Рамакришна – Защо се върна?

М. – Господине, може да не ме пуснат да вляза в къщата на този богат човек. Затова мисля, че няма да отида. Ще идвам тук, за да ви виждам. Шри Рамакришна: “О не! Кое те накара да си помислиш това? Просто спомени името ми. Кажи, че искаш да ме видиш. Тогава някой със сигурност ще те доведе при мен”.

М. кимва в знак на съгласие, покланя се и отново си тръгва.

ІІ част

Пътуването  на  Шри  Рамакришна  с  параход  с Кешаб  Чандра  Сен



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница