Блажените слова на Шри Рамакришна

Пътуването  с  параход

Настъпва отливът. Параходът се движи бързо към Калкута. Капитанът има нареждане да отиде малко по-надолу от Ботаническите градини от другата страна на моста. Докъде е стигнал параходът не е известно на мнозина, защото те са слушали думите на Шри Рамакришна и са били изцяло погълнати от тях. Никой няма никаква идея за времето!

Шри Рамакришна (на Кешаб) – Гледай, Виджай е тук. Вашите спорове и различия са като схватките между Рама и Шива. (Смях.) Шива е Гуру на Рама. Въпреки че Шива и Рама се борят един с друг, скоро след това те се помиряват. Но гримасите на духовете, които са последователи на Шива и номерата на маймуните на Рама никога не свършват! (Силен смях!) Вие двамата сте като собствена плът и кръв! Такива караници, както знаете, стават дори сред роднини. Лава и Куша, синовете на Рама, са се били на война срещу него. Освен това трябва да сте забелязали, как майка и дъщеря които живеят заедно и имат една и съща духовна цел, спазват религиозните пости поотделно всеки вторник - всяка сама за себе си – като че ли благоденствието на майката е нещо различно от това на дъщерята. В действителност това, което е добро за едната, е винаги добро и за другата. По същия начин, ти имаш религиозно общество (Самадж) и Виджай мисли, че и той трябва да си има едно. (Смях.) Но аз мисля, че всичко това е необходимо. Докато Шри Кришна, Самият Въплътен Бог, е играел с гопите във Вриндаван, злосторници като Джатила и Кутила са се появили на сцената. Можете да попитате защо. Отговорът е, че играта не може да продължи без такива размирници. (Всички се смеят.) Не е забавно без Джатила и Кутила. (Силен смях.)

Рамануджа вярвал във Вишищтадвайта, недуализма с качества². Неговият Гуру бил чист монист³

Те имали различия и взаимно оборвали аргументите си. Това се случва много често. И въпреки това, учителят и ученикът си остават близки - сякаш от една плът и кръв.” 

Съвети  към  Кешаб  и  другите  поклонници

Всички се радват на компанията на Шри Рамакришна и на неговите думи. Той казва на Кешаб: “Ти не се вглеждаш в природата на хората преди да ги приемеш за свои ученици, затова после те си отиват от теб.”

“Хората си приличат по външност, но бъди сигурен, че те се различават много по своята природа. В някои преобладава качеството на саттва, в други на раджас, а в трети – на тамас. Както знаеш, всички сладки наречени пули¹ изглеждат еднакво. Но някои съдържат вътре гъсто подсладено мляко, други пълнеж от кокосови орехи със захарен сироп, а трети – пълнеж от калаи пулс² (Всички се смеят.)

“Знаете ли моя начин на мислене? Ям и пия и живея щастливо, а Божествената Майка знае всичко. Има три думи, които като че ме пробождат – ‘гуру’, ‘учител’ и ‘баща’.

“Единствено Сатчитананда е Гуру. Само Той може да учи. Аз от своя страна се чувствам като дете. Можете да намерите хиляди човешки учители. Всеки иска да бъде учител. Но кой иска да бъде ученик?

“Да учиш другите е извънредно трудно. Това може да стане само когато Бог Се разкрие на човек и го упълномощи за това. Нарада, Шукадева и някои други са били получили такава заповед. Шанкара също е бил упълномощен от Бог. Ако нямаш такава заповед от Бог, кой ще те слуша? Знаете колко лесно се вълнуват хората от Калкута! Млякото се надига и кипи докато има огън. Веднага щом то бъде дръпнато от огъня, нищо не се случва с него. Хората от Калкута са на настроения. Те почват да копаят кладенец на дадено място. Казват, че се нуждаят от вода. Но ако ударят на камък, се отказват от мястото и отиват другаде. Ако там пък открият пясък – отново се отказват и започват отначало на трето място. И така си продължава.

“Има хора, които подхранват някаква мисъл в себе си и вярват, че това е заповед от Бог. Такава идея е съвсем погрешна. Той наистина се появява пред човек и говори. Само така някой може да получи Неговата заповед. Каква тежест носят само думите на такъв учител! Цяла планина може да бъде преместена чрез тях! А само изнасянето на лекции?! Хората ги слушат за няколко дни и след това ги забравят. Те никога не биха действали, подбудени само от приказки.”

“В Камарпукур³, има едно езеро наречено Халдарпукур. Имаше време, когато всяка сутрин идваха някакви хора и се облекчаваха на брега му. Другите които отиваха там да се къпят, всеки път крещяха обиди по адрес на виновниците. Въпреки това всичко се повтаряше на следващия ден. Безредието си продължаваше. Накрая хората уведомиха властите. Те изпратиха един полицай, който сложи надпис на мястото: ‘Не се облекчавай тук’. Тогава всичко спря. (Всички се смеят.)

“Човек, който учи другите трябва да има знака на пълномощието; да учиш в противен случай, е нелепо и смешно. Да поучаваме другите, докато самите ние сме невежи! Това е като слепец да води слепеца. (Смях.) То носи повече вреда, отколкото добро. Само ако си видял Бог, можеш да видиш какво има вътре в другите хора, да разбереш от какви болести на душата боледуват те и да им дадеш инструкции.

“Ако човек се опитва да учи другите без да има директни пълномощия за това от Бог, той става суетен; казва си: ‘Аз уча другите.’ Тази суета е резултат на невежеството, защото само един невеж човек си мисли, че той е този, който извършва нещата. Човек става свободен приживе, когато разбере, че Бог е единственото Действащо лице и че самият той е само инструмент в Неговите ръце. Всички проблеми, всяко безпокойство идва от идеята - ‘Аз съм извършителят, аз съм свободен в действията си.’”

Девета глава

Инструкции  към  Кешаб  и  другите  върху Карма  Йога

Шри Рамакришна (на Кешаб и другите бхакти) – Вие говорите за правене на добро на света. А аз ви казвам – толкова ли е малък светът? Достигнете Бог чрез садхана. Реализирайте Го. Той ще ви даде сила – само тогава ще бъдете способни да правите добро на света, не и иначе.

Шри Рамакришна – Не, защо ще се отказвате от работата? Трябва да извършвате неща като медитация върху Бог, повтаряне на Неговото Име, възпяване на славата Му и изпълнение на ежедневните религиозни практики.

Поклонникът – А светската работа - действията, свързани с печеленето на пари и другите като тях?

Шри Рамакришна – Да, можете да вършите и тях, доколкото това е необходимо да издържате семействата си. Но в същото време, трябва да се молите на Бог в усамотение със сълзи на очи да ви направи способни да изпълнявате всички тези дейности по неегоистичен начин. Трябва да казвате на Бог така: ‘О Господи, моля те намали работата ми в света, защото виждам, че когато съм погълнат в твърде много работа, Те забравям. Мисля си, че върша работата в неегоистичен дух, но постепенно тя се превръща в действие с егоистичен мотив’. Когато човек върши прекалено много благотворителни дейности като раздаването на храна и подаяния сред бедните, желанието за име и слава пропълзява.

“Шямбху Маллик веднъж заговори за построяването на болници, лечебници, училища, пътища и язовири. Аз му казах: ‘Не се отклонявай от пътя си, като си търсиш такива работи. Трябва да вършиш само това, което се изправи на пътя ти и изглежда най-наложително – и то също трябва да бъде правено в дух на безстрастие. Многото дейности и начинания карат човек да забрави Бог’. Все едно да отидеш до храма на Кали, да се заемеш с раздаването на подаяния там и да пропуснеш да видиш Божествената Майка във вътрешния храм! (Смях.) Първо трябва да видиш Нейния образ, дори ако е необходимо да си проправиш път с лакти през тълпата. След това ако искаш, можеш да се отдадеш на благотворителност. Можеш да раздаваш подаяния на бедните до насита, ако желаеш. Работата е само средство за реализацията на Бог. Затова казах на Шямбху: ‘Да предположим че Бог се появи пред теб, какво ще Му кажеш: “Моля те построй толкова и толкова болници и лечебници?!” (Смях.) Един поклонник никога не иска такива неща. Вместо това, той казва: ‘Боже, подслони ме при Своите Лотосови Нозе, винаги ме дръж до Себе си и ми дай чиста любов към Теб.’

“Карма Йога в действителност е много трудна. Ритуалите установени от Свещените книги са много трудни за практикуване във века на Кали¹. В днешно време животът на човека е съсредоточен изцяло върху храната. Твърде много работа не е възможна за него. Да предположим, че някой е повален от треска. Ако опитате бавните методи на лечение със старовремските местни лекове, съвсем скоро той може и да умре. В наши дни пациентът се нуждае от бързо действащата смес ‘Д-р Гупта’². В Калиюга най-добрият път е този на Бхакти Йога, пътят на любовта и отдадеността към Бог – възпяването на Името на Бог и молитвата. Пътят на религиозната отдаденост е религията за този век. (Към поклонниците от Брахмо Самадж) И вашият път е този на Бхакти Йога. Вие повтаряте името на Хари (Бог), възпявате славата на Божествената Майка - вие наистина сте благословени! Аз харесвам вашето отношение. Не казвате като ведантините: ‘Светът е само сън.’ Не сте брахмаджнанини, а бхакти и вярвате, че Бог е Личност. Това е много хубаво. Вие със сигурност ще реализирате Бог ако го зовете с копнеещо сърце.”

В  дома  на  Сурендра  –  с  Нарендра  и  поклонниците

Параходът хвърля котва в Каялагхат. Всички се приготвят за слизане. Когато излизат от каютата те виждат, че пълната луна свети силно. Дърветата, сградите и лодките по Ганг са окъпани в меката й светлина. Един файтон е бил извикан за Шри Рамакришна. След малко той се качва в него заедно с М. и някои бхакти. Нанда Лал, племенникът на Кешаб, също е там. Той ще придружи Шри Рамакришна донякъде.

Когато сядат във файтона, Шри Рамакришна пита: “Къде е той?” Той има предвид Кешаб, който идва след малко. Усмивка играе по лицето му. Пита как Шри Рамакришна ще се прибере в Дакшинешвар и кой ще го придружи. След като всички са седнали в колата, Кешаб ляга по очи пред него и взема праха от нозете му¹. Святият човек също си взема довиждане с обич.

Файтонът тръгва и преминава през европейската част на града. Шри Рамакришна се радва на големите красиви къщи от двете страни на широките улици. Пълната луна е изгряла и сградите сякаш си почиват в меките и ясни лъчи на нейната светлина. Близо до портите на къщите са поставени газени лампи; безброй светлини осветяват и стаите, а почти във всеки английски дом дамите пеят под акомпанимент на хармониум или пиано. Шри Рамакришна се усмихва радостно докато преминава покрай всички тези къщи с файтона. Изведнъж той казва: “Жаден съм. Какво да правим?” Нанда Лал спира колата близо до индийския клуб, качва се по стълбите, за да донесе вода и след малко идва с една пълна чаша. Шри Рамакришна пита усмихнат: “Добре ли е измита чашата?” “Да, измита е.” След това той изпива водата.

Шри Рамакришна има природата на дете! Когато колата тръгва, той подава глава навън и започва да наблюдава с детинско удоволствие хората, конете, файтоните и лунната светлина. Радва се на всички тях и е много щастлив.

Нанда Лал слиза при Колутола. След това колата спира на улица “Шимулийа” пред къщата на Суреш Митра. Шри Рамакришна го нарича Сурендра. Сурендра е голям поклонник, който често посещава Шри Рамакришна. Но сега той не си е вкъщи. Отишъл е до новата си градина. Обитателите на неговия дом отварят една стая на първия етаж за гостите да седнат. Трябва да се плати таксата за файтона. Ако беше тук, Сурендра щеше да се погрижи за това. Шри Рамакришна казва на един бхакта: “Защо не помолиш дамите в дома да уредят това? Те със сигурност знаят, че техният стопанин е наш чест гост.”

Нарендра живее в този район. Някой е отишъл да го повика. Междувременно жителите на дома са завели Шри Рамакришна в една стая на втория етаж. Подът на стаята е покрит с килим и отгоре с бял чаршаф, а няколко възглавници лежат върху тях. На една от стените има маслена картина нарисувана за Сурендра, където Шри Рамакришна показва на Кешаб хармонията между всички религии - индуизъм, ислям, християнство, будизъм, и други вярвания - на ваишнавите, шактистите, шиваитите² и т.н.

Шри Рамакришна разговаря радостно с поклонниците, когато влиза Нарендра. Това сякаш го прави два пъти по-щастлив. Той казва: “Бях на пътешествие с параход с Кешаб Сен. Виджай и много поклонници от Брахмо Самадж също бяха там.” Посочвайки М., той добавя: “Попитай го какво казах на Кешаб и Виджай за майката и дъщерята, които спазват своите религиозни пости във вторник всяка поотделно, въпреки че добруването на едната означава същото, каквото е добруването и на другата. Казах им още за злосторниците Джатила и Кутила и как играта на Бог не се подхранва без тях – всички тези неща. (Към М.) – Нали така?”

М. – Да, господине

Вече е късно, но Сурендра още не се е прибрал. Шри Рамакришна ще си тръгва за Дакшинешвар. Не може да закъснява повече, тъй като е десет и половина. Пътят е облян в лунна светлина. Колата, която ще го отведе в Дакшинешвар пристига. Той се качва вътре. Нарендра и М. се покланят и си тръгват към своите домове в Калкута.

  

ІІІ част

Посещение  на  Брахмо  Самадж  в  Синти

Първа глава

Шри  Рамакришна на  фестивала  на  Брахмо  Самадж

Шри Рамакришна е дошъл да посети Брахмо Самадж в Синти. Събота е, 28 октомври 1882г., вторият ден от новолунието на месец Ашуин.

Днес тук текат големи празненства – сега е времето на фестивала на Брахмо Самадж, празнуван два пъти в годината. Шри Рамакришна също е бил поканен. Той ще дойде в красивата градина на Бени Мадхав Пал в около три часа с много поклонници. В тази вила Брахмо Самадж провежда фестивалите си. Шри Рамакришна храни голяма обич към Брахмо Самадж. Поклонниците от организацията също много го обичат и уважават. Било е едва вчера - петък вечерта - когато той се е наслаждавал на пътешествието с параход по святите води на Ганг заедно с Кешаб Чандра Сен и неговите последователи.

Местността Синти е разположена близо до Паикпара на около три мили северно от Калкута. Вилата с нейната градина, където се провежда фестивала, е красива и усамотена. Разположена далеч от глъчката на големия град, тя наистина е подходяща за богослужението на Бхагаван. Притежателят на къщата урежда два фестивала всяка година – един през есента и един през пролетта. Той кани много бхакти от Калкута и от близките села в Синти на тези празненства. Днес тук от Калкута са дошли Шиванатх и много други поклонници. Повечето от тях са участвали в сутрешната служба и сега очакват вечерната. Те чакат още защото са чули, че големият светец ще бъде тук следобед и се надяват да видят неговия щастлив облик, да пият от омайващите сърцето негови думи, да чуят красивия му санкиртан¹ и да станат свидетели на танца му пълен с любов към Бог.

Следобед в градината са се събрали много поклонници. Някои седят на дървени пейки под сянката на балдахин от увивни растения, други се разхождат със свои приятели около бреговете на красивото езерце, а трети са заели местата си в къщата очаквайки пристигането на Шри Рамакришна. Когато човек влезе, той има чувството, че това е място на поклонение. Сякаш самият въздух е изпълнен с радост. Синьото небе на есента също отразява тази радост. Още от сутринта, поток от радост струи през дърветата, пълзящите растения и храстите на градината. Изглежда сякаш небето, дърветата, растенията и всички създания пеят в хор. Какво щастие носи бризът днес в сърцата на бхактите чрез благосклонните слънчеви лъчи! Сякаш цялата природа жадува Божествено явление!

По това време файтонът с Шри Рамакришна пристига пред вилата. Всички се изправят, за да приветстват светеца. Оформяйки кръг, хората го наобикалят отвсякъде. Била е направена платформа в средата на главната зала на къщата, която е препълнена с хора. Пред нея е вестибюлът. Шри Рамакришна е сложен да седне там. От двете страни на това предверие има две стаи. В тях също има много хора. Протегнали вратове, те стоят на вратите им. От единия до другия край на предверието са стълбите, които водят нагоре. Тези стъпала също са пълни с хора. Близо до тях има две или три дървета и навес от пълзящи растения, под които има много пейки. Тук също хората се взират в големия светец с изправени вратове и наострени уши. Между многобройните редове от цъфтящи и плодни дървета има пътеки. Дърветата се полюляват нежно от докосването на бриза и като че ли покланяйки се радостно, го приветстват.

Шри Рамакришна заема мястото си усмихнат. Сега погледите на всички незабавно падат върху неговия щастлив образ. Докато едно представление не е започнало, някои от зрителите се усмихват, други говорят за светските си дела, трети се разхождат сами или с приятели, а други дъвчат листа от бетел или тютюн и пушат цигари. Но веднага щом завесата се вдигне, всички спират да говорят за каквото и да било и започват да гледат спектакъла с пълно внимание. По същия начин, когато градинската пчела види лотос, тя изоставя другите цветя, за да пие от неговия нектар.

 

Втора глава

Разговор  с  бхактите

Веднага щом Шри Рамакришна зърва Шиванатх, той извиква радостно: “А, ето го Шиванатх! Понеже ти Шиванатх, си бхакта, аз се чувствам много щастлив да те видя. Също както един пушач на хашиш се чувства щастлив, когато срещне друг като него. Много често те дори се прегръщат в изблик на радост.” (Шиванатх и всички останали избухват в смях.)

 “Много хора посещават градината в Дакшинешвар. Ако видя сред тях такива, които са безразлични към Бог, аз им казвам: ‘По-добре идете и седнете ей там.’ Или: ‘Идете да разгледате красивите сгради.’ (Смях.)

“А има и несериозни хора, които понякога идват с бхактите. Те са със силни светски наклонности и въобще не се радват на духовни разговори. Може би поклонниците, с които те са дошли ще разговарят дълго за Бог с мен. Но такъв човек не може да стои на едно място продължително време и се чувства неспокоен. Той отново и отново прошепва в ухото на своя приятел: ‘Кога ще си вървим, кога?’ Може би последният отговаря: ‘Чакай малко, ще си тръгнем съвсем скоро.’ Тогава той му казва отегчено: ‘Добре тогава, говори си! Ще те чакам в лодката.’ (Всички се смеят.)

“Ако помолиш светските хора да се отрекат от всичко и да предадат себе си в нозете на Бог, те няма да те послушат. Ето защо Гаур (Чаитаня) и Нитай¹, след като се посъветвали един с друг, измислили начин да привлекат светските хора. Те им казвали: ‘Ела, повтаряй името на Хари, и ще имаш вкусна супа и прегръдката на млада жена.’ Много хора дошли за да повтарят Божието име привлечени от тези две неща. Но след като вкусвали дори съвсем малко от нектара на Святото име разбирали, че ‘супата от риба’ всъщност означава сълзите, които те проливат от любов към Бог, а ‘младата жена’ е в действителност земята. Прегръдката на младата жена означавала да се търкаляш по земята в екстаз от божествена любов.

“Нитай използвал всякакви средства, за да накара хората да повтарят името на Хари. Чаитаня Дева е казал, че повтарянето на Божието име е от много голямо значение. То може да не покаже незабавен резултат, но винаги - рано или късно - носи плод. То може да се сравни със семе, което случайно е попаднало на корниза на някоя сграда. След дълго време, когато сградата се срути, семето попада в земята, покълва, развива се в дърво и накрая ражда плод.’

“Както светските хора притежават трите качества на саттва, раджас и тамас, така те могат да се открият и у поклонниците на Бог. Знаете ли от какъв вид е качеството саттва на светския човек? Къщата му е полусрутена на места, а той нехае за това. Гълъбите пускат курешки във вестибюла на параклиса в дома му и мъх расте на двора, а той не знае. Домашните вещи в къщата отдавна са остарели, но никой не ги подменя с нови. Такъв човек въобще не се интересува от дрехи - за него всяка дреха е добра. Но неговият характер е много благ и тих – той е добър и скромен човек и не наранява никого.

“Сред светските хора има такива, които притежават отличителните белези на раджас. Такъв човек има часовник с верижка и два или три пръстена по ръцете. Домакинските му вещи и мебелите му са тип-топ. На стената има портрети на кралицата, принца на Уелс и други забележителни личности. Къщата му е винаги измита и безупречно чиста. Гардеробът му е пълен с голям асортимент от дрехи; дори и слугите му си имат ливреи – всички тези неща.

“Чертите на светския човек притежаващ тамас са сънливост, похот, гняв, егоизъм и други като тях.

“По подобен начин бхакти или отдадеността към Бог си има своята саттва. Поклонникът, който притежава качеството на саттва медитира в пълна тайна, вероятно в своята мрежа против комари. Всички си мислят: ‘Той спи. Може би не е могъл да спи през нощта, затова още не е станал.’ Привързаността му към тялото стига единствено до там да утоли глада си и то само с ориз и обикновени зеленчуци. В неговите ястия няма сложни приготовления, в начина му на обличане няма лукс, нито в мебелите, които използва има някаква показност. Освен това саттвичният бхакта никога не ласкае някого за пари.

“Когато някой притежава бхакти от вида на раджас той си слага тилак² на челото, гердан от зърна на рудракша на врата, осеян със златни топчета. (Всички се смеят.) Когато служи на Бог, той се облича в копринено дхоти.

   

Трета глава

Голямото  значение  на  Името  –  трите  вида  учители

Шри Рамакришна - Човек с бхакти от типа на тамас притежава изгаряща вяра. Такъв поклонник буквално изтръгва насила благодатите от Бог като разбойник, който напада човек и му ограбва парите. “Вържи! Набий! Убий!” – това е неговият начин – начинът на разбойниците.

Защо ми са Ганг или Гая, 

или другите святи места, 

когато мога да издъхна 

с името на Кали на уста?

Каква нужда от ритуали, 

Ако в трите святи часа 

Името на Блажената Майка повтарям?

Ритуалите може да ме гонят, 

Благотворителност и обети, 

Раздаване на дарове – 

Те ума на Мадан, поета не блазнят;

Единствена моя молитва и олтар 

На святото Нейно име мощта - 

Кой би могъл някога да разбере?

Шива Самият, Богът на Боговете, 

Я възхвалява с петте си усти!

Шри Рамакришна е извън себе си от любов към Божествената Майка и изпява с огнен ентусиазъм:

 

Само ако мога да умра 

Как ще можеш Ти тогава, О Блажена, 

Да не ми дадеш освобождение - 

Дори и да съм най-окаяния...

  

“Човек трябва да има такава вяра: ‘Какво! Аз повтарях Нейното име - как мога да съм грешник все още? Аз съм Неин син, наследник на Нейните сили и величие.’

“Освен това качеството на тамас може да бъде използвано за доброто на другите. Има три вида лекари: низш, посредствен и най-добър. Лекарят който идва, измерва пулса на пациента, казва му ‘Братко, моля те изпий си лекарството’ и си заминава, е от низшия вид лекари. Него не го интересува дали пациентът си е взел лекарството. Лекарят, който по различни начини се опитва да убеди болния да си изпие лекарството, като казва с благ глас: ‘Братко, как можеш да оздравееш, ако не си вземеш лекарството? Моля те, вземи го. Ето виж, аз сам ще ти го приготвя’, е посредствен лекар. А лекарят който като вижда, че болният твърдоглаво отказва да вземе лекарството, слага коляно на гърдите му и насила го излива в гърлото му - е от най-висшия тип лекари. Такава е тамогуната на лекаря. Това негово качество помага на пациента, а не му вреди.