Съседът – Вие казвате, господине, че ние трябва да живеем в света след като реализираме Бог. Възможно ли е Бог наистина да бъде познат?

Съседът – Вие казвате, господине, че ние трябва да живеем в света след като реализираме Бог. Възможно ли е Бог наистина да бъде познат?

Съседът – Кой може да познае Бог?

Шри Рамакришна – Кой може да Го познае напълно? Достатъчно е човек да знае толкова за Него, колкото има потребност да знае. Каква нужда имам от цял кладенец с вода? Една стомна е повече от достатъчна за мен. Една мравка стигнала до един хълм от захар. Имала ли нужда тя от целия захарен хълм? Едно или две зрънца захар могат да я направят толкова щастлива.

Съседът – Господине, ние сме като пациенти болни от треска. Как можем да се задоволим с един съд с вода? Ние чувстваме, че искаме да познаем Бог напълно.

Шри Рамакришна – Това е вярно. Но има лек и за треската.

Съседът - Какъв е той?

Шри Рамакришна – Компанията на святи хора, повтарянето на Божието име, възпяването на Неговото величие и непрестанната молитва. Аз се молех на Божествената Майка: “Майко, аз не търся познание. Ето, вземи Твоето познание и Твоето невежество. Дай ми само чиста любов в Твоите Лотосови Нозе. Не искам нищо друго.”

“Каквато е болестта, такова трябва да бъде и лекарството. Господ казва в Гита: О Арджуна, потърси подслон при Мен. Ще те освободя от всичките ти грехове.” Потърсете убежище в Неговите Нозе. Той ще ви даде правилното разбиране. Тогава ще се излекувате от треската. Може ли някой да познае Бог с ум като този? Може ли човек да налее четири литра мляко в съд от един литър? Можем ли някога да познаем Бог ако Той не ни позволи да Го познаем? Затова казвам, подслонете се при Бог. Нека Той направи това, което желае. Той прави това, което е Неговата воля. Колко сила притежава човек?”

 

Х част

Фестивалът  в  дома  на  Сурендра

Шри  Рамакришна  ликува с  поклонниците

Шри Рамакришна е пристигнал в къщата на Сурендра, един от неговите любими семейни ученици. Днес е 15 юни, 1884г. Шри Рамакришна се весели с бхактите от девет часа сутринта. Домът на Сурендра се намира в областта Канкургачи близо до Калкута. Сурендра е поканил голям брой поклонници на религиозния фестивал, който организира.

Поклонниците стоят в редици в голямата зала сред градината, за да чуят музиката, която пеят професионалните певци. Подът на стаята е покрит с килим, върху който е постлан бял чаршаф. Няколко възглавници с различна големина и форма лежат тук-там.

Музикантите пеят за някои епизоди от живота на Шри Кришна и особено за онези, свързани с Неговата божествена любов към гопите във Вриндаван. Това е тема, която винаги много се харесва на Шри Рамакришна и често го хвърля в екстатични състояния.

Кришна, Въплътеният Бог, прекарал годините на своето детство и юношество във Вриндаван като краварче. Той пасял стадото си из зелените ливади по поречието на река Джамуна и свирел със своята флейта. Малките млекарки, гопите, не можели да устоят на Неговото божествено привличане. При звука на флейтата Му, те изоставяли своите домашни задължения и побягвали към брега на свещената река. Любовта им към Кришна разрушила тяхната привързаност към нещата от света. Нито заплахите на роднините им, нито критиката на останалите могли да ги възпрат да търсят компанията на Кришна. В любовта на гопите към Кришна не присъствала и най-малката следа от сетивност или чувственост. Тя представлявала неудържимото, вътрешно присъщо духовно привличане на чистите души към Бог - като това на желязото към магнита. Авторът на Бхагавата е сравнил тази любов с всепоглъщащата любов на една жена към нейния любим. Пред нейния силен устрем всички прегради между човек и Бог биват пометени. Поклонникът се отрича напълно от себе си, тотално се предава на своя Божествен Любим и накрая се слива в едно с Него.

Радха била най-първа сред гопите и главният другар в Божествената игра на Кришна. Тя чувствала неописуем копнеж за единение с Него. Дори и един момент на раздяла с нейния Любим разкъсвал сърцето и душата й. В много нощи огрени от лунната светлина Кришна танцувал с Радха и млекарките в свещените горички на Вриндаван и в тези случаи гопите изживявали най-върховния религиозен екстаз. На единадесет години Кришна бил повикан да стане крал на Матхура. Той оставил гопите като им обещал, че те ще имат Неговото божествено явление всеки път, когато се концентрират върху Него в сърцата си.

Векове наред поклонниците на Бог в Индия стремящи се да достигнат Божествено единение като се отнасят към Него като към свой Любим, са обожавали Божественото пресъздавайки в себе си копнежа на гопите към Кришна. Много от фолклорните песни на Индия имат за тема този мил епизод от живота на Кришна. Шри Чаитаня възкресил тази страна от индийския религиозен живот чрез своята духовна практика и божествени реализации. В своята екстатична музика, Чаитаня приема ролята на Радха и проявява в себе си копнежа за единение с Кришна. Дълго време Шри Рамакришна също боготворял Бог като свой Любим във формата на Кришна, гледайки на себе си като на една от гопите и като прислужница на Бог.

 В градината на Сурендра киртанът е започнал от рано сутринта. Музикантите пеят за любовта на Радха и Кришна един към друг. Шри Рамакришна често навлиза в самадхи. Стаята е препълнена с поклонници, между които са Бхаванатх, Ниранджан, Сурендра, Рам, М. и много членове на Брахмо Самадж.

В съгласие с обичая, киртанът е започнал с встъпителна песен за Гауранга (Чаитаня). В нея се пее как Гауранга прегръща монашеския живот. Той е погълнат от изгарящия копнеж да види Кришна. Напуска Навадвип и тръгва като странстващ монах, за да търси своя Любим. Неговите поклонници, неспособни да понесат раздялата с него, плачат горчиво и го умоляват да се върне:

Певецът пее:

О Гаур, върни се в Надиа пак!

След това певецът изпява песен за агонията на Радха поради нейната раздяла с Кришна. Когато Шри Рамакришна чува песента, той изведнъж се изправя. Обхванат от състоянието на Радха, той изпява с глас натежал от мъка импровизирайки следните думи: “О приятелко, или доведи моя любим Кришна тук или ме заведи при Него.” Изпявайки това, той напълно се изгубва в Радха и не може да продължи песента. Става безмълвен, а тялото му е неподвижно; очите му са полузатворени, умът му е абсолютно несъзнателен за външния свят. Навлиза дълбоко в самадхи.

След дълго време се връща към нормалното съзнание и казва със същия разкъсващ сърцето глас: “О приятелко, заведи ме при моя любим Кришна и ме направи своя робиня. Ще бъда твоя слугиня завинаги. Приятелко, ти беше тази, която ме научи как да обичам Кришна. Кришна! О Любими на душата ми!”

Професионалните музиканти продължават песента си. Те приемат ролята на Радха и пеят сякаш тя говори на приятелката си: “Приятелко, няма да ходя повече до Джамуна за вода. Веднъж видях моя любим Другар там под дървото кадамба. Когато минавам от там, съм съкрушена.”

Шри Рамакришна отново навлиза в екстатично състояние. Той въздъхва дълбоко и възкликва: “Ах! Ах!” Песента продължава. Радха казва:

Дори само мисълта за присъствието на Кришна,

От време на време музикантите импровизират стиховете на песента, като продължават да пеят за състоянието на Радха: “Скъпи мои, вие можете да чакате. Но не и аз. Покажете ми Кришна, моя Любим, поне веднъж!” И пак: “Скъпоценният камък на всички скъпоценни камъни го няма. Каква нужда имам от други украшения?” А след това: “Щастливото време свърши.” И накрая: “Тези лоши дни минават толкова бавно!”

Шри Рамакришна сам импровизира един ред: “Няма ли да дойдат по-добри времена за мен?” Музикантите продължават: “Мина толкова много време! Няма ли да дойдат по-добри времена за мен?”

Певците изпяват думите на Радха към една от нейните приятелки:

О приятелко, умирам! Сигурно ще умра. 

Е повече отколкото мога да понеса.

Уви! На кого тогава ще оставя 

Кришна - моето Съкровище безценно? 

Когато умра, това тяло не изгаряйте;

И не го хвърляйте във реката. 

Нека то не бъде дадено на огъня, 

Нито да бъде предадено на водата: 

Много пъти в него аз с Кришна играх. 

Безжизнената ми форма, моля ви, вържете

За тамаловото дърво я завържете. 

Докосвайки тамала, черно ще докосне моето тяло.

Кришна е черен, черна е и тази тамала - 

Още от дете най-много обичам този цвят.

На черния Кришна моето тяло принадлежи; 

Разделено от черното нека то не лежи!

Изведнъж Радха пада на земята безжизнена;

О щастие за Кришна - какво те мъчи, кажи? 

Името на своя Кришна докато повтаря, 

Ненадейно тя млъква и очите си затваря: 

А само до преди миг зовеше своя Любим. 

Намазват я съкрушените нейни приятелки 

И се опитват отчаяно пак да я свестят.

Някои плачат безутешно в горчива мъка - 

Не могат да понесат да я гледат мъртва.

Други напръскват лицето й със студена вода; 

Може би отново към живота ще се върне тя!

Но О, може ли водата онзи да съживи, 

Който от любов по Кришна умира?

Приятелките на Радха повтарят милото име на Кришна в нейните уши. Това частично възвръща съзнанието й. Тя поглежда към черното тамалово дърво и й се струва, че Кришна стои пред нея.

Към живота бавно я връща името на Кришна -

Очите й наоколо пак трескаво се взират, 

Но на Кришна най-скъпото лице тя не съзира.

О, колко горчиво заплаква Радха тогава! 

“Къде е моят Любим? Къде е моят Кришна, 

Чието име в ушите ми нашепвахте? 

Доведете го при мен поне веднъж!”

Близкото тамалово дърво щом вижда, 

“Ето ги пъстроцветните паунови пера,

Които винаги украсяват Неговата глава! 

Виждам ги съвсем ясно и без съмнение! 

Ето ги чудните пера на моя Любим Кришна!” 

Но това е само паун в искрящо оперение  

Чиито пера тя бърка с на Кришна ярките украшения.

Кришна е отишъл в Матхура, за да поеме своите кралски задължения. Той е изоставил дрехите си на краварче и флейтата си и е облякъл царските одежди. Приятелките на Радха, след като се съветват набързо, изпращат една гопи в Матхура като пратеник. Тя се среща с жена на нейна възраст от града, която я пита откъде идва.

Приятелката на Радха казва: “Няма нужда да викам Кришна. Той сам ще дойде при мен.” Но въпреки това следва жената от Матхура и отива в двореца на Кришна. По пътя тя плаче, завладяна от тъга и се моли на Кришна: “О Хари, къде си! Ти, който плени нашите сърца! Любими на Радха! О Хари, който премахваш срама на Своите поклонници! Върни се при нас още веднъж! С голяма гордост казах на хората от Матхура, че Ти Самият ще дойдеш при мен. Моля те, не ме унижавай.”

Жената от Матхура казва с презрение: 

Как можеш да застанеш пред нашия Крал,

Нашия Кришна, в тези бедни просешки дрипи?

Покоите Му се намират зад седем врати.

Как ще успееш да преминеш през тях ми кажи!

Не можеш да влезеш. Как можеш да отидеш там? 

Като гледам дързостта ти, умирам от срам.”

Млекарката възкликва: “О Любими! Кришна!

Спаси честта и живота ми - при мен ела! 

О Кришна, къде си? Сърце на гопите!

Ела при мен, на Матхура Господарю!

Любими и живот на Радха - къде си Ти?

Твои сме навеки – Богът си на нашите души! 

На нашите сърца единствени Приятелю! 

На срама и страховете ни Унищожителю!

Най-скъпоценното Съкровище на гопите! 

Ела - и спаси на слугинята своя честта!”

Така пратеничката плаче и зове Кришна.

Киртанът приближава към края си. При възобновеното единение на Радха и Кришна, Шри Рамакришна запява с певците, съставяйки стиховете на момента:

Виж, ето я Радха до Кришна;

Ето я, отляво на Него стои,

Като златно увивно растение 

Около черно тамалово дърво!

 

Когато песните свършват, Шри Рамакришна повежда хора. Всички заедно започват да повтарят под акомпанимента на барабани и цимбали: “Слава на Радха и Кришна! Слава на Радха и Кришна!” Всички са като обхванати от лудост и силен прилив на любов към Бог и започват да танцуват около Шри Рамакришна. Той също танцува в екстаз на радост. Имената на Бог отекват отново и отново в къщата и градината.

Откритостта  и  реализацията  на  Бог  –  служенето  на  Бог  и  служенето  на  света

След като музиката свършва, Шри Рамакришна сяда с бхактите. Точно тогава идва Ниранджан¹ и ляга по очи пред него в знак на почит. Само при вида на своя обичан ученик Шри Рамакришна става и със сияещи очи и усмихнато лице казва: “Ти също дойде! (Към М.) Виждаш ли, това момче е абсолютно открито. Човек не може да бъде толкова откровен и простодушен без да е практикувал много духовни дисциплини в предишните си животи. Един лицемерен и пресметлив ум никога не може да достигне Бог.

Ниранджан – Бях там само за два дни.

Шри Рамакришна (На Ниранджан, сочейки М.) – Той е директор на училище. Аз го изпратих да те види. (На М.) Ти ли прати Бабурам² при мен оня ден?

 

Трета глава

Радха  и  Кришна  –  екстатичната  любов  на  гопите

Шри Рамакришна (На М.) – Ах! Колко чуден е бил копнежът на гопите по Кришна! Те били обхващани от божествена лудост само при вида на едно черно тамалово дърво. Раздялата с Кришна създавала такъв огън от болка в сърцето на Радха, че той изсушавал дори сълзите в нейните очи! Сълзите й се изпарявали. По това време хората не знаели за нейното състояние. Когато един слон влезе в голямо езеро, никой не забелязва това, защото неговите води остават спокойни.

М. – Да, господине, същото е било и с Гауранга. Когато виждал гора, той си мислел, че това е Вриндаван, а когато виждал океана – че пред него е Джамуна.

Шри Рамакришна – Ах! Ако само една капка от тази према попадне върху човек! Какъв копнеж! Каква любов! Радха притежавала не сто процента божествена любов, а сто двадесет и пет процента. Това се нарича опиянение от екстатичната любов към Бог. Смисълът и същността на всичко се състои в това, че човек трябва да обича Бог, трябва да бъде неспокоен за Него. Няма значение дали вярвате в Бог с форма или в Бог без форма. Можете да вярвате или не, че Бог се въплъщава като човек. Но ще Го реализирате само ако притежавате такъв копнеж. Тогава Той сам ще ви позволи да узнаете какъв е. Ако трябва да сте луди, защо това да бъде за нещата от света? Ако трябва да сте луди, бъдете луди единствено по Бог.”

Разговор  за  Бог  с  Бхаванатх,  Махима  и  други  поклонници

След малко Шри Рамакришна се връща в главната стая на къщата. Една голяма възглавница е поставена до неговото място, за да я ползва. Преди да я докосне, той казва: “Ом Тат Сат¹.” Може би възглавницата е била използвана от много светски хора и затова той я пречиства по този начин. Бхаванатх, М. и други бхакти сядат около него. Вече е късно, но все още няма никакъв признак, че скоро ще бъде сервирана храната. Шри Рамакришна става нетърпелив като дете и казва: “Какво става? Къде е храната? Къде е Нарендра?”

Шри Рамакришна (със смях) – Значи Рам отговаря за всичко - ето защо има закъснение!

Бхактата – Когато той се заеме с организацията, винаги става така. (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна (на бхактите) – Къде е Сурендра? В какво чудесно разположение на духа напоследък е той! Той е много откровен; не се страхува да казва истината. Освен това е безкрайно либерален. Няма човек, който да отиде при него за помощ и да си тръгне с празни ръце. (към М.) Ти скоро ходи при Бхагаван Дас². Какъв човек е той?

М. – Сега е много стар. Видях го в Кална. Беше нощем. Лежеше на постелка и един бхакта го хранеше с прасад. Той можеше да чува само ако някой говори високо в ухото му. Когато ме чу да споменавам вашето име, каза: “Няма от какво да се страхуваш.”

Бхаванатх (на М.): - Не си идвал в Дакшинешвар от дълго време. Един ден Шри Рамакришна ме попита за теб: “Да не би М. да е изгубил вкус към това място?”

Бхаванатх се разсмива казвайки това. Шри Рамакришна го чува и казва на М. с любящ глас: “Да, вярно е. Защо не си идвал в Дакшинешвар от толкова дълго време?” М. успява да измърмори само някакви незадоволителни извинения.

Тогава пристига Махимачаран. Той живее в Косипур близо до Калкута. Махимачаран много уважава Шри Рамакришна и е чест посетител в храмовата градина. Той е финансово независим, тъй като е получил някаква собственост като наследство. Отдава времето си на религиозна мисъл и на изучаване на писанията. Той е човек на образованието и е изучил много книги на санскрит и английски.

Шри Рамакришна (на Махима) – Какво е това? Виждам, че един параход е дошъл³. (Всички се смеят.) Очаквахме в най-добрия случай една малка лодка, но пристигна истински параход. Сега разбирам. Дъждовният сезон е настъпил!” (Смях.)

Шри Рамакришна разговаря с Махимачаран. Пита го: “Да храниш хората - не е ли това вид служба на Бог? Бог живее във всички същества като огън. Да даваш храна на хората означава да предлагаш дарове на този обитаващ ги Дух. Но човек не трябва да храни лошите, имам предвид онези които са въвлечени в груба сетивност или са извършили ужасни престъпления като прелюбодеяние. Дори земята, върху която седят такива хора става нечиста на дълбочина седем лакътя под тях. Веднъж Хридай нахрани някакви хора в неговото родно село. Много от тях бяха лоши. Казах му: ‘Чуй ме, ако продължаваш да храниш такива хора, ще напусна къщата ти.’ (На Махима) Преди чувах, че предлагаш храна на хората; но сега повече не даваш такива угощения. Да не би да е защото разходите ти са нараснали?” (Смях.)

   

Пета глава

Разговор  с  Пратап  Чандра  Мазумдар

Храната ще бъде сервирана на южната веранда на къщата. Домакините започват да нареждат блюдата от листа на пода. Шри Рамакришна казва на Махимачаран: “Моля те, иди и виж какво правят в кухнята. Можеш дори да им помогнеш малко. Но всъщност не трябва да те моля за това.” Махимачаран казва: “Нека те донесат храната... ще видим.” Като се запъва и измънква нещо с колебание, той тръгва към кухнята, но скоро се връща обратно.

Пратап – Скоро бях в Даржелинг за смяна на климата.

Шри Рамакришна – Но здравето ти не се е подобрило много. От какво си болен?

Пратап – Същата болест, от която умря Кешаб.

Те започват да говорят за Кешаб. Пратап казва: “Дори в детството си той е показвал непривързаност към нещата от света и рядко играел и се веселял с другите момчета. Бил е студент в Индийския Колеж. По това време се сприятелил със Сатйендра и чрез него се запознал с баща му, Девендранатх Тагор. Кешаб успял да развие бхакти и в същото време практикувал медитация. На моменти той бивал толкова силно завладяван от божествена любов, че ставал несъзнателен. Главната цел на неговия живот беше да въведе религията сред семейните хора”.

Разговорът се насочва към една дама от Махаращра¹.

Пратап – Някои от жените по нашите земи са били в Англия. Тази Махратска дама, която е много начетена, също е посетила Англия. По-късно тя приела християнството. Чували ли сте името й, господине?

Шри Рамакришна – Не. Но от това което казваш изглежда, че тя има желание за име и слава. Този вид его не е добро. Чувството “Аз правя това” е резултат от невежество. Но усещането че Бог върши всичко, се дължи на познанието. Единствено Бог е Извършителя; всички останали са само инструменти в ръцете Му.

“Нещастието което сполетява човек заради неговото его, може да бъде разбрано, ако обмислиш състоянието на телето. Телето блее: ‘Хамма! Хамма’, ‘Аз! Аз!’ и виж неговото нещастие! То е впрягано да оре и принуждавано да работи от сутрин до вечер, в слънце и дъжд. След време, може би ще бъде заколено от касапина. После месото му ще бъде изядено, а кожата му - ощавена. От тази кожа се правят обувки. Хората ги обуват и вървят по неравната земя с тях. И въпреки това, все още не е настъпил краят на неговите мъки. С остатъка от кожата му се правят барабани, по които хората бият безмилостно с пръчки. Накрая от неговите черва се изработват върви за лъковете използвани при преденето на вълна. Когато предачът използва вървите, те издават звука: ‘Тухум! Тухум!’, ‘Ти! Ти!’ – което означава, ‘Ти, О Боже! Само Ти!’ Те повече не казват: ‘Хамма! Хамма!’, ‘Аз! Аз!’ Чак тогава бедите на телето се свършват и то бива освободено. То не се връща повече в света на действието.

“По същия начин, когато въплътената душа казва ‘О Боже, не аз съм извършителя - Ти си Действащото Лице; аз съм машината, Ти си Оператора,’ само тогава нейното страдание в света се свършва; само тогава тя достига освобождение. Няма нужда повече да се преражда в света на действието.”

Един бхакта - Как може човек да се освободи от своето его?

Шри Рамакришна – Не можеш да се освободиш от егото, докато не реализираш Бог. Ако видиш човек свободен от его, знай със сигурност, че той е видял Бог.

Бхактата – Кои, господине, са признаците за това, че човек е видял Бог?

Шри Рамакришна – Да, има такива признаци. В Бхагавата се казва, че човек който е видял Бог се държи понякога като дете, друг път като зъл дух, трети път като инертен предмет, а понякога - като луд човек.

“Човек който е реализирал Бог, става като дете. Той е отвъд трите гуни; не е непривързан към нито една от тях. Може да се държи като зъл дух, защото има еднакво отношение и към святите, и към несвятите неща. Освен това той е като луд, понякога се смее, а понякога плаче. В един момент се облича като конте, а в следващия тръгва чисто гол и се скита насам-натам носейки дрехата си под мишница. Затова изглежда като лунатик. А друг път стои неподвижен като безжизнен предмет.

Бхактата – След реализирането на Бог егото напълно ли изчезва?

Шри Рамакришна – Да, понякога Бог заличава егото напълно от своя поклонник, както в състоянието на самадхи. Но в много случаи Той запазва следа от него. Но то не може да нарани никого. Това е егото на дете. Едно петгодишно дете без съмнение казва “Аз”, но то не може да навреди на никого. Когато стоманата докосне философския камък, тя се превръща в злато; стоманеният меч става златен. Златният меч със сигурност има същата форма, но той не може да нарани никого. Човек не може да отреже нищо със златен меч.