Българи в троянската война йордан Табов
Изтегляне 489.93 Kb.
|
| 1 Захарова А. В. Об истории книги. В кн.: Дарет Фригийский. История о разрушении Трои. Алетейя, Санкт-Петербург, 1997, с. 56. 2 Захарова А. В. Об истории книги. В кн.: Дарет Фригийский. История о разрушении Трои. Алетейя, Санкт-Петербург, 1997, с. 56. 3 “Hunc sequor adiciens interdum verba virorum Quaeve loquebantur vel potuere loqui.” (Захарова А. В. Об истории книги. В кн.: Дарет Фригийский. История о разрушении Трои. Алетейя, Санкт-Петербург, 1997, с. 58). 4 Захарова А. В. Об истории книги. В кн.: Дарет Фригийский. История о разрушении Трои. Алетейя, Санкт-Петербург, 1997, с. 63. 1 Захарова А. В. Об истории книги. В кн.: Дарет Фригийский. История о разрушении Трои. Алетейя, Санкт-Петербург, 1997, с. 64. 2 Titre Cote : BNF Richelieu Manuscrits Français 60. http://gallica.bnf.fr/Catalogue/noticesInd/MAN00756.htm 1 Français 60 , Fol. 72. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 33: Priam et l'armée troyenne. 1 Français 60 , Fol. 54. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 27: Reconstruction de Troie. Conseil présidé par Priam. 1 Cote : Français 60 , Fol. 77. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 35: Bataille entre Grecs et Troyens. 1 Cote : Français 60 , Fol. 68v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 37: Bataille entre Grecs et Troyens. 2 Cote : Français 60 , Fol. 94. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 41: Priam retenant Hector. 1 Cote : Français 60 , Fol. 68v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 32: Bataille entre Grecs et Troyens. 2 Cote: Français 60 , Fol. 117v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 46: Mort d'Achille. 1 Cote : Français 60 , Fol. 148. Eneas, France, Paris, XIVe siècle. Image 58. Énée quittant Carthage. 2 Cote: Français 60 , Fol. 91v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 40: Cressida livrée aux Grecs. 1 Cote: Français 60 , Fol. 148. Eneas, France, Paris, XIVe siècle. Image 54: Incendie de Troie. 2 Cote : Français 60 , Fol. 182v. Eneas, France, Paris, XIVe siècle. Image 66: Combat d'Énée et de Turnus. 1 Cote : Français 60 , Fol. 10. Roman de Thèbes, France, Paris, XIVe siècle. Image 13: Tydée chevauchant. 1 Иван Богданов. Българската книга през вековете, с. 197. 2 Орачев А. България в европейските картографски представи. Борина, София, 2005, с. 10. 1 Орачев А. България в европейските картографски представи. Борина, София, 2005, с. 40-41. 1 Подробности по проблемите на роднинските връзки между династиите на цар Симеон и на киевския княз Игор има в статията на Асен Чилингиров Монетите на киевските князе и монетите, сечени от българския цар Петър в кн.: Асен Чилингиров. България, Византия, Русия. Берлин 2002, и в кн.: Йордан Табов. Когда крестилась Киевская Русь?, Санкт-Петербург, 2003. 1 Захарова А. В. Об истории книги. В кн.: Дарет Фригийский. История о разрушении Трои. Алетейя, Санкт-Петербург, 1997, с. 62. 2 Trojanska priča bugarski i latinski. Na svet izdao Fr. Miklošič. U Zagrebu, 1871. 3 Захарова А. В. Об истории книги. В кн.: Дарет Фригийский. История о разрушении Трои. Алетейя, Санкт-Петербург, 1997, с. 62. 4 Захарова А. В. Об истории книги. В кн.: Дарет Фригийский. История о разрушении Трои. Алетейя, Санкт-Петербург, 1997, с. 62. 5 Захарова А. В. Об истории книги. В кн.: Дарет Фригийский. История о разрушении Трои. Алетейя, Санкт-Петербург, 1997, с. 62-63. 1 Захарова А. В. Об истории книги. В кн.: Дарет Фригийский. История о разрушении Трои. Алетейя, Санкт-Петербург, 1997, с. 62. 3 Herodot VII, 75 (Херодот . История. Част ІІ. Наука и изкуство, София, 1990, с. 180). 4 Herodot V, 15. Херодот. История. Част ІІ. Наука и изкуство, София, 1990. Вж. Каменов К. Небето помни. Народен будител, Варна, 2001. с. 179. 1 Ксант, Фр. 6. Каменов К. Небето помни. Народен будител, Варна, 2001. с. 263. 1 Подбрани извори за историята на българските земи в древността. Унив. изд-во “Св. Климент Охридски”, София, 1993. с. 62-63. 2 Сведенията в този абзац са от: Опарин А.А. Всемирная история и пророчества Библии. Часть IV. Народы древнего Востока, кратко упоминаемые в Библии. Глава 3. Фригийское царство. Виж на адрес: http://nauka.bible.com.ua/vs-istor/vi4-03.htm и от: CD-версия библиотеки по истории и мифологии (Historic.Ru), Лекция 3: Урарту, Фригия, Лидия. Малая Азия и смежные области после гибели Хеттского царства. http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000002/st03.shtml 1 Венедикова К. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. Огледало, София, 2003. с. 105. 2 Счита се, че караманлиите са тюркоезичен християнски народ, който до 1922-24 г. е живял в Мала Азия и в Цариград, след което е бил насилствено преселен в Гърция. Вж. Венедикова К. Българите в Мала Азия. Идея, Стара Загора, 1998. с. 59. 1 Венедикова К. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. Огледало, София, 2003. с. 15. 2 Венедикова К. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. Огледало, София, 2003. с. 38. 3 Венедикова К. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. Огледало, София, 2003. с. 38. 4 Венедикова К. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. Огледало, София, 2003. с. 38. 5 Венедикова К. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. Огледало, София, 2003. с. 115. 1 Венедикова К. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. Огледало, София, 2003. с. 116-117. 2 Венедикова К. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. Огледало, София, 2003. с. 117. 3 Венедикова К. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. Огледало, София, 2003. с. 117. 1 Венедикова К. Българите в Мала Азия. Идея, Стара Загора, 1998. с. 44 и 48. 2 Венедикова К. Българите в Мала Азия. Идея, Ст. Загора, 1998. с.49. 3 Венедикова К. Българите в Мала Азия. Идея, Ст. Загора, 1998. с.59. 4 Венедикова К. Българите в Мала Азия. Идея, Ст. Загора, 1998. с.59. 1 Например Тукидид (Фукидид. История. Наука, Ленинград, 1981, с.73) споменава атинския район “Пеларгик” (с “Р” вместо “С”). 2 Например Хесиод пише, че пеласгите са автохтонно население на южната част на Балканския полуостров. Вж. Аполлодор. Мифологическая библиотека. Наука, Ленинград, 1972, с. 60. 3 Gardthausen, V. Schrift, Unterschriften und Chronologie. Bd. V. von Veit Comp., Leipzig, 1913. 4 По-подробни обяснения има в: Табов Й. Падането на стара България. Моранг, София, 1997; Табов Й. Антична България. Пи Си Ем - 1, София, 2000; Табов, Й. Когда крестилась Киевская Русь? Нева, СПб, 2003. 1 Аполлодор. Мифологическая библиотека. Наука, Ленинград, 1972, с. 24. 2 Лев Диакон. История. Наука, Москва, 1988, с. 56 и 198. 1 Божидар Динков. Пеласгите. Любомъдрие, София, 1999, с. 233. 2 Божидар Динков. Пеласгите. Любомъдрие, София, 1999, с. 233. 4 Г. Ценов. Произходът на българите. Печатница П. Глушков, София, с. 321. 5 А. Д. Чертков. Очерк древнейшей истории протославян. Москва, 1851; вж. Н. Державин. История на българите. Славяни, София, 1946. 2 Буквално “earth-mother”. J. Pincent. Greek Mythology. Peter Bedrock Books, N. Y., 1990, p. 48. 3 J. Pinsent. Greek Mythology. Peter Bedrock Books, N. Y., 1990, p. 48, 50, 54. 4 Емил Живков. Траките са българи. Авитохол, кн. 22-23, 2002, с.33-40; М. Дринов. Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. Съч. т. І, София, 1909, с. 58-62. 5 Юлий Полукс; вж. О. Лукович-Пjанович. Срби – народ наjстариj. Том ІІ. Досиjе, Београд, 1990. 6 В. Георгиев. Траките и техният език. Изд-во на БАН, София, 1977, с. 101. 7 В. Георгиев. Траките и техният език. Изд-во на БАН, София, 1977, с. 102. 1 Аполлодор. Мифологическая библиотека. Наука, Ленинград, 1972, с. 67. Каталог: blgary antichna svjat blgary antichna svjat -> Етнонимът “българи” от европейска гледна точка йордан Табов, Милош Сидоров blgary antichna svjat -> За имената на българските владетели от средновековието blgary antichna svjat -> Култът към тангра във връзка с един балкански палеотопоним Изтегляне 489.93 Kb. Сподели с приятели:
|