България – от членство в ес към пълноправно членство в Европейския икономически и паричен съюз



страница1/4
Дата07.08.2018
Размер0.49 Mb.
ТипАнализ
  1   2   3   4
България – от членство в ЕС към пълноправно членство в Европейския икономически и паричен съюз
Цветан Манчев и Минчо Каравастев1

Материалът има за цел да анализира напредъка на България в посока към премахване на дерогацията2 и пълноценно участие в Европейския икономически и паричен съюз (ЕИПС). Изследването е съсредоточено само върху напредъка на нашата страна. То не съдържа сравнителен анализ спрямо останалите страни-членки на съюза, които също имат дерогация, тъй като оценката на напредъка от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) е индивидуална за всяка страна.

Анализът е съсредоточен върху способността на българските институции да гарантират изпълнението на т. нар. икономически критерии от Маастрихт и пълноценно да участват в процеса на многостранно наблюдение на икономическата и финансова политика в ЕС, т. нар. институционален капацитет. Напредъкът на България по привеждането на националното законодателство в областта на ЕИПС в съответствие с европейското съзнателно остава извън обхвата на материала. В тази област е постигнат съществен прогрес още преди членството на страната в ЕС на 01.01.2007 г., както ясно личи още от първите конвергентни доклади за България на ЕК и ЕЦБ от 2008 г.

Разбира се, анализът на напредъка на България по изпълнението на икономическите критерии от Маастрихт и на институционалния капацитет не може да бъде направен без отчитането на конкретната макроикономическа среда и промените в цикъла на българската и европейската икономики. През тази призма, естествено е най-задълбочено да се изследват проблемите, свързани с участието на България в Механизма на обменните курсове две, т. нар. Exchange Rate Mechanism II (ERM II), като неизбежен първи етап по пътя към въвеждане на еврото според действащата сега рамка за функциониране на съюза. Важността на критерия за стабилност на валутния курс произтича и от неговите значителни социално-политически аспекти, които далеч надхвърлят макроикономическото му влияние. Не трябва да се забравя и ключовото място на този критерий в съществуващата европейска рамка за изграждане на икономическия и паричен съюз. След това се анализира напредъкът на страната при изпълнението на другите икономически критерии от Маастрихт. Изследването се допълва и с анализ на институционалния капацитет на правителството да участва в процеса на взаимно наблюдение на макроикономическите политики в ЕС.

Накрая са представени изводите и препоръките към макроикономическата политика. Основният извод е, че адекватната и необходима на страната стратегия за участие на лева в ERM II и въвеждане на еврото в България не е подкрепена с достатъчен институционален капацитет за формулиране, изпълнение и отчетност на фискалната политика, а оттам и за пълноценно участие в процеса на взаимно наблюдение на макроикономическите политики в ЕС. Това, наред с резките промени във фазите на цикъла на българската и европейската икономики и пропуските в комуникацията на макроикономическата политика, увеличава рисковете както за макроикономическата стабилност, така и за политическия консенсус за запазване насъществуващата стратегия като първостепенен национален приоритет. Материалът предлага алтернативни варианти за отговор на растящите рискове и за ускоряване и катализиране на усилията за включване на лева в ERM II и успешно въвеждане на еврото в България.

1. България и критерия за стабилност на валутния курс

1.1. Стратегията на страната за участие в ERM II и въвеждане на еврото.

България има последователна политическа позиция по повод участието на лева в ERM II, продължителността на престоя там и премахването на дерогацията още от през 1999 г., когато беше обявявена възможността за членство на страната в ЕС. Политическият консенсус между парламентарно представените сили от различните части на политическия спектър се съдържа еднозначно в редица официални документи през последните 11 години, като например:



  • позициите по глава 11 „Икономически и паричен съюз” при преговорите за присъединяване към ЕС, представени пред ЕК през 2000 г. и 2002 г., приети съответно от дясно и центристко правителство;

  • Пред-присъединителната икономическа програма 2005-2008 г., приета от правителството и представена на ЕК през 2004 г. от центристко правителство;

  • Първата Конвергентна програма на РБългария 2007-2009 г., приета от ляво-центристко правителство и представена пред ЕК в края на 2006 г.;

  • Споразумението между Министерски съвет и БНБ за въвеждане на еврото в РБългария от 2004 г., прието от центристко правителство;

  • Стратегията за развитие на БНБ в периода 2004-2009 г., приета от УС на БНБ през 2004 г.

Стратегията на България е еднозначно публично огласена и заявена през 2004 г., когато правителството и БНБ подписват Споразумение за въвеждане на еврото в РБългария. В него ясно се заявявява, че страната ще отстоява при преговорите:

    • да запази режима на паричен съвет, като едностранен ангажимент до приемането на еврото като национална платежна единица;

    • да не променя съществуващото от 1999 г. насам разменно съотношение между лева и еврото от 1.95583 лв. за 1 евро, което съответства на официалния курс на конвертиране на германската марка към еврото3;

    • да се откаже напълно от възможността за 15% коридор на колебание на националната валута в ERM II, като по време на престоя в механизма поддържа нулев коридор на колебание на пазарния курс на лева спрямо еврото и БНБ и ЕЦБ не осъществяват намеси за това.

По отношение на датата на присъединяване на лева към ERM II също се поддържа последователна политическа позиция за възможно най-ранно присъединяваме към механизма след датата на приемането ни в ЕС и постигане на споразумение със заинтересованите страни по ERM II. В подкрепа на тази позиция, БНБ се присъедини към Споразумението между централните банки още в края на 2006 г. Българската страна последователно поддържа и намерението за възможно най-кратък времеви престой в ERM II от две години, който е определен в ДФЕС.

Настоящото, четвърто поред, българско правителство и сегашното ръководство на централната банка еднозначно поддържат горните позиции. Те също така еднозначно декларират и друга принципна политическа позиция - цялата процедура за влизане и престой в ERM II, както и за въвеждане на еврото, да протече по заложените в ДФЕС, Резолюцията на Съвета от 1997 г. и дефинираните от ЕК технически правила. Според правителството и БНБ, присъединяването на националната валута към ERM II няма да е съпроводено с шок за икономиката от дискретното решение, тъй като паричният съвет функционира в продължение на повече от 12 години при съществуващото фиксирано разменно съотношение на лева към еврото.



1.2. Адекватност на българската стратегия

Адекватността на българската стратегия може да бъде анализирана и оценена обективно и безпристрастно само, ако това се направи през призмата на:



  • същността на механизма ERM II;

  • знанията за особеностите на настоящата европейска рамка (процедура) за влизане и излизане от този механизъм; и

  • траекторията на цикъла на европейската и българската икономики.

Първите два фактора са предварително известни. При дидкусиите, съпътстващи приемането на ДФЕС през 2009 г., стана ясно, че в ЕС няма политическа воля в близко бъдеще да се дискускутират промени в същността на ERM II и заложената в ДФЕС рамка за действие на този механизъм.

Третият фактор обаче е силно динамичен. В периода на формулиране на българската стратегия и непосредствено около момента на членство на България в ЕС, европейската и световната икономика бяха в „подем”. От страна на ЕК и ЕЦБ имаше дори оценки, че за някои от икономиките на новите страни-членки, включително за българската, има опасност от „прегряване”4. Непосредствено след избухването на световната финансова криза през есента на 2008 г., първоначално европейската икономика, а с известен лаг (от втората половина на 2009 г. насам) и българската икономика, отбелязва съществен спад (виж графика 1). Подобна е тенденцията и при икономиките на останалите нови страни-членки, като най-отчетлива е промяната от подем към рецесия при балтийските страни. Оценките на българските анализатори и правителството, отразени в Конвергентната програма в периода 2010-2012 г., както и тези на ЕК и Международния валутен фонд (МВФ), са за относително бавно възстановяване на темповете на растеж. Това ще става евентуално след средата на 2010 г, и българската икономика ще функционира през целия тригодишен период под „производствения си капацитет”.



Стратегията на България и същността и значението на ERM II. Същността на ERM II е представена в таблица 1. Както се вижда от таблицата, споразумението за участие в механизма засяга една много чувствителна тема – режимът и нивото на валутния курс на дадена страна. Този показател е важен инструмент за макроикономическо управление, чрез който лесно се стига до значимо преразпределение на богатството и задлъжнялостта. Темата е още по-чувствителна за гражданите на страни като България, които в рамките на 1-2 десетилетия преди преговорите за включване на националната им валута в ERM II са преживявали нееднократно резки промени в режима и нивото на валутния курс, придружени от съществени промени в личното благосъстояние, задлъжнялостта на населението и фирмите, а оттам и задълбочаване на социалното неравенство и разслоение на обществото.

Икономическата теория, на базата на сериозни изследвания5 с данни за множество страни в различни периоди от време и различни валутни режими, е стигнала до извода, че има множество и все важни фактори за избор на даден валутен режим, ниво на валутен курс и момент (дата) на промяната им. Това прави обобщението изключително трудно и неизбежно предизвикващо широка обществена дискусия във всички демократични страни. „Фиксирането на валутния курс” е най-силният инструмент за бързо възвръщане на макроикономическата стабилизация след „хиперинфлация”, показва консенсусът в рамките на МВФ. Според доктрината на Фонда, плаващият валутен курс е много важен инструмент на макроикономическата политика при управлението на растящите капиталови притоци, съпътстващи възстановяването, както и за управление на риска от прегряване на същата икономика6, след „нормализиране” на ситуацията, т.е. за стабилизиране на колебанията на основните макроикономически показатели около постигнатите нови нива.



Таблица 1: Същност на Механизма на обменните курсове две (ERM II)

Механизъм на обменните курсове две (ERM II) е самостоятелно споразумение за фиксиране на курсовете на националните валути на страни-членки на ЕС към еврото за поне 2 годишен период, предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз* (ДФЕС) като междинна стъпка, преди въвеждане на еврото като национална валута. То се оповестява със специално т. нар. „комюнике на Европейската комисия” (ЕК) след като Комисията, Европейската централна банка (ЕЦБ), държавите-членки на еврозоната и тези, членуващи вече в механизма постигнат споразумение по 3 въпроса – „за нивото на фиксирано разменно съотношение на валутата” на кандидатстващата за влизане в механизма страна спрямо еврото, за „границите на колебание” на курсовете на междубанковия валутен пазар около този фиксинг и за „датата” на включване на валутата в механизма.

Съгласно ДФЕС, всяка новоприсъединила се към ЕС държава не получава веднага и право да използва общата европейска валута като своя национална валута – това е т. нар. „дерогация в областта на икономическия и паричен съюз”. Споразумението за присъединяване на валутата на дадена страна-членка в ERM II не означава също и автоматична отмяна на „дерогацията в областта на икономическия и паричен съюз” по време на престоя в механизма. Следователно т. нар. „едностранна евроизация” е недопустима според ДФЕС за страни-членки на ЕС и „нежелана” според ЕК и ЕЦБ.

Според ДФЕС, механизъм на обменните курсове две е задължителен етап за всяка страна-членка, независимо от режима на валутен курс – плаващ, фиксиран или модификация на някой от тях, с който тя се присъединява към ЕС. Валутата на съответната държава-членка трябва да остане фиксирана към еврото поне две пълни години след договорената за начало на периода дата. ДФЕС обаче не превижда максимален период на престой за дадена валута в механизма, т. е. с влизането започва еднопосочно развитие само към замяна на националната валута с еврото. Премахването на дерогацията и въвеждането на еврото става възможно след изпълнението на посочените в чл.140 от ДФЕС (чл. 121 от ДЕО) критерии, т. нар. „критерии от Маастрихт”. Съветът на ЕС се произнася, дали тези критерии са изпълнени по устойчив начин след като преди това ЕЦБ и ЕК са изготвили доклади с оценка, които са били обсъдени от ИФК и Съвета ЕКОФИН.

За периода на престой в механизма, според ДФЕС, пазарният курс на официално фиксираната към еврото национална валута на дадена страна-членка на ЕС е допустимо да се колебае около фиксинга в интервала от ±15%, това е т. нар. „коридор на колебание”. При достигане на горната или долна граница на колебанията, съответната национална централна банка и ЕЦБ са задължени да проведат т. нар. „координирани интервенции”, за да върнат курса в коридора.

Държави-членки, които преди или след присъединяването си към ЕС използват режим на фиксиран валутен курс към еврото или т. нар. „режим на паричен (валутен) съвет”, могат едностранно да настояват за определяне на по-малък или нулев коридор за колебание на курса на своята национална валута по време на престоя в механизма. Тази възможност е определена с официално изразена „Позиция по политиката” на 18.12.2003 г. от управителния съвет на ЕЦБ** по действащия тогава ДЕО.

*) Чл. 140 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който влезе в сила на 1 декември 2009 г., предишен чл. 121 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) от 1992 г.

**) Policy Position of the Governing Council of the ECB on Exchange Rate Issues Relating to the Acceding Countries, Dec. 18, 2003, http://www.ecb.eu/pub/pdf/other/policyaccexchangerateen.pdf

Като развитие и допълнение на горната теза, МВФ разработва и въпроса за преминаването от режим на фиксиран към режим на плаващ валутен курс7. Фондът признава практическите неуспехи в стопанската история на почти всички негови страни-членки за безболезнена смяна на един валутен режим и при управлението на нивото на валутните курсове. Изводът на МВФ е, че „няма единствено подходящ валутен режим за всички страни при всички обстоятелства 8 и „страните трябва да преценят и претеглят предимствата и недостатъците .....в светлината на подготовката на тяхната икономика за промени в режима на валутен курс и свързаната с него подготовка на институционални промени 9.

При преговорите на страна-членка на ЕС за включване на нейната валута в ERM II въпросът е още по-сложен, защото се разглежда като въпрос от т. нар. „общ интерес”. При решаването му, според ДФЕС, задължително участват правителствата на страните от еврозоната, правителствата и централните банки на страните членки на ERM II и ЕЦБ. Като членове на МВФ участващите държави добре разбират сложността на споразумението, обусловено от значимите му макроикономически, социални и политически ефекти. Затова, както в процеса на преговори, така и в споразумението за ERM II останалите страни-членки неизбежно искат да получат гаранции, че кандидатсващата страна разпознава рисковете, съпътстващи процеса, разполага с внушаващи доверие механизми за управление на горните рискове или е способна бързо да изгради такива механизми.

Основният извод от казаното е, че българската стратегия следва да бъде конкретизирана, като нашата страна опише и представи пред партньорите си при преговорите и рисковете, които вижда за своята икономика и макроикономическа политика като член на ERM II и след това на еврозоната. Това трябва да бъде допълнено и от описание на политиките и механизмите, чрез който ще управлява идентифицираните рискове. В процеса на преговорите с партньорите, България следва да представи публично като допълнение на стратегията си планове за действие в областите, където са идентифицирани рискове, но страната все още няма ясни политики и механизми за тяхното управление. Такъв подход е важен не само за осигуряване на доверието на изброените по-горе партньори при ERM II преговорите. Документ, съдържащ гореописаните реквизити, е необходим преди всичко на българските граждани, предприемачите и инвеститорите (особено външните), за да се ограничат евентуалните колебания в икономиката от решенията на тези групи. Всичко това трябва да се направи възможно най-бързо и при спазване на препоръките на ЕК за прозрачност пред обществото при формулирането на макроикономическата политика на всяка страна-членка. Документът следва да се приеме на най-високо правителствено равнище – Министерски съвет - след широко обществено обсъждане и да стане неразделно допълнение на българската стратегия и настоящата Конвергентна програма на страната в периода 2010-2012 г. Това е разумен начин да се снеме голяма част от неопределеността, съпътстваща продължителната липса на положителен отговор на българската стратегия от страна на партньорите при ERM II преговорите.

Разбира се, една част от рисковете и политиките и механизмите за управлението им се съдържат в сегашната Конвергентна програма на Република България за периода 2010-2012 г. Дори без да е все още налице комплексната оценка на ЕК за тази програма, от реакциите след нейното публикуване в началото на февруари 2010 г. досега на гражданите, предприемачите, инвеститорите, социалните партньори и независимите анализатори е ясно, че съдържащите се там политики и механизми за управлението на рискове в България са недостатъчно детайлно представени. Те не адресират всички установени досега рискове и съответно не премахват в очакваните размери неопределеността чрез детайлно и ясно представяне на политиките за управлението им. Изброените групи икономически агенти се лишават от възможността да вземат бързо и еднозначно решения за собственото си поведение. Доказателства за продължаващата висока неопределеност се виждат добре. След публикуването на програмата, ревизиите на оценките на независимите анализатори за растежа и устойчивостта на българската икономика са незначителни. Динамиката на спредовете по българските евро-облигации на международните пазари продължава да следва тенденциите на пазарите и не реагира на появата на Конвергентната програма 2010-2012 г.

Стратегията на България и европейската рамка за влизане и излизане от ERM II. Процедурата за присъединяване на валутата на дадена страна към ERM II има строго официален и конфиденциален характер, като кръгът на участващите лица е поименно определен. Всяко отклонение от горното изискване на страна, кандидатстваща за включване на нейната валута в механизма, показва липса на координация между институциите и лицата, отговорни за макроикономическата политика. То се възприема като много съществен риск от останалите преговарящи.

Процедурата за включване а дадена валута в ERM II не е „политически или лобистки процес”, както го определят често политиците, водени от собствен интерес, или непознаващите същността и значението на механизма анализатори. С ДФЕС формално инициативата за влизане в механизма ERM II е предоставена на конкретната държава, членуваща с дерогация в ЕС. Тя трябва да отправи „писмена молба” само до председателя на Съвета ЕКОФИН, подписана от министъра на финансите и управителя на националната централна банка. Самите процедури за присъединяване на валутата на дадена страна-членка към ERM II са определени с Резолюцията на Европейския съвет от Амстердам на 16.07.1997 г.и Споразумението от 16 март 2006 г. между ЕЦБ и националните централни банки на държавите-членки на ЕС извън Еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз10, т. нар. „Споразумение между централните банки”. Друга стъпка на процедурата ERM II, която кандидатстващата страна трябва да предприеме едновременно с „молбата”, е за присъединяването на националната централна банка към „Споразумението между централните банки”. Това желание се изразява с официално писмо на управителя на централната банка до президента на ЕЦБ.

Формално процедурата предвижда дискусията да се проведе само в рамките на Икономическия и финансов комитет (ИФК) към Съвета, конкретно в неговия т. нар. „ERM II формат11, при строги правила за конфиденциалност на участниците. При липса на договор в рамките на ERM II комитета на ИФК е допустимо кандидатстващата страна-членка на ЕС да потърси споразумение направо на равнище Съвет на министрите на икономиката и финансите, т. нар. Съвет ЕКОФИН, отново в ERM II формат12. Процедурно е невъзможно въпросът за постигане на споразумение за участие на дадена валута в ERM II да се обсъжда формално на Европейски съвет, което е показателно за не-политическия характер на дискусията. Неформални консултации неизбежно се провеждат и на ниво Европейски съвет, предвид факта, че практически не е възможно действията на финансовите министри да бъдат самостоятелни, без подкрепата на съответните правителства.

Като основа за дискусия и постигане на споразумение в „ERM II формат” на ИФК задължително се подготвя т. нар. „фиш” от ЕК и доклад със становището на ЕЦБ по предложението на кандидатстващата страна-членка. Фишът съдържа анализ на тенденциите в макроикономическото развитие на кандидатстващата страна и на тази основа заключения на нейната способност да поддържа дългосрочно без интервенции желаното от нея ниво на фиксирано разменно съотношение на националната валута спрямо еврото, както и да спазва заявените граници на колебание на курсовете на междубанковия валутен пазар около този фиксинг.

Въпреки привидната яснота и формалния и конфиденциален характер на процедурата, при обсъждането на споразумения за влизане на конкретна валута на страна-членка на ЕС в ERM II се неизбежно в дискусията се появяват много пластове и заинтересовани страни, поради наличието в нея и на социално-политически аспекти. Това обуславя практиката формално молбата да се депозира едва след като се постигне споразумение по всички въпроси в рамките на ERM II форрмата на ИФК. Има най-малко 3 причини за това. Първо, типа на валутните режими, нивото на валутните курсове и границите на техните колебания в международен мащаб са важен предмет, обект и приоритет на дейността на МВФ. Като негови дългогодишни членове всички страни-членки на ЕС трябва да се съобразяват, при това не само формално, с неговите правила и процедури. Второ, пазарните участници, особено една част – валутните спекуланти и лобистките групи, са особено заинтересовани от провокации не спрямо участващите в преговорите експерти, а спрямо политиците, за да извлекат максимални печалби. Трето, макар, според ДФЕС, ЕЦБ да няма като основна цел и задача поддържането на стабилността на еврото, доверието на пазарните участници в нейната парична политика неизбежно зависи и от това с какви договорености за парични операции тя се ангажира и в какви размери при влизане на всяка конкретна валута в ERM II.

С предложението си за конкретно ниво, дата за фиксиране на курса на националната валута и коридор за неговите колебания в рамките на ERM II, националните централни банки и правителствата на кандидатстващите държави също преследват не само икономически, но и определени свои социални и политически интереси, най-вече - генериране на допълнително доверие в провежданата политика от гражданите и пазарните участници.

Преговорите за присъединяване на дадена валута към ERM II са много по-различни като процес от тези за въвеждане на еврото, тъй като при първите преговори в ДФЕС няма никакви критерии или други правно-регламентирани изисквания за допускане на валутата на дадена държава-членка на ЕС в ERM II. Освен това, пазарните участници са силно чувствителни едновременно и към трите изброени по-горе въпроса, които са обект на договаряне за участие в механизма.

В процеса на ERM II преговорите е допустимо да се договарят още и определени коридори за движението на основни макроикономически показатели и/или параметри на националната макроикономическа политика на кандидатстващата страна. Тези договорености задължително се оповестяват в комюникето на ЕК и са обект на регулярно наблюдение и анализ от страна на Комисията. Нейните анализи и оценки за „състоянието и развитието на ERM II” обаче не са публични и широко достъпни, а служат само за основа на ежегодната дискусия във „формат ERM II” на ИФК и ЕКОФИН. Разбира се, част от оценките под различна форма все пак стават публично достояние, например, като част от Конвергентните доклади” на ЕК и ЕЦБ, публикувани на всеки 2 години.

ДФЕС предоставя само един път за излизане от ERM II на всяка държава-членка на ЕС – въвеждане на еврото. Задължението за това (чл. 140 от ДФЕС) е еднозначно записано, без обаче в Договора да се определя какъвто и да е срок. След като веднъж бъде оповестено публично намерение за включване в механизма, това ограничава значително избора и възможностите за маневриране на макроикономическата политика на всяка държава-членка, без да се материализират свързаните с това рискове и разходи. Това са обичайни рискове и съответно разходи за пазарните участници, сравними с тези за приспособяване от едно към друго важно дискретно решение на макроикономическата политика, каквито традиционно се наблюдават при промени на валутния режим на дадена държава и/или на доверието в способностите на нейната централна банка да поддържа дългосрочно вече избран валутен режим. Подобни рискове обаче не бива да се подценяват, защото са много трудно измерими „ех-аntе”, а могат да предизвикат и непредвидими верижни реакции. Потенциалните рискове за икономиката на държава-участник в ERM II, особено на такава като България с малка отворена икономика, са показани в таблица 2 по-долу.

Казаното дотук за възможностите за влизане и излизане от ERM II, предполага правителството на всяка страна-членка на ЕС още в самото начало добре да прецени стратегията си за участие в механизма ERM II, за да не се допускат промени в нея под въздействие на изброените шокове. Всяка рязка промяна в тази стратегия неизбежно ще бъде съпътствана и от значими неблагоприятни последици върху темповете на икономически растеж, жизнения стандарт и стабилността на социално-политическата система.

На практика възможности за маневриране на България по отношение на вече обявената стратегия не съществуват. На настоящия етап всяко отклонение от поддържаната вече 6 години стратегия, при това от политическите сили от всички възможни части на политическия спектър, би я направило източник на шок с непредвидими предварително последици за икономиката, политическата и социална стабилност. Следователно, съществуващата рамка в ЕС за влизане и излизане от ERM II при съществуващите обстоятелства прави сегашната стратегия безалтернативна, от гл. т. на дългосрочната макроикономическа, финансова, политическа и социална стабилност.


Каталог: assets -> var -> docs
docs -> Капитал: обобщаващото понятие в икономиката (Capital)
docs -> 9. Пазарен подбор
docs -> Законодателното регулиране в две сцени 1 Скот Уолстън 2 Действащи лица: Хор
docs -> Решение за паричния режим, могат да се обособят поне две линии
docs -> Ан Хелър Айн Ранд и светът, който създаде
docs -> Биография за тази изключителна жена никога не е издавана. Единствено бивши последователи и зложелатели са писали книги за нея. Моментът изглеждаше подходящ за налагането на нов подход към историята на нейния живот
docs -> Какво се иска? Да се регистрирате за участие
docs -> Бюджетно-неутрална стратегия за промяна на системата на финансиране на висшето образование александър Александров
docs -> Програма 10: 00 12: 30 Откриване на конференцията


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница