България – страхът срещу свободата



Дата23.10.2018
Размер61.71 Kb.
БЪЛГАРИЯ – СТРАХЪТ СРЕЩУ СВОБОДАТА
Ще започна с един реален случай от българската действителност, който според мен е илюстративен за степента на свобода на медиите:
В публичното пространство се появяват аудиозаписи на телефонни разговори, в които се чува, че министър-председателят на държавата в нарушение на закона разпорежда на шефа на митниците да прекрати проверка за контрабандно производство на алкохол, понеже бил поел ангажимент пред собственика да „не го закача”. Източникът на записите е анонимен. Експертиза в авторитетна парижка лаботарория потвърждава автентичността на записите. Въпросът е как се отразява този факт в медиите.
- В свободните медии – централният въпрос е за съдържанието на разговорите на министър-председателя; защо прави това, на какво основание; това търговия с влияние ли е, улика за клиентелизъм и корупция ли е. Едва след това се поставят въпросите за източника на записите и неговата анонимност.
- В несвободните медии - въпросът за съдържанието на разговора е табу и се замества изцяло от второстепенни въпроси за това кой е източника, на каква точно честота са напревени, презаписвани ли са от друг носител; има ли изтичане на информация от специалните служби; твърде се дори, че щом източникът е анонимен това автоматично означава, че записът е фалшив.
Ако съдим по начина на отразяване на този случай - за съжаление част от основните печатни и електронни медии в България са очевидно несвободни.
Вероятно тази линия на поведение на несвободните медии има сложен генезис, който включва и възможни зависимости на медийни собственици от управляващите, и медиен клиентелизъм. По-важното обаче е, че поне според нас, съществена част от причините за ерозията на медийната свобода в България през последната година се корени в атмосферата на страх и ограничаване на основни права. Този страх се насажда от властта чрез МВР и специалните служби. От правителството, чиято политическа база е съюзът между популистката платформа на ГЕРБ и крайно националистическата и ксенофобска партия „Атака”.
Насаждането на страх от властите в България, маскирано зад фразеология за „борба с организираната престъпност”, може да се проследи поне в две посоки:
Първо, на политическо ниво. Управляващото мнозинство в серия от свои публични изявления приравнява критиката срещу правителството със съпричастност към организираната престъпност. Ето някой факти:


  • В официална декларация на ПГ на ГЕРБ заяви, че „враговете на ГЕРБ са врагове на държавността” и че политическата опозиция е част от организираната престъпност.

  • Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев обяви публично законодателното намерение на мнозинството да приеме „нов закон за обидата и клеветата”, с който да се налагат сурови наказателни санкции за медии и журналисти – намерение, което предизвика сериозна загриженост у „Репортери без граница”.

  • В края на миналата година правителството прие законопроект, с който се увеличават наказанията, в т.ч. затвор, за дискриминационни изявления в медиите, отварящ вратите за много субектвни интерпретации и ограничаване на свободата на словото. Този проект също беше подложен на остра критика от „Репортери без граници”.

  • На 10 февруари т.г. беше извършен бомбен атентант срещу един от най-острите антиправителствени вестници в България – в. „Галерия”, който разпространи цитираните скандални записи на министър-председателя и други членове на кабинета. В свои изявления пред медиите непосредствено след атентата министър-председателят Борисов на практика обвини медията, че сама е инсценирала атентата, без да изчака резултатите от току-що започналото разледване. Тъкмо обратното, Европейската комисия поиска цялостно и обективно разследване. Европейската федерация на журналистите изрази остро безпокойство от „самодоволството и презрението”, проявени от българските власти по повод бомбения атентат.

  • В серия от публични изявления премиерът Бойко Борисов обяви, че министри и длъжностни лица от администрацията на всички нива се подслушват от службите като превантивна мярка, без оглед на техните граждански права. Така се насърчава произвол и култура на незачитане на правата на гражданите; насажда се страх и усещане у гражданите, в т.ч. в медиите, че МВР и службите за сигурност могат да нарушават правата им по съображения за политическа целесъобразност. Тези изявления имат особено тревожно звучене в общество като българското, където все още е жив споменът за насадения страх от репресивния апарат на тоталитарните тайни служби, които използваха подобни практики на масово следене, подслушване и ограничаване на правата на определени категории граждани.


Второ, този манталитет на днешното българско правителство, намери ясен израз в последователна политика на ерозия на основни граждански права – тайната на кореспонденция и съобщенията, презумпцията за невинност и правото на справедлив процес. В свой Специален доклад, адресиран до Европейския парламент и Европейската комисия, Институтът за модерна политика изложи подробни факти, констатации и правозащитен анализ на действията на МВР и службите за сигурност в България през последната година, които застрашават или пряко нарушават тези основни права.
Накратко, три са тревожните групи проблеми:
а) Прекомерно се използват СРС в разрез с критериите за пропорционалност и необходимост в едно демократично общество.

Една от първите законодателни промени, гласувани от това управление беше закриването на независимото Бюро за контрол върху използването на СРС. В същото време беше необосновано разширен кръгът от престъпления, по които могат да се прилагат СРС. Ето резултатът - по данни на Върховния касационен съд, оповестени на 7.02.2011 г. броят на използваните СРС през 2010 г. е три пъти по голям от броя им през 2008 г., а в същото време ефективността в използването им е намаляла съществено (2008 г.: 5988 бр., от които само 908 са използвани в съда; през 2010 г.: 15 946 бр., от които само 1918 са използвани като доказателство в съда.)

Изрично подчертавам, че рязкото увеличаване на изполването на СРС в България не е продиктувано от мерки за борба с тероризма, а се прави в рамките на обикновената борба с престъпността. По този начин се засягат правата и свободите на извънредно широк кръг граждани, които не осъществяват престъпна дейност, но чиито комуникации са проследявани по повод разследвания на заподозрени лица, без при това да има надеждни законови и практически гаранции срещу злоупотреба с техните лични данни и информация. Тези злоупотреби бяха и официално признати в становище от 3 февруари 2011 г. на парламентарната подкомисия за контрол и наблюдение върху използването на СРС.

Още по-тежък е проблемът с огромния брой проследявания на интернет комуникациите на гражданите и данните от разпечатките за телефонни разговори, който трудно може да се обоснове с реалните нужди на борбата с престъпността и корупцията, броя на образуваните досъдебни производства и на повдигнатите обвинения пред съда.


б) В периода 2009-2010 г. има обезпокоителен ръст на полицейско насилие и произвол и заедно с това липсва ефикасен механизъм за обективно разследване на подобни случаи – оценка, която се потвърждава еднозначно и от Резолюция 1787 (2011) на ПАСЕ, която нарежда България сред деветте държави, които системно не изпълняват решенията на Съда в Страсбург, свързани с полицейско насилие. Заедно с това се нарушава презумпцията за невинност и правото на справедив процес с произнасяне на предварителни „присъди” от министъра на вътрешните работи в медиите.
в)Тревожни случаи на използване на службите за сигурност в България за политически цели в ущърб на свободата на изразяване.

Така например, по анонимен сигнал председателят на парламента Цецка Цачева ДАНС за проверка на гражданска подписка с искане за референдум на почти 600 хил. български граждани, събрана по инициатива на опозиционна партия. Проверката, проведена от ДАНС обхваща 1850 граждани, подбрани по твърдения на службата на случаен принцип. Агенти на тази специална служба посещават общо 757 жилища в няколко града. Потърпевши граждани твърдят, че служителите на ДАНС не са правили обикновена верификация на личните им данни, отразени в подписката, са разпитвали за политически убеждения, за принадлежност към политически партии и за мотивите за участие в подписката. Ефективна проверка на тези твърдения не е извършена нито от прокуратурата, нито от омбудсмана, въпреки че последният беше изрично сезиран по случая.



Има и други подобни случаи – например, представители на екологични организации са викани в полицията да дадат обяснения за подадени от тях многобройни заявления за достъп до обществена информация във Варна.

Въобще, медийната свобода в България е подложена на сериозно изпитание. И няма как да бъде другояче, в една държава, в която властите целенасочено насаждат страх. В която правителството нарушава закона и подлага гражданите на масово подслушване; където официалното мнение на управляващите е, че който ги критикува е престъпник; а специалните части нахлуват посред нощ с автомати и в присъствието на малки деца арестуват граждани, които нито се укриват, нито представляват заплаха, или пък просват по очи на улицата безобидна жена без каквито е да е доказателства за престъпление, след което разпространяват видеозаписи от тази „активна борба с престъпността” в медиите.
Защото там, където властва страх от властта, свободата е в опасност. Медийната също!




Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
2011 -> Права и задължения на учениците
2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница