България – страхът срещу свободата

• 
  В официална декларация на ПГ на ГЕРБ заяви, че „враговете на ГЕРБ са врагове на държавността” и че политическата опозиция е част от организираната престъпност.
  
• 
  Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев обяви публично законодателното намерение на мнозинството да приеме „нов закон за обидата и клеветата”, с който да се налагат сурови наказателни санкции за медии и журналисти – намерение, което предизвика сериозна загриженост у „Репортери без граница”.
  
• 
  В края на миналата година правителството прие законопроект, с който се увеличават наказанията, в т.ч. затвор, за дискриминационни изявления в медиите, отварящ вратите за много субектвни интерпретации и ограничаване на свободата на словото. Този проект също беше подложен на остра критика от „Репортери без граници”.
  
• 
  На 10 февруари т.г. беше извършен бомбен атентант срещу един от най-острите антиправителствени вестници в България – в. „Галерия”, който разпространи цитираните скандални записи на министър-председателя и други членове на кабинета. В свои изявления пред медиите непосредствено след атентата министър-председателят Борисов на практика обвини медията, че сама е инсценирала атентата, без да изчака резултатите от току-що започналото разледване. Тъкмо обратното, Европейската комисия поиска цялостно и обективно разследване. Европейската федерация на журналистите изрази остро безпокойство от „самодоволството и презрението”, проявени от българските власти по повод бомбения атентат.
  
• 
  В серия от публични изявления премиерът Бойко Борисов обяви, че министри и длъжностни лица от администрацията на всички нива се подслушват от службите като превантивна мярка, без оглед на техните граждански права. Така се насърчава произвол и култура на незачитане на правата на гражданите; насажда се страх и усещане у гражданите, в т.ч. в медиите, че МВР и службите за сигурност могат да нарушават правата им по съображения за политическа целесъобразност. Тези изявления имат особено тревожно звучене в общество като българското, където все още е жив споменът за насадения страх от репресивния апарат на тоталитарните тайни служби, които използваха подобни практики на масово следене, подслушване и ограничаване на правата на определени категории граждани.
  

Една от първите законодателни промени, гласувани от това управление беше закриването на независимото Бюро за контрол върху използването на СРС. В същото време беше необосновано разширен кръгът от престъпления, по които могат да се прилагат СРС. Ето резултатът - по данни на Върховния касационен съд, оповестени на 7.02.2011 г. броят на използваните СРС през 2010 г. е три пъти по голям от броя им през 2008 г., а в същото време ефективността в използването им е намаляла съществено (2008 г.: 5988 бр., от които само 908 са използвани в съда; през 2010 г.: 15 946 бр., от които само 1918 са използвани като доказателство в съда.)

Изрично подчертавам, че рязкото увеличаване на изполването на СРС в България не е продиктувано от мерки за борба с тероризма, а се прави в рамките на обикновената борба с престъпността. По този начин се засягат правата и свободите на извънредно широк кръг граждани, които не осъществяват престъпна дейност, но чиито комуникации са проследявани по повод разследвания на заподозрени лица, без при това да има надеждни законови и практически гаранции срещу злоупотреба с техните лични данни и информация. Тези злоупотреби бяха и официално признати в становище от 3 февруари 2011 г. на парламентарната подкомисия за контрол и наблюдение върху използването на СРС.

Още по-тежък е проблемът с огромния брой проследявания на интернет комуникациите на гражданите и данните от разпечатките за телефонни разговори, който трудно може да се обоснове с реалните нужди на борбата с престъпността и корупцията, броя на образуваните досъдебни производства и на повдигнатите обвинения пред съда.

Така например, по анонимен сигнал председателят на парламента Цецка Цачева ДАНС за проверка на гражданска подписка с искане за референдум на почти 600 хил. български граждани, събрана по инициатива на опозиционна партия. Проверката, проведена от ДАНС обхваща 1850 граждани, подбрани по твърдения на службата на случаен принцип. Агенти на тази специална служба посещават общо 757 жилища в няколко града. Потърпевши граждани твърдят, че служителите на ДАНС не са правили обикновена верификация на личните им данни, отразени в подписката, са разпитвали за политически убеждения, за принадлежност към политически партии и за мотивите за участие в подписката. Ефективна проверка на тези твърдения не е извършена нито от прокуратурата, нито от омбудсмана, въпреки че последният беше изрично сезиран по случая.