България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Разполагаха ли с някаква прислуга: слугини, готвачка…
- Значи тя е била и бавачка, освен всичко друго
- До каква степен са били религиозни
- И на най-големите празници – също
- Не е бил член на партия
- Съседите Евреи ли са били или…
- Знаете ли нещо за техните братя и сестри
- Колко евреи живееха там по това време
- Значи ти не си израсла сред еврейска общност…
- Мицва, еврейски училища, хедери, Талмуд, Тора…
- По това време не е имало електричество и течаща вода навсякъде
- А спомняш ли си военни паради, празници…
- Коньовица е била до големия пазар в София. Помниш ли пазарните дни
- Да минем на темата за баща ти. Какъв човек е бил той
| Леонтина Ардити
София
БългарияИнтервюирал: Патриция Николова м.май 2003 г.- март 2004 г. Касета 1, страна АЛ.:… [Историята] е много интересна за тебе, за тях не знам дали ще е интересна. Доколкото знам от семейните неща и семейните разкази, когато Исабел [испанската кралица през 16 век] е изгонила евреите от Испания, едни тръгвам към западна Европа, други – към Русия, трети – тука, Ориента. Турците до ден днешен са благодарни, че са отишли евреи тогава при тях, `щото това са лекари били, интелигентни хора грамотни. Една група попада в Италия. Оттам ми е името – Ардити. А… казват им: “Ще ви приемем” (каква група, какво са били – не знам; аз казвам к`во съм чула като дете от моите предци). “Ще ви дадем горе на Ардените (на границата с кого не знам, географски не мога да се ориентирам), ше [ще] ви дадем по една пушка, ше [ще] ви дадем по десет кози и по две-три овци на всяко семейство и вие там ще ни пазите границите”. Това са Ардити. Ардени – дали оттам тръгва, не знам. Живели са в началото във… копали са в скалите.
Сигурно са били религиозни. Сега, горе по баирите на Италия какви са били, не знам. Но предполагам, че са си тръгнали с молитвениците, и с кипитата, и с всичко онова, с което сефарадите са тръгнали от Испания. Така че… Доколкото предполагам, те са били жизнерадостни хора, а не – тихи и затворени в себе си? Цялата ми фамилия (и аз по тоя повод знам тая история), всички свиреха на мандолини, на китари, пееха италиански песни, върви нещо… Ей това е преливането на културите. Говореха шпаньол всички. Имали са и чувство за хумор, вероятно? С много чувство за хумор. Тъмни бяха, смугли – като испанците. Как са се обличали по това време, знаеш ли? Ами обличали са се… де да знам, сигурно… като номади там, както са нашите каракачани. Но баба ми, да кажем, без забрадка почти не ходеше. По майчина линия. Забрадка… и мене ми слагаше нещо на главата, не знам какво е било. За момченцата не си спомням. Но правеха Ноче ди Шабат, правеха… пиеха мастика и правеха еврейски мезета по италиански образец - с фиде. Фиде с оцет (`щот` няма лимони тука), студено, с черен пипер. И това си беше, пак казвам, преливането на културите. Това мезе беше за мастика. С к`во те занимавам аз, но това са интересни неща. Напротив, точно това исках да чуя. Цялата махала, където живееше баба ми, а това е Коньовица, улица “Перник” беше тогава, говореха шпаньолски. Коньовица е в София, нека да поясним. Коньовица е тука… от… горе, от Сливница нататък. И когато беше изселването, ние живеехме тука, в Слатинския редут. Трябваше да живеят евреите от “Христо Ботев” нататък. Но това не касае въпроса. Помня, че всички си говореха на шпаньолски. Самият бит ми се струва сега, като си давам сметка, с тия къщички, с тия кортижос (“кортижо” е дворче), с тия дворченца, с тия – чешмичка в дворчето, а, ми напомнят някои неща, които и сега гледам в испанските списания. Те са донесли тоя испански бит. А наште пък си имаха други италиански някакви навици. Хайде да поговорим за това, какви езици са говорили. Те са знаели някакви езика. Кои? Знаеха турски. Баба ми, която… това е по майчина линия говоря аз тука, нали италианските евреи са по бащина ми линия, докато с другата ми баба и с това… Затова идваха фидетата италианските и в тоя фамилия… [смях] Именно, да. А… Знаеха арабски някои от тях. Турски знаеха всички. Български говореха много смешно: “Поздрави му на Ребека, ако не му видиш, не му поздрави” – знаеш го тоя… [виц] Да. Виц на бате Лео [става дума за големия български комедиен артист Лео Конфорти]. Не е виц, а е истина. И знаеха и италиански. По-аристократичните евреи обезателно знаеха френски. Английски – не. Сега, казвали са ми, че са знаели арабски много от тях, защото тука, като са дошли след войната… разни черни е имало, някакви пленници, пък… знаеш по време на война как е… са викали там от Коньовица да си разговарят с тия хора, даже си спомням, баба ми ни плашеше, щото черни негри е имало, някави, пак не знам какви са били… все ни плшеше: “Че дойде Синегалецо и че те дадем на него да те изяде!” Смятали са, че ядат хора тия, черните, и така ни плашеха. Те сигурно са знаели иврит, защото ти каза, че са били религиозни? Иврит не знам дали са знаели, но аз съм виждала книги. Две-три книги имаше при едната ми баба, при другата ми баба също имаше на иврит книги. А другата ми баба, понеже пък вторият й брак е с един богат евреин, Арон Арав, който… Дай да ги назовем по имена всичките. Е, не, едната е баба Мазал, другата е баба Бея. Баба бея е на баща ми [майка], която има втори брак. Те знаеха френски всички, защото бяха… Но френски беше обезателен език. Даже майка ми, която пък беше от тая, коньовичарската фамилия, пред нея като говореха на френски, тя се чувстваше унизена. Защото тя не знаеше френски. Защото е по-аристократичен език. Е… така… тия, понеже… абе, аристократи. Как са си изкарвали прехраната? Ами… много трудно. От едната страна баба ми се е оженила за банкера Арон Арав, който е бил много, много богат човек. Между впрочем аз искам да разбера, защото от втория му брак аз имах братовчеди – вторият брак на баба ми по бащина линия. И сега четох в “Еврейски вести” за някакъв Рене Арав, който е мой братовчед от втория брак на баба ми. Който живее в Париж и който подпомага тука по някакъв начин, доколкото знам. Баба ти вкъщи слагаше ли забрадка или перука? Въобще тука не съм видяла жена с перука; не съм видяла мъж с кипи или с черна шапка. Това в България аз не съм го видяла нито на йота. Но знам, че мъжете слагаха нещо, като отиваха… Даже те до синагогата не стигаха от Коньовица, а в някакъв мидраш ли се казва, к`во е – някаква малка черквица. А как изглеждаше къщата им? Колко стаи е имала? С какви мебели е била обзаведена? Имаше ли течаща вода? Сега, по майчина линия – в Коньовица, къщата им изглеждаше много зле, щото това беше стая и коридорче, къдет` живееха по пет-шест души. Това е едната къща. Едната къща е мъничка, стая и половина, с няколко деца и т.н. Кат` ни изселиха, и ние отидохме там. Без течаща вода, електричество? Не, не, не – помията пред вратата, с мангали, със… примитивно. А другата ми баба имаше от втория брак богат мъж, имаха няколко къщи, една от които е бил адо Халите – няколкоетажна. С градини вероятно? Не градини, големи сгради. А едната е тука – съществува и аз се интересувах, `щото е на баба ми… беше… и втория й мъж: на “Бачо Киро” 8. Тя е огромна къща с няколко етажа. Те живееха добре, с персийските килими, с всичко, което тогава е имало като дизайн – с хубавите мебели, с пианото. Аз съм между две класи живяла. Баща ми е от един род, който е такъв и такъв, майка ми – от тия, най-бедните и… Имаха ли животни? Животни… Имаха котки, много котки. Разполагаха ли с някаква прислуга: слугини, готвачка…Баба ми по бащина линия имше слугиня, която й оправяше къщата. Имала е в един момент, имала е и готвачка – Берта, но моят баща е от първия й брак. И той е… свален долу в мазето и е израстнал до готвачаката. Разкажи нещо за…За Берта ли? Да. Берта ми оплете една жилетчица. Много жалеше баща ми, защото е сирачето, което Арав не е искал да бъде горе, при него, по етажите и го е свалил при готвачката. И тя го е отгледала. Арав го е пердашил. Значи тя е била и бавачка, освен всичко друго?Ммммм… детето да не се мотае горе. И… Танти Берта си спомням, че ми оплете една жилетчица. Работеше при баба ми. Плюс това, баба ми е имала и слугиня горе, която не си спомням вече. Това е. До каква степен са били религиозни?Не знам. Религиозни бяха. Спазвали са шабат, ходели са на синагога?Да, да, Ноче ди шабат имаше, палеха се две свещи. И на най-големите празници – също?Да – Песах, това, имаше ги тия неща. Но не всеки ден, примерно?Не, не.
А политическите възгледи на дядо ти?Не им знам политическите… Не е бил член на партия?Не, не.
А на културна или обществена организация някаква?Ами, четяха вестници, де да знам. Е, малка съм била, нямам представа. Съседите? Евреи ли са били или…Те живееха на групи. Да кажем, там, Коньовица вече си беше като гето – то си беше еврейски квартал. А другата ми… по-богатите живееха тука – “Екзарх Йосиф”, “Бачо Киро”, “Искър”. Това беше по… по-заможните евреи живееха в тази част на града. Значи те са били приятели, след като са били на групи. Били са приятели и… компактна маса си бяха. Но бяха в голяма връзка с българите. Колкото евреи се събираха, да кажем, на някакво тържество – толкова българи, толкова турци, толкова цигани даже. Знаете ли нещо за техните братя и сестри?Не. Знам само за брата на баба ми по бащина линия – полковник Таджер, че беше просто един голям ум и голям големец с достъп до двореца. Някакви истории, които твоите прародители са ти разказвали за детството си? Ами, истории много, но… сега не мога да ти кажа нищо. Общо взето, най-голямата история е това, което ти казвам за Ардитите. Не знам друго, знам, че… А! Знам една история, че Ардити попадат всички там в оня край – край Дунава, в Белоградчик, Русе… В Русе се изпокарва фамилия Ардити много страшно. Защо? Предполагам, че за пари – евреите за к`во ше са карат? И тогава са се разделили. И една част от фамилията Ардити е забегнала чак в Пазарджик. Това кои години става? Не знам. Това е преди да се родя аз. Пазарджишки… Аз съм от пазарджишките Ардити, а… Елиас Канети е от русенските Ардити. А в Пазарджик баща ми имаше един брбатовчед – Буби Ардити, който си умря с това, да доказва, че цар Борис ІІІ е спасил българските евреи. Буби Ардити. Той почина в Израел. Това знам като история, сигурно и други неща, ама не мога да се сетя. Някакви военни преживелици на някой от дядовците, които знаеш? Ами знам, че и единият… И полковник Таджер, който е бил офицер в армията, и дядо ми, който е бил прост войник (и тука, в книгата, войнишката му снимка я знаеш) са били ранявани. Дядо ми… който е бил войник, знам, че е спасил един човек. Итой е раняван, и го е спасил. И тоя човек след това много лошо се е отблагодарил на дядо ми. Но няма значение. Българин? Може да е евреин, не знам, но го е спасил – някакви 16 километра го е влачил по фронтовете. Ранявани са били и двамата. Добри бойци са били. Въобще, българските евреи са патриоти за България. И са били с голяма благодарност, че имат възможност да живеят тука – добре, зле, мизерно или както и да е, но не са ги закачали преди тия идиотщини `40-та година вече с германците. Живееха с българите, не е имало антисемитизъм. Каква е била картината на града по време на твоето детство - дали е било пълно с коне и каруци, селски пътища, или модерни булеварди с коли? Аз съм расла с коне, с каруци, с кокошки, с пилци, с цигани, с турци, с власи, с белогвардейчета (щото тогава – след революцията, хора имаше). Расла съм в много здрава среда. Аз си спомням, че бях на 6-7 години (и това може би няма да се хареса на някой евреин религиозен), но едно дете ми каза: “Ти си еврейче” и аз казах: “Ккаво е това?”. Това говори за мене, че в тая страна действително не е имало антисемитизъм. Ти мина на другата тема. Ще се върнем след малко и на нея. Говорим за Пазарджик, нали? Не, в Пазарджик не съм живяла. Говорим за Мездра. Колко евреи живееха там по това време?Само баща ми беше евреин. От цяла Мездра?2-3 000 души е била цяла Мездра, гара Мездра. Това е една гара, едно село. И само баща ми беше евреин. И нито веднъж не съм чула да го оскърбят. Значи ти не си израсла сред еврейска общност…Не.
Не! Когато съм била в София, съм израсла сред роднинските, еврейските среди. Мицва, еврейски училища, хедери, Талмуд, Тора…Еврейско училище – да кажа. Когато стана `40-та, `41-ва година, отидохме да живеем във… гето да кажем (тогава е било вече, евреите на едно място), а… бащите отидоха на лагери. Майките работеха… някъде чистиха. Моята майка чистеше у някакви хора. Събраха еврейските дечица и има снимки в книгата: лятно еврейско училище. Хранеха ни, почистваха ни въшките и ние не бяхме на улицата – за да са спокойни майките ни, да изкарат едно парче хляб. Това коя година?Това е `43-та година, преди да ни изселят. А… там [в биографичната книга] споменавам име само едно – един от ръководителите. Ръководителите бяха “Ашомер Ацаир” – момчета и момичета, юноши. Затова не мога да гледам Мишо Шамара аз, щот` такива деца нас ни отглеждаха. Пет пари не давам. И там си спомням, че ръководител ни беше един голям писател български баснописец – Алберт Декало. Той беше на 19 години; аз съм била на 11 или 12. Това е било по времето, когато вече сте живели в София, в евреиската махала – Коньовица? Да. А! Свирех им на цигулка, правехме си… ето, тука има и снимка… правехме си спектакли. Въобще, цял ден ни занимаваха с изкуство, с литература, със… Какви бяха типичните еврейски професии по това време? Търговци са били преди всичко, но какви търговци – по, да кажем, най-паче. Кебапчии, продаваха на пазара на количка игли, конци, зарзават. Въобще дребни търговци, дребни занаятчии: обущари. Нямаше кръчмари евреи (евреите не пиеха, това е също моного важно), бакалнички малки, ей така. Това беше едно гето… всъщност в един момент стана. Но там и до ден днешен, като минавам, ми замирисва на една прелест еврейска: на тия… страхотна мизерия! По това време не е имало електричество и течаща вода навсякъде?Не, не. Аз съм израсла с газова лампа и до `42-ра година ние нямахме елктричество. Радио си купих чак след 9 септември. Едно радио, да кажем, ако има – през три улици, ходехме там да слушаме. От твоите думи се разбира, че не е имало антисемитизъм тогава в България. Нямаше. Никакъв нямаше. Политическият климат? Политическият климат си спомням денят, в който - аз съм била малка, 24 май, когато са тръгнали евреите да кажат на царя да не ни изселва. Била съм на 12 ли, на колко години. И си спомням, че аз бях с червена блузка. Сутринта съм облякла червена блузка. Почнаха да се връщат хората, да бягат, щото е имало конна полиция, знаеш това (той Виктор Барух го е писал даже) – аз си играя на улицата и мама ме прибра вътре и казва (за пръв път чувам такова нещо): “Махни тая червена блузка! Днеска ли намери да я слжиш”. И тогава съм чула думата “антисемити”. В този ден, на 12 години ли, колко - аз чух: “Антисемитите пребиха евреите”. За пръв път чух тая дума. Не знаех какво е, не можех и да я произнеса. Сега, това е от моя гледна точка. Някои ми се оплакват, че са патили. От друга страна, сигурно са те карали да учиш някакви патриотични песни? Еврейски? Въобще някакви патриотични. Е, в училище… аз бях в училище с шест еврейчета- не ни закачаха, не ни малтретираха. А спомняш ли си военни паради, празници…Спомням си най-хубавия военен парад. Винаги мама ме водеше. И цялата еврейска мах`ла ходеше. И всички евреи ходеха, и българи – цяла София на 24 май. И това беше най-красивото нещо, което можеше да се види: дечицата с фанфарите подред, с песните, с “Върви, народе възродени”… И ние пеехме и ръкопляскахме, и ни купуваха по едно знаменце българско, и това знаменце цяла година висеше вкъщи. Това си спомням – най-хубавият парад. Имаше и военен парад, не знам на коя дата, сигурно е било на 6 май може би. Също ходехме да видиме какви оръжия, аджеба… Войниците – красиви… това са двата големи парада. Коньовица е била до големия пазар в София. Помниш ли пазарните дни?Да, да, да. Една шарения, една музикалност на всички езици. Аз си крадях плодове, щот` нямах пари да си купя. А… пазарът беше една прелест. Имахме един приятел полиция, който ходеше на тоя пазар – чичо Дончо. Той казваше на баща ми: “Днеска ше си напълня мрежата и ше фана некоя кинта от твойте евреи”. И той ги ловеше тия, количкарите, дет` не са си платили налога и наема да са на пазара. И вечер баща ми вика: “Какво става с моите евреи?” – “Каквот` можах, докачих. Е, три зелки съм донесъл, две кила вафли…” [смях]. Ония му дават, за да не ги глобява. Е това ако е антисемитизъм? Не знам, възможно е… [нова порция смях]. Но той при евреите ходеше – тях да ги “мъчи”, щот` са най-богати: три моркова и три зелки [смях до сълзи]. Помниш ли някакви голямо политическо събитие, случило се по време на твоето детство? Когато Хитлер е дошъл на власт ли пък нещо друго подобно? Спомням си много ярко бомбардировката в Дупница. Година? `44-та ли беше? Когато бяха в София. `44-та. Бомбардироквата си спомням… страшна бомбардировка в един малък град. И си спомням нещо, което не знам, да не бъркам. Знам, че градът беше 5-6 хиляди или колко хиляди да е бил Дупница, че загинаха над 100 души, щот` беше пазарен ден. Но казват, че и евреи са загинали в една къща – не знам колко, събрали са се в петък, защото в неделя щели да женят децата си. И там пада бомба. Така че… това си спомням. И събитие си спомням друго. За мене е голямо събитие, като умря цар Борис, към който трабва да ти кажа, че в мойто семейство бяха с най-добри чувства и ще ти кажа нещо за Симеончо после… Коя година става това?Убиха го… виж как, убедена съм, че са го убили… той умря – 28 август беше, но някъде това е било към 1-2 септември сигурно, тъй като е погребан в Рилския манастир. Влакът, кортежът, трябваше да мине през Дупница. И ние се качихме на един баир над един… как се казва, дет` ше мине влака… тунел. И там стояхме, чакахме да мине. И мина открит фургон… не фургон, открит вагон. Четири гвардейци – прави, много бавно вървеше влакът, с един ковчег, струва ми се, с винено покрит, мина баааавно-бавно-бавно… и отмина. И си спомням, че момченцата си свалиха шапките. А децата са били на 7-8-10-12 години. Една баба донесе тогава една погача и раздаде на всички, и ни казваше: “Ако сте от друга вера, и вам цар е бил Борис, и он под нокът душа е носил”. И ни раздаде по един залък хляб. Това събитие си го спомням. Да минем на темата за баща ти. Какъв човек е бил той?Баща ми беше много интелигентен човек. Моного мек човек. Мисля, че ме е възпитавал много, така… с добро. Какзваше ми да не се ожесточавам към никого за нищо, четеше ми книжки, запознаваше ме със… от него съм залябила и аз Едмон Ростан и “Сирано дьо Бержерак”. Любим автор му беше Анатол Франс. Въобще, беше един вътрешно много богат човек. Много изстрадал, със… понякога по няколко месеца безработен… много бедни бяхме, но с много достойнство беше човек. Въобще, баща ми беше изключително интересен човек. Държеше на това, че е евреин. Но казваше: “Преди всичко аз съм български евреин”. А… с много широк кръгозор. Недолюбваше много комунистите. Антифашист беше. Казваше, че “Идеята е прекрасна [става дума за комунизма], всеки иска да живее в братство и в равенство и всичко това е прелестно, но е утопия, защото човекът е несъвършен, човекът е…а… много лошо развитие има за доброто”. Бил ли е музикален?Не, той не беше музикален. Майка ми беше по-музикална. Но те бяха музикални, смятам, във фамилията им, което е дошло от италианските там истории: мандолини… Разкажи за нея сега. За майка ми ли? Майка ми е така… не е учила, но беше природно интелигентна. Тя държеше да се нарича еврейка и ни внушаваше,че евреите са умни хора и че аз не бива да правя изключение. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|