България иска да оглави борбата с трафика на антики в Европа



Дата19.01.2018
Размер54.14 Kb.
#48423
„България иска да оглави борбата с трафика на антики в Европа”, в. „Сега”, 10.11.2017 г., интервю с министъра на културата Боил Банов
НАБЛЮДАТЕЛ

България иска да оглави борбата с трафика на антики в Европа


Продължаваме сътрудничеството с Лувъра, казва министърът на културата Боил Банов

Илия Вълков





снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ

Боил Банов е роден през 1971 г. в София в семейството на театралния актьор Васил Банов. Завършва "Режисура за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", следвал е и "Културология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преди да поеме титулярния пост, Боил Банов беше заместник-министър културата в служебния кабинет на Георги Близнашки, а след това и "дясна ръка" на Вежди Рашидов във втория кабинет на Бойко Борисов. Като режисьор е поставял пиеси в различни театри, 15 години е бил и директор на театър "Иван Димов" в Хасково. Запален шахматист, владее английски и руски.



- Г-н Банов, с какви приоритети ще се включи Министерството на културата в месеците на българското европредседателство?

- Ще представим максимално адекватен образ на нашата държава и култура. Не само културно-историческото ни наследство, което е безспорно, но и съвременния образ на нашата култура и изкуства, които в много случаи чертаят европейски тенденции. Конкретно как ще стане това? Първо конкурсите, които сме пуснали за близо 1.8 млн. лв. за проекти, са в етап на разглеждане от комисии. Тук се надяваме да има много различни предложения, за да насити културния живот през тези шест месеца със събития и прояви от общоевропейски мащаб.

- Дайте пример, с който може да привлечем вниманието?

- Уникална страна сме с пластове културно наследство и трябва да го представим. Но в същото време е изключително важно да станем водеща страна срещу трафика на незаконни ценности от трети страни. Знаете какво става в Сирия. Освен разрушаването на паметници на културата и на ценности там има процеси на изнасяне на ценности, които по естествен географски път минават и през България. Нашата амбиция е да направим възможното да прекратим този трафик.

- Какво ще предложим? Имаме ли задържани такива ценности от Близкия изток?

- Работим много добре. Въпросът е какво можем да направим институционално. Ще предложим да станем център на Европа, който да съчетае усилията на много държави. Да се разбере, че тези ценности влизат в България и ако бъдат насочени усилия, финансиране, логистики и съвместни инициативи, ще се прекрати процесът на влизане навътре в Европа. Защото големите колекционери са богати хора от Европа.

- Как ще продължите сътрудничеството с Лувъра?

- Подписваме на 16 ноември един дългоочакван договор за реципрочни изложби в нашия "Квадрат 500" и френския Лувър. Това е изключително важно за представянето на българската култура. Лувърът е едно от трите най-добри места за представяне на култура и историческо наследство. Това сътрудничество беше започнато и дългосрочно развито от предишния министър на културата Вежди Рашидов. То прави чест на България, защото Лувърът не работи с всеки.

- В какво се изразява това сътрудничество?

- Обмен на изложби. Ние ще представим съкровища от Първото българско царство. А Лувърът ще гостува с негови археологически находки, които сме помагали да се разкрият. Следващата година ще имаме още изложби. Влизаме в режим на тесни връзки с тази френска институция. Понякога е по-трудно да направиш среща с директора на Лувъра, отколкото с френския министър на културата.

- Какви ще бъдат разходите за България. Бившият министър Вежди Рашидов беше критикуван за това?

- Има задължителни разходи по застраховките, наши и техни. Има разходи за реклама, каталози, за куратори и транспорт. Те са ясни и обективни. По груби изчисления между 250-300 хил. лв. може би ще струва нашето гостуване в Лувъра.

- Ще има ли отново цял антураж с журналисти с вас в Париж, както беше при министър Рашидов?

- Ако ме питате за лично мнение, бих водил даже повече. Защото, гледайки как вървят процесите в рамките на европейското председателство, хората пътуват навсякъде с много голям антураж от медии. В крайна сметка, за да достигнат послания от всякакви срещи и форуми, медиите са тези, които могат да ги предадат. Само с прессъобщения не става. Затова бих водил целия спектър на българските медии. Но реалностите са други. Дори и да имам желание, финансовите възможности на министерството са скромни.

- Предстои Пловдив да бъде европейска столица на културата. Успя ли министерството да се включи като институция в овладяването на вътрешните противоречия там?

- Много е важно да се разбере, че ние не можем, според правилата на Европейската комисия, да се набъркваме като държава в града, избран за столица на културата. Това е част от децентрализацията на ниво Европа. Всяка подобна намеса е забранена и би се изтълкувала като намеса в естетиките и вижданията на града и общността там. Министерството на културата е помагало със съвети и сме търсили начини да успокоим нещата там. И направихме възможно да се осигури държавна подкрепа от 20 млн. лв. Тези пари се дадоха на общината за инфраструктура.

- Вицепремиерът Симеонов определи държавния бюджет за 2018 г. като "пица калцоне". Какво от това "калцоне" ще отиде за култура?

- Аз мисля, че правителството направи сериозен жест на внимание към българската култура. Прави го от няколко години насам, но тази година наистина е сериозен. Много адекватни са предложенията за проектобюджета за българските сценични изкуства, археологията, литературата, българските музеи, читалищата, библиотеките. Има две изключителни решения, които не са били прилагани в България от години. За първи път се дава финансиране за участие във Венецианско биенале. И другото - 500 хил. лв. ще бъдат дадени на Фонд "Култура" за подпомагане на проекти и политики. Общо за министерството и към общините ще бъдат отделени над 30 млн. лв. за култура, а за училищата около 5 млн. лв. Парите, разбира се, никога не стигат. Но стъпката е сериозна.

- Имало ли е случаи, в които вие като министър на културата да се питате защо премиерът Борисов поема лични инициативи да даде пари за някой стадион, но не и за култура?

- Провокирате ме с този въпрос. Не бих се съгласил с това по никакъв начин. Стъпката в културата е ясно изразена и категорична в бюджета за следващата година. Трябва да се има предвид и това, което междинно се прави по изпълнение на бюджета. Знам как държавата и в лицето на премиера е подпомагала българската култура и сериозни проекти, археологията. Така че всички мотивирани искания за помощ и развитие винаги са били удовлетворявани. Исканията са много, но ние като държава сме далеч от икономиките на развитите държави.

- Последните години киното и сценичните изкуства получават най-много средства. Кога ще има повече и за българската литература?

- Да, за първи път от много години един милион лева се отделя за зареждане на фонда на българските библиотеки. Ще бъдат изкупувани съвременни български автори. Това ще подкрепи издателите, читателите, библиотеките. Над 2 млн. лв. ще бъдат дадени на библиотеките по бюджетите на общините. Обърнат е поглед към българската книга и това е само началото.

- Защо се провали конкурсът за нов директор на Националния исторически музей?

- Не мога да кажа защо. Може би защото комисията не избра единствения кандидат, който беше останал (проф. Вера Бонева, бел. ред.) - тя не успя да събере необходимите точки за тази длъжност. А другият кандидат (дългогодишният директор Божидар Димитров, бел ред.) се отказа от конкурса и се пенсионира. Към момента сме в ситуация на временно изпълняващ длъжността. Доц. Бони Петрунова е много сериозен археолог, добре я познават в Националния музей, има опит и като заместник-министър. Няма значение дали някой харесва или не Божидар Димитров, той е корифей в българската наука. И по негово време музеят достигна до сериозни висоти. Направи така, че дори и децата да знаят какво е Националният исторически музей за разлика от много други музеи. Разчитаме доц. Петрунова да направи в нормална ситуация прехода от пенсионирането на Божидар Димитров. И предстои обявяване на нов конкурс, който няма да бавя, но и няма да се ангажирам със срокове. Със сигурност няма да спекулирам с характерното "временно изпълняващ" до безкрай.

- Сегашният директор на НДК е с мандат до края на ремонта на сградата. Там ще има ли конкурс и кога?

- След края на ремонта ще бъде назначено лице, което в рамките на своите компетентности да може да се занимава с културни проекти и да може в крайна сметка как да продължат да се развиват културните и конгресни дейности на НДК. Може да обявим конкурса и преди края на ремонта, когато сме убедени, че техническите въпроси са приключили. Трябва ни човек, който е визионер.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница