България през първата половина на ІХ век


Тема 7 Политическото могъщество на България при цар Иван Асен ІІ



страница2/5
Дата09.09.2017
Размер0.89 Mb.
#29798
1   2   3   4   5
Тема 7
Политическото могъщество на България при цар Иван Асен ІІ
Увод

След 337-годишно съществуване през 1018 бългалското царство попада под ударите на византийският император Василий ІІ Българоубиец. Гибелта на първото българско царство представлява първото голямо историческо изпитание за българския народ.В изминалите години от основаването на държавата, българският народ бил укрепнал етнически, политически и религиозно,което било гаранция за оцеляването му по време на чуждото владичество.Византийската власт,която била наложена в българските земи останала чужда за българите.След многоброини въстания и бунтове през 1185 в Търново избухнало въстание водено от болярите Асен и Петър.То било успешно и довело до създаване на Второто българско царство.Политиката,която Асен и Петър водели до 1197 се ознаменува признанието наБългария от византия,което станало чрезЛовешкото примирие .Смелите и решителни ходове на Асен, Петър и Калоян до 1202 довели до освобождаване на почти всички български етнически територии.При цар Калоян България не само разширила териториите си, но постигнала и международно признание чрез мириния договор с Византия от 1202 и папската уния. Така България се превърнала във важен политически фактор на Балканите. Постигнатото от първите трима владетели на Второто българско царство е толкова значимо и трайно, че то гарантира възходящото развиетие и могъщество на страната при цар Иван Асен ІІ /1218-1241/.

Извори

Сведения за годините на управление на цар Иван Асен получаваме от Бориловия синодик, Добровнишката грамота на Иван Асен, каменния надпис от 1230 в Търново и житието на света Петка. От чуждите това са Никита Хониат, Георги Акрополит, венецианицът Мариано Самуто, Робърт дьо Клари, Жофроа дьо Валардиен, Анри дьо Валансиен.От българските историци посветили трудовите си на първата половина на 13 век са Петър Мутавчиев и Васил Златарски. Допълнителна яснота дават и трудовете на Иван Божилов “Фамилията на Асеневци”, Геновева Цанкова “България при Асен и Петър”, Петър Петров “Въстанието на Асен и Петър и въстановяване на българската държава”.

Политически упадък;борба за престола;управление на цар Борил

Смъртта на цар Калоян предизвикала остри междуособици в българското общество. От това се възползвал Борил, който се оженил за вдовицата на Калоян и превзел престола.Той отстранил даже и законните претенденти. Племенниците на цар Калоян-Алексий Слав и Стрез се отделили като самостоятелни владетели. Алексий Слав се обявил за владетел на Родопската област с център Цепина, по-късно Мелник. Той сключил съюз с латинския импиратор Хенрих и се признал за негов деспот. Стрез избягал в Сърбия,където намерил подкрепа от жупана Стефан Първенчани и се обявил за владетел на Македония, с център Просек. Двамата малолетни сина на цар Асен били изведени от страната от техни привърженици, като първо били отведени при куманите. Сведенията за след това са противоречити. Според едни те били отведени в Галическото княжество, а според други в земите някъде около Киев. Калояновия син също имал претенции към престола, но той бързо се отказал и се върнал в Рим, за да учи за духовник.

Външна политика

Възползвайки се от размириците в България унгарците окопирали и превзели Белградската и Браничевската област през 1211, а Сърбия-Ниш. Цар Борил не бил в състояние да предотврати тези териториални загуби и бил принуден да ги признае през 1214 чрез мирен договр. През това време вниманието му било насочено към южните граници и войната с Латинската империя. Още през 1208, използвайки вътрешната дестабилизация на страната, латинците навлезли в Тракия и на 1 август същата година превзели Пловдив. В сражението при Пловдив Борил се опитал да използава тактиката на цар Калоян, но императорът не се вписнал да преследва куманската конница, а ударил централните части на българската войско. В следващите години Борил сключил съюз с никейския император Теодор І Ласкарис и довчерашните му врагове Стрез и Слав, за да създава проблеми на латинците. Едва през 1213 година между България и Латинската империя бил сключен мир. Заслугата била на папата,който чрез свой човек убедил Борил да даде доведената си дъщеря за жена на Хенрих. През 1214 Борил организирал коалиция с латинците срещу Сърбия и севастократор Стрез, но всичките намерения претърпели провал.

Вътрешна политика

Несполуките във външната политика се отразявали и във вътрешното положение на страната. Нестабилното положение на страната станало причина за засилване позициите на богомилите и това довело до свикване на събол срещу тях през 1211 в Търново. Сред бългърското болярство зреело недоволство и като пряк резултат от него е бунтът на Болярите във Видин. При потушаването му Борил трябвало да разчита на унгарците, тъй като куманите били на страната на Болярите, вероятно защото царят се развел с куманската принцеса и се оженил за латинска. Като цяло военните и дипломатически действия на Борил по време на управлението му на довели до стабилизиране положението в страна.Тя изгубила положението, което имала при цар Калоян,както и много територии.Това положение било преодоляно при цар Иван Асен.

Иван Асен ІІ;България до 1230

През 1217 подпомогнати от руски дружини в България се завърнал в България се завърнали синовете на цар Асен-Иван Асен ІІ и Александър. Тяхното завръщане било прието с много надежди от голяма част от населението. Цар Борил бил принудан да се затвори в крепостта си в Търново, изоставен от довчерашните си подръжници. Той се опитал да избяга, но бил хванат, ослепен и хвърлин в тъмница. Така престола бил зает от Иван Асен. Той поел управлението на една отслабнала държава, с орязани територии и агресивни съседи. Политическата ситуация се характеризирала с това, че голяма част от българските земи били в ръцете на във военно отношение по-силни съседи-унгарци и епирци, Алексий Слав продължавал да бъде независим владетел, сключил съюз със епирския владетел-Теодор Комнин, а Пловдив продължавал да бъде в латинска власт.

Още в началото на царуването си Иван Асен се възползвал от завръщането на унгарския крал Андрей ІІ от Vя кръстоносен поход,който трябвало да премине през българските територии.За да премине успишно Иван Асен го кара да върне Браничавската и Белградската област.Две години по-късно Иван Асен се оженва за унгарската принцеса с благословията на папата,като по този начин затвърждава собственоста си над тези области, тъй като те били част от зестрата на Анна Мария. След като осигурил северните си граници, българският владетел обърнал поглед и на юг. По това време нараствало съпеничеството между Никея и Епир, за това, коя има право да въстанови Византииската империя. Силни позиции имал епирският владетел Теодор Комнин, който успял да превзема Солунското кралство 1224 и се провъзгласил за император. Действията му представлявали опасност за България, затова Иван Асен сметнал, че по-разумно е да се запазят добри отношения с Епир. През 1224 двамате владетели сключили мирен договор, скрепен с брак на доведената му дъщеря и брата на Теодор Комнин-деспот Мануил. По този начин Теодор Комнин спечелил неутралитета на българския владетел при действия срещу Цариград. Докато Иван Асен присъединил към териториите на страната тези на Алексий Слав. Според Бориловия синодик, Слав доброволно се подчинил на Иван Асен.

През 1228 починал латинският импиратор Роберт дьо Куртене, който оставил за свой наследник малолентния си син Балдуин ІІ. Приближените на новия император сметнали, че негов настойник трябва да е Иван Асен. В негово лице те откривали една авторитетна лечност, която можела да укрепи страната им. Това предположение се подкрепяло и от римската уния. Единствен източник за тези преговори са хрониките на Мариано Самуто. Договорът помежду им бил скрепен с годеж между дъщерята на Иван Асен и Балдуин ІІ. Той предвиждал също военна помощ от страна на българите при нападание от епирци или никейци; и на България да бъде върнат отново Пловдив. С тези ходове на Иван Асен щели да засилят позициите на българите в Константинопол. Така заветната мечта на българските владетели да станан владатали на “втория Рим” изглеждала съвсем реална и осъществима. Изглежда това станало ясно и на латинските барони и те тайно, зад гърба на Иван Асен сключили съюз с бившия йеросалимски владетел Йоан дьо Бриен, който ставал настойник на Балдуин ІІ, а дъщеря му била сгодена за Балдуин.

Битката при Клокотница

Епирският владетел с тревога следял ходовете на българския цар,в чието лице виждал най-голамата заплаха за престола си. Затова въпреки договора от 1224 той нападнал България през 1230. Разгневен от постъпката на довчерашния се съюзник Иван Асен организирал бързо войските си и привлякал на своя страна един кумански отряд.За да повдигне духа на войсикте си той набучил мирния договор на едно копие като знаме. Войските се срещнали на 9.03.1230, северно от Хасково, областта наречена Клокотница. Поражението на Теодор Комнин било пълно. Той и семейството му били пленени и откарани в Търново, голама част от воиската пленена, а обикновените войници освободени. Великодушната, но не съвсем в духа на българо-византийските войни, постъпка била проява не само на човещина и мъдрост, но и на добра стратегия. Земите на епирския владетел без съпротива приели властта на Иван Асен, тъй като в голяма част от тях населението било българско. Поражението при Клокотница предизвикало бързото разпадане на Епирската империя. Само в Солун останал да управлява братът на Теодор Комнин, но като васал на българския цар.Към българските територии били присъединени Източна Тракие с Димотика и Одрин, Бемоморието със Сяр, цяла Македония и голяма чест от Албания. Така отново както при цар Симеон България опряла на три морета.

Действията на латинските управници останали скрите до 1231, когато Йоан дьо Бриен официално бил коронясан в Константинопол за настойник на Балдуин ІІ.В двойствената игра на латинските управници взел участие и папата.Разгневен от създалото се положение Иван Aсен скъсал унията с Рим и остранил архиепископ –примас Василий,който също бил привърженик на папата.

В отговор на скъсването на унията папа Григорий ІХ накарал унгарският крал Андрей ІІ да окопира Браничевската и Белградската област.Но успехите им продължили за кратко време,тъй като срещу тях бил изпратен севастократор Александър,който не само ги разбил,но ги накарал да се оттеглят в земите си.

Битката при Клокотница имала последици и в Сърбия. Сръбският крал Радослав бил принуден да абдикира,тъй като загубил подкрипата на Теодор Комнин.На престола се възкачва брат му Стефан Владислав,който бил подкрепян от Иван Асен. За да укрепи съюза със Сърбия,той дал една от дъщерите си за жена на сръбския крал.

ноната обстоновка на Балканите предизвикала неизбежни промени във външната политика на България.Като надежден съюзник срещу Латинската империя се очертавала Никея.Опитите за сближаване започнали още през 1231,след като Иван Асен разбрал,че е излъган от латинците.Владетелите на двете държави преследвали различницели.Йоан Дука Ватаци се стремял да постигне по-лесно заветната си мечта-да покори Цариград.Цар Иван Асен ІІ освен териториални предобивки искал да се постави въпроса за статуна на българската църква.От хрониката на Георги Акрополит разбираме,че такъв договор межде България и никея се сключва през 1234 и е скрепен с династичен брак между дъщерята на цар Иван Асен и малолетният Теодор ІІ Ласкарис.Условията на договора предвиждали съвместни военни действия срещу латенците и подялба на завладените територии.По придварителна уговорка с цар Иван Асен ІІ,никейският император трябвало да съдейства за въстановяването на българската патриаршия.Това не можело да стане без одобрението на другите патриарси,затова през 1235 в град Лампсак бил организиран събор,на който било обявено въстановяването на българската патриаршия.Въстановяването на българската патриаршия било едно от големите постижения на цар Иван Асен ІІ.

Според договора от 1235 съюзниците трябвало да нападнат Цариград още същата година.Те обсадили града по суша и море,обсадата продължила чак до есента,но била неуспешна.След неуспешния поход отношенията между България и Никея се охладили.Цар Иван Асен ІІ решил да се откаже от договора като развалил годежа.Причина за действията мубила и промяната на положениетов Латинската империя.През 1237 стария Йоан дьо Бриен починал,което дало основание на цар Иван Асен ІІ да счита,че може да стане настойник на Балдуин ІІ.Започнали преговори и бил сключен военен съюз срещу Никейската империя,защото сега тя застрашавала българските територии в Тракия.Срещу Никя бил организиран само един поход срещу крепостта Цулурум.По време на обсадата дошли вести от Търново,че царицата,едно от децата на царя и патриарха са умряли.Цар Иван Асен ІІподпалил бойните машини и се прибрал в столицата.Смята се,че те са починали от някаква епидемия,но според Георги Акрополит това било наказание от бога за цар Иван Асен ІІ,защото той престъпил клетвите си към никейският владетел.Договорът с Никея отново бил подновен,но този тът Иван Асен не се ангажирал с военна помощ.Осъзнавайки,че проникването на Никей в Европа може да дестабилизира голатата и обединена,но още нестабилизирана България Иван Асен се оженил за дъщерята на Теодор Комнин-Ирина.Георги Акрополит обяснява,че бракът е сключен на основата на любов,тъй като Иван Асен обичал Ирина така както “Марк Антоний обичал Клеопатра”.В тези думи явно има истина , но и политическият подтикст е ясен-Теодор Комнин се опитал да въстанови Епирската империя,но не успял да преодолееефектът от загубата през 1230.

В последните години от живота си цар Иван Асен ІІ се опитал да поддържа удобно за страната статут,като потърсил сближение с Унгария.Това се наложило поради нашествията на татарите по това време.От едно свидетелство на Филип Мускес българският цар разбил един татарски отряд,минаващ през българските земи.В тази сложна обстановка,когато повече от всякога е нужен силен и авторитетен владетел,ненавършил 50 години цар Иван Асен ІІ починал на 24.06.1241.

Той съчетавал в себе си таланта на ловък дипломат и талантлив пълководец.Той издигнал държавата до невиждани висоти и тя се превърнала във важен политически и икономически фактор на Балканите.Нито един проблем засягащ югоизточна Европа не бил решаван без участието на България.

Териториалното разширение и укрепване на странатасе отразило благоприятно на българската икономика.Настъпил виден подем в развитието на занаятите и търговията.Сведения черпим от Дубровнишката грамота от 1230г,издадена от цар Иван Асен ІІ,с която той разрешавал на дубровнишките търговци да търгуват на българскат територия.Тя е ценнен източник,тъй като дава сведения за териториите, които България притежавала и за административното деление по това време.Освен Дубровнишката грамота,друго свидетелство за напредъкана страната са намерените златни монети,датиращи от първата половина на ХІІІ век.по времето на цар Иван Асен ІІ започнало монетосеченето на златни,сребърни и медни монети. Монетосечено се свързва с икономическия подем на страната.В науката обаче остава спорен въпроса,дали цар Иван Асен ІІ е първият владател,при който се секат монети,тъй като са намерени няколко медни монети датиращи от периода на управление на цар Петър І /1196-1197/.

Израз на общия вътрешно и външнополитически и стопански живот станала и църковната политика.По време на управлението на цар Иван Асен ІІ атонските манастири получили нови земи и привилегии.През 1230 Иван Асен посетил манастира в свете гора,където бил посрещнат от монасите,които изразили своята почит и вяра към него.От тази година е запазена и грамота от царя-“Ватопед”.Дарове били изпратени и на Зографския манастир,където имало много български монаси.Между даровете имало и много ценни книги,които за съжаление били унищжени при нападението на латинците през 1275.За разлика от своя предшественик ,цар Иван Асен ІІ проявил толерантност спямо разпространяващите се по това време ереси и особено към богомилството.Едно писмо на папа Григорий ІХ до унгарският крал ,в което папата казва,че българският владатал приема в земите си и защитава еретици,доказва,че богомилите не са били подложени на гонения по неговото време.Това било сторено,защото цар Иван Асен ІІ осъзнал,че спокойствието в страната има много важно значение за стабилността и просперитета на България.

Всеобщият напредък дал тласък на развитието на българската архитектура и култура. Столицата Търново се превърналав главен политически, икономически, религиозен и култерен център. За нея с уважение се казвало, че е “третият Рим”.

Столицата представлявала добре укрепена крепост.Архитектурният й облик доказва,че трудно може да се каже,че е типичния средновековен град разделен на две части-вътрешна и външна.От светските постройки най-добре са запазени и проучени тези на хълма Царевец. Архиологическите останки доказват,че наред съсъ светските построики е имало много жилищни на месното население.

Дворцовият комплекс е предсавлявал една сложна система постройки изпълняващи представителни и стопнски функции.Над двореца,на самия връх,на хълма се намирал дома на патриарха и църквата “Възнесение Христово”.Хълмът Трапезица също бил застроен с жилищни и църковни сгради.Между двата хълма имало жилищен квартал,наречен “новият град” или както тогава е бил извистен Асенова махала.

През ХІІІв усилено продължило строителството на църкви.Независимо,че продължавали да се изграждата базилики,като преобладаващ архитектурен стил се наложили кръстокуполните църкви.Най-голям бил броят им в Търново.

ТЕМА №8

АНТИОСМАНСКА СЪПРОТИВА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

/ 15-17 в/

Османската империя е типичен представител на близкоизточна средновековна османска деспотия,чиято политическа организация се основава на 4 компонента:племенният строй на турките-огузи,развит на базата на номадския на`ин на живот;управлен`еското наследство на Селджукският султанат,обединил опита на азиатските християни и огузите;системата на управление на славяно-византийския свят с високо развита обществено-административна организация и наследствата от арабския халифат.От тях се поставят основите на османската политическа система.Нейните асновни принципи са последователно прилагане на централизма, пълна милитаризация на обществения живот и ислиямският религиозен и идеологически морал.Българите са второразряден народ-рая,който няма право да досигне до управленческите структури.

Наложената от османците икономическа система определя като собственик на земята държавата.В зависимост от приходите тя се разделя на тимар,хас,заамет.Това е така наречената тимарска система.Съществува и частната собственост-мюлк.

Религиозната народностна дискриминация се осъществява по различни начини-чрез военни гарнизони в градовете,кръвен данък,изселвания и избивания на българи. Причините за ислямизация са ограничените ресурси на ипмерията,нуждата от попълнения във войската и администрацията.Средствата са най-различни: икономическа принуда, кръвен данък, смесени бракове,привилегии за мюсюлманите, начен за спасение от робство и смърт.

Целите на антиосманската съпротива през този период са :запазване на българската народност,антифеодална съпротива и не на последно място въстановяване на българската държава.Методите и формите на съпротива варирали от бягство от феодалните владения,неплащане на данъци,палене на къщи и хамбари до организирани бунтове и въстания с различен характер.

Според Цветана Георгиева този период може да се раздели на з етапа.Първият обхвача периода от края на 14 век,когато Османската империя си налага на Балканите до сридата на 15 век.Това е период на криза за империята и основната цел на съпротивата е национално освобождение.Втория период е от средата на 15 в до 80-те години на 16 век,периодът на апогей на Османската империя.Тогава целта е запазване на българската народност.Третия период е от 80-те на 16 в до края на 17в.Тогава империята отново е в криза и губи войни,а в българското общество се оформят нови социални групи.Основната цел е политическо освобождение.

Изворите,от които черпим информация са Българска хроника 15 век,Григорий Цамблак,летописните бележки на поп Петър от село Мирково,житияна на Никола и Георги от София,турски докоменти /наредби,закони,хроники/хрониката на Мехмед Нешри 16в,”Газават”,Евлия Челеби,Ханс Дерншвам,Бертран дьо ла Брокиер.От авторите посветили трудове на този период са Христо Матанов “От Галиополи до Лепанто”,Христо Гандев “Бъргарската народност през 15в”,Вера Мутавчиева “Под сянката на Азия”,Бистра Цветкова “Хайдушкото движение в българските земи”, Петър Петров “Въстанието на Карпош”.

В началото на 15 век българските земи стават арена на войни между синовете на Баязид І,които се бият за бащиното наследство.Събитията по това време показват,че съдбата на българите зависи не само от политическата обстановка на Балканите но и от тази в Мала Азия.В края на 14 век османските завоевания от двете страни на проливите пораждат недоволство у анадолските бейове,които потърсват помощта на Гемур –ленг или както е известен в Европа Тамерлан /1336-1405/.Неговата империя с център Самарканд се простира от Китайската стена и Бенгалският залив до Кавказ.През 1400г. той навлиза с войските си в анадолските владения на османците с искането да оттеглят обсадата на Цариград и да напуснат византийските територии.Османският владатал оттегля войската си,но отговаря по доста оскърбителен начин.Конфликта между двете страни е неизбежен.На 25юли 1402 двете войски се срещат под стените на Анадола.Според някои сведения войската на осменците била около 120000,а според други 160000,сред които и сръбски отряд начело на който бил Стифан Лазеревич.Монголската войска обаче я е превъзхождала.Битката продължила цял ден и завършила с погром на османците.Анадола била разграбена и опожарена.На пъгт за Самарканд пред Тимур вървал клетка, в която бил затворен Баязит,завоевателят на Търново и Видин,а след него вървяли хиляди пленници.Единственото нещо ,което Тимур оставил било ивица земя,за която да се карат синовете на Баязит.

Османският колос се разпадаИсторията дава шанс набалканските народи,но техните владетели недостигат до единодействие и не успяват да се дъзползват от случея.В средните векове политиците действат поддиктата на конкретни събития и не предвиждат бъдещето.В началото на 15в българските държавни мъже не са далновидни,но не по далновидни са и владетелите на Византия,Венеция,Геноезката колонияГалата,рицарите Хоспиталиери от остров Родус,които сключват мир със Сюлейман /1402-1409/.Византия си възвръща част от балканските владения и черноморието до Варна.

В западната част на Балканите е направен опит за военно противопоставяне на завоевателите .Маджарският крал Сигизмунд, чиито владения са обект на аканджийски набези образува антиосманска коалиция.В нея взимат участие влашкия воевода Мирчо Стари,босненския крал Остоя и Константин,син на Иван Срацимир.Всички участници имат свои интереси,някои от които ги противопоставят един на друг,те търсят съюзници не само срещу османците,но и за да могат да си справят с проблемите в собстветите си държави.Военни действия предприема влашкият воевода Мирчо и Константин.Те преминават през 1406 река Дунав превземат Силистра.Според някои извори те превземат цяла Добруджа.При създадената обстановка българите отхвърлят османската власт.Начело на въстанието е Константин и братовчед му Фружин,син на цар Иван Шишман.В изпълнената с конфликти балканска политическа сцена те са единствените,които успяват да преодолеят завещаните от бащите им спорове.

Информацията за тази първа антиосманска съпротива е твърде оскъдна и не може да бъде проследен ходът на въстанието.Въпреки това могат да се направят следните заключения.Първо,народът ни прави опит да въстанови държавата използвайки османската криза.Това въстание има политически характер и се стреми да отговори на нуждите на българскито население,въпреки че Константин е свързан с Влащкия двор,а Фружин с Маджарското кралство,воденото от тях въстание има за цел въстановяване на българската държава.Второ,средновековното болярство все още може да се противопостави на завоевателите.Ограничената информация поставя много дискусионни въпроси.Спори се за годината на избухване.Едни автори твърдят,че тя е 1404,а според други 1408.Според едни въстанието е с ограничен обхат и засяга земите на Видинското царство,по течението на Темска,от Пирот до Ниш.Според други е от Видин до Силистра.Спорен е въпросът за потешаването на въстанието.Според едни то е потушено от Сюлейман, до 1404,а според други продължава близо десетилетие.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница