България през първата половина на ІХ век

Изработена за по-малко от 2 месеца,конституцията десетилетия наред е обсъждана-отричана и възхвалявана.Неоспорим обаче е факта,че с демократичния си дух и ясното разграничаване на законодателната от изпълнителната власт,тя става основен градивен елемент на възстановената държава.

След приемането на конституцията България вече се оформя като парламентарна монархия.Властта е поделена между княза и народното събрание.Българският монарх е главен представиел и глава на държавата,главен военнокомандващ.Той утвърждава и обнародва приетите от Правителството закони.Той има право на амнистия и помилване.

Според конституцията народното събрание бива обикновинно и Велико.То се избира с преки и тайни избори,в които участват всички българи навършили 21.ОНС има законодателна инициатива,приема и обсъжда законите и бюджета.При отправено питане към министрите от страна на народните представители някакви въпроси,те са длъжни да отговорят.ВНС има по-специфични функции.

Конституцията дарява с широки граждански права.Тя премахва робството. Образованието е безплатно и задължително.Осигурява свобода на словото и печата, на религията.Само богослужебните книги се нуждаят от предварително одобрение.Гражданите имат право да се сдружават и събират,да създават обществени и политически организации.Защитава неприкосновеността на имуществото.Създава условия за развитие на капитализма,стопански,културен и духовен напредък.Тази търновска конституция действа до 1947,когато е приета новата.Съществуват опити за отмяната й,ревизията й и суспендирането й.

Приетата конституция притежава няколко недостатъка.Първо лишава една част от населението от участие в управлението-на жените не е позволено да гласуват. Правомощията на княза са прекалено големи и това може да доведе до установяване на личен режим.Както та Балканите,така и в Европа все още са силни позициите на абсолютните монархии,въпреки че привърженици набира републиканската идея.

Вкрайна сметка конституцията е един безспорен успех в стремежа на българите да изградат една демократична страна.В ния надделяват буржоазно-либералните идеи и това е преви една от най-прогресивните за времето си.

На 17 февруари,веднага след приемането на конституцията е свикано ВНС,което да избере княз.Този въпрос е важен за вътрежното укрепване на държавата и международното и положение.Според Берлинския договор князът не може да принадлежи към никоя от Великите сили,в противен случей той може да се окаже проводник на чужди идеи и намерения.Руското правителство се опитва да предложи такъв кандидат,които да е угоден и за нейната политика,но и за този на Великите сили.То се спира на кандидатурата на младият немси принц Александър Батемберг

Тема 22

Участие на България в Първата световна война

Поражението на България в междусъюзническата война е определяна като Първа национална катастрофа.Нанесен е ужасен удар на българските национални интереси.Загубена е голяма част от Македоние,Южна Добруджа, Източна Тракия,а в замяна България получава малък излаз на Егейско море без удобни пристанища.Жертвите от войните са 126 000 убити и 52 000 ранени,близо 250 000 бежанци.Тезката национална катастрофа пречупва подема на младата държава.

Българското крушение през 1913 предопределя съдбата на страната в назряващия световен конфликт.Тя е страна ,граничаща само със свои територии и ма право на реванш.

Извори

Историография

Тодор Влахов "Отношенията на България и Централните сили по време на войните",М.Лалков "Балканската политика и Австро-Унгария 1914-1917",С.Дамянов "България и френската политика 1878-1917",Христо Христов "България,Балканите и мирът",Л.Огнянов "Войнишкото въстание1918" .

І България в началото на Първата световна война/ 1.България след Междусъюзническата война

а/ След Балканската война в Европа назряват драматични събития.Отношенията между Антантата и Централните сили се изострят.Правителството на Радославов няма никаква подкрепа,а в НС повечето паритии съ съглашенски ориентирани.Либералната коалиция клони към Централните сили.В политическия живот на страната започва ожесточена борба,чийто изход по-късно ще реши съдбата на страната.

През ноември 1913 се провеждат парламентарни избори, на който либералното правителство не успява да си осигури мнозинство и е принудено да подаде оставка.Това не удовлетворява нито Фердинант,нито Радославов и те решават да разпуснат НС и да назвачат нови избори.За да си осигури мнозинство либералната партия допеска да гласуват много мюсюлмани от Западна Тракия.Договорът сключен на 16 септември между България и Турция им позволава в срок от 4 години да изберат гражданството си.По този начин се прави голям компромис с интересите на страната.С подкрепата на турците и на емисари от Цариград и Одрин правителството на Радославов печели проведените през февруари 1914 избори.Така партийните интереси взимат връх над националните и държавните.Създадени са необходимите предпоставки за ориентация към Централните сили.

б/ Началото на Іта световна

В началото на ХХ век борбата за пазари,суровини и влияние между Великите сили се изостря още повече.По време на балканската война съюзите вече са изградени.Никой от блоковете обаче неуспява да се подготви за военни действие до 1912.В началото на 1914

Централните сили /Германия и Австро-Унгария/ се чувстват достатъчно силни,за да започнат война,тъй като преценяват,че на Антантата ще и са нужни още няколко години за подготовка.При крайно изострените отношение е нужна само една искра ,за да пламне войната.

На 28 юни 1914 в Сараево е убет австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинант.Атентаторите са сръбси националисти от " Черна ръка".Австрия поставя на Сърбия тежки ултимативни условия.Правителството приема всички поставени искания и се обръща за помощ към Русия.Не се съгласява само с едно-австрийските власти да се намесят в потушаването на антиавстрийското движение.Подтиквана от Германия на 28 юли Австрия обявява война на Сърбия.В отговор на това Германия обявява война на Русия,а два дена по-късно на Англия и Франция.Първоначално войната обхваща Европа,но при намесата на САЩ,Китай и Япония тя вече става световна.

в/ Борба за въвличане на България във войната.При избухването на Іта световна България се намира в тежко положение.Току що е преживяла парвата си национална катастрофа,а войската е понесла много жертви.Недостига оръжие,боеприпаси и снаражение,страната не е готова за нова война.Поради този прочона обявява,че ще пази неутралитет.

Този неутралитет,обявен от правителстовото на Радославов е само тактически.Либералната коалиция работи за въвличане на страната на страната на Централните сили и само изчаква подходящо време.Борбата за спечелване на съюзници започва още в самото начало на войната.България привлича погледите и на двете страни.Тя има важно стратегическо положение и най-боеспособната армия на Балканите.Ако тя влезе на траната на Централните сили,Сърбия е обречена на погром.Това може да повлияе на решението на Гърция и Румъния,които все още не са взели решение,но клонят към Съглашението.Участието на странана на страна на Антантата би имало важно стратегическо отношение за нея.Би прекъснала връзките между Германия,Австрия и Турция.

Въпреки това армията е въоръжена с немско оръжие и се подготвя да война на страната на Централните сили.Значение има и сключения с немския концерн заем за 500 мил марки.Пред обществата се изкарва версията,че Русия не подкрепя България в Междусъюзническата война а и влияние оказва провала на англо-френскитевойски при Дарданелите.

2.Участие на България във войнтата

а/ Успоредно със съглашението България води преговори и с Турция, и с Гемания.Берлин обещава цяла Македония,но Турция не дава Източна Тракия,но приема корекции на границите.Тка на 6 септември 1915 е подписана споготба според която на България се отпуска земя в размер на 2000 мв км в долината на Марица.,железопътната мрежа Дедеагач-Одрин и така правителството сключва договор с Централните сили.

при избухванито на войната в България се образува опозиционен блок,кото участниците в него са ориентирани към Антантата-НП,ПЛП,ДП.Радикалната партия и БНЗС също са за участие ва страната на Антантата но не са последователни.БРСДП пък е за неутралитет,но нея има привърженици и на двата лагера.Последната стъпка на опозицията е на 17 септември,когато шефовете посещават Фердинант и водачът на БЗНС изобличава политиката на правителството и царяи предупреждава за голеите опасности ако България се приседини към Централните сили.Стамболииски заплашва Фердинант,че ще загуби не само короната,но и главата си.Зо тази си стъпка

Самболийски е арестуван и затворен.

б/Военни действия

на 23 септември правителството обявява мобилизация под претест,че това е за защита от изненади.Политическите сили като БРСДП и БЗНС водят активна антивоенна политика.Под тяхно ръководство избихват няколко бунта и въстания в армията.

Българските войски са съсредоточени по гръцката и сръбска граница.На 14 октомври е издаден манифест,с който се обявява война на Сърбия.В него се казва,че борбата между Великите сили е към своя край и България трябва да се намеси,за да отмъсти за поруганата си чест и да освобиди поробените.

С обявяването на манифеста и започналите военни действия карат Антантата да обяви война на България.

Българската войска е от 530000 войници.До края на войната достигат до 850 000.Войската е разделена на 3 армии,начело са ген. Кл.Бояджиев,Ст.Тодоров и Л.Машев,главнокомандващ-Н.Жеков.

Българскитевойски настъпват решително по долината на Тимок и Нишава ,както и в Македония.От север и северозапад Сърбия е нападната от обединени войски на Германия и Австрия. и сръбската армия изпада в тежко положение.Слес като са превзети проходите в македония тя не може да се оттегли към Гърция.Войските на Антантата настъпват с цел да помогнат,но са посрещнати от ІІ аримя и след кръвопролитни битки се оттегля.Все още Централните сили се надяват да спечелят Гърция,затова преследването и спряна,но това дава възможнаст да се създаде силин фронт,а тези грешка коства живота на много българи.

Опитите на събрите да пробият на юг са опречени.Сърбия има два изхода-или да обяви капитулция или да се изтегли към Адриатическо море.Правителстово на Сърбия избира втория вариант и се изтегля,а с помощта на италиански кораби се прехвърла на остров Сарфу.Амията е реорганизирана,въоръжена и върната в Солун,където влиза в в състава на съглашенските войски и остава там до край.

През 1916 българските войски водят сражения с променлив характер при Дойранското езеро.Румъния и Гърция последни се включват въвъ войната.С помощта на Англия и Франция министър-прецедателя Венизелос се налага и Гърция преминава към Антантата.Настъпленията на руските войски окуражават румънското правителство и на 28 август Румъния обябява война на Австро-Унгария и нахлува в Трансилвания.

Правителството на Румъния предлага на върне Южна Македония,но България не се изкушава..На 1 септември България обявява война на Румъния..Войските на ІІІ армия преминават в настъплени и са освободени Тутракан и Добрич.Тези поражения карат да се намесят и руските войски,но и те са разбити.

В края на ноември по заповед на ген . Макензен и войската му настъпва към Букурещ.От север настъпват и германски войски.В началото на декември румънската столица капитулира и войските се оттеглят от Северна Добруджа.

Между коалициите настъпва ранвовесие и стабилизация.България не разполага с необходимите ресурси за води дълга война.промишлените предприятия бездействат,лошо е положението на селското стопанство,спада производството на зърнени храни.,цените се повишават.Започват бунтове.

Дълго време понасяли липсата на храна,друхи иоръжие коро войниците да въстават.Развива се широка антивоенна агитация.Победата на революцията в Русия дава тласък на желанието войтана да бъде спряна.Зачестилите бунтове разклащат позициите
на правителството то подава оставка .На 21 юни Фердинант възлага на Ал. Малинов,представител на ДП, да състави нов кабинет.В правителството е привлечена и РП начело с Ст.Костурков.Новите управници не успяват да сключат примирие и решават да не се месят в сюъза с Централните сили.

в/ Войнишкото въстание