България проекти за изграждане на железопътна инфраструктура
Изтегляне 1.58 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица 1. Проекти, за които настоящето ръководство е приложимо съответно в Приложение І и ІІ на Директивата за ОВОС и по ЗООС
- Приложение І и ІІ на Директивата за ОВОС ЗООС
- железопътните магистрали
- Настоящето ръководство се отнася до изграждането/рехабилитацията на железопътни линии като линейна инфраструктура.
ПРЕДГОВОРТова Ръководство е разработено като част от група стандартни инструменти, които да бъдат използвани от бенефициентите, разработващите проектите и държавните компетентни органи по околна среда във всяка заинтересована държава-членка на ЕС, като е адаптирано към българските нормативни изисквания. Целта му е да бъде използвано при разработването и прегледа на ДОВОС за проекти в секторите, за които най-често се кандидатства за съ-финансиране от ЕС. То може да бъде ползвано и от други компетентни органи, които следва да бъдат консултирани в процеса на ОВОС в съответствие с релевантните процедурни и правни изисквания и от консултантите, на които е възложено изготвянето на ДОВОС. С това Ръководство се цели да се гарантира, че експертите, отговорни за извършването на оценката и за разработването на ДОВОС, са наясно с релевантните елементи и ще ги отразят адекватно. Ако се използва ефективно, този инструмент ще подпомогне подобряването на качеството на ДОВОС и в крайна сметка ще улесни процеса на разглеждане и одобряване на съ-финасирането от ЕС. Това Ръководство е приложимо към следните проекти по Приложение І и ІІ на Директивата за ОВОС (2011/92/EС), респективно ЗООС, посочени в Таблица 1.
До голяма степен структурата на това Ръководство следва изискванията на Приложение ІV на Директивата за ОВОС по отношение на информацията по чл. 5(1), респективно на чл. 96, ал. 1 от ЗООС и чл. 12 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (наричана по-нататък за краткост „Наредба за ОВОС“), а именно информацията, която възложителят следва да предостави на компетентния орган или органи за проектите-предмет на ОВОС. Ръководството разглежда гореспоменатите типове проекти по Директивата за ОВОС (Приложения І и ІІ), съответно по ЗООС, в единен документ, като представените коментари съответно могат да бъдат специфични към един или друг проект. Все пак препоръките не са изчерпателни и някои аспекти, относими към всички проекти, е възможно да не са обхванати. Окончателният ДОВОС тук се нарича и изявление по ОВОС. Повечето национални законодателства определят какво трябва да бъде съдържанието на ДОВОС, както е и по българското национално законодателство. Разделите в това Ръководство предоставят препоръки относно стандартната структура на ДОВОС и относно аспектите, които следва да бъдат разгледани/обхванати във всеки раздел или подраздел.
Разделите на това Ръководство ще следват едно възможно съдържание на ДОВОС, което до голяма степен се препокрива с изискванията на ЗООС и за Наредбата за ОВОС:
Предлаганата последователност и обхват не са задължителни или изчерпателни, а следва да бъдат приспособени по подходящ начин, съобразно характеристиките на конкретния проект и изискванията на ЗООС и Наредбата за ОВОС. Това се отнася до целите на проекта, техническите характеристики, местоположението, естествената и застроената околна среда и други елементи. Например, ако предлаганият проект е за разширяване/рехабилитация на съществуваща жп линия, може да се окаже, че е подходящо да се започне с подраздела „Съществуващи дейности“ преди да бъде представено „Описанието на ключовите елементи на проектирането и други релевантни компоненти на проекта“ в раздел 3 от доклада. Отново следва да се отбележи, че ДОВОС може да се ползва от тази структура, но следва да се гарантира и съответствие с изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗООС и чл. 12 от Наредбата за ОВОС. По-специално чл. 96, ал. 1 от ЗООС определя следното съдържание на ДОВОС: “1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;
Тази правна рамка се допълва от чл. 12 от Наредбата за ОВОС по следния начин: „(1) Докладът за ОВОС се оформя като единен документ, който включва: 1. съдържателната част съобразно чл. 11, ал. 1; 2. списъка на източниците на информация, които авторите са използвали в доклада за ОВОС; 3. справката по чл. 9, ал. 5; 4. (нова - ДВ, бр. 29 от 2010 г.) списъка на експертите и ръководителя на колектива, изготвили доклада за ОВОС, в който всеки се подписва срещу разработените от него раздели на доклада; 5. (нова - ДВ, бр. 29 от 2010 г.) писмените декларации по чл. 11, ал. 3 от всеки от експертите и от ръководителя на колектива, подписани лично. (2) Като отделни самостоятелни приложения към доклада за ОВОС се прилагат: […] 4. оценката по чл. 99а, ал. 1 ЗООС в случаите по чл. 118, ал. 2 ЗООС за всяка от инсталациите, попадащи в приложение № 4 към ЗООС; 5. нетехническото резюме на доклада за ОВОС по чл. 96, ал. 1, т. 9 ЗООС; 6. (нова - ДВ, бр. 3 от 2011 г.) докладът за оценка на степента на въздействие в случаите, когато компетентният орган е изискал изготвянето на такъв.“ Следва да се има предвид, че това Ръководство не се опитва да пресъздаде което и да е задължително ръководство, което вече съществува в България и следва да се чете във връзка с Директивата за ОВОС на ЕС и българското национално законодателство и ръководства по ОВОС, тъй като правните изисквания в различните държави-членки могат да варират.
|