България проекти за изграждане на железопътна инфраструктура

Екологичните принципи са:

• 
  ограничаване на вредното въздействие на транспорта върху околната среда и климата;
  
• 
  енергийна ефективност;
  
• 
  замърсителят плаща.
  

Съгласно Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 г., транспортният сектор на България е призван да съдейства за икономическото и социално развитие на страната, осигурявайки ефективен и устойчив транспорт. По отношение на железопътната инфраструктура със Стратегията са определени следните приоритети:

• 
  възстановяване и модернизиране на железопътната инфраструктура по основните направления;
  
• 
  развитие на инфраструктурата, необходима за осъществяване на интермодални превози.
  

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда държавната политика в железопътния транспорт. Координацията и контролът на дейността в областта на железопътния транспорт се осъществяват от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда общата транспортна политика на държавата в областта на изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура и осъществява дадените му с този закон правомощия, свързани с дейността на Национална компания "Железопътна инфраструктура".

Друго относимо законодателство:

• 
  Наредба № 55 от 29.01.2004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2004 г., посл. попр. ДВ, бр. 42 от 21.05.2004 г.);
  
• 
  Наредба № 57 от 09.06.2004 г. за постигане на оперативна съвместимост на националната железопътна система с железопътната система в рамките на Европейския съюз (загл. изм. ДВ, бр. 88 от 2007 г., обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г., посл. доп. ДВ, бр. 3 от 11.01.2013 г.);
  
• 
  Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 73 от 05.09.2006 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 43 от 09.06.2009 г.);
  
• 
  Наредба № 59 от 05.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 06.04.2012 г.);
  
• 
  Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура (обн., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г.);
  
• 
  Наредба за категоризация на железопътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии (приета с ПМС № 293 от 20.12.2001 г., обн., ДВ, бр. 112 от 29.12.2001 г., посл. изм., ДВ, бр. 93 от 24.11.2009 г.).
  

Очертани са 4 стратегически цели:

• 
  Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда;
  
• 
  Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал;
  
• 
  Стратегическа цел 3: Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество;
  
• 
  Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.
  

ЗУТ урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

Съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. Влязло в сила решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на ЗООС, е приложение, неразделна част от разрешението за строеж.

Съгласно чл. 75, ал. 4 от ЗУТ, министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредби за нормите за планиране и проектиране на елементите на транспортната техническа инфраструктура. Нормите за планиране и проектиране на елементите на железопътната инфраструктура се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

По смисъла на чл. 78 от ЗУТ железопътни гари, пристанища и летища се изграждат съобразно предвижданията на устройствените планове и се свързват задължително с първостепенната улична мрежа, с линиите на масовия обществен пътнически транспорт, съответно с железопътната и пътната мрежа.

Линиите на релсовия транспорт, тунелите и другите съоръжения под улиците, площадите и кварталните пространства в населените места се проектират по начин, който осигурява в най-голяма степен запазването на заварени сгради и съоръжения, както и налични подземни мрежи и съоръжения (чл. 82, ал. 2 от ЗУТ).

В чл. 15 на Конституцията се казва още: „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.“

Отново, съгласно основния закон на държавата, „Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.“ (чл. 55).

Законът за опазване на околната среда (ЗООС) създава общата правна рамка за опазване на околната среда. Тази рамка е допълнена от редица закони и подзаконови нормативни актове, регламентиращи управлението на компонентите и факторите на околната среда.

• 
  по-нататъшно развитие на условията за осигуряване на координация и съгласуваност при провеждането на националната политика в съответствие с Националната здравна стратегия и Стратегията по опазване на околната среда на национално, регионално и местно равнище;
  
• 
  укрепване и усъвършенстване на междусекторното сътрудничество при провеждането на политиката по околна среда и здраве. Опазването на околната среда и на здравето да стане основен принцип при разработването на програми за развитие във всички сектори на икономиката;
  
• 
  развитие, укрепване и разширяване на условията за активно участие на обществеността в процеса на вземане на решения по въпроси, касаещи околната среда и здравето.
  

• 
  ЗООС и
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми.
  

Освен това, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, ЕО е задължителна и за п/п, които има вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони от мрежата "Натура 2000" съгласно решение по чл. 20 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Компетентните органи по ЕО са:

• 
  министърът на околната среда и водите – за п/п, които се одобряват от централните органи на изпълнителната власт и от Народното събрание;
  
• 
  директорът на съответната РИОСВ – за п/п, които се одобряват от териториалните органи на изпълнителната власт или от общинския съвет.
  

• 
  ЗООС;
  
• 
  Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
  

ОВОС е задължителна за всички инвестиционни предложения по Приложение № 1 от ЗООС. В Приложение № 1, т. 22.1 са посочени инвестиционните предложения за „строителство на железопътни магистрали и железопътни линии I категория (линии за железопътен трафик на големи разстояния)…“. ОВОС е задължителна и в случай на промяна или разширение на такива инвестиционните предложения, когато тази промяна или разширение самостоятелно достига критериите, ако има такива, посочени в приложението.

Съгласно ЗООС инвестиционните предложения по Приложение № 2 подлежат на преценка на необходимостта от ОВОС (EIA screening). Това се отнася до т. 10, буква „в“ – „строителство на жп линии … (невключени в приложение № 1)“, както и всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.

Следва също така да се отбележи, че някои инвестиционни предложения за изграждане на железопътна инфраструктура може да се отнасят до промени или разширения на съществуващи такива или ремонти и подобряване на качеството им. За тези случаи приложимостта на законодателството по ОВОС следва да се бъде преценена за всеки отделен случай с оглед на специфичната ситуация, разпоредбите на Директивата за ОВОС и на релевантната съдебна практика на СЕС . Освен това, съдебната практика на СЕС относно, напр. спомагателните и свързаните дейности, следва да бъде взета предвид ¹².

Компетентните органи по ОВОС – Министърът на околната среда и водите и директорът на съответната РИОСВ и техните правомощия са определени в чл. 94, ал. 1 и 2 от ЗООС.

Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда допълва разпоредбите на ЗООС и регламентира детайлно правилата на ОВОС, включително относно изготвянето на ДОВОС, провеждането на консултациите с държавните органи и обществеността, трансграничните консултации, вземането на решението и контрола върху съответствието с условията, поставени с решението по ОВОС.

Целта на ЗЧАВ е да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

Следните наредби е възможно да са приложими към конкретното инвестиционно предложение:

• 
  Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба № 11 от 14.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места;
  
• 
  Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии;
  
• 
  Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници;
  
• 
  Наредба № 10 от 24.02.2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители;
  
• 
  Наредба № 7 от 3.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г.
  

Целта на ЗЗШОС е създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум, която се постига чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото избягване, предотвратяване или намаляване.

Тази правна рамка се допълва от:

• 
  Наредба № 54 от 13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда;
  
• 
  Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението;
  
• 
  Наредба № 3 от 25.04.2006 г. за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите на агломерациите, основните пътища, железопътни линии и летища в страната;
  
• 
  Наредба за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към плановете за действие, приета с ПМС № 217 от 18.08.2006 г.;
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха, приета с ПМС № 22 от 29.01.2004 г.;
  
• 
  Наредба № 9 от 12.02.2010 г. за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения.
  

Почвите са определени като национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и на физическите и юридическите лица.

Освен Законът за почвите и следните подзаконови нормативни актове е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение:

• 
  Наредба № 3 от 01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите;
  
• 
  Наредба № 4 от 12.01.2009 г. за мониторинг на почвите;
  
• 
  Наредба № 26 от 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт;
  
• 
  Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с ПМС № 30 от 06.02.2007 г.
  
• 
  Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви, приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г.
  
• 
  Наредба № 36 от 18.08.2004 г. за условията и реда за биологично изпитване, регистрация, използване и контрол на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.
  

• 
  ЗБР и
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наричана по-нататък за краткост „Наредба за ОС“).
  

Следователно, ОС се изисква за всички планове, програми, инвестиционни предложения и проекти, които не са директно свързани или необходими за управлението на защитената зона и които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, инвестиционни предложения и проекти е възможно да окажат неблагоприятно въздействие върху зоната. Целта на ОС е да оцени тези въздействия съобразно специфичните за зоната предмет и цели на опазване.

ЗБР дава възможност за провеждането на съвместна процедура по ОС и ЕО или ОВОС, когато тези оценки се изискват едновременно.

В случаите, когато плановете, програмите и инвестиционните предложения не попадат в обхвата на ЗООС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ОС се извършва в съответствие със ЗБР и на Наредбата за ОС.

Съгласно ЗБР, плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения се одобряват, само ако ОС води до заключението, че те няма да имат значително неблагоприятно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитената зона. Ако все пак, планът, програмата, проектът и инвестиционното предложение е необходимо да бъдат изпълнени поради причини от първостепенен обществен интерес и в случай, че не са налице други алтернативи, следва да бъдат приложени и компенсаторни мерки. Необходимо е да бъде спазена и процедурата по комуникация/координация с ЕК.

Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони допълва разпоредбите на ЗБР и урежда подробно процедурата за извършване на ОС.

Компетентни органи по ОС са министърът на околната среда и водите и директорът на съответната РИОСВ.

В случаите, когато ОС се комбинира с ЕО или ОВОС, правомощията се определят съобразно разпоредбите на ЗООС и на съответните подзаконови актове по прилагането му (моля виж по-горе).

Освен това, следните нормативни актове е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение:

• 
  Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии, приета с ПМС № 7 от 08.02.2000 г.;
  
• 
  Наредба № 2 от 18.12.2006 г. за условията и реда за създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие;
  
• 
  Наредба № 5 от 01.08.2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове;
  
• 
  Решение № 122 на Министерски съвет (МС) от 02.03.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  Решение № 661 на МС от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  Решение № 802 на МС от 04.12.2007 г. за приемане на Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
  

Подзаконовите нормативни актове, които е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение, са:

• 
  Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води;
  
• 
  Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;
  
• 
  Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;
  
• 
  Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане;
  
• 
  Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми;
  
• 
  Наредба № 18 от 27.05.2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури;
  
• 
  Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите;
  
• 
  Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти;
  
• 
  Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места;
  
• 
  Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води;
  
• 
  Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
  

Подзаконовите нормативни актове, които е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение, са:

• 
  Наредба № 3 от 1.04.2004 г. за класификация на отпадъците;
  
• 
  Наредба № 2 от 22.01.2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри;
  
• 
  Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС № 277 от 05.11.2012 г.;
  
• 
  Наредба № 6 от 28.07.2004 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци;
  
• 
  Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, приета с ПМС № 339 от 14.12.2004 г.;
  
• 
  Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, приета с ПМС № 352 от 27.12.2012 г.
  

Подзаконови нормативни актове:

• 
  Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място;
  
• 
  Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
  
• 
  Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина;
  
• 
  Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове;
  
• 
  Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
  

Културното наследство включва нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.