България проекти за изграждане на железопътна инфраструктура
Схематично представяне на основните алтернативи
Изтегляне 1.58 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Разработване и оценка на алтернативите
Схематично представяне на основните алтернативиРазработването и оценката на алтернативите е изискване на Приложение ІV, т. 2 от Директивата за ОВОС, където се казва, че информацията, която се представя от възложителя по реда на чл. 5(1) от Директивата (а именно в ДОВОС), трябва да съдържа схематично представяне на основните алтернативи, проучени от възложителя и индикация за главните причини за избора на алтернатива, като са взети предвид въздействията върху околната среда. По своята същност алтернативите за различни начини, по които възложителят може реално да постигне целите на проекта, например като избере алтернативно трасе или като приложи различно проектиране или технология за проекта. При по-подробното ниво на планиране, алтернативите се сливат със смекчаващите мерки, където се правят специфични промени в проектирането на проекта или на методите на строителство или експлоатация с цел предотвратяване, ограничаване или отстраняване на въздействията върху околната среда. Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 2 от ЗООС, в ДОВОС възложителят на инвестиционното предложение е задължен за представи информацията, свързана с „проучените от възложителя алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната) и/или алтернативи на технологии и мотивите за направения избор на проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително "нулева алтернатива"“. „Нулевата алтернатива“ е дефинирана в т. 26 от ДР на ЗООС като: „възможността да не се осъществява дейността, предвидена с инвестиционното предложение.“
На ранния етап от разработването и оценката на алтернативните решения на проектите за изграждане на железопътни линии, тези решения могат да се съсредоточат около:
Всяко алтернативно трасе ще бъде тясно свързано с проектиране, тъй като съответните характеристики на физическата, естествената и човешката околна среда е вероятно да създаде пречки за проектирането. С напредването на проекта към по-подробни решения алтернативите ще бъдат допълнително уточнявани. Всяка алтернатива ще има своите технически, икономически или екологични предимства и недостатъци. От гледна точка на оптималното за околната среда представяне на проекта възможното ранно разработване на алтернативите и внимателната им оценка е най-ефективната стратегия за предотвратяване и смекчаване на въздействията. Някои, но не всички примери, за разработване и оценка на алтернативите са представени по-долу:
Тук е важно да се отбележи, че въздействието на проекта върху защитена зона, включена в НАТУРА 2000, следва да бъде формално разгледано на ранен етап от разработването и оценката на алтернативите. В случай, че е възможно някоя от разработените алтернативи да окаже пряко или непряко въздействие върху защитена или предложена за защита и включване в НАТУРА 2000 зона, възложителят трябва да извърши подходящата оценка (ПО) по смисъла на чл. 6(3) и (4) от Директивата за местообитанията. Разгледаните алтернативи и мотивите за заключението, както по чл. 5(1) от Директивата за ОВОС така и от ПО по чл. 6 от Директивата за местообитанията, трябва да бъдат отразени в ДОВОС или в отделен документ. В ДОВОС тази информация следва да бъде представена ясно, сбито и най-вече интегрирано (вж подраздел 4.3. по-долу. Евентуалните правни и процедурни въздействия, както и тези на планирането, които е възможно да окажат въздействие и върху защитени зони, включени в НАТУРА 2000, подчертават важността на правилното документиране на разработването и оценката на алтернативите по отношение на такива зони, като стриктно се следва процедурата по Директивата за местообитанията. Както вече бе споменато по-горе, по смисъла на българското национално законодателство ОС може да бъде интегрирана с ОВОС в една обща процедура, а може да бъде извършена и като самостоятелна оценка. В Наредбата за ОС се прави разграничение, съответно в чл. 39 и чл. 40, на случаите, когато ОВОС е задължителна (за инвестиционните предложения по Приложение № 1 от ЗООС) и съответно когато не е. Във всички случаи, когато е преценено, че е необходимо извършването на ОВОС, ОВОС и ОС се извършват заедно/паралелно. Компетентният орган по ОС е задължен да определи обхвата на доклада по ОС (CA scoping), включително и по отношение на алтернативите, които следва да бъдат оценени. В този смисъл алтернативите следва да бъдат оценени от гледна точка на ОВОС и като специална част от ОС, което е и изискване на българското законодателство по ОВОС и ОС. Разбира се, националното законодателство не ограничава оценката на алтернативите само до тези, идентифицирани от възложителя. Те са предмет на стриктно разглеждане и при оценката на качеството на ДОВОС и на приложения към него доклад за ОС. Освен това, българското законодателство изисква повече от изискуемото по чл. 6(3) и (4) от Директивата за местообитанията, като определя като задължителен етап от процедурата по ОС консултациите с компетентните органи по защита на природата и с обществеността. Ако при тези консултации са установени и нови алтернативи (представени като коментари или становища на консултираните компетентни органи и обществеността), то те също следва да бъдат оценени. С горното се цели да се покаже, че работата по разработването и оценката на алтернативите следва да започне на най-ранния възможен етап от развитието на проекта14. В Приложение 4 на настоящето Ръководство накратко е представена процедурата по ОС съгласно българското национално законодателство.
|