България проекти за изграждане на магистрали и пътища
Изтегляне 2.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Политическа, правна и административна рамка
- Европейска рамка
ВъведениеОбикновено структурата на ДОВОС следва последователността на информация, изисквана от чл. 5(3) и детайлизирана от Приложение ІV на Директивата за ОВОС, прилагани от чл. 96, ал. 1 от ЗООС и чл. 12 от Наредбата за ОВОС. Освен това, ДОВОС следва да съдържа:
Въведението на ДОВОС следва да предостави кратка информация относно съдържанието на доклада и процедурата по проекта. Каре 1. Информация, която се препоръчва да бъде представена в раздела „Въведение“ на ДОВОС
Целта на този раздел на ДОВОС е да представи общ преглед на националното законодателство и политика по опазване на околната среда, както и на законодателството на ЕС, което е взето предвид при извършването на ОВОС. Този раздел на ДОВОС разглежда относимостта на европейското и национално законодателство, националното планиране и политика и съвместимостта на проекта с това законодателство/политика. Тук се обръща внимание на законодателството и политиката на националното правителство, където е релевантно и са очертават директивите и регламентите на ЕС и другите задължения, произтичащи от международното право, които са приложими към проекта. Транспортната политика на ЕС е регламентирана в Дял ІV от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), където са установени общите правила, приложими към международния транспорт до и от територията на държавите-членки, преминаването през територията на една или повече държави-членки, към условията, при които могат да предоставят транспортни услуги превозвачи, които не пребивават на територията на ЕС, мерките за подобряване на сигурността на транспорта и други подходящи мерки. Освен това, трансевропейските мрежи (транспорт (TEN-T)), далекосъобщенията и енергийната инфраструктура (TEN-E)) са уредени в Дял ХVІ от ДФЕС. Целта на създаването на тези мрежи, съгласно чл. 170(2) от ДФЕС е да се насърчи взаимосвързаността и оперативната съвместимост на националните мрежи, както и достъпа до такива мрежи. Чл. 11 от ДФЕС дефинира принципа на интегрирането на изискванията на опазването на околната среда в другите секторни политики, с цел по-специално да се стимулира устойчивото развитие. Чл. 13 от Договора гласи: „При изработването и осъществяването на политиката на Съюза в областта на селското стопанство, рибарството, транспорта, вътрешния пазар, научните изследвания и технологичното развитие и космическото пространство, Съюзът и държавите-членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания, като същевременно спазват законовите или административните разпоредби и съществуващите практики в държавите-членки, по-специално по въпросите, свързани с религиозните обреди, културните традиции и регионалното наследство.“ В чл. 191 от ДФЕС се казва, че политиката по опазване на околната среда на ЕС следва да допринася за опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда, защитата на човешкото здраве, за разумното и рационално използване на природните ресурси и има за цел постигането на висока степен на опазване на околната среда. Политиката по опазване на околната среда на ЕС „се основава на „принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща““. В Заключенията на Европейския съвет от Гьотеборг от м. юни 2011 г. се казва, че „Устойчивата транспортна политика следва да вземе предвид повишаващия се обем на трафика и нивата претовареност, шум и замърсяване. [...] Необходимо е предприемането на действия за да се премине от автомобилен към железопътен, воден и обществен транспорт.“ Обемът на транспорта е предмет на разглеждане и тревога и на Шестата рамкова програма за действие в областта на околната среда, която подтиква към „разделянето на икономическия растеж и нуждите от транспорт с цел ограничаване въздействията върху околната среда”.6 Законодателството на ЕС по транспорта обхваща изисквания към транспорта на стоки, защита на пътниците, условията на заетост и на труд и безопасност на движението. По отношение на транспортните трансевропейски мрежи е приложимо и Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.07.1996 г. относно Ръководството на Общността за развитието на транспортните трансевропейски мрежи, изменено. В чл. 2(2)(а) се казва, че създаването на тези мрежи следва „да гарантира свободното движение на хора и стоки на една територия без вътрешни граници при възможно най-добрите социални условия и при такива на безопасност, като подпомага постигането на целите на Общността по-специално по отношение на околната среда и конкуренцията и като допринася за укрепване на икономическото и социално сближаване.“ В Решението се казва още, че проектирането и изграждането и експлоатацията на транспортните трансевропейски мрежи следва да гарантира интегрирането на изискванията на опазването на околната среда. Чл. 8 от Решението изрично изброява Директива 2001/42/ЕО за оценката на въздействието на някои планове и програми върху околната среда, Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (сега Директива 2011/92/ЕС), Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици, с които следва да бъде гарантирано съответствие при планирането и изпълнението на проекти и когато се приемат планове и програми, особено когато те се отнасят до нови трасета и друга важна възлова инфраструктура. С цел прилагането на горното Решение и за стимулиране на интеграцията на изискванията за опазване на околната среда в транспортната (и енергийната) политика, ЕК издаде „Съобщение на Комисията - трансевропейски мрежи: Към интегриран подход“. Това Съобщение се придружава от Работен документ, който предоставя подробни насоки относно приложимото законодателство по околна среда. В този смисъл Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда се счита за най-относима към одобряването и изпълнението на проекти за пътища. Много често следните две директиви за приложими:
Друго законодателство на ЕС по опазване на околната среда, което също може да бъде приложимо: напр. относно оценката на въздействието върху околната среда на някои планове и програми, относно качеството на въздуха и водите, управление на отпадъците, шума, достъпа до информация по околна среда и т.н. Освен това, законодателството на ЕС, регулиращо например качеството на горивата, стандартните към леко- и тежкотоварните превозни средства, безопасност на труда, здравеопазване и др., също може да е приложимо към конкретния проект. На следващо място планирането и изпълнението на проекти за пътна инфраструктура може да има трансграничен характер, което може да доведе до настъпването на трансгранични въздействия върху околната среда. Такива проекти може да се изпълняват само в границите на ЕС, но може да свързват държави-членки на ЕС с трети страни. В първия случай ще се приложат изискванията, произтичащи от законодателството на ЕС. В другия случай съответно са приложими Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспо) и Протоколът на Икономическата комисия за Европа към ООН (UNECE) за стратегическата оценка на въздействието върху околната среда (Протокол за СЕО). Не на последно място, опитът, натрупан при изпълнението на транспортната и екологичната политика, води до заключението, че някои области, поради своите специфични характеристики и излагането им на трафик, следва да бъдат третирани като чувствителни. За да отговори на това предизвикателство ЕК инициира изготвянето на проучване на въздействията, свързани с транспорта и на инструментите, които е подходящо да бъдат прилагани към такива области7. Тъй като законодателството на ЕС по околна среда е транспонирано в българското национално законодателство, самите директиви не следва да бъдат разглеждани в ДОВОС. Вместо това е разгледано съответното българско законодателство. В Приложения 1, 2 и 3 към това ръководство накратко се представят/изброяват, съответно, приложимото законодателство на ЕС, българското законодателство и най-важните и относими решения по дела на Съда на Европейския съюз. В този раздел на ДОВОС следва да бъде споменато приложимото национално законодателство по опазване на околната среда, както и политиките и плановете, които са взети предвид съобразно конкретния проект. Освен това, в този раздел на ДОВОС следва да се предостави информация относно националното законодателство относно строителството, планирането, земеползването. С оглед на конкретния проект в ДОВОС следва да се представи и адекватна информация относно националните технически изисквания към планирането, проектирането, изграждането и експлоатацията на пътища, безопасността на движението и други. Може да се окаже полезно да бъде предоставена и кратка информация относно друго законодателство, като например относно безопасните и здравословни условия на труд, енергийна ефективност, разбира се доколкото такова е приложимо. В допълнение към правната рамка този раздел на ДОВОС следва да предостави и информация относно националната политика и планиране в областта на опазването на околната среда и (пътния) транспорт, като конкретният проект се поставя в контекста на общата рамка.
|