България проекти за изграждане на магистрали и пътища



страница8/17
Дата07.01.2017
Размер1.72 Mb.
#12162
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   17

Характер


Правилното описание на съществуващата околна среда (‘baseline’) трябва да предвиди и възможните значителни въздействия от предлагания проект.

Описанието на характера на съществуващата околна среда и нейните компоненти, на първо място се осланя на публикувани източници, с което се гарантира обективността им. Някои стандартни източници на информация за изброени в Каре 5 долу.



Каре 5.

Стандартни източници на базова информация

  • Топографски карти;

  • Въздушни снимки/изображения от Google Earth;

  • Техническа информация от местни, регионални и централни власти (доклади, данни от мониторинг и тематични карти, напр. на почвите, геоложки, климатични, хидроложки, на качеството на водите, важност за защитени зони, устройствени (зонални) планове, интервенции в защитени обекти от културно или историческо значение и т.н.);

  • Научни и технически доклади/публикации;

  • Други одобрени доклади за ЕО/ОВОС, изготвени за проекти в същия регион/територия;

  • Публикации от професионални, изследователски и неправителствени организации.

Всички източници на информация (напр. карти, изображения, статистически и технически данни, такива от мониторинг, становища на специалисти и т.н.) трябва да бъдат съвременни и да е направено съответно препращане към тях. Като правило картите и фигурите трябва да са с добро качество и лесни за четене.

Като цяло, информацията, представяна в този (под)раздел на ДОВОС, е препоръчително да бъде сбита, а не да се отразява голямо количество налична екологична информация по определен аспект или за съответната територия. Водещото е да се представи съществуващото състояние, доколкото това е необходимо да се оценки чувствителността на отделния компонент или функция на околната среда, с оглед на предстоящата оценка на въздействието и вземането на решението.

Практиката показва, че в определени случаи относимата и достоверна информация и данни по отделните елементи може и да не са налични в съществуващи източници (вж Каре 6 долу).

Пояснения, относно самостоятелните проучвания на съществуващото състояние, които следва да се извършат, са представени в Каре 7.



Каре 6.

Самостоятелни проучвания на съществуващото състояние

  • Екологични проучвания (на земни и водни местообитания на флората и фауната, проучвания на специфично застрашените и/или защитени видове);

  • Проучвания за качеството на водите (напр. физически и и химични параметри на подземните и повърхностните води, биологични индикатори) или хидроложки проучвания;

  • Проучвания на шума в околната среда (напр. измерване на текущия (преди изпълнението на проекта) фонов шум на чувствителни точки като жилищни райони, болници, училища и т.н.);

  • Проучвания на качеството на въздуха (мониторинг на замърсяването на въздуха на площадката, вкл. замърсители от МПС);

  • Археологически проучвания (геофизични проучвания, обход на площадката, сондиране, тестови изкопи, проучвания на изкопните работи; машинно изкопаване на канавки);

  • Оценки на ландшафта (напр. документиране на гледките към и от площадката, определяне на характера на местния ландшафт) и т.н.


Каре 7.

Необходимост от извършването на проучвания на място

Когато липсват релевантни базови данни за оценка на въздействието на проекта върху съответните компоненти на околната среда, възможно е да е необходимо да се извършат теренни проучвания, напр. на специфичните компоненти на биологичната околна среда. В идеалния случай необходимостта от допълнителна/специализирана информация се установява и конкретизира с оглед на изискваното ниво на детайлност, определено на етапа на определяне на обхвата на ОВОС.

Когато необходимостта от допълнителни данни се установи едва на етапа на изработването на ДОВОС, консултантите са отговорни за уведомяването на възложителя и за предприемането на съответните действия, а именно да мобилизират допълнителни финансови средства, изготвяне на техническото задание за извършване на изследването и за определяне и назначаване на подходящо квалифицирани специалисти/консултанти съобразно вида на изискваната информация.

Резултатът от изследването на специалиста може да бъде представено в дълъг доклад. Като се има предвид, обаче, че ДОВОС трябва да бъде концентриран, ограничен по обем и достъпен, в него следва да се включи само обобщение на това изследване, а пълният му текст да бъде приложен като анекс и да се предоставя отделно. Важно е да се провери, дали методологията на проведеното изследване е правилно описана и документирана, вкл. и всички трудности при събирането на данните.

При описанието на компонентите на физическата околна среда е важно да се представи не само общото описание на характерните белези и условията по цялото трасе, но и тези данни и информация, които са относими с оглед структурните елементи на проекта и последващия анализ на значимостта и чувствителността на приемащата околна среда. В този смисъл някои препоръки са представени в карета 8-12 и 14-16.



Каре 8.

Води и подземни води

  • Представяне на класификацията/състоянието на потенциално засегнатите реки, потоци и класифицирани подземни водни обекти по реда на РДВ, транспонирана в ЗВ и свързаните с това национални програми за мониторинг.

  • Данни относно качеството на водите в реките и потоците, където е предложено изграждането на мостове, канали и в които е предложено да се отвеждат дъждовните води, тъй като това може да се отрази на качеството на водите по време на строителството и експлоатацията на пътя.

  • Данни относно сезонните вариации във водните потоци на реките, исторически нива на наводнения и др., които е препоръчително да бъдат представени на подходяща карта.

  • Относимите въпроси, свързани с въздействието на климатичните промени и очакваните бъдещи тенденции (повишени или намаляващи водни потоци), следва да бъдат разгледани, тъй като може да се окажат важни за разработването на климатично устойчив дизайн в критичните точки по трасето.

  • Информация относно зоните на наводняване, уязвими към замърсяване на етапа на строителството.

  • Трябва да бъде предоставена информация относно всички защитени зони за подземни води в очакваната зона на въздействие на пътя.

Каре 9.

Почви и геология

  • Описание на геологията и видовете почви в проучваната територия, която е препоръчително да включва информация относно тяхното разпространение и местоположение в проучвания коридор. Следва да се отчетат потенциалните въздействия на проекта върху тези компоненти и потенциалното им влияние (пречки) върху проекта (напр. части от трасето, преминаващи през блата или нестабилна основа, зони със свлачища и т.н.);

  • Познати, но все още непроучени, минерални находища, намиращи се в проучвания коридор);

  • Зоните, за които е известно, че са замърсени (напр. бивши военни поделения или незаконни сметища), също трябва да бъдат представени и локализирани по възможност в тематична карта.

Каре 10.

Климат и въздух

  • Описанието на общите климатични характеристики трябва да се основава по възможност на дългосрочни данни и да се ограничи до ключовите регионални характеристики, напр. валежи, температури, ветрове и техните посоки и честота, заедно със сезонните им аспекти;

  • Информация относно всички забелязани въздействия и очакваните тенденции на климатичните промени в региона, напр. с оглед на променящите се температури, крайни метеорологични събития и т.н.;

  • Посочване на аспектите, които е възможно да се явят като пречки на етапа на експлоатацията на пътя – местата със специфични микроклиматични или топографски условия поради появата на мъгли, снежни навявания, суграшица или пориви на вятър и др. могат да предизвикат рискове към безопасността на движението;

  • Описанието на качеството на въздуха трябва да включва:

  • информация относно чувствителните рецептори (от биологичната околна среда и тази, обитавана от човека);

  • вече установено замърсяване (напр. NOx, SO2, прах и ФПЧ) и неговите източници (напр. местна индустрия);

  • следва да бъде представена и информация относно всички други пречки с оглед на циркулацията на въздуха (напр. топографски и физически бариери) или комбинация от тях.

Каре 11.

Околна среда, обитавана от човека/шум и вибрации

  • Установяване на рецепторите, чувствителни на шум – въз основа на информацията от сателитните снимки и от най-съвременните устройствени/зонални планове/планове за земеползването;

  • Описание на всички съществуващи съществени източници на шум и вибрации (напр. местна промишленост, жп линии и т.н.), които са релевантни за оценката на кумулативните въздействия и взаимовръзките между въздействията (вж подраздел 6.3. от това Ръководство;

  • Тематична карта на планираното трасе заедно с всички източници на шум и границите на индустриалните, търговските, жилищните и военните зони и тези за отдих и т.н.;

  • Следва да бъде описана и всяка долепена публична или частна инфраструктура или съоръжения, жилища, училища, санаториуми, къмпинги, хотели, хосписи т.н., които са чувствителни към шум и вибрации и които са разположени на територията, която е вероятно да бъде засегната от проекта.

Каре 12.

Флора и фауна

  • Описание на флората и фауната, екологичните характеристики на проучваната територия въз основа на описанието на местообитанията, които поддържат характерните общества и групи видове, напр. влажни зони, горски, земеделски или речни местообитания, заедно с техните типични видове флора и фауна;

  • Видове, които могат да ползват различни местообитания през различните цикли от живота си – напр. амфибии в проучваната територия, които ще ползват местните езера за репродукция и горите и околностите им за летни местообитания и такива за хибернация, или прилепи, които ще си направят места за отглеждане в някои необитавани сгради и ще използват равнините, образувани в зоните на заливане и речните местообитания като такива за хранене.

ЗАБЕЛЕЖКА: Опростените списъци на видовете, обитаващи територията, не са особено полезни и не са достатъчни като основа за последващата оценка на въздействията от изграждането и експлоатацията на пътя!

Освен посочените в Каре 12, релевантни аспекти относно флората и фауната са и:

  • Екологичните аспекти (видове/популации с различни/ключови функции за целостта на определена екосистема или такива, които гарантират целостта на екосистеми; видове, изискващи големи и непрекъснати и необезпокоявани местообитания; чувствителни към шум и/или светлина и т.н.); географски критерии (ендемични видове); консервационен статус (видове, защитени от националното, регионалното или международно законодателство и политика);

  • Съществуващо или предстоящо класифициране на видове в границите или близост до площадката; видове със специфични/сложни изисквания към местообитанията им през различните цикли от живота им (размножаване; хранене, хибернация, миграция); вторични/придобити/еднодневни местообитания и т.н.

  • Самостоятелни големи/защитени дървета по трасето на проекта/строителния коридор (гео-препращане, видове и приблизителен диаметър на дънера/възраст).

  • Защитени зони: ясно обозначаване на всички съществуващи или планирани защитени зони, различни от тези, включени в НАТУРА 2000, които е възможно да бъдат засегнати пряко или косвено (напр. зони, класифицирани по реда на националното законодателство, зони от международно значение като Рамсарски места, зони, защитени ЮНЕСКО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО и т.н.) Отделните зони може да са включени в повече от един списък, напр. защитени в националната мрежа на защитените територии и в същото време, класифицирани като Рамсарски места. Всяка такава зона трябва да бъде обозначена с официалното си наименование и код и е препоръчително да се представи и на карта.

  • Защитени зони, включени в Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000": Ако има такива, те трябва да бъдат представени отделно от другите територии като класифицирани или предложени за класифициране зони. За всяка зона следва да бъдат посочени следните основни елементи: код XXSPA (ХХСЗЗ)......../ XXSCI (ХХТИО)..........; наименование, площ, връзка с местоположението на проекта, а именно проектът преминава през, граничи или се намира извън зоната/зоните. В последния случай следва да се посочи най-късото разстояние между трасето на проекта и границата на зоната (препоръчително е да се представи карта, показваща границите на защитената зона във връзка с трасето на проекта). Видовете и местообитанията от интерес на Общността и техния периметър също трябва да бъдат посочени. Следва да се препрати към Стандартния Натура 2000 Формуляр, който трябва да бъде приложен като анекс към ДОВОС.

Ако са извършени и теренни проучвания на дивата природа или флората, следва да бъде представена информация относно приложената методология. Препоръчително е да се използват стандартни и повтарящи се методи по отношение на местообитанията, които се очаква да бъдат засегнати от проекта (напр. разрезни проучвания, бързи ботанически оценки и т.н.). В Каре 13 е представен пример за това, как може да се опише методологията за проведено орнитологично проучване.

Каре 13.

Примерно описание на орнитологично теренно проучване

Теренните проучвания бяха извършени на три етапа, както следва:


Период

Дейности

Март-април 2013

20-дневно наблюдение

Юни-юли 2013

18-дневно наблюдение

Септември-октомври 2013

12-дневно наблюдение

При всички орнитоложки проучвания основно използваната методология се състоеше в наблюдение, извършвано от един или двама наблюдатели, оборудвани с бинокли и телескопи, търсещи птици, ходещи бавно по следи и спиращи често. Водеха се бележки относно визуалните наблюдения и птичите звуци. За потвърждаване на присъствието на някои видове птици бяха направени и звукозаписи. При всяко от проучванията за част от работата, изследователите бяха придружавани и от доброволеца …, който е натрупал сериозни познания при идентифицирането на горските видове птици.

През трите етапа на теренното проучване бе обърнато особено внимание на видовете, посочени от IUCN като глобално застрашени (застрашени и уязвими) или почти застрашени и на видовете, включени в Червената книга и защитени от националното законодателство.

Всички наблюдения на видовете са картирани чрез употребата на GPS, така че да могат да бъдат картирани и с оглед на трасето на проекта/строителния коридор.

При организирането на екологични теренни проучвания е важно да се има предвид и подходящото време за тях. Някои групи като местните видове птици, водни макро-безгръчначни, дървета, бриофити и лицени могат да бъдат изследвани през цялата година. Все пак, точни данни за други видове могат да бъдат получени в сравнително кратки периоди, като периодите за изследване на целите общности са още по-кратки.

Резултатите от тази сезонност могат да се обобщят по следния начин:



  • за по-голямата част от видовете и обществата полезна информация може да бъде събрана, ако проучването се извършва през късната пролет и лятото;

  • в много случай невъзможността да се повтори проучването поне два пъти може да доведе до сериозни грешки;

  • в идеалния случай теренните проучвания трябва да започнат цяла година преди представянето на ДОВОС;

  • точността на екологичната оценка може да бъде компрометирана, когато се определени само кратки периода за извършването на ОВОС21.

Каре 14.

Ландшафт

  • Описание на характеристиките на ландшафта и на всяка ценна/характерна особеност, разположена в територията, която е възможно да бъде засегната от проекта, като:

  • класифицирани ландшафти,

  • места за отдих и култура и консервационни места,

  • исторически паркове и градини, както и забележителни елементи на ландшафта и

  • характеристики като забележителни сгради, паметници, забележителности, структури, руини, изкопни работи или важни дървета, вкл. групи сгради и определени древни паметници.

  • Елементи от туристически интерес, както и относими визуални линии, които е вероятно да бъдат засегнати от проекта (напр. възпрепятстване на атрактивните гледки от отсечки на магистралите или пътищата, преминаващи върху язовир).

Каре 15.

Материални ценности

  • Обозначаване на частната инфраструктура като:

  • съоръжения за напояване;

  • стени;

  • сгради и т.н.

  • Определяне на местоположението на важни елементи на мрежата за предоставяне публични комунални услуги, разположени в границите на територията, която е вероятно да бъде засегната от проекта, напр.:

  • за снабдяване на вода и газ;

  • помпени станции и други.

Каре 16.

Културно наследство

  • Обозначаване на всички познати/класифицирани територии и места с очевидна културна или историческа важност; археологически важни/непроучени територии;

  • Сгради и структури от исторически, археологически, научен, социален или технически интерес;

  • Религиозна инфраструктура като църкви, храмове и гробища;

За да се улесни идентифицирането на всеки един от гореизброените елементи, когато това е подходящо, трябва да се направи препращане чрез посочване на официални/списъчни наименования на съответните елементи, трасето на пътя, гео-препращане и т.н.

Отново тогава, когато е подходящо, трябва да бъдат изготвени самостоятелни тематични карти, относими към съответните тези и да се илюстрира информацията, представена в текстова форма. Интегрираното представяне на съществуващото състояние и трасето на проектния път в една карта е полезно за по-доброто разбиране на контекста на проекта (вж Фигура 3, където се илюстрират отсечките от път, пресичащ р. Илер, където са показани и нивата на заливане при специфична стойност на отвеждане.


Фигура 2: Пример за интегрирано представяне на базова информация (нива на заливане от р. Илер при специфична стойност на отвеждане и трасе на пътя/местополжение на моста 22)





    1. Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница