България разположена в сърцето на Балканския полуостров, България се гордее със своята древна и богата история. Траки, елини, римляни, византийци, славяни и българи са обитавали тези земи



Дата11.01.2018
Размер151.12 Kb.
#44070
БЪЛГАРИЯ

Разположена в сърцето на Балканския полуостров, България се гордее със своята древна и богата история. Траки, елини, римляни, византийци, славяни и българи са обитавали тези земи, оставяйки след себе си паметници и обогатявайки съкровищницата на световната култура.



Население
България заема 111 000 км2 и има население от около 8 милиона. Столицата на България е София. Страната се разделя на две части от Стара планина и граници с Черно море на изток, Румъния на север, Турция и Гърция на юг и Сърбия и Черна гора и Македония на запад.
Климат
По-голямата част от България има континентален климат със студена зима и горещо лято. Като цяло, климатът е по-суров от този на други Европейски части на същата географска ширина и средните годишни температури са по-високи от тези на съседните страни.
Език
Официален език е българският, който се говори от около 90% от населението. Турският е езикът на най-голямата малцинствена група.

Образование
Около 99% процента от българското население е грамотно. Образованието е безплатно и задължително за деца от 6 до 16 години и около 85% от тази възрастова група ходят на училище. Образованието е разделено на няколко степени: начално – 4 години, основно – 4 години и средно – 4-5 години, в зависимост от вида училище. Около 30% от учениците продължават образованието си в колежи и университети.

СЛИВЕН

Община Сливен е една от най-големите в България, с население 148 000 души, 110 000 от които са жители на Сливен. Разположена е на площ от 1366 кв. км. Обхваща 48 селища.


Сливен е разположен в полите на уникалния скален масив "Сините камъни", в непосредствена близост до минерални извори. Градът се отличава с кристално чист въздух, дълбоки водоизточници, мека зима и прохладно лято.
Намира се на международната магистрала Е-773, свързваща София с Бургас, само на 110 км от най-голямото търговско пристанище на България. Успоредно с този шосеен маршрут е построена и магистрална железопътна линия.

Източната част на Стара планина, приютила Сливен, е прорязана от проходи, които са много важни за комуникациите между Северна и Южна България.


Град Сливен разполага и със самолетна писта с дължина 2,5 км и ширина 45 м. Към пистата е построена аерогара с помещения за управление на полетите и за обслужване на пътници и товари.

Исторически данни

Сливен е едно от най старите селища в Европа. Тук са живели траки, римляни, славяни, древни гърци. Първото римско селище на това място - Туида ( III век пр.н.е.) е било известен търговски център.


За първи път Сливен се споменава като голям град през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси.

Туризъм

Красивите природни дадености, минералните бани и многобройните културно-исторически паметници са важна част от големите потенциални възможности на Сливен в областта на международния туризъм.


Лесопарк "Сините камъни" обхваща около 7 хиляди хектара и е третият по големина след Пирин и Витоша. Освен, че е изключително живописен, районът е забележителен и със запазените в неговите предели редки растителни и животински видове, някои от тях под закрилата на страната и Европа. До най-близката му и масово посещавана част, местността Карандила може да се стигне с въжена линия.

Култура

Сливен е град с богати културни традиции, водещи началото си от епохата на Възраждането и със забележителен принос в културната съкровищница на страната. Тук работят три държавни културни института - Драматичен театър, Куклен театър и Национален музей на текстилната индустрия. Общинските професионални културни институти са: Историческият музей, Художествената галерия, Ансамбълът за народни песни и танци, Симфоничният оркестър, Универсалната научна библиотека и читалища, някои от които са с над 100-годишна история.

 ПАМЕТНИКЪТ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР
Не можем да си представим Сливен без присъствието на легендарния войвода Хаджи Димитър на централния сливенски площад. Един от неотменните символи на града, паметникът е свидетелство за славния подвиг и народната признателност. Неговият архитект е Юрдан Юрданов, а скулпторът Стефан Пейчев сътворява фигурата на Хаджи Димитър, както и 5 от бюстовете на видни сливенски възрожденци на същия паметник. Останалите 3 бюста са дело на Васил Вичев, Димитър Гаджалов, Янко Павлов. Петър Дамянов и Стефан Павлов са автори на другите релефи на паметника.ю
Паметникът на Хаджи Димитър е официално открит на 8 ноември 1935 г. “благодарение на щедрите дарения на някои сливенски граждани и фирми, на сливенските кооперации, Популярна банка, както и на църквата “Свети Димитър”, Общината, Държавата и сливенските културни дружби в София и Бургас, също благодарение на учениците от цяла България…” През 1993–94 г. със средства на Сливенската община паметникът е основно реставриран.

При откриването на паметника през 1935 г. за пореден път се подчертават патриотичните заслуги и жертвения влог на Хаджи Димитър и Сливен за събуждането на народната свяст и порива към свободата



СИНИТЕ КАМЪНИ
Сливен има много символи. Може би най-прочутият е Сините камъни. След пролетен дъжд, когато въздухът е бистър и слънчев, те сияят в теменужено над града. Морскосини са в зноен летен ден. Сиви, смръщени и някак корави са наесен, когато прочутият вятър подгонва облаците над тях и те като бели стада ги преливат, сурват се надолу сякаш в чаша на огромен водопад…” (Дамян Дамянов)

 СТАРИЯТ БРЯСТ


Старият бряст. Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите-юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат.” (Дамян Дамянов)
ЗА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ

Художествена галерия “Димитър Добрович”, град Сливен води началото си от 1905 година. В завещанието си възрожденския художник Димитър Добрович оставя на родния си град 14 свои творби. С тях младия художник Йордан Кювлиев урежда първата експозиция в библиотеката на читалище “Зора”.


По-късно към тези творби са прибавени и завещаните 40 творби от Зойца Кювлиева – майка на трагично загиналия художник Йордан Кювлиев. През 1965 година Художествената галерия е обособена като самостоятелен културен институт, със своя сграда за експозиция, с официално наименование Художествена галерия “Димитър Добрович”.
Днес галерията притежава 6000 художествени творби: живопис, графика, скулптура, приложно изкуство, икони и църковна утвар. В сбирката са застъпени творби от 17 век до наши дни.
Две значителни сбирки: “Западноевропейска графика” от 19 – 20 век и “Японски гравюри” от 18 – 19 век представят чуждестранния отдел в Художествена галерия “Димитър Добрович” – Сливен.
Галерията има разкрити три постоянни експозиции:

  • Съвременно българско изкуство – зала “Сирак Скитник”, бул. “Цар Симеон” 2, тел. +359 44/ 25342

  • Старият Сливен – къща “Миркович”, ул.”Миркович” 10, тел. +359 44/ 22796

  • Християнско изкуство - Християнско изкуство, бул. “Цар Освободител” 13, тел. +359 44/ 22083

Художествена галерия “Димитър Добрович” работи от понеделник до петък от 09.00-12.00 часа и 13.30-17.00 часа, почивни дни – събота и неделя.



Котел

Град Котел, с население 7 хил. жители, е разположен в малка живописна долина в източна Стара планина, на 527 метра надморска височина. Той се намира на 328 км източно от София и 49 км североизточно от Сливен. Разположен е в живописна котловина в Източна Стара планина на височина 550 м. Високи и трудно проходими ридове и пропасти обграждат града от всички страни. Край него се намират над 70 пешери и множество карстови извори.

Котел не е само място с величествена природа, свеж въздух и чисти планински води, но и важно културно-историческо средище. Наричат го "твърдина на българския дух" и "Люлка на Възраждането". Градът води началото си от XIV в, когато в него се заселват жителите на разрушените от турците околни крепости. Наречен е Котел по името на най-големия от изворите край града. През XVII-XVIII век градът става богат занаятчийски център със силно развита манифактурна промишленост. През XVIII-XIX в. в града има множество училища, църкви и манастири, почти цялото население е грамотно. Котел е родно място на цяла плеяда велики българи, оставили трайна деря в националната история - Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди, Петър Берон, Георги Сава Раковски.

Градът е важен стопански, книжовен и културен център на България по време на Възраждането. Котел е град с красиви архитектурни образци от късното Възраждане и един от най-важните центрове на килимо-тъкаческото изкуство. Богатата история, възрожденската архитектура и красивата планинска околност привличат в този живописен планински град множество чуждестранни и български туристи.

Днес Котел е известен климатичен курорт с множество запазени възрожденски сгради, голям Природонаучен и eтнографски музеи, Мавзолей на Г. С. Раковски и Музей на възрожденците от Котленския край.

Автогарата се намира в южната част на града. Има редовни автобусни линии за Шумен, Сливен, Ямбол, Велики Преслав, Търговище и други градове и села в околността.



Музей на котленските възрожденци

Музеят на котленските възрожденци се издига в центъра на град Котел. Той представлява внушителна сграда от камък, желязо и дърво. Оригиналният дизайн е дело на екип, ръководен от художникът А. Нейков.


Експозицията на музея е разположена в 4 зали и разделена в 4 раздела – Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери. Четирите зали онагледяват живота и делото на повече от 200 национални герои от региона.
В първата зала на музея са представени народния будител Софроний Врачански – пръв преписва Паисиевата “История Славянобългарская”, издава първата печатна книга на български език, написва първото автобиографично произведение, Неофит Бозвели – основоположник, организатор и ръководител на борбата за църковна независимост, просвещенец и книжовник. Тук почива и неспокойното сърце на д-р Петър Берон – автор на първия буквар “Рибен буквар”, учен-енциклопедист от европейски мащаб, оставил обемни трудове на 5 езика.
Във втората зала са изложени оригинални творби и документи на д-р Васил Берон – лекар, просветен деец, общественик, член на БКД (днес БАН), Атанас Гранитски – просветител и книжовник, Стефан Изворски – книжовник, преводач, учител, съставя първата програма за класно училище и др.
Експозицията в третата зала е свързана с личността и делото на капитан Георги Мамарчев – борец за национална независимост, носител на множество военни почетни звания, военен ръководител на Велчова завера в Търново, капитан Васил Хадживълков – участвал в руско-турските войни от 1828 – 1829 и 1853 – 1856 г. и др.
Централно място сред революционерите, представени в музея е отделено на Георги Сава Раковски. Тук се намират тленните останки на патриарха на българската национална революция. Мраморният саркофаг е покрит с бронзово знаме със заветните думи “Свобода или смърт”. Положено е и копие от сабята му. Тази исполинска ренесансова фигура е представена в музея с множество документи, портрети, факсимилета, оригинални произведения и лични вещи.

ЗА ЕТНОГРАФСКИЯ МУЗЕЙ
Етнографският музей, онагледяващ бита на населението от този край през 19в. е уреден във Кьорпеевата къща в гр.Котел, датираща от 1872г. Тя представя типичната за късното Възраждане архитектура – двуката, симетрична затворена дървена къща с нейната подредба и уют. Не е възможно да не почувствате романтичната атмосфера на епохата, усета за красота и естетическото чувство на котленката.
Музеят е разположен на двата етажа на къщата като всяка стая е подредена като отделен кът на някогашния котленски дом. На първия етаж има спалня и гостна, а на втория – абаджийска работилница и стая със стан, където са се тъкали прочутите котленски килими.

ЗА ГАЛАТАНСКОТО УЧИЛИЩЕ
Галатанското училище е архитектурен паметник в Котел, датиращ от 1869г. Къщата е дървена двуетажна, запазила автентичната си архитектура характерна за Котленския край. През Възраждането тук се е помещавало местното училище – център на просветната дейност и образование. Днес в сградата има уредена изложба от типични за региона тъкани, посветена на килимарското изкуство на котленката.
ЗА ЕКСПОЗИЦИЯТА
Изложбата в Галатанското училище показва развитието на килимарското изкуство от простата черга, през класическия килим до сложните съвременни форми. На примитивен стан се демонстрира тяхната изработка.
На първия етаж са изложени експонати от Възраждането и началото на XX век, а на втория – нови тъкани и икони и картини от котленски майсторки, в които традицията е обогатена и доразвита.
Красотата и високата стойност на котленската тъкан допринасят много за славата на града.

Природонаучен музей

Природонаучният музей в Котел разкрива природното богатство на Източна Стара планина. Негов основоположник е местният учител – естественик Васил Георгиев. Той в продължение на 60 години колекционира природни образци от района и създава богати сбирки от вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, влечуги и птици. През 1951г. комисия на БАН се запознава с колекциите на котленския учител и се предлага те да положат основите на Природонаучен музей.


Фондът на музея днес съхранява близо 30 000 образци от живата и нежива природа на региона, включени в сбирките: Безгръбначни фосили, Висши растения, Насекоми, Риби, Земноводни, Влечуги, Птици и Бозайници. Експозицията е разработена на екологичен принцип на площ от 1000 кв. м.
Безгръбначните фосили са представени в зала Палеонтология. Тук се намират повече от 100 вида вкаменели останки от живели през Мезозойската ера корали, миди, охлюви, амонити, белемнити и други безгръбначни морски обитатели.
В зала ботаника са показани близо 200 вида висши растения. Особен интерес будят лечебните растения, групирани по своето действие. Привлича и красотата на ранните пролетни растения. Чрез макети са представени и основните видове гъби у нас. Показани са и видовете дървета и храсти съставящи горите на Котленската планина.
Насекомите са представени от 218 вида дневни и нощни пеперуди, бръмбари, ципокрили и водни кончета. Тук може да се види най-голямата наша пеперуда – Голямо нощно пауново око. Интерес представляват бръмбарите – Еленов рогач, Носорог, Египетски свещен торник.
Експонираните 57 вида риби са включени в 2 биогрупи – сладководни и морски обитатели.
Показаните 22 вида земноводни и влечуги са включени в биогрупа на биотопен принцип. Тук са застрашените от изчезване в България Смок мишкар и Змиегущер и сухоземните костенурки Шипоопашата и Шипобедренна.
Чрез интересно решени биогрупи са представени местообитанията и характерни моменти от начина на живот на бозайниците и птиците. Представени са Белият и Черният щъркел, Дроплата, Сивият жерав, Къдроглавият и Розовият пеликан, Скалният и Белоглавият Орел и мн. др. От бозайниците – Европейската сърна, Дивата свиня, Кафявата мечка, вълкът и мн. др.

Жеравна
с. Жеравна и до днес остава най-съхранения архитектурен и исторически резерват на Балканския полуостров, с най-много запазени паметници на жилищната архитектура – над 200 типични дървени къщи, в монументален ансамбъл. Богатството от архитектурни форми откроява Жеравна като център, в който може да се проследи зараждането и развитието на дървената къща в района. Още от началните години на Българското възраждане тук са изградени къщи, които като архитектурна концепция и художествена украса представляват едни от най-хубавите образци на българското възрожденско жилище.

Отдалечена от шума и напрегнатото градско всекидневие, Жеравна е съхранила обаянието на планинския пейзаж и декора на възрожденската архитектура, дело на даровити български майстори.

Жеравна, подобно на други селища от района като: Котел, Медвен, Градец, Катунище, Нейково и Ичера, е известна в нашата история както със запазените до днес образци на автентична българска архитектура, така и с будния дух на революционери и възрожденци.

През епохата на Възраждането Жеравна дава на България родолюбци като Сава Филаретов, Тодор Икономов и Васил Стоянов - борци за духовно и политическо освобождение на страната ни. А през 1880 г. тук се е родил и израснал талантливия майстор на перото, големият български писател Йодан Йовков. По околните хълмове са се разхождали неговите герои Шибил и Кара Феиз. Звучали са бунтовните песни на Кара Танас и възгласите за свобода на капитан Мамарчев. Ето защо, наред с архитектурните си достойнства Жеравна притежава и голямо историческо значение.

Тук Хан Крум през 811 г. е организирал завардването на прохода и е разгромил византийската армия на император Никифор I Геник. Според разказите на Пахимер близо до Жеравна славният Ивайло е разбил византийския пълководец Мурин и неговата 10 000 армия през 1280 г.

По време на Османското владичество Жеравна е превърната в едно от първите т.нар. "войнишки села". Вътрешното й самоуправление се оглавявало от българин, чието задължение било да осигурява войници за султанската армия. През Руско-турската война от 1828 г. жеравненци взели активно участие в борбите за освобождение на своя край, под ръководството на капитан Мамарчев и Кара Танас.

Овцевъдството е основен поминък на населението в Жеравна. Суровините за абаджийските фабрики в Сливен се осигурявали предимно от тук. Освен търговията с вълна голяма част от нея се преработвала в самото селище. Жеравненските майстори на аби и шаяци били известни дори извън страната, в Цариград и Измир, където те откривали работилници. Редом с абаджийството в Жеравна се развивали и много други занаяти като: папукчийство, кундур- джийство, сапунджийство, гайтанджий- ство, куюмджийство.

Мощният подем на занаятчийството към средата на XIX в. и търговските контакти с много други градове в страната и извън нея поставят началото на нов възродителен процес. Забогателите стопани строят нови големи къщи на два етажа с богата вътрешна украса, която отразява икономическата им мощ. Главната улица на Жеравна става търговски център, което определя и характера на новите сгради там. Те били устроени за производство и търговия. Така селото се превръща в селище от градски тип и в център на търговията в района, който турците с право наричали "Кючук Филибе" (т.е. Малък Пловдив).

През епохата на Възраждането Жеравна е ярък пример за икономическото, политическото и духовното издигане на българския народ. Икономическият подем се отразява и на културното развитие на селището, свързано с изграждането на множество здания с обществено-религиозно и просветно предназначение.

Колкото повече се доближавате до Жеравна, толкова по-силно ще усещате нейното обаяние. Чарът и романтиката на отминалите дни въздействат още при влизане в селото... Наистина си струва да изживеете това!
Къща-музей на Йордан Йовков

Родната къща на великия писател Йордан Йовков се намира на площад Голямото бърдо в Жеравна. Тя е едноетажна, заобиколена от каменни стени. В двора, изпълнен със зеленина, се издига паметникът на писателя, седнал на малък стол, вглъбен в своя вълшебен свят.

Интериорът в къщата е запазен и се усеща автентичната атмосферата на миналото. Тук е уредена експозиция на документи и ръкописи на Йовков.

Йордан Йовков е роден в Жеравна през 1880 г. Тук прекарва детството си. На 13 годишна възраст семейството му се премества в Добруджа, където работи неговия баща.

Йордан Йовков е един от най-значимите български писатели. Той пише за деца и възрастни. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. Най-известните му творби са "Вечери в Антимовския хан", “Старопланински легенди”, "По жицата".
Къща-музей на Сава Филаретов
Възрожденецът Сава Филаретов е един от най-видните българи от края на XVII век. Бил е изключителен учител и просветител, но за съжаление умира само на 38 години.

Родната му къща сега е музей. Запазената обстановка, от преди 2 века, представя начина на живот на българския възрожденец. Тя е богато украсена с изящни дърворезби. Вестибюлът е с оригинален дизайн в четириъгълна форма, а таванът е като купол.



Дворът на къщата, потънал в зеленина и много цветя, е покрит с типичния за Възраждането калдъръм.
ЗА КАРТИННАТА ГАЛЕРИЯ
Картинната галерия в живописното село Жеравна е разположена в сградата на старото класно училище. Мястото, което някога е било център на просветата и образованието в този край, днес е поприще за изява на най-добрите български художници. Това е единствената галерия в България, която не е разположена в град.
Къщата е със запазена Възрожденска архитектура от 19 век. Дворът е просторен изпълнен с много зеленина и цветя, с калдъръмена настилка. Едва пристъпили прага на този автентичен архитектурен паметник не е възможно да не усетите будният дух на българските просветители и възрожденци.

ХРАМ “СВЕТИ НИКОЛАЙ”
Църквата “Св. Николай” в село Жеравна е построена и осветена през 1834 г. Изградена е в близост до стар храм, опожарен в началото на тридесетте години на XIX век. Изографисана е от майсторите зографи Йордан Михайлович от Елена и Георги и Генчо от Трявна. Изписването започва на 6.05.1833г. и завършва на 20.12.1840 г.
В годините на османското владичество, освен опора на православното християнство, църквата е била едно от най-големите хранилища на църковна литература в района. Въпреки големия пожар през 1950 г., унищожил по-голямата част от старите книги и ръкописи, все още са запазени издадени през втората половина на XVIII век богослужебни книги.
Днес църквата “Св. Николай” е действащ храм и в него се извършват богослужения. Към храма е подредена богата уникална експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.
В църквата е запазена най-старата икона в Сливенско-Котленския край “Св. Пантелеймон със сцени от житието му” на известния тревненски майстор Йоаникий Папавитанов, рисувана през 1826 г. Осезаемо е присъствието на тревненската зографска школа, подчертано от иконите: “Христос се явява на мироноските”, “Бягство в Египет”, “Покров Богородичен”, датиращи от първата половина на XIX в. Някои от иконите, като “Св. Георги със сцени от житието му” (1777г.), “Богородица Троеручица” (1781 г.), “Христос Пантократор” (1781 г.) принадлежат на неизвестни автори, които се стремят да поддържат връзка с изкуството на миналото и средновековната традиция.


ЗА КЪЩАТА-МУЗЕЙ “РУСИ ЧОРБАДЖИ”
Къщата-музей се намира в село Жеравна. Тя е принадлежала на един от най-богатите хора в селото – Руси Чорбаджи, притежавал 30 000 глави добитък, овце, кози и коне и няколко дюкянчета.
Къщата е построена през XVIII век. Разположена е на 2 етажа, като първият етаж е бил голям склад за провизии, където сега се помещава етнографската сбирка на музея.
Къщата е със семпъл екстериор заради ограниченията, налагани от турското правителство. Интериора обаче изключително атрактивен и интересен. Цялата къща е богато украсена с дърворезби. Всяка от стаите е направена с точно определено предназначение – за гости, за всекидневна, за дюкян, за кабинет и илюстрира бита, начина на живот на хората от този край през XVIII-XIX век.
Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> UNWE%20files
UNWE%20files -> Да се разширява ли чрез франчайзинг (продаване на права) към Южно -американския пазар?
UNWE%20files -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство
UNWE%20files -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo”
UNWE%20files -> Скалното катерене
UNWE%20files -> Професионална автобиография
UNWE%20files -> Сигурност във фирма за разработка на
UNWE%20files -> При какви обстоятелства придобиването на съществуваща компания е предимство за Хайнекен, в сравнение с инвестициите „на зелена поляна”?
UNWE%20files -> Спам и системи за защита от спам
UNWE%20files -> Експозе Русия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница