Втора глава Методика за разработване на проекти за устойчиво развитие

1. 
   За целеви значения да бъдат използвани текущите стойности на индикаторите на други, по-развити социални общности в страната, които служат за модел;
   
2. 
   Да се използват текущи или прогнозни средни значения за плановия район или за цялата страна (когато са по-високи от тези на социалната общност). В този случай стремежът е към изравняване на степента на развитие. Когато се използват текущи значения, трябва да се има предвид, че те ще се променят за периода на планиране на социалната общност;
   
3. 
   Да се използват текущи или прогнозни средни значения за страна – член на Европейския съюз (или за страна-модел извън ЕС) или средни значения за Европейския съюз;
   
4. 
   Да се използват целеви значения за други социални общности;
   
5. 
   Използване на целеви значения, определени чрез експертна оценка, отразяващи стремежа на социалната общност към определено равнище на благосъстояние.
   

За всеки отделен индикатор могат да се използват различни подходи. Значенията на индикаторите, взети от други общности, могат да бъдат коригирани с определен коефициент – съответно да бъдат занижени или завишени.

коефициент на напредък = постигнат текущ напредък / желан напредък общо за периода

• 
  Ако за отделен системен ориентир има повече от един индикатор, трябва да бъде намерен общ коефициент на напредък на базата на отделните коефициенти на напредък – като средно аритметична или като средно претеглена величина. Определянето на тегла на отделните индикатори е въпрос, който трябва да бъде решен от социалната общност – това е въпрос на социални предпочитания;
  
• 
  Определяне на общ ИУР като средно аритметична или като средно претеглена величина на индивидуалните коефициенти за напредък. Ако социалната общност има основания да постави по-високи тегла на някои от индикаторите (и съответно по-ниски на други), тя може да го направи. Системата трябва да бъде балансирана по отношение на всички системни ориентири и следователно всички ориентири са еднакво важни, което предполага използване на средно аритметична величина. Използването на тегла се налага от друго обстоятелство. Когато разликата между коригираното базово значение и целевото значение на един индикатор е малка (ниска степен на неудовлетвореност по отношение на съответния ориентир), малки промени в значението на индикатора могат да доведат до голям напредък, измерен с коефициента за напредък. По същия начин може да се наблюдава малък напредък при индикатори с големи разлики между коригираното базово и целевото значение, въпреки сериозните промени, по отношение на задоволяването на съответния ориентир. Тези изкривявания могат да се преодолеят с поставянето на тегла на индикаторите, които да коригират коефициента за напредък в посока надолу в първия случай и нагоре – във втория.
  

Формулата за определяне на ИУР има следния вид:

ФАЗА II. Идентифициране

ФАЗА IV. Оценка

Изводите, задачите и приносите за втора глава са обобщени в следната матрица:

Резултатите от оценката на разгледания проект, съгласно приетите в Методиката критерии са както следва¹⁰:

1. 
   Проектът не изисква съобразяване с конкретни формални (административни) процедури на органите на властта;
   
2. 
   Проектът има неотрицателен фискален ефект за бюджетите на държавата и местните власти;
   
3. 
   На базата на направения анализ „Приходи-Разходи” за икономическите агенти, можем да направим извода, че проектът е изгоден за засегнатите бизнес-организации, тъй като:
   

• 
  нетната сегашна стойност е неотрицателна при дисконтов процент 12%;
  
• 
  вътрешната норма на възвращаемот е по-висока от 12%;
  
• 
  съотношението на дисконтираните приходи и разходи е по-голямо от единица при дисконтов процент 12%.
  

Засегнатите икономически агенти имат готовност да участват в проекта. Това се доказва чрез активната подкрепа на Съвета по туризъм в областта за проекта, като изразител на интересите на основните засегнати икономически субекти.

1. 
   Проектът не изисква използване на възобновими ресурси в степен по-голяма от техния естествен прираст;
   
2. 
   Проектът не изисква извличане на невъзобновимите ресурси с по-големи темпове от темповете на замстването им с други ресурси;
   
3. 
   Проектът не води до изхвърляне на повече отпадъци отколкото екосистемата може да абсорбира или преработи;
   
4. 
   Проектът не води до намаляване на качеството на природните ресурси;
   
5. 
   Проектът не се отразява негативно на ресурсите, които имат ключово значение за поддържане на баланса на природата.
   

5. Оценка по отношение на Критерий 5: Липса на некомпенсирани негативни вторични ефекти

1. 
   Липсват некомпенсирани негативни ефекти на проекта за социални групи от общността;
   
2. 
   Липсват некомпенсирани негативни ефекти на проекта за други социални общности.
   

6. Оценка по отношение на Критерий 6: Дългосрочни нетни изгоди за обществото (приемлив Индекс на устойчиво развитие)

• 
  Прираст на населението
  
• 
  Раждаемост
  
• 
  Смъртност
  
• 
  Дял на населението под трудоспособна възраст
  
• 
  Дял на населението в трудоспособна възраст
  
• 
  Дял на населението над трудоспособна възраст
  
• 
  Население на 1 лекар
  

• 
  БВП на човек (лв.)
  
• 
  Средна работна заплата (лв.)
  
• 
  Общ доход средно на едно лице
  
• 
  Равнище на безработица
  

Влиянието върху тези индикатори е позитивно.

• 
  Дял на земеделските площи
  
• 
  Дял на пустеещите земи
  
• 
  Дял на горските територии
  
• 
  Дял на урбанизираните територии
  
• 
  Дял на водните площи
  
• 
  Дял на териториите за добив на полезни изкопаеми
  
• 
  Дял на териториите за транспорт и инфраструктура
  
• 
  Дял на залесената площ от площта на горския фонд
  

• 
  Брой на селищата, в които не се предоставят ВиК услуги
  
• 
  Дял на населените места с режим на водоснабдяване
  
• 
  Дял на пътната мрежа без настилка
  
• 
  Дял на пътната мрежа с лошо състояние
  
• 
  Гъстотата на пътната мрежа
  
• 
  Брой на населените места без електрозахранване
  

Заключението на вътрешната оценка е, че проектът трябва да бъде приет и предложен за официална оценка.

Изводите, задачите и резултатите за трета глава са обобщени в следната матрица:

В резюме са изложени основните аргументи в защита на тезата на изследването:

• 
  устойчивото развитие е процес на непрекъснато увеличаване на благосъстоянието, при който увеличаването на социалното благосъстояние не става за сметка на благосъстоянието на природната система; съществува равнопоставеност както в рамките на поколенията, така и между отделните поколения; социалният избор се основава на цялостния подход и широкия времеви и пространствен хоризонт на отговорност на индивидуалните и колективните решения; капиталовата база на развитието се поддържа и развива; развитието се осъществява с активното участие на всички заинтересовани страни при отчитане на факторите, които го ограничават;
  
• 
  инвестициите в проекти могат да допринасят за устойчиво развитие, ако проектите са разработени и оценени по методика, която стъпва на определени принципи на устойчиво развитие, изведени в резултат на изследването;
  
• 
  обоснованият в изследването Капиталов модел на проекта показва механизма на действие на проекта и начина, по който проектите могат да допринесат за устойчиво развитие. Моделът обяснява механизма за подобряване на благосъстоянието, като сърцевина на устойчивото развитие, както и необходимите условия за реализирането на този механизъм;
  
• 
  за да се подобри благосъстоянието е необходимо да се създадат нови дълготрайни активи (резултати на проекта), които да произвеждат продукти и услуги. За да се създадат новите активи, трябва да се вложат ресурси. И ресурсите, и резултатите са част от съвкупния капитал на човечеството, но комплексът от резултати задоволява в по-голяма степен човешки потребности отколкото комплексът ресурси, което дава възможност да се увеличи благосъстоянието. В резултат на трансформацията на ресурси в резултати, общата капиталова база не трябва да намалява, а за да допринесе проектът за подобряване на благосъстоянието, тя трябва да се увеличи по отношение на количеството и/или качеството. Възможно е проектът да намали съвкупния капитал, т.е. да бъдат създадени резултати, чиято ценност е по-малка от ценността на използваните ресурси;
  
• 
  стъпвайки на Капиталовия модел на проекта, предложената Методика за разработване на проекти за устойчиво развитие води до транслирането на общите принципи за устойчиво развитие на микроравнището на отделните проекти. По този начин става възможно принципите да се приложат на практика;
  
• 
  чрез предложеният в Методиката Индекс на устойчиво развитие (ИУР) се определят дългосрочните нетни изгоди от проекта за съответната общност. Той се определя на базата на индикаторите, залегнали в Програмата за устойчиво развитие на съответната общност.
  
• 
  процесът на разработване на всеки проект е итеративен и предполага постепенни подобрения чрез създаването на последователни варианти. За да се постигне желаният резултат, при разработването на проекта трябва да се следват определени принципи, свързани както с неговата логика и реалистичност, така и с желаният резултат – принос към устойчивото развитие. По аналогичен начин стои въпросът с оценката на проектите за устойчиво развитие – необходими са ясни оперативни критерии, които да гарантират коректна оценка от гледна точка на дългосрочните интереси на социалната общност. Дисертационният труд предлага такива оперативни принципи и критерии и илюстрира тяхното прилагане.
  

1. 
   Формулирано е ново определение за устойчиво развитие.
   
2. 
   Формулирани са седем социономични принципа, които трябва да се следват при оценката на проекти, за да се гарантира устойчивото развитие.
   
3. 
   Обоснован е Капиталов модел на проекта, показващ връзката между всеки проект и устойчивото развитие.
   
4. 
   Обосновано е прилагането на нов подход за оценка на проекти с използването на Индекс на устойчиво развитие.
   
5. 
   Предложена е цялостна Методика за разработване на проекти за устойчиво развитие.
   

Някои от приносите на изследването, по-специално Капиталовият модел на проекта са приложени в над 25 обучения по разработване на проекти, проведени в България през последните 3 години, както и в курсове в рамките на програма „Управление на проекти” на Отделение „Факултативно обучение” към УНСС. Издадената на основата на дисертацията книга „Разработване на проекти за устойчиво развитие” е продадена в множество екземпляри и е включена в списъка на препоръчителната литература за дисциплината „Управление на проекти” на Катедра „Геодезия и геоинформатика” в УАСГ и в списъка на препоръчителната литература по управление на проекти на Българската асоциация по управление на проекти. Дефиницията на резултатите (продуктите) като материални или нематериални активи, създадени от проекта, е възприета от Международната асоциация по управление на проекти в нейното издание „ICB – IPMA Competence Baseline, Version 3.0”, 2006 г., както и от Българската асоциация по управление на проекти в „Националните изисквания за компетентност по управление на проекти”, 2006 г.

1. 
   Апостолов А., Разработване на проекти за устойчиво развитие, София: Projecta, ISBN 954-91525-2-9, 2006
   
2. 
   Апостолов А., Основи на проекта, София: Projecta, ISBN 954-91525-1-0, 2004
   
3. 
   Апостолов А., Капиталовият модел на проекта и устойчивото развитие (Capital Model of Project and Sustainable Development), доклад на 19-ти Световен конгрес на Международната асоциация по управление на проекти, 13-16 ноември 2005 г., Ню Делхи (Индия)