Българска федерация по баскетбол национална съдийска колегия състезателни правила


Член 16. Треньори – Права и задължения



страница3/7
Дата18.01.2018
Размер1.08 Mb.
#47914
1   2   3   4   5   6   7

Член 16. ТреньориПрава и задължения

16.1. Треньорът или помощник-треньорът са единствените представители на отбора, които могат да се обръщат към секретарския апарат, за да получат статистическа информация. Това трябва да бъде направено в учтив тон, само когато топката е “мъртва” и времето за игра спряно и така, че да не се пречи на нормалното протичане на срещата.

16.2. Най-малко 20 минути преди определеното време за започване на срещата, всеки треньор или негов представител трябва да представи на секретаря списък с имената и номерата на членовете на отбора, които имат право да участват в играта, както и името на капитана на отбора, на треньора и помощник-треньора.

16.3. Най-малко 10 минути преди срещата треньорите трябва да потвърдят съгласието си с вписаните в протокола имена и номера на техните състезатели и имената на треньорите, като се подпишат в протокола на срещата.

По същото време те трябва да посочат и петте състезатели от техния отбор, които ще започнат срещата. Пръв трябва да представи тази информация треньорът на отбор А.



16.4. Късно пристигнали заместници могат да вземат участие в играта при положение, че треньорът на отбора ги е включил в списъка на състезателите, представен на секретаря 20 минути преди започване на срещата.

16.5. Исканията за едноминутни прекъсвания трябва да се извършват само от треньора или помощник-треньора.

16.6. Само треньорът или помощник-треньорът, но не и двамата едновременно, има право да стои прав по време на срещата.

Това важи и за капитана на отбора, който е заместил треньора по каквато и да е обоснована причина.



16.7. Когато треньорът или помощник-треньорът решат да поискат смяна, те нареждат на съответния заместник да съобщи това на секретаря, като бъде готов за незабавно влизане в игра.

16.8. Ако има и помощник-треньор, то името му трябва да се впише в протокола на срещата преди започването на играта (подписът му не е необходим). Той трябва да поеме задълженията на треньора, ако поради каквато и да е причина последният не е в състояние да ги изпълнява.

16.9. Капитанът на отбор може да действа и като треньор, ако треньорът не е в състояние да изпълнява задълженията си и не е налице треньор (или същият не е в състояние да изпълнява задълженията си).

Ако на капитана се наложи да напусне игрището по каквато и да е обоснована причина, той може да продължи да действа като треньор. Ако обаче напускането му се дължи на дисквалициращо нарушение, или ако поради нараняване той не е в състояние да действа като треньор, то неговият заместник като капитан има право да го замести и като треньор.



Правило пет – РЕД НА ИГРАТА

Член 17. Времетраене на играта. Равен резултат и продължения

17.1. Играта се състои от четири (4) периода по 10 минути.

17.2. Между първия и втория, между третия и четвъртия периоди, както и преди всяко продължени,е има почивки (интервали) от по 2 минути.

17.3. Почивката между полувремената е петнадесет (15) минути.

17.4. Ако резултатът е равен след завършване игралното време на четвъртия период, следва едно продължение на играта от пет (5) минути или още толкова продължения по 5 минути, колкото са необходими за да се наруши равенството.

При всички продължения отборите продължават да атакуват същите кошове, както през третия и четвъртия периоди.



Член 18. Начало на играта

18.1. За всички срещи, отборът, поставен на първо място в програмата, (отбор-домакин), има право на избор на кош и отборна скамейка. Този избор трябва да се оповести на старши – съдията най-малко 20 минути преди обя-веното време за започване на срещата.

18.2. Преди първия и третия периоди, на отборите се дава право да загряват в половината на игрището, където се намира противниковия кош.

18.3. Отборите сменят кошовете си за третия период.

18.4. Срещата не може да започне, ако един отбор не е на терена с пет (5) състезатели, готови за игра.

    1. Играта започва официално със спорна топка в централния кръг в момента, когато топката е отплесната в съответствие с правилата от един от скачащите състезатели.

Член 19. Статут на топката

Топката може да бъде “жива” или “мъртва”.

19.1. Топката става “жива”, когато:

  • По време на спорна топка, е отплесната законно от един от скачащите състезатели.

  • При изпълнение на наказателен удар, когато съдията я връчи на разположение на изпълнителя на наказателния удар.

  • При вкарване в игра отвън, когато е на разположение на състезателя, който ще я вкара в игра.

19.2. Топката става “мъртва”, когато:

  • Съдия даде сигнал със свирката си, когато топката е “жива”

  • Е видно, че топката няма да влезе в коша при изпълнение на наказателен удар, когато той трябва да бъде последван от:

– Друг наказателен удар(и)

– Друго следващо наказание (наказателни удари и/или притежание на топката за вкарване в игра отвън)



  • Прозвучи сигналът на часовника за игра в края на игралното време за всеки период или продължение

  • Топката, която е във въздуха след стрелба към коша от игра, е докосната от кой да е състезател, след като:

– Съдия е дал сигнал със свирката си

– Завършено е времето за игра за всеки период или продължение



19.3. Топката не става “мъртва” и ако има отбелязани точки, то те се зачитат, ако:

  • Топката е във въздуха след стрелба към коша и прозвучи съдийска свирка или сигналът за край на игралното време или за 24 секунди.

  • Топката е във въздуха след изпълнение на наказателен удар, когато прозвучи съдийска свирка за какво да е нарушаване на правилата, освен ако то е извършено от изпълнителя на наказателния удар.

  • Противник извърши нарушение, докато топката е все още във владение на играч, който в момента е в положение на стрелба в коша и завършва стрелбата си с едно непрекъснато движение, започнало преди отсъждането на нарушението.

Член 20. Местоположение на състезател и съдия
20.1. Местоположението на състезателя се определя от това, къде той допира пода.

Когато е във въздуха след скок, той запазва същия статут, който е имал при последния му допир с пода по отношение на граничните линии, средната линия, линията на зоната на 3-те точки, линията на наказателни удари или линиите, ограничаващи полетата за наказателни удари.



    1. Местоположението на съдията се определя по същия начин, както това на състезателя. Когато топката докосне съдията, това е равносилно на докосване на пода, където той се е намирал.

Член 21 - Спорна топка
21.1. Дефиниции

21.1.1. “Спорна топка” е игрово положение, което прави топката “жива”, след като съдията я подхвърли в централния кръг между двама противникови състезатели в началото на всяко полувреме или продължение.

21.1.2. "Задържана топка" е игрово положение, когато двама или повече състезатели от двата отбора са поставили здраво ръката или ръцете си върху топката така, че никой от тях не може да я овладее без да употреби непозволена грубост.

21.2. Процедура за изпълнението на “спорна топка”

21.2.1. Двамата скачащи състезатели застават с двата си крака вътре в половината от кръга, която е по-близо до техния кош, като единият им крак е стъпил близо до средната линия на кръга.

21.2.2. Тогава съдията подхвърля топката нагоре (вертикално) между скачащите състезатели на височина, по-голяма от тази, до която кой да е от двамата може да достигне, скачайки.

21.2.3. Топката трябва да бъде отплесната с ръка или ръце от един или двамата скачащи състезатели след като е достигнала най-високата си точка.

21.2.4. Никой от скачащите състезатели не може да напусне мястото си, докато топката не е правилно отплесната.

21.2.5. Никой от скачащите състезатели не може да хване топката или да я отплесне повече от 2 пъти, преди тя да е докоснала някой от нескачащите състезатели, пода, коша или таблото.

21.2.6. Никой от нескачащите състезатели не може да изнася част от тялото си върху или над граничната линия на кръга (въздушния цилиндър), преди топката да бъде отплесната.

21.2.7. Ако топката не бъде отплесната от единия или от двамата скачащи състезатели или ако тя докосне пода преди да бъде отплесната от поне един от двамата скачащи състезатели, съдията подновява изпълнението на спорната топка.

21.2.8. Съиграчи не могат да заемат съседни места около кръга, ако някой противников състезател пожелае да заеме тези места.

21.2.9. Неспазването на някое от изискванията в чл.21.2.1., 21.2.3., 21.2.4, 21.2.5 и 21.2.6. се счита за грешка.

21.3. Игрови положения на "спорна топка":

Налице е игрово положение на "спорна топка" когато:



  • Е отсъдена "задържана топка"

  • Топката е излязла извън игрището и :

- последни са я докоснали едновременно двама противникови състезатели

- съдиите не са сигурни кой състезател я е докоснал последен или пък съдиите са на противни мнения



  • Налице е нарушение на правилата от двама противникови състезатели по време на изпълнение на последен наказателен удар

  • “Жива” топка заседне между таблото и подпорките на обръча

  • Топката стане "мъртва", когато никой отбор не притежава топката, нито пък тя му е била присъдена

  • При "специални положения", когато след взаимно унищожаване на еднакви наказания за нарушения, отсъдени срещу двата отбора, се окаже, че не са останали други наказания за администриране и никой от двата отбора не е бил в притежание на топката или не му е присъдено притежание на топката при извършването на първата грешка или нарушение

21.4. Алтернативно притежание на топката.

Правило и процедура



21.4.1.”Алтернативното притежание на топката” е метод, с който топката става "жива" чрез вкарването й в игра извън игрището, вместо чрез изпълнение на “спорна топка”.

21.4.2. При всички ситуации на "спорна топка" по време на срещата, освен тези в началото на всяко полувреме и на всяко продължение, отборите ще получават алтернативно топката за вкарването й в игра извън игрището, от място, най-близо до точката, където е отсъдена спорна топка.

21.4.3. Отборът, който не овладее топката след изпълнение на началната “спорна топка” на всяко полувреме или продължение, автоматично получава право на притежание на топката за вкарването й в игра отвън при първата следваща ситуация на "спорна топка".

21.4.4. Процедурата за”алтернативно притежание на топката” започва, когато съдията връчи топката на играча, който ще я вкара в игра и завършва, когато подадената топка докосне или е законно докосната от кой да е състезател в игрището или когато отборът наруши някое от изискванията за вкарване на топката в игра.

21.4.5. Отборът, който получава “алтернативно притежание на топката” за вкарване в игра отвън, се определя чрез указателна стрелка, която сочи към противниковия кош на отбора. Посоката на стрелката се сменя незабавно, когато завърши процедурата за вкарване на топката в игра.

21.4.6. Правото на един отбор за вкарване на топката в игра по алтернативната процедура се счита за изгубено, ако отборът наруши някое от изискванията за вкарване на топката в игра. Ако е отсъдено нарушение на някой от отборите по време на вкарването на топката в игра по алтернативния метод, то отборът, който вкарва топката в игра, не губи това право, като посоката на индикационната стрелка не се променя.

Член 22. Как се играе с топката

22.1. При баскетбола с топката се играе само с ръка или ръце.

22.2. Счита се за грешка, да се тича с топката, тя да се рита, или спира преднамерено с коя да е част от крака, или да се удря с юмрук.

22.3. Случайно съприкосновение или докосване на топката с крак или със стъпалото не се счита за грешка.

Член 23. Владение на топката

23.1. Състезател е във владение на топката, когато държи или дриблира с “жива” топка, или когато “жива” топка е на негово разположение.

23.2. Отбор е във владение на топката, когато състезател от този отбор владее жива топка, или топката се подава между съиграчи от същия отбор.

    1. Владението на топката продължава, докато противников състезател я овладее, топката стане “мъртва”, или когато при стрелба в коша или при изпълнение на наказателен удар, топката напусне ръката или ръцете на стрелящия състезател.

Член 24. Състезател в положение на стрелба
24.1. Действието стрелба в коша започва, когато състезателят започне движението, което обикновено предшеста хвърлянето на топката и когато по преценка на съдиите е започнал опит за отбелязване на кош чрез хвърляне, забиване или отплесване (добавка) на топката към противниковия кош. Опитът за стрелба продължава до момента, когато топката напусне ръката или ръцете на стрелящия състезател.

При това ръката или ръцете на стрелящия състезател може да са задържани от противник така, че той да не може да отбележи кош, макар да е считан от съдиите в положение на стрелба. В този случай не е необходимо топката да е напуснала ръката или ръцете на стрелящия състезател, за да се счита, че е в положение на стрелба.



Няма връзка между броя на направените позволени крачки и състоянието на стрелба в коша.

24.2. В случая, когато стрелящият състезател се намира във въздуха, положението на стрелба продължава, докато действието е завършено (топката е напуснала ръката или ръцете на стрелящия състезател и двата му крака са приземени).

Владението на топката от отбора обаче продължава само до напускането на топката на ръката или ръцете на стрелящия състезател.

24.3. За да се счита, че едно нарушение е извършено срещу състезател в положение на стрелба, това трябва да е станало след като състезателят, по преценката на съдията, е започнал продължителното движение на ръката или ръцете или тялото си в опит за стрелба.

Продължителното движение:



  • Започва, след като топката се задържи в ръката или ръцете на състезателя и той е започнал движението за стрелба (обикновено отдолу-нагоре).

  • Може да включи движение на ръката (ръцете) и/или на тялото, използвани от състезателя при опита за стрелба.

  • То се счита за завършено, когато се започне съвършено ново движение.

Ако критериите, изложени по-горе, за продължителното движение са спазени, се счита, че състезателят е в положение на стрелба.

Член 25. Постигане на кош и неговата стойност
25.1. Дефиниция

25.1.1. Кош е постигнат, когато “жива” топка влезе в обръча отгоре-надолу и се задържи в мрежичката или премине през нея.

25.1.2. Счита се, че топката е “в коша”, когато и най-малка част от нея е вътре в обръча и под горното му ниво.

25.2. Правило

25.2.1. Кош от игра се зачита в полза на отбора, нападащ коша, към който е изстреляна топката, както следва:

  • Кош, постигнат от наказателен удар, се брои за една (1) точка.

  • Кош, от игра постигнат от зоната на 2-те точки, се брои за две (2) точки.

  • Кош от игра, постигнат от зоната на 3-те точки, се брои за три (3) точки.

25.2.2. Ако състезател отбележи случайно кош от игра в собствения си кош, точките се вписват като отбелязани от капитана на противниковия отбор.

25.2.3. Ако състезател умишлено отбележи кош от игра в собствения си кош, се счита, че е налице грешка и kошът не се зачита.

      1. Ако състезател причини топката да премине през коша отдолу-нагоре, то това се счита за грешка.

Член 26. Вкарване на топката в игра отвън

26.1. Основни принципи

26.1.1. Винаги, когато топката влезе в коша, но отбелязаният кош или наказателен удар не се зачитат, топката се вкарва в игра отвън, от мислено продължената линия за наказателни удари.

26.1.2. След наказателен удар или удари за техническо, неспортсменско или дисквалифициращо нарушение, топката се вкарва в игра отвън от средната точка на страничната линия срещу секретарската маса, независи-мо от това дали последният или единствен наказателен удар е бил сполучлив или не.

Състезателят, който ще вкара топката отвън, трябва да застане така, че да е с един крак от двете страни на продължението на средната линия и той може да подаде топката на състезател във всяка точка от игралното поле.



26.1.3. След лично нарушение, извършено от състезател от отбора, който е във владение на топката, или комуто е присъдено владението на топката, вкарването на топката в игра отвън от противниковия отбор става от точка, най-близко до мястото на нарушението.

26.1.4. Съдията може да подхвърли, а не да връчи топката на състезателя, който ще я вкара в игра при положение, че:

  • Се намира на не повече от 3 или 4 метра от състезателя, който ще вкара топката в игра отвън

  • Състезателят, вкарващ топката в игра отвън, се намира точно на мястото, указано му от съдията

  • Отборът, който получава топката, не получава никакво предимство от това, че съдията подхвърля, а не връчва топката.

26.2. След сполучлив кош от игра или след сполучлив последен наказателен удар:

26.2.1. Всеки противников състезател на отбора, отбелязал коша, може да вкара топката в игра от крайната линия, където е отбелязан кошът. Това е в сила и когато съдията връчи топката на състезател, или я постави на него-во разположение, след едноминутно прекъсване, или след всякакво прекъсване на играта след отбелязването на кош.

26.2.2. Състезателят, който вкарва топката в игра, може да се придвижва странично и/или назад и топката може да бъде подавана между съиграчи на или извън крайната линия, но времето за вкарване на топката в игра от пет (5) секунди започва да тече от момента, когато топката е на разположение на първия състезател извън игрището.

26.2.3. Противници на състезателя, който ще вкара топката в игра, нямат право да я докосват след преминаването й през обръча.

Може да се направи изключение за случайно и инстинктивно докосване на топката, но ако след първоначално предупреждение, състезател забавя вкарването в игра чрез разкарване на топката, отсъжда му се техническо нарушение.



26.3. След нарушаване на правилата или след всякакво прекъсване на играта:

26.3.1. Състезателят, вкарващ топката в игра, застава отвън, там където му е оказано от съдията, или там където играта е била прекъсната, с изключение директно зад таблото.

26.3.2. Съдията трябва да връчи, подхвърли или предостави топката на разположение на състезателя, който ще я вкара в игра.

26.4. Правило

26.4.1. Състезателят, вкарващ топката в игра, не трябва:

  • Да пристъпва в игрището преди или в момента, когато топката напуска ръцете му.

  • Да употреби повече от пет (5) секунди за да се освободи от топката.

  • Да подаде топката така, че тя да излезе извън игрището, преди да е докоснала състезател вътре в игрището.

  • Да подаде топката така, че тя да влезе директно в коша

  • Да се отдалечи, или да се придвижва в една посока на повече от 1 метър от мястото, което му е било указано от съдията.

На състезателя се разрешава обаче, да отстъпва назад перпендикулярно на линията, колкото наличните условия му позволяват това.

26.4.2. Не е разрешено на никой от останалите състезатели:

  • Да изнася част от тялото си над граничната линия, преди подадената топка да е пресекла тази линия.

  • Да бъде на по-малко от един (1) метър от състезателя, вкарващ топката в игра, когато размера на обкръжаващата игрището ивица, свободна от препятствия, е по-малък от два (2) метра

Нарушаването на изискванията на Чл. 26.4. се счита за грешка.

26.5. Санкция

Топката се връчва на противников състезател, за да я вкара в игра от същото място.



Член 27. Едноминутно прекъсване

27.1. Дефиниция

Едноминутно прекъсване е спиране на играта, поискано от треньора или помощник-треньора на отбора.

27.2. Правило

27.2.1. Едноминутното прекъсване трае една (1) минута.

27.2.2. Налице е възможност за едноминутно прекъсване, когато:

  • Топката стане “мъртва” и времето за игра е спряно и след като съдията, сигнализиращ отсъдено нарушение или грешка, е приключил връзката си със секретарската маса

  • Отбелязан е кош от игра срещу отбора, поискал едноминутно прекъсване, преди или след отбелязването на коша.

27.2.3. Възможността за едноминутно прекъсване завършва, когато:

  • Съдията влезе в наказателното поле с или без топката в ръце, за да проведе изпълнението на наказателен удар

  • Когато топката е на разположение на състезателя, който ще я вкара в игра отвън

27.2.4. На всеки отбор се разрешава да ползва по две (2) едноминутни прекъсвания за първото полувреме (първи и втори периоди), три (3) едноминутни прекъсвания за второто полувреме (трети и четвърти периоди) и по едно (1) едноминутно прекъсване за всяко продължение.

27.2.5. Едноминутно прекъсване се записва за треньора на отбора, който пръв го е поискал, освен ако едноминутно прекъсване се разреши след отбелязан кош от противник и то без да е отсъдено нарушение.

27.2.6. Искането за едноминутно прекъсване може да бъде оттеглено, само преди секретарят да е обявил на съдиите, че е било направено такова искане.

27.2.7. По време на едноминутното прекъсване се разрешава на състезателите да напускат игрището и да сядат на скамейката на отбора, а на персоналът на отборната скамейка да влезе в игрището, но в близост до нея.

27.3. Процедура

27.3.1. Треньорът или помощник-треньорът има право да поиска едноминутно прекъсване. За тази цел той трябва да отиде лично при секретаря и искайки ясно “едноминутно прекъсване” да извърши общоприетия конвенционален жест с ръцете си.

27.3.2. Веднага щом възникне възможност за едноминутно прекъсване, секретарят уведомява чрез сигналa си съдиите, че е поискано едноминутно прекъсване.

Ако срещу отбора, поискал едноминутно прекъсване, е отбелязан кош, времеизмервачът веднага спира времето за игра и прозвучава сигнал.



27.3.3. Едноминутното прекъсване започва, когато съдията даде сигнал със свирката си, изпълнявайки възприетия жест.

27.3.4. Едноминутното прекъсване завършва, когато съдията изсвири със свирката си и даде знак на отборите да се върнат обратно на игрището.

27.4. Ограничения

27.4.1. Не се разрешава едноминутно прекъсване по време и след изпълнението на наказателен удар или удари като резултат на единично нарушение и това ограничение трае, докато топката отново стане “мъртва”, след като часовникът за игра е пуснат след изпълнението на наказателния удар или удари.

Изключения:



  • Отсъдено е нарушение между изпълнението на наказателни удари. При този случай се довършва изпълнението на наказателните удари и едноминутното прекъсване се ползва преди изпълнението на санкцията за новото нарушение.

  • Отсъдено е нарушение преди топката да стане “жива” след последния или единствен наказателен удар. В този случай едноминутното прекъсване се ползва преди изпълнението на санкцията за новото нарушение.

  • Отсъдена е грешка, преди топката да стане “жива” след изпълнението на последен или единствен наказателен удар, санкцията за която е спорна топка или вкарване на топката в игра отвън.

В случай на последователни серии от наказателни удари, като резултат на повече от една санкция за извършени нарушения, всяка серия се разглежда независимо относно възможностите за разрешение за едноминутно прекъсване.

27.4.2. Не се разрешава едноминутно прекъсване на отбора, отбелязъл кош в последните две (2) минути на четвъртия период или всяко продължение, ако и часовникът за игра да е спрян.

      1. Неизползваните едноминутни прекъсвания не могат да бъдат прехвърляни за следващото полувреме или продължение.

Каталог: person
person -> Sleepers ## Режисьор : Бари Левинсън
person -> Молхов Хаим Меворах
person -> Красимир Стоянов, главен секретар на Президента на Републиката
person -> Касета 1, Страна А
person -> Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри
person -> Ритуал, протомит, език, религия – стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание1
person -> Използване на Енерго-спестяващи механизми в роботиката
person -> Луна Давидова
person -> Компютърната лексика актуални процеси и тенденции


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница