Българска одисея до пристигането ми в Одеса за България имам съвсем бегли „ученически”

Към този тъжен списък добавям и починалата Лили през 2009 г., която е по-малката сестра на Михаела. Илия, който е съпруг на Лили почина няколко години преди нея. На Михаела двете любими лели Евдокия и Гроздена също са починали . Почина и Георги синът на Гроздена. Илия братовчетът на Михаела от Горни Лом почина изненадващо в разцвета на своя живот на 50 годишна възраст през 2013 г. През същата година почина и Иван от село Търговище, който е тъста на брата на Михаела.

Най-големи проблеми изживяваме с родителите на Михаела. Мама Руса се отказва от лекуване във Варна и заявява, че ще се лекува в Горни Лом. Доста време тя се лекува под наблюдението на селската лекарка. Естествено татко Цанко й помага във всичко, но и той не е съвсем добре със здравето. Влошаването на неговото здраве започва след падането му от стълба, по която се катери на плевнята за сено.

Получи се така, че тяхната дъщеря Лили и синът им Иво отказват да се занимават с проблемите на болните си родители. Те даже престават да ги посещават. Ето така всички грижи и проблеми на родителите поемаме ние от Варна. Това продължава с години. Най-важните ни грижи са в подготвяне на дърва за отопление, в поддръжка на къщата и спомагателните помещения и постройки, в набавяне на дефицитни лекарства, в грижите за тяхното облекло, в обзавеждане на стаите и т. н.

Родителите отклоняват нашите настоявания да се преселят при нас във Варна. Те са свикнали с определен начин на живот и не желаят да го променят. Те даже отглеждат някои животни и птици. Един ден мама Руса получава инсулт. Лявата част на тялото се обездвижва. Селската лекарка настоява за спазване на пълен покой, което още повече усложнява нейното раздвижване. Моите и на Михаела опити да я релаксираме не се увенчават с успех.

Залежаването й продължава с години. Основен нейн гледач и помощник през тези години е татко Цанко. Нашата помощ в случая върви след неговата. Стараем се при всяка възможност да сме в Горни Лом. Оля и Марио също така активно се включват в тези събития.

При едно от техните посещения децата успяват да преоборудват килера в баня. В случая основен проектант и изпълнител е Марио. Естествено, разходите за бойлер и друго оборудване поемаме ние. Разходите са значителни и предвид честите наши и на децата пътувания от Варна до Горни Лом и обратно. Основна заслуга за покриване на разходите са на Михаела, която чрез напрегната си преподавателска дейност в колежа успява да набавя необходимите парични средства.

През 2000 г. майка Руса почина на 77 годишна възраст. Татко Цанко пак отказва да дойде при нас във Варна. След няколко години и той получава здравословни усложнения. Това наложи да му наемаме гледач и да го включим в ежедневен хранителен патронаж по линията на социално подпомагане. През 2004 г. той почина на 79 годишна възраст. Последният месец от своя живот той провежда с нас. Въпреки нежеланието на татко Цанко да го лекуват в болница селската лекарка го закарва с линейка в районната болница в град Белоградчик.

В дните на неговото лекуване в град Белоградчик организирваме с Михаела денонощно наше пребиваване с него. Лично аз тогава съм денонощно при него. През деня Михаела ме сменя за да мога да поспя няколко часа на резервното легло в болничната палата. Михаела всяка сутрин идва с нашата лека кола от Горни Лом, а вечерта заминава за нощуване в Горни Лом. Това са най-напрегнатите за нея дни като шофьор на лека кола.

Моите и на Марио шофьорски умения също така през тези години са на изпитание. Особено са трудни и опасни пътуванията с лека кола от Варна до Горни Лом и обратно в зимно време. През тези периоди имаме няколко критични случки. Един път поради спукани гуми едва не загиваме на пътя в студа и снеговете. При втория случай, когато Михаела и Марио пътуват сами през зимата от Варна за Горни Лом, колата им се върти като пумпал на заледения път. Причината за това са основно неподходящите за пътуване гуми. В тези кризисни за нас години се задоволяваме с некачествени гуми втора употреба. Основната причина за това е не само безпаричието, но и трудността да се намерят качествени гуми.

През 2004 г. татко Цанко умира в Белоградчишката болница буквално в нашите ръце. Съжаляваме за суетата, която му създава селската лекарка пращайки го в град Белоградчик! Тя е знаела, че той е безнадежден, но го праща в болницата заради своята презастраховка. Трогнат от нашите грижи татко Цанко приживе завещава цялата къща на Марио и Оля. След неговата кончина успяваме официално да оформим нотариален акт за къщата на техните имена.

Нашите пътувания сега в Горни Лом са много редки, но през юли или август всяка година Михаела и аз сме там. Горни Лом по това време за нас е планинска почивна станция, вила, къща и всичко на куп. Във Варна се връщаме с планински ароматен мед, сладка от малини и къпини и с какви ли не планински билки.

Марио и неговата сестра Венета продават родителската къща в град Айтос и разделят парите получени за нея поравно. Марио и Оля си купуват вилно място със запазена все още вилна постройка. Тяхната вила е на около 400 метра от нашата. Парите за нейното закупуване са от дела на Марио от продадената родителска къща в град Айтос и още толкова, които ние отделяме от нашите спестявания.

От 5 януари 2007 г. съм пенсионер, поради навършване на 63 годишна възраст и 40 годишен трудов стаж. Почти веднага след пенсионирането се отдавам на моето хоби, което е анализаторска и писателска дейност. Това става възможно основно поради подкрепата, която получавам от моята съпруга. Благодаря и на другите мой вдъхновители, първи читатели и критици в лицето на нашия внук, зет и дъщеря. Първият ми сборник с есета и разкази е в Интернет на сайта http:/www.hobiban.free.bg.

Така и не успявам да реализирам познанията си в предприимачеството и бизнеса получени през времето на моето обучение на Борсата на труда. Около 10 години поддържам регистрираната фирма със статут „Едноличен търговец” с многостранен спектър на действия. През този период всяка година попълвам декларации отчитащи нулева дейност на фирмата. Поради нереализираната с години дейност официално закривам фирмата по съответния законен ред. Причините за неизявения ми предприемачески потенциал са психологическата ми неподготвеност за този род дейност и някои морални задръжки.

Завършвам с убеждението, че човешката еманципация е необратима и постъпателна. Тя се развива основно по еволюционни закономерности. Независимо от това, ако някой я спъва по един или друг начин, то тя прибягва и до социални експлозии. Това не трябва да забравят сегашните елити и човешки „вождове” и да търсят своевременни „реформаторски” решения.

Описаните кръстопътища и преживените събития са опит за написване на дуален семеен и исторически роман. В процеса на написването изразявам своите отношения и мнения към обществените събития, така както ги възприемам и разбирам. Те могат да се окажат полезни за хора, които като мен се опитват да разберат ставащото в света. Между другото, светът е голям и суров, но човещината винаги е всесилна. Особено актуални за напредъка на хората са усилията за усъвършенстване, солидарност, взаимопомощ, милосърдие, търпимост, уважение, за по-малко завист, злоба и всякакви комплекси.

Юрий Петрович Банько

02.01.2014 г.

Вила „Боровец”