че богатството и щастието не са около нас, а те са във всеки от нас

За разлика от трудното начало на моята аспирантура при Михаела всичко започва добре и навреме. До голяма степен това се дължи на колектива на катедра „Икономика на транспорта” и на професор Стефан Цанков, който е завеждащ катедрата и научен ръководител на Михаела. Този професор произлиза от интелектуалния столичен елит споделящ социалистическите идеи на Димитър Благоев. След 9-ти септември 1944 година е признат за активен борец против фашизма и капитализма. По това време той е на възраст малко над 60 години. Водещ специалист е по проблемите на транспорта не само в България, но и в чужбина. Дългогодишен ръководител е на катедра „Икономика на транспорта” в икономическия институт „Карл Маркс” (сега УНСС), а също така и заместник ректор на този институт. Автор е на многобройни научни публикации у нас и в чужбина. Свободно владее говоримо и писмено над шест европейски езици, повечето от които са водещи. Често е търсен за експерт и съветник по проблемите на транспорта в регионален и национален мащаб. Стефан Цанков е убеден противник на всякакъв застой и самодоволство в утвърждаването на социалистическите обществени отношения. В този смисъл сме идейни съмишленици в разбирането що е реформаторски конкурентноспособен социализъм. Това предполага възприемане на постановките на „класиците” на социализма само като ориентири, но и не като догми.

Подобни са схващанията на основоположника на социализма в България Димитър Благоев, който е български политик и философ, наричан от неговите последователи Дядото. Димитър Благоев е основател на организирано социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. В статиите си изповядва марксистките идеи. Предлага идеята за организиране на рзботническа класа и за придаване на политически характер на нейните борби. Има водеща роля за организиране на сътрудничество между балканските социалдемократически партии и развива идеята за Балканска федеративна република. Димитър Благоев не приема някои постулати на ленинизма и остава на изконно марксистки позиции. Той смята, че революцията ще победи първо в развитите капиталистически държави. Не споделя схващането за работническо- селския съюз в името на революцията.

Михаела успява под ръководството на професор Стефан Цанков успешно да осъществи изследователска и научна дейност по проблемите на българския морски транспорт. Естествено преодолява редица трудности и особено от информационен характер. Независимо от това успява да математизира и оптимизира огромен масив от съществуващи и вероятностни варианти за управление на БМФ (Български морски флот) и БРП (Българско речно плаване) и тяхното взаимодействие с български и чуждестранни пристанища. През 1975 година успешно защитава пред специализирания научен съвет кандидатска (докторска сега) дисертация на тема: „Основни проблеми за усъвършенстване на системата за управление на българския морски транспорт”. След защитата тя получи диплома от ВАК (Висша атестационна комисия) за присъдена научна степен „кандидат на икономическите науки”, което след настъпилите изменения е приравнено на „доктор”.

В началото на 1974 година в град Лом се организира научно- практическа конференция по проблемите на водния, железопътния и автомобилния транспорт под председателството на професор Стефан Цанков. Заедно с Михаела сме активни участници в тази конференция със съответни научно- практически доклади. По време на една от почивките се срещаме с професор Стефан Цанков и обсъждаме изнесените доклади. Професорът ме запитва за моето следване в Одеса. Споделям патилата си при пътуването до Одеса, а също така и принципното разминаване с професор Смирнова в прилагането на предложения от мен икономико- математически модел за усъвършенстване на работата в българските морски и дунавски пристанища. Споделям и за опита на професорката да ме въвлече в непонятна схема, която няма нищо общо с моите задължения като задочен аспирант.

Реакцията на професор Стефан Цанков на моята „изповед” за пътуването и за срещите с професор Смирнова ме изуми. Неговите думи буквално са:

- Така не може. Нямаш свобода на действията. Трябват ти реални условия за изява. Ще се опитам да те взема като задочен аспирант в нашата катедра.

Следват компетентни съвети за механизма по прехвърлянето на моята аспирантура от Одеса в София. Благодаря на професора за разбирането и за конкретните съвети за излизане на аспирантурата от омагьосания кръг. Изричам това с благодарност и даже с леко навлажнени очи. Такава емоционалност не е в характера ми, но реагирам на неговите думи по такъв начин.

Професор Цанков ме посъветва да започна с подаване на писмена молба до Министерството на образованието и науката, в която да обоснова причините за исканото от мен прехвърляне на аспирантурата от Одеса в София. В депозираната молба до министерството наблягам основно на отдалечеността на Лом от Одеса и на производствената ми заетост, която не ми позволява да продължа аспирантура в Одеса. Накрая моля да се прехвърли аспирантурата ми в София в Икономическия институт „Карл Маркс” (УНСС сега) на катедра „Икономика на транспорта”.

Процедурата по моята молба за прехвърляне на аспирантурата ми от Одеса в София продължава повече от една година. В края на 1975 година съм вече утвърден за задочен аспирант в катедра „Икономика на транспорта” с научен ръководител професор Стефан Цанков. Ето така той се оказа наш семеен научен ръководител, тъй като след приключване на научното ръководство на Михаела поема да ръководи моята асспирантура.

Разбира се, задочната аспирантура не е лесно занимание. Това е дълъг и напрегнат маратон, изискващ полагане на задължителните изпити от кандидатския минимум по специалността и по английски език, а най- важното написване на дисертационен труд. В дисертацията се налага разработване на подробен анализ за дейността на българските пристанища през последните години, прецизиране на икономико- математическия модел за оптимизиране на тази дейност, разработване на прогноза за товаропотоците през пристанищата и на варианти за тяхното оптимистично и песимистично развитие, подготовка на необходимите изходни данни в съответствие с икономико- математическия модел, анализ на получените резултати и на икономическата ефективност, обосновка на изводи и предложения. Съгласно действащия тогава закон за научните степени и звания е необходимо да има научни публикации по разглежданите в дисертацията проблеми, рецензии от водещи специалисти от производствената и научната област, защита на дисертацията пред научен специализиран съвет, утвърждаване на защитата от ВАК (Висша атестационна комисия), и накрая издаване на диплома за кандидат на икономическите науки, което е приравнено на доктор съгласно сегашния закон за научните степени и звания. Минавам през всички тези „бариери” и процедури и получавам диплома от ВАК от 24.12.1981 година.

Периодът от 1971 до 1979 година за нашето семейство е особен. Тази особеност е многостранна, наситена с много работа, проблеми, събития, удовлетворение. Ако трябва да характеризирам този период с три думи, то те са стабилност, сигурност, спокойствие. И двамата сме на отговорна и интересна работа. Аз съм началник отдел „Координационен” и съм в центъра на пристанищната дейност. Михаела е заместник директор по икономическите въпроси и е заета с управлението на финансовата страна на тази пристанищна дейност. Дъщеря ни Олга през този период е още малка, а следователно и нейните проблеми са малки.

В началото на този период е създадена от ДСО „Воден транспорт” със седалище в град Варна. нова структура в българските морски и дунавски пристанища Именно във връзка с тези нови структури са и нашите назначения. Ръководният екип на Пристанищен комплекс Лом през този период е подбран удачно и е сплотен относително под ръководството на директора Ивайло Нестеров. Негови заместници са: по икономическите въпроси Михаела, по експлоатацията Венелин Райков и по техническите въпроси Борис Иванов. Началници на отделите са: моя милост на отдел „Координационен”, Младен Ладовински на отдел „Оперативно диспечиране и портови флот”, Асен Башлийски на отдел „Механизация”, Йордан Гергов на отдел „Ремонт и поддържане”, Филарет Манев на отдел „Складово- експедиционен”, Станчо Стаматов на отдел „Счетоводен”, Божин Николов на отдел „Планов”, Генади Здравков на отдел „Труд и работна заплата”.

Всеки от този ръководен състав е като дялан камък настанен на своето място. Способността и уменията на някои от тях са уникални. Така Генади Здравков е ненадминат специалист в системата на водния транспорт по обосновка на нормативи за работа и заплащане на труда на докерите и механизаторите, Асен Башлийски е перфектен диагностик на състоянието на всяко електрическо съоръжение и моторно превозно средство, Станчо Стаматов е безпогрешен счетоводител. Божин Николов е авторитетен плановик и т.н.

Към края на този период настъпват доста изменения в персоналния състав на екипа. Краят на този период е и върхът на постиженията и успехите на колектива на Пристанищен комплекс Лом. Този успешен край е и начало на упадъка на неговия престиж и значение в системата на водния транспорт. Това става сравнително постепенно, но последователно. Тази неблагоприятна тенденция е свързана с принудителното отстраняване на Ивайло Нестеров от директорския пост по изложените причини.

Свръхнатовареността на Пристанищен комплекс Лом за обработка на суровините за металургичния комбинат „Кремиковци” и на неговата продукция за износ носят огромни приходи. Основната част от тях се отчислява за ДСО „Воден транспорт”, но „нещичко” остава и за колектива на пристанищния комплекс. От това „нещичко” се построява и жилищен блок на пристанището, който отдавна чака и нашето семейство. Натискът върху Ивайло Нестеров за настаняване в блока е огромно. Затова той решава да създаде специална комисия, която да приема молбите на желаещите за настаняване и да излезе с предложение. За председател на тази комисия е определена Михаела като по този начин създалото се напрежение се прехвърля върху нея. Това се случва непосредствено след нейното назначаване за заместник директор по икономическите въпроси през 1971 година. Определянето на Михаела за председател на комисията по разпределяне и настаняване във ведомствения жилищен блок съвсем не е случайно, тъй като с нашата всеотдайна и принципна работа имаме голям авторитет и доверие сред колектива на пристанището.

Михаела приема това допълнително предизвикателство доста смело и спокойно. Тя разработва справедлива система за оценка на нуждаещите се и я съгласува с директора, партийния секретар и председателя на профкомитета. Накрая запознава членовете на комисията със системата за оценка на кандидатите, в която основният момент е откритост, прозрачност и стриктно водене на документацията.

В прецизирането на системата за справедлива оценка на нуждаещите за настаняване в жилищния блок на пристанището вземам определено участие и аз. Това става непринудено и естествено, тъй като при нас действа негласен закон за възлови и важни неща и проблеми взаимно да си споделяме и да се подкрепяме. Не мога да определя в какво се изразява моето участие в разработването на системата за настаняване в жилищния блок, но определено нещичко предлагам и аз. От друга страна мненията и помощта на Михаела за някои важни проблеми, които решавам аз, са много важни за мен. Особено се нуждая от нейната помощ за правилно правописно оформяне на някои важни докладни записки или изложения във водената от мен служебна документация. Трябва откровено да призная, че българският език при неговата устна и писмена употреба не е чак толкова лесен. Ето защо в това отношение Михаела ми е първа съветничка и негласна преподавателка по български език. Нейните отлични познания по правилен правопис на български език са усвоени още при успешното й обучение в гимназията в град Видин.

Даже и след моето пенсиониране, когато се отдавам на своето хоби за литературно творчество, често я питам дали вярно е конструирано едно или друго изречение. В този смисъл Михаела е моята първа читателка, критичка, коректорка и дори машинописка, тъй като пише по- бързо на компютъра от мен. Въпреки известни затруднения по- лесно ми е да упражнявам хобито си на български, а не на руски език. В едно от моите есета обяснявам това явление като природосъобразен енергиен феномен определящ, мисленето и поведението на хората. В заключение на тези откровения дължа да поясня, че изразяваните в моите писания мнения, схващания и съждения от светски или религиозен характер не винаги се споделят от Михаела или моите близки. Ето защо цялата отговорност за написаното от мен нося само аз и единствено аз.

Резултатите от работата на комисията по настаняване на нуждаещите се в пристанищния жилищен блок под председателството на Михаела се оказват безпогрешни и безспорни. Доказателство за това твърдение е, че няма нито една писмена или устна жалба от настанените семейства или от кандидатите с неудовлетворени молби. Тази прецизност на Михаела при настаняването на нуждаещите се в този жилищен блок спомага за нейния огромен авторитет, за който се гордея и аз.

Нашето семейство като чакащо най- дълго и най- изпатило при живеене в неподходящи условия заслужено получава апартамент на третия етаж във вход А с изглед към река Дунав. Третият етаж е първият жилищен етаж, тъй като на първите два етажа с два входа от южната страна на блока е разположена пристанищната детска градина. Това е първата в града ведомствена детска градина, с което колективът на пристанището заслужено се гордее. Суетата и радостта ни при преместване и настаняване в новия апартамент е огромна. Успяваме да купим и някои нови мебели. Апартаментът ни е с площ около 70 квадратни метра и се състои от просторен хол, спалня, кухня и два балкона съответно от северната и южната страна. Влизането във всяка стая и в банята с тоалетна е самостоятелно от Г-образен коридор. Под първия етаж на блока са разположени мазетата. Нашето мазе е сравнително широко, просторно и сухо с размери около три на четири метра.

Удовлетворението от новоселието е двойно по- голямо, тъй като дъщеричката ни Оля е приета в детската градина на пристанището. Това става много трудно с известни застраховки от страна на ръководството на детската градина, тъй като Оля тогава е все още малка. Тя няма навършени четири години, а едно от изискванията е детето да не е по- малко от тази възраст. Успяваме да убедим съмняващите се. Оля се справя с предизвикателствата и става примерна ученичка. Отначало трудно влиза в режима на детската градина. Всяка сутрин плаче, а после за да е по- смела и по- спокойна започна да носи със себе си малко пластмасово пате, което е нейната любима играчка. Режимът в детската градина изисква ставане рано, хранене и спане на обяд. Най- радостна е всяка вечер, когато някой от нас я прибира в къщи. Първата трудност за Оля е храненето в детската градина. Тогава порционът на всяко дете е доста солиден и многообразен, а тя от малка свиква с еднообразна храна. Предпочита основно мляко, сирене, боб и по- малко месо или риба. С такава храна свиква преди всичко в Горни Лом. Разбира се, постепенно свиква и с новия режим на хранене.

Втората трудност за Оля е необходимостта задължително да спи след обяда в детската градина. Тя е много енергично дете и интуитивно се бунтува на подобно обездвижване. Постепенно се научава във времето за спане да е будна и да лежи кротко.

Още от малка Оля обича да играе на учителка като нейните играчки са ученици. Тя строява в стройна редичка кукли, патета, зайчета и започва учителска „дейност”. Всяка играчка има име като за „отговора” си получава съответна бележка за успеваемост.

Оля е най- малка на възраст в групата, но обича да е свободна и независима от другите деца. Едно момченце Иксан, което е турче по националност и по- голямо с една година от нея, се опитва да я сплаши и да я накара да го слуша. Тя му се противопоставя като накрая се сбиват доста жестоко за тяхната възраст. След този случай Оля става още по- независима и по- авторитетна в групата.

Когато не е в детската градина, Оля обича да играе в двора на блока, който е и двор на детската градина. И в игрите тя се старае да впечатли и да надмине другите деца. Един път играейки с децата в пясъчника прави някакви сложни скокове със завъртане, с което впечатлява децата. Накрая на тази игра се спъва и наранява жестоко челото си. Следва лекарска намеса и шевове на разцепената кожа на главата. Тези случки дават представа за характера на Оля в нейната ранна детска възраст.

При всяка възможност правим семейни разходки в крайдунавския парк и покрай брега на река Дунав. Помня моите заедно с Оля бързи почти като крос разходки покрай Дунава. Това считаме за необходимо с цел укрепване на здравето на малката Оля.

По това време убеждавам Михаела да купим на Оля пиано за да развива музикалните си способности, което е реален начин за разширяване на детското възпитание. Успяваме да я запишем в градската детска музикална школа, когато е около пет годишна. Нейна учителка по пиано е една много симпатична и взискателна възрастна арменка Пинджиян. Пианото марка „Беларусь” купуваме в град Видин и го доставяме в Лом с една таксиметрова малогабаритна товарна кола „Латвия”. Качваме пианото от входа до апартамента с помощта на познати и приятели. Установяваме го в хола и на бърза ръка се черпим със шампанско. Всеки пожелава на Оля успехи в новото начинание, с което започва музикалната страница в нейната съдба.

Малката Оля е с „големи” за нейната възраст проблеми. Тя макар и пет годишна самостоятелно посещава детската музикална школа. От нашия жилищен блок до школата разстоянието е почти два километра. Всеки ден в определеното от учителката Пинджиян време Оля е на самостоятелна разходка като в двете направления изминава около четири километра. Затова вече по- рядко се разхождаме семейно, тъй като нашето момиченце е заето с музикалната си дейност и със самостоятелни задължителни разходки. При отиване и връщане от детската музикална школа Оля винаги спира пред витрината на ловно- рибарския магазин, където с интерес разглежда препарираните хищни животни и диви птици. Между другото тази витрина е сътворена тогава така удачно, че впечатлява и възрастни хора.

За отбелязване са усилията на Оля за получаване на музикално образование. Тези усилия продължават от 1974 г. до 1983 г. По думите на нейната музикална учителка Аракси Пинджиян щерчицата ни Оля има значителен музикален потенциал, който все още е в латентно състояние.

Всяка година в определено време и място сме на „ продукции” (концерти) на децата посещаващи детската музикална школа. При извършваните обществени прослушвания на „музикалните продукции” на децата Оля винаги се класира на едно от първите места. Ето защо ръководството на музикалното училище в град Лом излиза с предложение до организационния комитет за провеждане на детската Асамблея „Знаме на мира” в град София за включване на Оля с нейно изпълнение в програмата на това грандиозно международно събитие. За наша всеобща изненада и радост предложението се приема. Ръководството на Асамблеята „Знаме на мира” изпраща официална покана с програма, в която е определено време и място за участие на Оля.

Ето тогава започва „ отшлайфване” на всяка нота от готвеното за изпълнение от Оля произведение на Моцарт под название „Алатурка”. Този път в подготовката на Оля се включва, успоредно с нейната учителка по музика, и директора на музикалната школа Алексиев. За сравнително кратко време Оля успява да достигне голяма прецизност и точност в изпълнението на това романтично произведение на Моцарт. Разбира се, обърнато е внимание изпълнението да носи особеностите на Оля. Всеизвестно е, че изпълнението на всяко едно музикално произведение или на песен трябва да носи и „тръпката” на изпълнителя. По мнението на Пинджиян и Алексиев такава особеност е постигната от Оля.

Това се случи през 1979 г. За град София пътува цялото ни семейство и Пинджиян. В определеното време Оля изпълнява „Алатурка” в огромната зала „България” пълна с публика. Тази зала е една от най-големите зали в центъра на град София. Изпълнението минава превъзходно, многохилядната публика възторжено аплодира Оля. При връщането в град Лом Аракси Пинджиян ни агитира Оля да продължи своето образование в една от музикалните гимназии в България.

Замисляме се сериозно за това предложение на нейната учителка по музика. След семейно обсъждане стигаме до извода, че ни е необходима допълнителна консултация с изявени музикални специалисти. Молим Пинджиян да ни свърже с подходящи за това хора. Тя препоръчва трима известни преподаватели от град Русе. Уговаряме среща, пътуваме за град Русе, срещаме се с тримата преподаватели по музика. Пред тях Оля демонстрира своите способности като пианистка. Молим за искреното им мнение, тъй като залогът е съдбата на младото момиче.

Тримата музиканти се съветват помежду си и един от тях съобщава мнението им:

- Оля има необходимите данни с които може да влезе във всяка музикална гимназия и да я завърши успешно. По-нататъшното й висше образование, поради ограниченото изучаване на общообразователни предмети в музикалните гимназии, е възможно само в консерваторията, където влизането е винаги проблематично. Ако не успее да влезе в консерваторията и да я завърши, то остава пожизнено с гимназиалното си музикално образование. Да намери някаква подходяща работа с такова образование е практически невъзможно. При варианта, ако влезе и завърши консерваторията, то пак ще има проблеми с намиране на работа, още повече че в семейството ви няма музиканти, близки или познати в този бранш. Това е нашето искрено мнение, а решението е изцяло ваше.

Благодарим на музикалните авторитети и се връщаме в град Лом. Още по пътя стигаме до консенсус, че полученото музикално образование е достатъчно за Оля и тя трябва да продължи по-нататъшното си образование в общообразователна гимназия.

Чудя се сега на тогавашното спокойствие в Лом и в другите български градове и села. Почти никакви битови кражби, а сигурността и неприкосновеността за хората по улиците и уличките е гарантирана на сто процента даже и в нощно време. По селата пък сигурността е още по- висока. Там хората рядко заключват порти и врати на дворове и къщи. Сегашната ситуация е коренно различна. Всеки е принуден да пази своя малък или голям имот с какво ли не. Това са кучета, огради, бариери, железни решетки, сигнални уредби, камери за наблюдение, всевъзможни заключващи устройства, бодигардове на охранителни фирми и други. Независимо от това сигурността е много ниска, а корупцията, битовата и всякаква друга престъпност е висока. Съдебните разбирателства са безкрайни и с нисък резултат. Хората живеят в почти обсадно положение и особено по селата.

След няколко месеца относително спокоен и уреден живот на нашето семейство в новия ни апартамент при нас се „вклинва” Иво братът на Михаела. По време на двегодишната задължителна военна служба Иво успява да придобие шофьорски права категория „С”. След казармата се връща в Горни Лом и заживява с родителиете си. Работи в пътна служба като шофьор на товарна кола. В свободното си време участва в младежки забави, които тогава се организират във всяко село. Една вечер взима без разрешение нашия мотоциклет, който по някаква причина оставяме временно в Горни Лом, и заминава с него на такава забава в съседно село. По време на забавата се почерпва, а при връщане аварира. Удря един младеж, който получава средна телесна повреда, а на себе си разбива челюстта. Произшествието се фиксира от контролните органи и започва сериозна съдебна въртележка. Благодарение на виртуозния ломски адвокат Асен Беремлийски съдебните страсти приключват. Тогава съм на косъм от сериозни последици за мен. От тази случка си правя поучителни изводи, които ми помагат да ставам по- отговорен, по- предпазлив и по- зрял в житейско отношение.

Поведението на Иво става все по- тревожно за родителите му. След случката с мотора започва повече да се увлича от алкохолни питиета. Замисляме се и ние за неговото спасяване от пиянството. Когато неговото поведение става вече скандално и го уволняват от работа в пътната служба се наложи да го вземем при нас в Лом. По този начин Иво става неофициален четвърти член на семейството, а ние се нагърбваме с предизвикателството да го опекунстваме и превъзпитаваме. Единствената въззможност за спане е на дивана в хола като го молим да спазва елементарни правила на поведение. Първата стъпка за неговото превъзпитаване е условието да спре употребата на алкохол. Второто условие е незабавно да започне работа. По това време да си безработен е недопустимо от обществена гледна точка. Убедени сме, че трябва да работи там където има строга дисциплина. Такова подходящо място е ломското военно поделение, което е и военна школа.