Българска стопанска камара”еоод

ВЪВЕДЕНИЕ

Предварителната оценка на Регионалния план на СЗРП за периода 2007-2013 г., има за цел да подобри качеството му чрез извършения анализ и направените препоръки от независими експерти с цел постигането на реалистична обоснованост на плана. При извършване на оценката са съобразени изискванията на чл. 33 от Закона за регионалното развитие, т. 4.6. от Методическите указания за разработване на регионалните планове за развитие на МРРБ, одобрени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-12/11.01.2005 г., Регламент 1260/1999 на ЕС, Ръководството за предварителна оценка на програмни документи по структурните фондове на ЕС”¹. Съгласно изискванията на тези документи предварителната оценка на Регионалния план на СЗРП за периода 2007-2013 г. има за цел да установи: първо, съвместимостта и съответствието на определените цели, приоритети и мерки за достигане с резултатите от извършения анализ на потенциала на района и неговите специфични особености; второ, съгласуваността им с националните стратегически приоритети, дефиниране в Националната стратегия за регионално развитие, както и секторните стратегии в областта на икономическото развитие, иновациите и инвестициите, човешките ресурси, транспорта, градската и околна среда; трето, съответствието им с регламентите на ЕС относно финансиране с източник ЕС - Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд; четвърто, очакваното въздействие на планираните мерки за реализация на приоритетите, когато то може да се представи количествено. При разработването на документа са отразени мненията на експертите към Българската стопанската камара в съответствие с предоставеното от Възложителя “Техническо задание”.

Съдържанието и структурата предварителната оценка на Плана за развитие на СЗРП са предопределени от методологическите документи на Европейския съюз за програмния период 2000-2006г., на Европейския фонд за регионално развитие, на Европейския социален фонд и на Кохезионния фонд за периода 2007-2013 г. Задължителните елементи на извършвания анализ са: отчитане на предишния опит; социално-икономическият аспект на интервенциите; стратегическите цели и приоритети на плана и тяхната вътрешна и външна обвързаност; количественото определяне чрез индикатори на целите; оценката на очакваните социално-икономически резултати от въздействията и разпределението на ресурсите.

Процесът на оценяване включва следните компоненти:

Планът се съпровожда с резюме и приложения като доказателствен материал. Структурата на плана, макар в съдържателно отношение да не противоречи на структурата, залегнала в Методическите указания за разработване на регионалните планове за развитие определено тя се нуждае от привеждане в съответствие със структурата, залегнала в Методическите указания.

Посочено е, че географското положение на района го поставя в конкурентно предимство спрямо останалите райони, поради пряката връзка с редица страни от Европа чрез р. Дунав и европейски коридор №4. Обръща се внимание и на стопанското значение на изграждането на втори мост на р. Дунав при Видин. Икономгеографското положение на района е представено още със съществени позитивни особености, сведени до ж.п. и шосейната мрежа, граничните пропускателни пътища, Петроханския проход. Административната структура е представена схематично чрез посочване на областите и прилежащите им общини. По същество анализът на природния потенциал на СЗРП се свежда до лаконичното Обръща се внимание на единственото у нас находище на гипс с национално значение, на топлите минерални извори в община Вършец, на неразработените до момента минерални извори в околностите на с. Сланотрън, на Чиренското газо-кондензатно находище и на суровините за производство на тухли, цимент и вар. представяне на някои от основните компоненти на природната среда: води, климат, почви и полезни изкопаеми.

По този раздел биха могли да се отправят следните препоръки с оглед подобряване на неговото качество:

• 
  В оценявания природогеографски потенциал на СЗРП е останала извън разработката стопанската оценка на компонентите на природната среда, най-важните характеристики, които ги правят обект на стопанска дейност.
  
• 
  В аналитичната част на плана вместо краткото описание на компонентите на природната среда би трябвало да намерят място съответни класификации за релефа, почвите, климата, горските ресурси и животинския свят според класовете на пригодност за стопанска дейности, както и водещите ограничители в това отношение.
  
• 
  Мястото на анализа на водните ресурси и релефа не би следвало да бъде в т.1.1. Териториален обхват, а в самостоятелна подточка, по аналогия на останалите компоненти на природната среда на района. По такъв начин може би нямаше да остане извън погледа на екипа наличието на минерални извори край с. Градец.
  
• 
  Извън поглед на екипа са останали природните забележителности на района, които са изключителна предпоставка за ефективното развитие на туризма.
  
• 
  Стопанско значение за района имат кариерите за добив на врачански камък в района на община Мездра.
  

Показателят БДС е анализиран в динамика като цяло и по икономически сектори. Отразено е последното място, което заема СЗРП по този показател в страната. Ранжирани са областите по принос в БДС на района. Отбелязано е водещото място на област Враца в това отношение. Що се отнася до секторната структура на БДС и тук както и при останалите райони най-голям е делът на услугите – 54.5% за 2003 г. , следван от индустрията – 34.7% и селското и горско стопанство – само 10.8%. Изтъкнати са вътрешнорегионалните различия по този показател.

• 
  Подсекторите на индустрията да се представят съгласно Националната класификация на икономическите дейности (НКИД). Същото важи и за секторите Услуги и Селско и горско стопанство.
  
• 
  Табл. 2 на с. 16 не отразява динамиката на БДС по икономическите сектори, а динамиката на структурата на БДС, необходимо е пояснение в заглавието на диаграма 9 на с. 23, а именно че става дума за нетните приходи от продажби на предприятията от нефинансовия сектор. По аналогичен начин стои и въпросът с диаграми 10 и 11.
  
• 
  Изводът, че „В областните градове стопанска конюнктура е по-добра. Те разполагат с по-голям потенциал (финансов и човешки) за предприемачество и бизнес” не е фактологически обоснован.
  
• 
  Изводът, че „В изостаналите селски райони са натрупани неравновесия поради моноструктурност на икономиката и неразвитост на обслужващата бизнеса инфраструктура. Концентрацията на заетостта в малко на брой фирми от индустриални сектори показва слаб потенциал за растеж и крие опасности от повишаване на структурната безработица и влошени темпове на растеж” може да се тълкува двояко тъй като не е обоснован на базата на систематичен анализ на предприятията по големина, по местоположение и секторна принадлежност.
  
• 
  Анализът би спечелил, а изводите биха по-убедителни ако в тази част бе направена съпоставка между създадената в района брутопродукция и брутен вътрешен продукт. По този начин се открояват качествените характеристики на икономиката по сектори.
  
• 
  Подценено е значението на показателя БВП на един нает по трудово и служебно правоотношение. Този показател, характеризиращ производителността на труда е производен и в голяма степен характеризира както ефективността на използване на наетата работна сила, така и наличните дълготрайни активи в района.
  
• 
  В аналитичната част липсват водещите стопански субекти в района и по области, не са откроени проблемите пред развитието на предприемачеството.
  

В раздел 2.5. Селско стопанство се прави анализ и оценка на земеделската и обработваемата земя в района. Районът е на първо място по дял на земеделската земя от общата площ на района. Обработваемата земя представлява 84% от земеделската земя. Различията по области по отношение на този дял са незначителни. Вътрешнорегионални различия се открояват в обработваемата земя, която се пада на един жител. Този показател варира от 4.2 дка във Враца до 51.3 дка в Макреш. Тревожното в района е значителният дял на пустеещите земи. Необработваната земя представлява 20% от обработваемата земя. Най-висок е този дял във Видинска област – 37.3%, а във Врачанска – най-малък – 6.3%. Извършен е и анализ на начина на трайно използване на земята по области и по форма на собственост. Обосновано е предложението за оземляване на безимотните от Държавния поземлен фонд. Тревожна е тенденцията на намаляване на наетите в селското стопанство която е в синхрон със високия дял на пустеещите земи. Растениевъдството се представя чрез зърнопроизводството – пшеница, царевица, овес и ечемик. Застъпени са и технически култури като слънчоглед и тютюн. Сред трайните насаждения най-застъпени са лозовите и сливовите и ягодоплодните. Слабо застъпено в района е зеленчукопроизводството. Животновъдството е традиционен сектор за района. То намира израз главно в свиневъдството, птицевъдството и говедовъдството. Животновъдните ферми са с малък капацитет което не е икономически изгодно. СЗРП разполага с малък горски фонд спрямо останалите райони на страната. Горите се стопанисват неефективно, а инвестициите в сектора са недостатъчни.

Като ограничители за развитието на селското стопанство са посочени: разпокъсаната собственост, недостатъчните инвестиции и нови технологии, недостатъчното интегриране с преработващата промишленост. Поглед в бъдещето е отправен към интензивното земеделие, към екологичното земеделие и привеждането на фермите и преработващите предприятия към изискванията и стандартите за качество и хигиена на ЕС.

С оглед по-убедителната оценка на състоянието на селското и горското стопанство е необходимо:

• 
  да се посочат средните добиви по структуроопределящи земеделски култури, средната производителност на работната сила, степента на механизация на земеделския труд и направят съответни сравнения както със средните за страната показатели, така и със съседния СЦРП и по области.
  
• 
  Да се определи делът на износа на продукция от гореизброените подсектори и анализират техните пазарни позиции извън България.
  

• 
  Динамиката на естественият прираст на населението по области е даден в проценти. Този показател се изчислява в промили.
  
• 
  Съдържащата се информация за миграционния прираст не отговаря на действителната информация, публикувана от НСИ за 2003 г. с изключение на тази за Северозападния район. Механичният прираст на населението за СЗРП между районите за планиране за 2003 г. по предварителни данни на НСИ е -3301.
  
• 
  Не са откроени населените места с голяма и малка концентрация на населението, както и с най-влошена възрастова структура. Не е изследвана зависимостта между гъстотата на селищната мрежа и физикогеографските особености на СЗРП.
  
• 
  Извън погледа на екипа са останали хората в неравностойно положение и свързаните с тях институции.
  

Общият доход на домакинство в СЗРП бележи растеж. През 2003 г. той е 6043 лв. Област Враца е с най-висок доход на домакинство – 6487 лв. Подробно е анализирана структурата на доходите в област Враца. Общият разход на доход на домакинство е 4877 лв. в областта и 82.6% се изразходват за потребителски стоки и услуги. Забелязаните в процеса на предварителната оценка пропуски намират израз в следното:

• 
  В документ като Регионален план за развитие ... би следвало да се обособи раздел за анализа на социалното състояние и анализът да започне с заетостта и икономическата активност, а не с безработицата.
  
• 
  От съществено значение за анализа на доходите и разходите на домакинствата е тяхното съпоставяне с цел да се установи има ли съществени отклонения, с какъв знак са и на какво се дължи това. От това съотношение в голяма степен се обуславят спестяванията на населението от региона, които представляват източник на инвестиции.
  
• 
  Не може да се приеме на доверие твърдението, че по-ниските доходи от работна заплата в СЗРП се дължат на по-ниската производителност на работната сила в района и по-високото равнище на безработица след като в аналитичната част не се изчислява показателят производителност на работната сила.
  
• 
  Диаграма 27 е неясна, поради претрупване с информация. Може би сравнението тук трябва да се извърши със средната за страната структура на общия доход по източници, а текстово да се представят междурегионалните различия.
  

• 
  Не е установена е тенденция в активността на културните институции поради недостатъчни финансови ресурси за поддръжка и обезпечаване на дейността или поради слаб интерес от страна на местното население.
  
• 
  За здравеопазването също могат да се поставят редица въпроси: има ли диспропорции в развитието на здравната мрежа, в достъпа до здравни услуги, нуждае ли се от преструктуриране здравната мрежа и в какви посоки.
  

В раздел 4 се представени факторите за конкурентноспособност на СЗРП и е анализирано тяхното влияние върху конкурентноспособността. В качеството на такива се разглеждат инвестициите, придобитите дълготрайни активи, малките и средните предприятия, динамиката и структурата на заетостта, образованието и професионалното образование. Тук анализите са подробни, реалистични и изводите подкрепят стратегическите цели и приоритети, залегнали в плана. Инвестиционната активност в СЗРП е най-ниска за страната. Като най-непривлекателна за чуждестранните инвестиции е откроена област Монтана.

За по-голяма яснота по отношение на изведените тенденции е необходимо:

• 
  Да се анализира структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции по сектори.
  
• 
  Да се направи опит за разграничаване на дела на преките инвестиции за участие в приватизацията на предприятия от района, инвестиции на зелена поляна и т.н.
  
• 
  Да се обвържат обобщаващите показатели за икономическа активност с тези инвестиции.
  

• 
  Динамиката и структурата на заетостта не би следвало да се разглежда тук. Мястото на този анализ е при анализа на социалното състояние на района, преди безработицата.
  

• 
  Не са изведени основните проблеми на образованието, произтичащи от осигуреността с технически средства, в т.ч. и на компютърна техника. Не е ясно какви са тенденциите в равнището на образование сред различните етнически групи и най-вече сред ромското население по области.
  

При анализа на състоянието на съобщителната инфраструктура са използвани основните показатели, характеризиращи обектите на съобщителната инфраструктура. То е оценено като незадоволително най-вече от гледна точка на достатъчност на действащите далекосъобщителни мощности. Подчертани са силните регионални диспропорции в състоянието на сектора в трите области на плановия район.

• 
  По отношение на Интернет комуникациите не е дадена оценка по населени места.
  

Анализът на енергийната инфраструктура откроява необходимостта от доизграждане и реконструкция. Относно развитието на газоразпределителната система липсват виждания. Няма оценка за хидромелиоративните съоръжения, които са разрушени и ограбени, макар че е отчетен рискът от наводнения за нормалното електрозахранване.

В аналитичната част за състоянието на инфраструктурата в СЗРП могат да се направят следните бележки:

• 
  Липсва както вече се посочи анализ на необходимата дължина километри за рехабилитация от републиканската и общинската пътни мрежи, което е необходимо за реалистичното определяне на необходимия финансов ресурс в стратегическата част.
  
• 
  При анализиране на водностопанската инфраструктура не са посочени линейните метри за подмяна и реконструкция, броят на новите помпени станции, пречиствателни станции.
  
• 
  По отношение на хидротехническата инфраструктура би следвало да се обърне внимание на необходимостта от изграждането на отводнителни канали по поречието на големите водоеми и тяхната дължина.
  

Разработването на екологичната оценка е в съответствие с подхода и методологията, описани в Ръководството за екологична оценка на планове и програми в България от 2002 г. изготвено по проект “Практическо приложение на екологична оценка на планове и програми в България”.

1. 
   Основни цели на плана.
   

Цел 1: Постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване на конкурентноспособността на местната икономика с приоритети: Подобряване на условията за развитие на предприемачество, Преодоляване на негативния икономически и социален ефект от извеждането от експлоатация на енергоблокове на АЕЦ Козлодуй, Привличане на чужди и местни инвестиции, Развитие на туризма, Стимулиране на устойчиво развитие на селското стопанство и постигане на ефективно земеделие, Повишаване на качеството на човешките ресурси;

Цел 2. Превръщане на Северозападния район за планиране в съвременен транспортен и комуникационен център с национално и международно значение с приоритет – Модернизация на техническата и социалната инфраструктура;

Цел 3. Опазване и подобряване състоянието на околната среда в съответствие с европейските стандарти с приоритети: Намаляване на риска от замърсяване на околната среда и Осигуряване на безвредно и безопасно изхвърляне на битови и производствени отпадъци;

Цел 4. Териториална кохезия, балансирано и устойчиво развитие на видовете райони за целенасочено въздействие с приоритет - Развитие на различните видове райони за целенасочено въздействие.
За всеки приоритет са посочени съответните мерки за постигане на предлаганите цели.

2. 
   Съществуващо състояние на компонентите и факторите на околната среда вкл. развитие без прилагане на плана. Възможни значителни въздействия върху околната среда.
   
   1. 
      Компоненти на околната среда.
      

Северозападният район за планиране обхваща Западната Дунавска равнина, която е открита на север и североизток за безпрепятственото нахлуване на студени континентални въздушни маси. Климатът е умереноконтинентален със средногодишна температура на въздуха 11.2° С. Средногодишното количество на валежите е 563 л/м².

Районът има проблеми с емисиите от амоняк над град Враца и околностите му, чиито средногодишни концентрации надхвърлят ПДК.

Потенциални замърсители на атмосферния въздух са проектираните автомагистрала “Струма” и Дунав мост-ІІ, където се очаква струпване на голям брой тежки превозни средства.

С изпълнение целите на плана ще се внедрят екологични технологии за производство, незамърсяващи атмосферния въздух. На необходимите места ще се изградят подходящи инсталации за пречистване на изпускания въздух в атмосферата. Използване на алтернативни източници на енергия ( МВЕЦ и др.)

Без приложение на плана ще се запази съществуващото състояние.

На територията на СЗРП, между Западна Стара планина, р.Тимок, р.Дунав и р.Искър събират своя отток и заустват в р.Дунав реките Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица, Огоста и Скът. Те водят началото си от главното старопланинско било с изключение на реките Цибрица и Скомля, които извират от предпланините на Стара планина.

Антропогенното въздействие върху течащите повърхностни води се обуславя от т.н. “точкови” и “дифузни” източници.

Точкови източници са:

• 
  Градски канализации на населени места с над 2000 ЕЖ заустващи без необходимото пречистване.
  
• 
  Зауствания от градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ).
  
• 
  Зауствания на промишлени отпадъчни води от индустриални обекти.
  

• 
  Населени места с над 2000 ЕЖ без изградени градски канализации.
  
• 
  Сметища на населени места с над 2000 ЕЖ.
  
• 
  Дифузни източници на замърсяване от индустрията – зауствания на отпадъчни води в попивни кладенци и безотточни лагуни, наличие на депа за производствени отпадъци.
  

Неупоменатите показатели като БПК, неразтворени вещества и др. са в границите на нормативно допустимите за съответната категория водоприемник.

Подземните води са формирани в големи карстово-пукнатинни водоносни хоризонти с мощност до няколкостотин метра. В южната част са два етажно разположени хоризонта, които но север се срастват и образуват общ хоризонт.

Точкови източници на замърсяване на подземните води са:

• 
  Складове за стари пестициди.
  
• 
  Големи и малки депа за битови отпадъци (сметища).
  
• 
  Производствени площадки на предприятия.
  
• 
  Депа за производствени и опасни отпадъци.
  

• 
  Населени места с над 100 ЕЖ без канализация.
  
• 
  Някои типове земеползване– орна земя, трайни насаждения и др.
  

В разглежданата територия има минерални води: Бързия, Вършец, Замфирово, Слатина и Спанчевци.

Повърхностните и подземните води в района се използват за водоснабдяване на населените места и промишлените предприятия. Изградени са и 14 напоителни системи.

Почти всички населените места в разглежданата територия са водоснабдени. Без водопроводни мрежи са 20 села. През лятото в някои населени места има частичен режим на водопотреблението. Водопроводната мрежа е остарялата, което е причина за чести аварии и увеличени загуби. За отвеждане на отпадъчните води са изградени канализационни системи. Степента на изграденост на канализационната мрежа в населените места и пречиствателни станции за отпадъчни води е значително по-ниска от тази на водоснабдителните системи.

С изпълняване целите на плана ще се постигне безрежимно водоснабдяване и намаляване на загубите във водопроводната мрежа, ще се осъществи поетапно ликвидиране на точковите и дифузните източници на замърсяване с което ще се подобрят качествата на повърхностните и подземните води:

- Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) на населените места с над 2000 ЕЖ..

- Изграждане на канализационни мрежи и отвеждане на отпадъчните води за пречистване на ПСОВ.

- Реконструкция и модернизация на ПСОВ на промишлените предприятия.

- Ликвидиране на старите сметища и изграждане на съвременни регионални депа.

Без прилагане на плана ще продължи съществуващото състояние на режими на водопотребление, загуби във водоснабдителните мрежи и замърсяване на повърхностните и подземните води.

Състоянието на почвите в района е следното:

С изпълнението на целите на плана ще се спре повърхностното замърсяване на почвите с отпадъци.

СЗРП е един от най-бедните на полезни изкопаеми райони в страната.

В района се срещат железни, сребърни, оловни и медни руди. На територията на община Видин се намира единственото находище на гипс, което е от национално значение. Районът е богат на инертни материали. На територията на Врачанска област се намира известното Чиренско газо-кондензатно находище, което служи за сезонно акумулиране на вносен природен газ.
Биологично разнообразие. Защитени територии.

Физикогеографското разположение на района предполага значително биологично разнообразие. Предбалканът и Стара планина са най-богатите на терциерни видове от флората и фауната – това са тъмнопурпурната метличина, тосинев минзухар, шахматовата ведрица, обикновен кестен, сръбска рамонда, старопланински лен, балканска теменуга и др.

Разнообразието на животински видове също е голямо. Над 210 вида са мигриращите, гнездящите и зимуващите в района птици, земноводните са над 10 вида, влечугите – 16, рибите – над 20, а бозайниците – над 60 вида. Голяма част от популациите и местообитанията на защитените видове от флората и фауната са включени в границите на защитените територии.

В територията на Северозападна България попадат:

- Природен парк “Врачански балкан” (ІV/V категория по IUCN)

- Биосферен резерват “Чупрене” (І категория по IUCN)

- Резерват “Горна коприя” (І категория по IUCN)

- Биосферен резерват “Чупрене” (І категория по IUCN)

- Резерват “Горна коприя” (І категория по IUCN)

- Поддържан резерват “Ибиша”

На територията на Северозападна България има 22 броя защитени местности, всичките от ІV и V категория по IUCN.

В района на Северозападна България има 23 броя природните забележителности, които попадат в групите на скалните образувания и пещерите.

В плана е направено предложение за развитие на туризма – исторически, балнеоложки и екотуризъм.

2. 
   Фактори на околната среда.
   

На територията на СЗРП се формират:

• 
  битови отпадъци;
  
• 
  производствени отпадъци (неопасни) и
  
• 
  отпадъци от разкриването, добива и преработването на подземни богатства.
  

Количеството на производствените отпадъци е 175 хил. тона годишно. В СЗРП няма действащи инсталации за термично третиране на отпадъци. Отпадъците се депонират и рециклират.

Количеството на отпадъците, образувани при разкриването добива и преработването на подземни природни богатства е 135 хил.тона годишно.Отпадъците се депонират.

С прилагането на РПР ще се изградят нови съвременни депа за отпадъци и ще се закрият съществуващите сметища. Без прилагане на плана ще продължи досегашната практика за депониране на нерегламентирани сметища.

Радиационната обстановка в Северозападна България се следи от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фонд. Радиационният гама фон в областите Видин и Монтана е един от най-ниските за страната, а в района на град Враца той е в рамките на средните за страната стойности.

Стратегическият план не представя алтернативи за постигане на целите. Затова анализа и оценката са направени в сравнение с националните стратегически цели в сферата на околната среда.

Националните цели за околната среда са описани в Националната стратегия за околна среда 2000-2006 както следва:

1.Осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на страната.

2.Достигане на нормите за качество на атмосферния въздух в населените места – “горещи” точки.

3.Запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда.

4.По-тясно интегриране на политиката по околна среда в политиките на развитие на стопанските отрасли.

5.Опазване и поддържане на богато биологично разнообразие.

6.Създаване на условия за прилагане на европейското екологично законодателство и международни конвенции в областта на околната среда.

7. Подобряване управлението на отпадъците.

8. Намаляване на шумовото замърсяване.

9. По-широко участие на обществеността в решаване на проблемите на околната среда.

Степента на въздействията е отразена със следните символи:

++ силно положително - отрицателно ? липса на базова информация

+ положително - - силно отрицателно

0 нулево х няма отношение.

От направеното сравнение се вижда, че предвиденото в РПР устойчиво развитие на СЗРП ще подобри екологичната обстановка в района. Не е уточнено финансовото осигуряване на мерките.

Стратегическите цели на плана за устойчиво развитие на северозападния район за планиране (СЗРП) са определени в следния ред:

Цел 1: Постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване на конкурентноспособността на местната икономика.

Цел 2. Превръщане на Северозападния район за планиране в съвременен транспортен и комуникационен център с национално и международно значение

Цел 3. Опазване и подобряване състоянието на околната среда в съответствие с европейските стандарти.

Цел 4. Териториална кохезия, балансирано и устойчиво развитие на видовете райони за целенасочено въздействие.

За постигане на целите са изведени приоритети и са набелязани подходящи мерки.

От направената оценка на съществуващото състояние на компонентите и факторите на околната среда и набелязаните мерки се вижда, че с постигане на устойчиво развитие на СЗРП ще се подобри екологичната обстановка в района.

• 
  Силна страна 6 – Сравнително евтин трудов ресурс в съчетание с удовлетворителен дял на населението със средно и всше образование в трудоспособна възраст се нуждае от прецизиране. Не сравнително евтиния трудов ресурс е силната страна.
  

• 
  Възможност 3 Развитие на преработвателната и хранително-вкусовата промишленост, чрез изграждане на преработвателни предприятия за селскостопанската продукция не би следвало да се разглежда като възможност, а като силна страна в непосредствена връзка със силна страна 3 Добре развити стопански сектори: шивашка, хранително-вкусовата промишленост, производство на текстил и облекло, производство на електроенергия (Козлодуй АЕЦ) и производство на продукти от нематериални суровини и силна страна 4 Възстановяване традиционни за областта земеделски производства като лозарство, зеленчукопроизводство, овощарство.
  
• 
  Възможностите - 4 - Подобряване на земеделието – внедряване на нови сортове култури в растениевъдството и породи в животновъдството; 5 - Развитие на екологично чисто земеделие; 6 - Развитие на разнообразни форми на туризъм (екотуризъм, селски и културен туризъм и балнеолечение); 7 - Развитие на клъстери като фактор за привличане на преки чуждестранни инвестиции и нарастване на заетостта в района; 11 - Подобряване на шосейната пътна мрежа; 12 - Развитие на дейности, обслужващи транспортната инфраструктура; 13 - Подобряване на водоснабдяването и качеството на водата; 14 - Подобряване и възстановяване на напоителните системи; 15 - Развитие на човешките ресурси чрез квалификация и преквалификация и професионалното обучение и средно–техническото образование; - 16 Социално интегриране на малцинствата и на групите в неравностойно положение на пазара на труда би следвало да се разглеждат като резултати от плана. Възможност в случая може да бъде наличието на възможности за използване на национални фондове и фондове на ЕС за подобряване на икономическото, социалното и екологическото състояние на района.
  
• 
  Заплаха 6 - Повишаване на ръста на безработица, 9 - Засилване на обезлюдяването и миграцията на населението, особено на населението с висока квалификация и в активна възраст; 10 - Замърсяване на околната среда (въздух, почва, реки) с цинк, мед, олово, арсен и др. не би следвало да се разглеждат като заплахи, те са слаби страни на СЗРП.