Българска стопанска камара”еоод



страница1/3
Дата01.02.2018
Размер0.61 Mb.
  1   2   3




БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА”ЕООД

ул. “Алабин” Nо. 16-20; град София, п.код. 1000

Телефон: 02/9320930; 9879929; Факс: 02/9872604

Електронна поща: silvia@bia-bg.com; kamen@bia-bg.com.




ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА
НА ПЛАНА ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
НА СЕВЕРОЗАПАДНИЯ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ


(2007 – 2013)

Ръководител на екипа: Д-р Божидар Данев

София, Ноември 2005 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Списък на авторския колектив 3

Списък на използваните съкращения 4


Въведение 5

Общ преглед на структурата и съдържанието на плановия документ 8

Оценка на анализа на икономическото, социалното и екологичното състояние, и потенциала за развитие на СЗРП съдържателно отношение 9

Екологична оценка за въздействието на плана върху околната среда 19

Съответствие между анализа на социално-икономическото развитие и анализа на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите 29

Вътрешна и външна съгласуваност на плана за развитие 31

Съответствие с принципите и целите на европейската регионална политика, структурните фондове и Кохезионния фонд 41

Оценка на реалистичността на целите и индикаторите за измерване на резултатите 45

Оценка на очакваното социално-икономическо въздействия на плана и на определените финансови ресурси за изпълнението му 46

Анализ на въздействието на плана върху специфични приоритети, свързани с политиките на общността 46

Оценка на предложените механизми за изпълнение 47

Партньорство, публичност и прозрачност при подготовката и изпълнението на плана за развитие на Северозападния район за планиране 48

Система за мониторинг и оценка на плана 48

Заключение и препоръки 48


СПИСЪК НА АВТОРСКИЯ КОЛЕКТИВ

Предварителната оценка на плана за развитие на Северозападния район за планиране (2007-2013) е изпълнена от авторски колектив в състав:


Ръководител на екипа: д-р инж. Божидар Данев
Експерти социално-икономическо въздействие:

Д-р инж. Камен Колев

Д-р ик.н. Димитър Бранков

Д-р п.н. Кирил Желязков

Инж. Ик. Силвия Тодорова
Екологичната оценка е изготвена от:

Инж. Стела Иванова

Ст.н.с. д-р Нели Гаджалска

Инж. Цветанка Георгиева

Инж. Катя Андреева
Експерт регионално развитие и регионална политика:

проф. Д-р ик.н. Станка Тонкова



СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ





БВП

Брутен вътрешен продукт

БДС

Брутна добавена стойност

ДФЗ

Държавен Фонд Земеделие

ЕС

Европейски съюз

ЕФРР

Европейски фонд за регионално развитие

ЗООС

Закон за опазване на околната среда

ЗРР

Закон за регионалното развитие


ИКТ

Информационни и комуникационни технологии

МРРБ

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МОСВ

Министерство на Околната среда и Водите

МСП

Малки и средни предприятия

НИРД

Научно изследователска и рaзвойна дейност

НПО

Неправителствени организации

НСИ

Национален статистически институт

НСРР

Национална стратегия за регионално развитие (2005-2015)

ПРР

План за регионално развитие

РЦВ

Район за целенасочено въздействие

САПАРД

Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони

СЗРП

Северозападен район за планиране

SWOT

Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите

ВЪВЕДЕНИЕ

Предварителната оценка на Регионалния план на СЗРП за периода 2007-2013 г., има за цел да подобри качеството му чрез извършения анализ и направените препоръки от независими експерти с цел постигането на реалистична обоснованост на плана. При извършване на оценката са съобразени изискванията на чл. 33 от Закона за регионалното развитие, т. 4.6. от Методическите указания за разработване на регионалните планове за развитие на МРРБ, одобрени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-12/11.01.2005 г., Регламент 1260/1999 на ЕС, Ръководството за предварителна оценка на програмни документи по структурните фондове на ЕС”1. Съгласно изискванията на тези документи предварителната оценка на Регионалния план на СЗРП за периода 2007-2013 г. има за цел да установи: първо, съвместимостта и съответствието на определените цели, приоритети и мерки за достигане с резултатите от извършения анализ на потенциала на района и неговите специфични особености; второ, съгласуваността им с националните стратегически приоритети, дефиниране в Националната стратегия за регионално развитие, както и секторните стратегии в областта на икономическото развитие, иновациите и инвестициите, човешките ресурси, транспорта, градската и околна среда; трето, съответствието им с регламентите на ЕС относно финансиране с източник ЕС - Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд; четвърто, очакваното въздействие на планираните мерки за реализация на приоритетите, когато то може да се представи количествено. При разработването на документа са отразени мненията на експертите към Българската стопанската камара в съответствие с предоставеното от Възложителя “Техническо задание”.

Съдържанието и структурата предварителната оценка на Плана за развитие на СЗРП са предопределени от методологическите документи на Европейския съюз за програмния период 2000-2006г., на Европейския фонд за регионално развитие, на Европейския социален фонд и на Кохезионния фонд за периода 2007-2013 г. Задължителните елементи на извършвания анализ са: отчитане на предишния опит; социално-икономическият аспект на интервенциите; стратегическите цели и приоритети на плана и тяхната вътрешна и външна обвързаност; количественото определяне чрез индикатори на целите; оценката на очакваните социално-икономически резултати от въздействията и разпределението на ресурсите.

Процесът на оценяване включва следните компоненти:



Анализ на натрупания опит. В България няма натрупан опит в предварителна оценка на планове за регионално развитие. Поради това при подготовката на настоящия документ е използван опитът при оценяването на Националния план за икономическо развитие (2000-2006), извършен от консорциума “ЕКОДЕС”, съобразен с “добрите практики” в оценяването на програмни документи в страни-членки на ЕС.

Оценка на анализа на икономическото, социалното и екологичното състояние, и потенциала на района за планиране, определяне съответствието на направените изводи на действителността. Екипът от експерти на Българската стопанската камара извърши преглед на социално-икономическия анализ в Плана за развитие на СЗРП, за да оцени обосноваността и съответствието на направените изводи с предложените цели, приоритети и мерки в стратегическата част на плана.

Оценка на анализа на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите. Резултатите от извършения SWOT анализ, представени в плана за развитие, са оценени от гледна точка на степента им на обвързаност със социално-икономическия анализ, и произтичащите от него изводи, отразени в плана, както и по отношение на изведените приоритети в развитието на района.

Оценка на социално-икономическия аспект на планираните интервенции. Екипът от експерти извърши обстоен преглед на икономическия и социалния анализ на състоянието на СЗРП в плана за района за да оцени, от една страна, обосноваността на предложените цели, приоритети и мерки в стратегическата част на плана, и, от друга страна, тяхното съответствие на реалната действителност в района. Вниманието при предварителната оценка бе насочено към начина на приоритизиране на потребностите на района – методите на стратегическия анализ.

Оценка на вътрешната и външната съгласуваност на плана. Тук акцентът се поставя върху оценяването на логическата съгласуваност на предложените цели, приоритети и мерки, и степента на обвързаността им с НСРР (2007-2013) и секторните стратегии в различните сфери. В тази част е извършен и анализ на съответствието на плана с политиките на ЕС, целите и посоките на интервенции на Структурните фондове и Кохезионния фонд, а също и целите и приоритетите на Стратегията от Лисабон и Стратегията от Гьотеборг.

Количествена измеримост на целите и преглед на индикаторите. Изготвена е оценка на съответствието между поставените цели и индикаторите по критерии за релевантност, информационна обезпеченост, връзки с други части от плановия документ.

Система за мониторинг и оценка на плана. Оценено е съответствието между нормативните изисквания за мониторинг и оценка на плановия документ, регламентирани със Закона за регионалното развитие и “добрите практики” в областта на мониторинга и оценяването на стратегически документи на ЕС.

Анализ на въздействието на плана и обосновка на разпределението на финансовите ресурси. Оценено е съответствието на предложената в плана финансова рамка и принципите на Европейската регионална политика, в частност принципите на Структурните и Кохезионния фонд, като основни инструменти за финансиране на регионалните политики в страните-членки на ЕС.

Анализ на въздействието на плана върху равнопоставеността между половете. Оценката в тази посока засяга интегрирането на уязвимите групи в социално-икономическия живот и конкретните мерки за това.

Анализ на въздействието на плана върху околната среда. Извършена е оценка на елементи на околната среда, включени в плана, и отражението на върху тях на заложените приоритети и мерки.

ОБЩ ПРЕГЛЕД НА СТРУКТУРАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО
НА ПЛАНОВИЯ ДОКУМЕНТ

Планът за регионално развитие на СЗРП е структуриран в 14 раздела:

В първите 7 раздела се представят резултатите от анализа на природогеографския потенциал, на икономическото, социалното и екологичното състояние, на конкурентноспособността и потенциала за развитие на района за планиране и произтичащите от анализа изводи.. В раздел 8 се определят районите за целенасочено въздействие. Раздел 9 описва приоритетите по отношение на регионалната и структурната политика на ЕС. В раздел 10 са идентифицирани са силните и слабите страни на района, възможностите и потенциалните заплахи на външната среда.

В раздел 11 е формулира визията за бъдещето на СЗРП и произтичащата от нея основна цел (мисия).

Раздел 12 е посветен на поставените стратегическите цели, приоритети и мерки за устойчиво развитие на СЗРП.

Раздел 13 разглежда информационното осигуряване и системите за наблюдение, оценка и контрол на ефективното изпълнение на плана, както и необходими действия на органите по неговото прилагате.

В раздел 14 е дадена индикативната финансова таблица за финансиране на дейностите в СЗРП, съдържащ информация за очакваното финансиране по източници: национално, ЕФРР, международни финансови институции, разпределено по области.

Планът се съпровожда с резюме и приложения като доказателствен материал. Структурата на плана, макар в съдържателно отношение да не противоречи на структурата, залегнала в Методическите указания за разработване на регионалните планове за развитие определено тя се нуждае от привеждане в съответствие със структурата, залегнала в Методическите указания.


ОЦЕНКА НА АНАЛИЗА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ, И ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЗРП СЪДЪРЖАТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ
Разделът “ПРИРОДОГЕОГРАФСКИ ПОТЕНЦИАЛ” започва с кратка информация за териториалния обхват и местоположението на района, преминава през описание на административната структура, климата и полезните изкопаеми.

Посочено е, че географското положение на района го поставя в конкурентно предимство спрямо останалите райони, поради пряката връзка с редица страни от Европа чрез р. Дунав и европейски коридор №4. Обръща се внимание и на стопанското значение на изграждането на втори мост на р. Дунав при Видин. Икономгеографското положение на района е представено още със съществени позитивни особености, сведени до ж.п. и шосейната мрежа, граничните пропускателни пътища, Петроханския проход. Административната структура е представена схематично чрез посочване на областите и прилежащите им общини. По същество анализът на природния потенциал на СЗРП се свежда до лаконичното Обръща се внимание на единственото у нас находище на гипс с национално значение, на топлите минерални извори в община Вършец, на неразработените до момента минерални извори в околностите на с. Сланотрън, на Чиренското газо-кондензатно находище и на суровините за производство на тухли, цимент и вар. представяне на някои от основните компоненти на природната среда: води, климат, почви и полезни изкопаеми.

По този раздел биха могли да се отправят следните препоръки с оглед подобряване на неговото качество:


  • В оценявания природогеографски потенциал на СЗРП е останала извън разработката стопанската оценка на компонентите на природната среда, най-важните характеристики, които ги правят обект на стопанска дейност.

  • В аналитичната част на плана вместо краткото описание на компонентите на природната среда би трябвало да намерят място съответни класификации за релефа, почвите, климата, горските ресурси и животинския свят според класовете на пригодност за стопанска дейности, както и водещите ограничители в това отношение.

  • Мястото на анализа на водните ресурси и релефа не би следвало да бъде в т.1.1. Териториален обхват, а в самостоятелна подточка, по аналогия на останалите компоненти на природната среда на района. По такъв начин може би нямаше да остане извън погледа на екипа наличието на минерални извори край с. Градец.

  • Извън поглед на екипа са останали природните забележителности на района, които са изключителна предпоставка за ефективното развитие на туризма.

  • Стопанско значение за района имат кариерите за добив на врачански камък в района на община Мездра.

В раздел 2 Стопански сектор – развитие на бизнеса, промишлеността, туризма, транспорта, селското и горското стопанство, в частта 2.1. Общ преглед са представени основните показатели, характеризиращи икономическото развитие на района: БВП и БДС, както и мястото на района сред останалите райони за планиране в страната общо и по икономически сектори. Правилно се посочва, че СЗРП е на последно място сред другите райони за планиране по показателя дял на БВП в страната – само 5.8%. Той е четири пъти по-нисък от най-високо развития у нас ЮЗРП. Отбелязва се и относително бавният растеж на БВП в района, който е сигнал за началото на икономическо оживление. Неравномерно е и участието на отделните области в създавания БВП. Най-голям принос през 2003 г. има област Враца – 53%. Останалите две области Монтана и Видин имат съответен принос – 27% и 20%. Това е индикатор за съществени различия в равнището на икономическо развитие във вътрешнорегионален аспект. За периода 2000-2003 г. е посочен бавен растеж на БВП на човек от населението. Област с най-висок БВП на човек от населението е Враца.

Показателят БДС е анализиран в динамика като цяло и по икономически сектори. Отразено е последното място, което заема СЗРП по този показател в страната. Ранжирани са областите по принос в БДС на района. Отбелязано е водещото място на област Враца в това отношение. Що се отнася до секторната структура на БДС и тук както и при останалите райони най-голям е делът на услугите – 54.5% за 2003 г. , следван от индустрията – 34.7% и селското и горско стопанство – само 10.8%. Изтъкнати са вътрешнорегионалните различия по този показател.



В частта 2.2. Отраслова структура и реализирана продукция се установява последното място на района в страната по отношение на обема на произведената промишлена продукция и водещите й функции в района. Посочва се все още преобладаващият дял на продукцията, произведена в обществения сектор. Откроена е структурата на реализираната продукция по подсектори на икономиката. Като водещи сектори се се сочат производството на текстил и на облекло, производството на хранителни продукти, металургията и производството на метални изделия (без машини), производство на машини и оборудване (без електро-оптично) и производство на електро-оптично и друго оборудване. По отношение на показателя промишлена продукция област Монтана се откроява с високия дял на продукцията от частния сектор – 99.4%. Направен е и анализ на структурата на реализираната продукция. Водещи тук са подсекторите Търговия и Бизнес услуги, Металургия и Хранителни продукти. В област Видин приоритет в реализираната продукция имат отново Търговията, Преработващата промишленост и Транспорта. За област Враца като сектор с най-голям дял в БДС в част 2.3. се сочи Електропроизводството. Преработващата промишленост е следващият по значение сектор. Анализирана е динамиката на нетните приходи от продажби и е извършена оценка на развитието на основните икономически сектори в района. Водещ подсектор по отношение на нетните приходи от продажби е промишлеността, който дава 59% от общите приходи в района през 2003 г. Вътрешно регионалната структура показва водещото място на област Враца в това отношение – 70% от нетните приходи от продажби в района. Област Видин се вписва само с 9%, а Монтана – с 21%. Същественото в тази част на плана, е че екипът е направил анализ по показателя Нетни приходи от продажби на един жител по области и по общини с цел по-пълното разкриване на вътрешнорегионалните различия.

С цел постигането на по-голяма прецизност в изложението в тази аналитична част на плана е необходимо:

  • Подсекторите на индустрията да се представят съгласно Националната класификация на икономическите дейности (НКИД). Същото важи и за секторите Услуги и Селско и горско стопанство.

  • Табл. 2 на с. 16 не отразява динамиката на БДС по икономическите сектори, а динамиката на структурата на БДС, необходимо е пояснение в заглавието на диаграма 9 на с. 23, а именно че става дума за нетните приходи от продажби на предприятията от нефинансовия сектор. По аналогичен начин стои и въпросът с диаграми 10 и 11.

  • Изводът, че „В областните градове стопанска конюнктура е по-добра. Те разполагат с по-голям потенциал (финансов и човешки) за предприемачество и бизнес” не е фактологически обоснован.

  • Изводът, че „В изостаналите селски райони са натрупани неравновесия поради моноструктурност на икономиката и неразвитост на обслужващата бизнеса инфраструктура. Концентрацията на заетостта в малко на брой фирми от индустриални сектори показва слаб потенциал за растеж и крие опасности от повишаване на структурната безработица и влошени темпове на растеж” може да се тълкува двояко тъй като не е обоснован на базата на систематичен анализ на предприятията по големина, по местоположение и секторна принадлежност.

  • Анализът би спечелил, а изводите биха по-убедителни ако в тази част бе направена съпоставка между създадената в района брутопродукция и брутен вътрешен продукт. По този начин се открояват качествените характеристики на икономиката по сектори.

  • Подценено е значението на показателя БВП на един нает по трудово и служебно правоотношение. Този показател, характеризиращ производителността на труда е производен и в голяма степен характеризира както ефективността на използване на наетата работна сила, така и наличните дълготрайни активи в района.

  • В аналитичната част липсват водещите стопански субекти в района и по области, не са откроени проблемите пред развитието на предприемачеството.

В част 2.4. Туризъм анализът се насочва към природните дадености и културно-историческото наследство като условия и предпоставки за развитието на различни видове туризъм. Особено внимание се обръща на средствата за подслон и използването на легловата база. По леглова база районът е на последно място в страната, а броят на реализираните нощувки индикира изключително слаб интерес на туристическите групи към СЗРП. За превръщането на туризма в приоритетен за района отрасъл правилно се отбелязва необходимостта от изграждането на модерна база, от подготовката и непрекъснатото обучение на заетите в туризма и развитието на рекламно-информационната инфраструктура.

В раздел 2.5. Селско стопанство се прави анализ и оценка на земеделската и обработваемата земя в района. Районът е на първо място по дял на земеделската земя от общата площ на района. Обработваемата земя представлява 84% от земеделската земя. Различията по области по отношение на този дял са незначителни. Вътрешнорегионални различия се открояват в обработваемата земя, която се пада на един жител. Този показател варира от 4.2 дка във Враца до 51.3 дка в Макреш. Тревожното в района е значителният дял на пустеещите земи. Необработваната земя представлява 20% от обработваемата земя. Най-висок е този дял във Видинска област – 37.3%, а във Врачанска – най-малък – 6.3%. Извършен е и анализ на начина на трайно използване на земята по области и по форма на собственост. Обосновано е предложението за оземляване на безимотните от Държавния поземлен фонд. Тревожна е тенденцията на намаляване на наетите в селското стопанство която е в синхрон със високия дял на пустеещите земи. Растениевъдството се представя чрез зърнопроизводството – пшеница, царевица, овес и ечемик. Застъпени са и технически култури като слънчоглед и тютюн. Сред трайните насаждения най-застъпени са лозовите и сливовите и ягодоплодните. Слабо застъпено в района е зеленчукопроизводството. Животновъдството е традиционен сектор за района. То намира израз главно в свиневъдството, птицевъдството и говедовъдството. Животновъдните ферми са с малък капацитет което не е икономически изгодно. СЗРП разполага с малък горски фонд спрямо останалите райони на страната. Горите се стопанисват неефективно, а инвестициите в сектора са недостатъчни.

Като ограничители за развитието на селското стопанство са посочени: разпокъсаната собственост, недостатъчните инвестиции и нови технологии, недостатъчното интегриране с преработващата промишленост. Поглед в бъдещето е отправен към интензивното земеделие, към екологичното земеделие и привеждането на фермите и преработващите предприятия към изискванията и стандартите за качество и хигиена на ЕС.

С оглед по-убедителната оценка на състоянието на селското и горското стопанство е необходимо:



  • да се посочат средните добиви по структуроопределящи земеделски култури, средната производителност на работната сила, степента на механизация на земеделския труд и направят съответни сравнения както със средните за страната показатели, така и със съседния СЦРП и по области.

  • Да се определи делът на износа на продукция от гореизброените подсектори и анализират техните пазарни позиции извън България.

Третият раздел Демографска характеристика включва както анализ на основните демографски показатели свързани с гъстотата на насалението, числеността и структурата на населението, естествения и механичния прираст на населението, така и анализ и оценка на социалното състояние на района чрез показателите, характеризиращи равнището на безработица, доходите на домакинствата, жилищния фонд, здравеопазването и културата. Установява се, че в района средната гъстота на населението е най-ниска спрямо останалите райони за планиране. Големи са вътрешнорегионалните различия в гъстотата на населението. Районът се характеризира като една относително слабонаселена (или обезлюдена) територия, със слабо обособени урбанизирани центрове. Броят на населението през периода 1999-2003 г. непрекъснато спада и в трите области. Като основни причини за спада в броя на населението в СЗРП се сочат застаряването на населението и миграцията в резултат на ниския жизнен стандарт. Съотношението между градското и селското население е в полза на градското – 59%:41%. За страната това съотношение 70%:30%. Районът се характеризира с голям брой на ромското население. Неговият дял в общия брой население представлява 8.55% при среден за страната показател 4.68%. Най-голяма е концентрацията на ромско население в област Монтана – 48% от общия брой в района. Естественият прираст на населението е отрицателен във всички области на района - -11.3%о. По области този показател е съответно за Видин - -14.3%о, Монтана - -11.9%о и Враца - - 9.3%о. Естственият прираст е диференциран по градове и села. В селата той е -22.2%о, а в селата на област Видин е най-висок - - 29.5%о. Сравнително висока е и миграцията както към останалите райони на страната, така и вътрешнорайонната миграция. Отбелязва се, че в района се наблюдава връщане на населението към неурбанизираните територии – селата, поради възможността чрез домашното стопанство то да се препитава. Възрастовата структура на населението на СЗРП основателно е оценена като най-неблагоприятна в страната.

По отношение на тази част от плана могат да се направят следните бележки:

  • Динамиката на естественият прираст на населението по области е даден в проценти. Този показател се изчислява в промили.

  • Съдържащата се информация за миграционния прираст не отговаря на действителната информация, публикувана от НСИ за 2003 г. с изключение на тази за Северозападния район. Механичният прираст на населението за СЗРП между районите за планиране за 2003 г. по предварителни данни на НСИ е -3301.

  • Не са откроени населените места с голяма и малка концентрация на населението, както и с най-влошена възрастова структура. Не е изследвана зависимостта между гъстотата на селищната мрежа и физикогеографските особености на СЗРП.

  • Извън погледа на екипа са останали хората в неравностойно положение и свързаните с тях институции.

Представените анализи и тенденции в изменението на равнището на безработица в СЗРП определят първото място в страната на района по този показател през 2003 г., независимо от тенденцията на намаляване. Сред областите с най-високо равнище на безработица е област Враца, а с най-ниско равнище – област Монтана. Във всички области е установена тенденция на снижаване на броя на безработните за период по-голям от една година. Посочва се високият дял на регистрираните безработни младежи на възраст до 29 години, както и на продължителната безработица. Установява се по-ниският дял на безработните мъже в района спрямо безработните жени. Като основни причини за висока безработица сред младежите до 29 г. и за дълготрайно безработните се сочи ниското образование и професионална квалификация, в резултат на които населението трудно се адаптира към изискванията на пазара на труда. Подробно и задълбочено е анализирана структурата на безработните по професионален признак и образование. Анализирани са причините за наличието на свободни работни места в района. Откроени са общините с най-високо равнище на безработица по области. Анализирани са резултатите от прилагането на програми, насърчаващи заетостта в района.

Общият доход на домакинство в СЗРП бележи растеж. През 2003 г. той е 6043 лв. Област Враца е с най-висок доход на домакинство – 6487 лв. Подробно е анализирана структурата на доходите в област Враца. Общият разход на доход на домакинство е 4877 лв. в областта и 82.6% се изразходват за потребителски стоки и услуги. Забелязаните в процеса на предварителната оценка пропуски намират израз в следното:



  • В документ като Регионален план за развитие ... би следвало да се обособи раздел за анализа на социалното състояние и анализът да започне с заетостта и икономическата активност, а не с безработицата.

  • От съществено значение за анализа на доходите и разходите на домакинствата е тяхното съпоставяне с цел да се установи има ли съществени отклонения, с какъв знак са и на какво се дължи това. От това съотношение в голяма степен се обуславят спестяванията на населението от региона, които представляват източник на инвестиции.

  • Не може да се приеме на доверие твърдението, че по-ниските доходи от работна заплата в СЗРП се дължат на по-ниската производителност на работната сила в района и по-високото равнище на безработица след като в аналитичната част не се изчислява показателят производителност на работната сила.

  • Диаграма 27 е неясна, поради претрупване с информация. Може би сравнението тук трябва да се извърши със средната за страната структура на общия доход по източници, а текстово да се представят междурегионалните различия.

Анализът на социалната инфраструктура обхваща жилищния сграден фонд, здравеопазването и културата. Анализът на жилищния сграден фонд е извършен на база брой жилища и полезна площ. Отразени са измененията настъпили в структурата на разходите за СМР. Районът е единственият в страната, където разходите за ново строителство и подобрения са по-малки от разходите за поддържане и текущ ремонт. Здравеопазването е анализирано по брой на брой и видове болнични заведения и болнични легла, брой лекари на 1000 души от населението. Липсват обосновани изводи относно необходимостта от преструктуриране на болничните заведения или от тяхната модернизация.

  • Не е установена е тенденция в активността на културните институции поради недостатъчни финансови ресурси за поддръжка и обезпечаване на дейността или поради слаб интерес от страна на местното население.

  • За здравеопазването също могат да се поставят редица въпроси: има ли диспропорции в развитието на здравната мрежа, в достъпа до здравни услуги, нуждае ли се от преструктуриране здравната мрежа и в какви посоки.

В раздел 4 се представени факторите за конкурентноспособност на СЗРП и е анализирано тяхното влияние върху конкурентноспособността. В качеството на такива се разглеждат инвестициите, придобитите дълготрайни активи, малките и средните предприятия, динамиката и структурата на заетостта, образованието и професионалното образование. Тук анализите са подробни, реалистични и изводите подкрепят стратегическите цели и приоритети, залегнали в плана. Инвестиционната активност в СЗРП е най-ниска за страната. Като най-непривлекателна за чуждестранните инвестиции е откроена област Монтана.

За по-голяма яснота по отношение на изведените тенденции е необходимо:


  • Да се анализира структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции по сектори.

  • Да се направи опит за разграничаване на дела на преките инвестиции за участие в приватизацията на предприятия от района, инвестиции на зелена поляна и т.н.

  • Да се обвържат обобщаващите показатели за икономическа активност с тези инвестиции.

  • Динамиката и структурата на заетостта не би следвало да се разглежда тук. Мястото на този анализ е при анализа на социалното състояние на района, преди безработицата.

  • Не са изведени основните проблеми на образованието, произтичащи от осигуреността с технически средства, в т.ч. и на компютърна техника. Не е ясно какви са тенденциите в равнището на образование сред различните етнически групи и най-вече сред ромското население по области.

В петия раздел на аналитичната част на Плана за регионално развитие на СЗРП е представен анализ на състоянието на съществуващата техническа инфраструктура са откроени дългосрочните перспективи пред нея. Особено внимание се отделя на техническата инфраструктура като инструмент на европейската интеграция и по-конкретно на международните траспортни коридори. Транспортната инфраструктура основателно се разглежда с определящо значение за сближаването между териториалните системи. В анализа прави впечатление разгърната в пространствено отношение пътна мрежа. По показателя гъстота на пътната мрежа районът е около средния показател за страната. Пътната мрежа е равномерно разпределена по области. Очертани са проблемите и посочени перспективите за развитието на пътната мрежа. Перспективите са реалистични и са обвързани със стратегическите цели и приоритети в плана. Поставя се на вниманието необходимостта от изграждане на тунел при Петрохан. Дефинира се необходимостта от подобряване на път Е-79, модернизация на ж.п.линията Видин- София-Кулата и др.

При анализа на състоянието на съобщителната инфраструктура са използвани основните показатели, характеризиращи обектите на съобщителната инфраструктура. То е оценено като незадоволително най-вече от гледна точка на достатъчност на действащите далекосъобщителни мощности. Подчертани са силните регионални диспропорции в състоянието на сектора в трите области на плановия район.



  • По отношение на Интернет комуникациите не е дадена оценка по населени места.

Водностопанската инфраструктура в аналитичната част се оценява по основни подсистеми: питейно-битово водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. За инфраструктурата с питейно-битово предназначение констатациите са, че тя е недостатъчна, все още съществуват населени места на режимно водоснабдяване, че е силно амортизирана и твърде опасна за здравето. Нуждае се както от подмяна, така и от допълнително изграждане на такава в районите, където липсва или е недостатъчно водоснабдяването. Аналогични са и изводите за канализационната система. Тук обаче изводите се нуждаят от фактологическа подкрепа най-вече по отношение на дължината на ВиК мрежата, която трябва да се изгради, да се модернизира или реконструира.

Анализът на енергийната инфраструктура откроява необходимостта от доизграждане и реконструкция. Относно развитието на газоразпределителната система липсват виждания. Няма оценка за хидромелиоративните съоръжения, които са разрушени и ограбени, макар че е отчетен рискът от наводнения за нормалното електрозахранване.

В аналитичната част за състоянието на инфраструктурата в СЗРП могат да се направят следните бележки:


  • Липсва както вече се посочи анализ на необходимата дължина километри за рехабилитация от републиканската и общинската пътни мрежи, което е необходимо за реалистичното определяне на необходимия финансов ресурс в стратегическата част.

  • При анализиране на водностопанската инфраструктура не са посочени линейните метри за подмяна и реконструкция, броят на новите помпени станции, пречиствателни станции.

  • По отношение на хидротехническата инфраструктура би следвало да се обърне внимание на необходимостта от изграждането на отводнителни канали по поречието на големите водоеми и тяхната дължина.

В раздел 7 Културно-историческо наследство и неговия потенциал е отразено неговото състояние и ниската степен на използване на потенциала му. Посочени са приоритетите в тази област, които произтичат от аналитичната част. По същество в тук липсва оценката за степента на използване на културно-историческото наследство на базата на фактологичен материал и не систематизирано по области и общини с цел открояване на най-важните проблеми по тяхното стопанисване в зависимост от основните насоки на използване.
EКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПЛАНА
ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Настоящата екологична оценка на регионалния план за развитие на северозападния район за планиране е изготвена на основание Закона за опазване на околната среда (ЗООС) съгласно Наредбата за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми – ПМС № 139 / 2004 г.

Разработването на екологичната оценка е в съответствие с подхода и методологията, описани в Ръководството за екологична оценка на планове и програми в България от 2002 г. изготвено по проект “Практическо приложение на екологична оценка на планове и програми в България”.




  1. Основни цели на плана.

Стратегическите цели на плана за устойчиво развитие на северозападния район за планиране (СЗРП) са определени в следния ред:

Цел 1: Постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване на конкурентноспособността на местната икономика с приоритети: Подобряване на условията за развитие на предприемачество, Преодоляване на негативния икономически и социален ефект от извеждането от експлоатация на енергоблокове на АЕЦ Козлодуй, Привличане на чужди и местни инвестиции, Развитие на туризма, Стимулиране на устойчиво развитие на селското стопанство и постигане на ефективно земеделие, Повишаване на качеството на човешките ресурси;

Цел 2. Превръщане на Северозападния район за планиране в съвременен транспортен и комуникационен център с национално и международно значение с приоритет – Модернизация на техническата и социалната инфраструктура;

Цел 3. Опазване и подобряване състоянието на околната среда в съответствие с европейските стандарти с приоритети: Намаляване на риска от замърсяване на околната среда и Осигуряване на безвредно и безопасно изхвърляне на битови и производствени отпадъци;

Цел 4. Териториална кохезия, балансирано и устойчиво развитие на видовете райони за целенасочено въздействие с приоритет - Развитие на различните видове райони за целенасочено въздействие.
За всеки приоритет са посочени съответните мерки за постигане на предлаганите цели.


  1. Съществуващо състояние на компонентите и факторите на околната среда вкл. развитие без прилагане на плана. Възможни значителни въздействия върху околната среда.

    1. Компоненти на околната среда.

Атмосферен въздух.

Северозападният район за планиране обхваща Западната Дунавска равнина, която е открита на север и североизток за безпрепятственото нахлуване на студени континентални въздушни маси. Климатът е умереноконтинентален със средногодишна температура на въздуха 11.2° С. Средногодишното количество на валежите е 563 л/м².

Районът има проблеми с емисиите от амоняк над град Враца и околностите му, чиито средногодишни концентрации надхвърлят ПДК.

Потенциални замърсители на атмосферния въздух са проектираните автомагистрала “Струма” и Дунав мост-ІІ, където се очаква струпване на голям брой тежки превозни средства.

С изпълнение целите на плана ще се внедрят екологични технологии за производство, незамърсяващи атмосферния въздух. На необходимите места ще се изградят подходящи инсталации за пречистване на изпускания въздух в атмосферата. Използване на алтернативни източници на енергия ( МВЕЦ и др.)

Без приложение на плана ще се запази съществуващото състояние.


Повърхностни и подземни води.

На територията на СЗРП, между Западна Стара планина, р.Тимок, р.Дунав и р.Искър събират своя отток и заустват в р.Дунав реките Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица, Огоста и Скът. Те водят началото си от главното старопланинско било с изключение на реките Цибрица и Скомля, които извират от предпланините на Стара планина.

Антропогенното въздействие върху течащите повърхностни води се обуславя от т.н. “точкови” и “дифузни” източници.

Точкови източници са:



  • Градски канализации на населени места с над 2000 ЕЖ заустващи без необходимото пречистване.

  • Зауствания от градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ).

  • Зауствания на промишлени отпадъчни води от индустриални обекти.

Дифузни източници са:

  • Населени места с над 2000 ЕЖ без изградени градски канализации.

  • Сметища на населени места с над 2000 ЕЖ.

  • Дифузни източници на замърсяване от индустрията – зауствания на отпадъчни води в попивни кладенци и безотточни лагуни, наличие на депа за производствени отпадъци.

Състоянието на повърхностните води се определя по данни на Националната система за мониторинг – НАСЕМ. Качествата на повърхностните води в реките се оценява съобразно изискванията на Наредба № 7 / 1986 г. “За показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води”.

Река Огоста: кислородният режим на реката е висок, но намалява от извора към устието. Регистрирани са превишени стойности по показателите нитритен азот и фосфати.

Река Тимок се явява трансгранична гореща точка. Регистрирано превишение на нормата по показателя Мед (Сu).

Река Войнишка: единични случаи на нитритен азот над ПДК (пределно допустими концентрации).

Река Арчар: епизодично превишаване на ПДК на фосфати в речните води.

Река Цибрица: регистрирани са превишения на нормата за нитритен и нитратен азот и фосфати.

Неупоменатите показатели като БПК, неразтворени вещества и др. са в границите на нормативно допустимите за съответната категория водоприемник.

Подземните води са формирани в големи карстово-пукнатинни водоносни хоризонти с мощност до няколкостотин метра. В южната част са два етажно разположени хоризонта, които но север се срастват и образуват общ хоризонт.

Точкови източници на замърсяване на подземните води са:



  • Складове за стари пестициди.

  • Големи и малки депа за битови отпадъци (сметища).

  • Производствени площадки на предприятия.

  • Депа за производствени и опасни отпадъци.

Дифузни източници за замърсяване на подземните води са:

  • Населени места с над 100 ЕЖ без канализация.

  • Някои типове земеползване– орна земя, трайни насаждения и др.

В пунктовете за наблюдения и контрол са отчетени превишаване на прага на замърсяване (ПЗ) и екологичния праг (ЕП). Превишения са установени в следните пунктове:

ПС гр.Монтана: превишаване на ПЗ по показателите желязо и манган. Нарушения на ЕП по показателите амоний и фосфати.

Извор “Септемврийци”: превишаване на ПЗ по показателя нитрати. Нарушения на ЕП по показателите амоний, фосфати и натрий.

Град Мизия ПС – КЦХ: превишаване на ПЗ по показателя натрий. Нарушения на ЕП по показателите хлориди, фосфати и сулфати.

Град Бяла Слатина ДКК”Подем”: превишаване на ПЗ по показателя нитрати и желязо. Нарушения на ЕП по показателя натрий.

Кладенец “Раней” – гр.Оряхово: превишаване на ПЗ по показателя нитрити и желязо. Нарушения на ЕП по показателя нитрити, фосфати и сулфатни йони.

Тръбен кладенец ПС – с.Крива бара: превишаване на ПЗ по показателите нитрати и фосфати. Нарушения на ЕП по показателя нитрати и сулфатни йони.

Сондажен кладенц КГМР – 2 и Сондаж КГМР гр.Вълчедръм и каптиран извор (ПС) с.Якимово : Нарушения на ЕП по показателите нитрити, амониеви йони и фосфати.

В разглежданата територия има минерални води: Бързия, Вършец, Замфирово, Слатина и Спанчевци.

Повърхностните и подземните води в района се използват за водоснабдяване на населените места и промишлените предприятия. Изградени са и 14 напоителни системи.

Почти всички населените места в разглежданата територия са водоснабдени. Без водопроводни мрежи са 20 села. През лятото в някои населени места има частичен режим на водопотреблението. Водопроводната мрежа е остарялата, което е причина за чести аварии и увеличени загуби. За отвеждане на отпадъчните води са изградени канализационни системи. Степента на изграденост на канализационната мрежа в населените места и пречиствателни станции за отпадъчни води е значително по-ниска от тази на водоснабдителните системи.

С изпълняване целите на плана ще се постигне безрежимно водоснабдяване и намаляване на загубите във водопроводната мрежа, ще се осъществи поетапно ликвидиране на точковите и дифузните източници на замърсяване с което ще се подобрят качествата на повърхностните и подземните води:

- Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) на населените места с над 2000 ЕЖ..

- Изграждане на канализационни мрежи и отвеждане на отпадъчните води за пречистване на ПСОВ.

- Реконструкция и модернизация на ПСОВ на промишлените предприятия.

- Ликвидиране на старите сметища и изграждане на съвременни регионални депа.

Без прилагане на плана ще продължи съществуващото състояние на режими на водопотребление, загуби във водоснабдителните мрежи и замърсяване на повърхностните и подземните води.


Земи и почви. Земни недра.

Състоянието на почвите в района е следното:



Област Видин: Замърсяването в областта е в тясна връзка с поречието на река Тимок и има трансграничен характер. Средното съдържание на мед е особено голямо в района на селата Ракитници и Брегово. Силно замърсени почви има в района на Белей-Куделин, където най-замърсени са алувиално-ливадните карбонатни почви. Известно замърсяване с олово има и на входната магистрала на град Видин. Общо в района земите с концентрации на замърсители главно тежки метали са 8 хиляди дка, от тях около 6 хиляди дка с мед.

Област Монтана: Основен източник на замърсяване с тежки метали са отпадните води от рудодобива и флотацията, както и от някои други индустриални производства. Замърсяването в различна степен обхваща всички заливни и поливни площи край р. Огоста. Основно замърсяванията са с мед – над 8 хиляди дка и с олово – над 22,5 хиляди дка.

Област Враца: няма данни за сериозни замърсявания с тежки метали.

С изпълнението на целите на плана ще се спре повърхностното замърсяване на почвите с отпадъци.


Полезни изкопаеми.

СЗРП е един от най-бедните на полезни изкопаеми райони в страната.

В района се срещат железни, сребърни, оловни и медни руди. На територията на община Видин се намира единственото находище на гипс, което е от национално значение. Районът е богат на инертни материали. На територията на Врачанска област се намира известното Чиренско газо-кондензатно находище, което служи за сезонно акумулиране на вносен природен газ.
Биологично разнообразие. Защитени територии.

Физикогеографското разположение на района предполага значително биологично разнообразие. Предбалканът и Стара планина са най-богатите на терциерни видове от флората и фауната – това са тъмнопурпурната метличина, тосинев минзухар, шахматовата ведрица, обикновен кестен, сръбска рамонда, старопланински лен, балканска теменуга и др.

Разнообразието на животински видове също е голямо. Над 210 вида са мигриращите, гнездящите и зимуващите в района птици, земноводните са над 10 вида, влечугите – 16, рибите – над 20, а бозайниците – над 60 вида. Голяма част от популациите и местообитанията на защитените видове от флората и фауната са включени в границите на защитените територии.

В територията на Северозападна България попадат:

- Природен парк “Врачански балкан” (ІV/V категория по IUCN)

- Биосферен резерват “Чупрене” (І категория по IUCN)

- Резерват “Горна коприя” (І категория по IUCN)

- Биосферен резерват “Чупрене” (І категория по IUCN)

- Резерват “Горна коприя” (І категория по IUCN)

- Поддържан резерват “Ибиша”

На територията на Северозападна България има 22 броя защитени местности, всичките от ІV и V категория по IUCN.

В района на Северозападна България има 23 броя природните забележителности, които попадат в групите на скалните образувания и пещерите.

В плана е направено предложение за развитие на туризма – исторически, балнеоложки и екотуризъм.


    1. Фактори на околната среда.

Отпадъци.

На територията на СЗРП се формират:



  • битови отпадъци;

  • производствени отпадъци (неопасни) и

  • отпадъци от разкриването, добива и преработването на подземни богатства.

Количеството на битовите отпадъци е средно 472 кг/човек, година при средно за страната 503 кг/човек, година. Битовите отпадъци се депонират на съществуващите сметища и ДТБО гр.Враца. Съществуват 14 броя сметища на населени места с население над 2000 ЕЖ.

Количеството на производствените отпадъци е 175 хил. тона годишно. В СЗРП няма действащи инсталации за термично третиране на отпадъци. Отпадъците се депонират и рециклират.

Количеството на отпадъците, образувани при разкриването добива и преработването на подземни природни богатства е 135 хил.тона годишно.Отпадъците се депонират.

С прилагането на РПР ще се изградят нови съвременни депа за отпадъци и ще се закрият съществуващите сметища. Без прилагане на плана ще продължи досегашната практика за депониране на нерегламентирани сметища.


Радиационна обстановка.

Радиационната обстановка в Северозападна България се следи от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фонд. Радиационният гама фон в областите Видин и Монтана е един от най-ниските за страната, а в района на град Враца той е в рамките на средните за страната стойности.


3. Оценка на предвидените мерки за постигане целите на плана.

Стратегическият план не представя алтернативи за постигане на целите. Затова анализа и оценката са направени в сравнение с националните стратегически цели в сферата на околната среда.

Националните цели за околната среда са описани в Националната стратегия за околна среда 2000-2006 както следва:

1.Осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на страната.

2.Достигане на нормите за качество на атмосферния въздух в населените места – “горещи” точки.

3.Запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда.

4.По-тясно интегриране на политиката по околна среда в политиките на развитие на стопанските отрасли.

5.Опазване и поддържане на богато биологично разнообразие.

6.Създаване на условия за прилагане на европейското екологично законодателство и международни конвенции в областта на околната среда.

7. Подобряване управлението на отпадъците.

8. Намаляване на шумовото замърсяване.

9. По-широко участие на обществеността в решаване на проблемите на околната среда.

Степента на въздействията е отразена със следните символи:

++ силно положително - отрицателно ? липса на базова информация

+ положително - - силно отрицателно

0 нулево х няма отношение.



В следващите таблици е направена оценка на мерките по приоритети за постигане на стратегическата цел “Опазване и подобряване на състоянието на околната среда”.
Приоритет: Намаляване риска от замърсяване на околната среда.

Мярка

Стратегически цели в областта на околната среда

Преформулирани цели/условия за прилагане на мерките

1

2

3

4

5

6

7

8

9

Въвеждане на системи за контрол върху опазването на околната среда.

+

+

+

+

+

+

+

+

х




Изграждане на пречиствателни станции и съоръжения.

++

х

+

+

+

0

х

х

+

Приоритет ГПСОВ за населени места с Nекв над 10000

Въвеждане на енергоефективни технологии и използване на възобновяеми енергийни източници.

+

+

+

+

0

0

х

+

х




Развитие на екологични производства и внедряване на екологични технологии за производство, незамърсяващи атмосферата.

х

++

+

+

0

+

+

+

0




Предотвратяване на повърхностното замърсяване на почвите от строителни, битови и промишлени отпадъци.

х

х

++

+

+

+

+

х

+

Приоритет закриване на нерегламентир. сметища

Обучение на специалисти по оценка и управление на здравния и екологичния риск, свързан с качеството на въздуха.

х

++

+

+

х

0

х

х

+




Предпазване от природни рискове – укрепване на свлачища, предпазване на дунавския бряг от абразия.

+

х

+

+

+

0

х

х

0





Приоритет: Осигуряване на безвредно и безопасно изхвърляне на битови и производствени отпадъци.

Мярка

Стратегически цели в областта на околната среда

Преформулирани цели/условия за прилагане на мерките

1

2

3

4

5

6

7

8

9

Изграждане на съвременни съоръжения за съхранение и преработка на отпадъци и ликвидиране на нерегламентираните сметища – изграждане на регионално сметище.

+

+

+

+

0

+

++

0

+

Приоритет изграждане на регионални депа.

Редовно запръстяване на депата за битови отпадъци.

+

++

+

+

0

+

++

0

0



От направеното сравнение се вижда, че предвиденото в РПР устойчиво развитие на СЗРП ще подобри екологичната обстановка в района. Не е уточнено финансовото осигуряване на мерките.



НЕТЕХНИЧЕСКО РЕЗЮМЕ

Стратегическите цели на плана за устойчиво развитие на северозападния район за планиране (СЗРП) са определени в следния ред:

Цел 1: Постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване на конкурентноспособността на местната икономика.

Цел 2. Превръщане на Северозападния район за планиране в съвременен транспортен и комуникационен център с национално и международно значение

Цел 3. Опазване и подобряване състоянието на околната среда в съответствие с европейските стандарти.

Цел 4. Териториална кохезия, балансирано и устойчиво развитие на видовете райони за целенасочено въздействие.

За постигане на целите са изведени приоритети и са набелязани подходящи мерки.

От направената оценка на съществуващото състояние на компонентите и факторите на околната среда и набелязаните мерки се вижда, че с постигане на устойчиво развитие на СЗРП ще се подобри екологичната обстановка в района.



СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ АНАЛИЗА НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ И АНАЛИЗА НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ,
НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ.

Анализът на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите е в съответствие със стандартната методология, според която силните и слабите страни са резултат от влиянието на вътрешни фактори, а възможностите и заплахите на външни фактори. SWOT-aнализът се базира на изводи в отделните сектори на аналитичната част. Екипът е успял успешно да изведе силните и слабите страни, и възможностите въз основа на резултатите от анализа на социално-икономическата среда, независимо че са допуснати някои пропуски.

  • Силна страна 6 – Сравнително евтин трудов ресурс в съчетание с удовлетворителен дял на населението със средно и всше образование в трудоспособна възраст се нуждае от прецизиране. Не сравнително евтиния трудов ресурс е силната страна.

  • Възможност 3 Развитие на преработвателната и хранително-вкусовата промишленост, чрез изграждане на преработвателни предприятия за селскостопанската продукция не би следвало да се разглежда като възможност, а като силна страна в непосредствена връзка със силна страна 3 Добре развити стопански сектори: шивашка, хранително-вкусовата промишленост, производство на текстил и облекло, производство на електроенергия (Козлодуй АЕЦ) и производство на продукти от нематериални суровини и силна страна 4 Възстановяване традиционни за областта земеделски производства като лозарство, зеленчукопроизводство, овощарство.

  • Възможностите - 4 - Подобряване на земеделието – внедряване на нови сортове култури в растениевъдството и породи в животновъдството; 5 - Развитие на екологично чисто земеделие; 6 - Развитие на разнообразни форми на туризъм (екотуризъм, селски и културен туризъм и балнеолечение); 7 - Развитие на клъстери като фактор за привличане на преки чуждестранни инвестиции и нарастване на заетостта в района; 11 - Подобряване на шосейната пътна мрежа; 12 - Развитие на дейности, обслужващи транспортната инфраструктура; 13 - Подобряване на водоснабдяването и качеството на водата; 14 - Подобряване и възстановяване на напоителните системи; 15 - Развитие на човешките ресурси чрез квалификация и преквалификация и професионалното обучение и средно–техническото образование; - 16 Социално интегриране на малцинствата и на групите в неравностойно положение на пазара на труда би следвало да се разглеждат като резултати от плана. Възможност в случая може да бъде наличието на възможности за използване на национални фондове и фондове на ЕС за подобряване на икономическото, социалното и екологическото състояние на района.

  • Заплаха 6 - Повишаване на ръста на безработица, 9 - Засилване на обезлюдяването и миграцията на населението, особено на населението с висока квалификация и в активна възраст; 10 - Замърсяване на околната среда (въздух, почва, реки) с цинк, мед, олово, арсен и др. не би следвало да се разглеждат като заплахи, те са слаби страни на СЗРП.

Като цяло аналитичната част на плана дава относително пълна картина на социално-икономическото развитие на СЗРП. Анализът в пространствен аспект е сведен до областно и общински равнище, когато това е необходимо, с цел изясняване на вътрешно регионалните различия. Обхватът на документа е балансиран, с незначителни отклонения особено по отношение на описателната част. Силните и слабите страни, възможностите и заплахите следва да се прецизират. Независимо от всичко това аналитичната част на плана се нуждае от преструктуриране в съответствие с Методическите указания ... .
ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА СЪГЛАСУВАНОСТ НА ПЛАНА ЗА РАЗВИТИЕ

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница