Българската драма е плебейският манталитет
Изтегляне 59.21 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ВИЗИТКА
| Начало на формуляра
В-к Труд
Българската драма е плебейският манталитетавтор(и): Албена Бъчварова, прочитания: 5684, коментари: 13  Снимка Иван Донов
Със социолога проф. Георги ФОТЕВ разговаря Албена Бъчварова - Не ви ли се струва, проф. Фотев, че изграждането на магистрали е на път да добие статута на Големия национален проект за развитието на България? - Разбира се, има нужда от магистрали. Това е смислена и важна задача. Но не бих я свързал с големия въпрос за проект за България, какъвто е необходим в този изключително сложен свят, който става все по-несигурен. В света, в това число и у нас, се извършва радикална промяна. Отличителното за тази ситуация е, че наред с ускоряващите промени става и разпадане на времената. Това е невъзможността да използваме поуките от миналото, за да осветлим настоящето, както и все по-голямата непрозрачност на бъдещето. Затова ние се нуждаем от сериозна промяна в начина на мислене, включително и на правенето на политика и на поемането на отговорност за нашите действия сега. - Случва ли се това у нас? - Не, ние не разбираме това. Движим се по един начин на мислене, който е много остарял. - “Ние” като общество? - Като общество, тук включвам и елита, и научните и интелектуалните среди. Отсъства фокус върху промяната на изискванията към политиката. Управлението на държавата е вземане на колективно обвързващи решения. То е коренно различно от управлението на частна фирма. Сега наблюдаваме отсъствието на чуваемост между политическите сили. Това е много обезпокояващо. Има една странна самоизолация на управляващите в условията на извънредно сложна ситуация.
- Не, мисля, че е въпрос на объркване и неразбиране на фундаментални ценности. В управлението гордостта, достойнството, поемането на лична отговорност са нещо съвършено различно от самомнението. Самомнението е най-предателският съратник в политическата работа. Управляващите трябва да се вслушват във всяка част от опозицията - и тази, която е представена в парламента, и тази, която е отвън. Както и в гражданското общество. Да се слуша не означава съгласие, а влизане в сериозен диалог на аргументите. - Често социолози и политически наблюдатели повтарят, че ГЕРБ няма алтернатива. Така ли е? - Тези, които говорят така, демонстрират мизерия на политическото мислене. Какъв е смисълът от това повтаряне? Това е лошо политическо говорене. Алтернативите проличават, когато дойде ситуацията и моментът да се обсъждат програми. Всички ние сме отговорни, за да има алтернатива, да има битка на политическите идеи, да сразиш политическия си противник с аргументи, не със заклеймяване.
- Не. Кой е виновен? Аз съм виновен. - Вие? - Да, като част от обществото. Това е провокация, разбира се. Това е въпрос и отговорност на тези, които конструират публичния форум на обществото. Първата вина е на тези, които непрекъснато повтарят няма алтернатива. Под алтернатива не разбираме сега да вземем веднага да правим предсрочни избори. Алтернатива означава тези, които вземат решения, обързващи всички нас, да се слушат един друг. Но това изисква да се работи много настойчиво за преодоляване на плебейския ни манталитет, който е една много дълга наша драма. - Плебейски манталитет? - Нека да обясня какво влагам в тази древна дума. Това е манталитетът, който има много къс хоризонт, който изпитва омраза и злост, това е манталитетът на този, който преписва на някого отговорността, за да може да каже той колко е невинен. Това е отсъствието на всякаква отговорност в говоренето и в закляймяването. Плебейски манталитет означава атомизирането на обществото, отказът от търсенето на нови форми на солидарност. Първата загриженост на този, който иска да преодолее този манталитет, е как да направи някакво нововъведение, как да се освободи от чувството, че е нещастен, как да се освободи от това, че само търси кого да заклейми. - Завършвате последната си книга “Българската меланхолия” с изречението: “Необходим е поврат. Той няма да дойде от Провидението.” Откъде? - Ще дойде от решителна промяна на нашия манталитет, която трябва да тръгне от политическия елит. Не може да търпим пример, който разрушава обществения морал. Днес има много слаби опити да се реагира, да се изрази нетърпимост на обществото към дебелоочието. Няма общество, когато се разпада доверието - към институциите, в другия, в това дори, че политическият ти противник няма да използва мошеничество. А доверието на обществото не е наивност. То се печели. Доверието днес е много, много ниско. - Защо според вас толкова се фиксираме върху личността на Бойко Борисов? Полезно ли е това? - Не се дължи на това, че Борисов е някакъв магьосник, който кара цялото общество да се фиксира върху него. Това означава отсъствие на гражданско съзнание, т. е. ние се отнасяме към много сериозни неща като към нещо, което може да стане като по чудо. Сякаш има един човек, който може да оправи нещата. Длъжността на министър-председателя е на най-натоварения човек в държавата, той решава най-тежките проблеми. Той не е човек, който прави спектакъл. Тук не е виновен Борисов. Проблемът е в обществото - то иска някой да му говори, да му е интересен. Има и нещо друго. Борисов все още удържа позициите на човек, който говори това, което мисли. За разлика от огромната част от политиците, които не могат да разберат, че трябва да са правдиви и когато не са. И това много им личи. Хората са жадни за непосредственост и искреност. Това е едната част на нещата, добрата. Проблемът е в начина на мислене - това мислене, което няма хоризонт, не вижда по-надалеч, което не се стряска, че се започва някаква реформа и след това - хоп!, се спира, защото някой е против. Да се прави реформа е едно от исторически най-неблагодарните неща. Реформаторите са мразени хора. Това, което най-много ме безпокои обаче, е губенето на историческо време след 2001 г. Нищо много важно в реформирането на обществото не се случва оттогава. - А приемането ни в ЕС, нашата гордост? - Да, в нашата нещастна история това е едно от малкото радостни събития. Не е незаслужено. Но е огромно задължение, което така и не можем да разберем. Непрекъснато се тревожа от приказките “Как да вземем европейските пари”. Разбира, се това е много важно. Но има нещо още по-важно - онези пари, които трябва да изкарваме. Да получим пари - от Европа, от Господ, от някой друг- отново е израз на плебейски манталитет. - С какви илюзии трябва да се разделим? - Една от илюзиитее, че друг трябва да ни свърши работата, че има някой, който ще се яви и ще тури ред навсякъде. Главният проблем не е в илюзиите, а в липсата на мобилизация на изискванията в това да бъдем добре информирано общество. Трябва да сме наясно каква е производителността на труда тук, какво е качеството на нашето образование, да си отговорим на въпроса защо заплатите ни са ниски. Има въпроси, чийто отговор е по-лесен. Например, необходима ли е административна реформа или не? Ако е необходима, защо не се прави? Или последният въпрос с пощите - ако трябва промяна, да се направи. Но рационално. - Загубена ли е битката с плебейския манталитет? - Трябва да повярваме в себе си. Винаги, когато трябва да се прави промяна, тя изглежда много трудна и дори невъзможна. Ако беше така лесно, нямаше да се чака чак до 1997 г., за да започне страната реформи. Сега също не бива да се изчаква - да видим какво може да се направи, да минем безболезнено и всички да ни харесат. Това е невъзможно. Трябва да се повярва, трябва голяма сила на характера. Плебеят обича да смачква, тойсе наслаждава, когато е погазено достойнството на някой друг. Има три важни неща, в които трябва освобождаване от плебейския манталитет: да си чувствителен, когато е наранено достойнството на друг човек; да си чувствителен, когато е засегната неговата свобода и да си чувствителен, когато някой не е равен пред закона. Много е тревожно, когато се свива йерархията на ценностите. Трябва да имаме непрекъснато безпокойство какви ценности циркулират в нашето общество. Ако сме безразлични към това, всичко е загубено. Ще останем вечно в някакви копнежи, в меланхолия, която ще ни тласка от едно в друго. Това се преодолява със социалната свързаност, изграждането на тъкан на обществото, със стабилни връзки, когато човек вижда, че не е сам. Отделният човек, още Паскал го е казал, е като една тръстика. ВИЗИТКАПреподавател в Нов български университет Автор на голям брой научни трудове, сред които “Диалогична социология”, “Дългата нощ на комунизма в България”, “Граници на политиката”, “Дисциплинарна структура на социологията”, “Българската меланхолия Каталог: 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Alexander Malinov 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на Изтегляне 59.21 Kb. Сподели с приятели:
|