Българската енигма в духовния живот на човечеството

В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Съществува някаква тайна в произхода на българите и тяхната роля в историята на света. Големият ерудит д-р Ганчо Ценов се опита преди сто години да разбули тази тайна, като сравняваше византийските и ватиканските документални източници, но нашите историци, не довършиха неговото дело. Мой колега професор, който участва в юбилейния празник на Пекинския университет, разказваше за огромното уважение и дълбок поклон на японската делегация към присъстващите на тържеството българи. На неговия въпрос - на какво дължим тази чест, японците отговорили: Вие сте най-древната култура на света.

Когато човек слуша „Зайди, зайди ясно слънце” или „Радина мама думаше”, или „Атмаджа дума Страхилу” трагизмът на една древна цивилизация, по-стара от Есхил и Омир завладява духа ни. Такива песни пораждат предчувствие за митично племе, танцуващо върху жаравата на много векове. Дъхът ни спира, но не можем да заплачем, защото и плачът спира в гърлото. „Няма друга такава музика като българската!” - беше казал Джордж Харисън, който освен че беше велик музикант, но се интересуваше живо от музиката на всички народи. Музиката е най-запазеният и най-емоционалният свидетел на нашата история и култура. За това трябва да се съхрани автентичността на това българско явление, което е скъпоценно за света.

Дмитрий Лихачов нарече България. „държавата на духа” Когато говорим за развитие на духовността в човешката история, не можем да не споменем Орфей и орфизма, който изпревари христианството с много векове. А великите солунските братя Кирил и Методий, които папа Йоан Павел II нарече благодетели на Европа възмогнаха триезичната догма и дадоха достъп на много народи до същността на Христовото учението за любов, опрощение и милост към ближния. Когато пък христианската религия стана казионна държавна доктрина на Византия, а по-късно и на България, сред българите се появи и се разпространи богомилството, което беше най-бистър поток, близък на исконните извори на христианството.

Хиляда години по-късно „Бялото братство” беше замислено от Учителя Петър Дънов, когато той следваше в Америка теология и медицина. Там той почувства че тепърва човечеството ще има все повече потребност от братство, етика и хармония, като противовес на неограничените възможности и неограничените амбиции на днешната цивилизация.

Нашето поколение е съвременник на стъпването на човек върху повърхността на луната. Но не всички у нас знаят, че трима велики българи изиграха ключова роля в това събитие:

Асен Йорданов, един от основателите на теорията и практиката на американската и световната авиация, когото Нийл Армстронг, първият човек стъпил върху луната, нарече свой учител;

Джон Атанасов – признат от федералния съд на Щатите за създател на компютъра. Без компютъра не е възможно изчислението в реално време на траекториите на космическите полети;

Иван Ночев, създател на реактивните двигатели, с които американците извършиха меко кацане върху лунната повърхност.

Случайно или неслучайно е, че обединените усилия на трима българи имаха ключово значение за осъществяването на този безпрецедентен факт?

През периода 1994-2003 г. нашият мизерстващ народ, който е една хилядна от днешното човечество, изпрати младежи, които спечелиха на международни и световни олимпиади по математика 59 медала от 60 възможни: 33 златни, 24 сребърни и 2 бронзови. През това време нашите управници превърнаха България в най-бедната, най корумпираната и безнадеждна страна в Европа.

Как може малка България все още да ражда и да подарява на света толкова интелект? А да не може да се оттърве от простотията и лакомията на тези, които изнасят милионите за да сложат в джоба си комисионните, които разпродават държавата и ни оставят в ръцете на гангстерите и саморазправата?