Българската идея и демосферата – д-р Светлозар Попов
Изтегляне 1.45 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Националната идея и българският етноним “В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.” Евангелие от Йоана (1:1)
- Българското име в представите на другите народи
Безспорно най-сериозната и значима по отношение на българската национална идея си остава опасността от действията и провокациите на т.н. пета колона в българското общество. Естествено това са хилядите представители на бившата комунистическа номенклатура и на свързаните с режима репресивни органи, които загубиха част от безграничните си привилегии. не бива да се забравя, че това са хората, концентрирали огромна икономическа и политическа власт в страната. В техни ръце са милиардите заеми вземани през 80-те години, почти изцяло стопанската собственост, банките, транспорта, медиите, съдебната власт, силовите структури, десетките политически партийки – недоносчета, синдикалните организации, огромна част от казионната научна и художествено-творческа интелигенция, възпитаваното в съветски военни школи офицерство, бездуховната църква. Като по правило всичките тези структури и техните представители са изразители на чужди интереси и по същество представляват явна, открита, агресивна и омерзена от собственото си падение чужда агентура. Най-вече кремълска. И във всички случаи противобългарска! Именно действията на тази пета колона, умело дирижирани отвън, са основната пречка за нормалното развитие на страната през последните десет години на “преход”. Именно те манипулират обществото и бойкотират развитието на демократичните процеси. Именно те подменят пазарната икономика с икономиката на скритите монополи. Те дирижират и ползват сивата икономика, армията мутри-дегенерати, фараоните и пирамидите. В техните мръсни ръце са цялата куча преса, както и “националните” медии – БНТ и БНР. Затова и ежедневието ни е наситено с черни прокоби, с откровени лъжи, манипулации, компромати, богато гарнирано с кал и оплювки. Цялата тази сатанинска сила продължава да е на разположение на московските си господари, да трови съзнанието на народа и да продава българските интереси. Ето защо всеки, който е решил да работи върху изграждането на българската национална концепция, следва не само да се съобразява с наличието на коментираните ретроградни и чужди сили, но и да търси изход за ликвидиране на влиянието им. Десет години посткомунизъм начело с бившите номенклатурчици, ченгета и техните мутанти и креатури стигат! България трябва да отхвърли тяхното бреме! Да се очисти! За да тръгне по пътя на своето ново възраждане! Това са, най-общо казано, опасностите пред една национална идея, чиито корени водят началото си от недрата на българското общество: нейното изкривяване и нейното съзнателно и целенасочено бойкотиране и профанизиране. Наред с тях обаче са налице и редица външни опасности, с които също трябва да се съобразяваме. И на първо място сред тях е добре известната ни руско-съветска опасност. В исторически план, още от времето на създаването на първото руско държавно обединение – т.н. Киевска Рус, до ден днешен Русия е най-отявленият и последователен враг на всичко българско. Замислена като алтернатива на Киевската българска държава на Бат Баяновите наследници от хазарския суверен, тя последователно ликводора българската държавност в земите на старата Кубратова България, а след това и на Волжко-Камска България и на Дунавска или Аспарухова България. Неслучайно Димитър Съсълов говори за вековната руска омраза срещу всичко българско, резултат на руския малоценностен комплекс пред българското име и минало. И това са го разбирали още българските възрожденци далеч преди т.н. Освобождение. Затова и прочутите слова на екзарх Антим I: “Да! Вие ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?” Користните руски цели на Балканите и в България са били добре известни на Г. Раковски, Хр. Ботев и И. Вазов. С. Стамболов ги е прозрял още като студент в Одеса. Затова е бил и толкова непримирим. Затова е бил и посечен от руски платени убийци. 3-ти март не донесе свободата. 3-ти март само замени турската власт с руска. Подобно на 9-ти септември и 3-ти март е ден на поредната руска окупация. Няма друга държава, която да разполага с толкова многочислена агентура, пропила до такава степен българското общество, българските институции и народно съзнание. Голямата част от злините сполетели народа и държавата ни са отровния плод на подмолната и коварна руска политика и това, колкото и да се премълчава е добре известно на всеки, който е тръгнал да дири корена на злото. Никой друг като Русия няма толкова вина за сполетелите ни национални катастрофи и човешката трагедия, разпънала на кръст мъченическия български народ. Затова и днес всяко обществено-политическо събитие в България следва да се разглежда и оценява в контекста на руските имперски интереси, за да се придобие реалната представа за неговата същност, цели и задачи. Ето защо, крайно време е казаното не само да бъде осъзнато от българските политици и държавници, но и да се вземат решителни мерки за ликвидирането на тази порочна и пагубна практика. Само така можем да стигнем до свободата и независимостта си! И българската национална концепция трябва да дава отговора на този въпрос. На второ място, следва да сме наясно с враждебното обкръжение, в което сме принудени да живеем. Откъснатите български земи, дадени в дар на съседите ни представляват истински трън в собствените им очи. Гузни от безчестието на грабежа и силовата асимилация, денационализация и обезбългаряване, съседите ни, без изключение са наложили антибългарски доктрини, които нагло и умело налагат на световната общественост в наш ущърб. Нещо повече, те и днес продължават нагло и цинично да проявяват претенции за нови български територии и части от българското население. И най-жалкото е, че досега България не намери дори и веднъж достоен отговор в своя защита и не дискредитира несъстоятелните, имперски посегателства срещу себе си. Обратно, инспирираната от половин век кремълска теза: “Да не засегнем и обидим съседите” тегне като табу над държавниците ни и ни превръща в лесна плячка за всякакви външни инсинуации: Южна Добруджа, “шопска нация”, “македонски език” и нация, македонско малцинство в България и македонизиране на древната българска история, етническа асимилация и погром над българското население в Западните покрайнини, Поморавието, Северна Добруджа, Вардарска и Егейска Македония, голямата част от Тракия, ползването на българите-мохамедани за налагането на панислямистки и фундаменталистки тенденции и интереси и ерозирането на българското общество. България трябва да намери сили и средства за да противодейства на доктрини като великосърбизъм, македонизъм, елинизъм, пантюркизъм, ислямизъм, да изработи адекватно поведение и защити интересите си. И това е също задача на националната концепция. От трета страна, не бива да забравяме и естествените слабости на света, към който сме се упътили. Всеки опит за идеализирането му ще бъде сериозна грешка и недопустима наивност. Грубият прагматизъм, перфидният егоизъм, себичността и лицемерието на Европа никога не бива да се пренебрегват. Колкото и да бъдат критикувани, имат напълно обективен характер. Важното за нас е все пак, че тя съумя и превъзмогна агресивността, експанзионизма, разделението, нетърпимостта. Нова и обединена Европа е шансът на всички европейски народи и всеки, който не се съобрази с тази съвременна тенденция може само да загуби. Затова независимо от старите рефлекси и комплекси нещата са съществено променени. Следва да сме наясно с казаното, да се съобразяваме с него и да го използваме за собственото си благо. Само че без излишни илюзии и самоунижаващи реверанси. Една значителна част от опасностите пред всяка национална доктрина се крият в крайните, екстремни състояния на задаване и интерпретирането й, състояния, които излизат извън определените и допустими международни норми, граници и правила на поведение. Извеждането извън приетите стандарти води до нарушаване на естественото равновесие, до дисхармония, а от там и до негативни последствия, превръщащи концепцията в нещо нежелано, неприемливо и опасно. Естествените крайности, до които може да стигне и на които може да стане жертва една национална идея са, от една страна, националния нихилизъм, с присъщите му прояви на родоотстъпничество и национално предателство. От друга страна това са агресивния шовинизъм, ксенофобията, войнстващият експанзионизъм. Колкото до България, само през изминалия век, тя опозна до болка и едната и другата крайности, било като субект, било като обект. Затова сме и оптимисти, че съвременните ни политици, държавници и обществото като цяло, ще са направили своите изводи и ще са се поучили от грешките и слабостите на предшествениците си. Накрая, не бива да се пропуска и друга една опасност, която води началото си от идеалния характер на всяка концепция. Казаното, отнесено към националната идея означава, че тя като нещо дълбоко съкровено за цял един народ, носи елементите на святост и свещеност. Ето защо попаднала в нечистоплътни ръце, те лесно я биха омърсили и обезсмислили. Имайки предвид казаното и вражеската среда, в която ще се налага да функционира българската национална идея, налице е явната опасност тя да бъде съзнателно дискредитирана и компрометирана о превърната в жалка гротеска. Основна задача на българското общество е да не допусне разиграването на подобен сценарий, да посочи и изолира злосторниците и продажното им дело. Сега, след като се спряхме на същността и характера на националната идея, след като посочихме положителните и отрицателните условия, в които ще бъде изграждана и утвърждавана, както и опасностите, които могат да я компрометират и обезсмислят, нека обърнем поглед към самата концепция. Вече се постарахме да придобием известна представа върху най-грубите й контури. нека сега да се опитаме да изградим модела, на който в един по-следващ етап ще трябва да вдъхнем живот. Това ще рече да фиксираме целите, задачите и принципите, които трябва да преследва и на които следва да отговаря концепцията. Както посочихме, в най-общ вид, националната концепция ние разглеждаме като цивилизовано средство, което има за цел да осигури всестранния просперитет на българския народ и държава в условията на съвременния отворен, интегриран и глобализиращ се свят, при гарантирано опазване на българското име и самосъзнание. Като всяка национална концепция основният акцент поставяме върху българския народ и държава, за разлика от половинвековната практика за доминиране е диктат на теснопартийни и великоруски интереси. Основните цели виждаме насочени към осигуряването на благоденствието на целокупния български народ, независимо от пол, възраст, гражданство, етническа, верска и политическа принадлежност; изграждането на България като стабилна, сигурна, демократична и правова държава – истинска майка и притегателен център за всички българи, където и да се намират те по света – опора, защита и гарант за пълноценното развитие на българския интелектуален и духовен гений. И така, обект на националната идея са българинът и България т.е. човекът и държавата. Целите й намираме във всестранното развитие на тези три основни компонента. Следват задачите. На първо място поставяме дефинирането на обекта, т.е. понятията “българин” и “България”. Като втора задача виждаме изработването на формулата, около която народът може да се обедини и която ще осигури единението ни като цяло. Също и девизът, зад който той би застанал и в името на който би приел необходимите усилия, жертви и лишения. Следва подготовката на програмата, която да изведе България от неблагоприятното състояние, в което сме изпаднали и да осигури реалното ни развитие и просперитет, както и действията по нейното реализиране. Всичко това изисква подготовката на интегрирането ни в евроатлантическия свят, при условия, запазващи българската идентичност и националното ни достойнство. На пето място поставяме защитата на човешките права и свободи на българите във и извън границите на България. Следва работата по защитата на българските национални интереси и стабилност, отпорът на вражеските, противобългарски доктрини, на антибългарските действия и сплетни на нашите зложелатели, както и задушаването и ликвидирането на чуждата агентура у нас. И накрая, като последна задача виждаме работата по опознаването на истината за древното и величаво българско минало, възпитанието в чувство на родолюбие и патриотизъм у подрастващите и цялото население и преклонението пред българските добродетели и име. След фиксирането на целите и задачите на българската национална концепция, следва да маркираме и принципите, върху които ще бъде градена тя. С това ние ще споделим вътрешните й правила и норми на допустимост, както и границите на приложението й. Само по този начин ще разсеем всичките опасения, които буди една национална концепция за света и ще пресечем в зародиш евентуалните опити за спекулации и нападки срещу нея. Като пръв от принципите ще посочим принципа на единението. Стремежът концепцията да е насочена към всички българи по света и да обхваща, колкото е възможно по-голяма част от тях я превръща във всебългарска концепция. Разбирателството и солидарността между българите следва да бъдат издигнати като всеобщ нравствен принцип и държавна политика. Друг основен принцип, залегнал в основите на националната идея е този на демократичността. Развитието на гражданското общество, съблюдаването и равенството пред закона, хуманизмът и придържането към общочовешките ценности и цивилизационни норми на живот са само отделни страни от посочения втори принцип. Във външен план е заложен принципът на мирното съвместно съществуване, но не този, към който се придържаше и както го правеше бившият СССР, а този на отворените врати, на откритите и ясни отношения, на цивилизованите диалози и на международните правни норми. Следва принципът на активността, което ще рече, че животът ще се гради по личната инициатива на гражданите, организациите и институциите, а не под задушаващия диктат на чуждите интереси. Това не означава държавата да бъде пасивна. Напротив, особено във външен план, за отстояването на българското име и достойнство държавните институции следва да бъдат изключително активни и точни в действията си. Нещо повече, те трябва да се съгласуват и да са в синхрон с действията на гражданите, на гражданските и стопанските организации. С това завършихме запознаването си с основните цели, задачи и принципи на националната идея. Сега вече можем да приемем, че разполагаме с по-пълни и определени представи за нейните форми. Посочихме и съдържанието й – българинът, България и българщината. Възниква въпросът за вътрешната й структура. И за да успеем да го решим, следва да се обърнем към онова общо за народа и държавата начало, което не само ги свързва в едно цяло, но което определя най-интимната им специфика. Убедени сме, че само по този начин бихме стигнали до вярното му решение. Националната идея и българският етноним “В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.” Евангелие от Йоана (1:1) Вече стана дума, че народностното име представлява словесен израз на съвкупността субективни и обективни признаци на конкретната народност. Същото касае и нациите, възникнали върху основата на една доминираща народност, какъвто е случаят с българската нация и държава. Ето защо, стане ли въпрос за българската идея, за българската национална идея, Божието Слово може да е само едно. И то се свежда до определението БЪЛГАРСКИ на народа, земята, езика и държавата, които трябва да обслужва тя. Затова и изграждането й следва да наченем от него. Именно поради тази причина, обръщайки се към Българската национална концепция, ще започнем с едно наше по-старо изследване, посветено на българското име. Българското име в представите на другите народи Тази статия, посветена на българското етническо име беше изнесена на научната сесия на Морски научен форум – Варна през 1996 г. и публикувана в сборника на сесията – том IV. В нея се изследва определен кръг от думи и понятия, изградени върху корена на българското име. За целта прибягнахме до три от основните разновидности, под които то може да се срещне: БЪЛГАРИ, МАЛКАРИ и БУРГАРИ. И първият извод, до който достигнахме се състоеше в това, че присъствието на корена на името ни в толкова голям брой думи и понятия, при това с толкова различаващи се помежду си значения, изключва вероятността то да е било взаимствано от тези думи и понятия. Нещо повече, оказва се, че най-често използвания подход за обяснението му досега представлява явен абсурд. Напротив, тази ситуация иде само да покаже, че всички подобни думи и понятия само отразяват етническото ни име, без обаче да го определят. Че те са само следствия, функции, нещо вторично, а съвсем не са първопричината, аргумента. Това пък свидетелства, че името ни най-вероятно не е дело отвън и не ни е дадено от чужди народи, а че по същество представлява самоназвание. Колкото до многобройните примери, срещани в езиците на толкова много, различни и дори изчезнали през вековете народи, те само свидетелстват за дълбоките и трайни контакти на дедите ни с тези народи, някои от които откриваме днес отдалечени на хиляди километри от нас, а други отдавна вече и не съществуват. Анализът на думите от трите коренови спектъра позволи всички те да бъдат диференцирани в няколко семантични групи. Изхождайки от езиковата им принадлежност, успяхме да проследим назад във времето и в пространството развитието на този род лексеми. Така открихме следите на името си още в най-ранните човешки цивилизации. А това ни помага да установим не само времето на възникването му, но и онова най-първично значение, влагано му от далечните ни предшественици, което ги е изпълвало с чувството на гордост и достойнство. По-долу ние ще се постараем да разширим основите на изследването си. На първо място, разбира се, ще допълним нови примери към вече посочените. Ще диференцираме и нови семантични групи. Наред с това, ще се спрем и на някои по-нови теоретични разработки, които аргументирано и задълбочено се съгласуват и потвърждават собствените ни резултати. Наред с това ще потърсим нов поглед върху българското име, обръщайки се към митологиите и към топонимиката на древните народи. Този значителен резерв не е бил използван досега задълбочено. Така допълнително ще прецизираме досегашните си резултати, отсявайки случайното от закономерното. Струва си като начало да се обърнем към статията “Нова възможност за тълкуване на името “българи”, на д-р Тачо Танев, поместена в кн. 7 на сп. “АВИ-ТОХОЛ”, 1997г. Връщайки ни към придобилата най-голяма популярност хипотеза на Томашек-Вамбери-Немет, извеждаща българското име от тюркския глагол БУЛГАМАК със значение: смесвам, разбърквам, въставам, бунтувам се, авторът обръща внимание върху негативния смисъл, влаган в съдържанието му. Защото, както правилно отбелязва Т. Танев, те тълкуват етнонима БЪЛГАРИ в “смисъла на най-долната човешка утайка, която била останала след бурята на хунското нашествие към Запад и която след разрухата му се била стекла и събрала около блатата на Меотида – Азовско море, за да живее чрез грабеж”. Справедливо породеното възмущение от посегателството върху достойнството ни като народ, го кара да обърне основателно вниманието върху една премълчавана от хипотезата страна на въпроса: “Защо и как людете на един от най-старите днес съществуващи европейски народи – са се били съгласили да възприемат като самоназвание едно, според проф. В. Томашек, крайно отрицателно по смисъла си народностно име, дадено им без друго не от тях самите, а от други, и то враждебни тям народи; защо и как тия българи са се били съгласили да го носят и да се гордеят с него; защо те упорито са държали на него; и защо те са завещали на потомците си такова долно име. Какъв е този противоестествен езиков механизъм, който да накара хуногундура Кубрат (или Аспарух) да възприемат да се наричат сами с грозното и противното Томашевско име “българин=мръсник…” Всичко това кара изследвачът Т. Танев да предприеме свой самостоятелен анализ върху значението, носено от българското име, изведено от тюркското БУЛГАМАК и корените му БУЛГА и БУЛА. За целта той изгражда пълен коренов спектър от значенията на корените БУЛГА и БУЛА, ползвайки се от извънредно богатия и ценен речник на Е. Севортян, предоставящ обширен езиков материал от всичките, повече от сто стари и съвременни тюркски езици. Обобщавайки смисловите значения, които открива с тези корени, Т.Танев установява, че е възможно всичките те да бъдат групирани в три относително самостоятелни дяла: I дял – думи, свързани с представата за бъркотия и насили (общо 45 думи); II дял – за размесване и мръсотия (58 думи); III дял обхваща най-разнообразни и дори раздалечени по смисъла думи – общо 35 на брой. Общото за всички тези 138 думи и понятия е, че почти без изключение те са носители на отрицателно значение и звучене. И това не само прави впечатление, но и го стимулира да тръгне и да търси причината за създалото се положение, както и възможния изход от него. За целта г-н Танев се насочва към две от постановките, формулирани от автора на Речника в неговия увод. Първата – непостоянството на гласните звуци в тюркските езици и възможността им за трансформация. Например в якутския и тувинския езици общотюркското (А) се преобразува в (Ь). На второ място Е. Севортян постулира “фонетичното непостоянство на корена”, т.е. неговата многовариантност. След това, наблягайки на типичното за записа на българското име с помощта на ударената гласна (Ь), почти специфична за българския език като звук и запис, той стига до извода, че през IX в., когато със сигурност името ни писмено засвидетелствано с корен БЪЛГ (БЛЪГ) и когато тюркските езици са били едва в началото на развитието си, коренът БУЛГА не би могъл да бъде свързан с името ни. Следователно излиза, че коренът БЪЛГ, от който произлиза името ни БЪЛГАРИ, не е идентичен с корена БУЛГА, с който повече от век европейските езиковеди свързват името ни. А сега, обръщайки се към двете посочени от Е.Севортян правила, Т.Танев търси в Речника и намира такива думи, у които кореновата гласна ако и да не е (Ь), то поне позволява трансформацията в нея. Оказва се, че единствените подобни корени са БАЛК, ПАЛТ, БАЛТ и БАЛКЪ. Изследвачът обаче не спира до тук, а издирва десетки думи от новия коренов спектър. След това като изследва смисловото им значение той ги подразделя в четири семантични групи: I група – думи, свързани с представата за светлина и пламък; II група – за стопяване и омекотяване; III група – за процъфтяване и красота и IV група – за блясък и светкавица. Веднага се вижда, че корена БАЛК, както и целият му спектър са напълно различаващи се смислово от значенията на кореновия спектър на корена БУЛГА и включва понятия с напълно противоположно значение. А това означава, че хунобългарският корен БЪЛГ е производен не на БУЛГА, а на по-древния и фонетичен сходен нему корен БАЛК. Констатацията не бива да учудва, имайки предвид наименованието на кавказките ни родственици БАЛКАРЦИТЕ, както и някои ранни форми в записа на българското име като БЛКАР и БОЛКАР. Както се убеждаваме сами, изводът, до който стига Т.Танев не само, че не е лишен от основания, но и напротив, е в пълно съзвучие и дори подкрепя собствената ни констатация. По начин подобен с тюркските БУЛГА и БАЛК стои положението с българското име в Западна Европа през средновековието. Тук ревностното римокатолическо духовенство и изплашената за властта си аристокрация влагат всичко най-долно в названието БУГР, превръщайки го в презрително и отблъскващо прозвище. Напротив, древните културни перси, индуси, памирци, кавказци, келти, фриги, включително и високоцивилизованите шумери и асиро-вавилонци извеждат от близките корени БЪЛГ, БЪЛК, БЛЪГЕР, БАЛГЕН, ПАЛКУ, МАЛК представата за светлина и блясък и в пряк природен и физически, и в духовен и социален аспект. Въпросът обаче има и втора страна. Дълбоко отрицателният характер на значенията на целия коренов спектър БУЛГА, широко навлязъл в тюркската лексика, както и отсъствието на трансформацията У->Ь, при наличието на трансформацията а->Ь свидетелстват, че тюркското БУЛГА не е пряко свързано с българския етноним. Нещо повече, те развенчават тюркската хипотеза за българския произход. Въпросът, че не коренът БУЛГА, а по-древният корен БАЛК има отношение към българското име, говори за неговия по-древен произход, далеч преди появата на самите тюрки като народ. Каталог: phpf -> images -> files files -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун files -> Небето, Господарят на земята се побеждава само с молитва” Маскарон files -> История на съхранение на Св. Коран files -> Прераждане и превъплъщение files -> Лесли уаткинс от телевизионния документален филм на дейвид амброуз и кристофър майлс космическата files -> Н е н а м е р е н и Х р о н и к и г е о р г и а н г е л о в н е н а м е р е н и files -> Разговори на ученици с мъдреци ю лу Изтегляне 1.45 Mb. Сподели с приятели:
|