Българската политика по отношение на македонската миграция след 1989 г

Нашата страна започва постепенно, но необратимо да се превръща от излъчваща в приемаща мигранти. Става притегателен център за хора от близки и отдалечени страни. Предпоставкте за тези процеси са свързани най-вече с европейското бъдеще и феноменът на глобалността. Процесите предполагат адекватна и съвременна държавна политика.

Когато работим с понятя като миграция, Балкани, история, съседски отношения България - Македония и др. неизменно засягаме доста чувствителни въпроси от миналото и настоящето. Обективно нарастващият брой на македонски граждани в страната и желанието им да вземат българско гражданство поставя значими въпроси пред българската държава, общност, индивиди и изисква смислен отговор, лишен от балканска свръх емоционалност и нюанси от миналото.

Проучването на миграцията в България, с някои малки изключения, остава terra incognita, особено в такива чувствителни области като двустранни отношения Македония – България. Тъкмо такива изследвания ще подпомогнат намирането на адекватни решения на проблемите с възприемането на малцинствата, мигрантските общности и адаптирането на българския етнически модел към новите реалности. Научните ми интереси и амбиции са да се очертае възможно най-богат портрет на българската политика по македонската миграция, както и отражението на този портрет в очите на българските граждани, на македонците, които живеят тук (временно), на елита и политическите партии.

Най-важната област, в която се простира фонът на настоящото изследване, е несъвпадението на нация с територия на Балканите. Това се отнася особено силно за отношенията и историческите процеси между България и Македония. Тъкмо тук се крие изворът на болезнените вярвания по отношение на идентичността на другия и на проблемите по определяне и считане на мигрантите от Македония като чуждестранни имигранти по своя произход. Сред много голяма част от населението те се възприемат като българи. Тук идва мястото и ролята на българския етнически модел, устоял на редица конфликти, но също и на отговорността му за посрещане на новите общности и тяхната интеграция. Въз основа на него и ресурсите му ще се случва българската политика по отношение на имигрантите.

Изследването е структурирано в три основни части. Първата се фокусира върху теориите за миграция; втората е посветена на съставянето на подробен портрет на македонската общност в страната (предимно студенти от Македония, дошли да учат в България, причините за това и плановете им за бъдещето – оставане в България, връщане в Македония или заминаване за страна от ЕС), а третата се занимава с българската политика на всички нива: от създадения образ за тази общност в българското ОМ и сред политическите лидери до държавната. Поради тоталната липса на изследвания по въпроса работните хипотези като цяло са отворени: миграционните потоци ще продължават устойчиво да нарастват поради европейските перспективи, традиционното българско отношение към тях като група ще се запази и в бъдеще, амбициите на мигрантите за по-тясна интеграция с българите ще се увеличават, както и броят на онези, които ще получат български паспорт и ще се възползват от възможността да пътуват и учат в ЕС.

Когато определяме методологическите средства на изследването, следва да се вземе предвид интердисциплинарната природа на миграционен феномен. В него ще намерят своето място хуманитарните науки, в частност история, география, политически науки, антропология, социология, психология, дипломация и т.н. С други думи – методологията ще включва различни източници и техники на хуманитарните науки. Нивата на анализ обхващат македонската група сама по себе си, всекидневните перцепции, представянето на образа на мигранта от Македония в медиите и политическия аспект на миграцията от една страна като партиен, а от друга – в образа на държавната политика. Вниманието ще бъде фокусирано и върху несъвпадението на възприятията за себе си и другия сред македонските и българските граждани.

Очакваните рискове включват на първо място възможна неточност на данните за броя на македонците порази отсъствието на специфични, точни и цялостни цифри и разминаването на информацията, предоставяна от различните институции (български и македонски). На второ място, дисбалансът между относително добре развитите западноевропейски изследвания и литература по имиграционни общности и доста лимитираните издания тук. Този факт може да повдигне редица въпроси за нивото на осъзнаване на това какво се случва в страната и притворяването му в политика. И на последно място, но не и по значение, по време на провеждане на изследването съществува риск от излишно емоционално натоварване на представителите и на двете общности. Това, от една страна, ще попречи на трезвата оценка на групите, но от друга ще придаде необходимия колорит и ще помогне да се очертае жива и ясна картина.